Историята на персонажа. Как се отнася Тургенев към Базаров? Образни и филмови адаптации

Евгений Базаров е главният герой на романа на Иван Тургенев "Бащи и синове", "Руски Хамлет", изразител на новите и много силни убеждения на интелектуална Русия в средата на 19 век - нихилист. Той отрича високия духовен принцип, а с него - поезия, музика, любов, но проповядва знание и на негова основа - преустройството на света. Базаров е обикновен, студент по медицина, въпреки че вече е на около 30 години. Той е т.нар. „Вечен студент“, който учи с години, подготвяйки се за реална дейност, но никога няма да стигне до нея.

Юджийн дойде на почивка с приятеля си Аркадий Кирсанов в имението си. Първата среща с Юджийн се провежда на гарата, където бащата на Аркадий се среща с младежите. Портретът на Базаров в този момент е красноречив и веднага дава на внимателния читател някаква представа за героя: червени ръце - той провежда много биологични експерименти, интензивно се занимава на практика; качулка с пискюли - ежедневна свобода и пренебрегване отвън, освен това бедност, уви. Базаров говори малко арогантно („мързеливо“), на лицето му има иронична усмивка за превъзходство и снизхождение към всички.

Първото впечатление не заблуждава: Базаров наистина смята всеки, когото срещне с нас на страниците на романа под себе си. Те са сантиментални - той е практикуващ и рационалист, обичат красивите думи и великолепните изявления, придават височество на всичко - той говори истината и навсякъде вижда истинската причина, често ниска и „физиологична“.

Всичко това личи особено в споровете с Павел Петрович Кирсанов - „руският англичанин“, чичото на Аркадий. Павел Петрович говори за високия дух на руския народ, контрира Евгений с напомняне за лунатизъм, пиянство и мързел. За Кирсанов изкуството е божествено, но за Базаров „Рафаел не струва и стотинка”, защото е безполезен в свят, в който някои хора имат глад и инфекция, други имат снежнобял маншет и сутрешно кафе. Неговото резюме към изкуството: „Достоен химик е двадесет пъти по-полезен от всеки поет“.

Но вярванията на героя са буквално разрушени от самия живот. На провинциалния бал Базаров се среща с Анна Одинцова, богата и красива вдовица, която той първо характеризира по свой собствен начин: „Тя не прилича на други жени“. Струва му се (Юджийн иска да е така), че той има изключително плътско влечение към мадам Одинцова, „зовът на природата“. Но се оказва, че интелигентна и красива жена се е превърнала в необходимост за Базаров: човек иска не само да я целуне, но да говори с нея, да я погледне ...

Базаров се оказва „заразен“ с романтизъм - нещо, което той яростно отрича. Уви, за мадам Одинцова Евгений се превърна в нещо като онези жаби, които самият той отряза за експерименти.

Бягайки от чувствата, от себе си, Базаров заминава за родителите си в селото, където лекува селяните. Отваряйки коремен тиф, той се ранява със скалпел, но не обгаря разреза и се заразява. Скоро Базаров умира.

Характеристики на героя

Смъртта на един герой е смъртта на неговите идеи, убеждения, смъртта на всичко, което му е дало превъзходство над другите, в което той така вярва. Животът даде на Юджийн, сякаш в приказка, три изпитания за увеличаване на сложността - дуел, любов, смърт ... Той - по-точно, неговите убеждения (и това е той, защото той се "направи") - не издържат един единствен.

Какво е дуел, ако не продукт на романтизъм и със сигурност не на здравословен живот? И все пак Базаров се съгласява с нея - защо? Все пак това са пълни глупости. Но нещо пречи на Юджийн да откаже да оспори Павел Петрович. Вероятно чест, която той се присмива, както и изкуството.

("Базаров и Одинцова", художник Ратников)

Второто поражение е любовта. Тя властва над Базаров, а химикът, биологът и нихилистът не могат да направят нищо с нея: „Кръвта му се запали веднага щом си спомни за нея ... нещо друго попадна в него, което той никога не позволи ...“

Третото поражение е смъртта. В края на краищата тя не дойде по воля на старостта, случайно, а почти умишлено: Базаров прекрасно знаеше каква е заплахата от порязване на тифозен труп. Но той не изгори раната. Защо? Защото в този момент той беше воден от най-ниското от „романтичните“ желания - да прекрати всичко наведнъж, да се предаде, да признае поражението си. Юджийн страдаше толкова много от душевни страдания, че разумът и критичните изчисления бяха безсилни.

Победата на Базаров е, че той има достатъчно интелигентност и сила, за да признае краха на своите убеждения. Това е величието на героя, трагедията на образа.

Образът на героя в произведението

В края на романа виждаме всички герои по някакъв начин подредени: Одинцова се омъжи според изчисленията, Аркадий е щастлив в филтър, Павел Петрович заминава за Дрезден. И само „страстното, греховно, бунтовно сърце“ на Базаров изчезна под студената земя, в селско гробище, обрасло с трева ...

Но той беше най-честният от тях, най-искрен и силен. Неговият „мащаб“ е в пъти по-голям, възможностите му са по-големи и силните му страни са неизмерими. Но такива хора живеят малко. Или много, ако се свият до размера на Аркадия.

(Илюстрация на В. Перов към романа на Тургенев "Бащи и синове")

Смъртта на Базаров също е следствие от неговите фалшиви убеждения: той просто не е бил готов за „удара“ от любов и романтика. Той нямаше сили да устои на това, което смяташе за измислица.

Тургенев създава портрет на друг „герой на времето“, над чиято смърт плачат много читатели. Но „героите на времето“ - Онегин, Печорин и други - винаги са излишни и герои само защото изразяват несъвършенството на това време. Базаров, според Тургенев, „стои на прага на бъдещето“, времето му не е дошло. Но изглежда, че не е дошло за такива хора и сега не се знае дали ще бъде ...

Тази основна статия на Тургенев е ключът към разбирането на типологията на неговите герои.

Хамлети, според Тургенев, са „излишни хора“ от благородството, а Дон Кихот - млади демократи, обикновени хора. Хамлети са егоисти и скептици, те тичат наоколо със собствения си човек. Враждувайки с лъжи, те търсят истината и самите те не вярват в нея. Те се съмняват във всичко, нерешителни са, лишени от активен, волеви принцип.

Дон Кихоти не са егоисти, те виждат смисъла на съществуването не в самоизследването, а в търсенето на истината, заради което са готови да се жертват. Способни да водят другите. Но те имат монотонност, сухота, едностранчивост. Последиците от тяхната дейност са в противоречие с целите им.

Самият Тургенев беше предимно Хамлет, но той беше много симпатичен на най-добрите черти на Дон Кихот. Той искаше да види в благородниците повече смелост, решителност и ефективност, а в демократите - трезвост и самоанализ. Тургенев е мислил за герой, който премахва крайностите на хамлетизма и донкихотизма.

В романа „Бащи и синове“ той ще изложи тези крайности в пародия на нихилисти - Ситников и Кукшина (кичозност), както и в Павел Петрович и Одинцова (хамлетизъм). Между тези крайности в романа ще има „по-мека“ версия: от една страна - Базаров, а от друга - бащата и синът на Кирсанов.

Праистория на романа "Бащи и синове". Прототипите на Базаров

Тургенев започва да пише романа с голямо недоволство срещу демократите от Съвременника, желаейки да създаде карикатурен образ на обикновен нихилист. Това негодувание е продиктувано от несъгласието на Тургенев с интерпретацията на Добролюбов на неговия роман „В навечерието“. Когато Тургенев дойде при Некрасов и му каза: „Или аз, или Добролюбов с Чернишевски“, Некрасов избра млади демократи, а Тургенев напусна „Съвременник“.

В „Формуларен списък на персонажите на новата история“ Тургенев пише за Базаров: „Нихилист. Самоуверен, говори рязко и малко, трудолюбив. " (Смес от Добролюбов, Павлов и Преображенски). И. Павлов е атеист, материалист с изключително сурови преценки, лекар и писател. Н. Преображенски е съученик на Н. Добролюбов в Педагогическия институт, млад мъж с преувеличена наглост, наглост и свобода на преценката.

Изследователите цитират и други прототипи на Базаров, по-специално лекарите Дмитриев и Якушкин, които са познати на Тургенев. В едно от писмата си до К. Случевски Тургенев назовава редица „истински отрицатели“, включително Белински, Бакунин, Херцен, Добролюбов, Спешнев.

Тургенев не е копирал един реален човек. За него в окончателния вариант не беше важна идеологическата схема, а живият характер. Ето защо, нарисувайки Базаров в началото на романа с мрачни и монотонни цветове (докато негодуванието срещу младежта на Современник все още беше горещо), тогава, като честен и чувствителен художник, той почувства, че неговият герой не може да бъде толкова примитивен схематично.

В процеса на работа по романа самият Тургенев се опитва да разбере героя си възможно най-дълбоко, дори пише дневника на Базаров! Ето защо художественият резултат завършва толкова много в противоречие с оригиналния дизайн на романа.

Герои на романа Отношение на автора към Николай Петрович Кирсанов

Несъмнено авторът се отнася към Николай Петрович Кирсанов, най-малкият от братята, с мека, любезна ирония, съчувствие, но без голямо уважение. Интересно е, че ако Аркадий разказва на Базаров историята на по-големия брат на Кирсанов, тогава авторът поема историята на биографията на Николай Петрович (освен това в самото начало на романа) и следователно позицията на автора в тази история се появява по-ясно , без двойно пречупване.

Отразява се в изобилието от умалителни суфикси в епитетите, характеризиращи героя; в постоянния акцент върху жизнената зависимост на човек, за когото обстоятелствата винаги са правили избора (или счупен крак, след това революцията от 1848 г., след това смъртта на съпругата му и т.н.). Писателят особено отбелязва винаги несъзнателния стремеж на героя към женското крило - качество, което след това ще бъде наследено от сина му Аркадий.

Отци и синове (1862). Евгений Базаров в много отношения е програмният образ на Тургенев. Това е представител на новата разнородно-демократична интелигенция. Базаров се нарича нихилист: той отрича основите на съвременния си обществен ред, противопоставя се на възхищението от всякакви авторитети, отхвърля принципите, възприети от вярата, не разбира възхищението от изкуството и красотата на природата, обяснява чувството на любов от гледна точка на физиологията. Комплексът от убеждения на Базаров не е художествено преувеличение; характерът на героя отразява характерните черти на представители на демократичната младеж от 60-те години. В този контекст е важен въпросът за прототипа на героя на Тургенев. Самият Тургенев в статията си "Относно" Бащи и синове "(1869) нарича прототипа на Базаров определен лекар Д., млад провинциален лекар, който представлява за писателя нов тип руска личност. Съвременният изследовател Н. Чернов опровергава традиционната хипотеза, че д-р Д. е окръжният лекар Дмитриев, случаен познат на Тургенев. Според Чернов прототипът на Базаров е съседът на Тургенев в имението на В.И. Якушкин, лекар и изследовател, демократ, свързан с революционните организации по онова време. Но образът на Базаров е колективен, така че вероятните му прототипи включват онези публични личности, които Тургенев е смятал за „истински отрицатели“: Бакунин, Херцен, Добролюбов, Спешнев и Белински. Романът "Бащи и синове" е посветен на паметта на последните. Сложността и непоследователността на възгледите на Базаров не ни позволява да разпознаем източника на образа като определен човек: само Белински или само Добролюбов.
Отношението на автора към Базаров е двусмислено. Позицията на Тургенев се проявява постепенно, докато самият образ се разгръща, в монолозите на героя, споровете му с други герои: с приятеля си Аркадий Кирсанов, с баща си и чичо си Павел Петрович. Отначало Базаров е уверен в своите способности, в бизнеса, който прави; той е горд, решителен човек, смел експериментатор и отричащ. Под въздействието на различни причини неговите възгледи претърпяват значителни промени; Тургенев изправя героя си пред сериозни житейски изпитания, в резултат на което Базаров трябва да се откаже от редица вярвания. Проявява черти на скептицизъм и песимизъм. Един от тези тестове е любовта на героя към Анна Сергеевна Одинцова. Обикновеният Базаров се чувства неудобно пред аристократката Одинцова; постепенно той открива в себе си чувство, чието съществуване преди това е отричал.
Героят на Тургенев е победен в любовта. В крайна сметка той остава сам, духът му е почти разбит, но дори тогава Базаров не иска да се отвори за прости, естествени чувства. Той е жесток и взискателен към родителите си, както и към всички около себе си. Само пред лицето на смъртта Базаров започва смътно да разбира стойността на такива прояви на живот като поезия, любов и красота.
Важно средство за създаване на образа на Базаров са речевите характеристики. Базаров говори ясно и логично, речта му се характеризира с афоризъм. Изразите му се превърнаха в крилати фрази: „Достоен химик е двадесет пъти по-полезен от всеки поет“; „Изучавате анатомията на окото: откъде идва ... тайнствен поглед?“; „Природата не е храм, а работилница, а човекът е работник в нея“; "Хора, които са дървета в гората, никой ботаник няма да се погрижи за всяка отделна бреза."
Сложният и противоречив образ на Базаров предизвика противоречия в критиката, която продължава и до днес. След излизането на романа, дори в демократичните списания, възникнаха разногласия относно интерпретацията на образа на Базаров. От името на Sovremennik, M.A. Антонович. В статиите си „Асмодей на нашето време“, „Мис“, „Съвременни романи“ той интерпретира образа на героя като карикатура на съвременната младеж под маската на лакомник, беседник и циник. Обратната оценка е дадена в неговите произведения от Д.И. Писарев. В статията „Базаров“ критикът разкрива историческото значение на този тип. Писарев вярваше, че на този етап Русия има нужда точно от хора като Базаров: те са критични към всичко, което не е проверено от личния им опит, свикнали са да разчитат само на себе си, имат и знания, и воля. Подобен спор се разиграва през 50-те и 60-те години. на нашия век. Гледната точка на Антонович беше подкрепена от изследователя В.А. Архипов ("Към творческата история на романа на И. С. Тургенев" Бащи и синове ""). Образът на Базаров беше многократно въплътен на сцената и на екрана. Драматизациите и адаптациите, извършени твърде академично, обаче останаха в учебното четене на този образ.

Случайни връзки:
Осос - Свиня, която смуче матката ...
Зомби (Руски зомби) - видео игра от генерал ...
Горещо свинско предястие с ананас ...
Kwakiutli (собствено име - Kwakiutl) и ...
Червен кран ... В разказа на Й. Шулц "...

КАК ТУРГЕНЕВ СВЪРЗВА С БАЗАРОВ? Четене на роман от изключителния руски писател И.С. „Бащи и синове“ на Тургенев, още от първите страници разбираме колко сложно и двусмислено е отношението на автора към главния герой Евгений Базаров. Пред нас не е идеален човек и в същото време не е отрицателен герой. Поддавайки се на чувствата на писателя, ние също започваме да осъждаме Юджийн, след което изпитваме искрено съчувствие към него. Самият Тургенев пише за създадения от него образ: „Исках ли да прокълна Базаров или да го възхваля? Самият аз не знам това, защото не знам дали го обичам или го мразя! " И все пак ми се струва, че сега съвсем категорично може да се каже, че няма абсолютно никаква омраза към отношението на автора към неговия герой. Осъждане - да, понякога - неразбиране. Но не омраза, не гняв. И това се потвърждава и от други думи на писателя: „... Когато пишех Базаров, аз не само не му се ядосах, но изпитвах към него„ влечение, вид болест “. И това е разбираемо, защото, опознавайки романа на Тургенев отблизо, ние самите започваме да изпитваме съчувствие към главния герой.

Компромисите са чужди на Евгений Базаров, той не изпитва егоистично чувство за самосъхранение. Самоотвержено се противопоставя на духовния застой и излагането на установени принципи, Базаров мечтае за изцяло нов тип култура, нови социални отношения. И дали такава възвишена идея не очарова, не се възхищава на никой човек - да преправи света, да съживи човешката душа, да му вдъхне жива енергия. Тази идея вдъхновява самия автор. Заедно със своя герой той протестира срещу идеологията на консерватизма и либерализма, срещу господарския деспотизъм, робската психология и наивните идеали. В това отношение Тургенев се възхищава на Базаров - човек, решил да се изправи сам срещу цялата си среда. Юджийн хвърля един вид предизвикателство пред обществото, отричайки всички традиции и основи. Неслучайно го наричат \u200b\u200bнихилист. „Нихилистът е човек, който не се покланя пред никакви власти, който не приема нито един принцип относно вярата“, казва Аркадий, отразявайки самата същност на образа на Базаров. Да, героят на Тургенев не признава властите. Нещо повече, той смята живота за несъвършен и се стреми да унищожи остарелите идеали, да свали егоистично затворената „господарска“ култура, остарелите морални догми. „Правилно общество и няма да има болести“, твърди Базаров, обяснявайки всички морални различия на човечеството „от грозното състояние на обществото“. И авторът до голяма степен се съгласява с героя, възгледите на Юджийн са близки до него. Въпреки че не всички вярвания на Базаров се споделят изцяло от Тургенев.

Нека си припомним разговора между Евгений Базаров и мадам Одинцова. „Не приемате художествено значение в мен - да, наистина го нямам, но тези възгледи биха могли да ме заинтересуват от геоложка гледна точка“, казва героят на Тургенев, разглеждайки албума на Саксонска Швейцария. Тоест изкуството не съществува за него, ако не представлява материален, научен интерес. И твърдението, че „Рафаел не струва нито стотинка“, че „Природата не е храм, но човек е работник в него“! Да, подобни мисли предизвикват не само осъждане, но и възмущение! Базаров открито се смее на страстта си към музиката, смята четенето на Пушкин за глупости, дори любовта към него не е нищо повече от „романтизъм, глупости, гниене, изкуство“. Не е ли чудовищно да сравняваш романтизма и изкуството с „гниенето“?! Разбира се, Евгения Тургенев не може нито да разбере, нито да приеме, нито да оправдае подобни убеждения. Утилитарните идеи за изкуството са дълбоко чужди на автора. Междувременно той умишлено дарява своя герой с подобни качества. Факт е, че писателят се стреми да създаде истински образ на млад мъж от онова време и сред някои от обикновените хора (към които принадлежи Базаров) често имаше негативно отношение не само към художественото творчество, изкуството, но и към много романтични чувства, които са естествени за човека ...

Подчертавайки отхвърлянето си от тази страна на образа на Базаров, авторът принуждава героя да разбере грешката на неговите преценки. За тази цел в романа е показана историята за любовта на Евгений към Одинцова и трагедията от разпада им. Базаров, който отрича любовта като цяло, изведнъж се оказва сериозно обзет от това чувство. Със страстен порив той признава: „Така че знай, че те обичам глупаво, безумно“. Всички преживявания на героя са двусмислени. В него все още се води борба между убеждения и нови сензации, непознати за него. И все пак в любовен конфликт Базаров се преобразява. Страстното напрежение, силата и целостта на чувствата му ни карат, подобно на самия автор, да обожаваме героя.

Моралната победа на Юджийн над егоистична жена ни разкрива нови аспекти на душата му. Виждаме способността на Базаров за дълбоко критично самоанализиране и преосмисляне на минали вярвания. Сега Тургенев отново се възхищава на духовната сила на своя герой.

Но има още една страна на отношението на автора към Евгений Базаров. Писателят говори със съжаление за безславието, безполезността на жизнеността и енергията на героя. Тази идея е най-изразена в последните глави на романа. „Жалко за загубената, пропиляна власт“ - тези думи на Тургенев, изречени след смъртта на Добролюбов, се отнасят изцяло за героя на „Бащи и синове“. „Вижте какви са корените! Юджийн има такава сила! " - възкликва Василий Иванович Базаров. Но това е последвано от историята за инфекцията на Юджийн по време на аутопсия и картина за безславното изчезване на тази сила. Съпричастността на автора към героя е особено изразена, когато описва последните дни на Базаров. Старите родители ходят като луди; Остър контраст е свежестта и красотата на мадам Одинцова до „възпаленото и същевременно мъртво лице с тъпи очи“ на Евгений. И колко болка и страдание са в думите на самия герой, който осъзнава близостта на собствената си смърт и безполезността на живота си: „Паднах под колелото. И се оказва, че няма какво да се мисли за бъдещето ”; „Русия има нужда от мен - не, явно не е необходима. И кой е необходим? "

Да, отношението на писателя към главния герой на романа „Бащи и синове“ не е много просто. Авторът споделя своите виждания, където Базаров осъжда абстрактни, остарели, празни „принципи“ с подигравка. И в този случай героят печели. Но когато става въпрос за изискани преживявания и възприемане на красивото, което Юджийн не иска да разбере, Тургенев го осъжда и обрича на провал. Но все пак създателят на „Отци и синове“ дава на героя шанс да осъзнае погрешността на своите възгледи и вярвания, да съживи в душата си всичко високо и светло, което несъмнено има. За това авторът подлага Базаров на тежки изпитания и дори води до трагична смърт. За какво? Може би така, че хората като Юджийн, преди да е станало късно, да видят своите заблуди възможно най-дълбоко и остро и да побързат да направят изводи ...

Нека разгледаме по-отблизо характера, който докосна най-чувствителния нерв на нашето време, който предизвика буря от критични страсти, ентусиазъм и злоупотреби, които паднаха върху неговия създател. Говорим за Базаров на Тургенев. Няма привидно по-красноречив аргумент в полза на „отразяващата“ цел на литературата, издигната до абсолют. Базаров веднага бе „разпознат“ не само от своите апологети, като Писарев, но и от опонентите си от лагера на разночинската демокрация, които видяха в него карикатура на „нови хора“. И тези, които са виждали карикатура в него, разбира се, не биха посмели да отрекат връзката му (дори карикатура) със социално-психологическия тип, който вече беше напълно оформен през 60-те години.

Но това е странно нещо: колко усилия са похарчили онези, които са писали за романа „Бащи и синове“, за да бъдат сигурни, че „поставят“ Базаров на принципа на „обратната“ проекция в рамките на някакъв исторически специфичен клон на революционната демокрация. Писаревците го "изтеглиха" в своя лагер; следреволюционните проучвания на Тургенев се изкушават да проектират този герой върху историческата реалност и да го „поставят“ възможно най-близо до „здравословното“ ядро \u200b\u200bна революционната демокрация. Дори в Добролюбов, когото Тургенев не издържа, бяха готови да видят прототипа на Базаров. И какво: всички усилия бяха напразни. Базаров не беше „разположен“ нито в центъра, нито в периферията на разночинската психология и идеология, нито в кръга на „Съвременник“, нито в кохортата на „Руското слово“. Винаги в него оставаше известен излишък на художествено значение, което смущаваше критиката, което беше невъзможно да се разбере в светлината само на една „теория на отражението“. И все пак би било странно да се твърди, че „отразяващата“ функция на изкуството при създаването на този герой не е свързана по никакъв начин. Няма съмнение и не може да има съмнение, че някои основни признаци на демократичния светоглед през 60-те години са отразени в Базаров. Но в живата цялост на характера тези знаци бяха насложени върху съдържание, което беше сложно и необичайно за психологията на руския раздор. Тургеневски Базаров носи художествена истина, която, пресичайки се с мирогледа на радикализма, по същество го отрича и отрича от дълбините на собствените си идеологически предпоставки. И ние дължим тази истина не само на логиката на размисъл, но и на логиката на художественото пресъздаване, не само на историческата реалност, но и на духовната реалност на Тургеневата визия за света.

Художественият апотеоз на Базаров, разбира се, се крие в неговата трагедия, но трагедията му не е в това, което обикновено се вижда, нито в абсурдния инцидент на смъртта му. Дали обаче самото това произшествие не засрами гордостта на нихилистичния ум? В края на краищата, ако Базаров е „мислеща тръстика“, то тя все още е „тръстика“. Тургенев познаваше тази трагична „формула на човека“ на Паскал (той обичаше философията на Паскал и оценяваше нейната мрачна дълбочина).

И още по-малко е трагедията на Базаров в преждевременното му появяване на руската обществена сцена, независимо как ни е наложена тази версия на интерпретация. Базаров на Тургенев обаче се роди точно навреме, точно когато за Тургенев фаталният недостатък на доктринерите на разночините и нихилистичното пренебрежение към живота станаха съвсем очевидни. „Системите се ценят само от онези, за които цялата истина не е дадена в техните ръце“, пише Тургенев. И в това изявление беше за него не само резултат от предишния му ентусиазъм за хегелианската система (в края на краищата той учи в Берлин с един от най-талантливите ученици на Хегел - професор Вердер), но преди всичко резултат от наблюденията на догматичната идеология на разночинската демокрация. „Пълна истина“, приложима за човека, означаваше за Тургенев както пълнотата на мисълта, не поробена от доктрина, така и пълнотата на съдбата, която не бива да се жертва на една идея.

В романа Тургенев не прибягва до голите и едномерни форми на оценката на автора: тук няма дори следа от извинение или отричане на героя. Волята на автора, материализирана в живата сложност на характера, се появява само във факта, че самите герои в объркване и агония покриват кървящата си душа с маска на горд скептицизъм (зад която може само да се гадае за героичната сдържаност на сърцето ), се бори с неизбежните нужди на „живия живот” и с най-високата от тях, която е любовта. И няма нищо по-смазващо по арогантна нихилистична причина, по дървена доктрина, събрана от съмнителни силогизми, от този жив, герой. Той е победен, той е паднал в тази борба, но това негово поражение е неговият трагичен апотеоз.

Трагедията на Базаров, накрая, и в това изобилие от жизненост, хвърлена върху олтара на тясна идея, в ширината на природата, първоначално не съизмерима с плоското и мъничко идеологическо кредо. Не е ли забележително, че трагичният Базаров е роден точно по времето, когато нихилистичният радикализъм в Русия е изпълнен с обидно самодоволство? И така, ако романът на Тургенев е отговор на злобата на деня, то това е отговор, който чрез пяната и изметът на времето, с пророческа прозорливост, разкрива фаталното противоречие и злия недостатък на руския радикализъм, това идолопоклонство пред идолите на теория, система и "полза", което в бъдеще е скъпо. ще струва на руската мисъл. Започвайки от социалната повърхност, мисълта на Тургенев, създавайки характера на Базаров, преминава в дълбочина, от модерното към вечното. И това откритие на вечната субстанция в онова, което, изглежда, е изцяло оковано завинаги и съдържа източника на онази нова художествена истина, която е минала незабелязано от съвременниците, които са „в плен от времето“. Характерът на Базаров е създаден не по готов "модел" на реалността, а по-скоро в сферата на конюгиране на реалния материал с авторския идеал и най-съкровеното движение на авторската мисъл, насочено в дълбините на живота. И на въпроса на какво дължат своето раждане героите на Тургенев, може да се отговори само така: руската реалност от 60-те години и уникалната визия на света на автора, и обектът и предметът на творчеството, и материалът за живота, и писателски идеал.