Апокалипсис от товар. Apocalypse от Caroba E Radzinsky Apocalypse от хайовете на Audiobook

Едуард Радзински е малко загубен в медийното поле след миналогодишната катастрофа на автоката, издала следващия си опус до Сталин "Апокалипсис от Кобоби". Това не е първата книга на Радзински за Сталин, така че се завръща в темата на Сталин е доста забележителна.

Когато Радзински написа първата си книга за Сталин, в онези години Сталин се възприемаше от мнозинството от населението на страната като ожесточена песен в човешкия вид. И всички художествени образи на Радзински, които той замени липсата на историческа текстура, документи или просто басни с шеги, легнаха вече нарушени от различни анти-цикуларни почви. В средата на "нула" няма не, да е възможно да се срещнат с онези, които възприемат Радзинския Опс като историческо изследване. Сега, тогава тази тенденция отдавна идва на не, но тогава видът на Радзински на Сталин се счита за почти типичен. Така че да се каже класиката на анти-soctetchist в най-голямата й ера, когато фразите "Берия изнасили хиляда девици", "Сталин-канибал", "60mln". Човекът не обърна пръста си в храма, и удебелени тиотема, за да се съгласи с всички тези идиоки.

И сега Радзински.

Писател, драматург, сценарист и телевизионен водещ Едуард Радзински, представен днес до Itar-tass художествен и документален исторически роман "Апокалипсис от товара. Йосиф Сталин".

Книгата на Радзински се основава на определен ръкопис, получен от автора.Както е посочено в анотации: "Този текст запазва потъналия атлантида за нас, страната на име СССР и най-загадъчната и ужасната ни фигура - Йосиф Сталин."
Самият писател казва това ръкописът, получен в Париж през 1976 година. "Живеех в малкия хотел" Делавит "в латинския квартал. Пристигнах в премиерата на моята пиеса и преди да започна интервюто с вестник" Париж ". На следващия ден, портиерът ми подаде тежък плик", помни той. Един анонимен автор, който се представи като "приятел на приятел", предаде на Радзински бележките му за живота и смъртта на Сталин.

"Документалната книга за Сталин ще бъде много трудна за писане, тъй като много архиви бяха унищожени- обясних Radzinsky. - и историческият роман е все още по-лесен. Започнах това особено смислено действие от мен преди почти 10 години, мисля, че за годината ще направя всичко. Но процесът беше забавен и ако не и различни обстоятелства, никога не бих го добавил сега. "Според автора, това е втората му работа за Сталин. Беше за книгата" Беше безумно интересно, защото това беше фантастична ера , голям фарс. "

Едуард Станиславович каза, че няма научен редактор. "Този пост изчезна след преструктуриране, аз сам правя това, което професионалните историци обикновено правят, замяна на цяла институция. И в процеса, историята се превръща в подробности, "призна. В същото време Радзински забеляза, че в Русия три неща, които всички знаеха: как да победят друг футболен отбор, как да управлява страната и кой е толкова сталин. " Ето защо, каквото и да съм написал в книгата, всеки ще каже, че греша ", - той добави.

PS. Основното нещо, за да повдигне сламата, в случай на очаквани прегледи.

И така Радзински обещава да разкаже ужасните тайни, съхранявани от 1976 г., които той по някаква причина се срамува да посочи дори в най-бързото време за него и него, когато "анонимни ръкописи" и какво има - цели масиви на " Документи "за престъпленията на сталинизма, печени като горещи торти.
Но как е просто, възможно е като светлина руска литература, че архивите са унищожени и цялата истина никога няма да разберем, защото има история в пещта, ние ще напишем исторически роман. Това, което обаче, с този подход не пречи на историка да попречи на историка, който заменя цялата институция.

Като цяло, както ще се появи в електронна форма, ще видим, все още не се публикуват книги с името "Apocalypse от Carobi".

И да, не мога да си спомня древната KVN-Blanca.

В сърцето на книгата на Едуард Радзински, освобождаването на което чака няколко години, лежи някакъв ръкопис, получен от автора. Този текст запазва Sunken Atlantis за нас, страната на име СССР и най-загадъчната и ужасна фигура - Йосиф Сталин.

Получих този ръкопис в Париж през 1976 година.

След това живеех в малкия хотел "Делавит" в латинския квартал. Пристигнах в премиерата на моята пиеса и преди началото бях интервюиран от вестник Париж. На следващия ден, портиерът ми подаде тежък плик ... беше ръкопис на пишеща машина на руски и писмо, написано от неравномерен почерк.

- Конараник!

Прочетох интервюто ви в Монд. Разбрах, че сте решили (по-точно решено) напишете биография - Първият болшевик цар Джоузеф Сталин. Така че се обадихте на моя скъпа Кобу.

Стар съм. Аз съм бърза газова, дните ми на земята остават малко. И всичко, което беше записано от мен от десетилетия ... безпрецедентни десетилетия! - Simpar ще изчезне в някой друг град. Реших да побързам. Трябва да побързате. Аз ви давам ръкописа. Написах го тогава сега. След това, в страната, наречена USSR,написах подробно и не се скрих, Вдиевот. (Аз съм, както и в революционни години, бях скочил от литературата, дори романът щеше да пише. Ето защо жилището в Париж избра литературния - живея тук, в латинския квартал, където аз, старата революция, заобиколен Такива роднини, разбираеми сенки. На къщата ми гледат революцията на бащата на баща на бащата. И бащата на гилотина, германският Шмид, живял наблизо. Две стъпки оттук Боалмск събраха своята фигаро. Над арогантните му шеги, които не са предложили аристократи, Засмя се, преди да се откажат от аристократите. И скоро една и съща Фигаро удари гилотина, всичко това се забавлява. Чест

Завърших писането на бележките си тук, в чужбина и, за съжаление накратко. Ръката на Шоута (Паркинсон). Споделяне на жалка ръка, която се стяга толкова мръсно.

Не се надявам, че тези бележки ще ви помогнат да разберете нашата Коба - като името на другаря сталин ние, неговите стари, лоялни приятели. Възможно ли е да се разбере такъв човек? Да, и е той?

Но смъртта на колата да разбере ще помогне. Много от всеки пише за него. Коба мразеше Троцки, но оценяваше мислите му. Те имаха троцкова дума, до която Коба постави три удивителни белези: "Ще си тръгнем, но на сбогом вратата, така че светът да се подбуди." Тези думи са пряко свързани с живота на пуловата, но още повече - до смъртта му.

В интервюто си съобщавахте, че искате да говорите с охраната на халовете, които са били с него в къщата през нощта. В тази съдба нощ, когато всичко се случи! Празен урок! Те не знаят нищо. От сега живеех само мен, неговият къс приятел Фуджи, който не престава да мисли за него.

И Коба все още е до Фуджи. Като коба не отиват. Той само принуждава си сянката на историята. И повярвайте ми - собственикът, като страната на нашата Коба, справедливо извика, ще се върне в своята империя. Въпреки това, всичко това се предскажеше, моят незабравим приятел Коба.

Моят заклет враг готвач.

Той често идва при мен през нощта, веднага щом заспя. И чувствам миризмата му - по-възрастната миризма на пот от майстор на командира на Generalissimus.

Подписите не бяха.

Аз я цитирам без никаква промяна в епиграфите, които бяха на отделна страница.

Йосиф Сталин

Спомени от моя приятел Кобе

"От 1917 г. Русия се превърна в историята на Болшевишката страна. Само за десет години историята на Русия се превърна в биография на Сталин.

- След смъртта му имаше много слухове за близнаците му. Той нямаше близнаци. Но причината за слуховете беше. "

Имахме споделена снимка. На него - Coba, I и нашите приятели: Алеоса Суанидзе, Енуцидзе на Абел, Камо Тер-Петросян, Нестор Локоба, братя Серго и Пахплия Орджоникидзе ... Ние стоим, поставяме ръце на раменете един на друг. Ние стоим един ранг - грузински приятели преди унищожаването на плажа.

Когато започнал да ни унищожи, той не я извади на масата. Той просто подреждаше черната боя на тези, които са изпратили в лагерите или (по-често) в гроба. В крайна сметка той оставаше сам. Той стоеше, поставяйки ръцете си върху невидимите рамене на изчезнали приятели.

Заобиколен от черно, зад които скрихме.

Защо я остави на масата? Знам само това. Защото само знаех истинската коба. Barca Revolution. Убиецът на революцията. Знаех по-добре, отколкото знаеше. Защото аз и жив е единственият от приятелите му.

Но вие се интересувате от края на халобите. Страшно и жалко като почти всички тайни.

Уморен съм от охраняването му. Не съм само стар. Аз съм невярна, но все още живея. Понякога ми се струва, че е той, коба, ме държи тук, за да кажа ... в противен случай той няма да пусне. Той и оттам ме управлява.

Краят на XIX и началото на XX век е слоят на старата сграда. Безкрайно е да се търсят причините за случилото се, обяснявайки какво се е случило от гледна точка на собствената си вина, която е толкова характерна за човек, който иска във всички аспекти, за да обвинява първо, без да мисли за факта, че всичко се състои незабавно без всяко участие или намерение. Факт не е важен, когато за първи път изобретял колелото - то е било измислено навсякъде веднага, и ако са били без колело, те измислиха смяна. Също така с всички други характеристики на човешкото общество, проникнати от подсъзнателни отношения с всеки човек. Руски комунизм не можеше да се разпространи в други страни, като другарник Ленин, който отказа комунизма, другарю Маркс, желаейки да действа точно на фона на народните вълнения - той не е бил каква страна ще стане Ана за пропагандата си: не е Русия, тогава нищо не можеше да се промени; Монархията трябваше да загуби позицията си, разчленена от размириците на хората поради неуспешна външна политика, която донесе хаос извън подлежащия, който беше в застой върху загубената стабилност, предизвикана в реката на посвещението на посвещението на властите в реката Неговото раждане. Казва се, че руският народ се нуждаят от цар, че руските хора са свикнали да бъдат под контрол на един човек с жесток нрам и активна ръка; Казва се, че руските народи не са предназначени да разберат истинските републикански и демократични форми на борда, дълго време остават под ръководството на диктаторите, които кондензират за благосъстоянието на населението в контекста на разбирането на техните собствени. интереси и желание да не влизат в една система от взаимно разбирателство и да се противопоставят на всички от позицията на осведомеността за собственото си значение. Едуард Радзински предлага на читателя уникална възможност да пътува до живота на Йосиф Сталин, който стана ключов исторически човек за Русия, номиниран за първите роли спонтанно, но доста заслужено.

"Състоянието е аз" - познат принцип на властта познат. Цялата история на човечеството е импрегнирана с тях. "Държавата е аз" не е в разбирането, че всичко се управлява от определен човек - всичко е много по-широко. "Състоянието е аз" и под "аз" е имало предвид много кой, всеки от които прави себе си важен човек. Притискайки силата в ръцете си, чувствайки впечатляващо усещане за откриване на гордост за ситуацията в обществото и способността да влияят на процесите под вашия контрол. Президент, министър-председател, министрите, депутатите, босовете на различни нива и горд малък художник, които са готови да хвърлят тайнствено напомняне за важността на винта в разширен механизъм, за необходимостта от смазване на частите за контакт; И няма значение, че връзката не може да бъде масло, а не газ, и чувството за собствено участие в държавата, но общата човешка кръв, която е най-добрата за прилагане на определението на знака ", аз съм аз." Да развали живота на другите и възпалено над всичко - такова призвание на хора, обречени в немненото бъдеще, да изчезне от лицето на Вселената, мига с безмилен конфликт за много вътрешно значение, което няма никакво отношение към оспорването правото да бъдеш най-важното нещо.

Едуард Радзински вярно започва трилогията на Сталин, излагайки историята на чужд парцел, който го е получил във Франция от непознат човек, който става знак от читателя под псевдонима Фуджи. Поправянето на миналото е лесно, но да продължите от вече случващото се винаги следва в ключа на желаното разбиране на събитията, които се случват сега. Това се подпомага от растежа на обществото, което минава от тънките редове за мнозинството, без да се разглеждат някакви последици. Само някой друг е сигурен и ако някой това компетентно оправдава, той не може да не му вярва. Всичко е лесно да се сведе до минимум баналния двор на корема или сеитбата, хвърлен в съсед, неволно започва да се прозява, но грабва корема. Имаше кашлица, като кашлица се втурва от гърдите ви. Ако човек е свързан с други хора, неговата ученост вече не е съмнение. Изненадващо е да осъзнаете, че по време на четенето вярвате в думите на Фуджи. Вярваш в осетийския произход на бащата на Джоузеф Югаева, вярваш в шест пръста на крака ми, вярват в историята на появата на младежта псевдоним Коба, която взе началото на грузинския книга с ясното име на " Отец ", и Йосиф не харесваше пиян кемперинг, който беше баща му, аз предизвиках по-младата революция на бялото катион, а майка му беше принудена да вземе ножа от желанието да защити Сина от ръчния дизайн. Тази информация може да има само най-добър приятел на детството и е Фуджи.

Вярвам и не вярвайте. Фуджи непрекъснато говори за хората, като внася всичко в началото на разговора на една - такава година е застреляна в такава година. Хората около Сталин се промениха постоянно. Тези, които са помогнали да направят революция, са длъжни първо да бъдат елиминирани, тъй като революционният им дух вече не е необходим. В текста на книгата има постоянно препратки към голямата френска революция, на чиито стъпки се образува образуването на руски комунизъм. В допълнение към моментните ползи, човек никога не гледа в миналото и ако го анализира, той никога не се опитва със себе си, мислейки, че тези събития вече не могат да повторят, а сега е сега: всичко е в ръцете ви, но и в ръцете ви Аргументи за цикличните процеси, те се движат по стената на недоразумения под формата на отказ на предопределянето на всичко. Човек - ковач собствено щастие; Всяко поколение е едно и също нещо в едно и също нещо, обърната към цялата и съща гума, само при различни сосове, намирайки се в едва закачливи нюанси, изглеждащи важни разлики, които не са наистина.

Радзински се опитва да не се отклонява от разказа, да намали много важни детайли, че те няма да помогнат правилно да разберат текста. Да предположим, че съвпада с конфликта в обществото, заплашвайки да се излива в кървава, но авторът не говори заради това, което хората решиха да се бунтуват. Защо хората осуетяха монарха? Те просто искаха толкова много, защото нямаше интелигентно разбиране на бъдещата страна. Дори един изстрел на Аврора и бурята на зимата не е свалянето на монарха, който отдавна е бил отхвърлен от трона и вътрешната борба между случайни хора, в подходящия момент, който им позволява да вземат ситуацията под тях контрол. Сталин никога не е бил ангел, миналото му е пълно с престъпни моменти, започвайки с грабежи и завършващи с убийства. Нещо повече, всичко не е политици заради, но стриктен заради целта за укрепване на собствената си позиция. Големият другар на Ленин ще вземе пиедестал в последния източник, за да вземе властта в ръцете на Съветите, а Сталин вече ще го подготви в пантеона на боговете на комунизма, където мумията на лидера ще стане символ на Епоха, създадена от куп хора, които не преследват истинска цел да постигнат благосъстояние, с изключение на идеята, създавайки света с пламък на революцията. Крайната цел не беше ясна, както и възможността за подобряване на предназначението. Създайте добро насилие, сякаш на барел с барут, подредете сиренето за мишка в капан, където цялата замислена система е подкопана от капана на затръшването, презрян всичко по пътя си. Всеки мечтаеше да постигне нещо, горещи речи, които подготвят изпълнението, екзекуциите и съдилищата, като заменят палането, стават жертви.

Въпросът в образуването на Сталин може да бъде поставен, когато авторът е предложен по-далечен от френската революция, разбирането на оманика на Иван ужас, който замени стария, за да знае новото, възпитано от него. Ленин умре, но Кемменев, Зиновиев и Троцки бяха твърде ярки личности, за да изградят съюзи и мислят за неблагоприятните последици от запалването им. Сталин уважава всеки от тях, възхищавал се с подобни мисли, но тихо върши случая, грижа се преди всичко за собственото си благополучие, без да иска да позволи разпространението на информация за личното минало. И само благодарение на Fuji, читателят ще може да разбере всички тайни на лидера. Въпреки това, както самият Фуджи успя да оцелее, и дори водещият запис за всеки акт на Сталин? Нека остане на съвестта на Радзински, в чиито думи всичко се оказва твърде добре, а желанието не му възниква. Въпреки че .... е необходимо да се възрази. Но нека това е други.

Можете да изградите перфектно общество, но архитектът ще умре, а след това новият архитект ще изгради идеалното ви общество, но някой ден и със сигурност ще се случи, всичко ще бъде унищожено.

Тези прегледи могат също да ви интересуват:
- "Есен Патриарх" Габриел Маркес

Получих този ръкопис в Париж през 1976 година.

След това живеех в малкия хотел "Делавит" в латинския квартал. Пристигнах в премиерата на моята пиеса и преди началото бях интервюиран от вестник Париж. На следващия ден, портиерът ми подаде тежък плик ... беше ръкопис на пишеща машина на руски и писмо, написано от неравномерен почерк.

- Конараник!

Прочетох интервюто ви в Монд. Разбрах, че сте решили (по-точно решено) напишете биография - Първият болшевик цар Джоузеф Сталин. Така че се обадихте на моя скъпа Кобу.

Стар съм. Аз съм бърза газова, дните ми на земята остават малко. И всичко, което беше записано от мен от десетилетия ... безпрецедентни десетилетия! - Simpar ще изчезне в някой друг град. Реших да побързам. Трябва да побързате. Аз ви давам ръкописа. Написах го тогава сега. След това, в страната, наречена USSR,написах подробно и не се скрих, Вдиевот. (Аз съм, както и в революционни години, бях скочил от литературата, дори романът щеше да пише. Ето защо жилището в Париж избра литературния - живея тук, в латинския квартал, където аз, старата революция, заобиколен Такива роднини, разбираеми сенки. На къщата ми гледат революцията на бащата на баща на бащата. И бащата на гилотина, германският Шмид, живял наблизо. Две стъпки оттук Боалмск събраха своята фигаро. Над арогантните му шеги, които не са предложили аристократи, Засмя се, преди да се откажат от аристократите. И скоро една и съща Фигаро удари гилотина, всичко това се забавлява. Чест

Завърших писането на бележките си тук, в чужбина и, за съжаление накратко. Ръката на Шоута (Паркинсон). Споделяне на жалка ръка, която се стяга толкова мръсно.

Не се надявам, че тези бележки ще ви помогнат да разберете нашата Коба - като името на другаря сталин ние, неговите стари, лоялни приятели. Възможно ли е да се разбере такъв човек? Да, и е той?

Но смъртта на колата да разбере ще помогне. Много от всеки пише за него. Коба мразеше Троцки, но оценяваше мислите му. Те имаха троцкова дума, до която Коба постави три удивителни белези: "Ще си тръгнем, но на сбогом вратата, така че светът да се подбуди." Тези думи са пряко свързани с живота на пуловата, но още повече - до смъртта му.

В интервюто си съобщихте, че искате да говорите с охраната на халобите, които са били с него в страната тази нощ.В тази съдбовна нощ, когато всичко се случи! Празен урок! Те не знаят нищо. От сега живее знам само азнеговият пълзящ приятел Фуджи, без да престава да мисли за него.

И Коба все още е до Фуджи. Като коба не отиват. Той само принуждава си сянката на историята. И повярвайте ми - собственикът, като страната на нашата Коба, справедливо извика, ще се върне в своята империя. Въпреки това, всичко това се предскажеше, моят незабравим приятел Коба.

Моят заклет враг готвач.

Той често идва при мен през нощта, веднага щом заспя. И чувствам миризмата му - по-възрастната миризма на пот от майстор на командира на Generalissimus.

Аз я цитирам без никаква промяна в епиграфите, които бяха на отделна страница.

Йосиф Сталин
Спомени от моя приятел Кобе

"От 1917 г. Русия се превърна в историята на Болшевишката страна. Само за десет години историята на Русия се превърна в биография на Сталин.

- След смъртта му имаше много слухове за близнаците му. Той нямаше близнаци. Но причината за слуховете беше. "

Черна фотография

Имахме споделена снимка. На него - Coba, I и нашите приятели: Алеоса Суанидзе, Енуцидзе на Абел, Камо Тер-Петросян, Нестор Локоба, братя Серго и Пахплия Орджоникидзе ... Ние стоим, поставяме ръце на раменете един на друг. Ние стоим един ранг - грузински приятели преди унищожаването на плажа.

Когато започнал да ни унищожи, той не я извади на масата. Той просто подреждаше черната боя на тези, които са изпратили в лагерите или (по-често) в гроба. В крайна сметка той оставаше сам. Той стоеше, поставяйки ръцете си върху невидимите рамене на изчезнали приятели.

Заобиколен от черно, зад които скрихме.

Защо я остави на масата? Знам само това. Защото само знаех истинската коба. Barca Revolution. Убиецът на революцията. Знаех по-добре, отколкото знаеше. Защото аз и жив е единственият от приятелите му.

Но вие се интересувате от края на халобите. Страшно и жалко като почти всички тайни.

Уморен съм от охраняването му. Не съм само стар. Аз съм невярна, но все още живея. Понякога ми се струва, че е той, коба, ме държи тук, за да кажа ... в противен случай той няма да пусне. Те са оттам Управление на мен.

Моето заминаване

Излязох от СССР на 4 март 1953 година. В този ден на шест сутринта цялата страна чу гласа на оратора на Левитан, така свързан с нашето съзнание с величествения вид на пуловата. Тържествен, великолепен глас за първи път съобщава за болестта му. Страната рани вестници. Хората предложиха кръвта си, живота си, само за да го спасят. Подовили се Академията за медицински науки - разработи тактиката на лечението си.

Нямам какво да слушам нищо. Три дни преди, в нощта на 1 март, аз вече разбрах, че животът на товара е завършил ... и че в близкото лято, лежи умиращи, безпомощно тяло ...

И останах да живея. Живо магаре, покорно прикачно животно, което е по-добро от мъртъв лъв. Той се повтаря един милион милиони пъти, за да ни утеши, нещастни магарета. Но все пак посетих върховете, където входът е достъпен само за Църърс. Благодарение на Кобе. Моят заклет враг Кобе. Моят нежен приятел Кобе.

Така че, на 4 март, седнах в самолет, който летя в Рим. Не можех да се поколебам. Карах на летището, когато на улица "Солар Мартовская" от всички репродуктори, все по-същият глас на Левитан с тържествено, прочети следващия бюлетин на състоянието на здравето на тялото - за температурата, импулса, налягане, броя на левкоцитите в кръвта му. Сякаш имаше същата кръв като всички останали.

Той умря на следващия ден на девет часа петдесет минути.

По това време вече бях в Рим, на стария фен апартамент. Апартаментът беше на последния етаж. Казват, че тази къща през XVII век построил Kurtyzana Fiametta. Никога не съм забелязал, че тук няма асансьор. Сега, едва се издигаше в мраморното стълбище. Но аз бях жив и Коба е мъртва. Седях на прозореца, погледнах на площад Навона, на известния фонтан ... беше март, но вече станах горещо и сложих завесите. Плаках. В края на краищата, приятелят ми умря. "По-лесно е да се прехвърли смъртта на брат ми, отколкото смъртта на приятел" - такъв грузински, има поговорка.

Аз и след това плаках, когато си спомни последния си ден - 28 февруари ... по-точно, последния ден, когато беше всемогъща мишка, ужасна мишка, революция на Барц.

Но в СССР не съм се върнал.

И следващия ден.

"Този ден" - 28 февруари. Сутрин

На сутринта на двадесет и осми, в последния ден на февруари, трябваше да дойда при него в близката страна.

След това страната вярваше, че Коба живее и работи в Кремъл. Цяла нощ преди зората над стената на Кремъл, прозорец беше осветен. Учителите вечер водеха ученици на червения площад, за да покажат прозорец на Негаск, за да знаят: бащите им почиват след работа, но бащата на страната се тревожи неуморно в загриженост за всички нас. Всъщност, след примера на Романов, който е живял в Кралското село, Коба живее извън града - в страната, само на тридесет километра от Кремъл (за това тя е била призована).

Арменският архитект Мирон Мержанов изгради тази очарователна дача за кароба с разнообразие от веранда. Близки пъти бяха възстановени под диктацията на Кело. Но самият архитект не може да спазва преструктурирането. Опасен подход към моя приятел Кобе. Смърт като. Платих пет години лагери. Трябва да добавите "общо". Лош архитект - много години лишаване от свобода. Трябва да добавите тук - "общо". Защото се предполага, че плащат живот. Друга такса от близки хора се поема рядко.

На тази весела, зелена дача и се настанява след смъртта на жена си. От 1932 г. само неговият офис остава в Кремъл, където работи до вечерта. В апартамента си Кремъл сега той рядко прекарал нощта, животът му от курса продължи към къщата.

Всяка вечер няколко еднакви черни зисов пътуваха от Ремъл и на скоростта на бялото, като се променяха на места, втурнаха към съседа. Целият маршрут е обявен във военна ситуация. Пътят е охраняван с автомобилни патрули и трима повече от хиляда държавни служители по сигурността. Магистралата мина покрай горичката. В самата горичка между дърветата, на входа на страната и по безкрайния страх от нея, стоеше всички същите служители на КГБ ("Чекистите", както наричаха леглата си в стареца).

Къщата обграждаше голямо парче ярка гора близо до Москва с брезови дървета, оскини, високи борове и ефи. Асфалтовите пътеки бяха положени през целия този риболов лайс, много лампи бяха поставени. Тук, в лампите, "чекистите" и скрити.

На парцела беше умрял плитко езеро с плувен басейн, въпреки че Коба никога не е купила в нея. И около езерото, сред дърветата, бдителни "чекисти" също погребани. Ако охраната не е скрита и кобата се натъкна върху него, той биеше това зареждане.

Вътре в къщата, само няколко от най-доказаните "чекисти" бяха на работа. Официално те бяха наречени "служители за заповеди за I. V. Stalin". В разговорите се наричат \u200b\u200bподарък "обект" и - "прикрепени към обекта". Живял "прикрепен" в специално разширение. Там често прекарах нощта и когато останах в близкия. Това разширение, свързано с вратата на къщата. Бих я нарекъл Свещена врата. Отварянето му "прикрепено" имаше право само при поканата Кароба Тази врата водеше към апартамента си - в двадесетстотин метър коридор, покрит с дървени панели. От двете страни на коридора бяха преследващи помещения. Доста скромно жилище за Господа на една трета от земното кълбо. (Ние, децата на революцията, презрял мизерен буржоазен лукс.)

Разказвам всичко това подробно, в противен случай не разбирам какво се е случило онзи ден28 февруари и в тази нощ- От 28 февруари до 1 март.

Нощта остава завинаги с мен.

В навечерието си легнах рано - защото дойде главният ден на живота ми. Но вече в петия час на сутринтасъбудих ме по призив на халотите (това е обичайното му обаждане, в петия час сутринта той, като правило, си ляга след "гост" листата).

Коба каза, че става лошо за работа "устройство" и така че ще дойда да го проверя за десет сутринта.

Устройството за слушане е инсталирано във всички стаи на близката дача, в Кремъл и апартаментите на членовете на Политбюро. Това е безпрецедентно по време на чудото на технологиите, създадено през лятото на 1952 г. (аз също ще ви разкажа повече за това).

От 1952 г. Coba, без да напускат къщата, може да слуша всичките си помещения, Кремъл и апартаментите на членовете на Политбюро.

През последния ден беше студено и много слънчево.

Сняг все още не е станал - лежащ в градината. I. пристигнаха в къщата до десет И седна в кухнята заедно с "прикрепена". Всички чакахме повикване - обаждане от хаобите. Отчетена за открито: в стаите няма движение. На езика на защитата означава, че Коба спи. Освен това "външният" (охраната преди вилата) не знаеше точно къде спи, в коя стая имаше легло за нощното легло. Това беше и държавна тайна.

Само "прикрепена" (охрана вътре) имаше право да знае къде е прекарал тайнственият ми приятел през нощта.

И сега "открито" погледна прозорците.

Събуждайки се, той обикновено се премества в стаите завеси. Само тогава, "на открито" разбира, в коя стая спал, и веднага съобщаваше пробуждането му "прикрепено."

Но не се съмнявах, че Коба отдавна се събуди. И се преструваше от сън - той не премества завесите и внимателно слуша "устройството".

И аз също знаех: той бе представен за последен път.

Така че седях в кухнята, облицована с бял кафеметър, като болница, видях чай с "прикрепен". Тук ръководителят на сигурността на Берия Саркисов бе причинен от шампиона. Той беше добър с готвача, каза на неприлични шеги.

- Е, какво си! - каза готвачът, флиртари.

- Е, какво съм аз? - съблече очите й на Саркисов.

- Страстен човек! - изиграл перфи на готвача ...

Най-накрая! Около единадесет "Алвер" нарече: "Има движение в малка трапезария!" Това означава: Коба разпростлява завесите в стаята, наречена малка трапезария.

От всички вили, той обикновено избра един и започна да живее в него - има, работа и сън. И вече не остави тази стая. Тук бяха включени всички телефонни разговори. Стаята стана столица на Великата империя, от нея се управлява една трета от човечеството.

В последния ден това беше малка трапезария на такова място.

Така се нарича за разлика от голяма трапезария - огромна зала, в която се провеждат срещите му с другари другари. Срещи се превърнаха в нощния празник.

"Гостите" (така той нарече членовете на Политбюро) отиде в полунощ. И забавлението започна, пиеше ... Самият той пиеше малко, но щедро предложи да пие "гости", и те не се осмеляват да откажат. Неуспех означава: Страхувам - виното ще развърже езика. Така ...

Празникът беше придружен от задължителна милост на Дейвеите "гости" - те казаха на шегите (делене) и се шегували много. Най-популярната и стара шега е да сложите домат под задника, когато жертвата се изправи. Коба любезно се засмя и "гост", който смачка домати, беше щастлив: той се шегуваше, смее се - това означава, че не е ядосан! Празникът завърши обикновено в петия час на сутринта и му е позволил да спи изтощени задръствания.

Но през последната година от живота на келобите на претъпканите срещи в страната приключиха. Изчакахме често от гостите на голямата трапезария - членове на Политбюро Возенски и Кузнецов, те сега лежаха в гробницата номер едно в дон манастир, в "гроба на непотърсени прахов", където изгорелите тела са стреляли от Кремъл " Бояр "бяха освободени. Вече не ядосана кобан до вилата Старата гвардия - Микоян, Молотова и Каганович ...

Сега той покани само четири: Берия, Хрушчов, Маленков и Булганин. Те са неговите редовни гости.

Но знаех: скоро ги призовавам и техните. Разбира се, те знаеха за това и те ...

Обикновено, след заминаване, джетове от Политбюро Коби не си легнаха веднага. Работил е или говори с полу-светлинен "приложен". Казах на случаите на изтриване на времето на моите препратки, при възрастни подуциране. Ако бях в къщата, след като напуснаха гостите, го отегчиха. И с него в количката обиколихме градината на съседната къща. Или малко работи в него. Обичаше добре поддържана градина, като всички нас, грузински стари мъже. Но цветята не харесват цветята, коба обикновено мразеха физически труд. Единственото нещо, което той харесва, е да отрежете главата на седатора.

- Старецът ... Съжалявам за него - каза ми един от охраната.

Ако знаеха, че "старецът" е бил замислен ...

Вярно е, че няма стар човек. Моят спътник беше приятел, старите решетки на революцията, приготвени за безпрецедентен скок.

Светът е живял в очакване на апокалипсиса. Но по-късно.

В кухнята той най-накрая иззвъня от стаите си - сигналът да носи чай до него. Обикновено чайът на сутринта донесе коменданта на Дача орлите. Но Орлов (той се върна от почивка в навечерието), каза, че е студен. Коба, пално се страхува от инфекция, забрани го да се появи. Чай претърпя асистент на командира, нисък, рамо Лозгачев (малко нарастващ куфа, обичан ниски хора).

Спомням си, преди да отида, Лозгачев се завъртя. Това направи всичко "прикрепено" преди да отиде в най-лошото пътуване - до него.

Чух, оставяйки, Лозгачев нареди на готвача: "Кодираните яйца за собственика".

Отвори свещената врата негодник Коридор и отиде, усърдно бушува ботуши. Коба не толерира, когато беше тихо. Както каза той - "задушайте". Невероятният му слух започна да минава и "прикрепена" трябваше да се задържи със специална сила.

Три минути по-късно Лозгачов се върна и ми подаде заповедта на Чаоба "отидете при него". И главата на защитата на Берия Саркисов - "подготвя се за поканата".

Влязох в малката трапезария, но се оказа празна.

Беше най-удобната стая на къщата му. В ъгъла пукат дърва за огрев в камината. Нощната риза лежеше на турския диван. В центъра стоеше маса за хранене, както обикновено се подлагаше на документи. На тази маса, движейки ги, той яде. И сега тук имаше Самовар, останки от закуска ...

Минах покрай кръгла маса с мощни телефони (директно - с държавна сигурност, а другата - с двуцифрените номера на членовете на Политбюро и известния "грамофон" - телефонният номер на комуникациите на правителството) и отидоха на верандата Свързване с малка трапезария ...

Както предположих, Коба отдавна се събуди. И сега, закуска, преместена от малка трапезария до верандата, осветена от студеното зимно слънце. Той лежеше на диван в мол от Generalissimus и Pajama панталони. През последните години той обичаше да носи военна униформа. Unidir изглажда старостта. Украсява я, без да прави човек смешно, тъй като се случва с изхвърлени стари хора. Той лежеше, залепвайки лицето си с капачка, така че слънчевата светлина да не бие в очите. (Но какъв слънце в Москва! Това слънце е в нашата малка родина.)

На масата стоеше бутилка Нарцан и чаша с неволна вода.

Коба лежеше и слушаше. "Устройството" работи силно. Включени са апартаменти в Берия - трапезария. Там може да се види, също има закуска. Женски глас помоли грузински за някои покупки. Берия отговори на руски език, че всички са купили. Тогава - тишина, само силен сезон. Берия винаги е шумна ...

Виждайки ме, кобан, вдигнат на дивана, постави краката си в ботушите за изсичане (краката му бяха много високи).

- Колко слушам - нито Хера! Плодовете Мейнграл знае ... Със сигурност, знае ... Включете стърчането. Имам нещо лошо.

Включих апартамента на Хрушчов. Той, Хохач, каза на неприличен анекдот.

- И този шесле вероятно знае! Каза Коба и наредени да преминат в апартамента на Молотов.

Там мълчаха. Чуха се стъпки и кашлица. Накрая гласът на Молотов иззвъня:

- студено на улицата?

- Март в двора. През март Вячеслав Михайлович, винаги zyabko.

- Както казват: "Мартар - поставил двете точки", съгласи се Молотов и отново мълчание.

- И това знае, копелето - усмихна се Коба.

Не, те не познаваха това новнеправдоподобно за това време "устройство", способно да слуша на разстояние. Но те знаеха перфектно, че слушат. Преди изобретяването на "устройства" те слушаха оборудването, инсталирано в къщата, където са живели. През апартамента Маленков (на четвъртия етаж), Хрушчов (на пето място), седмично слушаше третата и така нататък.

Това старо "подслушване" постави Берия и подчинен контрол върху специалната техника на Министерството на държавната сигурност.

През лятото на 1952 г. се появи ново "устройство", но нито Берия, нито Министерството на държавната сигурност е наясно.

И Берия продължи първия ден на работата на "устройствата". Вдигна поглед. Но за това по-късно ...

"Работи, просто кажете, Хуево", каза Коба. - Вчера апартаментът Молотов изчезна.

"Това е нормално", казах аз, - вчера имаше силен вятър, поради намесата.

- Защо понякога се изключва? Слушайте - и внезапно мълчание!

- Да Не, Коба, не натискаш отново там.

През цялото това време (тъй като "устройството") на коба периодично натисна бутоните периодично и в същото време беше много ядосан. Беше глупава техника.

- Всичко това - лайно, - обобщено Coba са самодоволно. Той беше в настроение, който рядко се случваше с него само когато беше здрав.

Той изключи "устройството" и каза:

- Елате в Кремъл вечер. Киното ще гледа. И вие превеждате.

Оказа се, че Павлов (обичайният му преводач) се разболя. Крака към болницата и новия ръководител на охраната си полковник Новик. Разбрах - нашия опитах. Всичко мина по план.

Така че с даването не можех да напусна веднага. И как исках! И бързо! Знаех интуицията му. Дяволът винаги го прошепна във времето.

Лозгачев донесе още чай и любима верига от Awic Jam. Коба тихо започна да пие чай, без да предполага, че миналия сутрешен чай. Видях и аз.

Но този път дяволът мълчеше. Обръщането Коба не чувстваше нищо. Но това не се случи само с него. Чух, че Распутин, който често предсказваше смъртта на някой друг, беше весел в смъртта си, без съмнение в колата заедно с убийството си и отиде да умре. Неуспехите са дяволът. По-точно, миг идва, когато не е разрешителен.

Пиенето на чай, той отново ми нареди да включи устройството. Сега искаше да слуша къщата си. В продължение на удължение, където "прикрепен" живял.

Може да се види, пазачът донесе нови филцови ботуши.

- Но неговата, Ваня, напълно се срина.

- Краката му са болни, защото иска в старо - каза Войнчка.

Коба похвали, почука лъжица за чинийка. Знаех, сега той мисли: "Това не беше необходимо да се докладва това". Не следя нищо по въпроса.

Vauchka istimita е по-стара сестра-домакиня, а не само. Тя е чиста, бяла, красива. И винаги весел, винаги в добро настроение. Тя беше донесена при него след смъртта на жена си. Тогава тя беше на осемнайсет, сега тя се приближи четирийсет. Той стоеше до него. Той рядко й говореше. Тя прегърна леглото. Изгубен в нея, когато той поръчал. И трябва да бъде, Каменя от ужас и уважение, отговори безшумната ласка на късата си коса. И веднага отиде след…Тя често извика без причина, трябва да бъде от бабиста за него, самотен старец. После мълчаливо избърса сълзите си и преследваше тътен.

Спомням си, през 1946 г., след като ме върна от лагера, Коба отново ме повика в близката страна. Тя дойде в малка трапезария, където седеше с него, за да го задържи леглото. Той внезапно я попита:

- хората се радват?

- Рада! О, как са щастливи! Всичко, което ви благодаря, Джоузеф Висарионович. В края на краищата те умряха за вас.

И той я целуна. За първи път с мен. Или може би като цяло - за първи път.

Тя извика и нелепо се изплакна.

- Отиди, тръгвай - каза той.

Тя бързо наляво.

- Чирици и защо - няма да разбереш - каза той на Hmuro.

Но аз се връщам в последната сутрин.

Когато завърши чай, беше единадесет и тридесет. На масата до чайника видях книга, която той чете: Анатол Франция "Последни страници". Това име ми донесе. Той често чете тази книга сега. Имаше диалог, изглежда, той се наричаше "за Бога и старост", всички болери ремонтират. Франция се подиграваше на Бога. Коба щастливо пише на полетата: "Hee hee!"

Той забеляза очите ми.

- Все още ли вярвате? Знам - вярвам! Но ако той е всемогъщ и колебание - защо е толкова глупост? В началото сте твърде млад, после твърде стар, и между първия и втория - глупост, незабавен воин. Време е да си тръгнем и ти не живееш! - Нашата глупава кръв кипя с огъня на бедните сили ... - И без значение колко много ще го направите, всичко ще бъде дело ... вчера намерих писмо от Бучачик. Той цитира там ... - Коба прочете на лист хартия, може да се види, изхвърлен: - "Животът е ... комедиац, строга половин час на сцената и веднага забравени; Това е историята, която глупакът разказва: Има много думи и страст в нея, няма смисъл ... "- повтори: -" Няма само смисъл "... не знаех смисъла и Бухарик. Не, ако Бог беше и ще бъде друг вярно Светът, пресичащ живота ни в този свят, ще бъде ужасно! Но ако там няма нищо по-ужасно ... -И, като се съгласи, той, както винаги, беше ядосан на откровеността си: - Добре, отидох при пишка!

(Смешно, наскоро, в разговори с мен, той често си спомняше Бухарджик - толкова внимателно призова Бухарин Ленин. А Коба вече говореше за него - застрелян и уволнен и опозорен бухарин.)

Бях донесен у дома след час. Когато влязох в апартамента, жена ми стана бледа:

- Нещо се случи?

- Не - отвърнах аз. - Още нищо не се е случило.

Не казах нищо друго. И тя, както трябва да бъде добра грузинска жена, вече не е питала.

Спах, шест събудих се. Постави на чисто бельо ... Ако Господ трябва да бъде в чист, както ни научихме с мишката в семинарията.

Корен. В осем тридесет часа вечерта Колата дойде за мен.

Едуард Радзински

Джоузеф Сталин. Start.

Получих този ръкопис в Париж през 1976 година.

След това живеех в малкия хотел "Делавит" в латинския квартал. Пристигнах в премиерата на моята пиеса и преди началото бях интервюиран от вестник Париж. На следващия ден, портиерът ми подаде тежък плик ... беше ръкопис на пишеща машина на руски и писмо, написано от неравномерен почерк.

- Конараник!

Прочетох интервюто ви в Монд. Разбрах, че сте решили (по-точно решено) напишете биография - Първият болшевик цар Джоузеф Сталин. Така че се обадихте на моя скъпа Кобу.

Стар съм. Аз съм бърза газова, дните ми на земята остават малко. И всичко, което беше записано от мен от десетилетия ... безпрецедентни десетилетия! - Simpar ще изчезне в някой друг град. Реших да побързам. Трябва да побързате. Аз ви давам ръкописа. Написах го тогава сега. След това, в страната, наречена USSR,написах подробно и не се скрих, Вдиевот. (Аз съм, както и в революционни години, бях скочил от литературата, дори романът щеше да пише. Ето защо жилището в Париж избра литературния - живея тук, в латинския квартал, където аз, старата революция, заобиколен Такива роднини, разбираеми сенки. На къщата ми гледат революцията на бащата на баща на бащата. И бащата на гилотина, германският Шмид, живял наблизо. Две стъпки оттук Боалмск събраха своята фигаро. Над арогантните му шеги, които не са предложили аристократи, Засмя се, преди да се откажат от аристократите. И скоро една и съща Фигаро удари гилотина, всичко това се забавлява. Чест

Завърших писането на бележките си тук, в чужбина и, за съжаление накратко. Ръката на Шоута (Паркинсон). Споделяне на жалка ръка, която се стяга толкова мръсно.

Не се надявам, че тези бележки ще ви помогнат да разберете нашата Коба - като името на другаря сталин ние, неговите стари, лоялни приятели. Възможно ли е да се разбере такъв човек? Да, и е той?

Но смъртта на колата да разбере ще помогне. Много от всеки пише за него. Коба мразеше Троцки, но оценяваше мислите му. Те имаха троцкова дума, до която Коба постави три удивителни белези: "Ще си тръгнем, но на сбогом вратата, така че светът да се подбуди." Тези думи са пряко свързани с живота на пуловата, но още повече - до смъртта му.

В интервюто си съобщихте, че искате да говорите с охраната на халобите, които са били с него в страната тази нощ.В тази съдбовна нощ, когато всичко се случи! Празен урок! Те не знаят нищо. От сега живее знам само азнеговият пълзящ приятел Фуджи, без да престава да мисли за него.

И Коба все още е до Фуджи. Като коба не отиват. Той само принуждава си сянката на историята. И повярвайте ми - собственикът, като страната на нашата Коба, справедливо извика, ще се върне в своята империя. Въпреки това, всичко това се предскажеше, моят незабравим приятел Коба.

Моят заклет враг готвач.

Той често идва при мен през нощта, веднага щом заспя. И чувствам миризмата му - по-възрастната миризма на пот от майстор на командира на Generalissimus.

Аз я цитирам без никаква промяна в епиграфите, които бяха на отделна страница.

Йосиф Сталин

Спомени от моя приятел Кобе

"От 1917 г. Русия се превърна в историята на Болшевишката страна. Само за десет години историята на Русия се превърна в биография на Сталин.

- След смъртта му имаше много слухове за близнаците му. Той нямаше близнаци. Но причината за слуховете беше. "

Имахме споделена снимка. На него - Coba, I и нашите приятели: Алеоса Суанидзе, Енуцидзе на Абел, Камо Тер-Петросян, Нестор Локоба, братя Серго и Пахплия Орджоникидзе ... Ние стоим, поставяме ръце на раменете един на друг. Ние стоим един ранг - грузински приятели преди унищожаването на плажа.

Когато започнал да ни унищожи, той не я извади на масата. Той просто подреждаше черната боя на тези, които са изпратили в лагерите или (по-често) в гроба. В крайна сметка той оставаше сам. Той стоеше, поставяйки ръцете си върху невидимите рамене на изчезнали приятели.

Заобиколен от черно, зад които скрихме.

Защо я остави на масата? Знам само това. Защото само знаех истинската коба. Barca Revolution. Убиецът на революцията. Знаех по-добре, отколкото знаеше. Защото аз и жив е единственият от приятелите му.

Но вие се интересувате от края на халобите. Страшно и жалко като почти всички тайни.

Уморен съм от охраняването му. Не съм само стар. Аз съм невярна, но все още живея. Понякога ми се струва, че е той, коба, ме държи тук, за да кажа ... в противен случай той няма да пусне. Те са оттам Управление на мен.