Основните революционни писатели критики учителите. Кои са демократичните революционери? Образуването на гледките къ
Обществените, социално-критични патоси на късни изделия в Белински със своите социалистически убеждения вдигнаха и развиха в шейсетте революционни-демократични критици Николай Гаврилович Черничевски и Николай Александрович Добролюв.
До 1859 г., когато правителствената програма и възгледите на либералните партии се оказаха очевидни, че реформата "отгоре" във всички варианти ще бъде половината от пътя, революционерите-демократите от нестабилния съюз с либерализъм се преместиха в разкъсването отношения и безкомпромисни борба. По този начин вторият етап от социалното движение на 60-те години попада в литературните и критични дейности на Н. А. Добролибув. Той посвещава специалния сатиричен отдел на съвременното списание като специален сатиричен отдел, наречен "свирка". Тук Добролиюбов действа не само като критик, но и като сатиричен поет.
Критиката на либерализма беше тревожна от А. I. Herzen, (* 11) Кой, който е в емиграция, за разлика от Черничевски и Добролюбов, продължи да се надява на реформите "отгоре" и надценява радикализма на либералите до 1863 година. Въпреки това, предупреждението на Херцен не спира съвременните революционери-демократи. От 1859 г. те започнаха да харчат идеята за селясната революция в статиите си. Ядрото на бъдещия социалистически световен ред те считат за селянинската общност. За разлика от славяните, Черничевски и Добролиюв вярваха, че собствеността на Общността на земята не е държана на християнски, а на революционно освобождението, социалистическите инстинкти на руския човек.
Добролюбов стана основателят на първоначалния критичен метод. Той видя, че повечето руски писатели не споделят революционен демократичен начин на мислене, не произзвучат осъждане на живота от такива радикални позиции. Задачата на неговата критика на Добролюбов видя по свой собствен начин да завърши работата, започнала от писателя и формулира това изречение, основано на реални събития и художествени образи на работата. Добролюбов нарече метода си на разбиране на работата на писателя Добролюбов.
Реалната критика "Разграждения, е възможно и има ли наистина човек; Те са установени, че е вярно за реалността, тя се придвижва към собствените си съображения относно причините, които го наричат \u200b\u200bи т.н., ако в работата на автора на автора, тези причини са посочени, критиката ги използва и благодаря на автора; Ако не, не го придържайте към нож към гърлото - как казват, той се осмелява да донесе такъв човек, без да обяснява причините за неговото съществуване? Критикът поема в този случай инициативата в собствените си ръце: обяснява причините, които са били дадени в това или това явление от революционно-демократични позиции и след това осъдени.
Добролиюбов е положително оценен, например, Роман Гончаров "Овимов", въпреки че авторът "не дава и, очевидно, не иска да дава никакви заключения." Достатъчно е, че той "ви представлява жив образ и се закле само за сходството на него с реалност". За Добролюбов, като обективността на този автор е доста приемлива и дори желана, след обяснението и изречението, което поема себе си.
Реалната критика често водеше Добролюбов до особена интерпретация на художествени образи на писател по революционен демократичен начин. Получаване - (* 12) Елк, че анализът на работата, който е превърнал в разбирането на острите проблеми на модерността, доведе Добролюбов в такива радикални заключения, че самият автор няма начин. На тази основа, както ще видим по-нататък, имаше решаваща пропаст на Тургенев с списанието "Съвременна", когато в нея видяха статия на Добролюбов за романа "В навечерието".
Статиите на Добролюбов оживяват, млада, силна природа на талантличната критика, искрено вярвайки в хората, в която вижда изпълнението на всичките му по-висши морални идеали, с които той свързва единствената надежда за възраждането на обществото. "Страстта на дълбоките и упоритите му и препятствията не се страхуват от Него, когато трябва да се преодолеят, за да постигнат страстно и дълбоко замислени", пише Добролюбов за руския селянин в статията "Характеристиките на характеристиките на руските обикновени хора . " Всички дейности на критики бяха насочени към борба със създаването на "Партията на хората в литературата". Той посвети на тази борба четири години спешен труд, писане за такива девет обемни обема. Добролюбов буквално изгаряше в списанието за мобилност, което подкопава здравето си. Той е починал на възраст от 25 ноември 1861 година. На преждевременната смърт на един млад приятел Некрасов каза безсмислено:
Но ти си ударил часа твърде рано
И нещо от пера падна.
Каква лампа на ума е Uga!
Какво сърце спря!
Рецесия на социалното движение на 60-те години. Спорове между "съвременната" и "руска дума"
По реда на 60-те години в руския обществен живот и критичната мисъл се извършват драматични промени. Манифест На 19 февруари 1861 г. за освобождението на селяните не само не омекотяват, но и още по-влошени противоречията. В отговор на възхода на революционно-демократичното движение, правителството е предадено на открита атака срещу предната част: Чернишвски и Д. И. Писарев е арестуван, за осем месеца е спряно публикацията на съвременното списание. Ситуацията се изостря от разделение в революционно-демократичното движение, основната причина, поради която различията в оценката на революционните и социалистическите възможности на селяните. "Руската дума" фигури Дмитрий Иванович Писарев и Вартоломей Александрович Зайцев направиха остра критика на "съвременното" за (* 13) на предполагаема идеализацията на селяните, за преувеличената идея на революционните инстинкти на руския човек .
За разлика от Добролюбов и Чернишвски, Писарев твърди, че руският селянин не е готов за съзнателната борба за свободата, че в собствената си маса той е тъмен и запушен. Революционната сила на модерността Писарев смята за "психически пролетариат", революционерите, различията, които носят естествено научни знания. Тези познания не само унищожават основите на официалната идеология (православие, автокрация, нация), но и отварят хората на окото към естествените нужди на човешката природа, които се основават на инстинкта на "социалната солидарност". Ето защо, просветлението на естествените науки не само може да бъде революционно ("механично"), но и еволюционно ("химикал") чрез привеждане на обществото на социализма.
За този "химически" преход по-бързо и по-ефективно, Писарев предложи руската демокрация да бъде ръководена от "принципа на енергоспестяване". "Психиалният пролетариат" трябва да съсредоточи цялата енергия за унищожаването на духовните основи на съществуващото общество от пропаганда в народа на естествените науки. В името на "духовното освобождение" на Писарев, като Герой на Тургенев, Евгени Базаров, предложи да се откаже от изкуството. Той вярвал, че "приличен химик е по-полезен от поет от двадесет пъти," и признат изкуството само до степента, в която участва в пропагандата на естествените науки и унищожава основите на съществуваща сграда.
В статията "Базаров" той припомни триумфалния нихилист, а в статията "мотивите на руската драма" смачкат "драмата на А. Н. Островски" гръмотевична буря от Катерина Кабанов, построена върху пиедестала. Унищожаване на идолите на "старото" общество, Писарев публикува скандалните известни статии против Пушки и работата на "унищожаването на естетиката". Фундаменталните разногласия, определени по време на противоречията между "съвременната" и "руска дума", отслабени революционния лагер и са били симптом на спад на социалното движение.
Задача: Прочетете статията и отговорете на следните въпроси:
1. Какви са характеристиките на руската критика на втората половина на 19-ти век?
2. Какво се обяснява с разнообразието на указанията в руската критика на втората половина на 19-ти век?
3. Какво не е било прието в руската проза и поезията славофили?
4. Какви традиции в литературата и изкуството защити либералите-западняци?
5. Какво изкуствено критик Дружинин смятал истински?
6. Какво е предимството на либералната-западната критика?
7. Какви са недостатъците на либералната-западната критика?
8. Каква е задачата на "истинска" критика, според Добролюбов?
9. Какви са недостатъците на "реалната" критика?
Lebedev yu.v. - Руска литературна и критична и религиозна и философска мисъл за втората половина на XIX век.
Относно оригиналността на руската литературна критика. "Докато жив и здравословен е нашата поезия, до причината за съмнение за дълбокото здраве на руския народ", написал критиката НН Страков, а сходният му Аполон Григориев смята за руска литература "единственият фокус на всички наши висши интереси . " VG Belinsky, посетиха приятелите си, за да го постави в ковчега на вестника "Вътрешни бележки", а класиката на руския сатира ме Солеков-Шчедрин, в прощално писмо до сина си, каза: "Има много Семействата и титлата на писателя в прощално писмо и титлата на писателя ще предпочитат всяка друга ".
Според Н. Г. Черничевски, нашата литература е издигната в достойнството на национален случай, който обедини най-жизнените сили на руското общество. В съзнанието на читателя на XIX век литературата не е само "елегантна литература", но и в основата на духовното същество на нацията. Руският писател принадлежи на работата си по специален начин: това не беше професия за него, а министерството. "Учебникът на живота" нарича литературата Chernyshevsky, а лъв Толстой впоследствие беше изненадан, че тези думи не му принадлежат, а идеологическият му противник.
Художественото развитие на живота в руската класическа литература никога не се е превърнало в чисто естетична окупация, тя винаги е преследвала жива духовна и практическа цел. "Словото се възприема не като звук на празен, но как е бил - почти като" религиозно ", като древен карелиан певец, който" пееше с лодка ". Тази вяра в чудотворната сила на думата беше сама по себе си и Гогол, сънувайки да създадем такава книга, която сама, със сила само изразена в нея, единствените и безспорни лоялни мисли трябва да трансформират Русия ", отбелязва модерният литературен критик Г. Гачев.
Вярваме в ефективен, трансформиращ свят на художествената сила, определени особеностите на руската литературна критика. От литературни проблеми тя винаги се издига до обществени проблеми, които са пряко свързани с съдбата на страната, народът, нацията. Руският критик не се ограничава до разсъжденията за художествената форма, за умението на писателя. Анализирайки литературната работа, той отиде в въпросите, които животът му постави пред писателя и читателя. Ориентацията на критиките за широките кръгове на читателите го направи много популярна: авторитетът на критиките в Русия беше голям и статиите му бяха възприемани като оригинални произведения, които са успешни на равна литература.
Руската критика на втората половина на XIX век се развива по-драматично. Социалният живот на страната по това време е изключително по-сложен, появяват се много политически зони, които твърдят един с друг. Картината на литературния процес беше пъстър и многопластови. Следователно критиката стана по-разединена в сравнение с 30-40-те години, когато разнообразието от критични оценки беше покрито с авторитетна дума Belinsky. Подобно на Пушкин в литературата, Белински в критики беше един вид универсален: съчетава оценката на работата и социологическите и естетическите и стилистичните подходи, покривайки литературното движение като цяло.
През втората половина на XIX век критичният универсализъм на Белински се оказа уникален. Критична мисъл, специализирана в отделни зони и училища. Дори Chernyshevsky и Добролюбов, критиците са най-гъвкави, които притежават географска ширина на общественото мнение, вече не може да претендира не само за покриване на литературното движение в своята цялост, но и върху холистичната интерпретация на отделна работа. В работата им преобладава социологическите подходи. Сега литературното развитие като цяло и мястото в нея на отделна работа вече разкри целия набор от критични зони и училища. Аполон Григориев, например, спори с Dobrolyubovsky оценки А. Н. Островски, забелязал в работата на харсайт Такива лица, които Елуд Добролюбов. Критичното разбиране на творчеството на Тургенев или Лъв Толстой не може да бъде сведено до оценките на Добролюбов или Черничевски. Работите на Н. Н. Застраховка за "бащите и децата" и "война и света" значително ще ги задълбочат и изяснят. Дълбочината на разбиране на римския I. А. Гончаров "Овимов" не се изчерпва от класическата статия Добролюбов "Какво е разбивка?": А. В. Дружинин допринася за разбирането на естеството на значителните разяснения на Oblomov.
Основните етапи на социалната борба на 60-те години. Различни литературни критични оценки през втората половина на XIX век са свързани с нарастваща публична борба. От 1855 г., в обществения живот, те се разкриват и до 1859 г. две исторически сили навлизат безкомпромисна борба - революционна демокрация и либерализъм. Гласът на "Менодек демократите", който взима сила на страниците на списание "Некросовски" "съвременни", започва да определя общественото мнение в страната.
Социалното движение на 60-те се извършва в своето развитие три етапа: от 1855 до 1858 г.; от 1859 до 1861 г.; От 1862 до 1869 година. На първия етап се случва обществената сила, във втората - напрегната борба между тях, а на третата - рязък спад в движението, завършващ с началото на реакцията на правителството.
Либерална-западна партия.Руските либерали на 60-те години се възползват от изкуството на "реформите без революция" и свързват своите надежди с обществени трансформации "отгоре". Но в кръговете им има разногласия между Уесинги и славофили за пътеките на реформите за планиране. Западняците започват да броят на историческото развитие с трансформации на Петър I, които още в Белински нарече "бащата на Русия Нов". Към историята на Добурборов те се отнасят скептично. Но, отказвайки Русия в правото на историческата традиция "Допенровски", западняците са изтеглени от този факт, че парадоксалната мисъл за голямото предимство: руски мъж, свободен от товара на историческите традиции, може да бъде "прогресивен" на всеки европейски "Представяне". Земята, която не се разтопява със собствени семена, може да бъде възхвалявана и дълбока и дълбока, и с неуспехи, според славофила, А. С. Хомикова ", успокоява мислите, които не можете да направите нещо по-лошо." - Защо по-лошо? - възразиха. "" Младата нация може лесно да заема последните и най-напредналите в науката и практиката на Западна Европа и да я премахва на руска почва, да направи замаяния скок напред. "
Михаил Никифорович Катков на страниците на руския бюлетин, основан в Москва през 1856 г. в Москва, се насърчават либералните маршрути на социалните и икономическите реформи: освобождаването на селяните с земя при изплащането от правителството, като осигурява благородството на правата на местните \\ t и публична администрация след примера на английските лордове.
Либерална славянска партия. Slavophiles също отрече "различното поклонение на миналите форми на нашето старо." Но те се считат за възможни само когато са били отведени в отличителния исторически корен. Ако западняците твърдят, че разликата между просвещението на Европа и Русия съществува само до степента, а не в природата, славофилите смятат, че Русия вече е в първите века на своята история, с осиновяването на християнството, е създадено не По-малко от запад, но "духът и основният принцип" руското образование се различава значително от западноевропейската.
Иван Василевич Киревски в статията "за естеството на просветлението на Европа и за неговото отношение към просвещаването на Русия" разпределени три съществени признаци на тези различия: 1) Русия и Запад научили различни видове древна култура, 2) Православието е изразило оригинален Характеристики, които го отличават от католицизма, 3) Има различни исторически условия, в които развиват западната европейска и руската държавност.
Западна Европа наследи древна римска образователна, отличена от древната гръцка формална рационалност, приемането на книгата на юридическото право и пренебрегването на традициите на "обикновеното право", което не е било външно правни укази, а върху легенди и навици.
Римската култура наложи своя отпечатък и за западноевропейското християнство. Западът се стреми да подчине вярата с логически аргументи с разума. Преобладаването в християнството на задълженията започна да водеше от католическата църква на Реформацията и след това до пълното празнуване на ума. Това освобождаване на ума от вярата е завършено в германската класическа философия и доведе до създаването на атеистични упражнения.
Накрая, държавността на Западна Европа възникна в резултат на победите от германските племена на коренното население на бившата Римска империя. Започнаха насилие, европейските държави трябваше да развият периодични революционни преврати.
В Русия много беше различно. Тя получи културна ваксинация за неформално рационално, римско, но по-хармонично и цял гръцко образование. Бащите на Източната Църква никога не са попаднали в дисфункционалност и се погрижиха за "коректността на вътрешното състояние на мислещия дух". На преден план те не бяха ум, а не ума, но най-голямото единство на духовния дух.
Славофили се считат за особена и руска държавност. Тъй като Русия не съществува в две воюващи племена - завоеватели и победени, връзките с обществеността се основават не само на законодателни и правни актове, които правят народните богове безразлични към вътрешното съдържание на човешките връзки. Законите са имали по-скоро вътрешно от външния вид. "Святостта на традицията" е предпочитана по правна формула, морал - външни ползи.
Църквата никога не се е опитвала да присвои захранваща сила, да замени държавата, тъй като се е случила повече от веднъж в папския рим. Основата на оригиналната руска организация е било комунално устройство, чието зърно е селският свят: малките селски общности се обединяват в по-широки регионални асоциации, от които е възникнала съгласието на цялата руска земя.
Реформата на Петровская, подчинена на църквата от държавата, счупи естествения ход на руската история.
В европеизацията на Русия славофилите виждат заплахата от самата същност на руското гражданство. Ето защо те отрицателно принадлежат към трансформациите на Петровски и правителствената бюрокрация, бяха активни противници на Ур. Те ратифицираха за свободата на словото, за решението на държавните въпроси на катедралата Земски, състояща се от представители на всички имоти на руското общество. Те възразиха срещу въвеждането на форми на буржоазна парламентарна демокрация в Русия, като се има предвид, че е необходимо да се запази автокрацията, реформирана в духа на идеалите на руския съвет. " Автокрацията трябва да стои на пътя на доброволната общност с "Земя" и в решенията си да разчита на мнението на хората, периодично свикнал на катедралата Земски. Суверенът е предназначен да слуша гледната точка на всички класове, но да вземе окончателното решение, в съответствие с християнския дух на доброто и истината. Не е демокрация с гласуването и механичната победа на най-много от малцинство, но споразумение, което води до единодушно, "катедрала" подаване на основната воля, която трябва да бъде свободна от ограничението на имота и да служи като по-високи християнски ценности.
Литературна критична програма на Славофилов Тя е органично свързана с техните публични погледи. Тази програма провъзгласи руския разговор, публикуван от тях в Москва: "Най-високата тема и задачата на народна дума не е да се каже, че има лош човек от известните хора, отколкото е болен и това, което той не е, но в Поетичното помирение, което му е дадено най-доброто за историческата му дестинация. "
Славофилите не са взели руски проза и поезията на социално-аналитичната история започна, те бяха чужди на изискания психологизъм, в който видяха болестта на съвременната личност, "европеизирана", която се откъсна от народната почва, от традициите на Национална култура. Той е толкова болезнен с "ненужните детайли на схемите" наблизо К. С. Аксаков в ранните произведения на Л. Н. Толстой с "диалектиката на душата", в притежанията на И. С. Тургенев за "ненужното лице".
Литературни и критични дейности на Westerns. За разлика от славяните, говорели от социалното съдържание на изкуството в духа на техните "руски възгледи", либералите-западняци в лицето на Ф.Неннов и Ав Дружимина защитават традициите на "чисто изкуство", с лице на "вечни" въпроси извънземни на Зъл ден и верни "абсолютни закони на художественото".
Александър Василевич Дружинин в статията "Критика на гогьолския период на руската литература и нашата връзка" формулираха две теоретични идеи за изкуството: той нарича "дидактичен", а другият "артистичен". Дидактическите поети "желаят да действат директно върху съвременния живот, съвременния морал и съвременен човек. Те искат да пеят, да отидат и често да постигат целта си, но песента им, печеленето в учреене, не може да загуби голяма част от вечното изкуство, не може да загуби голяма част от вечното изкуство . "
Истинското изкуство няма нищо общо с преподаването. "Твърдо вярвайки, че интересите на протоколите са мръсни, това човечество непрекъснато се променя само в някои идеи за вечна красота, добра и истина,", поет художник "в незаинтересованото служение, тези идеи виждат вечната си котва. .. Той изобразява хората какво ги вижда, не е предписано да коригира, той не дава уроци на обществото, или ако им даде, тя дава несъзнателно. Той живее сред възвишения си свят и отива на земята, както и олимпийците твърдо помнете, че той е имал собствен дом на висок олимп. "
Безспорното предимство на либералната-западната критика беше голямо внимание към спецификата на литературата, за разграничаване на нейния художествен език от езика на науката, журналистиката, критиците. Тя също така е характерна за интереса към необратимите и вечни в произведенията на класическата руска литература, към това, което определя техния неблагоприятен живот във времето. Но в същото време опитите да се отклонят писателя от "ежедневните вълнения" на модерността, приглушен авторът на автора, недоверие към произведения с изразена социална ориентация, свидетелстваща за либералната модерация и ограничените обществени нагласи на тези критици.
Публична програма и литературни и критични дейности. Друг социален и литературен курс на средата на 60-те години, който застреля край на западняците и славофилите, беше така нареченото "състрадание". Духовният лидер беше Ф. М. Достоевски, който издаде две списания през тези години - "време" (1861-1863) и "епоха" (1864-1865). Поддръжниците на Достоевски в тези списания бяха литературните критици Аполон Александрович Григориев и Николай Николаевич от страховете.
Обща до известна степен наследил поглед към руския национален характер, изразен от Белински през 1846 година. Белински написа: "Русия няма какво да се сравни със старите държави на Европа, които историята е диаметрално противоположна и за дълго време вече дадоха плода и плода ... Известно е, че французите, британците, германците са Толкова национално на всеки по свой начин, който не е в състояние да се разбере, тогава като руски е също толкова на разположение на социализма на французина, и практическата дейност на англичанина, и мъгливата философия на немския. "
Говорите са говорили за "всички интензивност" като характерна особеност на руското национално съзнание, което А. С. Пушкин в нашата литература е най-дълбоко в нашата литература. "Тази мисъл се изразява от Пушкин, а не като редуване, преподаване или теория, а не като мечтание или пророчество, но също беше екзекутиран, той беше влязъл в блестящите същества и го доказваше", написал Достоевски. - Той написал древен Светът, той и немски, той и англичанинът, дълбоко осъзнават гений, копнейки стремежа му ("кея по време на чумата"), той и поетът на изток. Той каза на всички тези народи и заяви, че руският гений знае, че руският гений знае Те ги разбраха, се свързаха с тях като роден, че може да бъде с мен в тяхната цялост, че само един само от руския дух е даден на света, като се има предвид назначението в бъдеще да разбере и комбинира цялото разнообразие на националности и премахване на всички противоречия. "
Подобно на славофила, горивата вярваха, че "руското общество трябва да бъде свързано с народната почва и да вземе народния елемент". Но, за разлика от славяните, те не отричаха положителната роля на реформите на Петър и и "европеизизализираната" руска интелигенция, предназначена да понесе хората от образование и култура, но само на базата на народните морални идеали. Беше такъв руски европейски в очите на Solarders А. С. Пушкин.
Според А. Григориев, Пушкин "първият и пълният представител" на обществени и морални симпатии ". "В Пушкин, за дълго време, ако не и завинаги, завърши, обсебен от широко есе, целия ни умствен процес," нашия "обем и мярка": цялото последващо развитие на руската литература е задълбочаване и художествено разбиране на тези елементи това засегнато Пушкин. Най-органично изразеният Пушкин започва в съвременната литература А. Н. Островски. "Новият слой остров е най-старата дума". "Островски е също толкова малко, колкото е малко идеализатор. Нека да го оставим да бъдем фактът, че той е - великият народен поет, първият и единствен изразителен народната същност в нейните разнообразни прояви ..."
Н. Н. Фрахов беше единственият в историята на руската критика към втората половина на XIX век дълбок преводач на "война и мир" Л. Н. Толстой. Той не случайно не се обади на работата си като "критична поема в четири песни". Самият лъв Толстой, който смяташе за застраховка с приятеля си, каза: "Едно от щастието, за което съм благодарен на съдбата, е това, което е Н. Н. Страхов."
Литературните и критични дейности на революционерите-демократи. Обществените, социално-критични патоси на късни изделия в Белински със своите социалистически убеждения вдигнаха и развиха в шейсетте революционни-демократични критици Николай Гаврилович Черничевски и Николай Александрович Добролюв.
До 1859 г., когато правителствената програма и възгледите на либералните партии се оказаха очевидни, че реформата "отгоре" във всички варианти ще бъде половината от пътя, революционерите-демократи от нестабилния съюз с либерализъм се преместиха в разкъсването отношения и безкомпромисни борба. По този начин вторият етап от социалното движение на 60-те години попада в литературните и критични дейности на Н. А. Добролибув. Той посвещава специалния сатиричен отдел на списанието "Съвременна", наречена "свирка". Тук Добролиюбов действа не само като критик, но и като сатиричен поет.
Критиката на либерализма беше тревожна от А. I. Herzen, който, който е в емиграция, за разлика от Чернишевски и Добролюбов, продължи да се надява на реформите "отгоре" и надценява радикализма на либералите до 1863 година. Въпреки това предупрежденията на Херцен не спряха съвременните революционери. От 1859 г. те започнаха да харчат идеята за селясната революция в статиите си. Ядрото на бъдещия социалистически световен ред те считат за селянинската общност. За разлика от славяните, Черничевски и Добролиюв вярваха, че собствеността на Общността на земята не е държана на християнски, а на революционно освобождението, социалистическите инстинкти на руския човек.
Добролюбов стана основателят на първоначалния критичен метод. Той видя, че повечето руски писатели не споделят революционен демократичен начин на мислене, не произзвучат осъждане на живота от такива радикални позиции. Задачата на неговата критика на Добролюбов видя по свой собствен начин да завърши работата, започнала от писателя и формулира това изречение, основано на реални събития и художествени образи на работата. Неговият метод за разбиране на творчеството на писателя Добролибув нарече "реална критика".
Истинската критика "Разглобяване, е възможно и наистина такъв човек; те наистина са верни, вярно е, тя се придвижва със собствените си причини за причините, които го наричат \u200b\u200bи т.н., ако е в работата на автора на автора, тези Посочват се причините, критики и благодарение на автора; ако не, той не се придържа към него с нож към гърлото - как казват, той се осмелява да донесе такъв човек, без да обяснява причините за неговото съществуване? Критикът поема в този случай инициативата в собствените си ръце: обяснява причините, които са били дадени в това или това явление от революционно-демократични позиции и след това осъдени.
Dobrolyubov рейтинги положително, например, римският Гончаров "Овимов", въпреки че авторът не дава и, очевидно, не иска да дава никакви заключения. " Достатъчно е той да ви представлява оживен образ и се закле само за сходството на него с реалност. " За Добролюбов, като обективността на този автор е доста приемлива и дори желана, след обяснението и изречението, което поема себе си.
Реалната критика често водеше Добролюбов до особена интерпретация на художествени образи на писател по революционен демократичен начин. Оказа се, че анализът на работата, който е превърнат в разбирането на острите проблеми на модерността, доведе Добролюбов в такива радикални заключения, че самият автор няма начин. На тази основа, както ще видим, имаше решаваща пропаст на Тургенев с списанието "Съвременна", когато в нея се вижда в нея Добролинюбов за романа "В навечерието".
Статиите на Добролюбов оживяват, млада, силна природа на талантличната критика, искрено вярвайки в хората, в която вижда изпълнението на всичките му по-висши морални идеали, с които той свързва единствената надежда за възраждането на обществото. "Страстта на дълбоките и упоритите му и препятствията не се страхуват от Него, когато трябва да се преодолеят, за да постигнат страстно желателно и дълбоко замислено", пише Добролов за руския селянин в статията "за характеристиките на руските обикновени хора. " Всички дейности на критики бяха насочени към борба със създаването на "Партията на хората в литературата". Той посвети на тази борба четири години спешен труд, писане за такива девет обемни обема. Добролюбов буквално изгаряше в списанието за мобилност, което подкопава здравето си. Той е починал на възраст от 25 ноември 1861 година. На преждевременната смърт на един млад приятел Некрасов каза безсмислено:
Но ти си ударил часа твърде рано
И нещо от пера падна.
Каква лампа на ума е Uga!
Какво сърце спря!
Рецесия на социалното движение на 60-те години. Спорове между "съвременната" и "руска дума". По реда на 60-те години в руския обществен живот и критичната мисъл се извършват драматични промени. Манифест На 19 февруари 1861 г. за освобождението на селяните не само не омекотяват, но и още по-влошени противоречията. В отговор на възхода на революционното-демократично движение, правителството е предадено на открита атака срещу предната част: Chernyshevsky и D. I. Pisarev са арестувани, за осем месеца публикация на списание "Съвременна" е спряна.
Ситуацията се изостря от разделение в революционно-демократичното движение, основната причина, поради която различията в оценката на революционните и социалистическите възможности на селяните. Цифрите "Руски думи" Дмитрий Иванович Писарев и Вартоломей Александрович Зайцев направиха остра критика на "съвременното" за предполагаема идеализацията на селяните, за преувеличената идея на революционните инстинкти на руския човек.
За разлика от Добролюбов и Чернишвски, Писарев твърди, че руският селянин не е готов за съзнателната борба за свободата, че в собствената си маса той е тъмен и запушен. Революционната сила на модерността Писарев смята за "психически пролетариат", революционерите, разпределянето на хора, носят естествени научни познания. Тези познания не само унищожават основите на официалната идеология (православие, автокрация, нация), но и отварят хората на окото към естествените нужди на човешката природа, които се основават на инстинкта на "социалната солидарност". Ето защо, просветлението на естествените науки може не само да бъде революционно ("механично"), но и еволюционно ("химично") чрез привличане на общество към социализма.
За този "химически" преход по-бърз и по-ефективно, Писарев предложи на руската демокрация, която да се ръководи от "принципа на спасителните сили". "Психиалният пролетариат" трябва да съсредоточи цялата енергия за унищожаването на духовните основи на съществуващото общество от пропаганда в народа на естествените науки. В името на "духовното освобождение" на Писарев, като Герой на Тургенев, Евгени Базаров, предложи да се откаже от изкуството. Той наистина вярва, че "приличен химик е по-полезен от поет от двадесет пъти" и признат изкуството само до степента, в която участва в пропагандата на естествените науки и унищожава основите на съществуваща сграда.
В статията "Базаров" си спомни триумфалния нихилист, а в статията "Мотивите на руската драма" смачка "Дара Кладоловски" гръмотевична буря "на Катерина Кабанов" Катерина Кабанов. Унищожавайки идолите на "старата" общество, Писарев публикува скандалните известни статии против Пушки и работата на "унищожаването на естетиката". Основните различия, определени по време на противоречията между "съвременната" и "руска дума", отслабваха революционния лагер и бяха симптом на спад на социалното движение.
Публичен асансьор на 70-те години. В началото на 70-те години в Русия се появиха първите признаци на нов публичен асансьор, свързани с дейностите на революционните популисти. Второто поколение на демократичните революционери, които извършиха героичния опит за повишаване на селяните в революцията "Разходки в хората" бяха техните идеолози, в новите исторически условия, развиващи идеите на Херцен, Черничевски и Добролюбов. "Вера по специален начин, в изграждане на общността на руския живот; от тук - вяра в възможността за селяната социалистическа революция, - това е началото на тях, десетки и стотици хора на героичната борба с правителството", " пише за популистките - седемдесетте VI Lenin. Тази вяра в една или друга степен кацна всички произведения на лидери и наставници на новото движение - П. Л. Лаврова, Н. К. Михайловски, М. А. Бакунина, П. Н. Такачева.
Маса "ходене в хората" приключи през 1874 г. чрез арест на няколко хиляди души и последвано от процесите от 193 и 50 години. През 1879 г. на Конгреса във Воронеж, народната организация "Земя и ще" се счупи: "политици", разделени от идеите на Такав, организираха партията си "Фолк Воля", провъзгласявайки основната цел на движението на политическия преврат и терористични форми на Борба с правителството. През лятото на 1880 г. прекъсването организира експлозия в зимния дворец, а чудото на Александър II спестява смъртта. Това събитие причинява шок и объркване в правителството: тя решава концесиите за назначаването на либерал Лорис-Меликов на упълномощения владетел и обжалваща либералната общност на страната за тяхната подкрепа. В отговор, държавният суверен получава бележки от руските либерали, в които се предлага незабавно да се свика независима среща от представителите на земята да участват в управлението на страната ", за да се създадат гаранции и лични права, свобода на мисълта и думите." Изглежда, че Русия стои на прага на парламентарната форма на управление. Но на 1 март 1881 г. се извършва непоправима грешка. Хората след многократни опити убиват Александър II, а след това в страната идва държавен отговор.
Консервативна идеология на 80-те години.Тези години в историята на руската публика се характеризират с процъфтяването на консервативната идеология. Тя го защитава по-специално Константин Николаевич Леонтиев в книгите "Изток, Русия и славяни" и "нашите" нови християни "Ф. М. Достоевски и граф Лев Толстой. Леонтив вярва, че културата на всяка цивилизация отнема три етапа на развитие: 1) първична простота, 2) цъфтяща сложност, 3) вторично опростяване на смесването. Основният знак за спад и влизането в третия етап на Леонтиев разглежда разпространението на либерални и социалистически идеи с техния култ на равенство и универсални ползи. Либерализмът и социализмът Леонтиев контрастира "византхство" - силна монархична сила и строга църква.
Източник: Малко демократична естетика и критика на 60-те години. Chernyshevsky, Добролюбов // История на световната литература: в 9 тона / академия на науките на СССР; В Global Lith. тях. А. М. Горки. М.: Наука, 1983-1994. Т. 7. 1991. стр. 29-33.
Революционен демократичен
Естетика и критика на 60-те години.
Chernyshevsky, Добролюбов
Органът и ефективността на литературната критика беше особено увеличена в навечерието на селската реформа, в началото на 60-те години, в ерата, когато възмущение на системата Feudal-Serf достигна своя апогей в страната. За революционери, велики публицисти и критици и шейсетте години Черничевски и Добролиюков, естетически въпроси бяха наистина "бойно поле". Vi Lenin подчерта, че NG Chernyshevsky (1828-1889) "Знаех как да повлияя на всички политически събития на своята епоха в революционния дух, разходите - чрез препятствията и прашка на цензурата - идеята за селяната революция, идеята на борбата на масите за свалянето на всички стари власти "( Ленин v.i. Пълен Катедралата ОП. Т. 20. стр. 175). Същото с пълно право може да се каже за неговия съдружник - Н. А. Добролюбов (1836-1861).
Николай Гаврилович Черничевски (като Николай Александрович Добролюбов) е роден в семейството на свещеник. И двете изследвани в духовните семинари. Chernyshevsky в края на Санкт Петербург (1850 г.) служи като учител по литература в гимназията Саратов. Защита през 1855 г. дисертацията "естетична
отношението на изкуството към реалността, "сътрудничи в списание" Некрасов "" Съвременна ", скоро става негов господар и реален редактор. През 1862 г. той е бил арестуван и осъден за упорита работа и лишаване от свобода в Сибир, където е прекарал над 20 години.
Добролибув завършва през 1857 г. Педагогическия институт на Петербург. От 1856 г. активно участва в "съвременното". Като редактор на отдел "Критика и библиография", заедно с Chernyshevsky, определя посоката на списанието, което по това време се превръща в трибуна на руската революционна демокрация. През 1860 г. той е оставен да бъде лекуван от туберкулоза в чужбина, живял в Германия, Швейцария, Франция, Италия, интензивно продължи своята литературна и критична и журналистическа дейност. Той се върна в Русия и през 1861 г. загина на възраст двадесет и пет години.
Теоретичният мост на демократичната критика беше материалистичната естетика. Крайъгълният камък на неговите разпоредби е разработен от Чернишвски в магистърска теза "Естетични нагласи на изкуството към реалността". В него, на езика на "разсеяните" естетически категории, идеята е направена от необходимостта от фундаментална реорганизация на социалното същество, което го довежда в съответствие с идеала.
Защита на идеите за материалистична естетика (и тя видя източник на поезия в живота си), Chernyshevsky инвестира ново съдържание на концепцията за същността на красивото, което беше представено чрез обстрелване и хегел, но не измама приемственост с Класическа естетика на миналото - руски и западноевропейски, предимно немски. След "Белински", той създаде близката връзка между естетичния идеал на човек, идеите му за красивите, всичките си художествени дейности с други сфери на духовно, физическо и социално съществуване. Естетиката като науката стана на трайна земна земя. Красив е животът, настоява Чернишвски, най-висшата красота е красотата, родена в света на реалността.
Chernyshevsky обясни, че от позицията на материалистичната теория на знанието "развитието на мисленето в дадено лице не унищожава естетическото чувство в него" че "някои абстрактни концепции не са достатъчни за жива решения на житейски проблеми, защото умът на човек е Не все още е целият човек и трябва да живеете всичко, а не една причина, "че" истинският живот е животът на ума и сърцето ". Като се има предвид въображението на неотменимото качество на мисленето, той подчерта, че "фантазията наистина участва в факта, че ние откриваме добре познатия обект на глобата". Изпращането на художника създава своите творби въз основа на реални впечатления. Но творческото възпроизвеждане на природата не е неговото копиране - фантазия, въображението е важен формиращ фактор и в творческия процес. "Същността на поезията е да се концентрира съдържанието." Обобщенатата сила на изкуството е нейното "превъзходство": художникът е даден, разширявайки реалните характеристики на реалността, пишете най-значимите прояви, разкриват обективната логика на развитието си в жизнени бетонни изображения.
Въз основа на тези теоретични предпоставки Chernyshevsky като историк на литературата и литературния критик оценява специфична художествена практика. Той твърди, че анализира работата на най-големите руски писатели, разкривайки логиката на руския исторически и литературен процес на XIX век., Че залогът за художествено развитие е връзката на изкуството с живота.
По това време привържениците на теорията на "чисто изкуството" бяха особено активно да използват името на Пушкин като банер, като го обявиха за поета, отделен от светската суматоха, твърдяна далеч от преходни социални интереси. Тя е голяма степен голяма и се обяснява полемичната едностранчивост на първоначалните оценки, дадени от критиката на Пушкин.
Но скоро, след Белински, той призна, че Евгенинг Енгин завинаги е одобрил първоначалното национално съдържание в руската поезия. От тясно разбиране на Пушкин като предимно "поет", критикът идва при признаването му като първия реалист в руската поезия.
Беше забележително еволюирано и отношението на Чернишвски към работата на Гогол. В периода, предхождащ революционната ситуация в Русия, критикът се бори за по-нататъшното развитие и чистота на традициите на автора "одитор" и "мъртви души" - срещу въображаемите му приятели и наследници. Благодарение на трагично установените обстоятелства, Гогол, според Черничевски, е бил лагер в чужд. Въпреки това, във връзка с дълбоко достоверен, аналитичен образ на обществени зли превозвачи, Gogol енергия на възмутението придобива сила на обективно революция смисъл. Критик подкрепи реални писатели, които развиват социално-критичната тенденция на Гогол Творчеството, воюваха за Тургенев, Писем, Островски, Григорови срещу критици като Дружинин
и Боткин, който беше чужд на прогресивните традиции на Гоголското училище. Той действа срещу епигала на "истинското училище".
В средата на 50-те години по време на създаването на "есета на гогьолския период на руската литература" и работещ за намаляване, критикът смята, че гогълската посока в руската литература все още не е казала последната си дума, не е изчерпала силата си . Но новите изисквания на много адепти на посоката на Гогол не отговарят на новите изисквания на живота. Той обяви това в статията за "провинциалните есета" (1857 г.), сочеща към директора, от негова гледна точка, разликата между Гогол и щедър, до качествените различия на тяхната сатитър. В известната статия "не се променяйте?" (1861) Критиката призовава демократичните писатели да преодолеят инерцията на литературата на миналото, да представят хората не като предмет, а като тема на историята, да не идеализират дълготрайността и смирението на "малък човек" , но да се призоват за борба за решаваща и фундаментална промяна в раздробяването и унизителните социални условия.
Противниците на революционната демократична критика несправедливо я упрекваха в невниманието, безразличие към естетическата природа на литературното и художественото творчество. Междувременно Черничевски, и Добролюбов в най-добрите произведения демонстрираха феноменалната способност да предскаже художествения процес, способността да разкрият естетическите особености на най-големите творчески индивидуалности. Във връзка с това членството на Чернишвски за лъв Толстом е един от шедьоврите на критичната мисъл - прегледът на ранните композиции на великия писател "детство", "отбрана", "военни истории", които се появяват през 1856 г. с отделен публикация.
Говорейки за рядкото овладяване на Толстой-разказвач, критикът беше окончателно определен характерът на неговия психологизъм: "Психологическият анализ може да приеме различни прояви; Един поет заема още повече очертания на героите, а другият е влиянието на социалните отношения и ежедневните сблъсъци върху героите, третата - връзката на чувствата с действия, четвърти - анализ на страстите, колоната на всичко още - Самият психически процес, неговата форма, неговите закони, душата диалектика, за да изрази определен термин. " Тогава говорехме за "образ на вътрешен монолог", който според критиките "ненужно, без преувеличение, да се нарича невероятно." Той твърди, че "чистотата на моралното чувство" е силна отчитане на толстинските произведения на "много специално предимство". Социално-етични проблеми, проблеми на морала, животът на човешкия дух във всичките й преплитане е един от основните "нерви" на художествената и журналистическата креативност на зрели мазнини. Този "нерв" е изложил този "нерв" на началния етап на идеологическото и художествено образуване на брилянтен писател.
Н. G. Chernyshevsky.
Снимката
В "есетата на гоголския период на руската литература", в статии и рецензии за Островски и Тургенев, Толстом, Шчедрин, Н. Асусенски и други развити и оправдани холистичната концепция за руския реализъм. Историката на мисленето му позволи да "изгради" съвременни литературни явления в цялостния процес на художествено развитие. Така че, безкомпромисно отваряне на идеалистичния характер на мненията на романтиците в реалността, той в същото време не се е превърнал в позицията на нихилистичния отказ на значението на този етап в историята на естетичното разбиране на живота.
Говорейки за естетическата природа на реализма, неговата оригиналност, различия от класицизма и романтизма, от дидактизма на просвелителите, критикът е посочил предимно за "обективност"
реалистичен метод. Защото според Неговото убеждение, присъдата на житейски явления не означава някой за нещо, което да обвинява нещо, което означава да се разберат обстоятелствата, при които има човек, да обмислят кои комбинации от условия на живот са удобни за добри действия, които са неудобно. И в това отношение, проблемът с връзката на истината и живота и истината на художествената, факта и фантастиката, типичният и индивидуален човек е повдигнат.
Чрез производството на "преоценка на ценности", понякога много тежко, определяне на мястото и значението на явлението на изкуството и литературата в историята на националната художествена култура, в духовния живот на нацията, той неизменно се ръководи от изискванията на националността. "Гледна точка на хората" е основното състояние, определено от "реална критика", неговия идеологически вдъхновител и теоретик Черничевски литература.
Освен това в критичната журналистическа работа на "реалната критика" е получена в критично-журналистическата работа на Добролюбов. В основните разпоредби, гнусологичната концепция на Добролюбов, нейното естетическо кредо съвпада с ученията на Черничевски: и двете критики се борят за одобрението на материалистичните методологически принципи в подхода към литературните явления, в техния анализ и оценка. Основното изискване на реалната критика е жизнената истина, без която никой друг артистични предимства на работата не са немислими. Относно значението на произведението на Добролюбов - в съответствие с неговата материалистична концепция за знания, революционни и образователни убеждения и вяра в социалните и трансформативните възможности на изкуството - съдени с това: "Колко дълбоко проникна в оглед на художника в най-същността на явлението, докато той широко разпростиров в своите изображения страни по живота. " Възможно е само да се реши как талантът на художника е страхотен.
Добролюбов започна с историята на литературата. Първата статия (1856) в "съвременното" е посветена на публикуваната Катрин II през 80-те години на XVIII век. Дневник "събеседник на руските любовници". Изследвания и други произведения бяха носени и: "По степента на участие на гражданството в развитието на руската литература" (1858), "руска сатират през век Катрин" (1859). Въпреки това, позовавайки се за това, той мислеше за настоящето и в историческите и литературни писания с всички достъпни в целевото издание на острените, поставени въпроси от обществената роля на изкуството и литературата, за социалните и политическите проблеми за своето време .
Но, разбира се, с най-големите доказателства за този фокус на критичната си творчество, проявен в статии и рецензии, посветени на съвременната литература. Класически пример за "реална критика", демонстриране на безспорната си власт и спецификата на нейната специфичност, започна анализ на римския Гончаров "Овимов" и драмата на острова "гръмотевична буря". Добролюбовска интерпретация на ОБОМОВ и "ОБОМОВЩЧНА" В статията "Какво е разбивка?" (1859), с дълбочината и преотделизацията си, самият създател на романа, граничи със серията от изказвания Черничевски срещу руския либерализъм и бележи началото на нов етап в идеологическата борба на епохата.
Анализ на "Асо" и образа на героя на тази история в статията "Руски човек на Ренция", Chernyshevsky излага проблема с "допълнителни хора" в живота и литературата. Предстоящата революционна ситуация разкри слабостта на вчерашните герои. Sixtiene писатели, на първо място, Chernyshevsky, се опитаха да оформят героя, а не отразяващ, а не "консервативна" консервативна среда, но активно засягайки света около него. Те не винаги са в състояние да преодолеят добре познатия схеми, определянето и спекулациите на предложените решения. Но по принцип това търсене беше плодотворно и, тъй като по-нататъшното развитие на литературата е обещаващо. "Моделът" на новия герой е теоретично обоснован в криви и теоретични произведения на Черничевски и Добролюбов. "Положителен човек" признава този, който умишлено възстановява живота, разчитайки на вътрешните й закони.
В допълнение към статията на "Обломов", настрани на Добролин на "гръмотевичната буря" на Островски "светлината на светлината в тъмното царство" (1860 г.) за историята на Тургенев "в навечерието" - "Кога Ще дойде ли истинският ден? (1860). В тях "реална критика" демонстрира цялата плодотворност на своята методология, така че нейните опоненти са били принудени да бъдат принудени да бъдат принудени да бъдат принудени да бъдат принудени.
Статията "Тъмното царство" (1859) е внимателно анализирано от идеологичното съдържание на пиесите на Островски, произходът на нейните творби се определя. В същото време говорим за първоначалните принципи на "реалната критика", се разработва богат кръг от естетически проблеми: съотношението на литературата и живота, за тенденцията, националността на изкуството, спецификата на художественото картографиране на реалността, типичният образ, диалектично единство на съдържанието и формата.
Директно в непосредствена близост до статията "тъмно царство", статията "светлината на светлината в тъмното царство" -
отговорът на драмата "гръмотевична буря" - дава ясно изразена идея за социално-политическата програма и естетическите гледки към Добролюбов в навечерието на ерата на реформите. Критикът показа в нея поразителната чувствителност към новите тенденции на живота и литературата. Образът на героинята "гръмотевични бури" на Катерина, той се надува като признак на събуден в гъстите маси, понякога не съзнателен, спонтанен протест срещу насилие и произвол. В естетическия план, Драма Островски е високо оценена като израз на "естествените стремежи на добре известното време и хората" - в него "се обозначава с няколко нови стъпки на човешкото развитие."
Веднага след като Добролиубите в статията "Кога ще дойде истинският ден?" Разкриват обективния смисъл на римския тургенев "в навечерието". Ленин твърди, че великият революционен демократ направи "истинската революционна прокламация, така написана, че тя все още не е за този ден" (v.i. Ленин за литературата и чл. М., 1969. стр. 655). След като предложим проблема с положителен герой, Добролиубов е загрижен за възпитанието на този вид боец \u200b\u200bи революционна фигура, която може да доведе до движението на масите срещу саморегулиращия се полицейски арбитражи в страната. Статиите на Пафос определят очакванията на селската революция и вяра в близост. Оттук и вложната критика на Руския инсаров, човек на "настоящ, сериозен героизъм", който според Добролюбов вече се появява в руската реалност, но все още не е забелязал от Тургенев.
Както Chernyshevsky и Dobrolyubov обърнаха голямо внимание на историята на западната европейска литература, като се има предвид развитието на руската литература XIX век. В контекста на развитието на световната литература. По този начин, специалната роля на руската литература и критика в развитието на обществото на Черничевски в работата му "намаляване, времето, живота и дейността му" (1856-1857) в сравнение с ролята на естетиката, литературата и критиките в епохата на Просвещението, както и по време на разцвета на германската класическа литература.
Проучването на Lesseee съдържа не само фундаментално важни решения за изключителния германски просветител на XVIII век, включително работата му по теорията на изкуството, като "Хамбургската драма". В руските условия, навечерието на реформите, тази работа придобива действителната стойност. Chernyshevsky подкрепя в нея и развива идеи за активната обществена роля на художественото творчество, мястото на литературата и изкуството в борбата на хората за местните социални трансформации.
В литературните дейности на намаляване, didro, Rousseau, Critcy Critic отпусна функциите близо до него като просветник и революционен демократ. Chernyshevsky принадлежи към много дълбоки преценки за Шекспир, Балзак, Й. Пясък, Хуго, Теккери и други водни писатели. Добролибув пише статии за цивилната поезия Beranta и Heine и техните руски преводачи.
Революционната демократична критика на втория етап от освободителното движение в Русия стана авангард на "Партията на хората в литературата". Стремеж към бъдещето, присъщо на идеолозите на революционния клас, той също така засегна искането за литературата да върви "пред общественото съзнание", а не да пробива положените пътеки.
От литературните статистически изделия на Черничевски и Добролюбов бе освободен близостта на революционните шокове, в името на които те са живели, воюваха и създадоха руски писатели-шейсетте - хора от епохата, в идеологията, на която се сляха демокрацията и социализма в едно неразделно цяло число.
В цялата история на съществуването на Русия, както Кралската държава, така и в периода на империте бяха едновременно привърженици на политиките на владетеля и нейните опоненти. 18-ти век е връх на блясъка на страстите и нарастващото недоволство на населението. Масово терор, нечовешко отношение към селяните, свързващи се краста, арогантност и несвързана жестокост на собствениците на земя - всичко това за дълго време не спря никого.
В Европа недоволството на населението също се е увеличило в незначителното отношение на доминиращия клас до по-ниските слоеве на обществото. Несъотността на държавната система доведе до въстания, революциите и превръщането на събития в европейските страни. Не е заобиколен такава съдба и Русия. Препуските възникнаха с помощта на активните дейности на вътрешните бойци за свобода и равенство в състоянието на държавните харти.
Содержание статьи развернуть / свернуть
Кои са те?
Френските активисти, по-специално Робериар и Пейон, станаха идеолози и открива движението на движението на революционерите-демократи. Те критикуваха връзката между обществото и правителството, се застъпваха за развитието на демокрацията и потискането на монархията.
Техните настроени хора Марат и Дантон активно използват ситуацията в страната в резултат на голямата френска революция за постигане на целите си. Основните са свързани с постигането на автокрацията на хората. Стъпка по стъпка те се опитваха да постигнат целта си чрез диктатура.
Руските активисти вдигнаха и адаптираха тази идея за собствената си държавна система. В допълнение към френски, те усвояват германските трактати и техните виждания за политическите фондации. При тяхното виждане активната сила, способна да се противопостави на имперския терор, е единството на селяните. Тяхното освобождаване от Serfd е част от програмата на местните революционери-демократи.
Фонове за развитие
Революционното движение започна своето развитие сред почитателите на демокрацията и свободата на селяните. Те не бяха намерени достатъчно. Този социален слой на революционерите-демократите се появява като основна революционна сила. Несъотността на държавната система и ниският стандарт на живот допринесоха за формирането на такова движение.
Основните причини за започване на журналистически дейности:
- крепостничество;
- разграничение между слоевете на населението;
- изостаналост на страната от водещи европейски страни.
Истинската критика на демократичните революционери беше насочена към автокрацията на императора. Това беше основата за разработването на нови течения:
Движенията принадлежат на буржоазния клас и имаха специфични проблеми при нарушаване на права или сериозно съществуване. Но тясната връзка с използваната част от населението, разработена в революционните демократи, изрична антипатия към обществената система. Те не се отдръпнаха от идеите си, въпреки преследването, опитите за арест и подобни изрази на недоволство от правителството.
Публиците започнаха да публикуват работата си с презрително недоволство и унижение на официалните дейности. Сред учениците се появиха тематични кръгове. Изрично игнориране на проблеми и нисък живот на обикновена популация открито възмутено нарастващ брой хора. Умрест и желание да издържат на апелатите, обединили сърцата и мислите на активистите и принудени да се движат от думи към действие. При такива условия революционното-демократично движение започна да се образува.
Образуване
Основните идеолози и представители на революционерите-демократите бяха В. Блински, Н. П. Огарев, Н. Г. Чернишвски.
Те бяха противници на Сермда и Кралската автокрация. Всичко започна с малка чаша с философска пристрастност под ръководството на Станкевич. Скоро Белински напусна кръга, организирайки собственото си движение. Добролюбов и Черничевски се присъединиха към него. Те оглавяват организацията, представлявайки интересите на селяните и говорят за премахване на крепост.
Отделно е действал както с Herzen с техните сътрудници, водещи публицистични дейности в изгнание. Разликата на идеологията на руските активисти беше на хората. Тук селяните, в гледна точка на демократичните революционери, действа като основа на борбата срещу царизма, неравенството и техните права. Активно критикува предложените иновации в правната система от западните утопици.
Активист на идеи
Вътрешните активисти са намерили своята идеология на ученията на революционерите-демократите на Уестърдс. В европейските страни, през 18-19 век, избухнаха редица въстания против феодализма и материализма. Повечето от техните произведения се основават на идеята за борба с глазура. Те активно се противопоставиха на политическите възгледи на либералите, тъй като те бяха абсолютно не се интересуват от живота на народа.
Имаше опити за организиране на революционни протести срещу автокрацията и освобождението на селяните. Тези събития паднаха на 1861-та. Тази година, когато възникнат анулирането на крепост. Но демократичните революционери не подкрепят подобна реформа. Те веднага отвориха клопите, които бяха скрити под прикритието на отмяна на крепост. Всъщност тя не даде свобода на селяните. За пълно предоставяне на свобода е необходимо не само на хартия да унищожи Библейските правила по отношение на селяните, но да се лишават собствениците на земя и всички права. Програмата на революционерите и демократицицовецовете да се счупят и да се преместят в социализма. Трябваше да бъдат първите стъпки към равенството на класа.
И неговата дейност
Той влезе в историята с изключителен публицист и една от откритите в политическата емиграция. Той израснал в къщата на собственика на баща си. Като незаконно дете получих името, което баща ми беше просто изобретен. Но такъв обрат на съдбата не попречи на момчето да получи достоен възкресяване и образование на благородното ниво.
Книгите от библиотеката на бащата са формирали детето на детето, дори и в младите години. Силно впечатление върху него е създадено от въстанието на декемвридесетте от 1825 година. В студентските години Александър започва приятелите си с Огарев и е бил активни участници в младежката чаша срещу правителството. За техните дейности той беше заточен да се разхожда с хора с еднакви мисли. Благодарение на връзката, тя е преведена в Вятка, където се установява в офиса в офиса. По-късно той се оказа в Владимир като съветник на борда, където срещна жена си.
Позоваването е само повече от личната неприязън към Александър към правителството, по-специално към обществената система като цяло. От детството той наблюдаваше живота на селяните, страданията им и болката им. Борбата за съществуването на този клас се превърна в една от целите на Херценския активист. От 1836 г. той отпечатва своята журналистическа работа. През 1840-те години Александър отново видя Москва. Но поради необузданите изявления за полицията година по-късно беше заточен. Този път връзката не продължи дълго. Още през 1842 г. публицистът се върна в столицата.
Въртяща точка на живота беше преместването му във Франция. Тук той подкрепя отношенията с френски революционни и европейски емигранти. Революционерите-демократите от 19-ти век са разделени от техните възгледи за развитието на перфектно общество и как да го постигнат. Като е живял там само 2 години, Александър губи своя съпруг и се движи в Лондон. В Русия по това време той получава статута на изгнанието за отказ да се върне у дома. Заедно с приятелите си Огарев и Черничевски започват да правят вестници на революционен характер с призиви за пълна реконструкция на държавата и свалянето на монархията. Последните дни той живее във Франция, където е погребан.
Образуването на гледките към Чернишвски
Николай - син на духовенството на Габриел Чернишвски. Очаквахме, че той ще отиде в стъпките на баща си, но младежът не оправдава надеждата на роднините. Той напълно отхвърли религията и влезе в Санкт Петербург за катедра "История и филология". Ученикът плати най-голямо внимание на руската литература. Също така, неговият интерес беше причинен от работата на френските историци и немски философи. След като изучаваше Chernyshevsky почти 3 години, той се срещна и вдъхнови учениците на революционното отношение.
През 1853 г. той се омъжи. Младият съпруг подкрепи съпруга си във всички усилия, участва в творческия си живот. Тази година бе белязана от друго събитие - преместване в Санкт Петербург. Тук той започва своята журналистическа кариера в списанието "Съвременна". Революционерите-демократите в литературата изразиха своя опит и разсъждения за съдбата на страната.
Първоначално неговите статии се занимават артистични произведения. Но тук се вижда влиянието на прости селяни. Способността да се обсъжда свободно тежка част от SERFS, е осигурена от релаксацията на цензурата в борда на Александър II. Постепенно Николай Гаврилович започва да кандидатства за съвременни политически теми, изразявайки мислите си в творбите.
Той имаше идеята си за правата на селяните и условията за тяхното освобождение. Chernyshevsky с неговите съмишленици бяха уверени в силата на простите хора, които трябва да се обединят и да отидат за тях в светло бъдеще, въоръжено въстание. За дейността си Чернишов е осъден на живот в Сибир. Оставайки в заключението в крепостта, той написа известната си работа "Какво да правим?" Дори и след като мина по време на референтната кабинет, продължи работата си, но нямаше никакъв ефект върху политическите събития.
Живот на Огарев
Собственикът Платон Огарев дори не подозира, че нарастващ любознателен син Николай е бъдещият руски революционен демократ. Майката на момчето умира, когато нямаше плам и две години. Първоначално той получи домашно образование и влезе в математическия факултет на Московския университет. Там започна приятелите си с Херцен. С него бях заточен в Пенза до имота на Отца.
След като се върна у дома, той започна да прави в чужбина пътувания. Берлински университет, посетен с удоволствие. От детството той страда от епилепсия, той се лекува в Пятигорск през 1838 година. Тук се запознах с декемвристите в връзките. Такъв познат изигра важна роля в формирането на огарев-публикация и боец \u200b\u200bза равенството на класовете.
След смъртта на Отца той получи правата за имущество и започна процеса на освобождаване на селяните си, като говори противник на крепост. Прекарах 5 години в пътуване по страните от Западна Европа, той се срещна с европейски реформатори. Връщайки се в родината си, ще се опитат да реализират плана за индустриализация сред селяните.
На територията на техните земи, училища, болници, пускат плат, дестилерия и захарни фабрики. Избухнала връзката с първата съпруга, която не подкрепяше възгледите на съпруга си, той изготвя отношения с Н. А. Панкова. Заедно с нея Огарев се премества в Лондон.
Година по-късно Панков хвърля Никълъс и отива в Александър. Въпреки това, Ogarev и Herzen активно публикуват вестници и списания. Революционери-ДемократесПростат Публикациите, където критикуват политиките на правителството, сред руското население.
За да постигнат цели, той заедно с Херцен е в Швейцария и се опитва да установи отношения с руските емигранти. По-специално, с анархистки бакунин и конспиратор на Нехаев. През 1875 г. той е бил експулсиран от страната и се върна в Лондон. Тук той умря от епилептична атака.
Философия на публиците
Идеите на революционерите на демократите несъмнено са посветени на селяните. Херцен често влияе върху проблема с личността в сътрудничество с обществото. Несъвършенствата на обществото и проблемите в отношенията между различни слоеве са обществото за завършване на деградацията и унищожаването. Какво е много опасно.
Той отбелязва проблема с личността по-специално и обществото като цяло: лицето се формира въз основа на обществени норми, но в същото време личността засяга развитието и нивото на обществото, в което живее.
Несъвършенствата на социалната система се разглеждат в творбите на неговите сътрудници - Черничевски и Огарев. Тази опасна и отворена критика на революционерите на демократите срещу царизма, провокира огнища на народни вълнения в различни региони на страната. В своите идеи имаше желание да се стигне до социализма, заобикаляйки капитализма.
Chernyshevsky, от своя страна, раздели философията на материализма. Чрез призмата на научни доказателства и лични възгледи човек в неговите творби е един от всички с природата, която може да бъде физиологични нужди. За разлика от Херцен, той не отделя самоличността от природата и не издига човек над обществото. За Николай Гаврилович, човекът и светът около нас - цяло, допълващ един от друг. Колкото повече ще надделят позитивността и филантропията в обществото, плодотворното и високото качество ще бъде социална среда.
Педагогически възгледи
Педагогиката е била изплатена по еднаква важна роля. Истинската критика на революционерите-демократите е насочена към повишаване на по-младото поколение с депозит на свободен пълноправен член на обществото. Нищо чудно Chernyshevsky има опит в преподаването. Според него свободата и загубата, положени от самото начало. Личността трябва да бъде изчерпателно развита, постоянно готова за саможертване в името на общи цели. Проблемът с образованието е и проблемът с реалността на това време.
Нивото на науката беше много ниско и техниката на преподаване назад и неефективна. Освен това той беше поддръжник на мъжки и женски равенство. Човек е корона на създаването и връзката с нея трябва да бъде подходяща. Нашето общество се състои от такива личности и тяхното ниво на образование засяга качеството на обществото като цяло.
Той вярвал, че всички проблеми в обществото не зависят от принадлежащи към конкретен клас и особено на финансовото състояние. Това е проблемът с ниското ниво на образование и базовата формация. Такова забавяне води до смъртта на социалните норми и ротацията на обществото. Промените в обществото са пряк път за промяна като цяло и по-специално личността.
Неговият спътник Херцен беше поддръжник на народната педагогика. Революционерите-демократите в литературата изразиха проблеми с несъвършенството на положението на децата в обществото. Същността на неговата "фолклорна педагогика" беше, че знанието трябва да бъде изтеглено не от книги, а от околната среда. Това са хората, които са носител на ценна информация, която е необходима за по-младото поколение.
На първо място, децата трябва да бъдат привързани към работа за труд и към родината си. Основната цел е да се създаде свободно лице, което поставя интересите на хората преди всичко и с отвращение, свързани с безделие. Децата трябва свободно да се развиват заобиколени от обикновени хора, без да ограничават познанията си за науките за книгите. Детето трябва да почувства уважение към себе си от страна на учителя. Това е принципът на любовта на пациентите.
За да се образоват пълноценната личност, е необходимо да се развие мислене, самоизразяване и независимост от детството, както и способностите и уважението към хората. Според Херцен е необходим равновесие за пълноценното образование между свободата на волята на децата и в съответствие с дисциплината. Това са тези компоненти, които допринасят за развитието на пълноправен човек, който служи на тяхното общество.
Правни възгледи
Дейностите на демократичните революционери засягат всички аспекти на обществения живот. Пример за руски революционери е европейски социалисти-утописти. Възхищението от тях имаше за цел да се опита да изгради нова социална система, метода на освобождаване на работниците от сериозни експлоатационни условия на работа. В същото време утопистите намаляват ролята на хората. За революционерите-демократите селяните са съставът на активната движеща сила, способна да свали монархията с еднакви усилия.
Представители на активното движение показват несъвършенството на правната система на държавата за обща дискусия. Проблемът на крепостта е за безнаказаността на собствениците на земя. Потисничеството и експлоатацията на селяните изострят още повече противоречия. Това допринесе за разузнаването на масово недоволство до декларацията за премахването на крепост през 1861 година.
Но в допълнение към правата на селяните, реалната критика на революционерите-демократите (накратко) се отнасят до останалите сегменти на населението. В основата на техните творби, публиците засегнаха предмета на престъплението чрез призмата на възгледите на работните маси. Какво означава? Съгласно държавните закони, престъпникът се счита за някакво действие, насочено към управляващите класове.
Революционерите-демократите предложиха да класифицират престъпните деяния. Разделете ги на онези, които бяха опасни и изпратени в управляващите класове, а тези, които са претърпели правата на експлоатация. Беше важно да се създаде система от равна наказание, независимо от социалния статус.
Лично Херцен пише статии за ролята на подкуп и хазната, сравнявайки проблемите на Отечеството и Франция. Според него такива престъпни действия унизиха човечеството и достойнството на цялото общество. Той отличава дуел в отделна категория в своето мнение, такива актове противоречат на нормите на цивилизационното дружество.
Публична работа и активни действия на революционните демократи, сигурно укрепени в историята на руската държава. Тяхната дейност не изчезна без следа, но живее в подсъзнанието на всяко следващо поколение. Нашето задължение да го запазим в бъдеще.
Нейните основни представители: пр. Chernyshevsky, N.A. Добролюбов, Д.И. Писарев, както и Н.А. Некрасов, М.Е. Солтиков-Шчедрин като автори на действителните критични статии, прегледи и ревюта.
Печатни власти: списания "Съвременна", "Руска дума", "Патрицанови бележки" (от 1868 г.).
Развитието и активното въздействие на "реалната" критика върху руската литература и общественото съзнание продължават от средата на 50-те до края на 60-те години.
N.g. Chernyshevsky.
Като литературен критик Николай Гаврилович Черничевски (1828 - 1889) говори от 1854 до 1861 година. През 1861 г., последният от фундаментално важните статии от Чернишвски е публикуван "не начало на промяната?"
Литературните речи на Чернишевски предшестваха решението на общите въпроси, предприети от критиките в магистърската теза "Естетични нагласи на изкуството, към реалност" (написано през 1853 г., тя е защитена и публикувана през 1855 г.), както и в ревюта на руския Превод на книгата Aristotle "на поезия" (1854) и Authenthenevia на собствената си дисертация (1855).
Публикувано от първите отзиви в "Патриотични бележки" A.A. Kraevsky, Chernyshevsky през 1854 г. в поканата N.A. Некрасов в "съвременното", където се насочва критичният отдел. Сътрудничеството на Черничевски (и от 1857 г. и Добролюбов) "съвременник" беше до голяма степен задължено не само от бързото увеличение на броя на своите абонати, но и чрез превръщането на революционната демокрация в главната трибуна. Арест през 1862 г. и участието на литературните критични дейности на Черничевски го последваха, когато беше само на 34 години.
Chernyshevsky направи пряк и последователен противник на абстракцията-естетичната критика A.V. Дружимина, стр. Annenkova, v.p. Боткин, с.с. Dudyshkina. Специфичните разногласия на критиката на Chernyshevsky с критиката към "естетиката" могат да бъдат сведени до въпроса за допустимостта в литературата (чл.) На цялото разнообразие от текущия живот - включително неговите социално-политически конфликти ("злоба на деня" ), в общи социални идеи (тенденции). "Естетичната" критика като цяло отговори на този въпрос отрицателно. Според социално-политическата идеологическа идеология, или, както противниците на Чернишвски "," Тенденсия "се противопоставят на изкуството, защото нарушава едно от основните изисквания на художествения - обективен и безпристрастен образ на реалността. Отвратителен Ботин, например, заяви, че "политическата идея е гроба на изкуството". Напротив, Chernyshevsky (като други представители на реални критици) отговаря на същия въпрос утвърдително. Литературата не само може би, но също така трябва да проникне и да вдъхне социално-политическите тенденции на своето време, защото само в този случай ще се превърне в изразяващ спешните социални нужди и в същото време служат на собствените си. В края на краищата, като критиката в "есета на гогьолския период на руската литература" (1855 - 1856) ", само тези насоки на литературата постигат брилянтно развитие, което възниква под влиянието на идеите на силни и живи, които отговарят на. \\ T спешни нужди на епохата. " Основната на тези нужди Чернишевски, демократ, социалистистът и селянинът революционер, счита за освобождението на хората от крепостта и елиминирането на автократ.
Отхвърлянето на "естетическата" критика на социалните идеи в литературата е оправдано, обаче, цялата система на мнения по изкуствата, техните корените на германската идеалистична естетика, по-специално естетиката на Гегел. Следователно успехът на литературната и критичната позиция на Черничевски е определена, поради което не е толкова опровержение на частните разпоредби на неговите опоненти, колко фундаментално ново тълкуване на категориите-източници. Това беше посветено на дисертацията на Чернишвски "естетични нагласи на изкуството към реалността". Но първо да се обадим на основната литературна критична работа, която трябва да имате предвид ученика: ревюта "" Бедността не е порок. " Комедия А. Островски "(1854)," "на поезия". ОП. Aristotle "(1854); Статии: "На искреност в критиките" (1854), "Работи А.С. Пушкин "(1855)," есета на гоголския период на руската литература "," детство и юношество ". Есе на графиката l.n. Толстой. Военни истории Граф Л. Толстой "(1856)," провинциалните есета ... събрани и публикувани M.E. Saltykov. ... "(1857)," руски мъж на Rendez-vous "(1858)," не се променяйте? " (1861).
На дисертации Chernyshevsky дава фундаментално различно в сравнение с германската класическа естетика. Дефиниране на арт обект. Как се разбираше в идеалистична естетика? Темата на изкуството е красива и разнообразие: повишен, трагичен, комикс. Източникът на прекрасната идея е абсолютната идея или реалността, но само в целия обем, пространство и дължина на последния. Факт е, че в отделен феномен - окончателното и временно е абсолютна идея, по природа вечна и безкрайна, според идеалистичната философия, е Neoplotim. Наистина, между абсолютни и относителни, общи и индивидуални, естествени и случайни, има противоречие, такава разлика между духа (той е безсмъртен) и плътта (която е смъртна). Не се дава човек да го преодолее в практическия "(материал и социален и политически) живот. Единствените сфери, в които е възможно решаването на това противоречие, религията се счита за разсеяно мислене (по-специално, когато Хегел вярваше, собствената му философия, по-точно, нейния диалектически метод) и накрая, изкуството като основни разновидности на духовната дейност , чийто успех до голяма степен зависи от творческия дар на човека, въображението му, фантазия.
Следователно последваното заключение; Красотата в реалната реалност, неизбежно ограничена и преходна, липсва, тя съществува само в творческите създания на художника - произведения на изкуството. Това е изкуство, което прави красотата на живота. Оттук и разследването на първия парцел: чл, като въплъщение на красотата над живота. // "Венера Милос", казва например аз. Тургенев може би без съмнение римското право или принципите на 89 (т.е. френската революция 1789 - 1794.- V.N.) на годината. " Обобщавайки основните постулати на идеалистичната естетика и произтичащи от тях разследванията, пише Черничевски: "Определянето на перфектното като пълно проявление на идеята в отделно същество, трябва да стигнем до заключението:" Перфектно само призрак, камшир, камгирани на нашите факти в то "; От това ще последва това "всъщност, чудесното е създадено от нашата фантазия и в действителност ... има наистина красива не"; От факта, че в природата няма наистина красива, тя ще следва факта, че "изкуството има своя източник на желание на човека да запълни недостатъците на красивата в обективна реалност" и че красивото, създадено изкуство, над красивото в цел "Всички тези мисли представляват същността на доминиращите сега концепции ..."
Ако в действителност има прекрасно и е влязло в него само с изкуство, след това създайте последния по-важно, отколкото да се създаде, подобрява самия живот. И художникът не трябва да помага толкова много за подобряване на живота, колко да съгласува човек с неспособността му, компенсирайки идеалния си въображаем свят на своята работа.
Тази система от презентации Chernyshevsky и се противопоставя на неговата материалистична дефиниция на красивото: "красиво е животът"; "Това е голямо същество, в което виждаме, че той трябва да бъде според нашите концепции; Красива е този елемент, който премества живота или ни напомня за живота. "
Неговите патоси и в същото време, фундаментална новост е, че основната задача на дадено лице е признато да не създава отлично помещение (в своята духовна и въображаема форма), а превръщането на самия живот, включително текущия, ток, според текущия, ток, според на идеите на този човек за нейния идеал. Солиаризирането в този случай с древен гръцки философ Платон, Черничевски, сякаш казва на съвременниците си: направете красив един от всичките ми живот, а не да отлети в красиви мечти от нея. И второто: ако източникът на красивия е животът (а не абсолютна идея, дух и т.н.), тогава изкуството в търсенето зависи от живота зависи от начина на живот, което води до желание за самоусъвършенстване като функция и средства за това желание.
Ясен Чернишевски и традиционното мнение за красива като твърдяната основна цел на изкуството. От неговата гледна точка съдържанието на изкуството е много по-широко от прекрасното и прави "често срещано в живота", което е, покрива всичко. Какво се притеснява за човек, от който зависи нейната съдба. Човек (не отлично) става по същество в Chernyshevsky и основният предмет на изкуството. В противен случай тълкувах критиката и спецификата на последния. Според логиката на тезата художникът разграничава от стърханата, а не способността да въплъщава "вечната" идея в отделен феномен (събитие, характер) и темите за преодоляване на тяхното вечно противоречие, но способността да се възпроизвеждат общи интереси за Курдрите на живота конфликти, процеси и тенденции в индивидуално визуална форма. Art смята Chernyshevsky не толкова втори (естетическа) реалност, колко "концентрирано" отражение на реалността цел. Оттук и крайните дефиниции на изкуството ("изкуство - сурогат реалност", "Живот"), които не бяха отхвърлени от много съвременници без причина. Факт е толкова законно, желанието на Chernyshevsky да подчинява изкуството на обществения напредък в тези формулировки, превърнат в забравата на творческия му характер.
Успоредно с развитието на материалистичната естетика Чернишевски разбира такава фундаментална категория на руската критика на 40-те - 60-те години, като художествена. И тук е неговата позиция, въпреки че тя се основава на отделните разпоредби на Белински, остава оригинален и на свой ред грам културата до традиционни идеи. За разлика от Анецкова или Дружимина (както и писатели, както и Тургенев, Иа Гончаров), Черничевски, основното състояние на изкуството счита, че обективността и безпристрастността на автора и желанието да отразят реалността в своята пълнота, а не строга зависимост от всяка фрагмент от работата (характер, епизод, детайли) от цялата, а не затвореност и завършване на създаването, но идеята (обществена тенденция), творческата плодозависимост, според съучастването на критиката, съизмерим неговата необятност, истинност (в чувството за съвпадение с обективната логика на реалността) и "декорирана". В светлината на последните две изисквания, Chernyshevsky анализи, например, комедия A.N. Островски "Бедността не е вицепрезидент", в която намира "мозъчната адхезия, която не може и не трябва да бъде разбрани". Погрешната първоначална мисъл, която се основаваше на комедията, го лиши, вярва в Чернишвски, дори и единство. "Невярно за основната мисъл за работата - заключава критик, - има слабост дори в чисто артистични условия."
Ако ограничаването на истинската идея осигурява работата на единството, нейното социално и естетическо значение зависи от мащаба и уместността на идеята.
Изисква Chernyshevsky и спазването на формата на своето съдържание (идея). Въпреки това, тази кореспонденция, по негово мнение, не трябва да бъде строга и педантична, а само подходяща: достатъчно, ако работата е кратка, без да се излива в посока на ексцесиите. За да постигне такава целесъобразност, Chernyshevsky вярваше, нямаше никакво въображение на автор, фантазия.
Единството на истинната и изветряна идея с формата се среща с нея и прави произведение на изкуството. Тълкуването на артистичността на Chernyshevsky, по този начин, отстранен от тази концепция, че тайнственият ореол, който е направил своите представители на "естетическата критика. Беше освободен от догматизъм. В същото време и тук, както при определянето на спецификата на изкуството, подходът на Черничевски съгреши с неоправдана рационалност, лимонската праволина.
Материалистичната дефиниция на красивата, обадете се, за да направите изкуството, което притеснява човек, концепцията за артистизъм се пресича и премества в критиката на Черничевски в представянето на публичното назначаване на изкуството и литературата. Критикът развива и изяснява гледките към Белински в края на 30-те години тук. Тъй като литературата е част от самата цял живот, функцията и средствата за самоусъвършенстването му, казва критикът ", не може да бъде слугата на това или тази насока на идеите; Това е среща в нейната природа, от която тя не може да откаже дали иска да откаже. " По-специално, това е вярно за неограничени в политическите и гражданските отношения на автократична Русия, където литературата "се фокусира ... умственият живот на хората" и има "енциклопедично значение". Прекият дълг на руските писатели е да вдъхнови творчеството си "човечеството и загриженост за подобряване на човешкия живот", който стана доминираща време. "Поет" пише Chernyshevsky в "есетата на Гоголския период ...", адвокатът., Тя (обществеността. - собствените желания на V.nl и искрени мисли.
Борбата на Chernyshevsky за литературата на социалните идеи и пряката обществена услуга обяснява критиката на творчеството на тези поети (А. Фета. А. Майкова I. Полонски, Н. Шчерс), която той нарича "епикурети", "за които Обществените интереси не съществуват, които са известни само лични, удоволствия и chagrins. Като се има предвид положението на "чисто изкуство", ежедневието не е било незаинтересовано, Черничевски в "есетата на Гоголния период ..." отхвърля и аргудеята на поддръжниците на това изкуство: че естетическото удоволствие "само по себе си носи това Значителна полза от човека, омекотяването на сърцето му, погледа душата си ", че естетическото преживяване" "директно ... премахва душата на хълмовете и благородството на предмети и чувства, които се отдават на произведения на изкуството." И пурата, обектите Chernyshevsky, омекотява и добър обяд, общо здраве и отлични условия на живот. Той заключава критиката, чист епикурейски изглед на изкуството.
Материалистичната интерпретация на най-големите категории не е единствената предпоставка за критиката на Черничевски. Двамата други източници на Chernyshevsky се оказаха в "есетата на Гоголския период ...". Това първо, наследството на Белински 40 и, второ, Гогол, или, като изяснява Чернишвски, "критичната посока" в руската литература.
В "есетата ..." Chernyshevsky решава редица задачи. На първо място, той се опита да съживи договорите и принципите на критиката на Белински, чието име е до 1856 г., е под цензурирана забрана и наследството мълчи или тълкува от "естетичната" критика (в писмата "\\ t на Дружинин, Боткин, Анецков до Некрасов и И. Панайев) едностранно, понякога отрицателен. Планът отговори на намерението на "съвременното" "да се бори с упадъка на нашата критика" и ", ако е възможно да се подобри" собственото си "критично отдел", което е казано в "Обявяване на публикуването на съвременното" - През 1855 година. Тя последва Некрасов, завръща се в прекъснатата традиция - на "директния път" на "Вътрешните бележки" на четиридесетте, т.е., Белински: "... каква вяра беше в списанието, какъв поминък между тях и читателите и читателите ! " Анализ от демократичните и материалистичните позиции на основните критични системи на 20-те - 40-те години (Н. Полеевой, О. Сенковски, Н. Нердадин, И. Киревски, С. Шевирева, В. Белински) В същото време позволи на Chernyshevsky да определи За читателя собствената му позиция в приготвянето на изхода на "мрачните седем години" (1848 - 1855) литературна борба, както и за формулиране на съвременните задачи и принципи на литературната критика. "Есета ..." сервирани и полемични цели, по-специално борбата с мненията на A.V. Дружинин, който очевидно означаваше, при преместването на наемниците и мотивите за сигурност на литературните решения С. Шевирева.
Като се има предвид в първата глава "Есета ..." причините за упадъка на критиката на Н. Полевой, "първоначално толкова весело говорят един от лидерите в литературното и психическото движение" на Русия, Chernyshevsky направи заключението за необходимостта За жизнеспособна критика, първо, съвременна философска теория, второ. Морално чувство, разбира се, хуманистичните и патриотични стремежи на критиката и накрая, ориентацията на истински прогресивни явления в литературата.
Всичките тези компоненти бяха органично обединени в критиката на Белински, най-важните принципи на които бяха "пламък патриотизъм" и най-новите "научни концепции", т.е. ли. фейърбах и социалистически идеи. Други капиталови предимства на критиката на Белински Чернишвски разглежда борбата си с романтизма в литературата и в живота, бърз растеж от абстрактните естетически критерии за анимация "Интереси на националния живот" и решения на писателите от гледна точка на " значението на своите дейности за нашето общество ".
В "есетата ..." за първи път в руските обекти, Белински не е бил свързан не само с идеологическото и философското движение на четиридесетте, но е направено от неговата централна фигура. Chernyshevsky определи тази схема на творческата емоция на Белински, която остава в основата на съвременните идеи за дейностите на критиката: ранният "телескопичен" период е търсенето на холистично философско разбиране на мира и естеството на изкуството; Редовна среща с Хегел по този път, срокът на "помирение" с реалността и излизането от нея, зрял период на творчество, на свой ред намери две точки на развитие - според задълбочаването на социалното мислене.
В същото време разликите, които трябва да се явят в бъдещата критики, са очевидни за Чернишвски в сравнение с критиките на Белински. Тук е неговото определение за критика: "Критка е преценка за предимствата и недостатъците на някаква литературна посока. Назначенията й - за камион изразяването на най-добрата част от обществото и допринасят за по-нататъшното разпространение на него в масата "(" на искреност в критиките ").
"Най-добрата част от обществеността" е, без съмнение, демократите и идеолозите на революционната трансформация на руското общество. Бъдещата критика трябва да обслужва пряко техните задачи и цели. За да направите това, е необходимо да се приспадне от семинара в кръга на професионалистите, да се постигне постоянна комуникация с обществеността. Читателят, както и да спечелят "всички възможни ... яснота, сигурност и директни" преценки. Интересите на една обща кауза, която тя ще служи, дайте й право на острота.
В светлината на изискванията, първо от всички социално-хуманистични идеи, Chernyshevsky предприема разглеждане както на явленията на сегашната реалистична литература и нейния произход в Пушкин и Гогол.
Четири статии за Пушкин са написани от Chernyshevsky едновременно с "есетата на Гогол ...". Те, Chernyshevsky, включени в дискусията, започнаха с член А.в. Дружимина "А.С. Пушкин и последното издание на нейните писания": 1855) във връзка с Аненовков събрание на съставите на поета. За разлика от Дружимина, която създаде образ на създателя-художник, извънземни социални конфликти и вълнение на времето си, Chernyshevsky оценява на автора "Eugene enggin" Какво "първо започна да описва руския морал и живота на различни класове ... с невероятна лоялност и прозрение ". Благодарение на Пушкин, руската литература се приближаваше към руското общество. Идеологът на селската революция, особено пътищата на "сцените на Пушкин от рицарски пъти" (те трябва да поставят "не по-ниски от Борис Годунов"), съдържанието на Пушкин стих ("Всеки ред ... докосна, развълнувана мисъл"). Крит признава огромното значение на Пушкин "в историята на руското образование". Просветление. Въпреки това, в противоречие с тези похвала, релевантността на наследството на Пушкин за съвременната литература е призната от Човехавски Малки. Всъщност, в оценката на Пушкин Черничевски се връща в сравнение с Белински, наречен създател на окончанието (в петата статия на цикъла на Пушки), първият "поет художник" на Русия. - Пушкин беше, - пише Chernyshevsky - с предимството на поета на формата. - Пушкин не беше поет на някой, който имаше известна гледна точка на живота, като Байрън, изобщо не беше поет на мисълта, като ... Гьоте и Шилер. Оттук и окончателното заключение на статии: "Пушкин принадлежи към миналата ера ... той не може да бъде признат от радификацията и съвременната литература".
Цялостната оценка на руската собственост на руския реализъм не беше историческа. Дадох го да знае и неоправдано в този случай социологически пристрастия в разбирането на съдържанието на Човехавски, поетична идея. Оли или несъзнателно, но критикът даде на Пушкин на опонентите си - представители на "естетическата критика.
За разлика от наследството на Пушкин, най-високата оценка получава в "есетата ..." наследство на Хогол върху мисълта на Черничевски, изправени пред нуждите на обществения живот и следователно извърши дълбока поддръжка. Особено подчертава критиката от хуманистични патоси на Гогол, по същество не се вижда в Пушкив. "Гогол, - пише Chernyshevsky, - мнозина са длъжни на тези, които се нуждаят от защита; Той стана начело на тези. което отказва зло и вулгарно. "
Хуманизмът на "дълбоката природа" Гогол обаче счита, че Черничевски не е подкрепена от съвременни модерни идеи (учения), които не засягат писателя. Според критиките той ограничава критичния патос на Гогол работи: художникът видя позор на фактите на руския обществен живот, но не разбра връзката на тези факти с местната база на руската автоклативна крепост. Като цяло, Гогол е присъщ на "дарбата на несъзнателното креативност", без която е невъзможно да бъдеш художник. Въпреки това, поетът добавя "Chernyshevsky", аз няма да създам нищо голямо, ако също не е като чудесен ум, силен здрав разум и фин вкус. " Художествената драма на Гогол Черничевски обяснява потискането на освободителното движение след 1825 г., както и влиянието на писателя, който защитава С. Шевирева, М. Погодина и съчувствията му към патриархалността. Въпреки това, общата оценка на творчеството на Гогол в Черничевски е много висока: "Гогол е баща на руската проза", "той е заслуга на силно въведение в руската литература на сатиричната - или, както е справедливо да се обади на критичните си указания, "той е първият в руската литература силно желание за съдържанието и освен това, желанието за такава плодотворна посока като критична." И накрая: "В света нямаше писател, който би бил толкова важен за хората си, като Гогол за Русия", събуди съзнанието за нас - това е истинската му заслуга. "
Отношението към Гогол и насоката на Гогол в руския реализъм обаче не останаха в Чернишвски непроменени, но зависеха от коя фаза на критиката му принадлежеше. Факт е, че две фази се различават в критиката на Chernyshevsky: първата - от 1853 до 1858 г., втората - от 1858 до 1862 година. Rubezhnaya за тях беше революционна ситуация в Русия, която предизвика фундаментално настаняване на демократите с либерали по всички въпроси, включително литературните.
Първата фаза се характеризира с борбата на критиките за посоката на Гогол, която остава ефективна и плодотворна в очите му. Това е борбата за Островски, Тургенев, Григорович, Писемист, Л. Толстой, за укрепване и развитие на критични патоси. Задача - Комбинирайте всички анти-рефрелетни писания.
През 1856 г. Chernyshevsky отделя голям преглед на Григорович, до онова време авторът е не само "села" и "Антон-горики", но и романите на "рибарите" (1853), "мигранти" (1856 г.\u003e Подобрено дълбоко участие В живота и съдбата "proshitin", по-специално крепостните селяни. Анти-композицията Григорович Множествените му имитатори, Черничевски вярва, че в заглавията си "селянинът е показал вярно, без да се разтрепват; в описанието има силен талант и дълбоко, в описанието има силен талант и дълбоко чувство. "
До 1858 г. Chernyshevsky взима защита за "допълнителни хора", например от критика на С. Дюдискина. Използвайки ги при липса на "хармония със ситуацията", т.е. за опозицията на околната среда. В едно модерно общество такава "хармония" показва Chernyshevsky, тя ще бъде сведена само до "да бъде прекратено официално, мениджър на наемодателя" ("Бележки за списания", 1857 *. По това време критикът вижда в " допълнителни хора "повече жертви на реакцията Николаев, и той е пътят на дела на протеста, който те завършват в себе си. Вярно, и по това време той принадлежи на тях, не е същото: симпатизира Рудин и Бельов, който се стреми да Социални дейности, но не и пехорин.
Отношението на Чернишвски към Л. Толстой, между другото, което отговори за дисертацията на критиката и самата му личност, е изключително не харесваше по това време. В статията "детство и юношество. Есе на графиката l.n. Tolstoy ... "Chernyshevsky откриха изключителна естетична чувствителност при оценката на художника, чиито идеологически позиции бяха много далеч от критики. Две основни характеристики отбелязаха Chernyshevsky в гранулирането на Толстой: оригиналността на неговия психологически анализ (за разлика от други реалистки писатели, Толстой не е резултат от умствения процес, а не спазването на емоциите и действията и т.н., но самият процес, Неговата форма, нейните закони, диалектики на душата ") и остротата (" чистота ")" морално чувство ", морално възприятие на изобразеното". Критикът с право разбрал умствения анализ на дебел като разширяване и обогатяване на възможностите на Реализъм (ние просто едновременно с това е, че тази функция на прозата Толстовская е на първо място, която е скептична за дори такъв майстор, като "Тургенев"). Що се отнася до "чистотата на моралното чувство", което Chernyshevsky отбеляза, Между другото, и Белински, Черничевски виждат депозит в него от художника след моралната лъжа и социално неподходяща., Обществени лъжи и несправедливост. Потвърждението на мастната "сутрешен наемодател", показваща Безцветна безсмислена в условията на крепост на бар пепел Филантропия към селяната. Историята беше високо ценена от Chernyshevsky в "Бележки за списания" от 1856 година. Авторът на автора е предаден на автора, че съдържанието на историята е било взето от новата сфера на живота, която разработи самочувствието на писателя "в живота".
След 1858 г., решенията на Чернишвски за Григорович, Пистскски, Тургенев, както и за "ненужните хора". Това се дължи не само на разкъсването на демократите с либералите (през 1859 г. - I860 от "съвременния" оставял Л. Толстой, Гончаров. Боткин, Тургенев), но и фактът, че през тези години се представя новият курс в руския реализъм, представен От Saltykov-щедър (през 1856 г. "руски бюлетин" започва публикуването на неговите "провинциални есета"), Некрасов, Н. Асусенски, В. Слепсов, А. Левитов, Ф. Решетнициков и духовно от демократични идеи. Демократичните писатели трябваше да бъдат установени на собствените си позиции, освобождавайки се от влиянието на предшествениците. В решаването на тази задача Чернишевски е включена, което счита, че посоката на Гогол е изчерпала. Оттук и преоценката на Рудина (критикът вижда в него неприемлива "карикатура" на М. Бакунина, с която е свързана революционната традиция), и други "допълнителни хора", които Черничевски не отдели отделно от либералните благородници.
Известният Chernyshevsky "руски мъж на Ренъз-Виус" (1958) е декларацията и прокламацията на безкомпромизиращите размери с благороден либерализъм в развитието на оправданието на 60-те години. Той се появява в момента, когато, като специално подчертава критиката, отричането на крепостта, която е обединено през 40-те - 50-те от либералите и демократите, е заменено от противоположното отношение на бившите съюзници до идването, Чернишвски, селясната революция вярва.
Причината за статията беше историята I.S. Тургенев "Ася" (1858), в който авторът на "Дневник на допълнително лице", "спокоен", "кореспонденция", "пътувания в полюси" изобразена драма от неуспешна любов в условия, когато щастието на двама млади хора изглеждаше близо. Тълкуване на героя "Аси" (заедно с Рудин, Белтов, Некрасовски агарин и други "излишни хора") като вид благороден либерал. Chernyshevsky дава обяснение на публичната позиция ("поведение") на такива хора - макар и ситуация на запознанства с любимата си и съответстваща на взаимната ситуация на момичето. Извършваните идеални стремежи, повишени чувства, те казват, че критикът, фатален начин спира преди прилагането им в живота, не може да комбинира думата с кутията. И причината за това несъответствие не е в някои лични слабости, а в техните принадлежности към доминиращата благородна класа, тежестта на "оценените предразсъдъци". От благородния либерал е невъзможно да се чакат решаващи действия в съответствие с големите исторически интереси на националното развитие "(т.е. да се елиминира автократната система), защото самата Ноболаски е основната пречка за тях. А Черничевски призовава решително да се откажат от илюзиите по отношение на освободителните хуманизаторни възможности на благородния опозитор: "Мисълта все повече и по-силна в нас, че това мнение за него е празна мечта, ние чувстваме ... че има хора по-добре от него, който е онези, които той обидиха; Че без него ще бъдем по-добри да живеем. "
Несъвместимостта на революционния демократизъм с реформизма обяснява Chernyshevsky в статията "Полемична красота" (1860) нейното настоящо критично отношение към Тургенев и пропаст с писател, който преди това е защитил Cnpalai от атаки "Нашият образ на мислене се оказа за град Тургенев толкова много, че той спря да го одобри. Това стана за нас, че последната история на Тургенев не е толкова близо до нашия подходящ поглед към нещата, както преди, кога и неговата посока не беше толкова ясна за нас, и нашите възгледи не бяха толкова ясни за него. Ние се разделихме ".
От 1858 г. основната грижа на Чернишевски е посветена на среднократическата литература и нейните автори, предназначени да овладяват уменията за писане и да посочат обществеността на другите в сравнение с "допълнителните хора" на героите, близки до хората и одухотворени от популярните интереси .
Надяванията за създаването на "напълно нов период" в поезията Черничевски се свързва предимно с Некрасов. Обратно през 1856 г., той го пише в отговор на искане да говори за известната колекция от колекцията "Поема Н. Некрасов": "Такъв поет, както вие, не сме имали." Висока рейтинг Некрасов Черничевски се запазва за всички следващи години. След като научи за смъртоносната болест на поета, той попита (в писмо на 14 август 1877 г., дупин от Вилиус) целува го и му кажи: "Гений и благородник на всички руски поети. Скоя за него "(" Кажи на Николай Гаврилович ", отвърна Дупина Некрасов", че съм много толкова благодарен съм, че думите му са по-скъпи от думите на някой "). В очите на Чернишвски Некрасов - първият велик руски поет, който стана много популярен, т.е. той изрази като състояние на потиснатите хора (селяния) и вяра в Неговата сила, растежа на популярното самосъзнание. В същото време, Черничевски път и интимните текстове на Некрасов - "сърце поезия", "играе без тенденция", както я нарича, - въплъщава емоционалната интелектуална система и умствения опит на руската разпределяне на интелигенцията, присъща в нейната система морални и естетически ценности.
На автора на "провинциални есета". Saltykov-shchedrine Chernyshevsky видя писател, който дойде на критичния реализъм на Гогол. За разлика от автора на "мъртвите души", Shchedrin, според Chernyshevsky, вече знае, "каква е връзката между този клон на живота, в който фактите и други сектори на умственото, морално, граждански, обществен живот могат да изграждат лично позор. Руският обществен живот на техния източник е социалистическата система на Русия. "Провинциалните есета" са ценни не само като "красив литературен феномен", но и като "исторически факт" на руския живот "по пътя на нейната идентичност.
В отговорите за идеално близо до него писатели Chernyshevsky повдига въпроса за необходимостта от литература на нов положителен герой. Той чака "речта си, бодриш, заедно пожарната и по-решителна реч, в която няма да има плахост на теорията преди живота, а доказателството, че умът може да бъде доминиран през живота и човек, може да се съгласи с неговите убеждения със своите убеждения. " В решаването на тази задача Chernyshevsky включени през 1862 г. и сам, създавайки роман за "нови хора" в каасеема на крепостта Петропавловска - "Какво да правим?"
Chernyshevsky нямаше време да систематизира възгледите си за демократична литература. Но един от нейните принципи е въпросът за образа на хората - той е разработен много добре. Последният от основните литературни и критични статии на Чернишвски "не е началото на промяната?" (1861), причината, поради която станаха "есетата на националния живот" Н. Успесенски.
Критикът се противопоставя на всяка идеализация на хората. В условията на социално пробуждане на хората (Chernyshevsky знае за масовите селски речи във връзка с реформата на разбойката от 1861 г.), смята той, той обективно служи като страхотна цел, тъй като консолидира народната пасивност, убеждението в неспособността на хората да решат съдбата си. Сега е неприемлив образ на хората под формата на Акакия Акакиевич Башмачкина или Антон Хорйки. Литературата трябва да покаже на хората, неговото морално и психологическо състояние "без разтреводействие", защото само "изображението свидетелства за признаването на хората, равни на други имоти и ще помогне на хората да се отърват от слабостите и дефектите, които да му сеят унижение и лечение. Не по-малко важно, не е удовлетворено от рутинните прояви на живота на хората и дузина характер, показват хора, в които е концентрирана инициативата "народната инициатива". Това беше призив за създаване в литературата, изображенията на народните лидери и бунтовете. Вече образът на SOVELIUS - "Героят на Святарусите" от поемата на Некрасов "Кой в Русия живее добре" говори за това. Чу се чувал този завет Човеричевски.
Естетиката и литературната критика Chernyshevsky не се различават академична безстрашия. Те, според израза v.i. Ленин, изпълнен с "духа на борба". И също така, добавете и духа на рационализма, вяра в всемогъществото на ума, характерни за Чернишвски като просветник. Това ни задължава да разгледаме литературната критична система на Чернишевски в единството, не само силно и обещаващо, но и сравнително слаби и дори екстремни парцели.
Chernyshevsky право, защитавайки приоритета на живота, по чл. Но той греши, наричайки изкуството на "сурогат" на тази основа (т.е. заместник) на реалността. Всъщност изкуството е не само специално (по отношение на научната или публична практическа дейност на човек), но и сравнително автономна форма на духовно творчество - естетична реалност, при създаването на огромна роля принадлежи към холистичен идеал на художник и усилията на творческата му фантазия. На свой ред, между другото, тя се подценява от Черничевски. "Реалност", пише той не само по-малко, но и перфектно фантазия. Фантастични изображения - само бледо и почти винаги неуспешно преработване. Това е вярно само в смисъл на Асоциацията на художествената фантазия с стремежите и идеалите на писателя, художника, музикант и др. Въпреки това, самото разбиране на творческата фантазия и неговите способности е погрешно, защото съзнанието на един голям художник не е толкова преработващ истински, колко създава новият свят.
Концепцията за художествена идея (съдържание) придобива от Chernyshevsky не само социологически, но понякога рационалистичен смисъл. Ако първата му интерпретация е доста оправдана по отношение на редица художници (например до Некрасов, Селиков-щедър), тогава второто всъщност елиминира линията между литературата и науката, изкуството и социологическата трактат от мемоари и др. Пример за неоправдана рационализирането на артистичното съдържание може да бъде следното изявление за критика в руския преглед на писанията на Аристотел: "Изкуство, или по-добре да се каже, поезията ... разпространява огромен брой информация в масата на читателите и др. Важно е, познаването на понятията, произведени от Nauhukho - - това е, което е голяма стойност на поезията за цял живот. " Тук Чернишевски свободни или принудително записва бъдещото литературно използване D.I. Писарев. Друг пример. Литературата, казва критиката на друго място, печели автентичност и значима, ако "казва всичко, което е важно във всяка връзка по отношение на връзката в обществото, счита всички тези факти ... с всички възможни гледни точки, обясняват от какви причини всеки факт е, отколкото е пристъпен, отколкото се подкрепя , кои явления трябва да бъдат причинени на живот, за да го подобрят, ако е благороден, или да го отслаби, ако е вредно. " С други думи, писателят е добър, ако фиксира значителни явления и тенденции в социалния живот, излагането им да анализира и прави "изречение" над тях. Така че действах и самият Черничевски като автор на романа "Какво да правим?". Но не е необходимо да бъдеш художник за изпълнение по този начин, защото е напълно разрешим в рамките на социологически трактат, журналистическа статия, чиито блестящи проби са получили самият Черничевски (помним статията "Руски човек на Ренция -Vous ") и Добролюбов и Писарев.
Почти най-уязвимото място на литературната критична система на Chernyshevsky е идея за художествено и писане. Съгласувайки се с факта, че валидният човек често се сервира за поетичния човек, "писателят" на общото значение "често се сервира, критикът добавя:" често се появяват, защото оригиналът вече е общото значение в неговата връзка индивидуалност. " Оказва се, че типичните лица съществуват в действителност, а не създадени от художника. Писателят остава само да ги "премества" от живота си до работата си, за да обясни тяхната и осъждане над тях. Това беше не само една крачка от подходящите учения на Белински, но и опасно опростяване, което направи работата и бизнеса на художника за копиране на реалността.
Добре известната рационализация на творческия акт и изкуството като цяло, социологическата пристрастност при тълкуването на литературното и художественото съдържание като въплъщение на социалната тенденция обясняват негативното отношение към възгледите на Черничевски не само представители на "естетиката" "Критика, но и от най-големите художници на 50-те - 60-те като Тургенев, Гончаров, Л. Толстой. В идеите на Chernyshevsky те видяха опасността от "поробване на изкуството" (Н.Д. Ахшарумов) политически и други трансверсии.
Отбелязвайки слабостите на естетиката Chernysheksky, тя трябва да бъде запомнена за плодородността - особено за руското общество и руската литература - основните му патоси - идеи за социалното и хуманистическото обслужване на изкуството и художника. Един от първите експерименти на "практическата естетика" ще бъде наречен дисертацията на философа на Черничевски Владимир Соловия. Промени през годините отношението към него в Л. Толстой. Редица разпоредби на неговия трактат "Какво е чл?" (Публикувано през 1897 - 1898 г.) ще бъде пряко съгласен с идеите на Chernyshevsky.
И последно. Не трябва да забравяме, че литературната критика е за Chernyshevsky в условията на обект на обективен печат всъщност основната възможност от гледна точка на революционната демокрация да покрие спешните проблеми на руското социално развитие и да го повлияят. Можете да кажете за критиката на Chernyshevsky, че авторът на "есетата на Гоголския период ..." каза за Белински: "Той смята, че границите на литературните въпроси са близки, той ще възпрепятства в кабинета си, като фаст: това е тясно в тези стени, тествани от книги - всичко същото, добро или лошо; Той се нуждае от живот, а не чувство за предимства на стиховете на Пушкин.
- Акварелни татуировки. Предимства и недостатъци. Татуировка акварел за момичета - женски акварелни татуировки скици в акварелна татуировка с бои
- Какви са скици? Какво са те? Каква е разликата в скицата на чертежа: сравнителна характеристика какво е скица в изкуството
- Как да продавате снимки, тъй като можете да продавате снимките си
- Проектът за приказки "художници - илюстратори
- Известни художници-илюстратори Phorum художник илюстрации приказки
- Литературната викторина на приказка L
- Аниме: Любовните проблеми
- Изтеглите стотици аудиокниги, украсени безплатно и законно
- Парче приказки, намерени в тревата
- Юрмолаев Иванович Юрий Къща на смели бикини Приблизително търсене на думи
- Биография на Ника Голц. Ника Голц. - Сега има всичко, има само ... лимит за съвършенство! Защото всеки път по различен начин
- Как да нарисувате бръмбар с молив фазиран
- Георги Юдин зелени прасета
- Андерсен русалка. Илюстрации за приказката G. H. Andersen с публикуването на пасажи от приказка
- Shadow театърът го прави сам
- Карноухова: Руски богатир Иля Муромец
- Александър Куриндски "Е, чакай!
- Александър Сергеевич Грибод
- Владимирски, Леонид Викторович: Биография
- Владимирски, Леонид Викторович: Биография