Цитат Ромашов. Готвенето "Образът на Porquet на Ромашов в историята a

II.. Характерно за образа на Насански

Характеристики на плана:

1. Първото споменаване на Назански.

2. Среща Ромашов и Азански.

3. Портрет на герой.

4. Ролята на интериора.

5. Теми на разсъждения Назански.

6. Ролята на ландшафта в характеристиката на образа на Назански.

7. Аргументите на Насански за любовта.

За Назански ще се поучим от разговора и Ромашов (глава IV): това е "запетая", той "отхвърля на почивка за един месец у дома; това означава, че това означава"; "Такива служители са срам за полка, мерзост!". В глава V - описание на срещата на Ромашов и Назански. Първо видяхме "бялата фигура и златна коса на Насански", като чух спокойния си глас, запознайте се с жилищата си: стаята на Назански беше още по-бедна от Ромашов. По стените на прозореца стоеше тесно, ниско, цялото счупено дъгово легло, такова мършав, точно върху неговите жлези беше само едно розово връх; Другата стена е просто разопакована маса и две груби столове ... ". Всичко това, и дори пряк поглед към "замислени, красиви сини очи" противоречат на това, което Николаев говори за него. Насански твърди "на възвишени въпроси", философия и това, от гледна точка на другите, - "Чепуха, празен и нелепа бърборене". Той мисли за "любов, красота, за отношенията с човечеството, за природата, за равенството и щастието на хората, за поезията, за Бога". Това е за него "време ... свободата на духа, волята, ума." Той чувства някой друг радост и чужда скръб.

Описание на ландшафта, мистериозната нощ, отварянето на прозореца, според високите си думи: "В този мек въздух, пълен със странни пролетни аромати, в тази тишина, тъмнина, в тези преувеличение на ярки и топли звезди - закрепени и страстна ферментация, познайте жаждата жажда и разточията на земята, растения, дървета - целият свят. " Лицето на Назански изглежда на Ромомаш "красиво и интересно": златна коса, високо празно чело, шията на благородни рисунки, масивна и елегантна глава, подобна на главата на един от гръцките герои или мъдреци, ясни сини очи, гледащи " жив, умело и кротък. " Вярно е, че това описание на почти перфектния герой завършва с експозицията: "Само един много опитен вид ще разпознае в тази очевидна свежест ... в резултат на възпаление на алкохолната кръв."

Сънувайки за "идващ Божий живот", Насански прославя силата и красотата на човешкия ум, ентусиазирано призовава за уважение на човек, който говори ентусиазирано за любовта и изразява самия автора: "Тя е началник на избраната ... любов има собствени върхове, достъпни само за единици от милиони. " Любов на готварска печка - талант с близък до музика. Кубрин ще развие тази тема по-късно в историята "гривна на нар", а голяма част от това, което Насански каза, директно отива в историята.

В страстните изказвания на Назански много жлъчки и гняв, мисли за необходимостта от справяне с "двуглавия чудовище" - полицейски режим в страната, предчувствията на неизбежността на дълбоките социални шокове: "Колкото по-огромно насилие беше, кървавата ще бъде почивка. " Той е противник на военната служба и като цяло армията, осъжда бруталното третиране на войниците (ръководител на XXI). Обвинителните речи на Насански се пълнят с отворени патоси. Това е един вид герой дуел с безсмислена и брутална система. Някои изявления на този герой, както самият Куприн каза: "Звучи като грамофон", но те са пътят към писателя, който е инвестирал в Насански, който се тревожи.

Коментар на учителя:

В изявленията на Насански, много критици празнуват характеристиките на вулгаризираната хубава: "Любовта за човечеството изгори от човешки сърца. За да се промени, тя е нова, божествената вяра ... това е любов към себе си, към красивото му тяло, на всемогъщия си ум, на безкрайното богатство на чувствата си ... времето ще дойде, и великото време Вяра в нашия светец, като огнени езици на Святия Дух, главата на всички хора, и тогава вече няма да бъде роби, нито господа, без осакалки, без пороци, нито гняв или завист. Тогава хората ще станат богове ... "(глава XXI).

Въпроси за обсъждане:

Какво мислите, има ли причина да се обаждате на nizanskaya "хубаво"?

Какво мислите, защо се нуждаете в "дуел" до Ромасов такъв герой?

III. Характерно за образа на Ромашов

1. Ромашов и Назански.

2. Портрет на Ромашова.

3. Деяния на героя.

4. Какво привлича в Ромашов?

5. Вътрешни противоречия на героя.

6. Ромашов и Хлебников.

7. Ромашов и Шурака Николаев.

Лейтенант Ромашов, главният герой "борба" е заразен с настроенията и мислите на Насански. Това е типичен връх Кустронски на вярност и хуманист. Ромашов е даден в непрекъснатото движение в процеса на вътрешната си промяна и духовен растеж. Кубрин възпроизвежда не цялата биография на героя, но най-важният момент в него, без да се започне, но с трагичния край.

Портретът на героя е външно неизразителен: "средна височина, тънка и макар че е доста силна за прибавянето му, но от големия срамежливост на Awkwards", понякога не е въздържал се. Въпреки това, в действията на Ромашов, вътрешната сила идва от чувството за правосъдие и правосъдие. Например, "неочаквано за себе си" защитава Татарин Шарафутадин, който не разбира руски, от обида на полковник (глава I). Той се изправя за войника на Хлебников, когато иска да победи офицера на Unter (глава X). Той обсебен дори над камбаната пиян Бек Агамалов, когато едва отегчил жена от обществена къща, където офицерите се удавиха: "С силата той не се очакваше, сграбчи Бек Агамалова за ръцете си. За няколко секунди и двамата офицери, без да мигаха, погледнаха един към друг ... той вече чувстваше, че луд с всеки миг се кълне в това изкривено лице. И това беше ужасно и неизразимо да стои толкова много, между живота и смъртта и вече знаейки, че той излиза от победителя в тази игра "(глава XVIII). Във всички тези неща летяща Ромашов се оказва височина.

Ромашов мечтателен, романтична природа, е предразположен към размисъл. Той имаше "леко забавен, наивен навик, често особен на много млади хора, помислете за себе си в третото лице, думите на шаблоните". Привлекателен в героя на духовната мекота, добротата, вродено чувство за справедливост. Всичко това рязко го отличава от останалите служители по полк. Сблъсъкът на човек и офицер първо се появява в Ромомаш, в душата и съзнанието си. Тази вътрешна борба постепенно се превръща в открит дуел с Николаев и с всички офицери. Ромашов постепенно се освобождава от фалшиво разбиране на честта на униформата на служителя. Връзката беше отражението на героя върху положението на човешкия човек в обществото, неговия вътрешен монолог в защита на правата, предимствата и свободата на човека. Ромашова "Shelomilo и шокира неочакваното-светло съзнание на своята индивидуалност", и той се е издигнал по свой собствен начин срещу изчерпването на човек във военна служба в защита на обикновения войник. Той е възмутен от полковите босове, който подкрепя състоянието на враждебност между войници и офицери. Но поривите на протеста се заменят със съвършена апатия и безразличие, душата често покрива депресията: "Животът ми изчезна!"

Усещането за абсурдност, пратеник, неразпределеността на живота е потискането. По време на разговор с пациент, Кобвъл Ромашов е преживял остро жалко и състрадание към него (ръководител на XVI). Изведнъж, за бунтовниците срещу Божия Бог, който признава злото и несправедливостта (друг мач може да бъде най-важен). "От тази нощ в Ромомаш се случи дълбоко душевни спящи, затворил се в себе си, фокусиран върху вътрешния си свят, твърдо реши да се счупи с военната служба, за да започне нов живот:" Всичко е ясно и ясно за него, идеята, че всичко е ясно и ясно за него, идеята за това Има само три горди човешко признание: наука, изкуство и свободна физическа работа. " Мислите за възможността за други живот са свързани с мислите му за любовта на лобито на Николаева. Скъпа, женствена Шурочка, влюбен в Насански, по същество виновен за убийството на Ромашов на дуел. Грижа, изчисление, кредит, граници, "някакъв вид зло и горда сила", чака на Верхочка не се забелязва в Ромасов. Тя изисква: "Вие със сигурност ще трябва да стреляте утре" - и Ромашов се съгласява за нея за дуел, който може да бъде избегнат.

IV.. За психолог приказка

Литературният критик Ia Pitel твърди, че историята "борбата" - "феноменът на голямото реалистично изкуство, в което е безмилостен истински образ на" ужаса и скуката на военния живот ", е съчетан с много надеждност в разкриването на психологията на човека притеснен за сериозна морална фрактура в образа на счупване на съзнанието, освободен от пресата на грозните предразсъдъци. "

Съгласни ли сте, че историята "борба" е "голяма надеждност в разкритието на човешката психология"? Ако е така, какви са характеристиките на разказа?

Кой от героите изпитва "сериозна морална фрактура"? С какво е свързано?

В.. Обсъждане на значението на името на историята

Какво е значението на името на историята?

(Битките, които вече сме говорили, са естествени и неизбежно водят до кръстовището. Отиди до последната борба. Дуел Ромашов с Николаев не е описан в историята. Смъртта на Ромашов се съобщава за суха, официална, бездушна линия на доклада на ръководителя на капитанът (ръководител на XXIII). Тази борба, смъртта на героя е предопределена: Ромашов е твърде различен от всички, за да оцелее в това общество. Няколко пъти има дуели в историята, в историята се инжектира ситуацията на пълнежа , задушната среда. В четвъртата глава тя е описана като пияни служители, които изтласкват погребалното, цинично проклятие "на утайка. Обидният Ромашов се опитва да формира хора. След това се играе скандал, който доведе до Факт, че Ромашов причинява дуел Николаев. Но името има метафоричен, символичен смисъл.)

В.I. Последна дума на учителя

Кубрин пише: "С всичките си сили на душата ми мразя годините на детството и младежите, годините на корпуса, училище и обслужване в полка. За всичко, което изпитвах и видях, трябва да пиша. И ще се обадя на романа си към помиряването на царската армия. Историята е борба на Купър от цялата армия, с цялата система, която убива човека и убива човек в човека. През 1905 г. тази история, разбира се, се възприема от революционни сили като призив за борба. Но след почти сто години след писането, историята остава призив за уважение към човешкото лице, за помирение и братска любов.

Урок 10. Талантът на любовта в историята на А. I. Курин "гривна на нар"

Целта на урока:показват умения за животни в образа на света на човешките чувства; Ролята на детайлите в историята.

Урок по оборудване: Запишете втория Соня Бетовен.

Методически техники: Коментира четене, аналитичен разговор.

По време на класовете

I.. Думата учител

Историята "гривна на нар", написана от Cupre през 1910 г., е посветена на една от основните теми на своята работа - любов. В епифара стояха първите порти на втория Сонатас Бетовен. Спомнете си изявлението на Назански, герой "Борба", тази любов е талант, близък на мюзикъла. (Възможно е да слушате музикалния пасаж.) Работата се основава на истински факт - историята на любовта на скромно длъжностно лице към светска дама, майка на писателя Л. Любимов.

I.I.. Прототипи на историята

Учителят чете следния пасаж от спомените на Любимов:

"В периода между първия и втория брак, майка ми започва да получава писма, авторът, не се е нарекъл и подчерта, че разликата в социалната ситуация не му позволява да разчита на реципрочност, изразена в любов към нея. Писмата са останали дълго време в семейството ми и ги чета в младостта. Анонимен влюбен, както се оказа - жълто (в историята на жълтъците), пише, че той служи на телеграфа (Kukrin Prince Thein е шеговито, решава, че само някои телеграфист могат да пишат), в едно писмо той съобщава за това под прикритието на Полотерът проникнал в апартамента на майка ми и описваше ситуацията (Khridge Hein, отново, в шега, разказва като жълтъци, променяйки чипта и приглушал саждите, прониква в принцесата на вярата). Тонът на посланията беше нуждаещ се, след това скара. Беше ядосан на майка ми, после й благодари, въпреки че не реагира на изясняването му ...

Първоначално тези писма се радват на всички, но след това (те дойдоха почти всеки ден в продължение на две или три години) майка ми дори спря да ги прочете, и само баба ми се засмя дълго време, отвори следващото послание на телеграфа в любовта сутрин.

И така имаше кръстовище: анонимен кореспондент изпрати гривна от нар. Моят чичо<...> И бащата, тогава бившият слаб от майка ми отиде в жълто. Всичко това не се случи в Черноморския град, като купен, но в Санкт Петербург. Но жълто, като жълтъците, живееха наистина на шестия етаж. "Стълбите за игра", пише Курин ", миришеше с мишки, котки, керосин и миене" - всичко това съответства на слушането от баща си. Жълтият джунтър в бедния мансард. Беше намерен за подготовката на следващото съобщение. Подобно на Kuprin Hein, баща му беше по-мълчалив по време на обяснение, гледайки "с недоумение и алчен, сериозно любопитство в лицето на този странен човек". Отец ми каза, че се чувства в жълто някаква тайна, пламък на истинска безкористна страст. Чичо, отново, както кубрински Николай Николаевич, беше горещ, нямаше никакви излишни. Жълто взе гривната и отвращението обеща да не пише повече от майка ми. Всичко свърши. Както и да е, нищо не ни е известно за по-нататъшна съдба.

Дали куприн пише за себе си, смъртта на Ромашов "убива" неговите младежки мечти?

A.p.appsit портрет на a.i.kuprina 1928
Снимка от a.i.kuprina 1900e.

Кубринът е гаранции за бялата армия, блестящ ездач, който в залога може да се изкачи по коня до втория етаж на ресторанта, да пие, без да напуска седлото, половин чаша бренди и един и същ начин да се върне на земята.
Детството Курина минаваше в училище за сираци (Москва, ул. Казакова, 18), където за Бедни, че той дьо Генерал Скобелиев, самият Наполеон, ще го постави на шапка с мазен надпис "Люн".
Курин е учил в кадетското училище (Москва, първия Krasnokurant Ave., 3-5), след това училището на Юнкерс (Москва, ъгъла на Znamenki и Bogol Boulevard), където седеше в Карцер за селяното момиче Дуняш (той се грижеше За нея вместо класове според топографията) и за първата печатна история - "Pocermaking".
Вчера той, Юнкер, се втурна на първите трима към женския институт, беше обяснен в любовта на чистобучня и тайно държани избрани в театъра на шал на някакъв непознат, а днес той е офицер от 46-ия Днепровски пехотен полк. Той скача от втория етаж, когато някаква гарнизона обеща целувка за това, в името на друга любов, хвърляйки стихове и проза, опитвайки се да влезе в академията на генералния щаб.
Бих изтекъл - изпитите преминаха брилянтно! - Ако на път към Петербург не се срещна с приятели в Киев на кадетския корпус и сгъстяване, не отпаднал или от ферибота, или от полицейската лента. Според една версия, за факта, че той не е дал себе си, офицери, поръчана маса, на друга, по-романтична, за някои момичета.
В живота му нямаше дупе. Но това не е вярно, има ли нещо общо в описанието на младежкия писател с Ромасов - героят на историята му "борба"?

Името на историята А. I. Курин - "Дуел", правилно предава значението на драмата в нея. Дуелът е предназначен не само в края на теста на дуела, но и всички събития, които се провеждат с главните герои.
Действието на книгата се осъществява в момент, когато то просто е било официално позволено битките между офицерите. Естествено, в гарнизона тази тема е ярко обсъдена. За първи път
Тя сериозно засяга разговора на Чуроко Николаев и Ромашов.
Шрочка, красива, очарователна, умна, образована жена, говори за дуели като необходимото явление. Служител, твърди, че трябва да рискува себе си. Обида може да се измие само от кръв. Не само Шурака, съпругата на офицер, говори за битки с подобен горещ. Това е мнението на мнозинството от мъжете в гарнизона.
Животът на Ромашов в полка е вечната борба с него и с полицейски предразсъдъци. Той не е като другарите си, той има други стремежи към живота. След като дойде в полка, Ромашов мечтаеше за "Валорд" за подвизите за славата. " Той идеализира офицери, вярвайки, че тези хора са благородни, щедри, честни. Но в гарнизона, офицерите водят сиво, безнадеждно съществуване, те играят на войници, които не смятат хората, вечери, без да знаят какво да правят, офицерите ще играят карти и да организират безсмислени тунии.
Цялата история е поредица от малки сблъсъци на Ромашов с неговия народ около него.
Всички тези незначителни сблъсъци водят до един главен - дуел между Ромасов и Николаев.
Като цяло дулът е предопределен от самото начало. Ромашов обича жена си Николаев, освен това и тя не му отговори, но поне съчувствие, обич. Ласко призова офицер "Рома", Шурочка прекарва свободното си време "от нищо общо". Ромашов отказва романа с полковата дама на Раса Александровна Питърсън, с която са мръсни и скучни (и от дълго време) измамени съпруга си. Желаейки да отмъстим на Неговия "Бефестов Джордж", започва тя да хвърля стадо въздушни сноним.
Самият Николаев, от самото начало, не приема Ромашов на срама по време на преглед, когато церемониалният март се провали поради вина на Ромашов, обяснение с Николаев, който изискваше всичко да спре потока на анонимни, и те все още го правят не са в къщата. Следователно, рано или късно борбата трябваше да се осъществи.
Думата "дуел" във връзка с събитието, която е настъпила, може да не е съвсем подходяща, тъй като не беше честна битка на двама служители.
Шрочка, толкова горещо възлюбени Ромасов, увери го, че всичко е договорено предварително и никой няма да бъде ранен. В същото време тя направи резервация, която му се сбогува завинаги, но той, като всички любовници, не го чу.
Наистина ли приехте романтично преследване, че любимата ви жена е толкова студена, изчисляваща и предател?
Той умря, без да се разпада с любов, без да е завършил заветна мечта да напусне услугата и да се посвети по-достоен урок. Борбата между Ромасов и околността не беше в полза на мечтания спътник.
"Борба" излезе с посвещението на М. Горки, на което по това време на творчеството си Курин беше близо и в допълнение към високите оценки на критиката, той заслужаваше похвала Л.н. Толстой.

И сега дуес:

Юрий Алексеевич Ромашов

I.LADAZUNOV Илюстрация към историята "Дуел" гл. 16 (фрагмент)

Беше средна височина, тънка и макар и доста силна за прибавянето му, но от голямата срамежливост на неудобните. Той не знаеше как да огражда Espadron, а за една година и половина и напълно забрави това изкуство.
В млад завършил кадетското училище, сега подпругите, втората година, обслужваща в рафта, се помещаваше в малко еврейско място, слабостта на волята и силата на духа са характерни. Службата в армията за Ромашова е тежък тест: не може да приеме грубостта и вучивостта на полковия живот.
Ромашов композира история, въпреки че се срамува от литературните си класове.
"Не за първи път след година и половина от служенето на офицера си, той преживява това болезнено съзнание за самотата и значимостта си между други хора, неприятелски или безразлични хора, е временно чувство на невежество, къде да дадем днешната вечер." От копнеж, той често отива в станцията, където спиращите се влакове му напомнят за различен, празничен живот.
След борбата с Николаев Ромашов го кара да дуел и на ден става "приказка за града и героя на деня". Срещата на съда по офицер взема решение за неизбежността на борбата между Ромасов и Николаев.
На следващия ден Николаев убива Ромашов за дуел.

Владимир Ефимович Николаев
В продължение на две години той ще попадне в академичните изследвания, а Александър Петровна, Шурочка, прави всичко, което последният шанс (да се направи е бил разрешен само до три пъти), не е пропуснат.

И последно, през 2007 г. телевизионният филм на дванадесет играч "Juncker" беше премахнат, създаден въз основа на произведенията на А. I. Khurin. В основата на сценария - романът "Юнкер", историята "борба", "на фрактурата" ("кадети"), много истории на писателя и епизодите на неговата биография. Времето на действие във филма, за разлика от романите на Купер, изместени от края на XIX век за годините, предхождащи началото на Първата световна война.

Оставихме да преброим фрагментите на оригиналния източник!

Обичайното, обичано от млади служители разговор за случаи на неочаквани кървави растения и как тези случаи се извършват почти винаги безнаказаност. В един малък град имаше пиян пиян пиян с пукнатина в тълпата евреи, която преди това е "размирил великденския куп". В Киев пехотата Porquituer караше в танцовата зала на студента до смърт за факта, че той избута лакътя си в бюфет. В някакъв голям град - не в Москва, а не в Санкт Петербург - офицерът изстреля, "като куче", цивилен, който в ресторанта го направи забележка, че приличните хора не се придържат към непознати дами.
Ромашов, който все още мълчеше, внезапно се зачервява от объркването, без да е необходимо да коригира очилата и да се отвори, намеси се в разговора:
- Но Господ, че ще кажа от моя страна. Сложих буфер, не мисля ... да ... но ако цивилен ... как би казал това? .. Да ... Е, ако е приличен човек, благородник и т.н. , Защо отивам в неговата, невъоръжена, атака с проверка? Защо не мога да поискате удовлетворение? И все пак, ние сме културни хора, така да се каже ... - UH, казвате, Ромашов, - прекъсна го клоните му. - Вие ще поискате удовлетворение и той ще каже: "Не ... ъ-ъ-ъ ... знам дали, weebsp ... ъ ... аз не разпознавам дуел. Аз съм противник на кръвта ... Освен това, ъ ... имаме глобален съдия ... "Така че отидете на целия ми живот със счупена муцуна.

Вие не сте прочели във вестниците за мача на офицера? Изведнъж Шурочка попита.
Ромашов беше фиксиран и едва ли извади очи от нея.
- Не, не съм чел. Но чух. Какво?
- Разбира се, вие, както обикновено, не четете нищо. Точно, Юрий Алексеевич, слизаш. Според мен излязоха нещо нелепо. Разбирам: Битките между офицерите са необходимо и разумно нещо. - Шурочка убедително натисна плетене към гърдите. - Но защо такава татуира? Помислете: Един лейтенант обиди другия. Обидата е тежка и обществото на служителите решава да се бие. Но тогава има глупости и глупости. Условия - пряко като смъртното наказание: петнадесет стъпки от разстояние и се борят до тежка рана ... Ако и двамата врагове са на крака, изстрелите се подновяват. Но това е клане, то ... Не знам какво! Но, изчакайте, просто цвете. Всички офицери на полка идват на мястото на дуела, дори не са регенерирани дами и дори някъде в храстите е поставен фотограф. В края на краищата това е ужас, роми! А жалко спътник, Фенрик, както казва Володя, като теб, и дори в допълнение, обиден, не престъпник, получава ужасна рана след третия изстрел в стомаха и вечер умира в мъката. И той се оказва, че старата жена майка и сестра, старата млада дама, която живее с него, като нашата Мийкина ... да, слушам: Защо, който трябваше да направи от борбата такъв кървава бунада? И това, забележете, в първите пори, сега след решаването на битките. И тогава ми повярвай, повярвай ми! - възкликна Шурочка, искряща от горящите очи, - сега сантиментални противници на офицерски дуели, - о, знам тези презряни либерални бикини! - Сега те ще отхвърлят: "Ах, варварство! Ах, отстраняване на диви времена! Ах, Фратогед!"
- Но вие сте кръвожадница, Александър Петровна! - вмъкнат Ромашов.
- Не крък, - не! Тя рязко възрази. - Аз съм фал. Аз съм грешка, че врата ми гъделички, той ще се свлече и да се опита да не го нарани. Но, опитайте се да разберете, Ромашов тук е проста логика. За какво са офицерите? За война. Какво е необходимо за войната преди? Смелостта, гордостта, намалява да не се вълнува преди смъртта. Къде са тези качества на всички по-ярки в мирно време? В дуелите. Това е всичко. Изглежда ясно. Не е френски офицери, които се нуждаят от борба, която е така, защото понятието за чест и дори преувеличено, в кръвта на всеки французин - не германски, - защото всички германци са прилични и дисциплинирани от раждането - и ние, ние, ние, ние ! Тогава няма да бъдем в средата на картите на картите, като архиковски или ужасни пияници, като Вашият Назански; След това, Amicochisty, познатите деодари на срещата, когато сервирате, е вашият взаимен фалшив език, позволявайки един на друг да се справя помежду си, но не може да пропусне. Тогава няма да бъдете зад очите си, така че да дарете един друг. Офицерът има всяка дума трябва да бъде претеглена. Служителят е извадка от коректност. И тогава какъв вид нежност: страх от застрелянето! Вашата професия е да рискувате живота.

20
.........
Вечерта, на този ден той отново бе призован в съда, но заедно с Николаев. И двамата врагове стояха пред масата почти близо. Те никога не
погледнах се един друг, но всеки от тях се чувстваше на разстояние
Настроението на друг и сковано притеснен за това. И двамата упорито и
Предоставя се на председателя, когато ги прочете съдебно решение:
- Съдът на обществото на служителите на пехотния полк N-Sky, като част - след това
Редиците и фамилиите на съдиите - председателствани от подполковник Мигунов,
Като разгледа случая с сблъсък при настаняването на служителите на лейтенанта
Николаев и спътник Ромашов установиха, че с оглед на тежестта на взаимното
Обидите на кавгата на тези офицери по Обер не могат да бъдат завършени с помирение и
че дулът между тях е единственото средство за удовлетворение
обидена чест и офицер достойнство. Становището на Съда одобри
командир. "
След като завършва четенето, подполковникът на лейтенант Мигунов взе очилата и ги скри в случая.
- Можете, господа ", каза той с тържественост на камък, -
Изберете себе си секунди, две от всяка страна и ги изпратете на девет
вечерта тук, на срещата, където те ще работят заедно с нас
битка. Той обаче добави, стана и скрил говорител в задния джоб,
- Въпреки това, съдебната заповед за прочетете сега няма за вас
задължителна сила. Всеки от вас поддържа пълна свобода да се бори
Duele, или ... - той разпространи ръцете си и замълчал - или напусна услугата.
Тогава ... Вие сте свободни, господа ... още две думи. Не като председател
кораби и колко по-възрастен другар ще ви посъветва, господа служители,
да се въздържат преди борбата да посетите срещата. "Това може да е история
Усложнения. Довиждане.
Николаев обърна хладни и бързи стъпала излязоха от залата. Бавен
Преместен зад него и Ромашов. Той не се страхуваше, но внезапно се чувстваше
Изключително самотни, странно изолирани, прецизно отрязани от
по целия свят. Отивате в верандата на събранието, той е с дълга, спокойна изненада
Погледнах към небето, на дърветата, на кравата на оградата срещу Воробев,
С къпане в прах сред пътя и си помисли: "Тук - всичко живее, памук,
Фосминг, расте и свети, и вече не съм необходим и не интересувам.
Аз съм осъден. Сам съм".
Бавно, той отиде почти с скука, за да търси Бек Агамалов и Ветков,
когото той реши да поиска за секунди. И двамата доброволно се съгласиха -
Бек-Агамалов с мрачен обезопасяване, Вансин с любящ и
значими ръкостискане.
Ромашов не искаше да се прибере - беше ужасно скучно там. В тези неща
Тежки моменти от духовна безсилие, самота и бавно недоразумение на живота
Трябваше да види близък, опушен приятел и в същото време тънък,
Разбиране, нежно от сърцето на човека.
И изведнъж си спомни Назански.

21
........
Ромашов разказа подробно историята на сблъсъка си с Николаев.
Назански внимателно го слушаше, накланяйки главата си и гледаше надолу по водата,
което е мързеливи плътни джетове, преливащи се като течно стъкло,
Прах в далечината и гаечен ключ от носа на лодката.
- Кажете на истината, не се страхувате, Ромашов? - попита Назански тихо.
- Duele? Не, аз не се страхувам - Ромашов отговори бързо. Но веднага Ха.
Придвижете и в една секунда ярко се представи, както той ще стои изобщо
близо до Николаев и виж в протегнатата си ръка, спускаща се черно
Побойник. - не, не, - Ромашов добави набързо, - няма да
лъжа, че не се страхувам. Разбира се, страшно. Но знам, че не съм челюст, а не
USAH, няма да искам прошка.
Насански спусна краищата на пръстите в топлото, вечер, малко сложно
Вода и говори на бавно, слаб глас, избледняващ да избледнее:
- Ах, скъпа, сладък Ромашов, защо искаш да го направиш? Мисля:
Ако знаете твърдо, това не бийте, - ако знаете напълно твърдо, тогава
В края на краищата колко пъти ще бъде по-смело да вземе и откаже.
- Той ме удари ... в лицето! - каза упорито Ромашов и отново горял
Злоба беше трудно в нея.
- Е, така, аз ударих, "Ласково Назански и тъжен, възразил,
Нежните очи погледнаха Ромашов. - Да, това ли е? Всички в света
Тя преминава, болката и омразата ви ще преминат. И вие сами ще забравите
това. Но за убития човек, никога няма да забравите. Той ще бъде S.
Вие сте в леглото, на масата, сама и в тълпата. Кухини
Филтрирани глупаци, медни чело, многоцветни папагали, които се уверяват
Убийството на дуелите не е убийство. Каква глупост! Но те са понастоящем
Те вярват, че крадците са мозъци и кръв на жертвите си. Не, убийство -
Винаги убийство. И важно тук не е болка, а не смърт, а не насилие, а не
ужасно отвращение към кръвта и труп - не, ужасното нещо е, че вие
Ние приемаме радостта му от живота от човек. Голяма радост от живота! - повторение
Изведнъж Назански силно, със сълзи в гласа си. - В края на краищата никой не е и аз,
Ах, да, просто никой в \u200b\u200bсвета не вярва в нито един пост живот.
Защото всички се страхуват от смъртта, но глупавите глупаци са измамали
Перспективите за лъчисти градини и сладко пеене на кастратори и силни -
Мълчаливо стъпка до ръба на необходимостта. Ние не сме силни. Когато си мислим
Какво ще се случи след нашата смърт, тогава си представете празен студ и
Тъмна изба. Не, скъпа, всичко това са жителите: избата ще бъде щастлива
Измама, радостна утеха. Но си представете целия ужас на мислите
Онова, няма да има нищо, нито тъмнината, нито пустотата, без студ ...
Мислите за това няма да бъдат, дори страхът няма да остане! Най-малко страх!
Мисля!
......
- Да, животът е красив - каза Ромашов.
- Красив! - Повтаряйки Насански Дъсти. - и тук са двама души
че човек удари другия или целуна жена си, или просто, минавайки
покрай него и усукване на мустаци, погледна го неудобно, - тези двама души
Те се стрелят един друг, убиват се един друг. Ах, не, техните рани, страданията им,
Тяхната смърт е всичко това в ада! Да, той се самоубива - жалко преместване
Един буца, наречен човек? Той убива слънцето, печено, сладко
Слънце, светло небе, природа, - цялата разнообразна красота на живота, убива
Най-голямото удоволствие и гордост - човешка мисъл! Той убива какво
Никога, никога, никога не се връщайте. Ах, глупаци, глупаци!

22
.......
- Е, искаш ли, ще се откажа от борбата утре, да му се извиня? Направи го? Той каза тъжно.
Тя мълчи малко. Будилникът напълни металния си бърборене
Всички ъгли на тъмната стая. Най-накрая тя изрече едва чувала, точно в
Медитация, с израз, който Ромашов не можеше да хване:
- Знаех също, че бихте го предложили.
Той вдигна глава и, въпреки че го държеше с ръката си, се изправи
Легла.
- Не се страхувам! - каза силен и глух.
- Не, не, не, не, - каза тя на горещо, прибързано, просия
Шепот. - Не ме разбра. Отидете при мен по-близо ... както преди ... отидете! ..
Тя го прегърна с две ръце и прошепна, гъделичкаше лицето си с него
Тънка коса и топло дишане в бузата му:
- Не ме разбра. Имам напълно различно. Но аз се срамувам от теб. Ти
Такъв чист, мил и аз се срам да ви разкажа за това. Аз съм изчислен,
Аз съм вещица ...
- Не, кажете всичко. Обичам те.
- слушай - каза тя и по-скоро познава думите си, отколкото чуваше
техен. - ако откажете, тогава колко обида, срам и страдание
към теб. Не, не, отново не това. О, Боже мой, в този момент няма да стана
лъжа пред себе си. Скъпа, просто си помислих за това за дълго време и тежех.
Поставете, вие отказахте. Човешката чест е рехабилитирана. Но разбирам, в дуел,
прекратяване на помирението, винаги остава нещо ... как да се каже? .. Е,
Дали, съмнително, нещо вълнуващо недоумение и разочарование ...
Разбираш ли ме? Тя попита с тъжна нежност и внимателно
Целуна го в косата.
- Да. И така, какво?
- Фактът, че в този случай съпругът почти вероятно няма да позволи изпити.
Репутацията на служителя на генералния щаб трябва да бъде без пистолет. Значение
Ако всъщност сте застреляли, тогава ще има нещо героично,
Силен. Хора, които знаят как да се държат с достойнство
Много, много прощавайте. Тогава ... след дуел ... бихте могли, ако
Искате и се извинете ... Е, това е вашият бизнес.
......
Опитвайки се да се скрие непонятно, глухо дразнене, каза той сухо:
- За Бога, обяснете направо. Обещавам ви всички.

Иля Глазънов Шурочка в Ромашова в навечерието на Duele Gl.22

След това тя изкореняваше себе си в устата си и думите й бяха
Като бързи целувки на щам:
- Със сигурност ще стреляте утре. Но никой от вас няма
ранени. О, разбирам ме, не ме осъждайте! Аз самият презирам бикините, аз
женски пол. Но вместо мен го правя, Джордж! Не, не питайте за съпруга си, той
Знае Аз съм всичко, всичко, направих всичко.
Сега той успя да се освободи от неговата мека и
Силни ръце. Излезе от леглото и каза твърдо:
- Е, нека бъде така. Съгласен съм.

Висшето му бебе, командир на N-пехотния полк.
Стак капитан на същия шелф на DIC.

Имам честта да пренасочате, че този 2-ри
Юни, според условията, докладвани за вас вчера, 1 юни се състояха
Дулото между гаранта Николаев и Подерочик Ромасов. Опоненти
се срещнаха без пет минути в 6 часа сутринта, в една горичка, наречена "Дученая",
Намира се на 3 1/2 гръб от града. Продължителност на борбата,
Включително и тук и времето, използвано в сигналите, е 1 min. 10 сек. Места
Особено заети от дуела, бяха инсталирани от партидата. На екипа "напред" и двете
враг се изкачи един с друг, и изстрел, произведен
Лага Николаев, Подерук Ромашов е ранен в дясната горна част
корем. За изстрела лейтенант Николаев спря, точно като
Остана да стоим, чакайки застрелян отговор. След инсталиран
половин минута за отговор на отговор показа, че Подеррка Ромашов
Отговорете на врага не може. В резултат на това suberoper секунди
Ромашова предложи да преброи дуел. С общо съгласие това
Свършено е. Когато прехвърляте стъпка Ромашов на количката
попадна в тежко слабо състояние и седем минути починаха
Вътрешен кръвоизлив. Сцентрали от лейтенант Николаев
бяха: аз и лейтенант Васин, от страна на Ромашов: Liekers
Бек Агамалов и Веч. Ред на дуел, с общо съгласие, беше
Предоставена ми. Индикация за по-младия лекар. AU. Подмнете в седем
Приложи.
Централен капитан Дич.

Използвани сайт материали

A.I. Куприн влезе в руската литература като певец с ярки и здрави човешки чувства, като наследник на демократични и хуманистични идеи на голямата руска литература на XIX век. Критичен реализъм, чиито славни традиции възприемат Купрен, е в началото на 20-ти век прогресивно явление. Ярки естествени таланти, огромен запас от жизненоважни наблюдения и рязко критичен образ на реалността - това е, което голямото обществено резонанс на неговите дела е определено по време на подготовката и провеждането на първата руска революция в този момент, Кубрин работи по вина "Дуел", който той започна да пише през 1902 година. Публикувано в шестата колекция от списанието "Знание" през 1905 г., историята "дуел" предизвика широк отговор. Paphos експозиция Буржоазното общество, високи художествени предимства определят "борба" в един ред с най-големите произведения на руската литература в края на два века.

Действието на историята възниква през 90-те години на XIX век. В "Борбата" авторът обяснява причините за поражението на кралската армия в unglious War с Япония. Тази "агония на старата Русия" е основната тема на историята. Въпреки това, в тази работа е необходимо да се разграничат няколко тематични линии, които, преплетени, дават холистична картина на средата, безплоден живот на войници, лични отношения между Ромашов и Казан, Ромашов и Шурачок Николаева, и накрая, връзката между героя с войници.

Основното действащо лице на историята е подрицателен Ромашов. В това изображение, характеристиките на Kuprin Hero - еколосатор, хуманист, самотен мечтател бяха въплътени. Сред офицерите Ромашов се чувства самотен, тъй като не споделя мнението на служителите си около него. Ромашов протестира с цялата душа срещу кошмара, наречен от "военната служба", както става въпрос за идеята, че "цялата военна служба, с нейния призрачен храброст, е създаден от жесток, срамно, цялостно недоразумение." "Как може да съществува имотът", попита Ромашов, - който в мирно време, без да се прибави хубаво използване, яде някой друг хляб и чужд месо, рокли в дрехите на други хора, живее в чужди къщи, и в война - Безсмислено е да убиваме и в война се грижи същите хора като сами? "

Човек с фина психическа организация с чувство за самочувствие и правосъдие, той е лесно ранен, понякога почти беззащитен преди злия живот. Още в началото на историята, ние забелязваме "Интересуване" на Ромашов на армията, неговото недоразумение за "военна дисциплина". Болезнената празнота на армията, която го избутва до случайна връзка с полковия "съблазнителен" Райса Питърсън, който скоро става непоносим за него. Garrison Life с пиянство, провинциалният Бог все повече се отблъсква от Ромашов. Мечтата на красива и страхотна любов сили Ромашов да идезира образа на млада, привлекателна жена - Spurok Nikolaeva. За героя тя "светло светлина в тъмното царство". Мечтите и надеждите му са свързани с него. Заслепени от любов, Ромашов не видя, че красотата на Шрохочка, очарованието си, силата на волята, талант - всичко това е предназначено да се бори за тяхното лично, малко, егоистично щастие: какъвто и да е начин да се измъкнем от средата на армията на Механски и да придобият по-високо щастие в "блестящия" живот на капиталовите общества.

Любовната трагедия в "дуела" нараства от трагедията на социалните. В отношенията между Ромашов и Шурачок се сблъскват с два герои, две световни визии, възникнали в буржоазното общество и свидетелстват за разпадането, което се случва в него. Защо е невъзможно щастие на Шрочок и Ромашов? Да, само защото Шрохочка се стреми да засили позицията си и Ромашов постепенно губи почвата под краката си, защото е непоносима духовни и морални ценности на това общество.

Любовната трагедия на Ромашов е нощно пристигане за него Шурачочки. Тя дойде да заблуди - да заблуждава и безсрамно, да предложи условията на дуел със съпруга си и цената на живота Ромашов да купи бъдещото си благополучие и щастие. Ромашов предполага за целта на нейното пристигане и се съгласява с всички условия на фаталния дуел със съпруга си на Шурачочка. Той говори за това спокойно и студено: "Е, нека бъде така. Съгласен съм". В тези прости думи беше сключено цялата история - историята на трагичната любов на сънуващия в неравностойно положение на жена, в душата, на която моралът на "живота за себе си" улови човешки чувства. Ромашов разбра всичко, в твърдо изречените думи - студеното съзнание, което животът загуби своята стойност за него. И тук става очевидно духовното превъзходство на Ромашов над росарията на Николаева, както и над другите обитатели на бургерите му около него.

Ромашов умира, тъй като Шрочката прави неравномерни условия на борбата (обещава Ромомаш, че съпругът, познаващ условията на дуела, ще свлече настрана). Неизбежността на трагичните кръстовища тече тук от дълбоки социални причини. Героят на приказка не може да съществува във водите на буржоазното общество, изграден върху лицемерието и измамата, но той не може да намери място в хората, да се учи в дебелината си за нов живот. Това е точно това, което образа на Ромашова е трагичен. Писателят, без да разбират истинските причини за злото, изобразено от него, не може да намери начини да го преодолеят. Без да признава военната служба, отречеш моралът на "аристократичния" слой от офицери на армията, Ромашов усети безсилие пред живота си, защото не можеше да напусне военната служба. Честността и тънкостта на духовната организация го правят особено болезнено да чувстват тяхното импотентност. , Завереното утешение го намира в света на необузданите, наивни сънища. В този свят Ромашов не е лошо преследване, а герой, който се осмелява, безстрашен, красив. Но мечтата не е източник на творческо вдъхновение, но предимно средство за грижа, полет от реалността.

Съдбата на Ромашовата дълго време продължи да се тревожи. Вече след публикуването авторът продължи да страда от съдбата на главния герой и не може да се раздели с него. Кубрин възнамеряваше да напише повторна сцена на дула, за да запази живота на Ромашов и да покаже героя си в по-дебелия живот на хората. От спомените на съпругата на Курина М.К. Кук-Йордански може да научи за по-нататъшната съдба на Ромашов: "И тук той е в Киев. Дни на безработица, скитащи, ожесточени нужди започват, промяната на професиите, понякога ясни ... "Въпреки това, писането на писателя е да създаде нов продукт" просяци ", което е продължение на" борбата ", с Ромасов Тъй като главният герой - остава неизпълнен. Историята на плана свидетелства, че Кубрин щеше да покаже в съвременната реалност само мрачна, трагична. В търсенето им на героя, създателят на "борбата" дойде на такава граница, която беше трудно да стъпи. В живота вече е сформиран вид боец-боец и писателят не може да се раздели с вида на края на страдащия. Това беше отбелязано до. Горки, който веднъж каза Купина: "Какво е! Какво всички плачете Вашия Ромашов! Той умело го направи, че може най-накрая да умре и да развърже ръцете си. Кажи ми, какво би направил в романа ви, защо това би било там нещо, което не е способно, освен за хленчене, интелектуално ... "Какво му отговаря Кубрин, присъщ на откровеността:" Той се надяваше да направи вестител на революция, която беше изцяло собственост на тях. Но аз не бях изпълнен с настроение и на каква посока ще отида бъдещата ми работа, не можех да предоставям.

"Любовта е най-ярката и най-разбираема репродукция на моя

Писането

Историята на А. I. Курин "Борба" е родена през май 1905 г. в шестия обем на събирането "Знание" с посвещението на А. М. Горки, тя незабавно привлече вниманието и направи името вчера все още малко известен писател известен. Двадесет хиляди копия "Колекцията е разделена толкова бързо, че за един месец той е взел ново издание. След това" борбата "е направена повече от веднъж отделна книга и преведена на много чужди езици. След като се обади на горещото одобрение на руския демократик. и революционните кръгове, най-големите модерни писатели и критици и критици и остри протести на реактивния печат, представители на тогавашните военни, историята е и остават най-социално значимата работа на курин, върха на неговия демократизъм.

Трудно е да се обади в предишната и последваща литература друга работа, в която истинското състояние на кралската армия ще бъде показано с такава художествена сила и психологическо умение, противоположност и антивоенна служба на военната служба в цари, а работа, която ще защити всички ярки в човека, толкова безмилостни омбек от наклонената и невежа военна среда.

Историята е публикувана след историческите събития на падането на Порт Артър и 9 януари 1905 г., когато сериозното поражение на царството в руско-японската война и бързото нарастване на революционното движение станаха очевидни. Административното потисничество и цензура по това време донякъде отслабени, но все пак "дуелът" успя да избегне забрана или сериозни припадъци от текста само благодарение на трудните маневри на търговския директор на издателската къща "Знание" К. П. Пятицки.

Материал за "борба" Дала А. I. КУПРИНА ЖИВОТ. Бъдещият писател е учил в кадетския корпус, а след това в небфортното училище, завършвайки, което през 1890 г. е получило среща в 46-ия пехотен Dneprovsky полк. Тук той служи почти четири години и в началото на 1894 г. той се пенсионира в ранга на лейтенант. По време на службата на рафта, стоящ в Каменец-Подолски, Прошуров, Буприн и натрупаха тези впечатления и знания, които му позволиха да създаде цял кунсткамера от офицери и войници и истински, релефни картини на армейския живот в провинциалното пустош.

Полковният живот, който привлича куприн в "дуела", останалото, отиде, безвъзвратно, сос. Можете да излезете от него само по два начина: да напуснете армията или да се опитате да влезете в Академията и да сте завършили, изкачвайки се на най-високите стъпки на военното стълбище, "направете кариера". Съдбата на основната маса на служителите, изобразена от дърводелството, е да издърпа безкрайните и досадни ремъци с по-нататъшна перспектива за оставка, след като получи малка пенсия. Ежедневният живот на служителите е направен от присъствието на строителни класове и "литературата" (т.е. изучаването на войници на военни чартъри), посещения вечер на служителя, пиещи самостоятелно или в компанията, вулгарни връзки с Съпругите на други хора, традиционни бюлетини и пикници, карти, понякога пътуват до местната обществена къща. Някои разнообразни изгледи, паради, маневри в този живот.

Историята съдържа дълъг низ от офицери. С несъгласувани общи термини, поради естеството на услугата, живата, околната среда, всеки от тях се отличава с уникалността. Има и непримиримо, добродушно, нищо за взрига и глупав слуга Роти Командир капитан Слива, и Бек Агамалов с постоянни огнища на диви кръвожадните инстинкти и седимент, скандиране "ожесточена безмилостна война" и не е така достатъчно от неговите нещастни заплати, за да нахрани четири деца, а лейтенант полковник Рафалски, на наречен брем, който взема душата в своето уютно животно, и Бобички, дебел и манекен, стремеж да приличат на гвардейца, играе ролята на светски човек, и стрелец с карти Арчаковски и много други. Дори най-добрите служители, които донесоха Курин в "дуела", не предизвикват съчувствие. Рафалски-Брам, внимателно изсипа малкото си момиче, веднъж се поколеба от факта, че градът, който е паднал от умората, не е грешен сигнал и той удари войника на рога, че хорнер с кръв говори на земята пресечена зъби. Steelkovsky се грижи за войниците си, той има най-добрата компания на рафта, но самият той е депресант.

Действието се отнася до средата на 90-те години на миналия век (известно е, че дуелите между служители, забранени по-рано, са били отново приети по реда на военния отдел, даден през май 1894 г.). Но картините на армейския живот преди десетилетие не се крият от читателите на съвременния звук на "борба": те виждат обяснението на катастрофата, че царската армия се е провалила в битките под Мукден Лиаоян, пристанище Артур. Съвременници, както могат да се видят от прегледите на критиките и мемоарите, и видяли в една история, първо осъждение на заповедите на Кралската армия, експозицията на нейния офицерски състав, и в образа на пациент, тромав, Лошо, измъчван от безсмислено събрание на войника на Хлебников - олицетворението на потиснатите и населените хора. Снимки на обучаващи войници в класната стая или в класната стая (изучаване на чартърите), проведени от малки младши командири на Рин, Shapovalenko, Seroshtan, сцената на постоянна исида над войниците, бяха в ход на чувствата на смущение и протест .

Въпреки това, смисълът на историята се състои не само в безмилостната критика на Кралската армия, като изостана военна организация с наклонената кашсти и доведе до покритие на войници. "Борба" разкрива този кредит, след това духовното изпразване, което хората поставят в условията на армията, шлайфането и развалянето на тези хора са изложени. Хуманистическото чувство за историята се проявява в опозиция на армията на героя на "борбата" на спътника на Ромашов и по-възрастния му приятел на офицера Назански.

Критиците и историците на литературата правилно отбелязаха в Ромасов много автобиографични черти Kuprin. Подобно на писателя, Ромашов идва от провинция Варовна Пенза, той има само майка, той не си спомня баща си, детството му премина в Москва, учи в кадет корпуса, а след това във военно училище. Всичко това съвпада с обстоятелствата в живота на Курис. Ромашов се опитва сили в литературата, композира "третата" история "последният фатален дебют" (Kuprin, все още в училището Junker, написа и публикува през 1889 г. в списание Москва "Руския сатиричен списък" История "Последният дебют").

Но сходството на биографиите на героя и нейният създател има главно за литературния историк. За читателя Ромашов, предимно очарователен, привличащ духовната си чистота, образа на млад мъж, рисуван от писател с голямо психологическо умение. Ромашов, с богатата си и ярко въображение, младежта, понякога почти детска мечта, присъща на човечеството, състрадание към нещастието на някой друг, е невъзможно да се разбира в средата на армията. Той е човек, и е заобиколен предимно на понижените, аз.upipported, съжителстват в предразсъдъци и онези, които са се научили да мислят, че бурболите са слуги, вулгарни майки, морални изроди. Ромашов е в армията в армията и се стреми да я остави на схемата на живота, това е намерението му да бъде затворен от Насански. Човечеството Ромашова засяга кораба: В осъждането на офицера с "корабите", в начина, по който принадлежи на близнака си Черемис Гейън и, между другото, на езическите си вярвания, през нощта драматична среща с отчаяния Хлебников, как Ромашов , рискувайки живота, оставаше сам преди объркания Бек Агамалов и защити жена от него, в това колко болезнено вулгарния роман на Ромашов с Раса Питърсън, всъщност, както е чист и безкористен обичан Александър Петровна. В образа на Ромашов дори младите му наивни черти са привлекателни, например, навик да мислят за себе си в третия човек с думите на шаблоните романи, които той успя да прочете или прекалено ентусиазирано отношение към Назански.

Въпреки това, светът на Ромашов, неговото разбиране за историята и обществото също е характерно и някои ограничения, характерни, очевидно, по това време, когато е създаден "дуел", и за самия църква.

Така например, в сънищата на Ромашов, той вижда брилянтен офицер на генералния щаб, който търси успех не само на маневри, във война, или като таен разузнавач, но и в ролята ... биберонът на работното въстание. Разбира се, снимките, произтичащи от въображението на Ромашов, се подчертават от тези банални, много срочни думи на "шаблони романи", които обичат двадесетгодишният суборелър. Но за Ромашова, шпионажът в вражеската мелница, битките във войната и потискането на революционното движение обикновено са еквивалентни, това е борба срещу врага. На друго място, една история, когато Ромашов силно и внезапно осъзнава своята личност, индивидуалността му, в по-нататъшно разсъждение става дума за индивидуалистични заключения. Струва му се, че понятията на отечеството, геничните врагове, военната чест и други живеят само в съзнанието му. "Но изчезването на родното място и честта и униформата, и всичките велики думи", мина, която ще остана неприятна. Стана все още по-важно от всички тези концепции за дълга, за чест, за любовта? "

Освен това му се струва, че си струва милиони от мен, които съставят човечеството, изведнъж казват: "Не искам!" - Не искам да се бия - и сега войната ще бъде немислима. "Всички този военен храброст и дисциплина и доброта и чест на униформата, и цялата военна наука - всичко е точно на факта, че човечеството не иска, или не знае как, или не се осмелява да каже" аз не искам! ".

Темистият, илюзорна мисъл за Ромашов е изложен в тези аргументи, сякаш човек може да промени хода на историята, например да премахне някои публични институции, например армията.

В по-разработена и актуална форма, ние намираме същите мисли от Насански, друг характер "борба", който очевидно изразява ценния вид на писателя и всъщност само за историята. Назански е най-малко животът на тази работа, той по същество е резонансен, предназначен да допълва Ромашов, който в младостта си и нивото на образование не може да се превърне в изразяващ такова разгръщане на философия.

В устата на Насская Кубрин постави безмилостната критика на кралската армия на времето и нейните офицери, критика, която като обобщава картините на полк и създадените от писателя видовете офицери. - Не, помислете за нас, нещастни арменци, за пехотата на армията, за това е основното ядро \u200b\u200bна славните и смели руски войски. В края на краищата всичко това е владетел, ребра, боклук - каза Назански.

Кубрин даде на Назански огромната му жизненост, поклонението си пред радостта и красотата на живота. - И погледнете, не, погледнете само като красив, като съблазнителен живот! - възкликна Назански, широко разтягайки ръцете си около него. - На радостта, за божествената красота на живота! Той продължава: "Не, ако попадам под влака, и стомахът ще бъде притиснат и вътрешността ми се смесват с пясък и увит на колелата, и ако ме помолите да ме помолите:" Е, и сега, сега живот е красива? "- Ще кажа с благодарна наслада:" О, колко е красиво! "Това е чувство на прелес в живота, като алчността към радостите й бяха най-важното в светоообразието на сакото.

Писателят е толкова близо до писателя вдъхновяващи думи за любовта към жена, която казва Назански. Той е неактивна жена: "Мисля, че често за нежни, чисти, елегантни жени, за техните светлинни сълзи и прекрасни усмивки, мисля за млади, целеви майки, за любовниците, които отиват за любов към смъртта, за прекрасни, невинни и горди момичета със сняг - бяло душа, която знае всичко и не се страхува от нищо. " Най-ентусиазираните тирида посвещават Наза и несподелена любов. "Разбирате ли колко разнообразни щастието и очарователното мъчение е в неразделна, безнадеждна любов? Когато бях прорез, един гост живееше в любов: да се влюбиш в недостойна, необикновена жена, такава, знаеш, с която аз Никога и нищо не може да бъде често срещано. Да се \u200b\u200bвлюбиш и през целия си живот, всички мисли да я посвещават. " Нашански говори за щастие поне веднъж годишно случайно да види тази жена, целува следи от краката си по стълбите, веднъж в живота, за да докосне роклята си, "дни, месеци, години, за да използват всички сили на изобретателност и постоянство, и Тук е великата, спираща дъха наслада: имате в ръцете на носната си кърпичка, лист хартия от бонбони, затъмнен плакат. " Той с удоволствие преследва желанието да даде на тази жена, защото нейният прищявка, за съпруга си, за любовника си, за любимото си куче "и живот, и чест" и всичко, което е възможно да се даде! ". Думите на Насански с цялата душа вземат и развълнуваха Ромашов, че обича Александър Петровна. Мечтата на такава любов Кубрин беше представена в образа на "гривна за нар", написана пет години след "борбата". Ето как служителят на жълтъците на принцеса вярата Шейн, запазвайки носната си кърпичка от години, тя само отбележи, че тя забрани жълтък, за да я напише, забравил своята художествена изложба програма.

Очевидната връзка на тези мисли Насански с мироизгледа на Курис дава основание да се смята, че други възгледи на този герой върху настоящето и бъдещето, историята на човечеството е програмирана за писателя. И те имат много погрешни, противоречиви и фалшиви.

В две разговори с Ромасов, Насански изглежда като проповедник на анарко-индивидуализъм, смесен с хубав, а изливането му е най-ентусизираното одобрение на Ромашов. С последната дата той иска да каже Назански: "Прощавайте, учител". Главата на Наazanskaya е представена от Ромашов, подобен на "главата на един от онези гръцки герои или мъдреци", който е видял на гравюри.

Насански казва, например: "Имаше нови, смели, горди хора, светлина в съзнанието на пламъци свободни мисли. Както и в последното действие на мелодрамата, старите кули и подземията са смазани, и заради тях вече има това ослепителен блясък. " "Ужасната и непоправима" вина на офицерите Насански вижда факта, че офицерите са "слепи и глухи" на този "огромен, нов, лек живот", че го посрещнат от възклицанията: "Какво? Къде? Тихо! Кок! Изстрел! "

Първоначално той може да види съвременния читател, който под тези "нови, смели и горди" хората предполагат революционери, бойци срещу автокрацията. Но по-нататъшното разсъждение на Nanyky показват, че той означава напълно различен. Той отхвърля не само преподанията на Евангелието: "Обичайте близкия, като себе си", но като цяло, цялата идея за публичния дълг и служението. - По-честен, по-силен, повече Хитьор ни каза: "Ще вземем ръката ти, да отидем и да умрем, но бъдещите поколения ще приготвят лек и лек живот." Но никога не съм разбрал това ", казва Назански. - Кой ще докаже Ясна убедителност, "това, което съм свързан с това - по дяволите, би го направил!" - Моят съсед, с подходящ роб, с заразен, идиот? .. Уау, мразя! Мразя леенето и не харесвам вашите съседи. И тогава какъв интерес ме кара да счупя главата ти за щастие. Хора тридесет години?

Но това не е всичко. Какво е представянето на Насански за бъдещето, какъв е неговият идеал? Той твърди, че променя любовта на човечеството "Нова, божествена вера ... това е любов към себе си, към красивото си тяло, на всичко воля, на безкрайното богатство на чувствата си. Не, помислете, помислете, Ромашов: Кой е по-скъп за вас и по-близо? Никой. Ти си царят на света, гордостта и декорацията си. Ти си Бог на всички живи. Всичко, което виждаш, чуй, чувстваш се само за теб. Прави това, което искаш. Вземете всичко, което ви харесва. Не се бойте от никого в цялата вселена, защото няма никой върху вас и никой не е равен на вас. Времето ще дойде, и голямата вяра по нашия път, като огнени езици От Святия Дух, главата на всички хора, и тогава няма да има роби корона, нито жалост, без пороци, никаква злоба, без завист. Тогава хората ще станат богове.

Великолепният и силен тиред Назански съдържа проповядването на индивидуализма, анархията и божествената силна личност в духа на философията на Ницше. Той отразява слабостта и лъжливостта на социално-философските гледки към Курис, които обясняват отпътуването му от напреднали демократични позиции по време на реакционните години, несъответствието между горчивото, създаването на произведения, отдалечени по темите и духа си от социалните събития от социалните събития от времето на времето .

Тази любов към моя аз, "божествена вяра" в това аз, което провъзгласява Насански, изявлението в мисълта, че няма никой по-скъп и по-близо до себе си, отхвърлянето на всичко, "какво свързва духа ми, изнасилва моята воля, унижаваща моя воля, унизителна Моето уважение към неговата личност ", плати само по себе си най-износения егоизъм. A. V. Lunacharsky справедливо отбеляза в статията си, че ако животът му е "преди всичко", той, затова, винаги можете да си купите живот "", т.е. заради моята ценна личност, той може да жертва друг живот на никого престъпление и подлост.

Насански води по-близо до заповедите на традициите, живота на Кралската армия и неговите служители с Ромасов, за да потисне човека в този човек, за преобладаването в онези от ежедневието.

Въпреки това, Ромашов е чужд на нихасховото презрение на Назански до слабите, до "наблизо, петиция, заразена, идиот", достатъчно, за да си спомни как се е грижила за Хлебник. Това е - и не само това се отличава от Ромашов от Назан. Ромашов живее не по теоретични концепции на своя учител. След преминаване в съзнанието на много човешки класове, Ромашов стига до мисълта, че "има само три горда суета на човек: наука, изкуство и свободна физическа работа". Разбира се, Ромашов би искал в бъдеще към една от тези професии и въпреки че мечтата му за "свободната" работа беше неприложима в цариста Русия, тя кара читателите съчувствие и местоположение към него.

Антимеловската, разлагащата се атмосфера на армията покрива всеки, който е в контакт с него.

Жените на офицерите, като техните съпрузи, живеят лошо, монотонно, отидоха, ранени в блатото на невежеството и мрежата. Най-изпъкнал тип такъв служител е в историята на Райс Питърсън. Първо я посрещаме с двете си писма, изпратени от Ромашов, а вече тези писма, вулгарни, глупави, сантиментални и в същото време зло, ясно очертавайки външния вид на Питърсън. Нейното обяснение с Ромасов на топката и нейното гадно отмъщение на него - анонимни писма, които водеха към дуела и смъртта на Ромашов, се допълват от този образ.

Но талантът и чувствителността на художника Kuprin изглеждат не повече в създаването на образа на Шурочка - Александра Петровна Николаева.

Първоначално тя изглежда почти противоположна на Питърсън - тя има очарователен вид, тя е умен, малко, тактична, а читателят напълно разбира защо Ромашов се влюбва в такова изкушение, както я обичаше Нешански. Тя се страхува от перспективата за стагнация: "Обер офицер, четиридесет и осем рубли, заплата, шест деца, пелени, бедност ... о, какъв ужас!" - възкликва shrochka. Но какво иска тя? - Знаеш ли - казва тя Ромашов, - мразя за треперенето, това е окото, Нишченски офицерски общество. Искам винаги да бъда красиво облечен, красив, елегантен, искам да се поклоня, власт! За тази мечта тя живее с нелюстрален съпруг, лазницата, на която тя й се отвращава, за да отиде в Академията и направи кариера, заради плановете си отказва любовта на Назански и накрая Ромашова предаде. Тя е дадена на Ромашов, за да го завърже, дори случайно да унищожи намеренията си.

Airlochka се появи пред нас на първо очарователен човек, душата й изглежда близо до относителната душа на Ромашовата. Но Шурачочка вече е по-свободна, ценена. Желанието да се смути от мрачния провинциален живот от всичко, за да влезе в най-високия привилегирован кръг, да има успех в този кръг - всичко това обърна Шурочка в безмилостен егоист и хищник.

Историята като цяло е изключително силна и светла част от купер. Въпреки фалшивите теории, вградени в устата на Назански, "дуелът" на демократичната работа. Човек с цялото богатство на дадените му и искания, с любов към природата, с жажда за живот, красота и желание за висок морален идеал, се противопоставя на това общество, което потиска и изкривява човека. И това беше особено ясно в кралската армия, в цялата му грешка. В тази опозиция се състои от революционно, хуманистично значение на историята. Критиката на армията се развива от Kuprin, за да критикува целия антимеловски, анти-хората.

Нищо чудно се чудо, че се е запознал с първите глави история, като по всякакъв начин насърчи Kurrus да донесе работата си до края. Много години по-късно, се върнаха в родината си от емиграция, припомни си Кубрин: "Ако не беше вдъхнала доверие в мен, не завърших романа си." К. Паустски правилно нарече "дуел" "един от най-прекрасните и безмилостни творби на руската литература."

За редица доказателства, Kärper беше недоволен от края на историята: той беше много бърза и, оставяйки дуел сцена, която не му даде сцена, завърши "дуел" докладва за нея.

Впоследствие, в края на 1907 или началото на 1908 г. Кубринът в писмо до IA Bunin, предложил на Москва публикуване на писатели "неправомерна глава от" борбата ", точно как Ромашов вози дуел, мислите и чувствата си" в момента на дуела. Въпреки това, докладът на ДИц, който внезапно завършва историята, е чудесно художествено завършване. Той нарушава историята, както зловещ изстрел на късотека на Ромашов.

Ромашов Георги Алексеевич

Дуел
Приказка (1905)

Ромашов Георги Алексеевич (роми, Юрий Алексеевич) - главният герой на историята. Шурочка го нарича "тромав", "сладко момче", "добро, страхливо", слабо. В млад завършил кадетското училище, сега подпругите, втората година, обслужваща в рафта, се помещаваше в малко еврейско място, слабостта на волята и силата на духа са характерни. Услуга в армията за R. Heavy Test: той не може да приеме грубостта и вучивостта на полковия живот.

R. Комписира история, въпреки че се срамува от литературните си класове. - Това беше средна височина, тънка и макар и доста силна за прибавянето му, но от голямата срамежливост на неудобните. Въпреки това, това е срамежливостта, разцъфтява дори в разговор с офицери R. се изправя за татарски войник пред полковия командир Шулгович, което кара гнева му. Р. осъзнава самотата и значимостта си между другото, неприятелски или безразлични хора. От копнежа на Р. често отива до станцията, където няма спиране на влаковете, които да му напомнят за друг, празничен живот. Р. запази навика на децата да "мисли за себе си в третия човек, думи на шаблони". Но един ден видя красива дама, която стои на изследователската влакова платформа и нейният спътник се смее на него - бледа, късоглед и неудобна.

Подобно на Андрей Болконски от "войната и света" Л. Толстой, Р. Мечта за подвиг. Той не е в състояние да се принуди да не ходи повече в къщата на Николаев, изостави любовта на Ажурочка, която смята себе си за възвишена и сънуваща да избяга от вулгарния живот. За това се нуждаете от едно нещо: да направите съпруга си с третия опит да премине изпитите във Военната академия. Тичане с докосване с Раса Питърсън, R. "Не се срамува да скърби за загубената си чистота, за проста физическа чистота." Предполагаше се за любовта на Р. в ред, Raissa Schlock Nikolaev Анонимни букви-Паскили. И накрая, Шурочка се признава от R. в любов, но го упреква: "Защо си<...> Слаби!<...> Ако можеш да победиш голямо име, страхотна позиция! "

Обаждайки се "малък", "слаб", "Сандбанк", Р. Плач срещу Бога, но след това пита за прошка: "Направи всичко, което искаш с мен. Аз се подчинявам на всичко с благодарност. Р. преживява дълбоки духовни общежития, чувства много по-възрастни от двадесет и две години.

След борба с Николаев Р. го причинява на дуел и на ден става "приказка за града и героя на деня". Срещата на съда на служителя взема решение за неизбежността на борбата между Р. и Николаев. Шурочка пита Р. да не убива съпруга си, но и да не се отказва от дуел, тъй като това може да попречи на приемането му в Академията. Според Шуречки Николаев знае за всичко и също ще се опита да не получи "SHV. Тук, "между тях невидимо пропълзя нещо тайна, грозна, буря" и Шурака, знаейки, че вижда Р. за последен път, той му е дал.

На следващия ден Николаев убива Р. на дуел.

Всички характеристики според азбуката: