Историята на начина, по който Иван Иванович се караше с Иван Никифорович. Николай Василевич Гогол

Савошв Иван Иванович е роден през 1913 г. в с. Афанасиво Алексинския квартал на област Тула. Учи и работи тук. През 1929 г. влязъл в училището ФМУ на оръжейната оръжейница. Той работи по пистолета, после в завода на НКПС. От 1935 г. в съветската армия. В страхотно

"Историята на начина, по който Иван Иванович се караше с Иван Никифорович", историята. За първи път, публикуван в Алманака А. Ф. СМПДИНА "Новосела" (Санкт Петербург, 1834. Част 2) със субтитюр: "един от ненужните тихоокеански тихоокеанския тихоокеанци. Първата публикация е датирана от 1831 година.

Масианов Иван Иванович е студент през есента на 1941 г., в близките подходи към Москва. В положение на полка, в който старши сержант Мусянов заповяда на взвод на интелигентността, нацистите хвърлят резервоарите. Ръцете в ръцете на куп гранати, каза Масиянов: - нито назад! Той е с вълнение

Коневская Иван Иванович Наст. FAM. Oreus; 19.9 (1.10) .1877 - 8 (21) .7.1901poot, критик. Колекция от стихове и медитативни проза "Мечти и Дума" (Санкт Петербург, 1900), "стихове и проза. Постехана колекция от строителни работи "(М., 1904 г., с член В. Брусов)." Друга е изключително очарователна. Истински, отзивчив,

Господарник Иван Иванович Иван Иванович Можуров е роден през 1918 г. в с. Курган, убит от района на Кургарга. По националност, руски. Член на ЦПСС от 1945 година. След края на седемгодишното училище Kislyan той влезе в Техническото училище Talitsky (Sverdlovskaya

Текуща страница: 1 (общо 4 страници)

Шрифт:

100% +

Николай Василевич Гогол
Историята на начина, по който Иван Иванович се караше с Иван Никифорович

Глава I. Иван Иванович и Иван Никифорович

Ница Бекешу в Иван Иванович! Страхотен! И какви са гладките 1
Купидон - Мерлушки, агнешки кожи.

Фу ти, бездната, каква е плачо! Sizy с замръзване! Сложих Бог знае, че ако някой има такъв! Погледнете, за Бога, върху тях, особено ако говорите с някого, - обърнете внимание на страна: какъв вид измама! Опишете това е невъзможно: кадифе! Сребро! Пожар! Боже мой! Nicholas WonderWorker, Божието отделение! Защо имам такъв bekesh! Той я зашие, когато Агафия Федосеевна не отиде в Киев. Познавате ли Agafia Fedoseevna? Това е най-голямото, което той намалява ухото при оценката.

Красив човек Иван Иванович! Каква е къщата му в Миргород! Около него от всички страни на обвивката върху дъбовите колони, под пейка навсякъде. Иван Иванович, когато става твърде горещ, боли себе си и Бекем и по-добър, той ще остане в една риза и ще остане под балдахин и погледна какво се прави в двора и на улицата. Какво е неговата ябълка и круши под най-много прозорци! Наблюдавайте само прозореца - така клони и почивка в стаята. Всичко е пред къщата; И те ще изглеждат като в градината! Какво няма! Сливи, череши, череши, съжалявам, слънчогледови, краставици, пъпеши, шушулки, дори и ат.

Красив човек Иван Иванович! Той много обича пъпеш. Това е любимото му ястие. Веднага щом се колебае и излиза в една риза под балдахина, сега поръча пропаст, за да донесе две пъпеши. И той вече ще бъде възкресен, събира семена в специален лист хартия и да започне да яде. Тогава Гапката озарява мастилото и себе си, собствената си ръка, ще направи надпис над хартията със семена: "Този пъпеш се яде такъв номер." Ако в същото време имаше гост, тогава: "участваха такова нещо."

Покойният съдия Миргородски винаги се възхищаваше, гледайки къщата на Иван Иванович. Да, Домишко е много задълбочен. Харесва ми, че Сен и сениолите са прикрепени към него от всички страни, така че ако го погледнете, те са видими само покривите, засадени един на друг, което е много като плоча, изпълнена с палачинки, и още по-добре на гъби Дърво. Въпреки това, покривите са покрити 2
Скитци - Тръстика.

Шпакловка Уилоу, дъб и две ябълкови дървета бяха блокирани върху тях с празни клони. Emerrons блеснаха и леко леко прозорци с издълбани безшевни щори.

Красив човек Иван Иванович! Той познава комисаря Полтавски! Дорош Тарасович Pokhivochka, когато се движи от Хорол, той винаги се движи към него. И Protopop Отец Петър, който живее в Колиберда, когато ще събере бодвите на гостите на мъжа, винаги казва, че той не знае никого, който би изпълнил дълга християнин и знаеше как да живее, като Иван Иванович.

Бог, колко време лети! Вече след това са преминали повече от десет години, докато той влязъл. Той нямаше деца. Гапка има деца и често се движат в двора. Иван Иванович винаги дава на всеки от тях или на балон, или на парче пъпеш, или круша. Гага има ключове от Комор и изби; От големия гръден кош, който е в спалнята му, и от ключа на средния комор Иван Иванович държи и не обича да позволява никого. Пролука, момиче здраво, ходи в Тел 3
Резервен - парче домакинска вълна, която се носи вместо пола.

С пресни яйца и бузи.

И какъв мъгрян човек Иван Иванович! Всеки неделен ден той поставя на Бекем и отива в църквата. Освен в нея, Иван Иванович, който се изправи на всички партита, тя обикновено поставя на короната и дърпа баса много добре. Когато услугата е завършена, Иван Иванович няма да се отдалечава, за да не се озове около всички просяци. Може би, може би, не искаше да прави такъв скучен случай, ако не го насърчи до естествената доброта.

- страхотно, небе 4
Лошо. (Прибл. N.v.gogol.)

! - Обикновено говореше, като намери най-смазаната Баба в Хадора, пришита от Патоса. - Откъде сте, бедни?

"Аз, поко, дойде от фермата: третият ден, както не пия, не ядох, собствените ми деца ме изхвърлиха.

- Лоша глава, какво дойде тук?

- И така, Plyon, Alms пита дали някой няма да позволи на хляба.

- GM! Е, наистина ли искате хляб? - попита Обикновено Иван Иванович.

- Как да не искате! Гладни като куче.

- GM! - отговори обикновено Иван Иванович. - Така че можеш ли да искаш месо?

- Да, всичко, което ще даде благодатта ви, всеки ще бъде доволен.

- GM! Дали месото е по-добро от хляба?

- Къде е гладното разглобяване. Всичко, което идва, всичко е наред.

В същото време старата жена обикновено протегна ръка.

- Е, отидете при Бога - каза Иван Иванович. - Защо стоите? В края на краищата, не те бия! - и чрез контакт с друг, на третия, най-накрая се връща у дома или идва да пие чаша водка към съсед Иван Никифорович, или на съдията, или в града.

Иван Иванович обича себе си, ако някой ще направи подарък или хотел. Той наистина го харесва.

Много добър човек иван Никифорович. Неговия двор близо до двора Иван Иванович. Те имат такава светлина на такива хора, която светлината не е произвела. Anton Prokofievich Poupuses, който все още ходи в кафявия сутук със сини ръкави и документи в неделя от съдията, обикновено казват, че Иван Никифорович и Иван Иванович самият сам по дяволите. Къде, там, и другият тъкан.

Иван Никифорович никога не е бил женен. Въпреки че се произнасят, че той се омъжи, но това е перфектна лъжа. Знам, че Иван Никифорович много добре и мога да кажа, че дори не е имал намерение да се ожени. Откъде идват всички тези клюки? И така, носех, че Иван Никифорович е роден с опашката на Назада. Но тази фантастика е толкова надеждна и заедно Benus и неприлична, че дори не съм чел да опровергая пред просветените читатели, които, без съмнение, е известно, че само вещиците, и след това в много малко, има Назада Опашката, която обаче принадлежи на повече от женския пол, отколкото на мъжката.

Въпреки по-големите приятни приятели, тези редки приятели не бяха доста сходни със себе си. Най-добре е да разберете героите от сравнение: Иван Иванович има необикновен подарък, който да говори изключително приятно. Господи, както казва той! Това чувство може да се сравни само когато търсите в главата си или бавно прекарвате пръста си на петата си. Слушайте, слушайте - и окачете главата си. Приятно! Изключително хубаво! Като мечта след къпане. Иван Никифорович, противоположен; Това е по-мълчаливо, но ако мога да изляза, след това да се държат само: ще бъде по-добре от всеки бръснач. Иван Иванович се накланя и висок растеж; Иван Никифорович е малко по-нисък, но се разпространява до дебелината. Ръководител в Иван Иванович прилича на репичка; Главата на Иван Никифорович на репичка опашка нагоре. Иван Иванович само след обяд се намира в една риза под балдахин; Интригува бакеш и отива някъде - или в градски магазин, където доставя брашно или в полето да хване пъдпъдъци. Иван Никифорович се намира цял ден на верандата, ако не е твърде горещ ден, а след това обикновено се връща на слънце и не иска да ходи никъде. Ако се обърне на сутринта, тя ще мине около двора, ще проучи икономиката и отново на мира. В предишни времена се случи Иван Иванович. Иван Иванович Изключително фин мъж и в прилична загриженост никога няма да каже една неприлична дума и веднага ще бъде обидена, ако го чуе. Иван Никифорович понякога няма да бъде удължен; А тогава Иван Иванович се издига от мястото и казва: "Хубаво, хубаво, Иван Никифорович; По-добре е по-скоро на слънце, отколкото да кажем такива туморни думи. " Иван Иванович е много ядосан, ако попадне в борда на мухата: той излиза от себе си - и табелата ще хвърли, и собственикът ще получи. Иван Никифорович Изключително обича да плува и, когато седи на гърлото във водата, прави също така да сложи масата и Самовар във водата и обича да пие чай в такава прохлада. Иван Иванович бръсне брадата си два пъти; Иван Никифорович веднъж. Иван Иванович е изключително любопитен. Бог освен, ако започнете да му кажете нещо, не се удари! Ако се случи недоволство, тогава веднага дава да го забележите. Според Иван Никифорович е изключително трудно да се знае дали е удовлетворен или ядосан; Въпреки че ще се приготвя за всичко, това няма да покаже. Иван Иванович е донякъде неистов. Иван Никифорович, напротив, суровини в такива широки гънки, които ако ги почувствате, тогава можете да поставите целия двор с хамбари и структурата. Иван Иванович има големи изразителни очи на цвета на тютюна и устата донякъде подобен на писмото Izhitsa; Очите на Иван Никифорович са малки, жълтеникави, напълно изчезват между гъсти вежди и пълнеж бузите, а носът под формата на зрели сливи. Иван Иванович Ако те готви тютюн, той винаги се намира с капака на езика си, а след това щраква върху нея с пръст и с подскарието, да кажем, ако си запознат с него: "Смея да попитам, суверените ми, за предпочитане? "; Ако нездравеят, тогава: "Смеяя ли да попитам, суверенът ми, няма да има чест да знам ранга, името и отечеството, заради предпочитането?" Иван, Никифорович ви дава право в ръцете на рога и ще добавите само: "бира". И Иван Иванович и Иван Никифорович много много не харесват Bloch; И тъй като нито Иван Иванович, нито Иван Никифорович няма да пропуснат горивото от стоките, така че да не купуват Еликсира от него в различни буркани срещу тези насекоми, нарязани в добро внимание, че той изповядва еврейската вяра.

Въпреки това, въпреки някои от сестрите, като Иван Иванович, и Иван Никифорович красиви хора.

Глава II. От което можете да разберете какво иска Иван Иванович, какъв беше разговорът между Иван Иванович и Иван Никифорович и това, което той приключи

Сутринта беше през юли, Иван Иванович лежеше под балдахин. Денят се пържеше, въздухът беше сух и се изливаше с джетове. Иван Иванович успя да посети град Кохаре и във фермата, успя да попита онези, които са срещали мъже и жени, откъде, къде и защо; Страх страх и назначен. Лъжа, той огледа курорите за дълго време, двор, сор, пилета, тичащи около двора и си помисли за себе си: "Господи Боже, какво съм собственикът! Какво нямам? Птици, структура, плевня, всяка прищявка, дестилация водка се влива; в градината на крушите, сливи; В градината Poppy, зеле, грах ... Какво все още няма? .. Бих искал да знам какво нямам?

Попитахме такъв дълбок въпрос, запита се Иван Иванович; Междувременно очите му намериха нови предмети, те пристъпиха над оградата в двора на Иван Никифорович и се занимаваха с неволно любопитен спектакъл. Кльощава жена надари роклята и я видя на протегнато въже. Скоро старата униформа с износените насаждения удължаваше ръкавите във въздуха и прегърна бурето на брокат, благороден, с покритите бутони, с лявата яка, изсушена зад него; Бяла Казимиро 5
Казимир - Изглед на половин стена.

Панталони с петна, които някога са били разпънати на краката на Иван Никифорович и които сега могат да затягат пръстите си. За тях и други бяха окачени, под формата на писмото Л. Тогава синьо Козацки Бесммет, който шиеше Иван Никифорович преди години, двадесет, когато се готвеше да влезе в полицията и вече е пуснала мустаци. И накрая, един към един, мечът беше изгонен, който се задейства на шпица, стърчащ във въздуха. Тогава Falda се върти нещо подобно на суша на хербийския зелен цвят, като стойността на медните бутони в купчина. Заради Fald, жилетка, покрита със златна поза, с голямо деколте. Вечелката скоро затвори старата пола на късната баба, с джобове, които могат да бъдат поставени върху динята. Междувременно всичко, което има преодоляване на много забавно зрение за Иван Иванович, като лъчите на слънцето, покриващи синята или зелената ръкав, червена вълна или част от златни брокери, или играеше на бариера, като го направи нещо необичайно, като този sterve, който се доставя от фермите на най-лошите проходи. По-конкретно, когато тълпата на хората, тясно преместване, гледа към цар Ирод в златната корона или на Антон, водещ козата; Зад стиховете на Върхов; Циганинът се заби с ръцете си на устните си вместо барабан, а слънцето идва, а свежият студ на южната нощ е незабележимо притиснат към свежи рамене и гърди на пълните фермери.

Скоро старата жена излезе от килера, рязко и се справи със старо седло с висящи стремена, с външни кожени капаци за пистолети, понякога червени цветове, със златно шиене и медни блафи.

- Това е глупава жена! - помисли си Иван Иванович - тя все още изважда самия Иван Никифорович! "

И със сигурност: Иван Иванович не беше напълно погрешен в предположението си. Пет минути по-късно Нанка Шарарей Иван Никифрович издигна и отнема почти половината от двора. След това тя взе още една шапка и пистолет.

"Какво означава това? - помисли си Иван Иван Иванович - никога не съм виждал пушката в Иван Никифорович. Какво е той? Стреля не стреля, но пистолетът държи! Какво е за него? И малкото нещо хубаво! Исках да го получа дълго време. Наистина искам да го имам пистолет; Обичам да се наслаждавам на пистолета. "

- Хей, Баба, Баба! Иван Иванович извика и кимна пръста си.

Старата жена се приближи до окръга.

- Какво е твоята, баба, нали?

- Вижте за себе си, пушка.

- Какъв вид пистолет?

- Кой го познава какво! Ако беше мой, тогава може и да съм, и бих знаел какво е направено. Но това е Pansk.

Иван Иванович се изправи и започна да обмисля пистолета от всички страни и забрави да даде порицание на старата жена, че го окачи заедно с кадифеност, за да проветрява.

- Трябва да мисли желязо - продължи старата жена.

- GM! желязо. Защо е желязо? - Иван Иванович говори със себе си. - Дълго време ли е за пан?

- Може би дълго време.

"Хубаво нещо" продължи Иван Иванович. - Ще го пусна. Какво трябва да направи с него? Или обменяйте нещо. Какво, баба, къща пан?

- Какво той? лъжи?

- О, добре; Ще дойда при него.

Иван Иванович облече, вдигна пръчка от кучета, защото в Миргород те са много повече на улицата, а не на хората и отидоха.

Дворът на Иван Никифорович, въпреки че Иван Иванович е близо до двора и е възможно да се изкачи от един до друг през тъкалите, но Иван Иванович отишъл на улицата. От тази улица е необходимо да отидем в лентата, която беше толкова тясна, че ако се случи да се срещне с две рози в един кон, те вече не могат да се разсейват и остават в това положение дотогава, да се преместят, да грабнат задните колела , не се измъкна, че са всеки гаден на улицата. Пешеходците бяха отстранени като цветове, ренонистки, растящи от двете страни близо до оградата. От едната страна на Иван Иванович, от друга страна, от другата страна на тази лента, от друга страна, плевнята, портата и гълъбите на Иван Никифорович.

Иван Иванович се приближи до портата, гръмух размразяване: Разура се издигаше на куче; Но едно разнообразие от стадо скоро изтича, като прелетя от опашки, обратно, виж какво е познато лице. Иван Иванович премести двора, на който нитролите индийски гълъби, фуражи от Иван Никифорович, коричките на диня и пъпеши, на места, в някои места счупено колело, или обръч от барел, или счупени момчета в замъглено Риза, - картина, която художниците обичат! Сянката от повдигнатите рокли покриваше почти целия двор и го информираха за някаква прохлада. Баба се срещна с лъка си и си отиде, стана на едно място. Пред къщата, верандата с балдахин на два дъбови стълба - ненадеждна защита от слънцето, която по това време в Малорус не обича да се шегува и изсипва пешеходец от краката към главата и след това. От това е възможно да се види колко желае Иван Иванович да донесе необходимото нещо, когато реши да излезе през това време, след като е променил някога да се разхожда вечерта.

Стаята, в която влезе Иван Иванович, е напълно тъмен, защото щорите са били затворени, а слънчевите лъчи, преминаващи в дупка, направена в Шврни, взе дъгова цвят и, удряща противоположната стена, привлече пъхал пейзаж от засети покриви върху него и Роклите, повдигнати на двора, всичко е само в напреднала форма. От тази стая, докладвана от някакъв прекрасен полуетап.

- Помогнете на Бога! - каза Иван Иванович.

- НО! Здравейте, Иван Иванович! - Отговорил глас от ъгъла на стаята. Тогава само Иван Иванович отбеляза Иван Никифорович, лежащ на килима, освободен на пода. - Съжалявам, аз съм пред теб в натура.

Иван Никифорович лежеше без всичко, дори без риза.

- Нищо. Днес ли сте навън, Иван Никифорович?

- Аз спечелих. И вие спечелихте, Иван Иванович?

- Аз спечелих.

- Така че сега станахте?

- Сега станах? Христос с вас, Иван Никифорович! Как мога да спя още! Току-що дойдох от фермата. Прекрасна храна по пътя! Много вкусен! И сеното е толкова нарастващо, меко, зърно!

- Gorpina! - извика Иван Никифорович, - донесе Иван Иванович водка и пайове със заквасена сметана.

- Добре време днес.

- Не хвалете, Иван Иванович. Така че неговите черти са взели! Никъде да отидете от топлината.

- Необходимо е да се помни чертата. Хей, Иван Никифорович! Спомняте си думата ми и ще бъде твърде късно: ще стигне до вас в света за Бохонните думи.

- Какво те нараних, Иван Иванович? Не докосвах баща, нито майка ви. Не знам какво ви обиждам.

- много вече, пълен, Иван Никифорович!

- От Бога, не те обидих, Иван Иванович!

- Странно е, че пъдпъдърът все още прикова под кученцето му.

- Как искате сами, мислите, че ви моля, само аз не ви обидих.

"Не знам защо се наближат", казва Иван Иванович, без значение как да слушаш Иван Никифорович. - Времето на Лий още не се вписва, само времето изглежда е това, от което се нуждаете.

- Казвате ли, че животът е добър?

- възхитителен живот, възхитителен!

Мълчание, последвано от SIM.

- Какви са тези вие, Иван Никифорович, облечете роклята? - най-накрая каза Иван Иванович.

- Да, красива, почти нова рокля караше проклетата жена. Сега изпълнявам; Sukly тънък, отличен, само теглене - и може да се носи отново.

- Хареса ми едно нещо, Иван Никифорович.

- Кажи ми, моля те, какво имаш пистолет, какво е носещо за изветряване заедно с роклята? - Тук Иван Иванович донесе тютюн. - Смеете ли да попитате за предпочитане?

- Нищо, победи! Аз подушвам! - В същото време Иван Никифорович се втурна около него и извади рога. - Това е глупава жена, така че тя виси пушката си там! Добър тютюн се извършва в сороините. Не знам какво поставя там, но толкова ароматен! На canoper. 6
Канофар - Многогодишна трева със силна миризма.

Малко подобно. Тук вземете, издухайте малко в устата. Не е ли наистина като канър? Вземете, носете!

- Кажи ми, моля, Иван Никифорович, аз всичко за пистолета: Какво ще правиш с него? В крайна сметка, не ви е нужно.

- Как да не? Ще се случи ли да стреля?

- Господи с теб, Иван Никифорович, кога ще стреляш? Направи второто идване. Ти, колко знам, а други ще си спомнят, а не друг терен 7
Това е, патици. (Прибл. N.v.gogol.)

Не убиваше и твоята природа не е толкова Господ, който Бог е подреден, да стреля. Имате значение за стойката и фигурата. Как се плъзгате в блатата, когато роклята ви, която не е на всяка реч, се нарича прилично, вентилирано и сега, какво тогава? Не, трябва да имате мир, почивка. (Иван Иванович, както бе споменато по-горе, необичайно казано, когато беше необходимо да се убеди кого. Както каза той! Бог, както той каза!) Да, така че се нуждаете от достойни дела. Слушай, дай ми го!

- Както можеш! Тази пушка е скъпа. Няма такива пушки никъде някъде. Аз, като отидох в полицията, го купих от Turkin. И сега щеше да е толкова внезапно да го дадем? Как мога да? Това нещо е необходимо.

- за какво е необходимо?

- Какво ще кажете за какво? И когато разбойниците атакуват къщата ... нямаше да е необходимо. Слава на вас Господ! Сега съм спокоен и не се страхувам от никого. И защо? Защото знам, че имам пушка в коморен

- добра пушка! Да, той, Иван Никифорович, е съсипан замъка.

- Е, какво се разваля? Може да бъде фиксиран. Трябва само да смазвате с масло от коноп, за да не ръждате.

- От думите ви, Иван Никифорович, не виждам приятелско място за местоположение. Вие не искате нищо да не правите нищо за мен.

- Как казваш това, Иван Иванович, че нямам приятно за теб? Както не правите добросъвестно! Вашите гребла пазят на моята степна и никога не съм ги държал. Когато отидете в Полтава, винаги ме питайте на вагона и какво? Отказах ли кога? Вашите момчета преминават през тъканите в двора ми и играят с кучетата ми - не казвам нищо: нека играят, просто не докосват нищо! Нека играят!

- Когато не искате да давате, така че може би ще се променим.

- Какво ще ми дадеш за него? - В същото време Иван Никифорович се наведе в ръката си и погледна Иван Иванович.

- Ще ви дам за него ярка прасе, най-много, че аз се угоял на юг 8
Саз. - Khlev, в която те пълнят прасета.

Хубаво прасе! Вижте дали следващата година тя няма да ви донесе прасенца.

- Не знам как си, Иван Иванович, можеш ли да кажеш какъв е твоето прасе? Как да направите промяна.

- Отново! Без дял, не можете да направите! Грех към вас, от Бога, Син, Иван Никифорович!

- Как наистина, Иван Иванович, дайте по дяволите какво: прасе!

- Защо тя знае какво е, Иван Никифорович?

- Как, щеше да се спуснеш добре. Това е пушка, това е известно; И това - по дяволите знаят какво: прасе! Ако не казахте, мога да го взема в болката.

- Какво е лошо забелязано в прасето?

- За кого, всъщност ме приемате? Така че аз съм прасе ...

- Седнете, седнете! Няма да ... нека пушката ви да ви остави, да се върнете и пренаредете, стоящ в ъгъла в скрина, - вече не искам да говоря повече за него.

След това последващо мълчание.

- Казват: "Започна Иван Иванович, - че тримата царе са заявили войната на нашия цар.

- Да, каза Питър Федорович. Какво е тази война? И защо е?

- Вероятно не можете да кажете, Иван Никифорович, за който тя. Вярвам, че царете искат всички ние да вземем турската вяра.

- Хит, глупаци, какво искат! - каза Иван Никифорович, като вдигна глава.

- Ето ви, и нашият цар и ги обявиха за войната. Не, казва той, приемайте те на вяра Христос!

- Добре? В края на краищата, ще ги хапнем, Иван Иванович!

- почивка. Така че не искате, Иван Никифорович, променяте реката?

"Странно съм, Иван Иванович: Изглежда, че сте човек, познат на стипендията и казвате колко понижени. Каквото и да съм за глупак ...

- Седнете, седнете. Бог да го благослови! Нека се окачи; Аз няма да говоря повече! ..

По това време донесе закуска.

Иван Иванович пиеше чаша и гащи тортата с крема.

- Слушай, Иван Никифорович. Ще ви дам дами, с изключение на прасе, още два овес, защото овесът не сеете. Тази година все още трябва да купувате овес.

- От Бога, Иван Иванович, трябва да кажеш с теб, да се бори с грах. (Това е нищо повече, Иван Никифорович и не такива фрази изчезва.) Къде мога да видя кой оръжие води от две овес? Вероятно не поставям бекесите.

- Но вие забравихте, Иван Никифорович, който все още ви давам прасе.

- Как! Две овес чанта и прасе за пушка?

- Защо, нали?

- за пушка?

- Разбира се, за пушката.

- две торби на пистолет?

- две торбички не са празни, но с овес; И забравих прасе?

- Целуни прасето и ако не искате, така с адски!

- ОТНОСНО! Вие само галеете! Ще видите: те ви казват на светлината на езика с горещи игли за такива богове. След разговор с вас имате нужда и измийте лицето и ръцете си и той сам се подчертава.

- нека ме, Иван Иванович; Пушката е благородна, най-любопитното забавление, освен това и декорацията в стаята е приятна ...

- Вие, Иван Никифорович, бяха зашеметени така с пистолета си, като глупак с писането на шеф - каза Иван Иванович с раздразнението си, защото наистина започна да се ядосва.

- А вие, Иван Иванович, истински Хусак 9
Това означава, че мъжете. (Прибл. N.v.gogol.)

Ако Иван Никифорович не каза тази дума, те ще спорят между себе си и се отклониха, както винаги, приятели; Но сега се случи напълно различно. Иван Иванович напълно светна.

- Какво казахте, Иван Никифорович? - попита той, като повиши глас.

- Казах, че изглеждаш като Хусак, Иван Иванович!

- Как смеехте, сър, забравяне и благоприличие и уважение към ранга и фамилното име на човек, безчестие за такова трайно име?

- Какво е същото вечеря? Защо всъщност сте имали ръце, Иван Иванович?

- Повтарям как се осмелявате, в опозицията на цялото благоприличие, обадете ми се на Хусак?

- Майната ти на главата ми, Иван Иванович! Какво стартирахте?

Иван Иванович вече не можеше да притежава: устните му трепереха; Устата промени обикновената позиция на izhitsy и стана подобна на О: Очите той примигна толкова мигащ, какво се случи страшно. Иван Иванович е изключително рядко. Беше необходимо да го дразнят много.

- Затова ви обявявам - каза Иван Иванович, "това, което не искам да те познавам!"

- Голяма беда! От Бога няма да платя от това! - отговори на Иван Никифорович.

Lied, Lied, тя, Бог, излъга! Беше много досаден.

- кракът ми няма да има в къщата ви

- EGE-GE! - Каза Иван Никифорович, с раздразнение, без да знае какво да прави, и срещу обичайното, поставяйки краката му. - Хей, баба, комуникация! - В Secil се появи заради вратите, най-слабата жена и малък растежен момче, заплетени в дълга и широка ръка. - Вземете Иван Иванович за ръце, да, изведете го за вратата!

- Как! Благородник? - извика с чувство за достойнство и възмущение Иван Иванович. - Споделяйте само! Spere! Ще те унищожа с глупави пози! Raven няма да намери мястото ви! (Иван Иванович говори необичайно силен, когато душата му беше шокирана.)

Цялата група представлява силна картина: Иван Никифорович, който стоеше в средата на стаята в пълна красота на собствената си без никаква декорация! Баба, която счупи устата си и изрази най-безсмисленото, изпълнено страх! Иван Иванович с повдигнати нагоре, както бяха изобразени римски стойки! Беше необичайна минута! Перфектна производителност! Междувременно единствената беше аудиторията: това беше момче в неизмерима Султаука, която стоеше доста починала и почисти носа си с пръст.

И накрая, Иван Иванович взе шапката си.

- Вие сте много добре, Иван Никифорович! перфектно! Спомням си го.

- Стоп, Иван Иванович, отидете! Да, погледнете, не идвайте при мен: не съм аз, Иван Иванович, цялото лице ще победи!

- Така че за това, Иван Никифорович! - Иван Иванович отговори, поставяйки го Cukish и затръшва вратата, която писъкът извика и отново отвори.

Иван Никифорович изглеждаше на вратата и нещо искаше да добави нещо, но Иван Иванович вече не се огледа и отлетя от двора.

Историята започва с факта, че авторът в цветовете описва природата и живота на Иван Иванович. И какъв човек е той и какво е прекрасното му име. Иван Иванович беше вдовица от десет години, децата не са имали. Той беше благочестив, така че отиде в църквата всяка седмица. И той наистина харесва различни подаръци и предложения. Той също обичаше, че често посещава съседа си Иван Никифорович, с когото винаги може да има питие и да говори с душите.

Иван Никифорович не е по-малко добър човек. С Иван Иванович те бяха добре приятели. Женен Иван Никифорович никога не е бил и наистина, въпреки цялата близост на отношенията на тези двама прекрасни хора, в тях почти всичко беше противоположно. Ако Иван Иванович е тънък и се премести, тогава Иван Никифорович, напротив, ненужните действия никога не се ангажират, трудно и в движението в движението. Ако първото е много общително и красноречиво, тогава второто е все по-мълчаливо, но ако е необходимо, думата в джоба не се качва. Иван Иванович Човек отвори, емоциите на лицето му се четат много лесно. Иван Никифорович, напротив, много секретен и е трудно да го определим, какво мисли и какво се чувства. И все пак, въпреки всички противоречия, които Иван Иванович, че Иван Никорович е просто прекрасни хора.

Веднъж Иван Иванович отбелязва в двора на неговата приятелка една стара пушка. И в същото време той се среща с острия нужда да вземе нещо за себе си. Той идва в Иван Никифорович и предлага да обменя пушка на свине и две торби с овес. Но приятелят не е съгласен. Постепенно разговорът се превръща в реален пропуск. В крайна сметка героите кавга и Иван Иванович е изложен на вратите. Извинете взаимните заплахи и обиди, бившите приятели не са съгласни у дома.

Маслата в огъня наляха агафия на Фелосивна, по всякакъв начин, който изхвърля Иван Никифорович да отиде до съседа на света. В резултат на това става въпрос за съда. Но дори и съдията не ги съгласува. В резултат на това приятелите са изправени пред събранието, където жителите на града са били привлечени, като ги заблуждават, за да се веселят, които в крайна сметка и се случват. Спомняйки си причината за кавга, приятелите не разбират как тези глупости могат да ги унищожат.

Прочетете накратко от историята на Гогол историята на начина, по който Иван Иванович се караше с опцията Иван Никифорович 2

"Историята за това как Иван Иванович се караше с Иван Никифорович" Николай Василевич Гогол започва с познат с герои. Случаят се случва в Миргород. Читателят последователно представи както централни герои, техните портрети, навици, наклонности, живот и икономика. Те живеят в квартала и много приятелски настроени помежду си, въпреки че се различават един от друг (малко) характер и повече - външен вид.

Веднъж, мислейки за неговата ферма и се преструвайки какво липсва, Иван Иванович вижда как в двора на Иван Никифорович Баба, разглобени нещата, изважда пистолет. Ружо Иван Иванович привлече и той отива да го попита от съсед - да обменя на светло прасе и няколко торби с овес. Иван Никифорович отказва и защитава стойността на пистолета за фермата си, само счупване и досадно на съседа. В крайна сметка Иван Иванович укори Иван Никифорович, за да е с пистолета си, "като глупак с писмена тръба". Какво е второто повиквания на първия Hussak. Той е толкова обиден от Иван Иванович, че напълно губи контрол над себе си. Двама приятели се карат и става дума за това, че Иван Никифорович преследва съседа и той се събужда от него, показващ Cukish.

Първоначално бившите приятели са близки до помирението, но Иван Никифорович е конфигуриран срещу съседката Агафия Федосеевна, познат. Нейното послушно на съвета й, той, на върха всичко, точно на мястото на плажа, свързвайки парцела си със съседа, изгражда тиган за гъски.

През нощта обидилът Иван Иванович абонира стълбовете, на които се провежда този пон. Сутринта, страхувайки се, без значение как Иван Никифорович не му е дал на съда, той решава да изпревари бившия приятел и да стигне до съдията. Има и бърза и Иван Никифорович. Съдията се опитва да ги съгласува, но всичките му опити завършват да се провалят. Сцената в двора завършва неочаквано - Бурс на свинете Иван Иванович избухва в сградата, съдебното дело на Иван Никифорович от ръцете на ищеца и избяга с него.

Дом на Иван Иванович в същия ден е натруфен - и вина с зъл заговор с прасе и да се наруши, за да се направи оскъден с врага. Но исканията му остават без отговор.

Целият град е в крайна сметка се свързва с помиряването на Иван Иванович и Иван Никифорович. Няколко години по-късно тяхното успешно се избягва едновременно на едно място, измамата се състезава на приемането на управлението. Там съседите са готови да станат приятели отново. Иван Никифорович протегна ръката на Иван Иванович и отново ви позволява да избухнете ужасна обида, като си спомняте как точно нарече кавгата на моя съсед. Иван Иванович отново иска гняв и недоволство и той категорично отказва да се примири с Иван Никифорович, с всички средства.

Вече старите мъже, на дванадесет години, двама старин-съсед все още са несъвместими и пътуват около градовете и съдилищата с надеждата, че тежестта им ще може да задоволи официалните институции.

Историята е увенчана от крилато горчиво възклицание на автора: "Отегчен в този свят, господа!"

Снимка или рисуване на история за това как Иван Иванович се караше с Иван Никифорович

Богатият собственик на земя Муроним Петър Константинович, оставяйки имота в провинция Ярославд на грижата на мениджъра, живее в Московския апартамент с дъщеря си от Лидочка и леля леля Анна Антонова.