Анализ на работата от цикъла на бележката на ловеца. "Смърт"

Руската литература е богата на прекрасни примери за социални и психологически произведения, които карат читателя не само да мисли за смисъла на живота, но и насърчава действията, борбата и героизма.

Едно от тези произведения на изкуството са „Бележки на ловеца“ на Тургенев, кратък анализ на които ще разгледаме в тази статия.

Детство на писателя

Невъзможно е да започнем анализа на цикъла „Бележки на ловеца“, без да се срещнем с неговия автор. Всъщност, само след като разберете мирогледа и мислите на писателя, можете да оцените работата му.

Иван Сергеевич е роден през есента на 1818 г. в семейство на богати благородници. Бракът на родителите му не беше щастлив. Бащата скоро напуска семейството и умира, а децата са отгледани от майка си. Детството на бъдещия писател не може да се нарече безоблачно.

Майка му, поради възпитанието и житейските обстоятелства, беше сложна жена, но в същото време, начетена и просветена. Тя често биеше синовете си, държеше се властно със крепостните, но в същото време много четеше, пътуваше, оценяваше съвременната руска литература.

Именно Варвара Петровна събуди в малкия Иван любов към руската дума и руската литература. Именно тя го запозна с безценни примери за руски мислители - произведенията на Жуковски, Карамзин, Пушкин, Гогол, Лермонтов ...

Крепостнически въпрос

Той оказа значително влияние върху младия Иван и неговия крепостен камериер. Като цяло въпросът за селячеството интересуваше Тургенев много дълбоко. Той видя много и, което е по-важно, много мисли за това.

Животът на крепостните селял винаги е бил пред очите на дете. Прекара почти цялото си детство в селото, където можеше да види как обикновените хора са поробени, как се подиграват с него, колко тежък е животът на онези, които са опората и основата на държавата - обикновени работници, селяни, фермери.

След като стана независим, Тургенев пътува много из родината си. Той наблюдаваше селяните, техния живот и работа. Именно размисълът върху сложния живот на крепостни села накара Иван Сергеевич да създаде известната си творба „Бележки на ловеца“, чийто анализ сега ще разгледаме.

Защо такова име?

Факт е, че Тургенев много обичаше лов, което беше истинската му страст. Не можеше да пусне оръжията си седмици, ако не и месеци, изминавайки стотици километри в търсене на дивеч. Сред своите познати Иван Сергеевич беше смятан за най-известния и успешен ловец.

През целия си живот той е ходил безброй пъти пеша в провинциите Тула, Орел, Тамбов, Калуга и Курск. Благодарение на пътуванията си писателят се запознава с обикновени хора, които го придружават в ловни забавления, служат като водачи или съветници.

Благородникът Тургенев не се поколеба да общува отблизо с бедните крепостни селяни. Харесваше да ги слуша, да им задава въпроси, да наблюдава поведението им. Иван Сергеевич видя в тях своите братя, съгражданите си и наистина искаше други богати и влиятелни хора да се отнасят по същия начин към принудителните селяни.

Ето защо той публикува поредица от разкази „Записки на ловец“, които сега ще анализираме. В неговото заловено това, което видя и чу. Например, той избра за прототип на главния герой на „Бележките“ своя често срещан ловен спътник, селянинът Атанасий, който обичаше да слуша своите истории.

Накратко за самата работа

Преди да пристъпим към анализа на „Записки на ловец” на Тургенев, трябва да се запознаем със самата творба. Публикувано е като самостоятелно художествено произведение през 1852г. „Бележки“ се състои от 25 истории или есета, всяка от които е нова история, нови герои в действие. Обаче, размишлявайки върху анализа на разказите на Тургенев „Записки на ловец“, може да се види, че всички тези малки скици са обединени от една тема - темата за любовта към руската природа и руския народ.

Малко за авторовата сричка

Поразява ненадминатия оригинален стил на автора. Той описва събитията просто и кратко, рядко оценява случващото се, без излишни драматични и лирични отклонения. Но трагедията на крепостните се прокарва като червена нишка през всички линии на произведението, поддържани в духа на истинския реализъм.

Във всяко изречение, във всеки диалог проблясват болката и въздишката на обикновените хора, натежали от непосилна тежест. Без украсяване и преувеличение писателят успява да изобрази пред читателя образите на онези, които завинаги са запечатани в паметта му като истински герои и представители на руската душа. Те, обикновените хора, също имат свои морални принципи, те също имат своето благородство, което понякога е дори по-високо и по-добро от това на благородните благородници.

По-долу ще анализираме подробно няколко есета на великия писател. За да се разбере пълната дълбочина и важност на работата, не е достатъчно да се разгледа анализът на една история от „Бележките на ловец“. И така, пред вас е подробна интригуваща екскурзия из страниците на цикъла Тургенев.

"Хор и Калинич"

Ще започнем нашия анализ на „Бележките на ловеца“ с тази работа. В него писателят създава два различни образа, които точно отразяват основния манталитет на обикновените хора.

И всичко започна с факта, че разказвачът срещна малък собственик на земя, г-н Полутикин, и дойде при него да ловува. В имението на собственика главният герой се срещна с двама крепостни селяни.

Прави впечатление, че в своето есе, както и в много други, Тургенев споменава малко за благородниците. Цялото му внимание е насочено към поведението и психологията на селяните.

Така че в тази история читателят се интересува много повече от живота на крепостни селяни, отколкото от живота на техния господар.

Хор се появява в произведението като заможен и практичен селянин. Той живее отделно, има голяма добре поддържана къща и семейство, плаща наем, но не иска да си купи свобода. Това е цялата примитивност на мужика. Той е валец на всички занаяти, но не вижда най-ценното в живота си. Той е ограничен, не е образован, тесногръд и в същото време гледа на господаря отвисоко и му се присмива тайно.

Калинич е приятелят на Хор и в същото време пълната му противоположност. Този човек е романтичен и задумчив, непрактичен и мек. Той няма семейство и има голяма нужда. Но в същото време Калинич притежава големи познания за природата, за което е високо ценен в областта. Той едва доловимо усеща красотата, умее да отразява и анализира.

Въз основа на размишления за характерите на Хор и Калинич може да се види какво е било селячеството по времето на Тургенев.

"Певци"

С това есе ще продължим нашия анализ на разказите на Тургенев „Записки на ловец“. В центъра на сюжета е състезание между две селски певци, започнало в една селска механа. Основните герои са описани накратко и накратко. Яков е 23-годишният син на пленена туркиня. Работи във фабрика, но е известен с творчеството си.

Неговият съперник гребец - тридесетгодишен мъж, жив и находчив буржоа - зае първото място. Той изпя смешна песен, изпя добре, впечатляващо. Но нещо, което му липсваше, въпреки че умението му беше оценено.

Когато Яков започна да пее, плахо и с прекъсвания, всички замръзнаха. Гласът му - дълбок, вълнуващ, чувствен, разплака присъстващите. Удивително беше как възрастните, сръчни, любопитни и грабващи, наистина проляха сълза под въздействието на песента на работника.

Явно беше, че Яков пее с чувството, че е дълбоко трогнат от смисъла на римуваните редове.

Разбира се, присъстващите единодушно стигнаха до извода, че Яков е победил. Но есето не свърши дотук.

Вечерта, след състезанието, пътешественикът отново видя „златния глас“ на селото. Какво правеше Яков? Той пиеше, пиеше самосъзнателно, до безсъзнание, като беше загубил цялата човешка форма. И заедно с него, тези, които се радваха на прекрасния му душевен глас преди няколко часа, участваха в веселието.

За пътуващия беше трудно да погледне толкова грозна партия, когато всичко, което е добро в хората, се унищожава - талант, чувства, душа. Анализът на „Певците“ (от „Бележките на ловеца“) показва как бедността и пороците могат да засегнат и най-деликатните и чувствителни души.

"Дата"

Действието на есето обхваща само един диалог, който се е състоял между надменната и безсърдечна господарска камериерка и невинно изоставената селянка Акулина. Ловец-пътешественик, дремещ в сянката на гъсти дървета, става случаен свидетел на раздялата на тези млади хора.

Защо авторът постави тази на пръв поглед толкова лирична и банална история за несподелена любов в своите „Бележки на ловеца“? Анализът на The Date показва, че в тази работа са повдигнати дълбоки въпроси от живота. И въпросът е не само в това, че камериерът на богат благородник е играл върху чувствата на неопитно момиче, възползвал се от нейната невинност и любов и сега я оставя равнодушно. Не. Темата на есето е много по-дълбока.

Например Тургенев показва как човек може да забрави себе си, съблазнен от светска мишура, и да се откъсне от корените си, от своите събратя, като се смята за по-висок и по-значим от тези, с които е равен.

Примерът с лорд-камериера също става ясен колко бързо хората възприемат негативните качества на своите господари и колко лесно е да забравите кой сте всъщност.

Анализ на „Малинова вода“ от „Бележки на ловец“

Разсъжденията върху работата ви карат да се замислите как крепостните се отнасят към игото си. Оказва се, че не всеки копнее за свобода, а не да се бори за своята независимост.

В центъра на повествованието е историята на един стар крепостен сектор, иконом, съсипан господар, който с носталгия си припомня старите времена, когато безсилните крепостни селяни никога не са се отказвали като войници или бичували без мярка.

Обаче несправедливостта не само беше разпространена преди. Освен това Тургенев описва господарската жестокост и безсърдечие, които упорито изобличава през целия цикъл.

Влас е стар селянин, който наскоро погреба сина си, починал след тежко продължително заболяване. Старецът отишъл при господаря, помолил го да намали наема, но той само се ядосал и подкарал нещастника. Както можете да видите, животът на бедните крепостни селяни и техните обстоятелства никога не са интересували богатите им собственици. Тези мислят само за себе си и за печалбите, които получават от принудени хора. И каква е цената на този наем? Зад него са животът и здравето на нещастника, обречен на вечно поробване.

"Офис"

Забележително е, че тази работа разкрива не само поробването на крепостните селяни от земевладелците, но и подигравките на богатите селяни срещу техните събратя. Например централният герой на произведението, главният господарски чиновник на име Николай Еремейх, не се колебае да взема подкупи от съселяните си за някои индулгенции и индулгенции.

Той използва силата си с алчност и безсрамие. Злоупотребявайки със ситуацията, Еремейч се опитва да накаже хора, негодни за него или тези, с които някога се е карал. Интересно е поведението на дамата, която би могла да възстанови справедливостта в имението си, но не иска да мисли за живота на своите селяни и да се рови в личните им дела.

Например, собственикът на земята несправедливо и безсърдечно постъпва с невинното момиче Татяна, заради което Николай Еремейч и местният фелдшер Павел се скарали. Вместо да разсъждава разумно и да открие виновната, дамата изпраща Татяна, унищожавайки живота й и влюбения в нея Павел.

Както виждаме, селяните не само издържаха и пострадаха от потисничеството на богатите собственици, но и бяха безсрамно потискани от собствените си братя, които получиха някаква позиция в двора на господаря. Подобно потискане на човешката воля разби съдбата и се отрази негативно на манталитета на хората.

"Смърт"

Това ще бъде последното парче, въз основа на което ще анализираме „Бележките на ловеца“. В центъра на сюжета са разкази-спомени на автора за това как умират руски хора, предимно селяни. Те умират лесно и просто, сякаш извършват незабележителна церемония. В тях няма страх от смъртта, няма желание да живеят и да се бият, а някакво истинско безразличие към съдбата им, към живота им, към здравето им.

Това се вижда на примера на човек, който е изгорен в обор и бавно умира вкъщи. Семейството му, както и самият той, са водили ежедневие, без никакво притеснение от умиращия и дори не се опитват да предотвратят смъртта, камо ли да облекчат страданията.

Василий Дмитриевич е друг мелничар по професия, безразличен към живота си. Той се разпадна от упорита работа, получи херния, но не искаше да бъде в болницата и да направи каквото и да било за своето възстановяване или облекчение. Мъжът се прибира вкъщи, за да разреши финансови въпроси с имуществото си, а четири дни по-късно умира.

Имаше и други случаи. Например стар познат на главния герой в университета. Пациент с консумация, живее с непознати от милост, той не мисли за горчивата си съдба, не се страхува от смъртта, а живее от спомени, вдъхновени от приятеля си, и слуша с ентусиазъм неговите истории. Десет дни по-късно той умира в агония.

Защо Тургенев описа тези инциденти в своите „Бележки на ловеца“? Анализът на смъртта показва, че самият писател се чуди откъде идва това безразличие. Най-вероятно това е следствие от вековна крепостническа дейност, погълната от нещастни хора с майчиното мляко, което става тяхното второ (ако не и първото и единствено) същество. Постоянната им упорита работа, трудните им условия на живот притъпяват всички останали чувства и преживявания в тях.

Критика и цензура

Как реагираха съвременниците на Тургенев на неговата колекция от истории? Много литературни критици от онова време отбелязват, че почти всички произведения, включени в цикъла, имат фин психологизъм и реализъм, разкривайки на читателите истинската душа на руския селянин.

От друга страна, някои критици вярваха, че историите на Тургенев са написани в идеалистичен стил, че са надути и банални и следователно нямат никаква стойност.

Как реагира цензурата? Княз Лвов, който позволи издаването на сборника с есета, беше лично наказан от императора за такова решение. По-нататъшното публикуване на Бележките на ловеца беше забранено.

Защо властите реагираха по такъв начин на работата? Тургенев беше обвинен в поетизиране на крепостни селяни, превръщайки ги в действащи лица на своите истории, разкривайки душите и мислите им. Също така писателят заслужил неодобрението на царя, за да разкрие потисничеството на обикновените хора и да докаже, че крепостните ще бъдат по-добре на свобода.

Както можете да видите, писателят имаше голяма смелост и любов към обикновените хора, тъй като не се страхуваше да предизвика немилостта на императора. Това се доказва от анализа на „Бележките на ловеца“ от Тургенев, даден в тази статия.

Ето една цялостна картина на Русия, осветена от любовта на автора, поетично отношение към родната му земя, размисли за настоящето и бъдещето на нейните талантливи хора. Няма сцени на мъчения, но именно ежедневните картини на феодалния живот свидетелстват за антихуманната същност на цялата социална система.В тази работа авторът не ни предлага ярки сюжетни ходове с активни действия, но обръща голямо внимание на портретни характеристики, маниери, навици и вкусове на героите. Въпреки че всеобщият сюжет все още е налице. Разказвачът пътува из Русия, но географията му е доста ограничена - това е Орловският регион. По пътя си среща различни видове хора, което води до картина на руския живот.Тургенев отдава голямо значение на подреждането на историите в книгата. Така се появява не обикновен подбор от тематично еднородни истории, а едно-единствено произведение на изкуството, в рамките на което действат моделите на фигуративната взаимовръзка на есетата. „Бележките на ловеца“ се отваря с две тематични „фрази“, всяка от които включва три истории. Първо, има вариации на народна тема - „Хор и Калинич“, „Ермолай и жената на мелничаря“, „Малина вода“. Следващите три истории развиват темата за разрушителното благородство - „доктор Уезд“, „Моят съсед Радимов“, „Однодворец Овсяников“. Следните разкази: „Лгов“, „Ливада Бежин“, „Касиан с красиви мечове“ - отново развиват темата за хората, но се появяват мотиви за разлагащото се вредно влияние на крепостничеството върху душите на хората и все по-упорито звучат в тях, особено в есето "Lgov".

Разказите „Burmistr“, „Office“ и „Biryuk“ продължават темата за благородството, но в драматично актуализирана версия. В „Бурмистра“ например е представен типа на земевладелеца от новата формация, тук е и образът на благородния слуга. В "Кабинет" са дадени любопитните резултати от прехвърлянето на стари благородни навици на управление към нови форми на публични институции и нови типове офицери от селяните. Есето "Бирюк" описва странен, тайнствен човек, който олицетворява могъщите стихийни сили, които все още несъзнателно се лутат в душата на руски човек.

В следващите осем истории тематичните фрази се смесват и се получава своеобразна тематична дифузия. Обаче в самия край на цикъла елегичната нота от две истории за благородника Чертопханов е заменена от народната тема в есетата „Жива сила“ и „Чуквания“.

В „Бележки на ловеца“ е изобразена провинциална Русия, но има смъртоносен натиск от онези сфери на живота, които гравитират над руската провинция и й диктуват своите условия и закони.

Първата история от този цикъл се нарича "Хор и Калинич". Авторът на разкази се среща с земевладелеца Полутикин, страстен ловец, който го кани в имението си, където представя своите селяни, които той високо цени. Първият герой е Хор, в чийто образ е положен определен тип, който е доста разпространен сред хората. Хор беше добре запознат с практическата страна на въпроса, в действията и работата му се вижда здравият разум. Той е в положение на крепостен селянин, въпреки че има възможност да изкупи господаря си.

Приятелят му Калинич е пълната му противоположност. Някога той имаше жена, а сега живее сам. Ловът се превръща в смисъла на живота му, като му дава възможност да контактува с природата.

Героите гледат на живота по различен начин, възприемат различни ситуации, дори маниерите им са абсолютно противоположни.

Авторът не идеализира селяните. Тургенев видя в народните типове хора на здравия разум, трагедията на които е, че те не могат да реализират своите таланти и възможности. Хор видя много, знаеше и разбираше добре психологията на човешките отношения. „Тълкувайки с Хорем, за пръв път чух проста умна реч на руски селянин.“ Но Хор не знаеше как да чете, а Калинич умееше, но беше лишен от здрав разум. Тези противоположности в реалния живот не си противоречат, а се допълват и по този начин намират общ език.Тук авторът действа като зрял майстор на народната история, тук в цялата книга е определен вид крепостен патос, изобразяващ силни, смели, ярки народни персонажи, чието съществуване превърна крепостничеството в срама и унижението на Русия, в социално явление, несъвместимо с националното достойнство на руския човек. В есето "Хор и Калинич" е очертан характерът на земевладелеца Полутикин с само леки удари, той небрежно информира за неговите предпочитания към френската кухня, а също така споменава благородния офис. Но този елемент в никакъв случай не е случаен. В есето "Служба" подобни френски пристрастия са представени в образа на собственика на земята Пеночник, а разрушителните последици от този елемент са показани в разказа "Бурмистърът".

Тази работа безмилостно излага разрушителните икономически последици от така наречената цивилизационна дейност на висшите класи. Техният начин на управление подкопава основите на работата на селянина върху земята. Есето „Двама собственици на земя“ например разказва за икономическите дейности на един важен санктпетербургски сановник, решил да засее всичките си ниви с мак, „тъй като това струва повече от ръжта, следователно е по-изгодно да се сее“. Дейностите на този сановник отразяват стопанисването на земевладелеца Пантелей Еремеевич Чертопханов, който започва да възстановява селските колиби по нов план. Освен това той заповяда всички негови предмети да бъдат номерирани и зашити на всяка яка неговия номер. При подобни зверства на провинциалния земевладелец се виждат и други действия от общоруски държавен мащаб. Тук авторът намеква за дейността на Аракчеев, организатор на селски военни селища.

Постепенно книгата развива художествена идея за абсурдността на вековната крепостна система. Например разказът „Одноворецът на Овсяников“ разказва за превръщането на неграмотен френски барабанист Лежен в учител по музика, учител и след това в руски благородник.

В „Бележки на ловеца“ има истории, които гравитират към сатирата, тъй като имат анти-крепостна тема. Например историята „Lgov“ разказва за селянин с прякор Моте, който през живота си е служил като кочияш, рибар, готвач, актьор за домашно кино, барман Антон, въпреки че истинското му име е Кузма. Притежавайки няколко имена и прякори, личността се оказа напълно безлична.

Различните съдби, съчетавайки се и отекващи с другите, участват в създаването на монументален образ на крепостното иго, който има разрушителен ефект върху живота на нацията.

Това изображение се допълва и подобрява от природата. Безжизнен пейзаж минава през цялата книга. За първи път се появява в есето „Хор и Калинич“, в което се споменава за Орловското село, разположено до дерето. В разказа „Певци“ село Колотовка е изсечено от ужасно дере точно в средата на улицата. В есето „Ливадата на Бежин“ изгубеният ловец изпитва „ужасно чувство“, когато попада в котловина, която прилича на котел с нежни очила. В историята многократно се появява образът на ужасно място, проклето от хората. Пейзажите от този вид концентрират вековните национални проблеми и трудности, свързани с руското крепостничество.

(функция (w, d, n, s, t) (w [n] \u003d w [n] ||; w [n] .push (function () (Ya.Direct.insertInto (86107, "yandex_ad", ( stat_id: 3, site_charset: "utf-8", ad_format: "direct", font_size: 1, type: "horizontal", limit: 3, title_font_size: 1, site_bg_color: "FFFFFF", header_bg_color: "FFFFFF", title_color: "295485", url_color: "666666", all_color: "295485", text_color: "000000", hover_color: "CC0000"));)); t \u003d d.documentElement.firstChild; s \u003d d.createElement ("script" ); s.type \u003d "text / javascript"; s.src \u003d "http://an.yandex.ru/system/context.js"; s.setAttribute ("async", "true"); t.insertBefore (s, t.firstChild);)) (прозорец, документ, "yandex_context_callbacks"); Това произведение е лишено от патриархална доброта, тъй като засяга всеруския социален конфликт, а също така два национални образа на света се сблъскват и спорят помежду си, две Русия - официална, смъртоносен живот и народен селянин, оживен и поетичен. Освен това всички герои гравитират към два различни полюса - мъртви или живи.Природата също играе активна роля в създаването на цялостен образ на жива Русия. Най-добрите герои на това произведение са не само изобразени на фона на природата, но и действат като нейно продължение. Така книгата постига поетично усещане за взаимната връзка на всичко живо: човек, река, гора, степ. Душата на това единство е личността на автора, слята с живота на хората, с дълбоките слоеве на руската култура. Тук природата не е безразлична към мъжа, напротив, тя е много строга в отношенията си с него, тъй като му отмъщава за твърде безцеремонно и рационално навлизане в тайните й, както и за прекомерна смелост и самочувствие с нея . Особеността на националния характер се разкрива в повестта "Смърт", която изброява трагичните истории за смъртта на изпълнителя Максим, селянина, мелничаря Васил, обикновения интелектуалец Авенир Соколоумов, стария земевладелец. Но всички тези истории са обединени от един общ мотив: пред лицето на смъртта у руски човек се появяват сърдечни струни. Всички руски хора „умират удивително“, тъй като в часа на последния тест те мислят не за себе си, а за другите, за близки хора. Това е източникът на тяхната смелост и умствена издръжливост.

Много привлича писателя в руския живот, но и много отблъсква. В него обаче има едно качество, което авторът поставя много високо, - това е демокрация, приветливост, оживен талант за взаимно разбирателство, който не е изтребен от хората, а само, напротив, е изострен от векове на крепостничество, тежките изпитания на руската история.

В „Записки на ловец“ има още един лайтмотив - музикалният талант на руския народ, който за първи път беше обявен в „Хор и Калинич“. Калинич пее, а деловият Хор пее заедно с него. Песента обединява дори такива противоположни натури в общото настроение. Песента е началото, което събира хората в радостите и мъките на живота.

В Raspberry Water героите имат едно общо нещо: всички те са губещи. И в края на есето от другата страна, непознат певец изпя тъжна песен, която събира хората, тъй като чрез отделни съдби тя води до общоруска съдба и по този начин свързва героите.

В разказа „Касиан с красив меч“ сред нивите може да се чуе траурно песнопение, което призовава път-пътешествие, далеч от земята, където царят неистината и злото, към обещаната земя, където всички хора живеят доволни и справедливост.

Песента на Яков от разказа „Певци“ призовава герои към същата държава. Тук се поетизира не само пеенето на Яков, но и духовната връзка, която песента му установява в характери, които са много различни по позиция и произход. Яков пееше, но душите на хората около него пееха с него. Цялата тиквичка Pritniy живее в песен.

Но Тургенев е писател реалист, затова ще покаже как такъв импулс се заменя с психическа депресия. Следва пияна вечер, където Яков и целият свят в кръчмата стават напълно различни.

Сборникът съдържа истории, пропити със специален лиризъм. Например, „Ливадата на Бежин“ рязко се различава по елегантност от другите разкази от този цикъл. Тук авторът обръща много внимание на елементите на природата. В късния следобед пътешественикът се обърка и реши да избере нощувка. Той излиза на огън, горящ близо до реката, при който седят селски деца, които пасат коне. Ловецът става свидетел на разговора им. Той е възхитен от онези народни истории, с които се е запознал с това. Интересен е разказът на Костя за Гаврил, крайградски дърводелец, който се е натъкнал на русалка. Той отиде да я срещне, но вътрешната му сила го спря, той остави кръста, след което тя спря да се смее и извика, казвайки: „Трябва да се самоубиеш до края на дните си“. Тук сатанинската сила е победена от кръстния знак, но е способна да внуши на човек тъга.

„Записките на ловеца“ завършват с есето „Гора и степ“. Тук няма герои, но има фино лирично описание на природните елементи, красотата на природата и съществуването на човека в нея. Тези две противоположности не се изтласкват, не се намесват, а взаимно се допълват. И гората, и степта радват пътешественика, той ги харесва едновременно. Човекът също трябва хармонично да се впише в природата. Есето е пропито с утвърждаващо живота оптимистично настроение, тъй като всичко това е важно за здравословното съществуване на хората.

По този начин централният конфликт в тази книга е сложен и дълбок. Несъмнено тук социалните антагонизми са очертани доста остро. Разбира се, бремето на крепостничеството пада преди всичко върху плещите на селянина, защото именно той трябва да търпи физически мъчения, глад, недостиг и духовно унижение. Тургенев обаче гледа на крепостничеството от по-широка, национална гледна точка, като явление, което е болезнено както за господаря, така и за селянина едновременно. Той остро осъжда жестоките крепостни собственици и симпатизира на онези благородници, които самите са били жертви на крепостното иго. В края на краищата не случайно пеенето на Яков Търк предизвиква „тежка сълза“ от очите на Дивия господар.

В работата на Тургенев не само селяните са надарени с национално руски черти; някои земевладелци, избягали от развращаващото влияние на крепостничеството, също са руски по природа. Пьотър Петрович Каратаев е не по-малко руснак от селяните. Националните черти на характера се подчертават и в моралния характер на Чертоп-ханов. Той е собственик на земя, но не е феодален собственик. Такава е Татяна Борисовна, патриархален земевладелец, но в същото време просто същество, с „праволинейно чисто сърце“.

Авторът вижда живите сили на нацията както в селската, така и в благородната среда. Възхищавайки се на поетичната надареност или, обратно, на ефективността на руския човек, писателят стига до извода, че крепостничеството противоречи на националното достойнство и в борбата срещу него трябва да участва цяла жива Русия, не само селяни, но и благородници.

„Смърт“ е публикувана в „Съвременник“ No 2 за 1848 г. Историята е включена в цикъла „Бележки на ловец“ и отразява историите, случили се с Тургенев по време на ловните му скитания, семейните традиции на Тургеневи. Например река Зуша, спомената в началото, тече близо до Спаски-Лутовинов. Дамата, която щеше да плати на свещеника за молитвата на деня, има прототип. Това е бабата на Тургенев Катерина Ивановна Сомова.

Литературна насока и жанр

Тургенев като реалист изследва особеностите на руския характер, подчертавайки простото и студено отношение към смъртта като национална черта. Психологическата история има характеристиките на философско есе, тя е своеобразна ода на смъртта и на онези, които я приемат по достойнство.

Проблемна

Историята е посветена на една черта на руския народ - отношението към смъртта като нещо обикновено и познато. Тургенев анализира различни случаи и стига до обобщение: необичайното отношение към смъртта е характеристика на руския манталитет. "Руски човек умира удивително ... Руският народ умира удивително." Внимателният читател ще види социалните причини за това отношение зад описанията на различни смъртни случаи, но съвременните рецензенти не ги виждат.

Парцел и композиция

Експозицията на историята е посещението на разказвача в гората, в което той ходеше като дете с френски губернатор. Гората страда от замръзване през 1840 г. Техниката на контраста дава възможност да се сравнят предишната жива и хладна гора и сегашната мъртва.

Разказвачът нарича дъбовете и ясените стари приятели и ги описва като болни или мъртви хора: „Изсушени, голи, на места покрити с консумативна зеленина ... безжизнени, счупени клони ... мъртви клони ... паднаха и изгниеха като трупове, на земята ".

Експозицията настройва читателя да размишлява за човешката смърт, толкова тиха, колкото смъртта на дърветата. Тургенев избира различни смъртни случаи: катастрофи (съборени от дърво, изгорени), болести (напрегнати, избледнели от консумация) и смърт от старост. Описана е смъртта на хора от различни класове и професии: изпълнител, селянин, мелничар, учител, земевладелец.

Смъртта на собственика на земята е кулминацията, един вид притча с морал: „Да, руските хора умират удивително“. Този рефрен е основната идея на историята.

Герои на историята

Авторът в историята се интересува от срещата на героя със смъртта. Поводът за размисъл беше смъртта на изпълнителя Максим, който беше убит в гората от падаща пепел, отсечена от селяни. Няма нищо грозно в смъртта на Максим (както другите герои). Въпреки факта, че клоните на падащото дърво счупиха ръцете и краката на Максим, той почти не изстена, захапа сините си устни, огледа се „сякаш с изненада“. Трепереща брадичка, прилепнала коса на челото му, неравномерно издигащи се гърди го правят да изглежда като романтичен герой в голямо вълнение. Той наистина се притеснява от това да се изправи пред смъртта, която според него наближава.

Но за Тургенев е важно не как изглежда героят, а какво мисли и чувства в момента на смъртта. Първата мисъл на Максим е, че самият той е виновен за смъртта си: Бог го наказа, защото каза на селяните да работят в неделя. Тогава Максим се разпорежда с имота, не забравяйки коня, който е купил вчера, за което е дал депозит, иска прошка от мъжете. Разказвачът описа смъртта на руски селянин по следния начин: „Той умира, сякаш извършва церемония: студено и просто“, но не глупаво или безразлично, както може да изглежда отвън.

Друг селянин, смело очакващ смъртта, е изгореният селянин на съседа си. Разказвачът е поразен не толкова от поведението на селянина, колкото от съпругата и дъщеря му, които седят в смъртно мълчание в хижата и също очакват смъртта, така че разказвачът „не може да понесе и излезе навън“. В същото време други членове на семейството третират смъртта, приближаваща се до роднина, като нещо обикновено, дори не спират ежедневните дейности.

Либовшинският мелничар Василий Дмитрич, който имаше херния, едва на 10-ия ден дойде за помощ при фелдшера: „И трябва ли да умра заради този боклук?“ Мелничарят изрича почти анекдотична фраза, че е по-добре да умреш у дома, където в негово отсъствие „Бог знае какво ще стане“. Мелничарят не изпитва никаква паника пред лицето на смъртта, по пътя към дома се покланя на хората, които среща, а това е 4 дни преди смъртта му!

Разказвачът описва смъртта на приятел на Абнер Сорокоумов, който е учил децата на собственика на земята Гура Крупяников. Сорокумов притежаваше чисто млада душа. Той се радваше на успехите на своите другари, не познаваше завистта и гордостта. Абнер се радва на отредените му дни: чете любимите си стихотворения, спомня си за Москва, Пушкин с госта си, говори за литература и театър и се смилява над починали приятели. Сорокумов е доволен от живота си, той не иска да напуска и да се лекува, защото „няма значение къде да умре“. Крупяников обяви смъртта на Сорокумов в писмо, като добави, че е умрял „със същата безчувственост, без да показва признаци на съжаление“. Тоест Сорокумов приема смъртта като даденост.

Ситуацията със смъртта на стар земевладелец, който се опита да плати на свещеника за собствените си отпадъци и беше недоволна от факта, че свещеникът съкрати предписаната молитва, изглежда доста анекдотична.

Стилистични характеристики

Историята е пълна с абсурди и парадокси. Братовчедът на съседа на разказвача имаше страхотно сърце, но без коса. В отговор на френска рима по повод откриването на болница в Красногорск от дама в албум, в който някой последователно нарича болницата храм, някой Иван Кобилятников, мислейки, че става въпрос за природата, пише, че и той го обича .

Болните са опитомени в болницата от лудия резбар Павел, готвачът е жена с сухи ръце, която е дори по-луда от Павел, бие го и го кара да пази пуйките. Абсурдът на ниво сюжет е поведението на умиращ собственик на земя. Но най-абсурдното е истинността на всички невероятни истории.

„Записки на ловец“ е цикъл от двадесет и пет малки прозаични произведения. По своята форма това са есета, разкази и разкази. Есетата ("Хор и Калинич", "Однодворец Овсянников", "Малина вода", "Лебедян", "Гора и степ"), като правило, нямат развит сюжет, съдържат портрет, паралелно описание на няколко героя , снимки от ежедневието, пейзаж, скици от руска природа. Разказите („Моят съсед Радилов“, „Кабинет“, „Хамлет от район Щигровски“ и др.) Са базирани на определен, понякога много сложен сюжет. Целият цикъл се разказва от ловец, който разказва за своите наблюдения, срещи и приключения.

През 40-50-те години на XIX век И. С. Тургенев създава редица малки прозаични произведения, обединени в една колекция, наречена „Записки на ловец“. За разлика от повечето писатели от онова време, които изобразяват селяните като безлична сива маса, авторът във всяко есе отбелязва някаква особеност на селския живот, следователно всички произведения, обединени в сборника, дават жива и многостранна картина на селския свят. Този цикъл веднага донесе слава на автора. Във всички истории има един и същ герой - Петър Петрович. Това е благородник от село Спаское, запален ловец. Именно той говори за случаите, които са му се случили по време на кампаниите. Освен това Тургенев го надари с наблюдение и внимание, което помага на разказвача да разбере по-точно различни ситуации и да ги предаде по-пълно на читателя.

Страстно влюбен в природата, Тургенев широко използва описанията на природата в Бележките на ловеца, които съставят най-ярките страници в историята на руския литературен пейзаж. Тургенев третира природата като спонтанна сила, живееща независим живот. Пейзажите на Тургенев са конкретни и разпалени от преживяванията на разказвача и персонажите, те са динамични и тясно свързани с действието.

За да определим каква роля играе всеки епизод с описанието на природата за цялата колекция, нека първо разберем каква е природата в широк, общоприет смисъл.

Свободната енциклопедия дава това определение за природата. Природата е материалният свят на Вселената, по същество - основният обект на изучаването на науката. В ежедневието думата "природа" често се използва в смисъла на естествено местообитание (всичко, което не е създадено от човека).

VI Дал разбира тази концепция като „природа, всичко материално, вселената, цялото творение, всичко видимо, подчинено на пет сетива; но повече нашият свят, земята, с всичко, създадено върху нея; се противопоставя на Създателя ... Всички естествени или природни продукти на земята, три царства (или, с човека, четири), в своята примитивна форма, са противопоставени на изкуството, дело на човешки ръце. "

Философският речник има следното определение за природата. Природата - в широк смисъл - всичко, което съществува, целият свят в разнообразието от неговите форми; се използва заедно с понятията: материя, вселена, вселена. 2) Обектът на естествената наука. 3) Наборът от природни условия за съществуването на човешкото общество; "" втора природа "" - създадени от човека материални условия на неговото съществуване. Обменът на вещества между човека и природата е закон, който регулира общественото производство, условие на самия човешки живот. Съвкупната дейност на обществото има все по-забележим ефект върху природата, което изисква установяването на тяхното хармонично взаимодействие.

Както можете да видите, всички определения изясняват, че природата е всичко, което не е създадено от човека. За Тургенев природата е основният елемент, тя подчинява човека и оформя вътрешния му свят. Руската гора, в която „величествените осини бръщолевят“, „мощен дъб стои като боец \u200b\u200bдо красива липа“, и безграничната степ - това са основните елементи, които определят националните черти на руския народ в „ Бележки на ловец ". Това се вписва идеално в общия тон на цикъла. Природата е истинското спасение за хората. Ако в първия есе-пролог разказвачът поиска да обърне внимание на селяните, то последната история е лиричното признание на автора за любовта му към природата, „fur sich“, както той шеговито казва, сбогувайки се с читателя. За Тургенев природата е контейнерът на всичко и всички. В същото време всички описания на природата се разделят на две групи: външни прояви на природата (ландшафтни обекти, животни, време и природни елементи) и скрити или имплицитни (човешки дейности, свързани с природата, влиянието на природата върху живота и живота на селянин).

Беше доста модерно да наричаме тази книга книга за природата и за човека в природата. Дори героите да не се отнасят към природата, все пак историята за тях не е пълна, без поне да мине през споменатите пейзажи. Неслучайно сборникът завършва с поетичен химн на природата „Гора и степ“. Несъмнено основният естетически елемент на всички разкази е разказвачът, „странният човек“. И основното в него е, че образът е даден извън социалната цивилизация, като човек на природата, неразривно свързан с нея. Душата му, духовният му свят са изпълнени с природа. И през тази естествено-естетическа призма се пречупват всички истории, за които той разказва. Тургенев „стигна до признанието за участието на човешката личност в общия поток на световния живот, до признаването на единството на човека и природата“.

Подобно единство на „странния ловец“ с природата, такова естетическо единство на „Бележките на ловеца“ чрез многобройни пейзажи напомня на доктрината на Жан-Жак Русо за „естествения човек“. Тургенев, следвайки Русо, твърди, че природата е създала всички хора равни и само социалните институции създават проблема за социалното неравенство. Социалната липса на свобода изкривява естествената, естествена същност на човека, осакатява го морално. Драмата на човека според Тургенев е, че той е изпаднал от естественото единство. Тургенев разглежда проблема за „естествения човек“ във философски, универсален човешки морален аспект. Изпадането от естественото единство на човека го прави или морално грозен, или напълно нещастен. А Тургенев в „Записки на ловец“ се опитва да покаже колко морално красив е „естественият човек“, свързан с природата.

Като „материал“ за лингвистичен анализ в нашата работа, ние избрахме сборник с разкази „Бележки на ловец“ от И. Тургенев. Изучаваме тази колекция от позицията на композицията на литературен текст.

Почти всички разкази на Тургенев съдържат пряка реч и диалози. Специално изключение е разказът „Гора и степ“, в който авторът води невидим диалог с читателя, няма пряк призив към никой човек, няма формално разделяне на пряката реч (кавички), диалогът не носят специален семантичен товар.

Цялата колекция на Тургенев е субективно повествование, тъй като има пряка авторска оценка на събитията, персонажите, разказващият автор преценява само това, което му е известно; широкото използване на думи с основно емоционално-оценъчно значение от типа „обичам“, „добър човек“: „Като ловец, посещавайки район Жиздрински, се срещнах на полето и срещнах един малък калужки земевладелец, Полутикин, страстен ловец и следователно отличен човек. "(" Хор и Калинич ").

Субективното разказване директно изразява гледната точка на автора, която често е полемична по отношение на гледната точка на читателя. В този смисъл Тургенев не кара читателя да мисли по същия начин като него; неговият ненатрапчив разказ на истории позволява на читателя да оцени описания човек или събития.

В сборника с разказите на И. Тургенев има синтез и на трите вида реч: „В тези имения живееха богати земевладелци и всичко продължаваше по свой начин, когато изведнъж, една хубава сутрин, цялата тази благодат изгоря до пепел . Господата се преместиха в друго гнездо; имението е било занемарено. Обширната пепел се превърна в зеленчукова градина, тук-там затрупана с купчини тухли, останките от някогашните основи. От оцелелите дървени трупи те бързо разбиха хижа, покриха я с барокова дъска, купиха я в продължение на десет години за построяване на павилион по готически начин и настаниха в нея градинаря Митрофан със съпругата си Аксиния и седем деца. На Митрофан беше наредено да достави зеленчуци и зеленчуци на масата на господаря на 150 мили; На Аксиние е поверен надзорът на тиролска крава, купена в Москва за много пари, но, за съжаление, лишена от всякаква способност за възпроизвеждане и следователно от момента на покупката, която не е дала мляко; дадоха й чубен димящ серак, единствената птица „господар“; на децата поради детството им не са били отредени никакви длъжности, което обаче не им е попречило да бъдат напълно мързеливи “(„ Малинова вода “); - Огледах се. Пътувахме по широка, изорана равнина; в изключително нежни, вълнообразни шумоления в него се спускаха ниски, също изорани хълмове; погледът обхващаше само около пет мили безлюдно пространство; отдалеч малки брезови горички, със заоблените си назъбени върхове, сами пречупваха почти правите линии на небето. Тесни пътеки се простираха през полетата, изчезваха в купчини, извиваха се по хълмовете “(„ Касиан с красивите мечове “); „Ловът с пистолет и куче е красив сам по себе си, für sich, както казваха навремето; но например не си роден ловец: все още обичаш природата; следователно вие не можете да не завиждате на нашия брат ... ”(„ Гора и степ ”).

3-те разказа на сборника („Моят съсед Радилов“, „Бежин ливада“, „Дата“) започват с описание на природата. Тук се оформя стилистичната доминанта на литературния текст, представя се времето и мястото на действие.

Всички истории от колекцията на Тургенев са озаглавени. Те могат да бъдат разделени на две групи. Първата група включва истории, които имат име (или собствени имена) в заглавията си. Това могат да бъдат имена, фамилии, прякори на хора, географски обекти (имена на села и градове). Тази група включва 15 разказа: „Хор и Калинич“, „Ермолай и жената на мелничаря“, „Малина вода“, „Моят съсед Радилов“, „Однодворец Овсянников“, „Лгов“, „Бежин поляна“, „Касян с красива Меч "," Бирюк "," Лебедян ". „Татяна Борисовна и нейният племенник“, „Петър Петрович Каратаев“, „Хамлет от Щигровския квартал“, „Чертопханов и Недопюскин“, „Краят на Чертопханов“. От името става ясно къде ще се проведе събитието или кой ще бъде обсъден в историята. Втората група се състои от истории, които имат общи имена в заглавията си: "доктор Уезд", "Бурмистър", "Служба", "Двама собственици на земя", "Смърт", "Певци", "Дата", "Живи реликви", " Почуквания “,„ Гора и степ “. Въпреки факта, че тези заглавия не са пряко свързани с човека или мястото на действие, все още не е трудно да се отгатне за какво ще става дума в историята. Бидейки в езиков аспект дума, фраза или изречение, заглавието отговаря на един от неотложните въпроси на литературния текст. Който! Какво? „Петър Петрович Каратаев“, „Смърт“; Където? "Лебедян", "Бежин луг", "Кабинет"; Какво се случва? „Дата“, „Почукване“ и др.

Тургенев на практика не използва епиграфи в колекцията си. Разказите „Жива сила“ и „Гора и степ“ могат да се считат за изключение. От епиграфите можете веднага да разберете кой или какво ще бъде обсъден:

Страната на родното търпение -

Ти си земята на руския народ!

Ф. Тютчев. ("Жива сила").

И малко по малко започнете обратно

Издърпайте го: до селото, до тъмната градина,

Където липите са толкова огромни, толкова сенчести,

И момина сълза е толкова девствена,

Къде са кръглите ракети над водата

Те се наклониха от язовира последователно,

Където дебел дъб расте над дебело поле,

Където мирише на коноп и коприва ...

Там, там, в откритите полета,

Там, където земята почернява от кадифе

Къде е ръжта, където и да хвърлиш очи,

Тече тихо на меки вълни.

И пада тежък жълт лъч

Заради прозрачните, бели, кръгли облаци;

Там е добре

(От стихотворение, посветено на изгарянето) („Гора и степ“).

Цялата колекция от разкази на И. Тургенев може да бъде представена в таблицата, където можете ясно да видите колко думи има в една история и във всеки от епизодите. За удобство сме разделили във всяка история епизоди с описание на природата и без описание. От таблицата става ясно колко епизода и колко са дълги.

лингвистичен анализ на историята на Тургенев

Таблица 1 - Брой думи в епизоди

Но от тази таблица е невъзможно да се определи къде се намират епизодите с описанието на природата. За това се използва линеен модел на художествен текст - отсечка от права линия, разделена на пропорции с посочени силни позиции. За всеки разказ от текста има линеен модел [Korbut - 33; 76] (Приложение 1.).

Чрез математически изчисления можем да намерим координатите за всеки епизод. Резултатът от тези изчисления е представен в таблица (в електронен вид), където всеки епизод е номериран поотделно и има две стойности - началото и края, посочени с единици. Останалите координати, които не са свързани с този епизод с описанието на природата, са обозначени с нули.

Министерство на образованието и науката на Руската федерация

Държавна образователна институция за висше професионално образование

Оренбургски държавен педагогически университет

Филологически факултет Катедра по лингвистика и методика на преподаване на руски език

Курсова работа

по темата: Анализ на сборника с разкази от И.С. Тургенев „Записки на ловец“ в позиционен аспект

Оренбург 2010

ВЪВЕДЕНИЕ

Целта на работата е да изследва сборника с разкази на И. Тургенев „Записки на ловец“ в позиционен аспект. За постигането му бяха поставени следните задачи:

Помислете за „Бележките на ловеца“ от гледна точка на позиционното използване на образа на природата в тях;

Анализирайте всеки епизод, описващ образа на природата;

Установете местата на всеки епизод и връзката му с останалите истории;

Направете заключение относно ролята на всеки епизод с образа на природата в колекцията.

Изберете епизоди, изобразяващи природата, установете тяхната дължина и локализация в текста на всяка история и в цикъла.

Предмет на изследването е природният образ на сборника с разкази на И. Тургенев „Записки на ловец“.

ГЛАВА 1. ИЗСЛЕДВАНЕ НА СЪСТАВА НА ТЕКСТА В ПОЗИЦИОНАЛЕН АСПЕКТ

Основната функция на езика е комуникативната функция, тази основна функция се изпълнява от езика чрез съобщението - текстове, съставени чрез езика. Литературен текст, като произведение на изкуството - литература - за разлика от други текстове, не изпълнява комуникативна функция в най-чистата си форма. За да задоволи духовна естетическа потребност, художественият текст пренебрегва реалността, като избира в нея само това, което е необходимо за изразяване на определена идея, художествен проблем. Тази идея е основното организиращо ядро \u200b\u200bна литературен текст. Не винаги е лесно да се разбере идеята и тук може да помогне лингвистичният анализ - изучаването на материалната форма на художествен текст, в който художествената идея е „шифрована” и кодирана [Korbut-3; 76].

1.1 Понятието лингвистичен анализ

Лингвистичният анализ е специална система от методи за преподаване за разлагане на текст на съставните му части, изучаването им, сравняване, осмисляне и след това разбиране на литературен текст в единството и взаимовръзката на всички негови елементи [Korbut-4; 76].

Лингвистичният анализ ви позволява да видите органичните конструктивни връзки между курсовете по литература и съвременния руски език. Два основни етапа на лингвистичния анализ: анализ и синтез. По-добре е да започнете с анализа на елементите, след което да направите заключение за влиянието на елементите върху съдържанието - синтез. Лингвистичният анализ включва някои аспекти на други видове анализ. Литературният аспект - разбирането на литературен текст като факт от социалната мисъл - може да бъде свързан на етапа на синтез. Стилистичният аспект - разбирането на нарушаването или ненарушаването на нормите на литературния език от модерната епоха и епохата, съответстваща на времето на написване на творбата, е необходимо на етапа на анализа. Най-пълният анализ на литературен текст е общофилологически, такъв анализ включва всички известни видове анализ: лингвистичен, литературен и исторически.

При лингвистичния анализ литературното произведение се разглежда „като източник на впечатления за читателя“ (Арнолд), който изпитва определени чувства, независимо от личността на автора или общественото мнение. Кои езикови единици, в каква последователност, допринасят за създаването на впечатлението? - това са основните въпроси, които се поставят при лингвистичния анализ [Korbut-4; 76].

Композиция на художествен текст. От езикова гледна точка композицията е начин за подреждане и свързване на езикови единици от различни нива в интегрална линейна структура на литературен текст. Композицията е хармонично единство на форма и съдържание.

Б.А. Успенски предлага да се разглежда лингвистичният състав на литературен текст като система от вътрешнотекстови гледни точки. Системата за гледна точка включва гледните точки на автора (авторите), героите и понякога предполагаемите гледни точки на читателите.

В състава могат да се разграничат два вида реч - пряка и непряка. Директната реч е официално маркирана с кавички (или тирета). Директната реч може също да включва писма, записи в дневник, статии от вестници и списания, те засилват "достоверността" [Korbut-22; 76].

Сред непряката реч А.Ю. Корбут определя два основни начина за разказване на истории. Обективно разказване (обективна реч) и субективно разказване.

„Композиционни единици на литературен текст - пише А. Ю. Корбут в своята работа„ Лингвистичен анализ на литературен текст “,„ в аспекта на гледните точки всички елементи, които променят типа на разказването са: пряка реч, писане , сън, документ, дневник, вестникарски материал, субективна реч на автора и др.

Динамичният аспект на композицията. Композиционната единица на художествен текст в динамичен аспект е видът на речта: разказ, описание, разсъждение в речта на автора. Повечето от основните литературни текстове са измислени разкази с включването на други видове реч [Korbut-27; 76].

Симетричен аспект. Следващият аспект на композицията на литературен текст е свързан със силните позиции на текста, неговите пропорции и видове симетрия в него. По този начин анализът на композицията в този аспект ни позволява да видим проявлението на законите на симетрията в лингвистичната структура на едно литературно произведение. Най-важната проява на законите на симетрията в литературен текст е златното сечение, което се нарича хармоничен център. Първото ниво на златното сечение разделя текста на две неравни части с коефициент 0,618. Това е точката на златното сечение или хармоничния център. Хармоничният център е силната позиция на текста.

Второто пропорционално ниво на златното сечение подчертава абсолютното начало на литературния текст. Това е част от текста, включително заглавието, епиграфа, ако има такива. Коефициентът му е 0, 146, което е приблизително първите 15% от текста. Абсолютното начало също е силна позиция на текста.

Абсолютният край е окончателната силна позиция на художествения текст, изчислена чрез съотношението 0,944, което е приблизително последните 6% от текста. Тук се премахва психологическият стрес, разрешава се конфликтът. В допълнение към посочените силни позиции има пропорции-граници, които могат да бъдат приписани на слабите позиции на текста.

Абсолютното начало е първата силна позиция на текстовия корпус; тя е подчертана графично вляво (с интервал). Абсолютното начало изпълнява уводна функция: представя времето, мястото, определя начина на разказване на истории (или комбинация от различни начини), съдържа набор от събития, представлява най-важните езикови елементи, които ще бъдат повторени по-нататък. Хармоничният център е силна позиция, която няма графичен акцент, възприема се несъзнателно.

Абсолютният край е силна позиция с графичен акцент вдясно. Тази силна позиция включва развръзка със събития. В нашия случай една история („Lgov“) има толкова силна позиция.

Силни позиции и техните функции. Силната позиция е най-ефективната точка на литературен текст, чието възприемане съчетава висока степен на запомняне и готовност за възприемане на подтекст. Стартовата зона или началото включва две силни позиции: титлата и абсолютният старт. Заглавието образува заглавната област - набор от графично отделени елементи от останалата част от текста. Областта на заглавието включва подзаглавие, жанр, епиграф [Korbut - 29-34; 76].

Основната композиционна характеристика на литературен текст е неговата линейност - единиците, от които се изгражда художествен текст, могат да бъдат изградени по един начин: един след друг, в ред. Следователно последователността на подреждането на части, глави, глави, параграфи или строфи, изречения или редове, думи е най-важният аспект на литературния текст. Измислен текст живее само по време на четенето и първият му контакт с читателя се осъществява за сметка на заглавието (3). Следващата „стъпка“ във възприемането на литературен текст е епиграфът (ако има такъв). Епиграф - цитат (литературен или фолклорен), разделен с интервали, като заглавие и подзаглавие, графично разделени с изместване вдясно. Изразява основния художествен проблем на цялото произведение или част от него, като по този начин подчертава съдържателното ядро \u200b\u200bна художествения текст [Корбут - 34-38; 76].

ГЛАВА 2. АНАЛИЗ НА КОЛЕКЦИЯТА И.С. ТУРГЕНЕВ "ЗАБЕЛЕЖКИ НА ЛОВЕЦ" ОТ ПОЗИЦИОННА ГЛЕДОВА ТОЧКА

„Записки на ловец“ е цикъл от двадесет и пет малки прозаични произведения. По своята форма това са есета, разкази и разкази. Есетата ("Хор и Калинич", "Однодворец Овсянников", "Малина вода", "Лебедян", "Гора и степ"), като правило, нямат развит сюжет, съдържат портрет, паралелно описание на няколко героя , снимки от ежедневието, пейзаж, скици от руска природа. Разказите („Моят съсед Радилов“, „Кабинет“, „Хамлет от район Щигровски“ и др.) Са базирани на определен, понякога много сложен сюжет. Целият цикъл се разказва от ловец, който разказва за своите наблюдения, срещи и приключения.

През 40-50-те години на XIX век И. С. Тургенев създава редица малки прозаични произведения, обединени в една колекция, наречена „Записки на ловец“. За разлика от повечето писатели от онова време, които изобразяват селяните като безлична сива маса, авторът във всяко есе отбелязва някаква особеност на селския живот, следователно всички произведения, обединени в сборника, дават жива и многостранна картина на селския свят. Този цикъл веднага донесе слава на автора. Във всички истории има един и същ герой - Петър Петрович. Това е благородник от село Спаское, запален ловец. Именно той говори за случаите, които са му се случили по време на кампаниите. Освен това Тургенев го надари с наблюдение и внимание, което помага на разказвача да разбере по-точно различни ситуации и да ги предаде по-пълно на читателя.

Страстно влюбен в природата, Тургенев широко използва описанията на природата в Бележките на ловеца, които съставят най-ярките страници в историята на руския литературен пейзаж. Тургенев третира природата като спонтанна сила, живееща независим живот. Пейзажите на Тургенев са конкретни и разпалени от преживяванията на разказвача и персонажите, те са динамични и тясно свързани с действието.

За да определим каква роля играе всеки епизод с описанието на природата за цялата колекция, нека първо разберем каква е природата в широк, общоприет смисъл.

Свободната енциклопедия дава това определение за природата. Природата е материалният свят на Вселената, по същество - основният обект на изучаването на науката. В ежедневието думата "природа" често се използва в смисъла на естествено местообитание (всичко, което не е създадено от човека).

VI Дал разбира тази концепция като „природа, всичко материално, вселената, цялото творение, всичко видимо, подчинено на пет сетива; но повече нашият свят, земята, с всичко, създадено върху нея; се противопоставя на Създателя ... Всички естествени или природни продукти на земята, три царства (или, с човека, четири), в своята примитивна форма, са противопоставени на изкуството, дело на човешки ръце. "

Философският речник има следното определение за природата. Природата - в широк смисъл - всичко, което съществува, целият свят в разнообразието от неговите форми; се използва заедно с понятията: материя, вселена, вселена. 2) Обектът на естествената наука. 3) Наборът от природни условия за съществуването на човешкото общество; "" втора природа "" - създадени от човека материални условия на неговото съществуване. Обменът на вещества между човека и природата е закон, който регулира общественото производство, условие на самия човешки живот. Съвкупната дейност на обществото има все по-забележим ефект върху природата, което изисква установяването на тяхното хармонично взаимодействие.

Както можете да видите, всички определения изясняват, че природата е всичко, което не е създадено от човека. За Тургенев природата е основният елемент, тя подчинява човека и оформя вътрешния му свят. Руската гора, в която „величествените осини бръщолевят“, „мощен дъб стои като боец \u200b\u200bдо красива липа“, и безграничната степ - това са основните елементи, които определят националните черти на руския народ в „ Бележки на ловец ". Това се вписва идеално в общия тон на цикъла. Природата е истинското спасение за хората. Ако в първия есе-пролог разказвачът поиска да обърне внимание на селяните, то последната история е лиричното признание на автора за любовта му към природата, „fur sich“, както той шеговито казва, сбогувайки се с читателя. За Тургенев природата е контейнерът на всичко и всички. В същото време всички описания на природата се разделят на две групи: външни прояви на природата (ландшафтни обекти, животни, време и природни елементи) и скрити или имплицитни (човешки дейности, свързани с природата, влиянието на природата върху живота и живота на селянин).

Беше доста модерно да наричаме тази книга книга за природата и за човека в природата. Дори героите да не се отнасят към природата, все пак историята за тях не е пълна, без поне да мине през споменатите пейзажи. Неслучайно сборникът завършва с поетичен химн на природата „Гора и степ“. Несъмнено основният естетически елемент на всички разкази е разказвачът, „странният човек“. И основното в него е, че образът е даден извън социалната цивилизация, като човек на природата, неразривно свързан с нея. Душата му, духовният му свят са изпълнени с природа. И през тази естествено-естетическа призма се пречупват всички истории, за които той разказва. Тургенев „стигна до признанието за участието на човешката личност в общия поток на световния живот, до признаването на единството на човека и природата“.

Подобно единство на „странния ловец“ с природата, такова естетическо единство на „Бележките на ловеца“ чрез многобройни пейзажи напомня на доктрината на Жан-Жак Русо за „естествения човек“. Тургенев, следвайки Русо, твърди, че природата е създала всички хора равни и само социалните институции създават проблема за социалното неравенство. Социалната липса на свобода изкривява естествената, естествена същност на човека, осакатява го морално. Драмата на човека според Тургенев е, че той е изпаднал от естественото единство. Тургенев разглежда проблема за „естествения човек“ във философски, универсален човешки морален аспект. Изпадането от естественото единство на човека го прави или морално грозен, или напълно нещастен. А Тургенев в „Записки на ловец“ се опитва да покаже колко морално красив е „естественият човек“, свързан с природата.

Като „материал“ за лингвистичен анализ в нашата работа, ние избрахме сборник с разкази „Бележки на ловец“ от И. Тургенев. Изучаваме тази колекция от позицията на композицията на литературен текст.

Почти всички разкази на Тургенев съдържат пряка реч и диалози. Специално изключение е разказът „Гора и степ“, в който авторът води невидим диалог с читателя, няма пряк призив към никой човек, няма формално разделяне на пряката реч (кавички), диалогът не носят специален семантичен товар.

Цялата колекция на Тургенев е субективно повествование, тъй като има пряка авторска оценка на събитията, персонажите, разказващият автор преценява само това, което му е известно; широкото използване на думи с основно емоционално-оценъчно значение от типа „обичам“, „добър човек“: „Като ловец, посещавайки район Жиздрински, се срещнах на полето и срещнах един малък калужки земевладелец, Полутикин, страстен ловец и следователно отличен човек. "(" Хор и Калинич ").

Субективното разказване директно изразява гледната точка на автора, която често е полемична по отношение на гледната точка на читателя. В този смисъл Тургенев не кара читателя да мисли по същия начин като него; неговият ненатрапчив разказ на истории позволява на читателя да оцени описания човек или събития.

В сборника с разказите на И. Тургенев има синтез и на трите вида реч: „В тези имения живееха богати земевладелци и всичко продължаваше по свой начин, когато изведнъж, една хубава сутрин, цялата тази благодат изгоря до пепел . Господата се преместиха в друго гнездо; имението е било занемарено. Обширната пепел се превърна в зеленчукова градина, тук-там затрупана с купчини тухли, останките от някогашните основи. От оцелелите дървени трупи те бързо разбиха хижа, покриха я с барокова дъска, купиха я в продължение на десет години за построяване на павилион по готически начин и настаниха в нея градинаря Митрофан със съпругата си Аксиния и седем деца. На Митрофан беше наредено да достави зеленчуци и зеленчуци на масата на господаря на 150 мили; На Аксиние е поверен надзорът на тиролска крава, купена в Москва за много пари, но, за съжаление, лишена от всякаква способност за възпроизвеждане и следователно от момента на покупката, която не е дала мляко; дадоха й чубен димящ серак, единствената птица „господар“; на децата поради детството им не са били отредени никакви длъжности, което обаче не им е попречило да бъдат напълно мързеливи “(„ Малинова вода “); - Огледах се. Пътувахме по широка, изорана равнина; в изключително нежни, вълнообразни шумоления в него се спускаха ниски, също изорани хълмове; погледът обхващаше само около пет мили безлюдно пространство; отдалеч малки брезови горички, със заоблените си назъбени върхове, сами пречупваха почти правите линии на небето. Тесни пътеки се простираха през полетата, изчезваха в купчини, извиваха се по хълмовете “(„ Касиан с красивите мечове “); „Ловът с пистолет и куче е красив сам по себе си, f ür sich, както казваха навремето; но например не си роден ловец: все още обичаш природата; следователно вие не можете да не завиждате на нашия брат ... ”(„ Гора и степ ”).

разказите от сборника („Моят съсед Радилов“, „Ливада Бежин“, „Дата“) започват с описание на природата. Тук се оформя стилистичната доминанта на литературния текст, представя се времето и мястото на действие.

Всички истории от колекцията на Тургенев са озаглавени. Те могат да бъдат разделени на две групи. Първата група включва истории, които имат име (или собствени имена) в заглавията си. Това могат да бъдат имена, фамилии, прякори на хора, географски обекти (имена на села и градове). Тази група включва 15 разказа: „Хор и Калинич“, „Ермолай и жената на мелничаря“, „Малина вода“, „Моят съсед Радилов“, „Однодворец Овсянников“, „Лгов“, „Бежин поляна“, „Касян с красива Меч "," Бирюк "," Лебедян ". „Татяна Борисовна и нейният племенник“, „Петър Петрович Каратаев“, „Хамлет от Щигровския квартал“, „Чертопханов и Недопюскин“, „Краят на Чертопханов“. От името става ясно къде ще се проведе събитието или кой ще бъде обсъден в историята. Втората група се състои от истории, които имат общи имена в заглавията си: "доктор Уезд", "Бурмистър", "Служба", "Двама собственици на земя", "Смърт", "Певци", "Дата", "Живи реликви", " Почуквания “,„ Гора и степ “. Въпреки факта, че тези заглавия не са пряко свързани с човека или мястото на действие, все още не е трудно да се отгатне за какво ще става дума в историята. Бидейки в езиков аспект дума, фраза или изречение, заглавието отговаря на един от неотложните въпроси на литературния текст. Който! Какво? „Петър Петрович Каратаев“, „Смърт“; Където? "Лебедян", "Бежин луг", "Кабинет"; Какво се случва? „Дата“, „Почукване“ и др.

Тургенев на практика не използва епиграфи в колекцията си. Разказите „Жива сила“ и „Гора и степ“ могат да се считат за изключение. От епиграфите можете веднага да разберете кой или какво ще бъде обсъден:

Страната на родното търпение -

Ти си земята на руския народ!

Ф. Тютчев. ("Жива сила").

И малко по малко започнете обратно

Издърпайте го: до селото, до тъмната градина,

Където липите са толкова огромни, толкова сенчести,

И момина сълза е толкова девствена,

Къде са кръглите ракети над водата

Те се наклониха от язовира последователно,

Където дебел дъб расте над дебело поле,

Където мирише на коноп и коприва ...

Там, там, в откритите полета,

Там, където земята почернява от кадифе

Къде е ръжта, където и да хвърлиш очи,

Тече тихо на меки вълни.

И пада тежък жълт лъч

Заради прозрачните, бели, кръгли облаци;

Там е добре

(От стихотворение, посветено на изгарянето) („Гора и степ“).

Цялата колекция от разкази на И. Тургенев може да бъде представена в таблицата, където можете ясно да видите колко думи има в една история и във всеки от епизодите. За удобство сме разделили във всяка история епизоди с описание на природата и без описание. От таблицата става ясно колко епизода и колко са дълги.

лингвистичен анализ на историята на Тургенев

Таблица 1 - Брой думи в епизоди

ОБЩ БРОЙ ДУМИ С ОПИСАНИЕ НА ПРИРОДАТА БЕЗ ОПИСАНИЕ ПРИРОДА И КАЛИНИЧ 36021. 137 ДУМИ1. 73 ДУМИ 2. 3 392 MILL AND MILL 31841) 2121) 222) 952) 10343) 263) 3094) 304) 14505) 6 RALINE WATER 2 6801) 1301) 1032) 1162) 18253) 507 ШОФЬОРСКИ ДОКТОР 2 967МОЙ СЪСЕДНО 9511675 3101) 1222MY НУЖНО 31011 9511675 ) 1222) 1601) 572) 1092) 17803) 393) 684) 314) 4575) 265) 227 BEZHIN LUG5 9391) 3131) 902) 182) 1133) 273) 554) 1204) 885) 565) 656) 466) 157) 887) 1338) 368) 889) 1889) 294510) 8310) 104811) 10911) 912) 5212) 4913) 8113) 25 КАСЯН С КРАСИВ МЕЧ 5 2831) 1371) 82) 2552) 20323) 713) 124) 2944) 895) 755) 8276) 936) 437) 1348BURMISTER3832KONTORA4410BIRJK20751) 1161) 412) 1918TWO LANDMARK2506WAN 3156T.B. И НЕЙНИЯ НИБЕ 34691) 1251) 102) 3334 СМЪРТ 33131) 3201) 2972) 2696 Певци 52031) 1381) 272) 802) 4473) 1013) 644) 284) 8415) 455) 24776) 706) 4007) 947) 168) 376P .P.4255891 5291) 18702) 1672) 24 GAMLET OF SHCHIGROV.EZDA 7495 ЧЕРТОПХАНОВ И НЕДОПЮСКИН 4894 КРАЙ НА ЧЕРТОПХАНОВ 9316 ЖИВА ВЛАСТ 41201) 381) 1152) 782) 1783) 3702 ЗАКРИВАНЕ 3741

Но от тази таблица е невъзможно да се определи къде се намират епизодите с описанието на природата. За това се използва линеен модел на художествен текст - отсечка от права линия, разделена на пропорции с посочени силни позиции. За всеки разказ от текста има линеен модел [Korbut - 33; 76] (Приложение 1.).

Чрез математически изчисления можем да намерим координатите за всеки епизод. Резултатът от тези изчисления е представен в таблица (в електронен вид), където всеки епизод е номериран поотделно и има две стойности - началото и края, посочени с единици. Останалите координати, които не са свързани с този епизод с описанието на природата, са обозначени с нули.

Обучение

Нуждаете се от помощ при проучване на тема?

Нашите експерти ще консултират или предоставят услуги за обучение по теми, които ви интересуват.
Изпратете заявка с посочване на темата още сега, за да разберете за възможността за получаване на съвет.