Червена калина. Мястото на избраното произведение в творчеството на писателя Калина червен смисъл на произведението

Содержание статьи развернуть / свернуть

1. 1.4 Анализ на избраната творба (разказ "Калина Красная")
2. Анализ на избраната творба (разказ "Червената калина")
3. Изтегли:
4. Визуализация:
5. Изтегли:
6. Визуализация:

1.4 Анализ на избраната творба (разказ "Калина Красная")

За работата на Шукшин може да се каже - да живееш сред хора, инциденти, впечатления, всеки от които изисква свое собствено, и законно място в изкуството, всеки, прокарвайки всичко останало, пробива те на хартия, на сцената, на екрана , настоятелно взискателен и мрънкащ, - Много е трудно.

Тук си припомняме филмовата история на В. Шукшин „Калина Красная”, написана през 1973 г. Главният герой е Йегор Прокудин. Егор е непоследователен: ту е емоционално лиричен и прегръща една бреза след друга, ту е груб, ту е ерген и клошар, любител на пиенето, ту е добросърдечен човек, ту бандит. И сега някои критици бяха много объркани от тази непоследователност и те я приеха за липсата на характер и „истина за живота“.

Критиците не забелязаха веднага, че подобен начин на живот досега не беше възможно да създаде никого - нито един писател, нито един режисьор, нито един актьор и следователно Шукшин успя, защото той е Шукшин, който пронизващо видя хора около себе си, техните съдби, техния обрат и обрати, защото той е писател, режисьор и актьор, всички свити в едно.

Непоследователността на Прокудин изобщо не е толкова проста, спонтанна и не е обусловена от нищо, в никакъв случай не е празно пространство и не липса на характер.

Прокудин е постоянно непоследователен и това е нещо друго. Това вече е логика. Неговата логика не е нашата логика, тя не може и вероятно не трябва да бъде приета и разделена от нас, но това изобщо не означава, че не съществува, че не е в състояние да ни се отвори и да бъде разбрана от нас.

Не бързо и не тихо, но с равномерна стъпка, Егор се придвижва по обработваемата земя, която току-що е изорал към смъртта си.

Той върви, знаейки къде отива.

Той отива, първо изпраща своя поддръжник на оран, за да не бъде свидетел на това, което неминуемо ще се случи сега, така че човек, който няма нищо общо със съдбата на Прокудин, да не се сблъска с никаква опасност, някакви проблеми със свидетели.

Биенето на брезентовите ботуши на Прокудин по дървените пътеки се чува силно и дълго време, когато той е освободен от затвора на свобода, но сега е почти неразбираем, но в същия ритъм върви из обработваемата земя от свобода до смърт , и кръгът се затваря и всичко ни става ясно.

Но тогава разбираме, че този човек е трябвало да направи точно това - всичките му предишни несъответствия говорят за това.

Прокудин нито съжаление, нито любов, нито покровителство, нито помощ - той не би приел нищо от нас, но се нуждае от нашето разбиране. Необходимо е по свой начин - в края на краищата той се съпротивлява на това разбиране през цялото време, не напразно е бил толкова непоследователен и е изхвърлил колене, но всичко това, защото нашето разбиране му е било необходимо.

И тогава неволно започваш да мислиш, че Прокудин ни дава разбиране не само за себе си, но и за своя художник - Василий Шукшин.

Времето тече. Родените в годината на смъртта на Шукшин стават негови читатели днес. За тях той неволно е името на класическата поредица. Но годините, изминали след смъртта му, не са загубили желания смисъл в думите, които той е написал с главна буква. Хора, вярно, жив живот. Всяка дума е отражение на душата на Шукшин, неговата позиция в живота - никога не се предавайте, не се навеждайте под тежестта на живота, а, напротив, борете се за мястото си под слънцето.

Анализ на историята на Василий Шукшин "Червената калина"

Доставката на филма "Калина Красная" предизвика редица усложнения. Полученото общо творческо и човешко пренапрежение на Василий Макарович повлия на здравето му и в началото на 1974 г. той отново се озова в болницата ...

Анализ на романа на Ярослав Хашек "Приключенията на добрия войник Швейк"

Славянският свят е предоставил отлични примери за литературна сатира и хумор през последните два века. Изучаването на фолклорни източници е независима тема, която тук няма да засегнем. Нека просто кажем ...

Биография и творчество на И.П. Токмакова

- Честит, Иванушкин! Очарованието, скромността, готовността да се помогне в трудни времена отличават и бъдещия първокласник Филип - героят на разказа-приказка на Ирина Токмакова "Щастливо, Ивушкин!" "Гледам напред ...

Поглед върху работата на англоговорящите модернистични писатели

Джеймс Августин Алойзиус Джойс (2 февруари 1882 - 13 януари 1941) - ирландски писател и поет, представител на модернизма. Той оказа силно влияние върху световната литература ...

Животът и работата на Джак Лондон

Новият роман „Междузвездният скитник“ (1915) говори за желанието на Лондон да остане в редиците. Романът се помещава в затвора в Калифорния Сан Куентин през 1913 г. ...

Методика за преподаване на епос в училище на примера на произведенията на Гогол

„Композиция“, „сюжет“ - най-често използваните от литературните термини и в същото време - едни от най-малко ясните по своето съдържание. Автори на различни критични ...

Вярно е, морал и хуманизъм в разказите на Василий Шукшин

Тази тема, когато човешкият живот е прекаран безсмислено, по признание на Шукшин, го притеснява извънредно. Това е "Калина Красная" - история за трагичната съдба на Йегор Прокудин. Вечното търсене на своето място в живота ...

Проблемът за изучаването на приказката на Антоан дьо Сент-Екзюпери „Малкият принц“ във философски аспект

B.L. Губман отбелязва, че преди всичко „Малкият принц“ е философска приказка, така че дълбоки мисли се крият зад привидно прост сюжет. Авторът засяга такива вечни теми като добро и зло, любов и омраза ...

Романът на Владимир Богомолов "Моментът на истината (през август четиридесет и четвърти)"

Както във всяка голяма творба, романът на Богомолов има своя тайна, която трябва да ни бъде разкрита самите ние. Трябва да се чете със същото намерение, със същото внимание, съпоставяне и мислене с кого или с какво героите на Богомолов водят своя бизнес. Тук ...

Помислете за характеристиките на речника на Фьодор Михайлович Достоевски, който той използва в своята работа „Дневник на писател“ ...

Стилистичен анализ на "Дневник на писател" на Достоевски

Синтаксисът е раздел от лингвистиката, който изучава структурата на кохерентната реч и включва две основни части: доктрината на фразата и доктрината на изречението ...

Творчеството на Я.П. Полонски. Лингвистичен анализ на творбата "Лебед"

Лебед Лък пееше - Светлини горяха в градините - хората се развихриха Само вятърът спеше, но небето беше тъмно през нощта. Беше тъмно и зелено езерце, и дебела тръстика, където бедният лебед изнемощя Скривайки се в нощната тишина. Умира ...

Темата за храната като отражение на ежедневието и обичаите в разказа „Кучешко сърце“ от М.А. Булгаков

Главният герой на историята, професор Преображенски, провеждайки медицински експеримент, трансплантира органа на "пролетария" Чугункин, който загина в пиянска битка, на бездомно куче. Неочаквано за хирурга кучето се превръща в човек ...

Изроди в разказите на Шукшин

Ако искате да станете майстор, потопете писалката си в истината. Нищо друго няма да ви изненада. В. М. Шукшин Четейки разказите на Шукшин, понякога се чудите на ексцентричността на героите на писателя, но вярвате „в истината на човешките характери ...

Изроди в разказите на Шукшин

Разказ "Чудик" (1967). Василий Князев, по прякор Чудик, извършва много прекрасни дела, започвайки с банкнота от 50 рубли, която слага на тезгяха с „остроумни“ думи („Живеете добре, граждани!“), Тъй като „няма собственик“ .. .

Доставката на филма "Калина Красная" предизвика редица усложнения. Полученото общо творческо и човешко пренапрежение на Василий Макарович повлиява на здравето му и в началото на 1974 г. той отново е в болницата.

Всяка болница е освен всичко друго и предупреждение, съвет, че трябва да бъдете внимателни, по някакъв начин да промените ритъма на живот. Шукшин обаче не можеше да седне наоколо.

Всеки, който пише и говори за работата на Василий Шукшин, не може, без изненада и известно чувство на объркване, да не каже за неговата почти невероятна гъвкавост.

В края на краищата, Шукшин кинематографистът органично прониква в писателя Шукшин, прозата му е видима, филмът му е литературен в най-добрия смисъл на думата, не може да се възприема „на раздели“ и сега, четейки книгите му, виждаме автора на екрана и като гледаме екрана, си спомняме неговата проза.

Това сливане на най-разнообразни качества и таланти, не само в едно цяло, но и в едно много определено, напълно завършено едно все повече и повече ни радва и изненадва днес, винаги ще радва и изненадва.

Шукшин принадлежи към руското изкуство в тази традиция, поради което художникът всъщност не се унижава, но не забелязва себе си пред проблема, който е повдигнал в работата си, пред обекта, превърнал се в обект на изкуството за него.

Шукшин не само не беше странен, но и противопоказа всяка демонстрация на себе си, всякакви индикации за себе си, макар и на някого, но той имаше какво да демонстрира. Благодарение на тази срамежливост по отношение на себе си той стана незабравим за другите.

Анализ на избраната творба (разказ "Червената калина")

За работата на Шукшин може да се каже - да живееш сред хора, инциденти, впечатления, всеки от които изисква свое собствено, и законно място в изкуството, всеки, прокарвайки всичко останало, пробива те на хартия, на сцената, на екрана , настоятелно взискателен и мрънкащ, - Много е трудно.

Тук си припомняме филмовата история на В. Шукшин „Калина Красная”, написана през 1973 г. Главният герой е Йегор Прокудин. Егор е непоследователен: ту е емоционално лиричен и прегръща една бреза след друга, ту е груб, ту е ерген и клошар, любител на пиенето, ту е добросърдечен човек, ту бандит. И сега някои критици бяха много объркани от тази непоследователност и те я приеха за липсата на характер и „истина за живота“.

Критиците не забелязаха веднага, че подобен начин на живот досега не беше възможно да създаде никого - нито един писател, нито един режисьор, нито един актьор и следователно Шукшин успя, защото той е Шукшин, който пронизващо видя хора около себе си, техните съдби, техния обрат и обрати, защото той е писател, режисьор и актьор, всички свити в едно.

Непоследователността на Прокудин изобщо не е толкова проста, спонтанна и не е обусловена от нищо, в никакъв случай не е празно пространство и не липса на характер.

Прокудин е постоянно непоследователен и това е нещо друго. Това вече е логика. Неговата логика не е нашата логика, тя не може и вероятно не трябва да бъде приета и разделена от нас, но това изобщо не означава, че не съществува, че не е в състояние да ни се отвори и да бъде разбрана от нас.

Не бързо и не тихо, но с равномерна стъпка, Егор се придвижва по обработваемата земя, която току-що е изорал към смъртта си.

Той върви, знаейки къде отива.

Той отива, първо изпраща своя поддръжник на оран, за да не бъде свидетел на това, което неминуемо ще се случи сега, така че човек, който няма нищо общо със съдбата на Прокудин, да не се сблъска с никаква опасност, някакви проблеми със свидетели.

Биенето на брезентовите ботуши на Прокудин по дървените пътеки се чува силно и дълго време, когато той е освободен от затвора на свобода, но сега е почти неразбираем, но в същия ритъм върви из обработваемата земя от свобода до смърт , и кръгът се затваря и всичко ни става ясно.

Но тогава разбираме, че този човек е трябвало да направи точно това - всичките му предишни несъответствия говорят за това.

Прокудин нито съжаление, нито любов, нито покровителство, нито помощ - той не би приел нищо от нас, но се нуждае от нашето разбиране. Необходимо е по свой начин - в края на краищата той се съпротивлява на това разбиране през цялото време, не напразно е бил толкова непоследователен и е изхвърлил колене, но всичко това, защото нашето разбиране му е било необходимо.

И тогава неволно започваш да мислиш, че Прокудин ни дава разбиране не само за себе си, но и за своя художник - Василий Шукшин.

Времето тече. Родените в годината на смъртта на Шукшин стават негови читатели днес. За тях той неволно е името на класическата поредица. Но годините, изминали след смъртта му, не са загубили желания смисъл в думите, които той е написал с главна буква. Хора, вярно, жив живот. Всяка дума е отражение на душата на Шукшин, неговата позиция в живота - никога не се предавайте, не се навеждайте под тежестта на живота, а, напротив, борете се за мястото си под слънцето.

Министерство на образованието и науката на Република Удмурт

GOU SPO "Дебески политехник"

По темата: "Червена калина"

Завършен: студент 2-ра година от група "В"

Воблов Антон Игоревич

Учител: Ившина Наталия Владимировна

С. Дебеса, 2009

Въведение

1. Основна част

1.1 Биография на писателя: Василий Макарович Шукшин (25.07.29 - 2.10 74)

1.4 Анализ на избраната работа. (Историята "Калина червена")

Заключение

Списък на литературата

приложение

Въведение

Творческата звезда на Василий Макарович Шукшин се появи на хоризонта на днешната руска култура бързо и като че ли съвсем неочаквано. Той изгаря дори и сега, поразително с яркостта и разнообразието си от цветове. Самият Василий Макарович обаче вече не е ... По подобие на Шукшин, като се усмихва палаво на създателите на културата, той изчезва от Москва със същата странна изненада, с която се появява в нея.

Живял е само четиридесет и пет години. Освен това животът му беше толкова труден и неблагоприятен (ранно сирачество, бездомна младост, болест, късно обучение, зрели години без покрив над главата и т.н.), че само десет до дванадесет години и от този малък брой той живееше на земята, - това е всичко! - можем да го отдадем на годините, които действително са творчески. Но дори това се оказва достатъчно за него да напише повече от сто и двадесет разказа, два романа, няколко новели, сценарии и пиеси, за да постави пет пълнометражни филма по собствени сценарии („Такъв човек живее“ , "Вашият син и брат", "Странни хора", "Печки-пейки", "Калина красная"), играят повече от двадесет роли. Това би било достатъчно за няколко дълги и пълнокръвни творчески живота, но в навечерието на преждевременната си смърт той самият вярваше, че тепърва започва да твори в реалния живот, като цяло ...

Роден в сибирско, тоест руско село, той изобщо не е имал нужда да изучава или да разбира националния характер. Зад него се криеше вековна, в много отношения трагична история, пръсна най-богатата култура на народното изкуство.

„И ето ви!" - гласът му звучи глухо, изпълнен с горчивина и вътрешна сила. „Така че трябва да работите." А многобройни "средни селяни" от киното и литературата, озадачени от "феномена Шукшин", или продължават да бъдат озадачени, или да се втурват в имитация, или да се правят, че нищо не се е случило ...

Произведенията на Шукшин са ярък калейдоскоп на литературата. Всеки от тях има своя "жар", уникалност, неподобство на другите. Едно от най-ярките му творби е разказът "Калина Красная", който се превръща в едно от най-ярките му режисьорски творби.

1. Основната част 1.1 Биография на писателя: Василий Макарович Шукшин (25.07.29 - 2.10.74)

В.М. Шукшин е роден на 25 юли 1929 г. в село Сростки, Алтайска територия. След осем класа той постъпва в Техникума по автомобилни технологии в Бийск, но скоро го напуска. Работил е на строителни обекти, в колективна ферма. Завършва десети клас на средното училище като външен ученик. Работил е като механик на такелажа в Калуга, Владимир. Служи във флота (1949-1952), връща се в родното си село, беше секретар на селския окръжен комитет на комсомола, работеше като директор във вечерното училище в село Сростки. През 1954 г. постъпва в дирекционния отдел на Всесоюзния държавен институт по кинематография. За първи път се появява в печат през 1959 г. в списание Smena.

Дълго време Шукшин смяташе киното за основното си призвание и работеше като режисьор и актьор. Филми с негово участие като режисьор, сценарист, актьор - "Такъв човек живее", "Странни хора", "Печки-пейки", "Калина Красная", "Те се бориха за Родината" - се превърнаха в значимо събитие в съветския киното през последните десетилетия. През 1964г. филмът "Такъв човек живее" получи награда на Международния фестивал във Венеция "Златен лъв на Свети Марко".

Шукшин - авторът на романите „Любавини“ и „Дойдох да те освободя“ - за Степан Разин. Написва разказите „Там, в далечината“, „Червена калина“, „До третите петли“, пиесата „Енергични хора“, много разкази, които са съставили сборници - „Земляни“, „Земляци“, „Персонажи“, „Разговори с ясна луна“. Талантът на Шукшин като писател е най-ясно разкрит в кратките му, изключително вместителни истории, пропити с любов към работещ човек и презрение и омраза към паразити, буржоа и грабители.

Големите услуги на В. Шукшин - писател, кинорежисьор и актьор - бяха удостоени със званията заслужил деятел на изкуството на РСФСР, лауреат на държавните награди на СССР и РСФСР. Посмъртно му е присъдено званието лауреат на Ленинската награда (1976).

1.2 Преглед на творчеството на писателя, основните теми на творчеството, основните произведения

Писателят е взел материала си за произведенията си навсякъде, където живеят хората. Що за материал е, какви герои? Този материал и онези герои, които рядко попадаха в полето на изкуството преди. Очевидно беше толкова необходимо един голям талант да дойде от дълбините на хората, така че с любов и уважение той каза една проста, строга истина за своите сънародници. И тази истина стана факт на изкуството, събуди любов и уважение към самия автор.

Любителите на „дестилираната“ проза поискаха „красив герой“, настояха писателят да измисли и да не ги безпокои със своите дълбоки познания за реалния живот. Героите на Шукшин бяха не само непознати, но и неразбираеми. Колкото и странно да изглежда, полярността на мненията и суровите оценки възникнаха именно защото героите не бяха измислени. Когато се измисли герой и често за да се угоди на някого, тук се проявява пълна неморалност. И когато героят е реален човек, той не може да бъде само морален или само неморален. Дали не от тук, от неразбирането на творческата позиция на Шукшин, идват творческите грешки във възприемането на неговите герои. Всъщност в героите му поразителната непосредственост на действието, логичната непредсказуемост на действието са поразителни: или той внезапно извършва подвиг, а след това изведнъж избягва от лагера три месеца преди края на срока. Героите на писателя са наистина импулсивни и изключително естествени. И го правят заради вътрешни морални концепции, които самите те може би все още не са осъзнали. Те имат засилена реакция на унижението на човека от човек. Тази реакция приема различни форми. Понякога води до най-неочаквани резултати. Самият Шукшин призна: "За мен е най-интересно да разследвам характера на недогматичен човек, човек, който не е насаден в науката за поведението. Такъв човек е импулсивен, отстъпва на импулсите и следователно е изключително естествено. Но той винаги има разумна душа. "

Шукшин никога не е търсил специално материали за творчество, той, както всички ние живеем, видя и чу едно и също нещо, което виждаме и чуваме. Най-много, нито едното, нито другото е плавността на живота, която толкова ни потиска и обзема, тя му дава както „сюжети“, така и „характери“.

За Шукшин е важна цялата история, всички негови герои и герои.

Темата за селския човек, откъснат от познатата си среда и не намиращ нова опора в живота, се превърна в една от основните теми в разказите на Шукшин.

Разказите на Шукшин, отнасящи се до „селската проза“, се различават от основния й поток по това, че вниманието на автора е било съсредоточено не толкова върху основите на народния морал, колкото върху трудните психологически ситуации, в които са попаднали героите. Градът привлече героя Шукшин като център на културния живот и отблъсна с безразличието си към съдбата на човек. Шукшин усети тази ситуация като лична драма. "Това ми се случи на четиридесетгодишна възраст. Не е градско до края и вече не е селско. Ужасно не е удобна позиция. Дори не е между два стола, а по-скоро така - единият крак до брега, а другият - в лодка. а не плуването е някак страшно ... "

Тази трудна психологическа ситуация определи необичайното поведение на героите на Шукшин, които той нарече „странни, нещастни хора“. Името "изрод" се е забило в съзнанието на читателите и критиците. Именно "изродите" са основните герои на историите, обединени от Шукшин в една от най-добрите колекции "Персонажи".

„Човешки скърби и скърби - живи и трептящи нишки ...“ Това са редове от разказа на Шукшин „Вярвам“ - редове, които са най-точното определение на много от художествените изследвания на Шукшин, голямо, простиращо се от първата колекция към разказа „Приятели на игрите и забавленията“ (от последната публикация) начин.

Народното изкуство на този писател обяснява феноменалния характер на неговия талант, неговата естественост, висока простота, артистичност.

1.3 Мястото на избраното произведение в творчеството на писателя

Доставката на филма "Калина Красная" предизвика редица усложнения. Полученото общо творческо и човешко пренапрежение на Василий Макарович повлиява на здравето му и в началото на 1974 г. той отново е в болницата.

Всяка болница е освен всичко друго и предупреждение, съвет, че трябва да бъдете внимателни, по някакъв начин да промените ритъма на живот. Шукшин обаче не можеше да седне наоколо.

Всеки, който пише и говори за работата на Василий Шукшин, не може, без изненада и известно чувство на объркване, да не каже за неговата почти невероятна гъвкавост.

В края на краищата, Шукшин кинематографистът органично прониква в писателя Шукшин, прозата му е видима, филмът му е литературен в най-добрия смисъл на думата, не може да се възприема „на раздели“ и сега, четейки книгите му, виждаме автора на екрана и като гледаме екрана, си спомняме неговата проза.

Това сливане на най-разнообразни качества и таланти, не само в едно цяло, но и в едно много определено, напълно завършено едно все повече и повече ни радва и изненадва днес, винаги ще радва и изненадва.

Шукшин принадлежи към руското изкуство в тази традиция, поради което художникът всъщност не се унижава, но не забелязва себе си пред проблема, който е повдигнал в работата си, пред обекта, превърнал се в обект на изкуството за него.

Шукшин не само не беше странен, но и противопоказа всяка демонстрация на себе си, всякакви индикации за себе си, макар и на някого, но той имаше какво да демонстрира. Благодарение на тази срамежливост по отношение на себе си той стана незабравим за другите.

1.4 Анализ на избраната творба (разказ "Калина Красная")

За работата на Шукшин може да се каже - да живееш сред хора, инциденти, впечатления, всеки от които изисква свое собствено, и законно място в изкуството, всеки, прокарвайки всичко останало, пробива те на хартия, на сцената, на екрана , настоятелно взискателен и мрънкащ, - Много е трудно.

Тук си припомняме филмовата история на В. Шукшин „Калина Красная”, написана през 1973 г. Главният герой е Йегор Прокудин. Егор е непоследователен: ту е емоционално лиричен и прегръща една бреза след друга, ту е груб, ту е ерген и клошар, любител на пиенето, ту е добросърдечен човек, ту бандит. И сега някои критици бяха много объркани от тази непоследователност и те я приеха за липсата на характер и „истина за живота“.

Критиците не забелязаха веднага, че подобен начин на живот досега не беше възможно да създаде никого - нито един писател, нито един режисьор, нито един актьор и следователно Шукшин успя, защото той е Шукшин, който пронизващо видя хора около себе си, техните съдби, техния обрат и обрати, защото той е писател, режисьор и актьор, всички свити в едно.

Непоследователността на Прокудин изобщо не е толкова проста, спонтанна и не е обусловена от нищо, в никакъв случай не е празно пространство и не липса на характер.

Прокудин е постоянно непоследователен и това е нещо друго. Това вече е логика. Неговата логика не е нашата логика, тя не може и вероятно не трябва да бъде приета и разделена от нас, но това изобщо не означава, че не съществува, че не е в състояние да ни се отвори и да бъде разбрана от нас.

Не бързо и не тихо, но с равномерна стъпка, Егор се придвижва по обработваемата земя, която току-що е изорал към смъртта си.

Той върви, знаейки къде отива.

Той отива, първо изпраща своя поддръжник на оран, за да не бъде свидетел на това, което неминуемо ще се случи сега, така че човек, който няма нищо общо със съдбата на Прокудин, да не се сблъска с никаква опасност, някакви проблеми със свидетели.

Биенето на брезентовите ботуши на Прокудин по дървените пътеки се чува силно и дълго време, когато той е освободен от затвора на свобода, но сега е почти неразбираем, но в същия ритъм върви из обработваемата земя от свобода до смърт , и кръгът се затваря и всичко ни става ясно.

Но тогава разбираме, че този човек е трябвало да направи точно това - всичките му предишни несъответствия говорят за това.

Прокудин нито съжаление, нито любов, нито покровителство, нито помощ - той не би приел нищо от нас, но се нуждае от нашето разбиране. Необходимо е по свой начин - в края на краищата той се съпротивлява на това разбиране през цялото време, не напразно е бил толкова непоследователен и е изхвърлил колене, но всичко това, защото нашето разбиране му е било необходимо.

И тогава неволно започваш да мислиш, че Прокудин ни дава разбиране не само за себе си, но и за своя художник - Василий Шукшин.

Времето тече. Родените в годината на смъртта на Шукшин стават негови читатели днес. За тях той неволно е името на класическата поредица. Но годините, изминали след смъртта му, не са загубили желания смисъл в думите, които той е написал с главна буква. Хора, вярно, жив живот. Всяка дума е отражение на душата на Шукшин, неговата позиция в живота - никога не се предавайте, не се навеждайте под тежестта на живота, а, напротив, борете се за мястото си под слънцето.

Заключение

Последните години от живота на Шукшин бяха такъв период, когато всичко, което го заобикаляше - всички хора и факти - се превърна в обект на изкуството за него, независимо дали се отнасяше до кавга с пазач в болница или изучаване на биографията и делата на Степан Разин.

В съвременната руска литература произведенията на Шукшин са останали уникален художествен феномен. Четейки неговите истории, трябва да размишлявате върху тяхната същност, да се задълбочавате във всяка дума, да усещате и чувате какво чувстват героите му. Главните герои на повечето от неговите истории са обикновени хора от селските и градските райони. Писателят в тях се възхищава на тяхното несходство, оригиналност, грубост, самочувствие. Именно тези качества правят героите му близки, скъпи за нас.

В разказа си "Калина Красная" Шукшин показа друг живот. Животът на "малък", но в същото време голям човек. Големи ... които са изпитали трудностите на живота, но са успели да излязат на правия път, не са тръгнали по „неравния път“.

За мен произведенията на Шукшин са ярки житейски примери ... примери, които ме учат да разбирам живота. Неговите истории като инструкции към читателите. Всички негови герои правят грешки, но в крайна сметка тези грешки водят към правилния път, към нов живот. Използвайки за пример Йегор Прокудин, открих ново качество на човека - непоследователност, водеща до истина. Оказва се, че верният път не винаги може да бъде намерен с помощта на правила и житейски примери. Има и такива - специални, не подобни на никого, но постигащи успех в живота.

Списък на литературата

1. Шукшин В.М. Истории. - Л.: Лениздат, 1983. - 477 с.

2. Шукшин В.М. Истории. - М.: Отм. Лит., 1990. - 254 с.

приложение

Тъмни страници на биографията

Сега старото училище е музей. Веднъж учил тук, а по-късно преподавал Василий Макарович. Всичко тук диша с атмосферата, в която е израснал Шукшин. Старо бюро, карти, химикалки, указатели, учебници. Тук той срещна първата си съпруга, която също преподаваше в това училище. Запознах се, срещнах се, ожених се. И когато заминава да учи в Москва, той не се връща при жена си. Той дори не се върна, за да се разведе. Все още няма обяснение за този акт. Шукшин се жени за втори път в Москва. Втората му съпруга беше дъщерята на известния съветски писател Анатолий Софронов, който по това време оглавяваше списание "Огоньок". Василий Шукшин направи точно това - каза на полицията, че е загубил паспорта си. И му дадоха нов паспорт, без печати за брак и развод. Така той живееше без развод, въпреки че успя да се ожени три пъти за краткия си живот. Първата съпруга дълго чакаше съпруга си. Сега тя има ново семейство, но когато си спомни за Шукшин, не, не и ще плаче. Очевидно тя има много спомени, свързани с Василий Макарович.

Тези думи ни интересуваха и ние попитахме дали можем да отидем при нея и да поговорим за Шукшин. Но водачът поклати глава и обясни, че подобни разговори са необичайно трудни за нея, а вторият й съпруг се ядосва, когато някой започне разговор за Шукшин. Той все още го ревнува, въпреки че Шукшин отдавна е мъртъв. Може би защото всъщност съпругата все още е съпруга на Шукшин.

От училището вървяхме без да бързаме по селските улици покрай бившата къща на Шукшин, покрай мястото, където Василий Шукшин прекара детството си, право към връх Пикет. Тук на планината, от време на време, се провеждат четения на Шукшин, където идват гости от различни градове на Русия и местни поети и прозаици често изпълняват. Бардите също идват тук, образуват град на палатки и пеят песни за Шукшин, за родните им земи, за Русия. Това е добро място, безплатно. А наблизо тече планината Катун. Тук Василий Макарович купи къща за майка си, когато получи хонорар за Любавините. Съпругите се смениха, но само майката остана любима за цял живот. Шукшин се отнасяше с нея трогателно, нежно, уважително. Въпреки че и двамата бяха оскъдни с чувства, те не се гушкаха, не се целуваха пред всички, разговаряха насаме за основното и сериозното. По всички жизненоважни въпроси Шукшин се консултира само с нея. И когато влязох в колеж, и когато щях да се оженя, и може би дори когато щях да започна следващата си нова работа. Той го свали в "Калина Красная", увековечи любимата си майка завинаги. Паметникът Шукшин стои до къщата, в малка градина, до калината, която всъщност е червена. Майката преживя сина си, който живееше само 45 години. Ако преброите колко години животът му е бил посветен на творчеството, тогава изобщо няма да има нищо - 15 години. За да пишеш толкова много за петнадесет години, да снимаш толкова много, да влезеш в историята на киното като прекрасен актьор и режисьор, в литературата като национален писател, сигурно ти трябваха много сили, както морални, така и физически. Можем да кажем, че Шукшин е изгарял в работата си и е изгарял преждевременно, не е оценен по време на живота си, както е трябвало да бъде, включително в собствената си родина.

Лоялността към великия човек е трудна. Майка му му беше вярна. Майка не можеше да отиде на погребението, не дойде в Москва. Не можеше да повярва, че синът й вече го няма и нямаше сили да отиде в гроба. Но един от техните почитатели на Василий Макарович започна да й пише и подробно описва какви цветя засажда, как калината се навежда към паметника, същата червена като в романа, както в градината на майката.

Василий Макарович Шукшин е погребан на гробището Новодевичи в Москва. Гробът му е спретнат и добре поддържан, очевидно все още има хора, които почитат работата му, които идват да се поклонят до гроба на писателя и режисьора. Всичко е както трябва, само че сега сърцето ме боли от това колко бързо вдовицата му се опомни от загубата. Тя се омъжи за един, след това за друг, всички в очите, пред очите на хората. Трудно е да се разбере как лидерът на модна поп група може да замести велик човек в сърцето. Въпреки че всеки има своя собствена истина. Самата вдовица казва, че животът й не е бил лесен с писателя, че е пиел и се е карал и когато е ревнувал, може да го удари. Трудно е да живееш до много талантлив човек. В живота те не са толкова добри и еднозначни, обаче, като техните герои.

... не са "малките хора" на руската класическа литература. Шукшин прави всеки от тях значим по свой начин, тъй като те са хуманни, човеколюбиви. И въпреки че авторът им се смее, той се отнася с уважение към тях. Разказите на Шукшин са цяла енциклопедия от видове и проблеми на времето. Заключение В нощта на 2 октомври 1974 г. Василий Макарович се разболя. Взе лекарство, но не му подейства. На...

Този процес е свързан с добре известната загуба на предишни умения, работни традиции и семеен живот. Замяната на старото с новото може да бъде придружена от негативни явления на моралния ред. В. Шукшин ги вижда, анализира. Възпроизвеждайки понякога странно преплитане на смешното и драматичното, писателят ни предупреждава срещу несериозно отношение към случващото се, срещу безмислен смях. Затихване ...

Мур Елизавета

Коментар на филма на В.М. Шукшина "Калина червена"

Изтегли:

Визуализация:

Коментар на филма на В.М. Шукшина "Калина червена"

„Лечебната“ сила на киното.

"Калина Красная" не е просто филм, това е извисяващо се изкуство, където В.М. Режисьорът Шукшин органично прониква във В.М. Писателят Шукшин, където прозата е видима, а филмът - литературен; четейки книгата му, виждаме автора на екрана и гледайки екрана си припомняме прозата му.

За по-добро разбиране на В.М. Шукшин, изследвах взаимопроникването на киното във филмова история и проза във филма „Калина Красная“.

"Калина красная" е върховото постижение на зрелия В.М. Шукшин, работата е дълбока и човешка. Филмовият разказ е публикуван в списание "Our Contemporary" (1973, № 4). Филмът е заснет през същата 1973 година. Филмов режисьор и сценарист В.М. Шукшин, оператор А. Заболоцки, художник И. Новодережкин, композитор П. Чекалов. Премиерата се състоя през февруари 1974 година. На 7-мия Всесъюзен филмов фестивал в Баку Калина Красная беше отличена с главната награда.

Във филмовата история на В.М. Шукшин постави необичайно важни теми, които бяха разработени и завършени още във филма. Той повдига въпроса за отговорността на човека за избора на житейски път, показвайки моралния шок на главния герой Йегор Прокудин, бивш престъпник, крадец, чрез съмнения и мъчения, оставяйки миналото си. Йегор Прокудин е самотен човек с неспокойна душа и неизразходвана щедрост на сърцето; в него са преплетени смелост, достойнство, надареност и потайност, жестокост, буфонезия. В.М. Шукшин вижда в своя герой чертите на силен, добър човек, въпреки миналото си, което е разрушило и променило много в душата му. Пред нас е панорама от живота на героя с поредица от опити за създаване на съдбата. Насищането на този живот със събития позволява на героя да каже за себе си: „Живея, Господи, в бягство” ... И тази бързина на героя е причинена главно от опити за разрешаване на много въпроси на човешкото съществуване.

В процеса на заснемане се променят някои от обстоятелствата на действието, отделни редове и дори цели сцени, някои герои са въведени и, напротив, други изчезват.

Обърнах внимание на онези епизоди на филма, които предизвикват невероятно напрежение и проникват в самата душа на зрителя В.М. Шукшин.

Ето как е представен един от началните епизоди във филмовата история:

„И ето го - ще!

Това означава - вратата се затръшна зад Егор и той се озова на улицата на малко селце. Той вдъхна целия пролетен въздух, затвори очи и поклати глава. Вървеше малко и се облегна на оградата. Минаваше стара жена с кесия и спря.

Чувствате се зле?

Чувствам се добре, майко - каза Йегор. - Добре, че седнах през пролетта. Винаги трябва да сядаме през пролетта.

Къде да седнем? - не разбра старата жена.

В затвора".

В тази сцена човек може да види неудържимия хумор на Шукшин, през смях той говори за важното. Изглежда, че сцената не се нуждае от корекции, тя иска екрана. Но във филма В.М. Шукшин показа първите моменти от волята на Йегор по съвсем различен начин.

... Железните врати гърмят, освобождавайки подстригания Егор. И виждаме младите, леко изненадани лица на войниците от стражата, виждаме вековните, здрави стени, израстващи от езерната вода, ослепителната светлина на силното северно слънце. Йегор затваря очи за секунда от тази непоносима светлина и сега скоро, без да поглежда назад, той пристъпва напред, към нов живот.

Ботушите на Kirz удрят равномерно и отекващо по пода, звукът на токчетата отеква силно по неподвижната вода, а Йегор не чува нищо и не вижда нищо, всички насочени към желания бряг.

Ето го - ще!

Във филма тези първи секунди на свобода - свобода след пет години затвор - звучаха много по-силно, отколкото в прозата. Сравнявайки сцената от филмовата история с това, което видяхме във филма, разбираме защо В.М. Шукшин предпочете да остави оригиналните хумористични тонове на суровите цветове на истинската драма.

Егор е изигран от самия Шукшин: неговият герой в този момент се усмихва, не можете да забележите признаци на слабост в него, стъпката му е уверена и нетърпелива ...

В това доста дълго парче ние не само разпознаваме упорития инат на героя. Имаме предчувствие, че този човек всъщност се отдалечава от миналото, решението му е неотменимо.

Много прекрасни находки, добре замислени сцени в този филм.

Сцената на срещата на Йегор Прокудин с майка му, която не го е разпознала, е един от най-силните драматични епизоди на филма. С невероятна сила В.М. Шукшин изигра по-късното угризение на Йегор, че не е посещавал собствената си майка толкова дълго. Напрежението в тази сцена достига най-високата си точка, след което намира изход в отчаяно искреното признание на Йегор, когато вече неспособен да се овладее, той изскача от спрялата внезапно кола и, потръпвайки от ридания, пада с лице надолу на хълма в тревата. Той удря ръце в земята, крещи с неузнаваем глас, който се е променил, а камерата на Заболоцки, леко издигайки се над този разкаял се „блуден син“, включва обрасъл селски двор на църквата, нечий безименен гроб, толкова изтъркан като старата майка на Йегор. Има записи на Фомин, който беше на снимачната площадка на Калина Красная през 1973 г .: „Когато снимаха сцената на истерията на Йегор след завръщането му от майка му, Шукшин се гърчеше толкова ужасно на земята, ридаеше така искрено и неутешимо, че настръхваше слезе по кожата му, а камерата и осветителните устройства - всичко това изведнъж престана да съществува, падна някъде. Имаше някакво зловещо усещане, че това не е стрелба, не актьорът Шукшин, а просто някакъв мъж, който плаче, извива се в ужасна агония ... И, честно казано, забравяйки къде се случва всичко това, изведнъж се хванах да си мисля, че искам или да се втурне към човека, който плаче неутешимо на земята, или да избяга от целия този ужас. " Във филма обаче историята на баба Куделиха (майка на Егор Прокудин) под формата, в която В.М. Шукшин го представи във филмова история, бр. В проза майката на Йегор трепетно \u200b\u200bразказва за децата си:

“- Един сега живее с мен, Нюра, а трима в градове ...

И още две? - попита Люба.

Но техните ... не знам: те са живи, мили души, или отдавна не са били, - сълзи капеха в ръцете й и тя набързо избърса очите си с престилка.

Сцената на разговора на Йегор Прокудин с брези край обработваемата земя е необичайно трогателна. Чува се чуруликане на птици наоколо, вятърът леко поклаща оголените клони на дърветата и чуваме нежните думи на Йегор Прокудин, отправени към брезите:

„О, вие сте моите добри. Добре? Как си тук? Чакай ... "

Във филмовата история тази среща на героя с брези е третата. Трудно е да се разбере дали той търси опора „в брезите“, в тяхната белота или се сбогува с тях, разкайва се пред тях: „О, вие сте моите добри! И те стоят за себе си: те са се сгушили от ръба и стоят. Е, чакали ли сте? Станал зелен ... - Той нежно докосна брезата.

Има още един интересен епизод от филма, но вече отсъстващ от филмовата история. На трапезата на Байкалови един подпит, но очевидно добър човек, може би учител, пее народна песен на известните стихотворения на Некрасов („Школник“). И виждате колко е горчив и раздразнен, защото не им е било позволено да довършат пеенето, но каква песен и какъв добър край:

Тази природа не е посредствена

Земята още не е умряла

Какво извежда от хората

Толкова много славни, тогава знайте, -

Толкова много добри, благородни,

Силен с любяща душа

В разгара на скучния, студен

И са помпозни!

Тази песен сякаш подчертава различен път, който Йегор Прокудин е могъл да следва. След като се освободи, героят все още се втурва, той е на кръстопът: вътрешно Йегор, без сам да осъзнава, вече е далеч от Губошлеп, негов другар и „благодетел“, въпреки че все още не вижда близкото си бъдеще. Ще трябва да се раздели с илюзии, да разбере света, който ще избухне в живота му заедно с добротата на Люба Байкалова, която се влюби в него. Образът на Люба носи темата за ефективната доброта, желание и способност да се бори за човек, който се е спънал. Тя беше единствената, която успя да реши Йегор Прокудин, успя да му помогне да намери спокойствие. И накрая Йегор осъзнава колко му е нужна Люба.

"Червена калина,

Калина е узряла ",

често пеени във филмова история. Тази песен не е във филма. Но има статичен изстрел: някакво момче хвърля узрели плодове от калина във водата. Те бавно потъват, кълват ги малки, пъргави рибки. Според едно от популярните вярвания калината е символ на първата, задължително нещастна любов. Това е преживял Йегор Прокудин, героят на филмовата история и филма „Калина Красная“.

Песента за Калина, тази стара, популярна и толкова тъжна песен, не е във филма. И В.М. Шукшин я обичаше, пееше я умело, с душа ... По-близо до края на картината, в епизода с Люба и Петър, героят се опитва да я изпее, той върви по тясна селска улица до езерото, където жена му седи на пейка, близо до водата, тази тревожна минута, последната мирна минута, след това ще дойде изстрел, ще дойде смъртта ...

В "Калина Красная" В.М. Шукшин показа "раждането" и смъртта на човек, който цял живот вървеше по ръба:

„... Гладен, страдайки в детството си, мислех, че парите са празникът на душата, но той също осъзна, че не е така. И как - той не знае и не е знаел. "

Така, след като анализирахме епизодите от филма и филмовата история „Калина Красная“, се убедихме, че четенето ни дава пълната дълбочина на работата, събужда въображението и мисълта ни, обогатява чувствата и речта ни, а филмовата адаптация на творбата помага да оценят както работата на писателя, така и творческата работа.директори.

Мур Елизавета

Мур Елизавета

Коментар на филмовата история от В.М. Шукшина "Калина червена".

Изтегли:

Визуализация:

Коментар на филмовата история от В.М. Шукшина "Калина червена".

Четем. Мисля ...

За по-добро разбиране на В.М. Шукшин, реших да анализирам езика на неговите произведения на изкуството. Всеки трябва да разбере и почувства, че литературното и художествено творчество е преди всичко способността на писателя да изрази своето виждане за света, да предаде своите чувства, да повлияе на читателя чрез система от езикови изобразителни и изразителни средства.

Имената на героите играят важна роля във филмовата история.

Йегор Прокудин, Йегор, Йегорушка, Георги, Гор - така те се отнасят към главния герой през цялата филмова история.

Егор - от Георгий - Гръцки. "Фреза". Името на героя подчертава неговия произход - родом от селяни; определя първоначалната му, естествена потребност - да оре земята. Неслучайно на излизане от затвора Йегор, попитан от началника какво ще прави в дивата природа, отговаря със „земеделие“. Йегор отива в селото, без да намери убежище в града. И юнакът умира в обработваемата земя, намирайки истинското си лице: „И той, руски селянин, лежеше в родната си степ, близо до дома ... Лежеше с буза до земята ...“. Фамилията на централния герой се връща към прякораПрокуда - шегобиец, изобретателен, авантюристичен.

Прякорът на крадеца на главния герой -Скръб. Така Lipshlap го кръсти. Това е същността на героя във филмовата история "Калина Красная". Той носи мъка на хората около себе си. Мъката живее в душата му. И затова за нея няма почивка.

Неслучайно В.М. Шукшин нарича мила, мила жена, която стана любима на Егор Прокудин,Любов. Люба е тази, която помага на героя да намери душевно спокойствие, да се научи да обича. Името Любов е старославянско.

Целият текст на „Калина Красная“ е изграден върху противоречия и опозиции, които отразяват хвърлянето на главния герой и постепенно го довеждат до неизбежния край - смъртта. Истината и лъжите, животът и смъртта постоянно съжителстват във филмовата история и в душата на главния герой - Йегор Прокудин.

Водещата роля в организацията на текста играе антитезата, предназначена да предаде противоречията в ума и душата на крадеца рецидивист, опитващ се да се върне към произхода си.

Контрастът възниква още на първите страници на филмовата история. Йегор Прокудин отива на свобода, където има пролет, животът се събужда, където има „непрекъсната брезова гора“. И самият той го оставя на бърлогата на крадците: „Стаята беше оръфана, отвратителна. Някои сини тапети, заловени и също оръфани, съвсем неподходящо наподобяваха цвета на пролетното небе и това не беше никак добро в този смрадлив скрит свят, беше трудно. " Свободният живот и животът на крадеца са несъвместими.

Вътрешният конфликт на „Червената калина“ е свързан с търсенето на героя за „празник на душата“. Празник, според В.М. Шукшин, това е почивка, освобождение, експлозия на страсти. Историята за живота и смъртта на Йегор Прокудин не е нищо повече от трагедията на фалшив „празник на душата“. Жаждата за празник беше въплътена в танца на Йегор и Люсиен, които с този танц като че ли „забиха“ в ковчега „осакатения им живот“. А извън стените на крадешката бърлога - пролет. Пролет за В.М. Шукшина е символ на чистота, обновяване, живот. През пролетта Йегор Прокудин отива на свобода. И умира през пролетта. Възниква контраст: пролетта е живот, но пролетта носи със себе си и смърт.

Диалогът във филмовата история „Калина Красная“ е необичайно изразителен. Забележителен е епизодът от запознанството на Егор Прокудин с родителите на Люба Байкалова. Речта на стареца и Йегор е оцветена всеки по свой начин лексически, всеки има своя интонация. По време на този разговор Егор сега напълно „залива“, наранен от недоверието на възрастните хора, след което стъпва с въпроси на Фьодор, преструвайки се на следовател, провеждащ разпит. Той е находчив, красноречив и, може да се каже, „артистичен“. Не напразно в крайна сметка един ядосан старец беше възхитен от тази алкохолна напитка: "Какъв комисар!"

Във филмовата история "Калина Красная" авторът показва два специални свята, близки до главния герой: света на "крадците" и света, в който Йегор Прокудин, необичаен човек, възвишена природа, способна на дълбоки чувства. Предавайки оригиналността на всеки свят, В.М. Шукшин използва специални изобразителни и изразителни средства.

„Старата жена имаше румено, набръчкано лице и ясни очи“;

„И така областният автобус доведе Егор до село Ясное“;

"И сутринта беше добра - хладна, ясна."

Когато писателят характеризира бившите приятели на Егор, а сега врагове, на преден план излизат думи със значението на „зло“:

„Очите на (на Губошлеп) изгаряха от злоба“;

- Погледнах ... с гневен и обещаващ поглед.

Ясното и злото влизат в антонимични отношения в контекста на филмовата история. Това става възможно, защото ясната лексема има преносно значение „не е засенчена от нищо, спокойна“, а злото - „пълна с гняв, гняв“.

Показване на „средата“ на крадците, В.М. Шукшин използва жаргон, народни думи, които са наситени с речта на героите.

„Вашият гнил бизнес“ е разговорен;

"Sbatsayut" - разговорен;

„Закачи се“ - разговорно;

„Бързах да лая“ - разговорно;

„E-mine“ е разговорен;

„Да дразня“ - разговорен;

"Shavayu" - разговорен;

"Огромен лош късмет" - разговорен;

Описвайки „бърлогата“ на Губошлеп и компанията на крадците, авторът използва епитети:

„Скъсана, отвратителна стая“, „пленен, скъсан тапет“, „миризлив малък свят“. С тяхна помощ се поражда чувство за непривързаност и враждебност към бандата на крадците.

Творбата съчетава фолклорни думи и жаргон:

Какво е отвратенодобър приятел?

Надушен?

Светът е изобразен по съвсем различен начин, по който Йегор Прокудин успя да се очисти морално, да обича. В.М. Тук Шукшин използва много епитети, фразеологични единици, ярки, цветни призиви. Речта на героите съдържа и елементи от народния речник.

Описвайки старата жена, срещнала се по пътя на Егор, авторът използва епитета „ясни очи“. В описанието на Люба епитетът „сладко руско просто лице“ помага да се види истинска рускиня, мила и отзивчива.

А срещата на Йегор с брезите го характеризира като възвишен и мил човек. Юнакът ги нарича „приятелки“, „булки“. Тези адреси, използвани от автора, са необичайно нежни и красиви.

Те са поразителни в оригиналността на обръщението на Йегор към Люба: „Любушка-скъпа“, „сибирски палачинки“, „сладурче“, „ясна зора“. И как да не се усмихнем на тези думи на юнака, произнесени с такъв трепет и пакост?

Присъства в кинематографията на клерикализма и народния език:

Е, нека поставим въпроса малко по-различно ...

Тихо! Старецът заповяда. - Единглупакът огражда нещо, без да удряи другият ...

В.М. Шукшин високо цени изкуството. Следователно във филмовата му история има много музикални и литературни произведения.

Така филмовата история „Калина Красная“ започва с песента „Вечерната камбана“, която се изпълнява от рецидивисти. Това не е случайно. Песните влязоха в живота на В.М. Шукшин от детството. Вкъщи с майка си и сестра си Тая те пееха вечер. Мария Сергеевна знаеше много песни. Тя започна, Тая се вдигна. Вася пееше като мъж, тихо, но много точно и искрено. По-късно, когато Василий Макарович се прибираше вкъщи с филмов екип, неговите роднини винаги се събираха на празничната трапеза в чест на скъпия гост и пееха стари песни.

Има две версии на песента "Evening Bell". Едното е народно, другото е стихотворението „Вечерни камбани“, поставено на музика от руския композитор А.Т. Гречанинов и полския композитор С. Мониушко. Именно тази песен ни помага да разберем колко важна за рецидивистите е както „родната земя“, така и „бащината къща“, с която те се сбогуваха.

Невъзможно е да си представим филмова история без прекрасната песен "Калина Красная". Текстове на народна песен, музика - Й. Френкел. Забелязах, че в историята героите изпълняват песента „Калина Красная“ четири пъти. Отначало Лусиен го пее, за втори и трети път песента се изпълнява от Йегор Прокудин и едва за последен, четвърти път, песента започва да свири по нов начин: „толкова добра, толкова славна“ и това е защото Йегор и Люба го изпълниха заедно.

Особено внимание се обръща на епизода, в който Йегор Прокудин чете стихотворение на С. Йесенин „Нека сърцето е бодливо”. Пълно е с предчувствия за собствената си гибел. И това предчувствие през цялата филмова история преследваше героя:

"... ще падна и ще се заровя в снега."

Егор чете и стихотворение на А.С. Пушкин "Затворникът". Това се случва по време на престоя на героя в банята с Петър.

„Седя зад решетките във влажно подземие ...“ -

йегор започна първо. Петро подкрепи. И се оказа толкова неочаквано красиво за тях, така че - до сълзи - плавно и тъжно ”.

Несъмнено героят е близо до литературното творчество. Може би това е така, защото произведенията помагат на Егор да „излекува“ душата си, да се подобри морално или, може би, в сюжетите на своите произведения, Егор вижда собствения си живот.

Така открих, че визуалните и изразителни средства на езика дават на В.М. Лаконизмът на Шукшин, живописността, създават емоционалност, подобряват изразителността на речта. А произведенията на изкуството, които авторът е поставил в произведение на изкуството, помагам за по-доброто разкриване на образите на героите, предаването на техните чувства и емоции.