Полу-истории. Феликс Кривин Притча

Залата веднага беше анимирана. Зрителите станаха от местата си, пляскаха, викаха „браво“. Дори завесата, стар, изпитан и сценичен работник на сцената, се чувстваше малко неудобно да бъде приет толкова ентусиазирано. Следователно, с лека вълна към публиката, Завесата забърза обратно зад кулисите.
Аплодисментите се засилиха. Обаждат се, помисли си Завесата. "Какво можете да направите, трябва да излезете!"
Така той излизаше няколко пъти подред, а след това, след като се поколеба малко, напълно остана на сцената. Искаше да награди публиката за вниманието.
И тогава - ето го, черна неблагодарност! - публиката започна да се разпръсква.

Стълб за лампа

След като завърши висшето си образование в гората, Оук, вместо да отиде на строителна площадка, реши да пусне корени в града. И тъй като нямаше други свободни места, той си намери работа като Lamp Post в градски парк, в най-тъмния ъгъл - истински резерват за влюбени.
Стойката на лампата се задейства със светлина и толкова ярко осветяваше това уединено преди това място, че там не остана нито един любовник.
- И това е младостта! - оплака се стълбът. - И това са млади хора, които, изглежда, трябва да посегнат към светлината! Каква тъмнина, каква неприветливост!

Решетка

Решетката на затвора познава живота отвътре и отвън, поради което зачерква всичко толкова лесно.
Разбира се, вие също трябва да имате подход към него. Ако я приближите отвън, тя ще зачеркне камерата си и ако, не дай Боже, я приближите отвътре, тя ще зачеркне целия свят и с това няма да ви е лесно да се примирите.
Тази решетка е удивително подредена: тя може да зачеркне всичко и в същото време да застане здраво в позициите си.

Компас

Рисунката беше наистина добра. Компасът не можа да скрие възхищението си:
- Знаеш ли, братко Молив, не е лошо. Никак не е зле. Оказва се, че не сте без способности.
Тогава той помисли и каза:
- Само на теория вие сте слаби, вашите изчисления куцат. Нека опитаме заедно!
И Молив, воден от Компаса, прегази хартията. Но колкото и да бягаше, резултатът беше един-единствен кръг.
- Не е зле. Сега - не е лошо - ликуваше компасът. „Виждате ли какво означава теория. Веднага почеркът ви придоби увереност, яснота и сигурност. Тук все още липсва само нещо. Някакви подробности. Що се отнася до детайлите, подвел си, братко Молив.
И отново Молив, изтощен, прегази хартията и остави върху нея кръг - малко по-голям от предишния, но все пак само кръг.
И отново Компас оплака:
- Рисунката е добра. На теория всичко е точно. И мащабът е по-широк от преди. В него липсват само някои подробности. Все още се опитваш, братко Молив, а?

Касичка

- Научете се да живеете! - инструктира глинената касичка на съседите си в апартамента. - Ето ме, например: заемам видна позиция, не правя нищо, а парите продължават да валят.
Но колкото и пари да бяха хвърлени в касичката, всичко й се струваше малко.
- Все още прасенце! Тя се обади. - Още една стотинка!
Веднъж, когато касичката вече беше пълна, те се опитаха да вкарат в нея друга монета. Монетата не пасваше и касичката се тревожеше много, че тези пари няма да отидат при нея. Но собственикът прецени по различен начин: взе чук и ...
За миг Касичката загуби и парите, и видно място: от нея останаха само парчета.

Коприва

О, как Коприва се възмути, когато момчетата берат цветя! И не заради цветята, не, просто Копривата се дразнеше, че никой не се опита да я откъсне ... И междувременно Копривата нямаше да има нищо против.
Но веднъж щастието й се усмихна. Хванал крадеца за яката, Градинарят - разбираемо, възрастен, интелигентен мъж - посегна не към някакво цвете, а към нея, Коприва. И с каква наслада Копривата биеше зейналия любител на цветята! Тя разбираше, че добрите вкусове трябва да се възпитават от детството.

Комин

От гледна точка на комина, всички членове на нейното домакинство в кухнята имат някои доста нелепи притеснения. Кранът пълни същите кофи с вода от сутрин до вечер, Газовата печка загрява същите тенджери, кана и тигани, Секира, освен дърва за огрев, не иска да нарязва нищо.
И само Коминът стои над тези тесни кухненски интереси: той снабдява с дим цялата вселена.

Чух Меркурий как хората топят желязо и сега не можете да го докоснете: то бяга, не се дава. Всички се страхуват, че и тя може да бъде стопена.
Дори на работа, в термометър, Меркурий не може да се отърве от страха. Щом усети топлината, тя изтича нагоре по колоната! И тогава той си спомня, спира и показва, сякаш нищо не се е случило: „Температурата е нормална - тридесет и шест и шест“.
Страхът я кара още повече, но суетата не й позволява. Така в един момент стои Меркурий, който не знае какво да прави и едва след добро разклащане най-накрая се опомни.

Палуба

Не, Палубата за цигулка не може да разбере.
- Ако имах толкова мек, толкова красив калъф, не бих го заменил за никакви лъкове. И какво намира Цигулката в този Лък? Тя знае само, че я заяжда, но все пак е щастлива, забавлява се! Ако ме видяха така ...
Може би, Палубата е права в това: ако го изрежат, всичко ще изглежда съвсем различно.

Пенсиониран вредител

Старият, счупен Вредител, неподходящ за по-нататъшна работа в хоросан, остана в кухнята като майстор: той чука пирони, претегля храна и изпълнява различни малки поръчки. Той стана много по-любезен и дори се сприятели с Рафинад, към когото преди беше безмилостен.
„Разбирам колко ти е било тежко“, казва той на кубчетата захар. - Животът ме научи на много неща.
Но ако животът, за който говори Пешт, му даде възможност да се върне в хоросана ...
Нека обаче захарта се тревожи за това.

Гумено топче

Гумената топка, надута повече от останалите, се откъсна от канапа си и - полетя.
„В крайна сметка - разсъждава той, - Земята е същата топка като мен. Защо, по дяволите, да я държа? "
Колкото по-високо се издигате, толкова по-малко ви се струват тези, които остават отдолу. В съответствие с този природен закон, Гумената топка много скоро се почувства като голям размер.
„Изглежда вече обикалям около Земята, помисли си той. - Като нейния спътник. Но това не е необходимо за мен. Мога да отида в орбитата на Слънцето или дори да се преместя в друга галактика. Аз съм свободна планета! "
Идеята толкова зарадва Rubber Ball, че засия директно. И тогава той се хвана:
- Повече солидност! Той се предупреди. - Не забравяйте, че съм небесно тяло, най-мощните телескопи ме наблюдават!
Но Гумената топка не успя да запази солидността си: той изведнъж почувства, че му липсва въздух. При междупланетното пътуване това е естествен феномен, но Гумената топка не е била подготвена за това и следователно незабавно изсъхнала, набръчкана и копнела за земята.
„Някъде моят канап! Той помисли. "Бях толкова привързан към него!"
С тази мисъл гумената топка изтече.

гръмотевици и светкавици

Гръм - какво, Гръмът не се страхува от Светкавица. Вярно, той някак не успява да разговаря с нея лице в лице. Тази Мълния е болезнено гореща: как ще мига!
По това време Гръм не показва носа си на светлината. Нито го виждайте, нито го чувате. Но когато той забележи, че Светкавицата не е на хоризонта, тогава не можете да го задържите.
... - Колко време, - гърми, - да изтърпиш всичко това ?! Да, аз съм за такова нещо! ...
Така че ще се разпръсне, така че ще бушува - просто го слушайте! Той няма да мълчи, ще изложи всичко, само бъдете сигурни!
... Жалко, че Мълния не може да го чуе.

Плашило

Радвайки се от уговореното от него място в градината, Плашилото призовава гостите на домакинство. То ревностно маха на летящите птици, приканвайки ги да се спуснат и да пируват за тяхно удоволствие. Но птиците отскачат встрани и бързат да отлетят.
А Плашилото все още стои и маха и вика ... Той е много разстроен, че никой не иска да сподели радостта му.

Горски припеви

Барабан не искаше да споделя слава с колегите си и избяга в гората, за да организира оркестър под собствено ръководство.
Но в гората нямаше истински музиканти. Славеите и другите птички показаха потискаща посредственост и безвкусие - всички, с изключение на Кълвача, който много психически и талантливо изпълняваше горски припеви на своя народен инструмент.

Вечност

Когато Гранитният блок беше на два милиона години, новородено Глухарче се появи до нея - може би, за да я поздрави.
„Кажи ми - попита Глухарче, - мислил ли си някога за вечността?
Гранитният блок дори не помръдна.
- Не - каза тя спокойно. - Животът е толкова кратък, че не бива да губите време в мислене.
- Не толкова кратко - каза Глухарче. - Можете да направите всичко, ако искате.
- За какво? - изненада се Глиба. - От тези размишления само разочарование. Ще се разболеете и от нервност.
- Не изхвърляйте на земята! - Глухарче се ядоса. - Почвата ни е добра - чиста черна почва ...
Той беше толкова ядосан, че пухчето му полетя на вятъра.
Тънкият стрък се поклащаше упорито на вятъра, но вече не можеше да даде нито един убедителен аргумент.
- Толкова за вечността. Утеха за глупаци. Не, по-добре изобщо да не мислим - каза Глиба и се замисли.
На каменното чело, което не можеше да се набразва от хилядолетия, лежеше първата пукнатина ...

Apple

Ябълката се скрила сред листата, докато приятелите му били откъснати от дървото.
Той не искаше да попадне в ръцете на човек: вие ще го направите и те ще направят компот от вас, каква полза! Приятно малко.
Но да си сам на дърво също е малко удоволствие. По-забавно е да умреш в екип.
Така че може би внимавайте? Или не? Внимавай? Или не си струва?
Ябълката беше изострена от червей на съмнение. И той се изостри, докато от Яблоко не остана нищо.

- Не се ли страхувате да се удавите? - попита Вълновата треска.
- Да се \u200b\u200bудави? - алармира Вълната. - Ти каза - удави се?
И за първи път Вълна искаше да отиде до брега.
Тя дотича точно навреме, за да завземе по-добро място на брега, и се настани на мекия пясък, подготвяйки се да започне нов живот - без притеснение и вълнение.
И тогава тя усети, че почвата си отива изпод краката.
- Давя се! - Вълна изхлипа и отиде под земята.

... - Няма живот от тази трева! - възмущава се Колос. - Така че градушката да го бие, така че мълнията му да изпепели!
- Какво казваш! - предупреждават Колос другарите му. - Ако има пожар, тогава всички ще изгорим, никой няма да остане.
- Е, нека изгорим! - Колос не се успокоява. „Но на наше място ще поникнат други уши.
- А ако растат плевели?

Забраненият плод

Овца стои пред фризьор и със завист гледа на режещата публика.
Във фермата си Овцата мразеше да я режат. Но имаше нещо съвсем различно. Тя беше хранена, напоена, нарязана вкъщи и не поиска нищо за това. И тук…
Ако Овцата имаше пари, тя непременно щеше да влезе на прическа!

вечерен чай

Когато чайникът, приключил енергичната си дейност в кухнята, се появи в стаята, всичко на масата започва да се движи. Весело дрънка, поздравявайки го, чаши и лъжици, отстранява с уважение капака на Захарната купа. И само старата плюшена покривка се мръщи презрително и бърза да слезе от масата, запазвайки безупречната си репутация.

Мивка

Разглезеният кран се смяташе за първокласен говорител. Той наливаше денонощно вода и дори кофи, тенджери и купи, които, както знаете, не са непознати, в един глас казаха: "Не, стигнахме!"
Но Крейн имаше мивка - верен приятел на живота си. Тя редовно попиваше всички перли на красноречието му и беше направо задавена от възхищение. Вярно, тя не можеше да побере нищо и остана празна, но това също беше следствие от нейната изправност.

Срещнаха се две ядки - чук-чук! - издърпани, напукани до насита и всеки се търкаля в неговата посока. Те се търкалят и мислят:
ПЪРВ ОРЕХ. Ужасът от това, какви празни ядки са пораснали! Докато съм жив, никога не съм срещал нито един завършен.
ВТОРИ ОРЕХ. И как са, тези празни ядки, замаскирани? Погледнете го - нормална гайка, но още от първия звук става ясно какво е това!
ПЪРВ ОРЕХ. Ако само да се пропука с някого истински!
ВТОРИ ОРЕХ. Само да можех да чуя приличен звук от някого!
Ядките се търкалят и всеки мисли за празнотата на другия.
Какво друго могат да мислят празни ядки?

Светлина

Полилеят беше много уважаван в магазин за електроуреди.
"Тя трябва само да стигне до тавана си", казаха настолните лампи. - Тогава светът веднага ще стане по-светъл.
И дълго време, след като вече бяха заели места по бюрата, настолните лампи си спомниха за известната си сънародничка, която сега - уау! - се превърна в голямо светило.
Междувременно полилеят прекарва дни и нощи в ресторанта. Тя се настани добре, в самия център на тавана, и, заслепена от собствения си блясък, изгори вечерта толкова, колкото лампите за маса ще издържат цял \u200b\u200bживот.
Но това не направи света по-ярък.

Cleaver оценява работата на Rubank:
- Всичко е наред - одобрява той, - остава да се премахнат някои грапавини. Например бих направил това ...

Феликс Кривин. Открих това име достатъчно рано, като ученик в средното училище. В библиотеката на леля ми Наталия Зайцева имаше малка книжка с неговите миниатюри. Наричан е „Половин сказки“ и е публикуван в Ужгород през 1964 година. Прочетох го двадесет пъти! Или дори тридесет! Нейният мъдър хумор ме съпътства и до днес. За съжаление, името на Феликс Кривин, оставил след себе си добри две дузини от тези малки книги, е малко известно на съвременния читател. И така, реших леко да разширя кръга на читателите и почитателите на Кривин. Давам усмивка на традиционния добър петък.

ТВЪРДО ЧИК

Едва пиленцето се излюпи, този час получи порицание за счупване на яйце. Боже мой, откъде е взел такива маниери? Очевидно това е нещо наследствено ...

ОТГОВОРНОСТ

„Ние сме отговорни за онези, които сме опитомили“, каза овцете, отгледали вълка. Това бяха последните й думи ...

ИЗБОР НА ПРОФЕСИЯ

Беше тихо. Беше тъмно. В тъмнината - през прозореца - блестяха жълтите зеници на звездите. В тишината - пред прозореца - се чуваха някакви шумолене.

Мишката каза: "Когато порасна голям, определено ще стана котка ..."

ЧАСОВНИК

Осъзнавайки важността и отговорността на неговата житейска мисия, часовникът не тръгна: те стояха на стража във времето.

СПАСЕТЕ

Фотографският филм разпознава светлината твърде рано и следователно не може да се докаже правилно по време на работа.

СИЛА НА ПРЕДЛОЖЕНИЕ

„Стаята трябва да е отворена“, замислено отбелязва дръжката на вратата, когато вратата се отвори.

„Стаята трябва да бъде затворена“, заключава тя философски, когато вратата е затворена.

Убеждаването на дръжката на дръжката зависи от това кой я натиска.

ПЪН

Пънчето стоеше точно до пътя и минувачите често се спъваха по него.

- Не всички наведнъж, не всички наведнъж - пънът изскърца от недоволство. - Ще го взема, докато мога. Не мога да бъда разкъсан на парчета! Е, хора, те не могат да направят крачка без мен! "

ЛАМА

В семейството на камилите само ламата няма гърбица. Семейството на камилите също не е без своите черни овце.

ДИСКУСИЯ

Овенът изрази общо недоумение, заекът изрази общо безпокойство. Тогава лъвът стана и изрази общо мнение.

ПРОИЗХОДЪТ НА ЖИРАФАТА

Трябва да огънете врата си, когато живеете в такава среда. И е добре, когато има какво да се огъне.

НА СВОБОДНА ПРАКТИКА

Електрическото желязо поиска да го изключи от електрическата мрежа, тъй като отива за творческа работа.

Камшик

"Ще замръзне, предполагам, човек", притесни каишката. - Замразява ръце, крака, рамене. Спокоен съм по отношение на кръста, аз лично присъствам тук, но какво ще кажете за други области? "

ФОТЬОЙЛ

Важен стол, солиден стол, той се поддава предупредително, свива се, когато седнат на него, а когато станат, той се изправя, надменно се оглежда, демонстрирайки своята независима позиция.

НЕсправедливост

„Работите от сутрин до вечер - оплака здравият зъб, - и не благодарение на вас! А развалените зъби са всички в злато. За какво, човек се чуди? За какви заслуги? "

БЛОТ

Сред монотонните букви на лист хартия, едно петно \u200b\u200bе в състояние да запази своята индивидуалност. Тя не имитира никого, има свое лице и не е толкова лесно да го прочетете.

БАРБАРОН

„Трябва да сме по-опростени, по-разбираеми“, инструктира дрънкалката на цигулката. - Например, винаги ме слушат с удоволствие. Дори децата - и те разбират! "

ДЯСНА ДИЕТА

По-добре е да бъдете недохранени, отколкото да преяждате. Следователно котката яде мишката, а не обратното.

ЗДРАВ ОПТИМИЗЪМ

Мухата вярва в мухата, мушицата вярва в мушицата. А мишката вярва в мишката и изобщо не вярва в котката.

ПТИЦИ

Орел загива във всяка чинка. От съзнанието, че той не е орел, а чинка.

ПО-ВИСОКО НЕРВНО ИЗПЪЛНЕНИЕ

И недохранената змия може да бъде доведена до точката, че ще изстреля палуба срещу вас.

КАЖЕТЕ МЕН КОЙ Е ВАШИЯТ ПРИЯТЕЛ

Кучето е приятел на мъжа, но все пак трябва да видим какъв човек.

Роден да пълзи

За да се издигнете в небето, не е необходимо да напускате земята. Родените да пълзят достигат върховете именно поради способността си да не се откъсват от твърдата земя.

ЗДРАВА ЗАВИСТ

И така този термос поддържаше вряща вода, че чашите буквално се пръскаха от завист.

КЛУБА

Всяка сутрин затворът прави широк жест: нашата светлина, за какво да съжалявате, е достатъчна за всички!

И всяка вечер затворът затваря по-плътно прозореца: нашата светлина, без значение как другите я използват!

ZANOZA

"Изглежда, че сме на път", каза треска, ровейки се в крака ми. "Това е добре: по-забавно е в компанията."

Изпитвайки болка, момчето скочи на единия крак, а треската отбеляза доволно: „Е, казах ви, че в компанията е по-забавно!“

АКНЕ

Седнал на челото на нисък мъж, пъпка със завист погледна челата на високи хора и си помисли: "Иска ми се да имах такава ситуация!"

СНИМКА

Картината оценява живата природа: „Всичко това, разбира се, е нищо - и фон, и перспектива ... Но трябва да знаете някаква рамка!“

Клапа

"Рисувай ме", моли Флап. - Вече взех пръчка за шахтата. Остава само да рисувам. "

„Какъв цвят си - зелен, черен, оранжев?“

"Не съм добър в цветовете", смачква клапата. „Бих бил само знамето.“

ЗАОБИКАЛЯЩА СРЕДА

Казват, че всичко зависи от околната среда. Като каква е нашата среда, така израстваме. Но не винаги е така.

За дупка, например, средата може да е златна, може да е диамантена, но все пак е празно място.

ОТ ЖИВОТА НА ТАБЛЕТКИ

„Където и да мушкате, всички се стремят да ви погълнат.“ В здраво общество това не се случва.

ОТ ЖИВОТА НА ЯЙЦАТА

Самите те са студени, където могат да се затоплят. Затова те винаги се нуждаят или от кокошка, или от тиган.

ПЕДАГОГИЯ

Нито едно яйце не обича да бъде прекалено инкубирано.

ОТ ЖИВОТА НА ИЗобретателите

Един много умен заек прекара живота си, изобретявайки апарат за преработка на заек във вълче месо. Не искаше да остане заек. Но такива устройства, оказва се, вече са съществували и заекът се е превърнал във вълк без помощта на гениалното си изобретение.

ОТ ЖИВОТА НА ЧЕТИРИДЕСЕТТА

Къде можете да отидете, за да стъпвате с времето, когато се опитайте да влезете в крачка със себе си!

КРАСТАЦИ

Толкова много крака, такива транспортни средства - и всичко това, за да се върнем назад!

ТАЙНАТА НА ХОРАТА

В съвременните водни условия рибата хваща куката, както удавникът хваща сламка.

НАШИТЕ ВЕТЕРАНИ

Дори тогава, когато нямаше динозаври, инфузориите вече бяха реснички. И сега, когато дълго време няма динозаври, инфузориите все още са инфузории.

ТРУДНИ ВРЕМЕНА

И рибите имат моменти на меланхолия, когато изведнъж тя е болезнено издърпана на сушата.

ПРИМЕР ЗА ЗМИЯТА MUSSURANA

Змията Мусурана се храни изключително със змии и разглежда това като вид патриотизъм. И всъщност - защо трябва да ядем непознати? И защо непознати трябва да ни ядат? Нямаме ли никого? Нямаме ли никого? На тези въпроси отговаря змията Мусурана.

Крокодили

Не е страшно, когато младото е зелено. Тогава е старо и все още зелено, наистина е страшно.

ВАШЕТО МНЕНИЕ

Накрая врабчето получи възможност да изрази мнението си.

- Чик-цвърчене - каза врабчето. - Пиленце. Чирик. Това е мацка, това е чуруликане. Защо мацка с тях? "

ЖИТЕЙСКИ ОПИТ

Идва момент в живота на всеки дрънкач, когато той вече не възхвалява своето блато.

ДОСТОЙНОСТ

Колибри е малко по-голям от пчела, но все пак е птица!

„Нашите орли са добри момчета“, казва колибри.

Така, между другото, когато думата трябва.

ВОДА И ЛЕД

Ледът е по-лек от водата. Превръщането на водата в лед е поучителен и тъжен пример: колко често опитът да бъдеш твърд, за да си дадеш тежест завършва с неудобство и провал.

ПЕДЕСТАЛИ И ПАМЕТНИЦИ

Имало едно време пиедестал. Живял е и е бил по-дълъг от самия паметник, защото никога не се е стремял да достигне върховете.

ЕСЕН

Усещайки, че красотата й започва да избледнява и иска да продължи по някакъв начин лятото си, брезата пожълтя - най-модерната през есенната епоха ...

И тогава всички видяха, че е дошла нейната есен.

КОСМИЧЕСКА ВЪЗРАСТ

Снежинката, бавно потъвайки на земята, пита идващите храсти: „Това ли е Земята? Моля, кажете ми коя планета е това? " "Да, изглежда, че е Земята", отговарят храстите. Но в гласа им няма доверие.

МРАВКА

"Защо не носиш очила?" - попита мравката.

"Как да ти кажа ...", отговори той. - Трябва да видя слънцето и небето, и този път, който води до никой не знае къде. Трябва да видя усмивките на приятелите си. Малките неща не ме интересуват ... "

Содержание статьи развернуть / свернуть

1. Историите не са започнали
2. Кривин Феликс Давидович "Полу-трикове"

Историите не са започнали

ОЦЕНКА

... но като видя сълзите в очите й, лукът забрави, че се реже от вълнение.

ЗРЕЛОСТ

... и сега, след като влезе в широкия път, той вече не беше разкъсван в крайъгълните камъни, а се задоволи със скромната роля на препъни камък.

ПОЛОЖИТЕЛЕН ПРИМЕР

... тук например лъжица: тя също не винаги е спокойна, но това по никакъв начин не й пречи да работи с пълна отдаденост.

ИНДИВИДУАЛНОСТ

... но - ох, колко е трудно да си акцент! Особено в чекмеджето за стафиди.

ИГРАЧ

... и тъй като винаги е губил в живота, слушането му беше особено интересно.

РЕФЛЕКСИ

... когато има нападение над вълци, зайците са първите, които се разпръскват.

ПРОБЛЕМИ

... важно е кой отива, къде отива, защо отива! ..

- И на кого язди - вмъкна камилата.

ВСЕКИ С ВКУСА СИ

... какво е останало от кенгуруто? Разходете се по света с чанта.

Родословие на влечугите

... и така, пълзящи, огромните гущери постепенно се превърнаха в малки гущери.

УЧИЛИЩЕ НА ЖИВОТА

... но преди птиците да се научат да летят, колко много трябваше да пълзят!

ВЪЛКИ И ОВЦИ

... и когато вълците бяха пълни и овцете бяха в безопасност, възникна проблемът: как да се хранят овцете?

НИВОТО НА СВОБОДАТА

... може би най-голямата свобода за птиците е свободата да седят в клетка, когато пожелаят.

НИВО НА КУЛТУРА

... и крава, свикнала и със слама, и с вода, никога няма да дойде да изтегля вода през сламка.

УСЛОВИЯ НА ЖИВОТА

... но за пеперуда, живееща само един ден, изобщо не е безразлично какво е времето днес.

ОТ ЖИВОТА НА МИКРОБИТЕ

... и пробуждайки се за един милион години, микробът вижда колко много се е променило наоколо: много нови микроби са се появили на земята.

ОТ ЖИВОТА НА БИЛКИТЕ

... Ще има на кого да се поклони и на кого да се поклони.

ЛЮБОВ КЪМ СЪСЕДСТВОТО

... И ако клоните на едно дърво се разминават на върха, тогава клоните на различни дървета се простират един към друг.

КЛИМАТ

... на някои липсва топлината на юг, докато на други липсва северното сияние.

КЕТЕРИНГ

... убиха червея. Глад.

МНЕНИЕТО НА ЛЕТЯЩА МУХА ...

да изгори - да изгори!

ОБЕМЕЖЕНИЕ

... най-твърдите камъни са в пазвата.

Некролог

... изгоря като свещ в ерата на непрекъсната електрификация.

ДЕТЕКТИВ

... задълбочено разследване разкри, че престъплението е извършено от лице, което желае да остане анонимно.

НАПРЕДЪК

... така че тази малка страна, която произвеждаше само копчета и клечки за зъби, сега произвежда всичко - от бутони до клечки за зъби.

ЦЕНИ НА РАСТЕЖ

... от никой до Робинзон, от Робинсън до петък ... Такова е увеличението на населението на необитаемите острови.

ЗДРАВ СЪН

... и ако лъв, заобиколен от жирафи, спи до двадесет часа на ден, тогава жираф, заобиколен от лъвове, спи не повече от двадесет минути. Не можеш да дремеш, когато живееш в такава среда. Дременето е привилегия на силните.

ЗАЩИТА И АТАКА

... когато в животинския (а също и в човешкия) свят безвредният се прави на хищник, това е средство за защита, а когато хищникът се прави на безвреден, е средство за атака.

МИРИС КРЪВ

... миновете плуват далеч от миризмата на кръв, акулите плуват до миризмата на кръв, но повечето риби не реагират на миризмата на кръв. Мирише ли? Е, мирише. Тече ли? Е, тече. Всичко тече във водата, но нищо не се променя.

РОДИНА ПРИПОМНЯ, РОДИНА ЗНАЕ

... и едва след като тасманийският вълк беше напълно унищожен в собствената му Тасмания, той влезе в герба на тази държава.

НАСЛЕДСТВО

... е, да кажем, слон. Или лъв. Но какво има един жалък, невидим микроб? Но той намира и какво да наследи.

СИЛАТА НА ПРОТЕСТА

... и все още тигрите убиват зебри, а зебрите все още изразяват възмущението си. "Дяволи на райета!" - Зебрите са възмутени от тигрите.

РИЦАЦИ НА КРЪГАТА МАСА

... И накрая беше дадена вечеря. Жабата изяде мухата, изяде жабата, таралежът яде змията. Вечерята се проведе в атмосфера на взаимно разбирателство.

ИСТОРИЯ

... и тъй като Златната рибка имаше малко от моретата си, старецът беше отведен от последното старо корито.

ОТ ЖИВОТ НА РАБОТНИЦИ

... работата не е вълк, няма да отиде в гората, не се надявайте.

ОТ ЖИВОТА НА ЖУРНАЛИСТИТЕ

... Нито една от нашите преси не е пълна без преса.

ОТ ЖИВОТА НА ОСТАНАЛИТЕ

... Имаме човек на работното място да има възможност за почивка, но тогава той му плаща като за почивка, а не като за работа.

ОТ ЖИВОТА НА КУПУВАЧИТЕ

... В столицата има временни прекъсвания с храна, а в провинциите има постоянен недостиг.

ОТ ЖИВОТА НА Юбилея

... половин век е все още далеч от тавана. Подът и таванът са фундаментално противоположни неща.

ОБЩЕСТВЕНА СТРУКТУРА

... макар и без цар в главата, но с парламент и президентски съвет.

ПРАЗНИК НА УЛИЦАТА НА ИЗМЕНИТЕЛЯ

... най-накрая дойде времето за изкупителната жертва: той беше пуснат в друга зеленчукова градина, в историческата си родина ... Тогава козелът съжаляваше за Сидоров, че не се е омъжила за него!

ОСИЛАТОРНО ДВИЖЕНИЕ

... но какво е да се направи махало, ако се чувства зле и тук, и там?

ОБЩЕСТВЕНО

... и всички бяха разочаровани, че той не може да изпълни лебедовата си песен на бис.

ГЛЕДНА ТОЧКА

... а що се отнася до плешивата глава, основното за нея е горната част да блести.

Тези истории са взети от сборника на Феликс Кривин „Пръски от реалността“, публикуван в Ужгород през 1996 г. Някои от тях са ми познати от същата колекция от "Полу-трикове", някои самите аз ги чета за първи път.

Е, хареса ли ви Феликс Кривин? Чели ли сте творбите му преди? Ще съм благодарен, ако в коментарите можете да кажете на писателите, чието творчество е подобно на творчеството на Кривин. Благодаря предварително. Обичам такива кратки мисли в духа на тефтерите на Ilf, Неразчесаните мисли на Станислав Йежи Лец ...

P.S. Няколко миниатюри на Феликс Кривин в изпълнение на близкия му приятел Лев Луцкер

Кривин Феликс Давидович
"Полуфея"

Това е селекция от кратки философски истории от Феликс Давидович Кривин, който необичайно описва обикновени и до болка познати неща на всички, в неговите полу-приказки нещата оживяват, живеят собствения си живот, спорят, боледуват, клюкарстват, влюбват се , като цяло, почти като хората ...

Очилата го видяха със собствените си очи ...
Все още чисто нова, лъскава Бутон, тя се присъедини към живота си със старата,
изтъркано яке. Какво яке беше! Казват, че все още има такива
има поне дузина бутони, а колко са били преди - никой няма да каже. И
Бутон в живота й никога не е познавал нито едно яке.
Разбира се, изтъркано яке не можеше сам, с езика си плат
убеди Бутон. Иглата беше виновна за всичко, старият сводник, който имаше
тези случаи са страхотно преживяване. Тя просто подуши там, подуши тук - от Пуговка до
Яке, от яке до бутон, - и всичко е готово, всичко е пришито.
Историята на бедната Пуговка бързо получи публичност. Очилата й казаха
Покривка, Покривка, обикновено използвана за покриване на всички, този път не
сдържа се и сподели новината с Чаената лъжичка, Лъжицата изтърси всичко
Към стъклото и чашата - звънна в цялата стая.
И тогава, когато Пуговка беше в примка, достигна общото възмущение
граница. Веднага стана ясно на всички, че в неприятностите на Пуговкин старата якета играеше
далеч от последната роля. Все пак би! Кой ще влезе в примката от добър живот!

(читател Б. Попов)

Феликс Давидович Кривин (роден на 11 юни 1928 г., Мариупол (Донецка област) - руски и израелски писател, поет, прозаик. Феликс Кривин е автор на десетки книги, публикувани от началото на 60-те години в различни издателства на Съветския съюз. Сътрудничество с Аркадий Райкин, за който той пише странични предавания.
Основата на сатиричното творчество на Феликс Кривин е съставена от алегорични притчи - миниатюри (полуразкази или вид басни в проза).

Да се \u200b\u200bопитваш да преразкажеш с твоите думи лаконичните и изключително цялостни произведения на този писател е безсмислено. И това е просто невъзможно! Колко невъзможно е да се предаде богатството на цветовете и нюансите на дъгата с помощта на черно-бяла фотография. Защото в литературния театър на Феликс Кривин няма статисти; тук всяка дума играе важна роля. Затова притчите и полуразказите на Кривин, имитациите и афоризмите на Кривин трябва внимателно да се четат сами. Или слушайте много добър читател. Но най-хубавото - изпълнено от самия автор!

Феликс Кривин умело и естествено пътува през много далечни епохи и векове. Поглеждайки в мезозойската ера, той ненатрапчиво интервюира меланхоличен динозавър, в Древна Гърция лесно (но в никакъв случай не колега) разговаря с Платон, Сократ, Архимед и други велики елини, свободно и естествено се чувства сред безстрашните мускетари. И заедно с автора благодарните му читатели вървят по стъпките на вековете.

РЪКОВОДСТВО ЗА ПОЛЗВАНЕ НА РУСКИ

Уважаеми кандидати!

След анализ на вашите въпроси и есета заключавам, че най-трудното за вас е подборът на аргументи от литературни произведения. Причината е, че не четете много. Няма да казвам излишни думи за назидание, но ще препоръчам МАЛКИ произведения, които ще прочетете след няколко минути или час. Сигурен съм, че в тези истории и истории ще откриете не само нови аргументи, но и нова литература.

Кажете ни вашето мнение за нашата лавица \u003e\u003e

Кривин Феликс Давидович "Полу-трикове"

Гребенът, който беше много неравномерен в боравенето с косата, беше много активен. И стигна до там, че след като се появи веднъж на работното си място, Гребенът онемя:
- Е, ето ви: останаха само три косми! С кого искате да работите?
Никой не й отговори, само Балдхед се усмихна тъжно. И в тази усмивка, като в огледало, се отразява резултатът от дълги години разресване в областта на косата.

Много се говореше за това за какво трябва да се грижите всяка секунда.
Първо, Годината изпълнена. Той разработи общите проблеми на времето, сравни времето в миналото с времето в нашето време и в заключение, когато времето му изтече, той каза, че всяка секунда трябва да бъде спасена.
Денят, който го последва, повтори накратко основните разпоредби на Годината и тъй като нямаше време за друга, завърши речта си, като каза, че всяка секунда трябва да бъде спасена.
Час във всичко, договорено с предишните лектори. Поради липса на време обаче той трябваше да заяви съгласието си в най-кратка форма.
Една минута само успя да ми напомни, че всяка секунда трябва да бъде защитена.
В самия край думата беше дадена на Secunda.
- Трябва да се погрижим ... - каза Секунда и - приключи.
Те не спасиха Втория, не спасиха. Очевидно малко се говореше за това.

НАУЧЕН СПОР

Попитайте изтривалката, която е най-умната и образована в нашата зала. Тя веднага ще ви отговори: Галош и бос.
Галоша и Бос се отличават с това, че щом са наблизо, веднага започват научни спорове.
„Колко мокър е този свят“, започва Калоша. - Отидете, отидете - няма да намерите сухо място.
- Да ти! - обекти Бос. - Светът е напълно сух.
- Не, мокро е!
- Суха е!
Споровете им обикновено се разрешават от чехъл:
- Колеги, оставете безполезни аргументи. Светът може да бъде както мокър, така и сух: мокър - когато домакинята мие пода, сух - през цялото останало време.

SNOWFLAKES

Снежинката беше привлечена към Земята - очевидно тя е чула много хубави неща за Земята.
И тогава Снежинка тръгна на пътя. Тя не се движеше толкова бързо, колкото искаше, защото я спираха други снежинки и на всяка трябваше да се каже за Земята - най-добрата планета в света.
Снежинките бавно се спускаха към Земята, сякаш се страхуваха да я смачкат: в края на краищата Земята е една и има събрани твърде много снежинки.
Снежинки доверчиво паднаха на Земята, доверявайки й мечтите си, плановете си за бъдещето ...
И тогава Боут ги настъпи, дебела кожа, тъп Ботуш, който, макар да беше на прав път, разбираше много малко в живота.
Едно зареждане не е цялата Земя, това не означава нищо в сравнение със Земята. Но как можеха да го разберат снежинките? Смазани от ботуш, те се превърнаха в лед и не мечтаеха за нищо друго.
И по този лед се изплъзнаха много различни обувки, следвайки следата на тъпата обувка, която смачка малки снежинки ...

МОЛИВ И ГУМА

Молив и Дъвка се ожениха, направиха сватба - и живеят в мир.
Моливът е остър, но ластикът е мек и податлив. Така се разбират.
Приятели гледат младата двойка, изненадани: нещо тук не е както трябва, не както обикновено се случва. Приятелите на молив, пера, го тормозят в мъжката компания:
- Заблудил си, братко! Ластикът ви върти, както иска. Дори няма да имате време да кажете и дума, а тя е в канализацията. Къде е вашата мъжка гордост?
И приятелките Gum, бръсначи, я досаждат:
- Давате много воля на вашия молив. Виж, ще плачеш с него заради мекотата си. Той ще ви предпише! ..
Такива инструкции в крайна сметка свършиха своята работа. Молив, за да защити гордостта на своя човек, започна да носи всякакви глупости, а Ластик, за да се защити и укрепи семейството, отиде да изтрие всичко, което Молив не написа. И молив и дъвка се разделиха, без да са живели и месец.
Перата и бръсначите бяха силно засегнати от раздора в семейство Молив. Единствената утеха за тях беше, че всичко се случи точно така, както те предвиждаха.

СИЛЕН АРГУМЕНТ

Крейда работи усилено. Той пише, рисува, брои нещо и когато попълва цялата дъска, се отдръпва настрана, питайки околните:
- Е, ясно ли е сега?
Парцалът беше неразбираем и затова тя искаше да спори. И тъй като тя нямаше други аргументи, тя просто взе и изтри всичко, което беше написала от дъската.
Трудно беше да се възрази срещу такъв аргумент: Раг явно използваше официалното си положение. Но Chalk дори не помисли да се откаже. Той започна да доказва всичко от самото начало - много подробно, задълбочено, на цялата дъска.
Мислите му бяха достатъчно убедителни, но - какво можете да направите! - Парцалът отново не разбра нищо. И когато Крейк свърши, тя мързеливо и небрежно отново изтри всичко, което беше написала от черната дъска.
Всичко, което Мелок доказа толкова дълго, на което се отдаде безследно ...

ПРОЦЕСНО ОБУЧЕНИЕ

Радостно събитие в семейство Drills: роди се син.
Родителите няма да спрат да гледат потомството си, съседите гледат - те са изненадани: плюещ образ на баща!
И кръстиха сина си Тирбушон.
Времето минава, тирбушонът става по-силен, зрее. Той ще трябва да учи истински бизнес, да се опита на метал (всички тренировки са наследствени майстори на метали), но родителите му не му дават: той е все още млад, нека първо се учи от нещо меко.
Баща носи тапи вкъщи - специални тапи, одобрени от Министерството на образованието - и Тирбушон се учи от тях на умението за пробиване.
Така се възпитава синът на Дрил - на задръствания. Когато му дойде времето и се опитват да му дадат нещо по-твърдо (пробили са, казват, вече са научили) - къде там! Тирбушон и не иска да слуша! Започва да търси тапи за себе си, да разглежда внимателно бутилките.
Старите тренировки са изненадани; и как синът им заблуди?

НА ОХРАНАТА НА МОРАЛА

Ломик се приближи до вратата на Сейфа и се представи:
- Аз съм скрап. А ти кой си? Отвори! Вратата мълчеше, но Ломик беше достатъчно опитен в такива въпроси. Той знаеше какво се крие зад тази външна изолация и затова без повече шум пое Вратата ...
- Остави ме на мира, побойник! - изкрещя Вратата.
- Спри да пробиваш! Ние ви познаваме!
Тази сцена беше наблюдавана с интерес от телефонния приемник. Първото й движение беше да се обади и да каже къде да отиде, но тогава тя си помисли, че не си струва да се включва и освен това беше интересно да разбере как ще завърши тази история.
И когато всичко свърши, телефонният приемник започна да звъни навсякъде:
- Нашата е докачлива! Тя се преструва, че е толкова вярна на своя Ключ, но всъщност ...

Очилата го видяха със собствените си очи ...
Все още чисто нова, лъскава Бутон, тя се присъедини към живота си със старо, изтъркано яке. Какво яке беше! Казват, че дори сега той има поне дузина такива бутони и никой няма да каже колко преди. Но Пуговка никога не е познавала нито едно яке през живота си.
Разбира се, едно изтъркано яке не би могло да убеди Бътън с платния си език. Игла беше виновна за всичко, стар сводник, който има много опит в тези въпроси. Тя просто се стрелна там, приведе се тук - от бутон до яке, от яке до бутон и всичко е готово, всичко е зашито и покрито.
Историята на бедната Пуговка бързо получи публичност. Очила й казаха покривката, покривката, обикновено използвана за покриване на всички, този път не можеше да устои и сподели новината с чаената лъжичка, лъжицата изхвърли всичко към чашата и стъклото звъни из цялата стая.
И тогава, когато Пуговка беше в примката, общото възмущение достигна границата. Веднага стана ясно на всички, че старото яке е изиграло важна роля в неприятностите на Пуговка. Все пак би! Кой ще влезе в примката от добър живот!

Карамфилът се наведе от обувката си, за да види как се справя господарят му, и веднага чу:
- О!
Карамфилът се развълнува. Очевидно Учителят е в някаква беда? И Карамфилът се наведе още повече.
- О! О! - извика собственикът, а след това свали обувката си и изчука с чук Гвоздик.
„Той крие нещо от мен!", Помисли си Гвоздик. „Но нищо, все пак ще разбера какъв е въпросът!" И той отново се наведе.
Собственикът се ядоса, взе клещите и извади Карамфила от обувката си. Лежейки в килера сред ненужни неща, Гвоздик си помисли:
"Горд мъж! Не иска другите да виждат колко тежък е животът за него!"

Веднъж излязъл на тротоара, прикладът за цигари се огледа и, като не намери нищо забележително, помисли с недоволство: "Ситуацията! И моят идиот трябваше да ме изплюе точно на това място!"
Прикладът на цигара се занимаваше с разглеждане на минувачи и настроението му значително се подобри.
- Хей, да, ето, виждам, има доста сладки обувки! - възкликна той и веднага се вкопчи в един от тях.
- Оставете ме на мира, нагли! - възмути се Обувката. - Изобщо не те познавам!
- Хе-хе-хе! - ухили се дупето. - Можете и да се запознаете.
И когато Shoe го отърси, задника на цигарата се залепи за стария Boot:
- Още ли скърцаш, татко? Не е ли време за сметището?
Дупето си спомни навреме сметището: Метлата вече го беше забелязала.

НЕВИННА БУТИЛКА

Бутилката е опитвана за пиянство, но тя се оказва невинна.
Процесът, разбира се, не беше истински, а другарски - както знаем, пиянството не се опитва. Но за бутилката това беше достатъчно.
Най-възмутени бяха Чашата и Чашата. Чашата призова присъстващите да "погледнат трезво на нещата", а Чашата помоли да приключи възможно най-скоро, тъй като тя, Чашата, не понася миризмата на алкохол.
И тогава изведнъж се оказа, че Бутилката не е вино. Това беше ясно доказано от свидетеля Сок, който непрекъснато трябваше да се занимава с бутилката по време на работа.
Всички веднага се почувстваха неудобно. Никой не знаеше какво да каже, какво да направи и само Тирбушон (който знаеше как да се измъкне от всяка позиция) весело извика:
- Братя, това събитие трябва да се чества! Хайде, ще те почерпя!
И заведе цялата компания при стария си приятел Кег. Тук беше много забавно, стъклото и стъклото щракаха чаши с бутилката всяка минута и скоро се пълнеше до самия врат.
И всички бяха сърдечно щастливи, че Бутилката, която наскоро бяха преценили толкова строго за пиянство, беше напълно невинна ...

Какви професии са балончета не са опитвали!
Той беше лекар - беше елиминиран поради липса на съдържание. Той се опита в подвързването на книги - той също трябваше да напусне: там нещо не вървеше. Сега Bubble, след като се запаси с мастило, реши да напише книги. Може би той ще направи писател?
Трябва да се получи: в края на краищата Bubble е преминал през такова училище за живот!
МЪЖЕЩИ

Копчета за ръкавели са много грациозни, придават на Ризата елегантен и дори изтънчен вид.
Но я спират да запретне ръкави. И това е толкова необходимо в живота ...

Всеки път, когато изпълнението се приближаваше към края, Завесата беше много притеснена, подготвяйки се за излизането си. Как ще го срещне публиката? Той внимателно се огледа, изтърка малко забележим пух и - излезе на сцената.
Залата веднага беше анимирана. Зрителите станаха от местата си, пляскаха, викаха „браво“. Дори завесата, стар, изпитан сценичен работник, се чувстваше малко неудобно, когато беше толкова ентусиазирано поздравен. Затова, след като леко помаха на публиката, Завесата забърза обратно зад кулисите.
Аплодисментите се засилиха. "Те се обаждат", помисли си Завесата. "Какво можете да направите, трябва да излезете!"
Така той излизаше няколко пъти подред, а след това, след като се поколеба малко, напълно остана на сцената. Искаше да награди публиката за вниманието.
И тогава - ето го, черна неблагодарност! - публиката започна да се разпръсква.

СТЪЛБ ЗА ЛАМПА

След като завърши висшето си образование в гората, Оук, вместо да отиде на строителна площадка, реши да пусне корени в града. И тъй като нямаше други свободни места, той си намери работа като Lamp Post в градски парк, в най-тъмния ъгъл - истински резерват за влюбени.
Фенерният стълб се задейства със светлина и толкова ярко осветяваше това уединено преди това място, че там не остана нито един любовник.
- И това е младостта! - оплака се стълбът. - И това са млади хора, които, изглежда, трябва да бъдат привлечени към светлината! Каква тъмнина, каква неприветливост!

Решетката на затвора познава живота отвътре и отвън, поради което зачерква всичко толкова лесно.
Разбира се, вие също трябва да имате подход към него. Ако я приближите отвън, тя ще зачеркне камерата си и ако, не дай Боже, я приближите отвътре, тя ще зачеркне целия свят и с това няма да ви е лесно да се примирите.
Тази решетка е удивително подредена: тя може да зачеркне всичко и в същото време да стои твърдо в позициите си.

Научете се да живеете! - инструктира глинената касичка на съседите си в апартамента. - Ето ме, например: заемам видна позиция, не правя нищо, а парите продължават да валят.
Но колкото и пари да бяха хвърлени в касичката, всичко й се струваше малко.
- Все още прасенце! тя се обади. - Още една стотинка!
Веднъж, когато касичката вече беше пълна, те се опитаха да вкарат в нея друга монета. Монетата не пасваше и касичката се тревожеше много, че тези пари няма да отидат при нея. Но собственикът прецени по различен начин: взе чук и ...
За миг Касичката загуби и парите, и видно място: от нея останаха само парчета.

О, как Коприва се възмути, когато момчетата берат цветя! И не заради цветята, не - просто Копривата се дразнеше, че никой не се опита да я откъсне ... А междувременно Копривата нямаше да има нищо против.
Но веднъж щастието й се усмихна. Хванал крадеца за яката, Градинарят - разбираемо, възрастен, интелигентен мъж - посегна не към някакво цвете, а към нея, Коприва. И с каква наслада Копривата биеше зеещия любител на цветята! Тя разбираше, че добрите вкусове трябва да се възпитават от детството.

Чух Меркурий как хората топят желязо и сега не можете да го докоснете: то бяга, не се дава. Всички се страхуват, че и тя може да бъде стопена. Дори на работа, в термометър, Меркурий не може да се отърве от страха. Щом усети топлината, тя изтича нагоре по колоната! И тогава той си спомня, спира и показва, сякаш нищо не се е случило: „Температурата е нормална - тридесет и шест и шест“.
Страхът я кара още повече, но суетата не й позволява. Така в един момент стои Меркурий, който не знае какво да прави и чак след добро разклащане най-накрая се опомни.

ГРЪМОТЕВИЦИ И СВЕТКАВИЦИ

Гръм - какво, Гръмът не се страхува от Светкавица. Вярно, той някак не успява да разговаря с нея лице в лице. Тази Мълния е болезнено гореща: как ще мига!
По това време Гръм и бял нос не се вижда. Нито го виждайте, нито го чувате. Но щом забеляза, че на хоризонта няма Светкавица, не можете да го задържите.
- Колко време, - гърми, - да изтърпиш всичко това ?! Да, аз съм за такова нещо! ..
Така че ще се разпръсне, така че ще бушува - просто го слушайте! Той няма да мълчи, ще изложи всичко, само бъдете сигурни!
... Жалко, че Мълния не може да го чуе.

Радвайки се от уговореното от него място в градината, Плашилото призовава гостите на домакинство. То ревностно маха на летящите птици, приканвайки ги да се спуснат и да пируват за тяхно удоволствие. Но птиците отскачат встрани и бързат да отлетят.
А Плашилото все още стои и маха и вика ... Той е много разстроен, че никой не иска да сподели радостта му.

ВЕЧНОСТ

Когато Гранитният блок беше на два милиона години, новородено Глухарче се появи до нея - може би, за да я поздрави.
„Кажи ми - попита Глухарче, - мислил ли си някога за вечността? Гранитният блок дори не помръдна.
- Не - каза тя спокойно. - Животът е толкова кратък, че не бива да губите време в мислене.
- Не толкова кратко - каза Глухарче. - Можете да направите всичко, ако искате.
- За какво? - изненада се Глиба. - От тези размишления само разочарование. Ще се разболеете и от нервност.
- Не изхвърляйте на земята! - Глухарче се ядоса. - Имаме добра почва - чиста черна почва ...
Толкова изгуби нервите си, че пухът му полетя на вятъра.
Тънкият стрък се поклащаше упорито на вятъра, но вече не можеше да даде нито един убедителен аргумент.
- Толкова за вечността. Утеха за глупаци. Не, по-добре изобщо да не мислим - каза Глиба и се замисли.
На каменното чело, което не можеше да се набразва от хилядолетия, лежеше първата пукнатина ...

Ябълката се скрила сред листата, докато приятелите му били откъснати от дървото.
Той не искаше да попадне в ръцете на човек: вие ще го направите и те ще направят компот от вас, каква полза! Приятно малко.
Но да си сам на дърво също е малко удоволствие. По-забавно е да умреш в екип.
Така че може би внимавайте? Или не? Внимавай? Или не си струва?
Ябълката беше изострена от червея на съмнението. И се изостри, докато от Яблоко не остана нищо.

Не се ли страхувате да се удавите? - попита Вълновата треска.
- Да се \u200b\u200bудави? - алармира Вълната. - Ти каза - удави се?
И за първи път Вълна искаше да отиде до брега.
Тя дотича точно навреме, за да завземе по-добро място на брега, и се настани на мекия пясък, подготвяйки се да започне нов живот - без притеснение и вълнение.
И тогава тя усети, че почвата си отива изпод краката.
- Давя се! - Вълна изхлипа и отиде под земята.

ЗАБРАНЕНИТЕ ПЛОДОВЕ

Овца стои пред фризьор и със завист гледа на режещата публика.
Във фермата си Овцата мразеше да я режат. Но имаше нещо съвсем различно. Тя беше хранена, напоена, нарязана вкъщи и не поиска нищо за това. И тук...
Ако Овцата имаше пари, тя непременно щеше да влезе на прическа!
ВЕЧЕРЕН ЧАЙ

Когато чайникът, приключил енергичната си дейност в кухнята, се появи в стаята, всичко на масата започва да се движи. Весело дрънка, поздравявайки го, чаши и лъжици, отстранява с уважение капака на Захарната купа. И само старата плюшена покривка се мръщи презрително и бърза да слезе от масата, запазвайки безупречната си репутация.

МИВКА

Разглезеният кран се смяташе за първокласен говорител. Той наливаше денонощно вода и дори кофи, тенджери и купички, които, както знаете, не са непознати, в един глас казаха: "Не, стигнахме!"
Но Крейн имаше мивка - верен приятел на живота си. Тя редовно попиваше всички перли на красноречието му и беше направо задавена от възхищение. Вярно, тя не можеше да побере нищо и остана празна, но това също беше следствие от нейната изправност.

Полилеят беше много уважаван в магазин за електроуреди.
"Тя трябва само да стигне до тавана си", казаха настолните лампи. - Тогава светът веднага ще стане по-светъл.
И дълго време, след като вече бяха заели места по бюрата, настолните лампи си спомниха за известната си сънародничка, която сега - уау! - се превърна в голямо светило.
Междувременно полилеят прекарваше дни и нощи в ресторанта. Тя се настани добре, в самия център на тавана, и, заслепена от собствения си блясък, изгори вечер, колкото лампите за маса ще издържат цял \u200b\u200bживот.
Но това не направи света по-ярък.

КОШЕТО

Е, ти, Кутия - казва лампата на кутията, - виж какво пише на листчетата, които пазиш.
Но ковчежето, колкото и да се опитва да се вгледа в себе си, не може да прочете нищо.
- Какво пише там? Тя пита.
- Да, това са най-противоречивите неща. На един лист хартия „Обичам те“, на другия, напротив, „Не те обичам“. Къде е придържането ви към принципите след това?
Кутията размишлява. Всъщност тя никога не се задълбочаваше в съдържанието на листчетата, които трябва да пази. И там, оказва се, Бог знае какво е написано. Ще е необходимо да разберем този въпрос!
Тогава домакинята влиза в стаята. Тя сяда на масата, отваря кутията и изведнъж - капе, капе, капе - сълзи капят от очите й.
Виждайки, че домакинята плаче, горкият ковчег е напълно разстроен.
Разбира се, тя решава, това е всичко поради липсата на принципност.

БОСТЪР В ГОРАТА

Огънят угасваше.
В него едва ли проблясваше живот, той чувстваше, че няма да мине дори час, преди куп пепел да остане от него - и нищо друго. Малка купчина пепел сред огромна гъста гора.
Огънят леко пропука, викайки за помощ. Червеният език трескаво облизваше почернените въглища и Брук, подтичайки, намери за добре да попита:
- Вода за теб?
Огънят изсъска от импотентен гняв. Липсваше му само вода в позицията му! Очевидно, осъзнавайки неуместността на въпроса си, Брук измърмори някакво извинение и побърза да се отдалечи.
И тогава храсти се наведеха над угасващия огън. Без дума те протегнаха клоните си към него.
Огънят жадно сграбчи клоните и се случи чудо. Огънят, който сякаш напълно изгасна в него, пламна с нова сила.
Ето какво означава навременната помощна линия за пожар!
Огънят се надигна, облегнат на храстите, се изправи в цялата си височина и се оказа, че той изобщо не е толкова малък. Под него пропукаха храсти и се удавиха в пламъци. Нямаше кой да ги спаси. И огънът вече беше скъсан. Той стана толкова висок и ярък, че дори дърветата посегнаха към него: едни се възхищаваха на красотата му, други просто за да стоплят ръцете си.
Далечните дървета завиждаха на онези, които бяха близо до Огъня, а те самите мечтаеха как да се приближат до него.
- Огън! Огън! Нашият огън! - шумолеха далечни дървета. - Загрява ни, осветява живота ни!
А близките дървета пропукаха още по-силно. Но не от възхищение, а защото Костър ги погълна с пламъка си, смачка ги под себе си, за да се издигне още по-високо. Кой от тях би могъл да устои на дивата сила на гигантския Огън в гората?
Но все още е имало сила, която е потушила огъня. Удари гръмотевична буря и дърветата проляха тежки сълзи - сълзи над Огъня, на който бяха свикнали и които заглъхнаха, преди да успеят да ги погълнат.
И едва по-късно, много по-късно, когато сълзите изсъхнаха, дърветата раздаваха огромната черна пепел на мястото, където бушуваше огънят.
Не, не огън - огън. Горски пожари. Ужасно природно бедствие.

Пътеката изтича към Пътя и спря възхитено.
- Лели, лели, как сте толкова големи?
- Обикновено - неохотно обясни Дорога. - Беше малък като теб и след това порасна.
- Иска ми се да можех да порасна! - въздъхна Трейл.
- Каква полза има? Всички те яздят, всички те тъпчат - това е цялата радост.
"Не, не всички", каза Път. - Докато съм малка, не ме пускат далеч и тогава бих ... леле, колко далеч съм стигнал!
- Отдавна? Защо далеч? Стигнах до града и това е, достатъчно ми беше ...
Пътят увисна и се отклони обратно в гората. „Преминах!“ Заслужава ли си да бъде скъпо? Може би е по-добре да останеш Пътя, да се загубиш завинаги в гората?
Не, не по-добре, никак не по-добре. Просто Пътят този път беше сгрешен, просто излезе по грешния път.
МАЛКО НИЩО ЖИВОТ

Защо не носиш очила? - попитаха Мравката.
- Как да ти кажа ... - отговори той. - Трябва да видя слънцето и небето, и този път, който води до никой не знае къде. Трябва да видя усмивките на приятелите си ... Малките неща не ме интересуват.

Картината дава оценка на живата природа:
- Всичко това, разбира се, е нищо - и фон, и перспектива. Но трябва да знаете някаква рамка!

ТВОРЧЕСКИ МЕТОД

Сред цветята има спор за красотата.
Торн взема думата:
„По никакъв начин не мога да се съглася с креативния метод на Роза. Остротата е да! Проникване в дълбочината - разбирам това! Но да представя всичко в розова светлина ...

СИЛА НА ПРЕДЛОЖЕНИЕ

Стаята трябва да е отворена - замислено отбелязва Дръжката на вратата, когато вратата се отвори.
„Стаята трябва да бъде затворена“, заключава тя философски, когато вратата е затворена.
Убеждаването на дръжката зависи от това кой го натиска.
ZANOZA

Струва ни се по пътя - каза Сплинтър, захапайки крака. - Това е добре: в компанията е по-забавно. Усещайки болка, момчето скочи на единия крак и Сплинтер отбеляза с удоволствие:
- Е, казах ви, че в компанията е по-забавно!

Новият пластир е достатъчно ярък, за да не може да разбере защо се опитват да го скрият. Толкова се откроява в този стар костюм!

РАЗГОВОРЕТЕ С КОЛЕЛОТО

За брат ни е трудно, колелото. Разклатете целия си живот по пътя и просто се опитайте да си поемете дъх, ще получите такава помпа!
- Значи не ти дават спускане?
- О, не го правят! И дори тогава и вижте - ще влезете под колата. Това е основното нещо.
- Под колата? Не работиш ли под колата?
- Какво друго можеш да измислиш! Аз съм петото колело, резервно ...

Отново този вятър! - гневно издува платно. - Е, как можете да работите в такива условия?
Но вятърът изчезва - и Платно увисва, спира. Той вече изобщо не иска да работи.
И когато вятърът отново се появи. Платно отново се надува:
- Каква работа! Бягайте цял ден като прокълнат. Само да няма вятър ...

Юбилей на Термос.
Графинът казва:
- Събрали сме се, приятели, за да отпразнуваме славната годишнина на нашия скъп приятел! (Одобрява звъненето на чаши и чаши.) Нашият термос блестящо се доказа в областта на чая. Той успя да носи топлината си, без да я хаби за дреболии. И ние, благодарни съвременници, оценихме това по истинската му стойност: графини, чаши, чаши за вино, както и чаши за чай, които за съжаление не присъстват тук.

Осъзнавайки важността и отговорността на своята мисия в живота, Часовникът не бягаше: той пазеше с течение на времето.

Седнал на челото на нисък мъж, Pimple погледна със завист челата на високи хора и си помисли: "Иска ми се да имах такава ситуация!"

Пънчето стоеше точно до пътя и минувачите често се спъваха по него.
- Не всички наведнъж, не всички наведнъж - Стъмп недоволно изскърца. - Ще взема колкото мога: не мога да бъда разкъсан на парчета! Е, хората - те не могат да направят крачка без мен!

НЕсправедливост

Работите от сутрин до вечер, - оплака се Здравият зъб, - и не благодарение на вас! И гнили зъби - моля: всички ходят в злато. За какво, човек се чуди? За какви заслуги?

ПОДСВЕЧНИК

Старият Свещник, който е работил много в областта на осветлението, по никакъв начин не може да разбере новите тенденции.
„Разбира се, днешните крушки са светли глави“, съгласява се той. Но в наше време свещите живееха по различен начин. Те си знаеха мястото, не се втурваха към тавана, а междувременно буквално плуваха в мазнини ...

ВЪПРОС НА ЖИВОТА

Дъждобранът е недоволен от живота.
При ясно, слънчево време, когато само на разходка, те го държат под ключ и когато го пуснат от къщата, определено ще вали.
Какво е? Случайност или злонамерено намерение?
Дъждобранът не може да даде отговор на този въпрос, въпреки че прозрението му е добре известно на всички.

Оловният печат е едновременно малък и незабележим и всички се съобразяват с него. Дори могъщите стоманени замъци често търсят нейната защита.
И това е разбираемо: въпреки че тюленът има въже, но достатъчно здрави връзки.

Разбирайки, че в търговията тя има някаква тежест, Kettlebell седна на кантара, иронично гледайки продуктите.
„Да видим кой ще спечели!“ - помисли си тя в същото време.
Най-често теглото се оказва същото, но понякога се е случвало Кетълбел да дърпа. И ето какво Гиря не можа да разбере: купувачите изобщо не бяха доволни от това.
"Е, нищо! - утеши се тя. - Продуктите идват и си отиват, но тежестите остават!".
В този смисъл Гири имаше желязна логика.

Глината е много впечатляваща и всеки, който се докосне до нея, оставя дълбока следа върху нея.
- А, обувката! - Глината става кисела. - Къде отиде? Не мога да живея без него!
Но той живее. И след минута:
- А, копито! Хубаво, мило конско копито! Завинаги ще запазя образа му в мен ...
Модата

Мухите са ужасни модни жени. Спират близо до всяко харесвано от тях парче шарена паяжина, разглеждат го, усещат го, питат добродушния дебелак Паяк:
- Колко е милиметър?
И обикновено плащат много скъпо.

ПОРТЕР

Е, сега никога няма да се разделим с теб - прошепна масивната завеса на Нокътя и му сложи пръстен.
Пръстенът не беше годежен, но въпреки това Найл усети, че ще му бъде трудно. Той се наведе малко под тежестта и се опита да влезе по-дълбоко в стената.
А отвън всичко изглеждаше доста красиво.

ДИВАН ДИВАНОВНА

По произход тя е Диванът, но самата тя никога няма да го признае. Сега тя не е диван, а диван, за непознатите - Диван Дивановна. Баща й, обикновен Диван, през целия си живот се огъваше, но сега това не е модерно, а Диванът се отказа от гърба и в същото време от други остарели концепции. Без облегалка, без подложки, без трайна тапицерия ... Такива са те, дивани, които не помнят родството ...

* МАЛКА ЛИРИКА *

Отвертките обръщат главите към винтове
В кухнята всичко от примуса в ярост,
Будилникът не спи през нощта -
Винаги мечтае за добра двойка.
Дървата в печката пеят като славеи
Те изобщо не се страхуват да изгорят,
И целият прах е само за любовта
Те седят на рафтове и шкафове.

Ставам, а тя още не си е легнала. Тя стои под прозореца, както беше от вечерта.
- Махай се! - преследвам я. - Аз трябва да работя. Нощта си тръгва не особено охотно. И преди да имате време да погледнете назад - отново стои под прозореца.
- Защо не можеш да заспиш? Питам, не прекалено строго.
- Студено е - казва Нощ. - Ще заспите ли тук, ще се стоплите ли?
След това изключвам светлината и пускам Нощта в стаята.
- Добре, стопли се. Само че това е последният път. Утре трябва да ме оставиш на мира. Нощни обещания, но знам, че това са само думи. Къде ще отиде по средата на зимата, не нощувайте под открито небе!
Утре и вдругиден всичко се повтаря отново. Става малко тъмно, Нощта идва в стаята ми и си тръгва чак на разсъмване. Не искам да я безпокоя.
И времето минава, а аз нямам време да направя нищо. Не можете да обясните това през нощта - тъмно ли е, тя разбира ли? ..

The Epic се влюби в слънцето ...
Разбира се, за нея беше трудно да разчита на взаимност: Слънцето има толкова много всичко на земята, че къде може да забележи малка грозна Билинка! Да, и добра двойка: Epic - и Слънцето!
Но Билинка смяташе, че двойката ще бъде добра, и посегна към Слънцето с всички сили. Тя посегна към него толкова упорито, че се протегна във висока, стройна Акация.
Красива акация, прекрасна акация - кой ще разпознае в нея сега старата Билинка! Това ни прави любовта, дори несподелена ...

Излишно е да казвам, че този фенер беше първият човек на кръстовището. Към него се простираха жици, тънки акации се къпеха весело в светлината му, минувачите с уважение избягваха, минавайки покрай него. Но Латерна не забеляза нищо от това. Погледна нагоре, намигвайки със звездите, които вечер го гледаха към светлината.
Но един ден Фенерът случайно погледна надолу и това реши съдбата му. Отдолу той видя странен непознат. Облечена в цялото черно, тя послушно легна в краката на Фенера и сякаш чакаше той да й обърне внимание.
- Кой си ти? - попита Фенерът. „Никога досега не съм те виждал.
- Аз съм Сянката - отговори непознатият.
- Сянка ... - повтори замислено Фенерът. - Не съм чул. Явно не сте от тук?
„Твоя съм“, прошепна Сянката, слагайки край на всички следващи запитвания с този неочаквано смел отговор.
Фенерът се смути. Въпреки че беше първият човек на кръстопътя, той не беше свикнал с толкова лесни победи.
И все пак признанието на Сянката му беше приятно. Приятността веднага се превърна в съчувствие, съчувствието - в увлечение, а увлечението - в любов. Често се случва в живота.
И отново, както се случва в живота, след любовта дойдоха притесненията.
- Защо лъжеш? - попита тревожно Фенерът. - Зле ли сте?
- Не, не, не се притеснявай - успокои го Сянката. - Аз съм напълно здрав.
Но аз винаги ще лежа в краката ви.
- Сладка! - Фенерът беше докоснат. - Не си струвам такава любов.
- Ти си умен - каза Сянката. - Винаги ще бъда с теб. Само с теб.
По-нататъшният разговор придоби характер, който представлява интерес само за събеседниците.
Те се срещаха всяка вечер - Фенерът и неговата Сянка - и по всичко изглеждаха доволни един от друг. Фенерът отдавна беше забравил за звездите и виждаше само своята Сянка - не се интересуваше от нищо друго на света. Дори затваряйки очи (и това се случвало през деня, защото всички фенери спят през деня), той се възхищавал на своята Сянка.
Но един следобед, когато Фенерът не беше много сънлив, той изведнъж чу гласа на Сянката. Фенерът се вслуша и скоро разбра, че Сянката говори със Слънцето - голямо и ярко светило, което Фенерът познаваше само по слухове.
„Аз съм твоя“, каза Сянката на слънцето. - Виждате ли - аз съм в краката ви ... аз съм ваш ...
Фенерът искаше незабавно да се намеси, но той се сдържа: някак неудобно беше да започне разговор с външното слънце. Но вечер той й изложи всичко. Трябва ли той, Фенерът, да се страхува от собствената си Сянка!
- Какво общо има слънцето с него? Не познавам никакво Слънце - каза Сянката, но Фенерът беше неумолим.
- Напусни! - заяви той. - Не искам да те познавам!
- Познайте ме, знайте! - изхленчи Сенката. - Не мога да те оставя.
И тя казваше истината: как можеше Сянката да се измъкне от толкова ярък фенер?
- Не ми се ядосвай! хленчеше Сянката. - Нека го измислим ...
Фенерът поклати глава.
О, напразно го направи! Той поклати глава твърде категорично и се разби. Тогава мнозина клюкарстваха, че Фенерът се е самоубил от любов. И все пак това се случи само от придържането му към принципите.
Сега Сянката не трябваше да проси. Какво би могла да направи тя до счупения фенер? Тя се спря на минаващ автобус и беше такава.
Така Сянката обикаля света, придържа се към всички, предлага на всички приятелството си. Може би тя ще те последва.
МЕДЕН МЕСЕЦ

Дебелият стар Паяк, който вече не се поддържаше от краката си, падна от стената право в цевта с мед.
Докато той се бавеше, опитвайки се по някакъв начин да се измъкне, една млада муха долетя до цевта. Решила, че Паякът е собственикът на тези богатства, тя веднага започнала да тъче своите невидими мрежи за мухи. А Паякът, когото медът и старостта най-накрая лишиха от силата и изобретателността си, разбира се, не можа да устои.
Да, беше меден месец!
Паякът извади много сокове от мухи през дългия си живот, но това беше първият път, когато муха изтегли сокове от него. Паякът стана по-слаб, прегърбен и когато съседните хлебарки погледнаха в цевта с мед, всеки път поклащаха изненадани глави:
- Това е историята! Vlip Spider в напреднала възраст!

Защо си тъжен? - попита Пилето Травинка.
- Трябва ми дъжд. Без него ще изсъхна напълно.
- Защо си окачихте главата? Какво ти липсва? - попита Пилешката лайка.
- Дъжд, само дъжд ми трябва - отговори Дейзи.
Чудя се кой е той, този дъжд? Сигурно е красив, няма равенство за местните петли. Разбира се, красавец, ако всички са луди по него!
Така си помисли Пилето и после самата тя стана тъжна. И когато към нея се приближи млад Петел, който отдавна търсеше благоволението й, тя дори не го погледна. Тя седеше, мислеше и въздъхваше. Животът без любов не е живот, дори и в най-добрия кокошарник.
- Защо всички се гаврите? - кокошката не можа да устои. - Бих спал по-добре ...
- О, ти нищо не разбираш - въздъхна отново Пилето. - Трябва ми дъжд. Без него ще изсъхна напълно.
Кокошката просто разпери крила и задряма отново.
И на сутринта започна да вали.
- Хей, гребен! Излезте и дългоочаквания си! - извика Майката Люк. - Бягайте бързо, преди да преминете!
Пилето изскочи от кокошарника, но веднага отлетя обратно.
- Той е мокър! - извика тя, отмятайки крилата си. - Какъв невеж, груб! И какво биха могли да намерят в него Гравинка и Лайка?
Когато младият Петел се приближи до нея, за да изрази съчувствието си, той й се стори много по-интересен. "Добре е, че той има малко криви крака. Дори е красив", реши тя на себе си.
Няколко дни по-късно се ожениха и отидоха на медения си месец - през двора до дърварника и обратно.
Колко интересно беше! Петелът се оказа много галантен джентълмен и извика „Ку-ка-ре-ку!“ Толкова забавно, че на Кокошката не му се наложи да скучае.
Но по пътя младоженците срещнаха Травинка и Лайка. Изненадата на Пилето нямаше граници, когато видя, че Травинка и Лайка се изправиха, освежени - с една дума изглеждаха страхотно. От предишната тъга не остана и следа.
- Е, как е дъждът? - попита Пилето, не без злоба.
- Хубав дъжд. Толкова силен! Мина наскоро - не сте ли се срещали?
"Какво лицемерие!", Помисли си Кокошката. "Разбира се, те се радват не на пристигането на дъжда, а на неговото заминаване. Знам какво си струва!"
И, вдигайки своя Петел, Кокошката побърза да се отдалечи: в крайна сметка Петелът не беше зле изглеждащ, въпреки че имаше криви крака.
Но тя не му каза нищо за историята с дъжда. Първо, тя твърде много обичаше своя Петел, за да го разстрои, и второ, дълбоко в душата си, Пилето се надяваше по някакъв начин, при възможността, да скочи отново под дъжда. Просто от любопитство.

Лужица е спряла по средата на пътя и чака да бъде забелязана.
На първо място, тя, разбира се, ще бъде картографирана. Локвата ще изглежда добре на картата - има толкова гладки банки! Тук, на този бряг, вероятно ще бъде построен санаториум. От другата страна има порт или нещо друго. Между другото, защо никой не попада в него?
Луса мечтае - и това е разбираемо: всеки иска да намери себе си в живота. Но сега Лужица няма да се озове: извисяваше се в сънищата, че на земята остава само сухо място.

СКРОМНОСТ

Вижте колко е добре в нашата стая, - казва завесата на дърветата от улицата.
„Вижте колко е хубаво на улицата“, казва тя на мебелите в стаята.
„Не виждаме нищо“, отговарят дърветата.
- Не виждаме нищо, - отговаря мебелите.
- Виждаме само теб ...
- Само ти...
- Е, какво си ти, - Завесата е смутена, - Не съм толкова красива ...

Усещайки, че красотата й започва да избледнява и иска да удължи по някакъв начин лятото си, Бреза беше боядисана в жълто - най-модерната през есенната епоха.
И тогава всички видяха, че е дошла нейната есен ...

БЯЛ ОБЛАК

Беше гореща работа в камината и Дим след смяната искаше да се проветри малко. Той излезе от комина, мислейки какво да направи с това, но, като не намери нищо по-добро, реши просто да подиша чист въздух. "И едновременно е приятно - помисли си Дим, - и полезно. Във всеки случай лекарите съветват ..."
Димът вече започваше да диша - спокойно, премерено, според всички правила на медицината - но изведнъж нещо задуши дишането му. Дори външен наблюдател веднага би забелязал, че нещо не е наред с Дима: той сякаш замръзна на място и се загледа в една точка ... Всъщност това не беше точка, а облак, малък бял облак срещу ясно пролетно небе. Тя беше много красива, този Облак, къдрава и пухкава, в небесносин шал и огърлица от слънчеви лъчи. Така че не би трябвало да е изненадващо, че Смоук я гледа.
Казват, че няма дим без огън и нашият Дим по никакъв начин не е бил изключение от общото правило. При вида на Облака той усети пожар в себе си и - се втурна към нея.
- Ето ме! - пушеше пушек от залива, който се втурваше към Тучката и я гледаше с всички очи. - Искаш ли да се запознаем? Облакът се намръщи.
- Пиян ли си? тя попита. - Защо ме притесняваш?
Димът беше объркан.
- Не досаждам - \u200b\u200bизмърмори той. „И изобщо не съм пиян. Просто ... исках ... да се срещна.
Димът изглеждаше много объркан и това малко успокои Облака.
"Вижте себе си, на кого приличате", каза тя. - Така ли се появява една дама?
Дим се погледна послушно. Да, Облакът беше прав: мръсен, разрошен, покрит със сажди и сажди, димът не правеше благоприятно впечатление.
- Извинявай - прошепна той. - Току-що слязох от смяната. В нашата фабрика ...
Вероятно Smoke все още щеше да каже какво са имали във фабриката, но тогава се появи Вятърът. Ако той просто се появи! Не, той веднага се втурна към Тучка, грабна я доста безцеремонно и я повлече. И облакът се вкопчи в него, сякаш тя го чакаше през цялото това време.
И тогава Димът започна да се топи. Той буквално се стопи пред очите ни и ако Облакът беше по-внимателен, тя, разбира се, щеше да го забележи.
Но тя не беше внимателна, този бял облак. Беше свикнала да се рее в небето и какво я интересуваше Димът с неговото растение, с ежедневните му грижи? .. Притискаше се срещу Вятъра и беше забравила напълно за Дима.
И Димът продължаваше да се топи и топи. И сега той изчезна като дим - тоест, както всеки друг дим би изчезнал на негово място.
И едва сега Тучката съжаляваше за него. Едва сега тя усети, че свежестта на Вятъра не е всичко, че той е твърде суров и като цяло има вятър в главата си.
Димът беше различен. Той беше по-сериозен и по-мек, беше смутен, срамежлив, искаше да каже на Тучка нещо за растението си ... Сега Тучка никога няма да разбере какво е искал да й каже.
Човек би могъл да се разплаче при тази мисъл. И облакът започна да плаче. Тя плачеше горчиво и тежко, плачеше, докато не извика цялата си.

ЕСЕННА ПРИКАЗКА

Погледнете през прозореца: виждате ли самотното листо, което се върти на вятъра? Последният лист ... Сега е жълт, но някога е бил зелен. И тогава той не обиколи света, а седна на клона си до млада, розова череша, която обичаше с цялото си сърце.
Старият гуляй Уинд често му казваше:
- Хайде да се скитаме по света! Навсякъде има толкова много розови череши!
Но Листик не се съгласи. Защо му трябват много череши, когато има такава, неговата Череша, най-добрата в света! И тогава щастието му беше прекъснато. Черешата изведнъж изчезна и никой не можа да разбере къде е отишла.
Беше студен есенен сезон и всички листа от дървото отдавна летяха наоколо.
На клона му остана само един Лист, измъчен, пожълтял от мъка: той все още чакаше Чери да се върне.
- За какво ще седиш тук? - убеди го вятърът. - Хайде да погледнем, - може би ще открием ... Вятърът духаше по-силно и те полетяха.
... Погледнете през прозореца: виждате тъмните дървета, които треперят студено от студа. И все пак: всички се обличат за зимата, но те, напротив, се събличат. И там, виждате ли, последният жълт лист се върти на вятъра. Това е нашият лист, нашият моногамен. Той все още търси своята череша.

Отдолу, точно от земята, яркото Слънце удря очите. Какво стана? Възможно ли е слънцето да е залязло на земята?
Не, това не е Слънцето, това е само парче, просто малко парче стъкло. Някои вярват, че пролетта не го касае, че не е негова работа да се бърка в пролетните дела. Но той също се радва на пролетта. Радва се, доколкото може.
Тази радост го кара да изглежда като слънце.

В звездна нощ зърна пясък гледат в небето като огледало и всеки лесно се оказва сред другите, като зърна пясък.
Толкова е лесно да се намериш: просто трябва да погледнеш в небето и да потърсиш най-ярката звезда. Колкото по-ярка е звездата, толкова по-лесно е на зрънце пясък да живее на света ...

СТАРА КЪЩА

Тази къща вероятно е на двеста години. Той стои, малък, напълно порутен и някак неловко се чувства сред красивите къщи на съвремието.
Трудно е да се разбере колко чудо е оцеляло. Неговият сандък не е украсен с паметни плочи, стените му не поддържат авторитета на великите хора, които са живели в него или поне са спрели да минават.
Но въпреки това не напразно стоеше толкова години, въпреки това в него живееха хора. Може би и те бяха страхотни, но никой не го забеляза?

Котето се събуди и намери опашката си. Това беше голямо откритие за него и той невярващо погледна опашката, почти уплашен, а след това се втурна да я хване.
И, гледайки веселата, безкористна суетня на Котето, някак си не можех да повярвам, че тази мръсна, оскъдна, безпомощна опашка може да донесе толкова много радост.

Защо не носиш очила? - попитаха Мравката.

Как да ти кажа ... - отговори той. - Трябва да видя слънцето и небето, и този път, който води до никой не знае къде. Трябва да видя усмивките на приятелите си ... Малките неща не ме интересуват.

ТВЪРДО ЧИК

Едва Пиле се излюпи, веднага му направиха забележка, че е счупил яйце. Боже мой, откъде е взел такива маниери? Очевидно това е нещо наследствено ...

БАРБАРОН

Трябва да сте по-опростени, по-разбираеми, - инструктира Цигулката дрънкалка. Например, те винаги ме слушат с удоволствие. Дори децата разбират!

Картината дава оценка на живата природа:

Всичко това, разбира се, е нищо - както фон, така и перспектива. Но трябва да знаете някаква рамка!

ИГЛА ПАТОН

Blunt Gramophone Needle се оплака:

Някога пеех и те ме слушаха с удоволствие, но сега си запушват ушите. Все пак би! Това записи ли са ?! Това ли е репертоар ?!

ТВОРЧЕСКИ МЕТОД

Сред цветята има спор за красотата.

Торн взема думата:

Просто не мога да се съглася с творческия метод на Роза. Остротата е да! Проникване в дълбочината - разбирам това! Но да представя всичко в розова светлина ...

СИЛА НА ПРЕДЛОЖЕНИЕ

Стаята трябва да е отворена - замислено отбелязва Дръжката на вратата, когато вратата се отвори.

Стаята трябва да бъде затворена, заключава тя философски, когато вратата е затворена.

Убеждаването на дръжката зависи от това кой го натиска.

Струва ни се по пътя - каза Сплинтър, захапайки крака. - Това е добре: в компанията е по-забавно. Усещайки болка, момчето скочи на единия крак и Сплинтер отбеляза с удоволствие:

Е, казах ви, че в компанията е по-забавно!

ДОСТОЙНОСТ

Колибри е малко по-голям от пчела, но все пак е птица!

Нашите орли са добри момчета, казва Колибри.

Така, между другото, когато думата трябва.

Новият пластир е достатъчно ярък, за да не може да разбере защо се опитват да го скрият. Толкова се откроява в този стар костюм!

Сред монотонните букви на лист хартия, едно петно \u200b\u200bе в състояние да запази своята индивидуалност. Тя не имитира никого, има свое лице и не е толкова лесно да го прочетете.

РАЗГОВОРЕТЕ С КОЛЕЛОТО

За брат ни е трудно, колелото. Разклатете целия си живот по пътя и просто се опитайте да си поемете дъх, ще получите такава помпа!

Значи не ви дават спускане?

О, те не го правят! И дори тогава и вижте - ще влезете под колата. Това е основното нещо.

Под колата? Не работиш ли под колата?

Какво друго можете да измислите! Аз съм петото колело, резервно ...

Отново този вятър! - гневно издува платно. - Е, как можете да работите в такива условия?

Но вятърът изчезва - и Платно увисва, спира. Той вече изобщо не иска да работи.

И когато вятърът отново се появи. Платно отново се надува:

Каква работа! Тичай цял ден като прокълнат. Само да няма вятър ...

Юбилей на Термос.

Графинът казва:

Събрахме се, приятели, за да отпразнуваме славната годишнина на нашия скъп приятел! (Одобрява звъненето на чаши и чаши.) Нашият термос блестящо се доказа в областта на чая. Той успя да носи топлината си, без да я хаби за дреболии. И ние, благодарни съвременници, оценихме това по истинска стойност: графини, чаши, чаши за вино, както и чаши за чай, които за съжаление не присъстват тук.

Осъзнавайки важността и отговорността на своята мисия в живота, Часовникът не бягаше: той пазеше с течение на времето.

Седнал на челото на нисък мъж, Пъпка погледна със завист челата на високи хора и си помисли:

„Иска ми се да имах такава ситуация!“

Пънчето стоеше точно до пътя и минувачите често се спъваха по него.

Не всички наведнъж, не всички наведнъж - Стъмп недоволно изскърца. - Ще взема колкото мога: не мога да бъда разкъсан на парчета! Е, хората - те не могат да направят крачка без мен!

Ще замръзне, предполагам, човекът - притеснен Хлястик. - Замразява ръце, крака, рамене. За кръста съм спокоен, тук присъствам лично. Ами други сайтове?

ПРАЗНА ФОРМАЛНОСТ

Плавната и кръгла билярдна топка отговаря на поканата на Луза:

Е, ще го направя - с удоволствие! Просто първо трябва да се консултирате с Кий. Въпреки че това е празна формалност, но все пак ...

След това той лети в Луза с куршум и самодоволно отбелязва:

Е, знаех, че Кий няма да възрази ...

НЕсправедливост

Работите от сутрин до вечер, - оплака се Здравият зъб, - и не благодарение на вас! И гнили зъби - моля: всички ходят в злато. За какво, човек се чуди? За какви заслуги?

Рисувай ме, - пита Флап. - Вече взех пръчка за шахтата. Остава само да рисувам.

Какъв цвят си - зелен, черен, оранжев?

Не знам много за цветовете, - Клапата се мачка. - Бих станал само знаме.

ПОДСВЕЧНИК

Старият Свещник, който е работил много в областта на осветлението, по никакъв начин не може да разбере новите тенденции.

Разбира се, днешните крушки са светли глави, съгласен е той. Но в наше време свещите живееха по различен начин. Те си знаеха мястото, не се втурваха към тавана, а междувременно буквално плуваха в мазнини ...

ВЪПРОС НА ЖИВОТА

Дъждобранът е недоволен от живота.

При ясно, слънчево време, когато само на разходка, те го държат под ключ и когато го пуснат от къщата, определено ще вали.

Какво е? Случайност или злонамерено намерение?

Дъждобранът не може да даде отговор на този въпрос, въпреки че прозрението му е добре известно на всички.

Той е мек, топъл, ковък, той просто пита в ръцете на онези, които могат да уредят съдбата му. По това време той дори не презира черната работа на шпакловката.

Но след това той намира своята пукнатина, пълзи в нея, настанява се здраво и удобно.

И веднага в характера му се появяват нови черти: студенина, сухота и упорита твърдост.