Състав Гончаров И.А. Защо Обломов не може да се нарече отрицателен герой? Кой е главният герой

Един от най-великите руски писатели на 19 век, Иван Александрович Гончаров, е автор на добре познатите романи: „Една обикновена история“, „Обломов“ и „Прекъсване“.

Особено популярни романът на Гончаров Обломов... Въпреки че е публикуван преди повече от сто години (през 1859 г.), той все още се чете с голям интерес днес като ярко художествено изображение на плесенясал земевладелски живот. Той улавя типичен литературен образ с огромна впечатляваща сила - образът на Иля Илич Обломов.

Забележителният руски критик Н. А. Добролюбов в статията си „Какво е обломовизъм?“, Изяснявайки историческото значение на романа на Гончаров, установява чертите, които бележат това болезнено явление в обществения живот и в личността на човек.

Характерът на Обломов

Основното черти на характера на Обломов - слабост на волята, пасивно, безразлично отношение към заобикалящата действителност, склонност към чисто съзерцателен живот, небрежност и мързел. Общото наименование "Обломов" се използва за означаване на човек, който е изключително неактивен, флегматичен и пасивен.

Любимото занимание на Обломов е да лежи в леглото. „Да лежиш за Иля Илич не беше нито необходимост, като болен или човек, който иска да спи, нито инцидент, като някой, който е уморен, нито удоволствие, като мързелив човек - това беше нормалното му състояние. Когато беше вкъщи - и почти винаги беше вкъщи - той все още лежеше и всичко беше постоянно в една стая. Кабинетът на Обломов беше доминиран от пренебрежение и небрежност. Ако не беше чинията, лежаща на масата, непочистена от вечерната вечеря със солница и изгризана кост, и тръба, не облегната на леглото, или самият собственик, лежащ в леглото, "Човек би си помислил, че тук никой не живее - всичко беше толкова прашно, избледняло и като цяло лишено от живи следи от човешко присъствие."

Обломов е прекалено мързелив да стане, прекалено мързелив, за да се облече, мързелив дори да концентрира мислите си върху нещо.

Водейки скучен, съзерцателен живот, Иля Илич не е против да сънува понякога, но мечтите му са безплодни и безотговорни. Така той, неподвижна бучка, мечтае да стане известен командир, като Наполеон, или велик художник, или писател, пред когото всички се възхищават. Тези сънища не доведоха до нищо - те са само една от проявите на празен ход на времето.

Състоянието на апатия също е типично за характера на Обломов. Страхува се от живота, опитва се да се изолира от житейските впечатления. Той казва с усилие и молба: „Животът докосва“. В същото време Обломов е дълбоко присъщ на светлостта. Веднъж слугата му Захар намекна, че „другите водят различен живот“. Обломов отговори на този укор по следния начин:

„Другият работи неуморно, бяга, разбърква се ... Ако не работи, не яде така ... А аз? .. Но бързам ли, работя ли? .. Яжте малко или какво? .. Липсва ли ми нещо? Изглежда има кой да даде, да направи: Никога не съм дърпал чорап на краката си, както живея, слава Богу! Ще се тревожа ли? От какво съм? "

Защо Обломов стана „Обломов”. Детство в Обломовка

Обломов не е роден толкова безполезен безделник, какъвто е представен в романа. Всички негови отрицателни черти на характера са продукт на депресиращи условия на живот и възпитание в детството.

В главата "Мечтата на Обломов" Гончаров показва защо Обломов стана "Обломов"... Но колко активен, любознателен и любознателен беше малкият Илюша Обломов и как тези характеристики бяха угасени в грозната обстановка на Обломовка:

„Дете гледа и наблюдава с остър и проницателен поглед как и какво правят възрастните, на какво посвещават сутринта. Нито една дреболия, нито една черта не убягват от любознателното внимание на дете, картина на домашния живот се врязва в душата незаличимо, мекият ум е наситен с живи примери и несъзнателно чертае програма от живота си за живота, който го заобикаля . "

Но колко еднообразни и скучни са снимките на битовия живот в Обломовка! Целият живот се състоеше в това, че хората се хранеха много пъти на ден, спяха до глупост, а в свободното си време от ядене и спане се скитаха наоколо.

Илюша е живо, подвижно дете, иска да тича, да гледа, но естествената му детска любознателност е възпрепятствана.

„- Хайде, мамо, на разходка“, казва Илюша.
- Какъв си, Бог да те благослови! Сега се разходете, - отговаря тя, - влажно е, ще настинете; и страшно: сега таласъмът ходи в гората, отвежда малки деца ... "

Иля беше защитен от работа по всякакъв възможен начин, създаде лордска държава в детето, научи го да бъде неактивен. „Ако Иля Илич иска нещо, трябва само да мигне - вече трима-четирима слуги се втурват да изпълнят желанието му; дали изпуска нещо, дали трябва да вземе нещо, но не го получава, - дали да донесе нещо или защо да избяга; понякога той като игриво момче просто иска да се втурне и да преработи всичко сам, а след това изведнъж баща му и майка му и три лели на пет гласа и викат:

"За какво? Където? И Васка, и Ванка, и Захарка за какво? Хей! Васка! Ванка! Захарка! Какво гледаш, ниво? Ето ме! .. "

И Иля Илич никога няма да може да направи нещо за себе си. "

Родителите гледаха на образованието на Иля само като на неизбежно зло. Те не събудиха уважение към знанието, не нуждата от него, в сърцето на детето, а по-скоро отвращение и по всякакъв възможен начин се опитваха да „улеснят“ тази трудна задача за момчето; Под различни предлози Иля не беше изпратен при учителя: или под предлог за влошено здраве, след това с оглед на предстоящия рожден ден на някого и дори в онези случаи, когато щяха да пекат палачинки.

Годините на обучението му в университета преминаха безследно за психическото и моралното развитие на Обломов; нищо не се получи от този непривичен човек със служба; Нито неговият умен и енергичен приятел Столц, нито любимата му Олга, която се е заела да върне Обломов към активен живот, не са му оказали дълбоко въздействие.

Разделяйки се с приятеля си, Штолц каза: "Сбогом, стара Обломовка, остаряла си"... Тези думи се отнасят за царската дореформена Русия, но дори в условията на новия живот все още има много източници, които подхранват обломовизма.

Обломов днес, в съвременния свят

Не днес, в съвременния свят Обломовка, не и Обломов в рязко изразената и екстремна форма, в която е показан от Гончаров. Но с всичко това от време на време се сблъскваме с прояви на обломовизма като реликва от миналото. Корените им трябва да се търсят преди всичко в грешните условия на семейно възпитание на някои деца, чиито родители, обикновено без да осъзнават това, допринасят за появата на обломовски настроения и обломовско поведение при децата си.

И в съвременния свят има семейства, в които любовта към децата се проявява в предоставянето им на такива удобства, при които децата, доколкото е възможно, са освободени от работа. Някои деца показват черти на слабостта на Обломов само по отношение на определени видове дейности: към умствения или, напротив, към физическия труд. Междувременно, без комбинация от умствена работа с физическо развитие, развитието е едностранно. Тази едностранчивост може да доведе до обща летаргия и апатия.

Обломовизмът е остър израз на слаб характер. За да се предотврати, е необходимо да се възпитават у децата онези волеви черти на характера, които изключват пасивността и апатията. На първо място, една от тези характеристики е целенасочеността. Човек със силен характер има черти на волевата дейност: решителност, смелост, инициативност. Особено важно за силния характер е упоритостта, проявяваща се в преодоляване на препятствия, в борбата срещу трудностите. В борбата се формират силни характери. Обломов беше освободен от всякакви усилия, животът в очите му беше разделен на две половини: „едната се състоеше от труд и скука - това бяха неговите синоними; другото е от мир и спокойно забавление. " Непривикнали с трудови усилия, децата като Обломов са склонни да идентифицират работата със скука и да търсят мир и спокойно забавление.

Полезно е да прочетете отново прекрасния роман "Обломов", така че, пропит с чувство на отвращение към обломовизма и неговите корени, внимателно да следите дали има остатъци от него в съвременния свят - дори ако не в суров, но понякога, прикрита форма, и вземат всички мерки за преодоляване на тези остатъци.

По материали на списание "Семейство и училище", 1963г

Романът "Обломов" се появява в печат, когато новите социални отношения започват да заменят старата, феодална епоха, когато в Русия с пълна скорост започва да се появява нов слой от т. Нар. "Трето съсловие" - буржоазната класа. Индустриалното развитие изискваше различен ритъм на живот, разширяването на градовете,

Подобрения в комуникацията; но старите, все още не мъртви, полуфеодални отношения, "светлост"

Те възпрепятстваха това развитие, засягайки всяка стъпка.

Именно тези проблеми тревожеха Гончаров, когато той пише романа си. Нещо повече, той се тревожеше за „господството“ не само от социална, но и от психологическа гледна точка - един вид „господство на душата“.

Обобщението на романа може да се побере само в няколко реда. Събитията тук обаче не са толкова важни - напротив, важно е тяхното отсъствие. По същество романът е история за това как нищо: нито приятелството, нито любовта, нито работата - може да събуди главния герой Иля Илич Обломов за живот.

Цялата първа част на романа е посветена на подробно описание на къщата, навици, поведение - с други думи, начина на живот на главния герой. Гончаров рисува облика на муден човек, апатичен към всичко, което се случва наоколо. Приятелите не могат да изведат Обломов на разходка: той се опитва да се разубеди по всякакъв възможен начин, за да остане вкъщи и да лежи на дивана. Къщата на Обломов е изключително занемарена, ъглите са обрасли с паяжини, нещата са разпръснати в безпорядък.

Работите на Иля Илич са изключително сложни, управителят в селото краде, пари няма; но Обломов няма нито сили, нито желание да се справи с тези обезпокоителни неща. Въпреки че знае, че управляващият крадец, да го изгониш, означава да потърсиш нов; т.е. решение на едно

Проблемите неизбежно водят до необходимост от решаване на други. Обломов се надява, че всичко ще се реши от само себе си, „изведнъж“, и дори очаква с нетърпение приятеля си Андрей Щолц, който със сигурност ще помогне да разбере.

Във втората част на романа Гончаров се опитва да разбере произхода на героите на толкова различни хора като Обломов и Столц. Той разказва за детството им, за това как и под влиянието на което се е формирало тяхното съзнание, установява генетична връзка между миналото и настоящето, между нравите на патриархалната Обломовка и навиците на Обломов. Между практическото възпитание на труда, което русифицираният немец Щолц даде на сина си, и постоянната жажда за дейност на Андрей. Тук връзката е най-пряката. Свикнали от детството на моменталното екзекутиране на всички

Обломов „с майчино мляко“ асимилира идеята, че е по-добре и много по-почтено да не работиш, а да получиш нещо за сметка на други, готови, от неговите желания, за постоянно внимание отблизо към собствения си човек от страна на многобройни слуги, майки и бавачки. Както правилно отбелязва Добролюбов, Илюша от детството вижда, че нито мама, нито татко правят нищо, а работят само „триста Захаров“. Това с

Детството, мързелът на душата, който е вкоренен в Обломов, го придружава през целия му живот, тя е

Контролира всичките му действия. Пристигайки в града, Обломов забавя, доколкото е възможно

Моментът на приемане на длъжността, след това изключително небрежно се справя с неговия

Отговорности, след което той "се разболява" и не се появява в службата, като срамно се крие у дома от отговорност за лошо извършено дело. По същия начин опитите на Stolz да разбуни Обломов завършват в нищо. Дори любовта към Олга Илинская, която внезапно се разпали в него, не може да изведе Иля Илич от състояние на постоянен сън.

Гончаров ясно видя социалната опасност на това явление, толкова характерно за Русия, особено след като обломовизмът все още се корени в корените му.

Денят прониква дълбоко в руския живот. Това ясно се доказва от литературата. Както Добролюбов правилно отбелязва в статията си, „отдавна е забелязано, че всички герои на най-забележителните руски истории и романи страдат от факта, че не виждат цел в живота и не намират достойни дейности за себе си. В резултат на това те изпитват скука и отвращение от всеки бизнес, в който поразително приличат на Обломов. "

Например и „Евгений Онегин“, и „Герой на нашето време“ представят в своите герои черти, които са почти буквално подобни на тези на Обломов. И за Онегин, и за Печорин услугата е ненужна и безсмислена тежест. Те не знаят как да обичат и не знаят какво да търсят в любовта, както и в живота като цяло. Разликата между всички тези Рудини, Печорини, Онегин и Обломов е само в това, че Гончаров лиши

Този романтичен герой, донесен от небесните височини до мек диван, осигуряваше халат и

Здраво тяло.

В романа си Гончаров в образа на Иля Илич Обломов показа не само оригинала

Руски човешки тип, но също и образът, стилът на руския живот, една от неговите характеристики

Партии, придружаващи целия курс на руската история. Гончаров издига образа на Обломов до нивото на символ, мащабно обобщение, извеждайки не толкова образ, колкото почти вечен социален феномен - обломовизъм, унищожава не само каквито и да било начинания, но и обезсилва усилията на отделни хора, от време навреме, въпреки всичко, което се появява в руската история, да се опита да ускори процеса на развитие

Страни, да въведат нещо ново, да осмислят вечно отпуснатата руска реалност.

Проблемът, повдигнат преди повече от сто години от Гончаров, е възможно най-актуален днес. Добролюбов отбеляза, че Гончаров бърза да погребе обломовизма,

Да й каже похвален панегирик през устата на Щолц: „Сбогом, стари

Обломовка, ти си надживял възрастта си ”. „Цяла Русия, която е чела или ще прочете Обломов, няма да се съгласи с това“, пише Добролюбов и думите му звучат за нашите съвременници не по-малко значими, отколкото за съвременниците на самия Добролюбов и

Гончарова. Не, Русия не е обедняла от Обломови, посредствени, апатични, живеещи безсмислено, и все още й липсват столети,

Тези, които са способни и желаят да работят, създават ползи не само за себе си, но и за

Хората около тях.

Преди да отговорите на този въпрос, трябва да разберете кой е Обломов, защо името му стана домакинско име? Основните характеристики на героя на романа на Гончаров са мързел и апатия. Но защо той стана такъв? Съществува мнение, че Обломов се е превърнал в Обломов заради възпитанието си. Той е израснал в Обломовка сред същите мързеливи и апатични хора, каквито ще стане по-късно. Спокоен, премерен живот без никакви инциденти и инциденти, скука и забраната на Иля да се забавлява и да играе с други момчета - това не оформи ли характера му? Може би.

Иля Илич си задава въпроса: "Защо съм такъв?" Отговорът на това се съдържа в известната „мечта на Обломов“. Разкрива обстоятелствата, повлияли на характера на Иля Илич в детството и юношеството. Живата, поетична картина на Обломовка е част от душата на самия герой. Обломов е и така, защото майка му не е живяла, глезила, галила Илюша и го е пазила от всякакви несгоди.

Или може би той не води активен начин на живот по друга причина? Защо Обломов не прави кариера като Судбински, не пише статии като Пенкин, не води светски начин на живот като вълци и не е такъв бизнесмен като Щолц? Иля Илич се радва, че „той няма такива празни желания и мисли, че да не се придържа, а да лъже тук, запазвайки човешкото си достойнство и мир“.

Обломов все още не е намерил целта си в живота. Той лежи на дивана, а безделието му се възприема в романа също като отричане на бюрокрацията, светска суета и буржоазно договаряне. Иля Илич прави това, към което се стремят, без да го знаят, всички: в крайна сметка, печелейки пари и получавайки редици, мнозина искат в крайна сметка да получат мир и да бъдат толкова мързеливи като Обломов.

Всичко това постепенно прави Обломов Обломов.

Но той не винаги е такъв. Иля Илич се събужда и прогонва мързела си, когато среща Олга. Той вижда смисъла на живота в любовта, но се връща към предишния си живот, защото целта на Олга е да превърне Обломов в такъв човек, който да чете вестници, да пътува в чужбина и да изготвя планове за управление в имението си, тоест той би бил това, което тя е и Столц би искал да се види с Иля Илич. Но Обломов в разговора си с Андрей му обяснява, че има и други Обломови и той не е единственият. И това ни води до извода, че героят на романа стана Обломов поради обществото, в което живее. В крайна сметка тази концепция включва не само сегашната му позиция, но и възпитанието на Иля Илич, който от своя страна е възпитан от хора, които вече са станали Обломови.

По този начин Обломов не вижда висока цел в живота си, на която би могъл да се отдаде, и следователно вярва, че е по-добре да не прави нищо, отколкото да се занимава с празни дела и суетене като много други хора.

Защо нежният, честен Иля Илич стана Обломов? (по романа на Иван А. Гончаров "Обломов")

Въведение

Творбата „Обломов“ от Гончаров е социално-психологически роман, публикуван през 1859 година. В книгата авторът засяга редица вечни теми: родители и деца, любов и приятелство, търсене на смисъла на живота и други, разкривайки ги чрез историята на живота на главния герой - Иля Илич Обломов - човек мързелив , апатичен, прекалено мечтателен и напълно неадаптиран към реалния живот. Образът на Обломов в романа на Гончаров е централният и най-впечатляващ мъжки образ на произведението. Според сюжета на книгата, читателят опознава Иля Илич, когато героят вече е достигнал тридесет и повече години и е напълно оформена личност. Подобно на много мъже на неговата възраст, той мечтае за голямо семейство, деца, сладка, икономична съпруга и проспериращ залез в родното си имение - Обломовка. Всички тези идеи за далечното прекрасно бъдеще обаче остават само в мечтите на героя, в реалния живот Иля Илич не прави абсолютно нищо, което поне една стъпка го доближава до идиличната картина, която той отдавна е планирал в мечтите си .

Дните на Обломов минават в непрекъснато безделие, той дори е мързелив да стане от леглото, за да поздрави гостите. Целият му живот е сънливо царство, мечтателен полусън, състоящ се от непрекъснато нанизване и създаване на нереализуеми илюзии, които го изморяват морално и от което понякога се уморява и изтощава заспа. В този монотонен живот, водещ до деградация на живота, Иля Илич се криеше от реалния свят, ограждаше се от него по всички възможни начини, страхувайки се от своята дейност и не желаейки да поема отговорност за своите действия, а още повече да работи и уверено да стъпва над неуспехите и пораженията, продължавайки напредъка.

Защо Обломов се опитва да се измъкне от реалния живот?

За да разберем причините за ескапизма на Обломов, си струва накратко да опишем атмосферата, в която е възпитан героят. Родното село на Иля Илич - Обломовка, се намирало в живописна и тиха местност далеч от столицата. Красивата природа, спокойният премерен живот в имението, липсата на необходимост от работа и прекомерните родителски грижи доведоха до факта, че Обломов не беше готов за трудностите в живота извън Обломовка. Възпитан в атмосфера на любов и дори обожание, Иля Илич смяташе, че ще срещне подобно отношение към себе си в службата. Представете си изненадата му, когато вместо подобие на любящо семейство, където всички се подкрепят взаимно, го чакаше екип, създаден по съвсем различен начин. По време на работа никой не се интересуваше от него, никой не се интересуваше от него, тъй като всички мислеха само за повишаване на собствената си заплата и качване по кариерата. Чувствайки се неудобно, след първата грешка в услугата Обломов, от една страна, страхувайки се от наказание, а от друга, намирайки причина за уволнение, той напуска работата. Героят вече не се опитваше да стигне някъде, живеейки от парите, които му бяха изпратени от Обломовка, и прекарваше всичките си дни в леглото, като по този начин надеждно се криеше от тревогите и проблемите на външния свят.

Обломов и Щолц - изображения на антиподи

Антиподът на главния герой в романа "Обломов" на Иля Илич е неговият приятел от детството Андрей Иванович Столц. По характер и житейски приоритети Щолц е пълната противоположност на Обломов, въпреки че те идват от една и съща социална класа. За разлика от мързеливия, апатичен, мечтателен и живеещ изключително от миналото си, Иля Илич, Андрей Иванович винаги се стреми напред, той не се страхува от провали, тъй като знае, че във всеки случай ще успее да постигне целта си, да достигне все по-големи височини. И ако смисълът на живота на Обломов е илюзорният свят, който той изгражда във въображението си и за който живее, то за Щолц това значение остава упорита работа.

Въпреки факта, че в творбата героите се противопоставят като два противоположно насочени принципа и два противоположни типа на личността - интровертни и екстравертни, Столц и Обломов органично се допълват и имат нужда един от друг. Без Андрей Иванович Иля Илич със сигурност щеше да стартира изцяло бизнес в Обломовка или да го продаде за стотинка на някой като Тарантиев. Щолц най-ясно разбираше пагубното влияние на обломовизма върху приятеля си, затова с всички сили се опита да го върне в реалния живот, като го взе със себе си на социални събития или го принуди да чете нови книги.
Въвеждането от автора на такъв герой като Андрей Иванович в повествованието помага за по-доброто разбиране на образа на Иля Илич. На фона на приятеля си, Обломов, от една страна, изглежда пасивен, мързелив и не иска нищо да се стреми към матрак. От друга страна се разкриват и неговите положителни качества - топлина, доброта, нежност, разбиране и съчувствие към близките, защото именно в разговорите с Иля Илич Столц намери душевно спокойствие, изгубено в постоянната надпревара на живота.

Разкриване на образа на Обломов чрез любов

В живота на Иля Илич имаше две различни любови - спонтанна, всеобхватна, бурна и съживяваща любов към Олга Илинская и тиха, умиротворяваща любов, основана на уважение, пълна със спокойствие и монотонност към Агафья Пшеницина. Образът на Иля Илич Обломов се разкрива по различен начин в отношенията с всяка от жените.

Любовта към Олга беше онзи ярък лъч, който можеше да извади героя от „блатото на обломовизма“, защото именно заради Илинская Обломов той забравя за любимия си халат, започва отново да чете книги, крилата му сякаш растат , тъй като се появява истинска цел - възможно щастливо бъдеще с Олга, семейството и собственото им удобно имение. Илия Илич обаче не беше готов да се промени напълно; стремежите на Илински към постоянно развитие и постигане на нови върхове му бяха чужди. Във връзка с Олга Обломов първият започва да отстъпва и първият й пише писмо, в което казва, че любовта й не е истински чувства. Този акт може да се разглежда не само като слабостта на героя, неговия страх от промяна и вътрешна пасивност, но и като по-добро разбиране на сферата на чувствата, отличен интуитивен нюх и разбиране на психологията на другите хора. Иля Илич подсъзнателно чувстваше, че техните житейски пътища са твърде различни, че Олга се нуждае от много повече, отколкото той е готов да й даде. И дори да се опита да стане за нея онзи идеал на нежен, мил, чувствен, но в същото време постоянно развиващ се, активен човек, той ще бъде нещастен до края на живота си, без да намери желаното щастие.

След трудната, но предварително определена раздяла между Обломов и Олга, героят намира утеха, заобиколен от грижите на Пшеницина. Агафя по природа е идеалът на жената "Обломов" - слабо образована, но в същото време много мила, искрена, икономична, грижеща се за комфорта и ситостта на съпруга си и го обожава. Чувствата на Иля Илич към Пшениница се основават на уважение, което постепенно прераства в топлина и разбиране, а след това в спокойна, но силна любов. Спомнете си, че когато Щолц се опита да вземе Обломов със себе си, той не иска да отиде не защото е мързелив, а защото е важно да остане с жена си, която успя да му даде щастието, за което мечтаеше толкова дълго.

Заключение

Анализът на образа на Обломов става ясно, че е невъзможно да се тълкува Иля Илич като недвусмислено положителен или отрицателен герой. Той привлича читателя по свой начин, но също така предизвиква антипатия със своя мързел и пасивност, което показва многостранността на природата на персонажа, неговата вътрешна дълбочина и, вероятно, мощен нереализиран потенциал. Обломов е съставен образ на типичен руски човек, мечтателен, съзерцателен човек, който винаги се надява на най-доброто и истинско щастие и вижда в монотонността и спокойствието. Както отбелязват критиците, Гончаров до голяма степен е копирал Иля Илич от себе си, което прави романа още по-интересен за съвременния читател, който се интересува от творчеството на великия руски писател.

Подробен анализ на образа на героя от романа на Гончаров ще бъде полезен за 10 клас, когато пишете есе на тема „Образът на Обломов в романа Обломов“

Тест на продукта