Боса нова, което означава. Причините за появата на стила боса нова

Произходът на името "боса нова" (буквално bossa - "бум", "бучка", "гърбица"; nova - "ново") се свързва с бразилската жаргонна дума "боса", модерна в края на 50-те години, което означава приблизително същото, че в съвременния руски думата "чип": характеристика, ярка характеристика. По този начин името на жанра трябва да се разбира не буквално („нов гърбица“ или „нов удар“), а по същество: „нов„ трик “,„ нов стил “.

Какво е bossanova?

• Стилът на бразилската лека музика със спокоен характер... Произхожда в края на 50-те години от ритмите Samba, а по-късно е повлиян от американския джаз. Характеризира се с музикално равенство на мелодия, хармония и ритъм.

• Латиноамерикански бален танц 1960-те... Музикален размер - 2/4 и 4/4. Темпото е умерено бързо. Изпълнен в образа на Twist, но в същото време прилича на бавен Sambui Merenga. Движенията са придружени от люлеене на ханша. Характерен танцов елемент е специална изтеглена плъзгаща стъпка. Друго име: Джаз Самба.

Музика на Босанова

Това музикално направление идва от слънчева Бразилия, където ежегодно се провеждат карнавали. Този музикален стил обаче, за разлика от традиционната самба, получи своето развитие сравнително наскоро. И не всеки знае на каква основа този стил е създаден своевременно. Босанова - какъв е този стил на музиката? Като цяло, подобно на всички други латиноамерикански музикални направления, и босанова като музикален стил предполага комбинация от джаз хармоници с национални ритми.

Не е изненадващо, че в самата музика най-често може да се намерят измерения, които изглеждат равномерни (да речем, 4/4 или 2/4), но с очевиден дял от така наречената люлка (смяна на бийтове), когато всички видове синкопации присъстват в ритмичната част, освен това, както изглежда на мнозина, на най-неподходящите за това места. Не е необичайно да се намерят тризнаци във всяка мярка, което автоматично довежда размерите на композицията до 12/8. Понякога можете дори да чуете напълно нестандартни размери като 7/8 или 9/8.

По-общо казано, босанова е сестра на стилове като салса, самба, румба и байо. И както вече е ясно, тази музика е неразривно свързана с танцовите школи (обаче, както всички останали бразилски разклонения). Самите бразилци не могат да си представят звука на музиката без определени движения в танца.

Босанова танц

Bossa-Nova е известен като танц от 1960 г., а през 1962 г. получава световно разпространение. Сливането с джаза роди специален тип стъпки. Основните движения се танцуват в ритъма "бавно - бързо - бързо", както във всяка друга Самба, но след стъпката за броене на "едно" има пауза за броенето на "две". Оказва се необичаен характер, продължителна плъзгаща стъпка, изпълнявана на място или в ход през залата.

Позицията в чифт обикновено е идентична с ПозицияРумба , но може да е различно. Движенията на краката са придружени от люлеене на ръцете, с противоположното люлеене на ханша, както при Merengue. Характерният елемент е кубинското движение [англ. Cuban Motion] - характерно люлеене на ханша. Bossa Nova поразява с множество интересни фигури, от които можем да отбележим: Lateral Main Movement [англ. Side Basic], Основно движение напред [англ. ForwardBasic], Separate-and-Together [англ. Далеч и заедно], Samba-Adaptation [англ. The Samba Adaptation], Tango-Adaptation [англ. Танговата адаптация].

Ако погледнете музикалната същност на стила, лесно е да се предскаже, че босанова е едновременно музикален стил и танц.

Движенията, както във всички други танцови школи, са изискани и грациозни, хореографията подчертава мекотата и гъвкавостта на тялото. Най-интересното е, че можете да танцувате bossanova като двойка или самостоятелно, без партньор или партньор. Въпреки че има основен набор от движения, които се фокусират върху движението на краката, ръцете и тазобедрените стави, има толкова вариации в танца, колкото искате.

Видео - танц bossanova

В този смисъл босанова е тясно преплетена с други латиноамерикански танцови стилове, но стана най-популярна в Бразилия и Куба.

История на произхода

Някои хора погрешно вярват, че босанова е стил, възникнал изключително под влиянието на африканските заселници в Южна и Централна Америка. Далеч от това! Самият стил на музиката на босанов се появява едва през 50-те години на миналия век, на пресечната точка на джаза и националните традиции. Тогава тя се нарича боса нова, което може да се тълкува като „нов стил“ или „нова функция“. Вярно е, че в началото такава музика се пускаше само на домашни концерти, проведени в Рио де Жанейро, когато музикантите се опитаха да съчетаят традиционната бразилска самба с американския джаз. Всъщност джазът придаде на боса нова онези нестандартни музикални измерения.

Бразилска боса нова

Сега малко за родината на тази посока. От самото си създаване босановият стил получава най-голямото си развитие през 60-те години, когато много изпълнители приемат за свой приоритет каноните на новата посока.

Не забравяйте обаче, че дори световните фестивали за бални танци днес включват танго, салса, ча-ча-ча и босанова в задължителната програма. Бразилската танцова техника не е достъпна за всички. Според самите жители на тази страна трябва да сте роден бразилец, за да имате склонност да изпълнявате всички движения от детството.

Дори годишните карнавали, въпреки че в тях основно участват училища по самба, не са пълни без боса нова. Изглежда, че органично се вписва в основната посока и понякога дори надделява. И като цяло в тези танци и музика е много трудно да се очертае някаква ясна граница, защото националният привкус често включва използването на напълно различни елементи от едни и същи различни танцови школи и музикални направления.

Най-известните изпълнители

През 50-те години никой не остана безразличен от новия стил. Беше боса нова. Изпълнителите се опитаха (както изглеждаше по това време) да съчетаят несъвместимото. Независимо от това, за отправна точка се счита издаването на пиесата „Достатъчно, за да бъде тъжно“ (Чега де Саудаде), а след това и композицията „Момичето от Ипанема“. Кръстници на новата тенденция бяха Хуан Гилбърт и Антонио Карлос Йобим.

През 1958 г., развивайки успеха на новия стил, Jobim, заедно с Elizet Cardozo, записват албума "A Song of Too Strong Love", където са представени много хитове. Освен „Момичета от Ипанема“, може отделно да се отбележи песента „Безразсъдство“ („Insensatez“), с която Йобим и В. дьо Мораис завладяват прочутата „Карнеги Хол“ в САЩ през 1962 година. Към 70-те години Босанова твърдо зае мястото на отличителен белег на бразилската музика.

Босанова днес

За съжаление, днес bossanova като музикален стил се използва само в танцови школи, а съвременни изпълнители могат да бъдат намерени само в латиноамериканските кафенета. Професионалната сцена, подобно на популярността, остава само в спомени. Жалко. В края на краищата, bossanova е много лека музика, която предава фини нюанси на душата и човешките преживявания, понякога преобладаващи емоции, радост и тъга, любов и ревност. И ако всичко това се случва в тандем с танца, степента на напрежение обикновено е извън мащаба. Но ето какво е интересното. Дори производителите на инструменти като Yamaha или Casio, които произвеждат синтезатори на клавиатури с автоматичен съпровод, задължително включват боса нова в своя набор от стилове в различни интерпретации. И всичко това казва само, че босанова се е превърнала в един вид класика в музиката, без изучаване и разбиране, което в съвременното изкуство е необходимо.

Боса нова (също боса нова, порт. Боса нова) е стил на бразилска музика, който е своеобразна смесица от готин джаз с различни местни ритми, сред които са байо и на първо място ... Прочетете всички Боса нова (също боса нова, порт. Боса нова) е стил на бразилската музика, който е своеобразна смесица от готин джаз с различни местни ритми, сред които са байо и на първо място самба. Боса нова често погрешно се смята за афро-бразилско „изобретение“, докато е сравнително нов жанр, създаден предимно от бели музиканти и хипи поети. Признатият баща и основател на боса нова е Антонио Карлос Йобим. Първият запис на боса нова се счита за песента „Достатъчно, за да е тъжно“ („Chega de Saudade“) 1958 г., композирана от Jobim и изпълнена от Gilberto. Произходът на името "боса нова" (буквално bossa - "бум", "бучка", "гърбица"; nova - "ново") се свързва с бразилската жаргонна дума "bossa", модерна в края на 50-те години, което означава приблизително същото, че руската дума "трик": черта, поразителна черта. По този начин името на жанра трябва да се разбира не буквално („нов гърбица“ или „нов удар“), а по същество: „нов„ трик “,„ нов стил “. Боса нова се появи в Рио де Жанейро, в района на Ипанема - местообитанието на заможни хора. Първоначално Боса нова е смесица от традиционни бразилски ритми за самба и класически американски джаз, изпълнявани на партита и домашни концерти за образованата публика. Скоро обаче боса нова престана да бъде просто „музика за елита“ и започна да звучи в клубове, арт кафенета и просто по улиците на бразилските градове. Цяла плеяда талантливи автори, сред които особено се открояваха Антонио Карлос Йобим (псевдоним - „Том Йобим“), Луис Бонфа, Хуан Жилберто и Баден Пауъл, бързо постигнаха всеобщо признание. Смята се, че първият успешен пример за боса нова е албумът "Song of Too Strong Love" ("Canção do amor demais"), записан от Eliset Cardoso и João Gilberto през 1958 г. Първият истински хит, благодарение на който боса нова премина националните граници, беше световно известното сега „Момиче от Ипанема“ („Garota de Ipanema“) от Том Йобим и Винисиос де Морайс. Песните "Безразсъдство" ("Insensatez") и "Corcovado" също станаха световни хитове. Още през 1962 г. Карнеги Хол в Ню Йорк ги аплодира; по същото време в Европа се появяват първите грамофонни плочи със записите на боса нова. До началото на 70-те години боса нова се е превърнала в отличителен белег на бразилската поп музика и дори днес, когато артистичните вкусове са се променили значително, тя не е загубила значението си на международна поп класика, както се вижда от постоянния интерес към нея в различни страни на света, включително в Русия. В момента боса нова е една от основните насоки на съвременната школа по джаз. Свиване

Боса нова Тази статия е за музикален стил. За албума на Босанова ”.

Боса нова (също босанова, порт. bossa nova) е стил на бразилската музика, който е своеобразна смесица от готин джаз с различни местни ритми, включително байо и на първо място, самба. Боса нова често погрешно се смята за афро-бразилско „изобретение“, докато е сравнително нов жанр, създаден предимно от бели музиканти и хипи поети. Признатият баща и основател на боса нова е Антонио Карлос Йобим. Първият запис на боса нова се счита за песента "Достатъчно, за да бъде тъжен" (" Чега де саудаде»), Съставено от Jobim и изпълнено от Juan Gilberto.

Произходът на името "bossa nova" (буквално боса - "бум", "могила", "гърбица"; нова - "ново") се свързва с бразилската жаргонна дума "боса", която беше модерна в края на 50-те години, което означаваше приблизително същото като руската дума "чип": черта, поразителна черта. По този начин името на жанра трябва да се разбира не буквално („нов гърбица“ или „нов удар“), а по същество: „нов„ трик “,„ нов стил “.

Боса нова се появи в Рио де Жанейро, в района на Ипанема - местообитанието на заможни хора. Първоначално Боса нова е смесица от традиционни бразилски ритми за самба и класически американски джаз, изпълнявани на партита и домашни концерти за образованата публика. Скоро обаче боса нова престана да бъде просто „музика за елита“ и започна да звучи в клубове, арт кафенета и просто по улиците на бразилските градове. Цяла плеяда талантливи автори, сред които бяха особено изявените Антонио Карлос Йобим (псевдоним - „Том Йобим“), Луис Бонфа, Хуан Жилберто и Баден Пауъл, бързо постигнаха всеобщо признание.

Смята се, че първият успешен пример за боса нова е албумът "A Song of Too Strong Love" ( "Canção do amor demais"), записано от Eliset Cardoso и Juan Gilberto през 1958 г. Първият истински хит, благодарение на който боса нова премина националните граници, беше световно известното сега „Момиче от Ипанема“ ( "Гарота де Ипанема") Том Йобим и Винисиос де Морайс. Песните "Безразсъдство" ( "Insensatez") и "Corcovado". Още през годината те бяха аплодирани от Ню Йоркския Карнеги Хол; по същото време в Европа се появяват първите грамофонни плочи със записи на боса нова. До началото на 70-те години боса нова се е превърнала в отличителен белег на бразилската поп музика и дори днес, когато артистичните вкусове са се променили значително, тя не е загубила значението си на международна поп класика, както се вижда от постоянния интерес към нея в различни страни на света, включително в Русия. В момента боса нова е една от основните насоки на съвременната школа по джаз.

Много съвременни почитатели на музиката и танца са чували за такова понятие като „босанова“. Той идва от слънчева Бразилия, където ежегодно се провеждат карнавали. Този музикален стил обаче, за разлика от традиционната самба, получи своето развитие сравнително наскоро. И не всеки знае на каква основа този стил е създаден своевременно.

Босанова - какъв е този стил на музиката?

Като цяло, подобно на всички други латиноамерикански музикални направления, и босанова като музикален стил предполага комбинация от джаз хармоници с национални ритми.

Не е изненадващо, че в самата музика най-често може да се намерят измерения, които изглеждат равномерни (да речем, 4/4 или 2/4), но с очевиден дял от т. Нар. Люлка (смяна на бийтове), когато всички видове синкопации присъстват в ритмичната част, освен това, както изглежда на мнозина, на най-неподходящите за това места. Не е необичайно да се намерят тризнаци във всяка мярка, което автоматично довежда размерите на композицията до 12/8. Понякога можете дори да чуете напълно нестандартни размери като 7/8 или 9/8.

По-общо казано, босанова е сестра на стилове като салса, самба, румба и байо. И както вече е ясно, тази музика е неразривно свързана с танцовите школи (обаче, както всички останали бразилски разклонения). Самите бразилци не могат да си представят звука на музиката без определени движения в танца.

Музиката и танците са едно неразделно

Ако погледнете музикалната същност на стила, лесно е да се предскаже, че босанова е едновременно музикален стил и танц.

Движенията, както във всички други танцови школи, са изискани и грациозни, хореографията подчертава мекотата и гъвкавостта на тялото. Най-интересното е, че можете да танцувате bossanova като двойка или самостоятелно, без партньор или партньор. Въпреки че има основен набор от движения, които се фокусират върху движението на краката, ръцете и тазобедрените стави, има толкова вариации в танца, колкото искате.

В този смисъл босанова е тясно преплетена с други латиноамерикански танцови стилове, но стана най-популярна в Бразилия и Куба.

История на произхода

Някои хора погрешно вярват, че босанова е стил, възникнал изключително под влиянието на африканските заселници в Южна и Централна Америка. Далеч от това!

Самият стил на музиката на босанов се появява едва през 50-те години на миналия век, на пресечната точка на джаза и националните традиции. Тогава тя се нарича боса нова, което може да се тълкува като „нов стил“ или „нова функция“. Вярно е, че в началото такава музика се пускаше само на домашни концерти, проведени в Рио де Жанейро, когато музикантите се опитаха да съчетаят традиционната бразилска самба с американския джаз. Всъщност джазът придаде на боса нова онези нестандартни музикални измерения.

Бразилска боса нова

Сега малко за родината на тази посока. От самото си създаване босановият стил получава най-голямото си развитие през 60-те години, когато много изпълнители приемат за свой приоритет каноните на новата посока.

Не забравяйте обаче, че дори световните фестивали за бални танци днес включват танго, салса, ча-ча-ча и босанова в задължителната програма. Бразилската танцова техника не е достъпна за всички. Според самите жители на тази страна трябва да сте роден бразилец, за да имате склонност да изпълнявате всички движения от детството.

Дори годишните карнавали, въпреки че в тях основно участват училища по самба, не са пълни без боса нова. Изглежда, че органично се вписва в основната посока и понякога дори надделява. И като цяло в тези танци и музика е много трудно да се очертае някаква ясна граница, защото националният привкус често включва използването на напълно различни елементи от едни и същи различни танцови школи и музикални направления.

Най-известните изпълнители

През 50-те години никой не остана безразличен от новия стил. Беше боса нова. Изпълнителите се опитаха (както изглеждаше по това време) да съчетаят несъвместимото. Независимо от това, за отправна точка се счита издаването на пиесата „Достатъчно, за да бъде тъжно“ (Чега де Саудаде), а след това и композицията „Момичето от Ипанема“. Кръстници на новата тенденция бяха Хуан Гилбърт и Антонио Карлос Йобим.

През 1958 г., развивайки успеха на новия стил, Jobim, заедно с Elizet Cardozo, записват албума "A Song of Too Strong Love", където са представени много хитове. Освен „Момичета от Ипанема“, може отделно да се отбележи песента „Безразсъдство“ („Insensatez“), с която Йобим и В. дьо Морайс завладяват прочутата „Карнеги хол“ в САЩ през 1962 година. Към 70-те години Босанова твърдо зае мястото на отличителен белег на бразилската музика.

Съвременност

За съжаление, днес bossanova като музикален стил се използва само в танцови школи, а съвременни изпълнители могат да бъдат намерени само в латиноамериканските кафенета. Професионалната сцена, подобно на популярността, остава само в спомени. Жалко. В края на краищата, bossanova е много лека музика, която предава фини нюанси на душата и човешките преживявания, понякога преобладаващи емоции, радост и тъга, любов и ревност. И ако всичко това се случва в тандем с танца, степента на напрежение обикновено е извън мащаба.

Но ето какво е интересното. Дори производителите на инструменти като Yamaha или Casio, които произвеждат синтезатори на клавиатура с автоматичен акомпанимент, задължително включват боса нова в своя набор от стилове в различни интерпретации.

И всичко това казва само, че босанова се е превърнала в един вид класика в музиката, без изучаване и разбиране, което в съвременното изкуство е необходимо.

Боса нова е достатъчно противоречива откъде произхожда този тип латиноамерикански джаз. Със сигурност се знае само едно - шефът води началото си от ритмите на самба, но разтърсващите движения на тялото не са всичко, с което този подвид на латиноамериканския джаз може да се гордее. Не по-малко красивите вокални и инструментални албуми на Bossa nova донесоха на света изключителни джаз изпълнители. Представяме шест от тях като най-известните и задължителни за слушане.

Най-добрите албуми на Боса Нова

O Amor, o Sorriso e a Flor - João Gilberto (1960)

Албумът в стил боса нова O Amor, o Sorriso e a Flor от бразилския китарист, композитор и автор на песни João Gilberto излиза през 1960 година. На руски името звучи като "Любов, усмивка и цвете".

Колумнистът на AllMusic Ричард Гуинел описа LP на Gilberto по следния начин: „Това е жизненоважен запис на боса нова от João Gilberto и Antonio Carlos Jobim. Някои стандарти - One Note Samba, Corcovado или Meditation - бяха чути за първи път в Северна Америка в този албум. "

Куинси Джоунс - Биг бенд Боса Нова (1962)

Big Band Bossa Nova е аплодиран шедьовър в дискографията на Куинси Джоунс. Композицията Soul Bossa Nova от американския джаз импресарио се превърна в хит и заглавен саундтрак за много филми и телевизионни предавания, включително модерни програми.

Дискът е издаден след популярния Desafinado, на вълната на успеха, който подхранва ентусиазма на публиката за боса нова. В същото време е широко разпространено мнението, че албумът се оказва танцувален и по-подходящ за американски коктейлни партита, отколкото за разходка по бразилското крайбрежие.

Soul Samba - Ike Quebec (1962)

Американският саксофонист Айк Квебек записва албума Soul Samba през 1962 г. и го пуска в изданието Blue Note Records. Това издание е последното от дискографията на Квебек до смъртта му през януари 1963 г.

Джаз историкът Скот Янов нарече албума „фина комбинация от меки джаз тонове и ненатрапчиви ритми на боса нова“. Албумът е записан в момент, когато самите музиканти започват да проявяват интерес към шефа. Все още не са чути речи за тази музика, която се пуска във всеки бар.

Прави впечатление, че всички изпълнители от 60-те години, които записват албумите на боса нова, участват в популяризирането на жанра. Леката музика, интересна за младите хора, отвори вратата към големия свят за насоките на латиноамериканския джаз.

Samba Esquema Novo - Хорхе Бен Жор (1963)

Албумът Samba Esquema Novo е дебютът на бразилския китарист Хорхе Бен Йор, който съчетава самба, боса нова и фънк рок в работата си. Този диск включва оригиналния запис на световноизвестния хит Mas, que Nada. Според Rolling Stone в Бразилия, Samba Esquema Novo е включена в списъка на 100-те най-добри албума в историята на бразилската музика.

Албумът Ben Zhora е пълен с латиноамерикански ритми и улавя слушателя със своя ритъм от рок елементи и мелодии на перкусии. Изслушването на това издание от 1963 г. е като музикално приключение, в което всяка композиция е спирка с ново настроение и събития.

Гец / Жилберто - Антонио Карлос Йобим и Стан Гец (1964)

Най-добрите албуми на боса нова са представени и от може би най-известната плоча на бразилския китарист Антонио Карлос Йобим и американския саксофонист Стан Гец Гец / Жилберто, записана през 1964 г. Обединението на тези двама музиканти само по себе си кара настръхването да тече през тялото. Джаз критиците нарекоха албума Getz / Gilberto символ на подновения интерес към боса нова в САЩ.

Освен това това издание беше първото, което спечели „Грами“ от неамерикански музиканти. Повечето песни в албума са написани от Jobim. Записът Getz / Gilberto стана най-продаваната плоча в историята на жанра, а Astrud Gilberto, който изпя прочутото „Момиче от Ипанема“ (The Girl from Ipanema), беше известен бразилски джаз певец.

Бразилският пианист Серджо Мендес експериментира с фънк, джаз и боса нова върху запис от 1966 г. Това издание беше въведено в Залата на славата на Грами през 2011 г. като значимо културно наследство на бразилския джаз.

Серджо Мендес представя изненадващо мелодична "музикална формула" в този албум. Дует от женски гласове, пеещи на английски и португалски, и мъжко вокално трио са съчетани с джаз аранжименти от внимателно подбрани лирични мелодии.