Борис Заатер печат истории за деца.

Борис Владимирович Заходър е роден на 9 септември 1918 г. в молдовския град Когул, където родителите му за първи път се запознават и сключват брак. Бащата на Борис през 1914 г. се явява доброволец за руската армия, майка му по това време е сестра на милостта, грижи се за ранените в болницата.
Семейство Zakhoder обаче не живее дълго в Молдова: първо се премества в Одеса, а след това се премества в Москва. Баща ми е завършил Московския университет, започва да работи като адвокат; майка, като образована жена и владееща няколко чужди езика, работи като преводач.
През 1935 г. Борис Заходър завършва гимназия, отива да работи в завода като чирак на стругар, по-късно постъпва в Московския авиационен институт, след това продължава обучението си в биологичните факултети в Московския и Казанския университет и през 1938-1947. - в Литературния институт. А. М. Горки.
Участва в съветско-финландската и Великата отечествена война, където отива като доброволец. Той беше служител на армейската преса. В кратък интервал между двете войни той пише поезия и есета за строежа на ВДНХ - Изложба за постижения на народното стопанство.
През 1946 г. Борис Заходър се завръща в Москва, на следващата година завършва Литературния институт. Борис Заходър публикува първото си детско стихотворение „Морска битка“ през 1947 г. под псевдонима Борис Уест в списание „Затейник“. Известният писател Лев Касил говори високо за творчеството на Борис Заходър, предричайки голяма слава на поета.
Произведенията на Заходър са публикувани във вестник „Пионерская правда“, списание „Мурзилка“, Борис Владимирович публикува стихосбирки „На задната маса“ (1955), „Мартишкино утре“ (1956), „Никой и други“ (1958) , "Кой на кого подобен" (1960), "Другари на децата (1966)", "Училище за пилета" (1970), "Броя" (1979), "Моите въображения" (1980), "Ако ми дадат лодка "(1981) и др.
Борис Заходър пише и пиеси за детския театър: „Ростик в дълбоката гора“, „Мери Попинс“ (и двата 1976), „Крилете на Палечка“ (1978; последните две в съавторство с В. Климовски), „Приключенията на Алиса в Страната на чудесата “(1982); Заходър е автор на либретото за операта „Лопушок край Лукомория“ (1977), пиесата за кукления театър „Много умни играчки“ (1976).
Произведенията на Заходър, написани в проза, се радват на заслужена популярност: книгата с приказки „Martyshkino Tomorrow“ (1956), „Kind Rhinoceros“ (1977), „Once upon a time Phip“ (1977), приказки “ Сивата звезда "(1963)," Малкият Русачок "(1967)," Отшелникът и розата "(1969)," Историята на гъсеница "(1970)," Защо рибите мълчат "(1970)," Ма-Тари-Кари "(1970)," Приказка за всички на света "(1976) и много други.
Борис Владимирович Заходър е добре известен със своите майсторски изпълнени преводи на добре познати чужди детски приказки: приказките на А. А. Милн „Мечо Пух и всички, всички, всички“ (друга версия - „Мечо Пух и всички останали“, 1960 г. ), П. Травърс "Мери Попинс" (1968), Л. Карол "Приключенията на Алиса в страната на чудесата" (1971-1972), приказки от Карел Чапек, братя Грим ("Бременските музиканти", 1982, и други), пиеси на Дж. М. Бари „Питър Пан“ (1967), стихове на Л. Керн, Й. Тувим, В. Дж. Смит, Й. Бржехва и др.
Борис Заходър беше широко известен не само у нас, но и в чужбина, той е лауреат на много литературни награди, включително на Международната награда. Г. Х. Андерсен.
Борис Заходър умира на 7 ноември 2000 г. в Москва.

Борис Заходър, известен съветски детски поет и писател, преводач и може би най-известният молдовски литературен деец, е роден в бесарабския град Кахул през септември 1918 година. Почти цялото си детство прекарва в Москва, където получава средно образование и висша авиация. В допълнение към горното получено образование, Борис получи и диплома в биологични и литературни институти. По време на Великата отечествена и съветско-финландската война той е специален кореспондент на московските издания.

Дебютното му детско стихотворение „Морска битка“ е публикувано в списание „Zateynik“ през 1947 година. Творбите на Zakhoder редовно се публикуваха в популярното детско списание Murzilka, както и в младежки журналистически вестник, наречен Pionerskaya Pravda. От средата на 50-те години той започва активно да публикува стихосбирки: „На задната маса”, „Утре Мартишкино”, „Другари деца”, „Броене”, „Моите въображения” и много други детски книги.

Основната тема на Борис, преминавайки през всичките му творби, беше удивителният приказен свят на животните, в който на всеки от обитателите на фауната се приписваха свои собствени черти и индивидуални характери, характерни само за него. Например, кенгурутата, поровете, камилите, щраусите винаги са били положителни и ярки характери, които често са предизвиквали привързаност. Глиганите, папагалите, пауните, носорозите бяха отрицателни персонажи с глупави, невежи черти и гордост. Подобно на повечето детски писатели, Zakhoder също имаше измислени животински герои, като South Ktototam или забавен Rapunok.

В историите и стиховете на молдовския писател животните извършват различни действия, които са характерни за хората: лоши и добри, добри и зли, те общуват и спорят, псуват се и се примиряват, молят за защита и справедливост, предават приятели и защитават дома си. Разбира се, под маската на всяко животно има отделна типична човешка личност, която е изпълнена със свои черти и характери.

Цялата проза на Zakhoder е изпълнена със скрит дълбок смисъл, който става ясен само с течение на времето, тъй като например превръщането на грозна гъсеница в красива пеперуда в реалност подсказва метафоричен смисъл: пътят към намирането на собственото си истинско ". И има много произведения с такъв фон: "Martyshkino Tomorrow", "Grey Star", "The Story of a Caterpillar", "Kind Rhino", "Little Rusachok" и други. Дори от заглавието на тези приказни книги могат да се направят определени изводи.

Що се отнася до стиховете на автора, те бяха изпълнени с топлина, доброжелателност, "мек" хумор, невероятна словесна игра, която се превърна в основната отличителна черта на поета. Неговата стихосбирка за съучениците си Вова и Петя, които са били известни като капризни и пакостливи в цялото училище, показва с „лош“ пример как да не се държиш и какво да не правиш, зад хумористични катрини се крият истински уроци и учения, които са разбираеми дори за първокласниците.

В допълнение към писането, Zakhoder се прочу и като преводач. Именно той се зае да превежда чужда детска литература: „Мечо Пух“, „Мери Попинс“, „Питър Пан“, приказките на братя Грим и много други световни шедьоври. В края на 70-те Борис започва да пише сатирични стихове за възрастни, отличаващи се с остротата и свежестта на мисълта, както и сценарии за театрални пиеси като Мери Попинс, Ростик, Криле на Палечка и други.

Приживе писателят е цитиран широко извън СССР и се прочува в чужбина като детски класик от „Сребърната епоха“.

Умира през ноември 2000 г. в Москва.

Борис Владимирович Заходър (1918 - 2000) - съветско-руски поет, детски писател и сценарист.

Детските стихове, прочетени в ранна възраст, се запомнят от човек през целия му бъдещ живот. Привидната простота на тези произведения съдържа сериозната работа на поета, следователно само много талантлив човек е способен да ги състави. Съветският писател Борис Владимирович Заходър беше един от надарените творци, който знаеше как да създава римувани истории, които представляват интерес за младите читатели. Развлекателните редове на неговите творби са пълни с оптимизъм и забавление. В тях поетът е положил частица от душата си, за да я предаде на по-младото поколение.

Стиховете на Борис Заходър бяха признати както от децата, така и от техните родители. Обяснявайки на децата настоящите житейски реалности, авторът възпроизвежда света около себе си в непринудени и забавни сцени. Чрез поезията и прозата писателят развива правилното поведение при децата, а също така дава първоначални знания в различни науки.

Удивителните приказки на Zakhoder са много поучителни. Дълбочината и мъдростта на тези произведения помагат на детето да взема правилни решения в трудни ситуации. Влагайки специално значение в думите на своите герои, поетът не забравя, че за момчетата и момичетата трябва да е интересно да четат за приключенията на многобройни жители на природата. Героите на неговите стихотворения бяха не само живи същества, но и дървета, трева, цветя.

Стихове и приказки за деца от Борис Заходър

Родителите не трябва да се притесняват за детето си, ако то реши да се запознае с работата на Борис Владимирович. Необичайният свят, създаден от таланта на съветския поет, ще изуми въображението на малчугана. Четенето на стиховете на Zakhoder е очарователно на всяка възраст - те са разбираеми както за деца, така и за възрастни. Лесната сричка, забавните рими и хармонията на ритъма ги правят привлекателни за всички момчета и момичета.

Борис ЗАХОДЕР

ПРИКАЗКИ ЗА ХОРА

ПРЕДИСЛОВИЕ

Всеки, който чете внимателно тези приказки, вероятно ще забележи, че те са много различни. Сякаш им се разказват от различни хора.

Начинът, по който е. Само че те не се разказват от различни хора, а от различни животни. И птици. И дори риба. И, разбира се, те разказват по различен начин.

Например Таралежът разказва приказката за Сивата звезда. Приказката за отшелника и розата - стара камбала. А приказката „Ма-Тари-Кари“ е самият Учен Скръвец.

Нарекох ги Приказки за хора.

Странно име, казвате. Не са ли всички приказки за хората?

Така е. Но тези приказки, както казах, са разказани от самите животни и ги разказват на хората. На всички хора - както възрастни, така и деца. Животните много уважават хората, вярват, че са по-силни и по-умни от всички останали по света. И искат хората да се отнасят добре с тях. Да бъдем по-мили с тях. И се надяват, че когато хората ги опознаят по-добре, ще станат по-добри към тях. Тогава животните разказват за живота си, за своите радости и скърби, за веселите си приключения ... Те разказват не приказки, а чистата истина. Но в живота им има толкова много тайни и чудеса, че много хора може да си помислят, че тези истински истории са приказки ...

Русачок

Имало едно време едно малко зайче на име Русачок и той имал познат Боголова. Зайчето живееше на ръба на гората, а Пъзелът живееше в езерото.

Понякога те се срещат - лъкатушката маха с опашка, малкият мърман барабани с лапи. Малкият Ръсел се занимава с моркови, а Боголовката е с водорасли. Забавно!

По някакъв начин Русачок идва на езерото - гледайте и гледайте, но Пуголовката го няма. Как потъна във водата!

А на брега седи някаква Жаба.

Хей, Жабо, - казва Малкият Русачок, - виждал ли си приятеля ми Боголовка?

Не, не съм го виждал, - отговаря Жабата и самият той се смее: - Хва-хва-хва!

Защо се смееш, - Русачок се обиди, - приятелят ми го няма, но ти се смей! О, ти!

Да, не аз "а", - казва Жабата, - а ти "а"! Вие не разпознавате своето! Това съм аз!

Какво искаш да кажеш - аз? - изненадан беше Русачок.

Аз съм твоят приятел Боголовка!

Ти? - Русачок беше още по-изненадан. - Не може да бъде! Поголовът е имал опашка, но какво имаш? Изобщо не приличаш на теб!

Никога не знаеш какво не е подобно, - отговаря Жабата, - но все пак това съм аз! Просто пораснах и се превърнах в Жаба. Винаги се случва!

Това е нещото - казва Русачок. - Винаги, казваш, се случва?

Разбира се, винаги! Всичко е същото: като пораснат, ще се обърнат! От червей - комар или бръмбар там, от яйце - риба, а от Поголовник - известно нещо - Жаба! Има дори такива стихове:

Половъците бързат

Превърнете се в жаби!

Е, тук Русачок най-после му повярва.

Благодаря ти, че каза това, казва той. - Има над какво да помислим!

И се разделиха.

Русачок се прибра и пита майка си:

Мамо! Ще порасна ли скоро?

Скоро, скоро, сине, казва майка ми. - Тъй като листата пожълтяват - ще бъдете големи! Ние, зайците, растеме бързо!

И в кого ще се превърна?

Какво означава - в кого ще се превърна? - Мама не разбра.

Е, какво ще стана, когато порасна?

Ясно е кой, - казва мама, - ще станеш голям, красив заек, като баща си!

Като татко? Е, ще видим за това! - каза Малкият Русачок.

И той изтича и отиде да види в кого може да се превърне.

„Ще погледна - мисли той - всеки, който живее в гората: който най-много го харесва, така ще стана!“

Малка, но хитра!

Той върви през гората, а наоколо птиците пеят.

"Ех", мисли Русачок, "не трябва ли и аз да стана птица? Ще полетя при себе си и ще пея песни! Болно ми е да пея, но ние, зайци, пеем много тихо и никой не чува!"

Щом го помисли, той видя: птица седеше на клон. Прекрасна птица: по-висока от заек, черни пера, червени вежди и пее прекрасно:

Бу Бу Бу! Чуфик-чуфик!

Леля птица! - вика Русак. - Как се казваш?

Чуфик-чуфик! - Отговори глухар (той беше).

Чичо Чуфик, как мога да стана птица?

Чуфик-чуфик! - отговаря глухарят.

Искам да се превърна в птица - обяснява Русачок.

И той е изцяло свой:

Бу Бу Бу! Чуфик-чуфик.

- Не чува ли, или какво? - помисли Русачок и тъкмо се канеше да се приближи, чува: отгоре-отгоре, отгоре-отгоре!

Ловец! Спаси се, чичо Чуфик! - извика Русачок и едва имаше време да се скрие в храстите, изведнъж пистолетът щеше да гърми: дрън! Банг!

Малкият Русачок погледна навън: въздухът беше пълен с дим, летяха пера - Ловецът грабна половината опашка от глухара ...

Ето един чуфик за вас!

„Не“, мисли Русачок, „няма да бъда глухар: той пее добре, силно, но не чува никой; тук няма да отнеме много време да загубим опашката си ... Нашият бизнес е да не държим ушите си на върха на главата! “

Едно две три четири пет
Хънтър отиде на разходка!
Изведнъж Зайчето изтича
И нека го застреляме!
Банг! Paph! Ох, ох, ох!
Моят Ловец е избягал!

Той пя - стана по-забавно в душата ми.

Той вижда - Катерица скача от клон на клон.

"Скача страхотно - мисли Русачок, - не по-лошо от мен! Не трябва ли да стана Катерица?"

Катерица, Катеричка - казва той, - ела тук!

Катерица скочи до най-долния клон.

Здравей, Малък Русачок - казва той, - какво искаш?

Моля, кажете ми как живеете вие, катерици - пита Русачок, - иначе реших да стана Катерица!

Е, това е хубаво нещо - казва Белка. - Живеем красиво: скачаме от клон на клон, обелваме шишарки, гризаме ядки. Притесненията са само много: направете гнездо, съберете запас за зимата - гъби и ядки ... Е, нищо, когато свикнете! Качи се на дърво - ще те науча на цялата наука за катерицата!

Русачок се приближи до дървото и си помисли: „Някои притеснения ... Ние, зайците, живеем без притеснения, не правим гнезда, не копаем дупки ...“

Изкачваше се на дърво, но главата му се въртеше ...

Не, - казва той, - не искам да бъда катерица! Не е наша работа да се катерим по дървета!

Белка се засмя, изрънча, хвърли му удар.

Благодаря ти, не го разбрах.

Изведнъж - какво е това: всички те избягаха презглава.

Лисица! Лисица! - викат те.

И с право, кръстникът Фокс върви: червена козина, бяла гърда, уши на короната, опашка с дънер. Красотата!

"Наистина, - мисли Русачок, - те бяха тя, толкова красиви, уплашени! Не може да бъде!"

Той излезе смело, поклони се и каза:

Здравей, клюки Лиза! Може ли да попитам нещо?

Вижте колко смело! - изненада се Лиза. - Е, питайте, просто живейте, иначе имам кратък разговор с брат ви!

И няма да остана дълго. Научи ме как да стана Лисица? Как живееш? Много ми хареса!

Лиза е поласкана.

Е, - казва той, - обикновено живея: когото хвана - ще смачкам, когото ще смачкам - ще ям! Това е цялата наука!

О, как се изплаши Русачка! Но той не го показа - просто си реже ушите.

Ето - казва той - защо всички се страхуват от теб! Не, няма да стана Лисица - не е наша работа да обиждаме другите!

И е добре, - казва Лиза, - в противен случай, ако зайците станат лисици, кого ще ядем ние, лисиците?

И точно в очите те изгарят, оголени зъби: сега ще скочи - и сбогом, Малък Русачок!

Само Русачок дори не я послуша: щом стана, спомни си как се казваше! Той тича и си казва: "Вижте какво сте измислили! Има живи зайци! Това означава: ако стана Лисица, трябва да се ям! Е, добре!"

Дълго време Русачок тичаше през гората. Видях всички животни.

Харесваше всичко, с изключение на Вълка - той все още е по-ядосан от Лисицата. Да, просто не съвсем.

Исках да стана Мишка - но тя беше болезнено малка и ушите ми бяха къси; исках Таралеж - да, беше болезнено бодлив, никой нямаше да го погали, но заек - той обича обичта; Иска се бобър - да, реката е болезнено мокра ...

Той тъкмо щял да стане Мечка: Мечката му казала, че яде мед и че медът, казват, е дори по-сладък от морковите, но Русачок не искал да спи в бърлога през зимата, да смуче лапата си.

Ние, казва той, не можем да направим това. Нашият бизнес е да работим.

Тичах и тичах - тичах към горското блато.

Да, и замръзна.

Има животно - животно за всички животни: то е голямо, много голямо, по-голямо от Мечката, дълги крака, уши - не по-лошо от зайци, но цели две двойки! И очите са мили, мили.

Стои - гризе трева, гризе трепетлика.

Колко му харесваше Русачка - и е невъзможно да се каже!

Той се поклони ниско на звяра.

Здравей, чичо - казва той, - как да ти се обадя?

Здравейте. Малкият Русачок - казва гигантът, - наричай ме Елк Зъбец.

Защо, чичо, имаш два чифта уши?

Elk Prong се засмя.

Това, - казва той, - ти явно ми взе рогата за ушите!

Борис ЗАХОДЕР

ПРИКАЗКИ ЗА ХОРА

ПРЕДИСЛОВИЕ

Всеки, който чете внимателно тези приказки, вероятно ще забележи, че те са много различни. Сякаш им се разказват от различни хора.

Начинът, по който е. Само че те не се разказват от различни хора, а от различни животни. И птици. И дори риба. И, разбира се, те разказват по различен начин.

Например Таралежът разказва приказката за Сивата звезда. Приказката за отшелника и розата - стара камбала. А приказката „Ма-Тари-Кари“ е самият Учен Скръвец.

Нарекох ги Приказки за хора.

Странно име, казвате. Не са ли всички приказки за хората?

Така е. Но тези приказки, както казах, са разказани от самите животни и ги разказват на хората. На всички хора - както възрастни, така и деца. Животните много уважават хората, вярват, че са по-силни и по-умни от всички останали по света. И искат хората да се отнасят добре с тях. Да бъдем по-мили с тях. И се надяват, че когато хората ги опознаят по-добре, ще станат по-добри към тях. Тогава животните разказват за живота си, за своите радости и скърби, за веселите си приключения ... Те разказват не приказки, а чистата истина. Но в живота им има толкова много тайни и чудеса, че много хора може да си помислят, че тези истински истории са приказки ...

Русачок

Имало едно време едно малко зайче на име Русачок и той имал познат Боголова. Зайчето живееше на ръба на гората, а Пъзелът живееше в езерото.

Понякога те се срещат - лъкатушката маха с опашка, малкият мърман барабани с лапи. Малкият Ръсел се занимава с моркови, а Боголовката е с водорасли. Забавно!

По някакъв начин Русачок идва на езерото - гледайте и гледайте, но Пуголовката го няма. Как потъна във водата!

А на брега седи някаква Жаба.

Хей, Жабо, - казва Малкият Русачок, - виждал ли си приятеля ми Боголовка?

Не, не съм го виждал, - отговаря Жабата и самият той се смее: - Хва-хва-хва!

Защо се смееш, - Русачок се обиди, - приятелят ми го няма, но ти се смей! О, ти!

Да, не аз "а", - казва Жабата, - а ти "а"! Вие не разпознавате своето! Това съм аз!

Какво искаш да кажеш - аз? - изненадан беше Русачок.

Аз съм твоят приятел Боголовка!

Ти? - Русачок беше още по-изненадан. - Не може да бъде! Поголовът е имал опашка, но какво имаш? Изобщо не приличаш на теб!

Никога не знаеш какво не е подобно, - отговаря Жабата, - но все пак това съм аз! Просто пораснах и се превърнах в Жаба. Винаги се случва!

Това е нещото - казва Русачок. - Винаги, казваш, се случва?

Разбира се, винаги! Всичко е същото: като пораснат, ще се обърнат! От червей - комар или бръмбар там, от яйце - риба, а от Поголовник - известно нещо - Жаба! Има дори такива стихове:

Половъците бързат

Превърнете се в жаби!

Е, тук Русачок най-после му повярва.

Благодаря ти, че каза това, казва той. - Има над какво да помислим!

И се разделиха.

Русачок се прибра и пита майка си:

Мамо! Ще порасна ли скоро?

Скоро, скоро, сине, казва майка ми. - Тъй като листата пожълтяват - ще бъдете големи! Ние, зайците, растеме бързо!

И в кого ще се превърна?

Какво означава - в кого ще се превърна? - Мама не разбра.

Е, какво ще стана, когато порасна?

Ясно е кой, - казва мама, - ще станеш голям, красив заек, като баща си!

Като татко? Е, ще видим за това! - каза Малкият Русачок.

И той изтича и отиде да види в кого може да се превърне.

„Ще погледна - мисли той - всеки, който живее в гората: който най-много го харесва, така ще стана!“

Малка, но хитра!

Той върви през гората, а наоколо птиците пеят.

"Ех", мисли Русачок, "не трябва ли и аз да стана птица? Ще полетя при себе си и ще пея песни! Болно ми е да пея, но ние, зайци, пеем много тихо и никой не чува!"

Щом го помисли, той видя: птица седеше на клон. Прекрасна птица: по-висока от заек, черни пера, червени вежди и пее прекрасно:

Бу Бу Бу! Чуфик-чуфик!

Леля птица! - вика Русак. - Как се казваш?

Чуфик-чуфик! - Отговори глухар (той беше).

Чичо Чуфик, как мога да стана птица?

Чуфик-чуфик! - отговаря глухарят.

Искам да се превърна в птица - обяснява Русачок.

И той е изцяло свой:

Бу Бу Бу! Чуфик-чуфик.

- Не чува ли, или какво? - помисли Русачок и тъкмо се канеше да се приближи, чува: отгоре-отгоре, отгоре-отгоре!

Ловец! Спаси се, чичо Чуфик! - извика Русачок и едва имаше време да се скрие в храстите, изведнъж пистолетът щеше да гърми: дрън! Банг!

Малкият Русачок погледна навън: въздухът беше пълен с дим, летяха пера - Ловецът грабна половината опашка от глухара ...

Ето един чуфик за вас!

„Не“, мисли Русачок, „няма да бъда глухар: той пее добре, силно, но не чува никой; тук няма да отнеме много време да загубим опашката си ... Нашият бизнес е да не държим ушите си на върха на главата! “

Едно две три четири пет
Хънтър отиде на разходка!
Изведнъж Зайчето изтича
И нека го застреляме!
Банг! Paph! Ох, ох, ох!
Моят Ловец е избягал!

Той пя - стана по-забавно в душата ми.

Той вижда - Катерица скача от клон на клон.

"Скача страхотно - мисли Русачок, - не по-лошо от мен! Не трябва ли да стана Катерица?"

Катерица, Катеричка - казва той, - ела тук!

Катерица скочи до най-долния клон.

Здравей, Малък Русачок - казва той, - какво искаш?

Моля, кажете ми как живеете вие, катерици - пита Русачок, - иначе реших да стана Катерица!

Е, това е хубаво нещо - казва Белка. - Живеем красиво: скачаме от клон на клон, обелваме шишарки, гризаме ядки. Притесненията са само много: направете гнездо, съберете запас за зимата - гъби и ядки ... Е, нищо, когато свикнете! Качи се на дърво - ще те науча на цялата наука за катерицата!

Русачок се приближи до дървото и си помисли: „Някои притеснения ... Ние, зайците, живеем без притеснения, не правим гнезда, не копаем дупки ...“

Изкачваше се на дърво, но главата му се въртеше ...

Не, - казва той, - не искам да бъда катерица! Не е наша работа да се катерим по дървета!

Белка се засмя, изрънча, хвърли му удар.

Благодаря ти, не го разбрах.

Изведнъж - какво е това: всички те избягаха презглава.

Лисица! Лисица! - викат те.

И с право, кръстникът Фокс върви: червена козина, бяла гърда, уши на короната, опашка с дънер. Красотата!

"Наистина, - мисли Русачок, - те бяха тя, толкова красиви, уплашени! Не може да бъде!"