Каква приказка има клоун. Урок „Приказката за клоуна

В един цирк клоун на име Динамик е живял и работил. Беше много тъжен, тъжен клоун. Никой никога не видя усмивка на лицето му и в очите му винаги имаше тъга. Ораторът не знаеше как да разсмее хората и на неговите изпълнения децата плачеха, защото той разказваше тъжни истории. След неговото представяне други артисти - жонгльори, акробати, фокусници и треньори не можеха да развеселят публиката, макар че се опитваха максимално. Затова те се скараха на колегата зад кулисите. Дори директорът на цирка, доктор на художествените науки, Циркул понякога се ядосваше и казваше на Dynamics да спре подобни сцени. „След вас, скъпи говорители, не можем да разсмеем публиката! - каза той в кабинета си, където след представлението дойде тъжен клоун с увиснала глава. - Скоро те ще спрат да идват при нас и всичко това, защото не правите това, което трябва да направи клоун! Станете весели! Разказвайте забавни истории, анекдоти! Четете весели стихове! "

Говорителят обеща, но не можа да помогне. Той излезе на арената, започна представлението си и отново публиката напусна цирка цялата разстроена и в сълзи. Защо клоунът беше такъв? Никой не знаеше това, въпреки че беше много просто. Той нямаше приятел. Верен приятел, с когото можеше да говори, с когото да споделя хляб, на когото да се доверява с всичките си тайни. Но знаете колко е трудно за човек по света, ако няма верен приятел.

Веднъж, когато навън валеше, а в цирка всичко беше мокро - от сълзите на зрителите, режисьорът Циркул не издържа и изгони клоуна, като каза, че вече не иска да търпи такъв художник, който плаши клиентите . „Трябва да отидете в драматичен театър и да научите трагични роли там! - в сърцата си той му каза сбогом. - Ще ви приема обратно, само когато станете забавен клоун и покажете забавно изпълнение, от което публиката ще падне от смях.

Клоунът взе раницата си, сложи там шапката, сандалите и костюма си и, затваряйки ремаркето си с ключа, тръгна по улицата далеч от цирка. Вода течеше навсякъде на потоци, дори беше възможно да се удави в получените локви, беше студено, духаше северният вятър. При това време хората седяха вкъщи и никой не искаше да стърчи дори носа си. От време на време автобусите и колите нахлуваха, пръскаха го от главата до петите. Шофьорите не разбраха какво прави високоговорителят при такова време на улицата, където отиваше.

И ораторът отиде, без да знае къде. Той беше тъжен. "Е, намери си приятел!" - сънува той, а след това през вой на вятъра чу тънък писък. По-точно писък. Изненаданият клоун спря. „Може би е фантазия“, помисли си той и след това отново чу тези странни звуци. Той се наведе над кошче за боклук и видя малко куче, седнало в купчина парцали. Беше ясно, че кучето е гладно. Освен това му беше студено, трепереше цялата.

- Как се казваш? - попита клоунът.

- Топка - отговори кучето, продължавайки да трепери и да пищи.

- Какво правиш тук?

Шарик погледна укорително Динамиката, казват те, защо задаваш толкова глупави въпроси, не виждаш ли, че нямам дом.

- Значи сте сами? - предположи клоунът и свали раницата си. В един от джобовете той намери наденица и хляб и лекува кучето.

- Сам, съвсем сам - кимна Шарик и започна да яде лакомството. - Нямам никой - нито братя, нито сестри, нито родители.

„Знаете ли, и аз съм сам“, каза замислено говорителят. - И, за съжаление, нямам приятели ... Слушай, нека бъдем приятели? Той предложи. - Ще бъдем добри и верни приятели.

Шарик го погледна и попита:

- И няма да ме обидите, да ме биете с пръчка или да ме изгоните на улицата?

- Не разбира се, че не! - възкликна Говорителят. - Въпреки че съм тъжен клоун, но добър. И никога не е биел или прогонвал никого.

- Добре! - Шарик беше възхитен. - Как се казваш?

Ораторът се представи.

- Клоуни тъжни ли са? - изненада се Шарик. - В края на краищата всички те са весели и весели, трябва да разсмиват хората ...

Динамиката трябваше да обясни защо е тъжен клоун. „Напуснах цирка, защото колегите не искаха да работят с мен“, каза той. „В крайна сметка никой не харесва, когато публиката плаче от такива номера и напуска цирка в разочаровани чувства!“

- Знаеш ли - весело излая Шарик. - Аз също съм почти художник. Мога да броя, да прескачам обръч, да отгатвам гатанки и дори да пея!

- Мрачен! - зарадва се ораторът. - Значи, ти и аз можем да правим смешни числа? Радвам се да работя с вас! Сега сме приятели!

- Разбира се - отговори кучето. - И сега няма да сте тъжни, а забавен клоун.

И двамата се върнаха в цирка. Те бяха толкова запалени един към друг, разказваха интересни истории и се смееха, че дори не забелязаха студа и дъжда. Те бяха толкова развеселени, че изненадани лица на жители започнаха да гледат от къщите, казват, какво се е случило там, тъй като при толкова лошо време някой е забавен. И видяхме разхождащ се клоун и куче. Хората веднага разбраха, че са приятели, истински приятели и се чувстваха добре заедно.

Ораторът и Шарик, дошли в цирка, първо погледнаха режисьора. Доктор Компас стоеше на прозореца и беше много тъжен. В края на краищата той прогони клоуна, когото обичаше в сърцето си, дори ако ораторът беше най-тъжният от художниците. И фактът, че е направил толкова лошо дело, го притесняваше. Всъщност режисьорът беше много мил човек.

И той беше много щастлив, когато видя Dynamics, и дори придружен от космат приятел.

- Готов съм да изпълня с нов номер! - каза клоунът, пляскайки с ръце. - Сега съм най-забавният художник, защото имам лоялен приятел. Ето го! - и той представи кучето. - Това е Шарик, моят партньор. Измислихме много забавни сцени.

- Това е добре! - Доктор Циркул беше възхитен. - Тогава отидете на арената. В крайна сметка публиката все още не си е тръгнала. Те седят и чакат нови интересни изпълнения.

Клоун и Шарик хукнаха към арената. Виждайки Динамиката, всички зрители бяха готови да плачат, а децата дори имаха набръчкани лица и хълцане. Но ораторът се засмя толкова пламенно, че всички първоначално бяха изненадани. И когато Шарик се появи на сцената и започна да прескача обръча, да прави салта и да изпълнява магически трикове, всички плеснаха с ръце. Публиката наистина хареса няколко клоуна и сега с радост отидоха в цирка, защото сега имаше не тъжен, а весел оратор и неговият верен приятел - Шарик.

И, разбира се, режисьорът беше щастлив, защото в неговия цирк живееха и работеха най-добрите артисти.

Художник Алишер Таксанов

Текуща страница: 1 (общата книга има 1 страници)

Шрифт:

100% +

Червенокос клоун
Забавни приказки за деца и възрастни
Николай Щекотилов

Илюстратор Андрей Миняков

© Николай Щекотилов, 2017

© Андрей Миняков, илюстрации, 2017

ISBN 978-5-4485-8446-6

Осъществено от Ridero Intelligent Publishing System

Червенокос клоун

Един ден червенокосо момче се събудило с шапка и папионка на врата. Мама дори се изплаши, когато дойде да го събуди. Шапката и папийонката бяха скрити в килера. Но на следващата сутрин той отново беше с шапка и лък. Мама провери - не от килера.

Трябваше да отида на лекар. Почувства пулс, почука по коляното и каза:

"Това не е обикновен случай, имаме нужда от съвет на професор."

Професорът също усети пулса си и почука по коляното. След това се разхожда, стискайки ръце зад гърба си и накрая уверено казва: „Момчето има ясна предразположеност към цирковото изкуство. Моята диагноза: червенокоси клоунски трикове. "

Така момчето се превърна в магьосник-клоун в цирка. Под творческото име Ryzhik. Но не обикновен, а магьосник. Защото неговите трикове изобщо не бяха трикове, а истински трансформации и анимации. Дори хорът от зайци и катерици по негова команда пееше истински детски песнички. Не е за шперплат *.

Джинджифил изобщо не бил алчен и на сутринта раздавал шапки и пеперуди на други деца. В крайна сметка всеки път той имаше нови и този, който сам си сложи шапката и папионката, се превърна в магьосник-клоун. И градът, в който живееше Рижик, ден за ден се превръщаше в град на весели магьосници.

Но един ден такива плакати се появиха по всички градски улици:

"Обичай себе си! Най-добрият в света магьосник-клоун представя! Побързайте да видите! "

И тогава публиката се изсипа в нов спектакъл, в който друго момче-магьосник с шапка и с лък на врата си покани всички да погледнат във вълшебното огледало. В това огледало всеки човек вижда собственото си отражение като най-красивото и интелигентно в света. И тогава той се влюби в себе си.

Оттогава градът от ден на ден ставаше по-неприятен и мрачен. В крайна сметка, този, който обича себе си, не само е безразличен към другите, но и иска да открадне всички радости от тях и да ги присвои за себе си. И хората спряха да си помагат. Те си купиха собствени торти за празниците и вече не ходеха да се посещават.

И децата, които се погледнаха в не добро магическо огледало, грабнаха вълшебни шапки и лъкове и направиха подобни представления. И дълги опашки се наредиха на касата за билети. Защото тези, които вече са се погледнали в огледалото, са искали все повече и повече, така че другите да получават по-малко.

- Как мога да спася града от неприятности? - попита Джинджър мама. И заедно измислиха.

„Искате ли да станете ЕДИНСТВЕНИЯТ супер магически клоун в света? Побързай! Майсторски клас! Само едно шоу! " - плакати се появиха една сутрин в целия град.

Всички егоисти, разбира се, дойдоха на това шоу. С шапки и без шапки. И тогава Рижик се изтърколи на арената, застанал на голяма топка. И той започна да кръжи по него с голяма скорост. И след това по-бързо. И след това още по-бързо. Силен вятър се издигна и отнесе всички шапки и лъкове на публиката. А Рижик вече се въртеше толкова бързо, че вятърът се превърна в истински ураган, който започна да отнема не само шапки, но и мисли. Но мислите на егоистите знаят какво. Ураганът ги отнесе.

А Рижик сега се очаква навсякъде. Може би ще бъде поканен в Америка с този номер.

* това е името на изпълнение с фонограма, когато звукът е записан предварително, а човекът, който пее на сцената, само имитира пеенето.

Избягали мустаци

Един малък и пълничък мъж имаше красиви мустаци. Той ги гледаше много, защото всеки човек трябва да има нещо красиво - мустаци например.

Една сутрин той се погледна в огледалото, но нямаше мустаци. Отива при друго огледало - и не там. Чичото хуква към жена си и вижда мустаците му под носа. Само той протегна ръка, за да ги вдигне, и мустаците скочиха! И вече залепен за сина ми.

Момчето харесваше да бъде мустак - бързо изтича в двора, за да не го отнесат. Вижда съседката си Маша в пясъчника и да й се похвали. И това е необходимо на мустаците - те се преместиха при Маша. Маша, разбира се, изрева - момиче и на майка си. Мама не разбра: защо плаче, защото от мустаците вече нямаше и следа.

По пътя шофира чичо, друг вече: не този, чиито мустаци бяха. На мерцедес. И минувачите го насочват с пръст - към мерцедес, а не към шофьора. Мерцедес с мустаци е необичаен.

Но мустаците бързо се отегчиха и те, показвайки се малко, влязоха в идващия автобус и нека да прескочим от един, може да се каже, „под носа“ на друг. Имаше такава суматоха, че шофьорът спря автобуса и хукна да докладва на полицията.

Полицията арестува шофьора, защото мустаците вече са върху него и те са идентифицирани от композита.

Идентификаторът е съставен по искане на този първи чичо, истинският собственик. А мустаците още не са избягали: те се чудят какво ще се случи по-нататък? Но когато бяха снимани както в пълно лице, така и в профил, мустаците отново дадоха сълза.

Така те блеснаха навсякъде. Отначало само в един град, а след това те започнаха да се появяват в различни градове. Е, в крайна сметка, както всички останали, те се преместиха в Москва.

В началото те правеха всякакви репортажи във вестници, по радиото и по телевизионните канали, разбира се. Но скоро мустаците станаха познати - хората не се интересуваха да ги следват. И накрая се появиха нови новини. За котка, например, която е яла риба, която е погълнала рядък диамант.

Всички започнаха да провеждат кореспондентски разследвания за това къде котката след това маркира територията и всичко това. И мустаците вече не се помнеха.

И тогава един ден в центъра за управление на космическия полет всички ахнаха. Те изпращат ракетен кораб до Марс. И той има мустаци под носа си! Не Марс, а космически кораб, разбира се. Подхлъзнахме се, както се казва, под носа на охраната! Сега те ще забавляват марсианците.

Красив кон

Един много красив кон излезе на разходка. Тя върви бавно и всички, които среща, й се възхищават и казват: „О, колко красива! Какво съвършенство! "

Само врабчето не казва нищо, седи на клон и цвърчи. Конят беше много изненадан: това все още не се е случило с нея. Пита врабчето:

- Защо не ме похвалиш? Както всички.

- Помисли само, красив кон! А аз съм красиво врабче. И аз също мога да летя - отговори той и отлетя.

Конят беше много разстроен: осъзна несъвършенството си. Спешно трябва да го поправим. Затова тя започна да се разпръсква и скача по различни начини. И не лети по никакъв начин. Пита кравата, която е пасла наблизо:

- Като този? Птиците летят, но аз не мога. По-лош ли съм от птиците?

- Значи имат крила. Не видя ли какво?

- Не, не съм виждал. Гледам само себе си: колко съм красива.

Конят се записа за 3D принтер. И когато дойде редът, той се претегли, измери, изчисли на компютъра. И направиха крила. Центърът на тежестта беше определен на гърба и крилата бяха прикрепени там.

Излезе кон и каза на крилата: „Е, хайде да летим най-накрая“. И крилата висят отстрани - няма полет. Врабчето я видя, съчувства и обясни, че също така е необходимо да летиш и да се учиш.

Тогава конят се записал в летателно училище. Тя идва на първия урок и те я питат:

- Ще се обучавате ли със самолет или с планер? Или може би хеликоптер?

- Не. Искам да летя на крилете си.

- Не е за нас. Ние нямаме такова обучение. Излезе кон, скита се разстроен отново ...

И тогава орел прелетя покрай, видя нейните крила и попита:

- Защо не летиш, ако имаш крила?

- Но не мога.

- Искаш ли да те науча?

- Разбира се че искам!

Тогава орелът повика още десет същите орли, те вдигнаха коня и го вдигнаха на висока скала. Орелът я отведе до ръба на пропастта. „Махни - казва той - с крилата си“. Конят махна, а той се спусна и я бутна. Конят, уплашен, спря да маха и полетя като камък надолу.

Но орелът сгъна крила и падайки до него, вика: „Хайде! В противен случай ще катастрофирате! " Така той я научи да лети.

И тогава един ден лети кон, а към него друг - също кон. Само бяло. Нашият се зарадва, пита: "Направихте ли крила и на 3D принтер?"

И тя изсумтя, толкова недоволно. И той отговаря: „Аз съм Пегас! Вдъхновявам поети! Имам естествени крила. " И тя отлетя: очевидно е трябвало някой да вдъхнови.

Банда от чорапи с дупки

Момчето имаше теч в десния чорап и го изхвърли. Беше вечерта и вторият чорап проспа всичко. Едва на сутринта той открива, че брат му е изчезнал. Нямаше време за скръб, трябваше да тръгнем да търсим.

Цял ден лявият чорап напразно се скиташе из града, защото не знаеше нищо за това къде може да изчезне брат му. Нощта наближаваше. Левият беше уморен и легна да си почине под един храст.

- Какво правиш тук? Това е моят храст. Излез сега! - чу чорапа. Беше ядосана мишка.

- Тук има достатъчно място. Достатъчно за всички.

- Аз не знам нищо. Моят храст, това е всичко!

- Остави ме на мира. Много съм изморен. Виждате ли колко ужасно изглеждам - \u200b\u200bотсече Леви. Но мишката се ядоса и го ухапа. Така той също стана пълен с дупки.

Цяла нощ той лежеше под пейката, а на сутринта взе креда и започна да рисува града в килии. Това правеше собственикът му, когато искаше да намери нещо, за да не погледне сто пъти на едно място. Вярно, градът се оказа много по-голям от стаята, но нямаше друг изход.

Към обяд чорапът беше изтощен и изведнъж установи, че портиерът е изтрил всички редове! Той много се ядоса и реши да отмъсти.

Чистачката седна да вечеря на пейка с бутилка кефир и кок. И изведнъж намерих спукан чорап в бутилка. Преди да се усети, чорапът започна да ближе кокчето му. Страшно отмъщение. Не е ли?

След като се разправи с портиера, левият отново пое тебешира. Но вечерта започна да вали и отми цялата му работа.

Отмъщението срещу дъжда е много по-трудно, но чорапът вече беше толкова ядосан, че не можеше да го откаже.

Той купи десет балона и като полетя върху тях до самия облак, започна да пие вода от него. Можеше да изпие целия облак, но нямаше време, защото се пръсна.

Внимание! Това е уводен откъс от книгата.

Ако началото на книгата ви е харесало, тогава пълната версия може да бъде закупена от нашия партньор - дистрибутор на законно съдържание LLC "Liters".

Червенокос клоун

Забавни приказки за деца и възрастни

Николай Щекотилов

Илюстратор Андрей Миняков

© Николай Щекотилов, 2017

© Андрей Миняков, илюстрации, 2017

ISBN 978-5-4485-8446-6

Осъществено от Ridero Intelligent Publishing System

Червенокос клоун

Един ден червенокосо момче се събудило с шапка и папионка на врата. Мама дори се изплаши, когато дойде да го събуди. Шапката и папийонката бяха скрити в килера. Но на следващата сутрин той отново беше с шапка и лък. Мама провери - не от килера.

Трябваше да отида на лекар. Почувства пулс, почука по коляното и каза:

"Това не е обикновен случай, имаме нужда от съвет на професор."

Професорът също усети пулса си и почука по коляното. След това се разхожда, стискайки ръце зад гърба си и накрая уверено казва: „Момчето има ясна предразположеност към цирковото изкуство. Моята диагноза: червенокоси клоунски трикове. "

Така момчето се превърна в магьосник-клоун в цирка. Под творческото име Ryzhik. Но не обикновен, а магьосник. Защото неговите трикове изобщо не бяха трикове, а истински трансформации и анимации. Дори хорът от зайци и катерици по негова команда пееше истински детски песнички. Не е за шперплат *.

Джинджифил изобщо не бил алчен и на сутринта раздавал шапки и пеперуди на други деца. В крайна сметка всеки път той имаше нови и този, който сам си сложи шапката и папионката, се превърна в магьосник-клоун. И градът, в който живееше Рижик, ден за ден се превръщаше в град на весели магьосници.

Но един ден такива плакати се появиха по всички градски улици:

"Обичай себе си! Най-добрият в света магьосник-клоун представя! Побързайте да видите! "

И тогава публиката се изсипа в нов спектакъл, в който друго момче-магьосник с шапка и с лък на врата си покани всички да погледнат във вълшебното огледало. В това огледало всеки човек вижда собственото си отражение като най-красивото и интелигентно в света. И тогава той се влюби в себе си.

Оттогава градът от ден на ден ставаше по-неприятен и мрачен. В крайна сметка, този, който обича себе си, не само е безразличен към другите, но и иска да открадне всички радости от тях и да ги присвои за себе си. И хората спряха да си помагат. Те си купиха собствени торти за празниците и вече не ходеха да се посещават.

И децата, които се погледнаха в не добро магическо огледало, грабнаха вълшебни шапки и лъкове и направиха подобни представления. И дълги опашки се наредиха на касата за билети. Защото тези, които вече са се погледнали в огледалото, са искали все повече и повече, така че другите да получават по-малко.

- Как мога да спася града от неприятности? - попита Джинджър мама. И заедно измислиха.

„Искате ли да станете ЕДИНСТВЕНИЯТ супер магически клоун в света? Побързай! Майсторски клас! Само едно шоу! " - плакати се появиха една сутрин в целия град.

Всички егоисти, разбира се, дойдоха на това шоу. С шапки и без шапки. И тогава Рижик се изтърколи на арената, застанал на голяма топка. И той започна да кръжи по него с голяма скорост. И след това по-бързо. И след това още по-бързо. Силен вятър се издигна и отнесе всички шапки и лъкове на публиката. А Рижик вече се въртеше толкова бързо, че вятърът се превърна в истински ураган, който започна да отнема не само шапки, но и мисли. Но мислите на егоистите знаят какво. Ураганът ги отнесе.

А Рижик сега се очаква навсякъде. Може би ще бъде поканен в Америка с този номер.

* това е името на изпълнение с фонограма, когато звукът е записан предварително, а човекът, който пее на сцената, само имитира пеенето.

Избягали мустаци

Един малък и пълничък мъж имаше красиви мустаци. Той ги гледаше много, защото всеки човек трябва да има нещо красиво - мустаци например.

Една сутрин той се погледна в огледалото, но нямаше мустаци. Отива при друго огледало - и не там. Чичото хуква към жена си и вижда мустаците му под носа. Само той протегна ръка, за да ги вдигне, и мустаците скочиха! И вече залепен за сина ми.

Момчето харесваше да бъде мустак - бързо изтича в двора, за да не го отнесат. Вижда съседката си Маша в пясъчника и да й се похвали. И това е необходимо на мустаците - те се преместиха при Маша. Маша, разбира се, изрева - момиче и на майка си. Мама не разбра: защо плаче, защото от мустаците вече нямаше и следа.

По пътя шофира чичо, друг вече: не този, чиито мустаци бяха. На мерцедес. И минувачите го насочват с пръст - към мерцедес, а не към шофьора. Мерцедес с мустаци е необичаен.

Но мустаците бързо се отегчиха и те, показвайки се малко, влязоха в идващия автобус и нека да прескочим от един, може да се каже, „под носа“ на друг. Имаше такава суматоха, че шофьорът спря автобуса и хукна да докладва на полицията.

Полицията арестува шофьора, защото мустаците вече са върху него и те са идентифицирани от композита.

Идентификаторът е съставен по искане на този първи чичо, истинският собственик. А мустаците още не са избягали: те се чудят какво ще се случи по-нататък? Но когато бяха снимани както в пълно лице, така и в профил, мустаците отново дадоха сълза.

Така те блеснаха навсякъде. Отначало само в един град, а след това те започнаха да се появяват в различни градове. Е, в крайна сметка, както всички останали, те се преместиха в Москва.

В началото те правеха всякакви репортажи във вестници, по радиото и по телевизионните канали, разбира се. Но скоро мустаците станаха познати - хората не се интересуваха да ги следват. И накрая се появиха нови новини. За котка, например, която е яла риба, която е погълнала рядък диамант.

Всички започнаха да провеждат кореспондентски разследвания за това къде котката след това маркира територията и всичко това. И мустаците вече не се помнеха.

И тогава един ден в центъра за управление на космическия полет всички ахнаха. Те изпращат ракетен кораб до Марс. И той има мустаци под носа си! Не Марс, а космически кораб, разбира се. Подхлъзнахме се, както се казва, под носа на охраната! Сега те ще забавляват марсианците.

Красив кон

Един много красив кон излезе на разходка. Тя върви бавно и всички, които среща, й се възхищават и казват: „О, колко красива! Какво съвършенство! "

Само врабчето не казва нищо, седи на клон и цвърчи. Конят беше много изненадан: това все още не се е случило с нея. Пита врабчето:

- Защо не ме похвалиш? Както всички.

- Помисли само, красив кон! А аз съм красиво врабче. И аз също мога да летя - отговори той и отлетя.

Конят беше много разстроен: осъзна несъвършенството си. Спешно трябва да го поправим. Затова тя започна да се разпръсква и скача по различни начини. И не лети по никакъв начин. Пита кравата, която е пасла наблизо:

- Като този? Птиците летят, но аз не мога. По-лош ли съм от птиците?

- Значи имат крила. Не видя ли какво?

- Не, не съм виждал. Гледам само себе си: колко съм красива.

Конят се записа за 3D принтер. И когато дойде редът, той се претегли, измери, изчисли на компютъра. И направиха крила. Центърът на тежестта беше определен на гърба и крилата бяха прикрепени там.

Излезе кон и каза на крилата: „Е, хайде да летим най-накрая“. И крилата висят отстрани - няма полет. Врабчето я видя, съчувства и обясни, че също така е необходимо да летиш и да се учиш.

Тогава конят се записал в летателно училище. Тя идва на първия урок и те я питат:

- Ще се обучавате ли със самолет или с планер? Или може би хеликоптер?

- Не. Искам да летя на крилете си.

- Не е за нас. Ние нямаме такова обучение. Излезе кон, скита се разстроен отново ...

И тогава орел прелетя покрай, видя нейните крила и попита:

- Защо не летиш, ако имаш крила?

- Но не мога.

- Искаш ли да те науча?

- Разбира се че искам!

Тогава орелът повика още десет същите орли, те вдигнаха коня и го вдигнаха на висока скала. Орелът я отведе до ръба на пропастта. „Махни - казва той - с крилата си“. Конят махна, а той се спусна и я бутна. Конят, уплашен, спря да маха и полетя като камък надолу.

Но орелът сгъна крила и падайки до него, вика: „Хайде! В противен случай ще катастрофирате! " Така той я научи да лети.

И тогава един ден лети кон, а към него друг - също кон. Само бяло. Нашият се зарадва, пита: "Направихте ли крила и на 3D принтер?"

И тя изсумтя, толкова недоволно. И той отговаря: „Аз съм Пегас! Вдъхновявам поети! Имам естествени крила. " И тя отлетя: очевидно е трябвало някой да вдъхнови.

Банда от чорапи с дупки

Момчето имаше теч в десния чорап и го изхвърли. Беше вечерта и вторият чорап проспа всичко. Едва на сутринта той открива, че брат му е изчезнал. Нямаше време за скръб, трябваше да тръгнем да търсим.

Цял ден лявият чорап напразно се скиташе из града, защото не знаеше нищо за това къде може да изчезне брат му. Нощта наближаваше. Левият беше уморен и легна да си почине под един храст.

Веднъж, в края на зимата, клоунът Чижик реши да изиграе глупака. По щастлива случайност снегът още не се беше стопил и Чижик си помисли, че преди да изиграе глупака, трябва да го натрупат. И той започна да извайва и да извайва внушителна фигура от снега. Той ослепи огромна топка, прикрепи към нея малко по-малка сфера и отгоре прикрепи малка, баскетболна глава. Той направи ръце от клони, очи от бутони, нос от моркови и дори не забрави за устата, просто я нарисува с гваш.
- Отличен глупак се получи! - похвали се Чижик и като избяга, се опита да събори новосъздадената скулптура. Но не беше там! Снежният човек изобщо не искаше да се въргаля. Сискин по този и онзи начин, с ръце, крака и дори с лопата, се опита да осъществи идеята си. Но нищо не проработи. Само той самият се търкулна в снега и стана бяло-бял, като снежна сова ...
И напълно изтощен Чижик извика: „Е, легнете, заслепих ви да играете!“
„Ще се радвам, но не мога“, неочаквано отговори здравият снежен човек, „по някаква причина се оказах умен за теб ... И като цяло трябва да отида на север, при Дядо Коледа, друг Снежен човек -mailer няма да му пречи. До!
Снежният човек протегна ръчния си клон към Чижик, помогна му да се измъкне от снежната преспи, засмя се и бавно тръгна към полярната звезда. А Чижик остана да стои с отворена уста от изненада ...
- Чижик! Защо се търкаляхте в снега? - изненадано попита Карамелка, която излезе на улицата.
Чижик затвори уста, изчерви се от смущение и каза: - Да, лежах тук ...
- На когото?
- Аз ...
И се чувстваше едновременно забавно и някак обидено. Но радостта все пак беше по-голямо негодувание, защото Дядо Коледа случайно имаше друг добър помощник.

Содержание статьи развернуть / свернуть

1. Червенокос клоун Забавни приказки за деца и възрастни Николай Щекотилов
2. Bylinchka за колета
3. Циркова приказка
4. Малко за слънчевите зайчета
5. Как Чижик рисува птици
6. Малко за неразбираемото
7. Историята на кучето
8. Малко за подаръците
9. Приказката за рибите
10. Приказка за мокуса
11. История за робот
12. Грижа за дома

Bylinchka за колета

Една неделя, когато клоуните Чижик и Карамелка се върнаха от рождения ден на децата си във вълшебната земя на Веселяндия, те видяха колет на прага на своята приказна къща. Пакетът беше като пакет, нищо особено, точно като обикновена кутия за подаръци. Само тук беше пощенската марка на кутията под формата на кенгуру. Веднага щом Карамел взе пратката, тази матрица скочи от кутията, зашлеви опашката си, изкикоти се злонамерено и се прибра у дома в най-близките къпинови гъсталаци.
- Невероятно нещо - каза клоунът Чижик.
- Да, - каза Карамел, - Нещо, което всъщност не искам да отворя този пакет.
- Не е добре, някой ни изпрати подарък, но дори няма да го видим, няма да се получи много уважително.
- Тогава да го отворим!
Чижик и Карамел отвориха кутия и имаше обикновена магическа пръчка. А до него има бележка: "Остави ме! Ще разбереш!"
Чижик хвърли вълшебна пръчка в къпиновите гъсталаци, а тя, преди да стигне до плодовете, се обърна и, описвайки дъга, удари Чижик в горната част на главата му!
- Еха! - каза Карамел, - позволете ми да опитам!
Карамел изстреля вълшебната си пръчка в посока към приказното езеро и тя, леко удряйки водната повърхност, се върна и щракна Карамел върху носа!
- И какво, научихте ли нещо? - попита озадачен Чижик, след като прочете внимателно бележката от пакета.
- Научих нещо! - Замислено въртейки пръчката в ръцете си, отговори Карамел, - Първо, дядото на тази пръчка беше бумеранг, а бумерангът е такова австралийско ловно оръжие, което винаги се връща при собственика ... Второ, момчето от кабината вече е в Австралия, откъдето ни изпраща такива забавни подаръци, и трето, спешно се нуждаем от нещо също толкова смешно, което да изпратим обратно на момчето!
- Да ... измислих го! - каза клоунът Чижик, - И нека изпратим на юнга килим-поет! Тя ще го закачи на стената в кабината и посред нощ той ще започне да връзва рими с морски възли, тъй като ще започне да й чете стихове, силно и силно, че ще бъде забавно на кораба!
- Точно! Хайде да опаковаме килима!

Циркова приказка

Веднъж Карамелка чу радостния вик на Чижик, идващ от двора.
"Ура! - извика радостно Чижик, - проработи! Сега съм най-добрият цирков артист!"
Карамел се изненада и влезе в двора, за да види какво точно е довело клоуна Чижик до такава наслада. Когато излезе, тя беше още по-изненадана, защото видя Чижик, всичко, всичко намазано с тебешир, и много, много кръгове, овали и кръгове, нарисувани навсякъде, по пътеката, по стените на приказната къща, на покрива , и дори на къщичката за птици ... ...
- Карамел, сега съм най-добрият цирков артист, защото се научих да рисувам идеално равномерен кръг! - каза Чижик, като погледна Карамел малко надолу.
- Чакай, Чижик, аз съм нещо ... Защо си най-добрият цирков артист? Защото използвахте всичките ни пастели, за да рисувате кръгове?
- Нищо не разбирате! Четох в речника, че думата „цирк“ идва от латинската дума „цирк“, което означава „кръг“. И всички клоуни са циркови артисти! Това означава, че най-добрите циркови изпълнители трябва да могат да нарисуват идеално равномерен кръг! Научих!
- В такъв случай, Чижик, ти не си цирков артист, ти си компас! - Карамел се засмя.

Малко за слънчевите зайчета

Веднъж, в горещ, горещ летен ден, клоунът Чижик искаше да хване слънчево зайче. Погледнах един - пълничък, бърз. Той гонеше и гонеше след него, опитваше се да го грабне, опитваше се, но нищо не се получаваше.
"Някой срамежлив заек е уловен", помисли Чижик, "а защо избрах най-вредния? Или може би той е просто див?"
И Карамел, който съчувствено наблюдаваше напразните опити на Чижик, каза: "Чижик, не можеш да хванеш слънчево зайче! Слънчевите зайчета са най-дивите животни в приказната страна, те страшно се страхуват да играят с някого и да закъснеят вкъщи за вечеря, за да слънцето мама "
- Ясно ...
- Но! Все още има не много диви слънчеви зайци, които могат да бъдат уловени. Ако тихо излезете и ги погалите в ушите, те незабавно ще замръзнат на място и ще седят тихо, докато слънчевата майка не ги извика над края на земята. Тогава те учтиво и неусетно ще се стопят до сутринта ...
- Страхотен! Как да ги различа по външния си вид?
- Помислете сами - засмя се Карамел.
И Чижик, озадачен още повече, отиде в приказната библиотека, за да потърси книга за навиците на слънчевите зайци.

Как Чижик рисува птици

„Албатроси, пеликани, чайки, патици, патладжани“ - каза клоунът Чижик, като извади статив и четки, за да нарисува картина на морския живот като подарък на капитан Кокос. "Основното нещо е да не забравяме нищо, имената на морските птици са толкова сложни ... албатроси, пеликани, чайки, патици ... тези, като тях, патладжани!" - измърмори Чижик, ловко нанасяйки с четка първите удари с акварелна боя върху платното.
Три часа по-късно снимката беше готова. Изкуството се оказа толкова ярко, весело и празнично, че клоунът Чижик искаше да покаже картината на Карамел, преди да я изпрати като подарък на капитан Кокос.
- Акварел! О, Карамел, и аз нарисувах картина за морските птици! - похвали се Чижик.
- Леле, колко страхотно - каза Карамел, - Прекрасна картина, има толкова много различни водни птици тук! Кой е това?
- Албатрос!
- И този?
- Пеликан.
- Прекрасно го направихте! А това са чайки и патици, сам се досетих ... Чижик, защо имаш патладжани на снимката, те не растат в морето?
„И ти не знаеш нищо, Карамел, не само растат, но и ловят риби и крещят отвратително, отвратително, силно, силно, аз самият чета в морската енциклопедия!
Тук Карамел избухна в смях и каза: "Какво си, Чижик, нелепо объркване! Корморани! Кормораните са морски птици, а патладжаните растат близо до нашата вълшебна къща в градината. Сини. Те растат тихо и тихо. И ловуват не един! "
- О, отново смесих всичко, сега капитанът ще трябва да нарисува друга картина като подарък ... И аз толкова се постарах - разстрои се клоунът Чижик.
- Не е нужно, дайте този. Оказа се смешно и фантастично! - каза Карамел, - Освен това, от миналогодишния рожден ден, имам подарък от каютата с бутилка, бандана с бродерия, тя сама го е бродирала, така че поливам кормораните, растящи на храст от лейка, и те хапят!

Малко за неразбираемото

Веднъж от особено далечна експедиция пиратът Кокос изпрати на клоуна Чижик подарък книга с картинки. Чижик го прочете, прочете го, прочете го, не разбра нищо. По-точно, наполовина разбрано, а наполовина - изобщо. И защо не разбра - Чижик също не разбра. И умният клоун Карамел погледна книгата и каза: "Нищо чудно - буквите в книгата са японски!"
- А снимките? - попита Чижик.
- Разбирате ли ги?
- Разбирам ги само ...
- Значи снимките са руски!

Историята на кучето

Веднъж клоунът Чижик направи куче от топка за моделиране. Кучето се оказа ядосано, хапещо. Но щом се канеше да ухапе Чижик, тя сама избухна от гняв. И клоунът Чижик решил да прави оттук нататък само добри животни.

Малко за подаръците

Веднъж, на детско парти за рожден ден, клоунът Чижик загуби подаръците си. Е, напълно ми излетя от главата, където ги сложи! И Карамел казва: "Виждате ли арката, направена от цветни топки? Погледнете под арката!" Чижик погледна под арката и то със сигурност! Именно там той оставя подаръци за децата. Взехме подаръци на Чижик и Карамелка изпод арката и им подарихме всички деца!

Приказката за рибите

В ранната сутрин, когато птиците и пеперудите все още спяха, клоунът Чижик започна да лови риба, хапка и хапка, хапка и капка. Лових много различни риби, но всички риби се оказаха някак скучни, мълчаливи. Измами, караки, кацалки ... Обикновени риби, изобщо не приказни.
„Странно е - помисли Чижик, - откъде идва такава скучна, обикновена риба в приказната страна на Веселяндия, може би не съм я ловил правилно?“
Чижик пусна рибите да се върнат към вълшебното езеро, върна се с въдица в приказната къща и сподели недоумението си с Карамелка.
"Нищо чудно! - каза Карамел, - току-що ловихте риба, така че извадихте обичайната. И за да привлечете вълшебна риба, прекрасна, не е нужно да ловите риба, но - странно! Да излезем странно на брега!"
Взехме Чижик с Карамелка техните клоунски реквизит, ярки балони, много всякакви детски трикове и отидохме на брега, за да сме смешни! Странно, странно, странно, странно и дори странно: Златна рибка, Чудо Юдо риба-кит и Щука, чиито поръчки помогнаха на Емеля от друга приказка. И до вечерта те се смееха весело с рибите, споделяха с тях забавни истории за земя, а те от своя страна всякакви забавления от водния живот.
И когато слънцето започна да се накланя към хоризонта, а раците, прозявайки се, подсвирнаха от другата страна, клоуните и прекрасните риби се сбогуваха и разпръснаха, разпръснати по домовете си, много доволни един от друг!

Приказка за мокуса

След като клоунът Чижик се учи да прави магически фокуси с вълшебен албум, и то през лятото, така че клоунът Чижик дишаше чист въздух, слушаше птици, грееше се на слънце и в същото време правеше полезни и забавни неща. Когато внезапно гръм удари, от ясно небе падна порой и преди Чижик да има време да се възстанови, той и вълшебният му албум станаха напълно мокри.
- Е, сега фокусът няма да работи. Всичко е мокро сега! - Чижик се оплака на Карамелка, когато се върна в приказната къща.
- Добре е, ако всичко е мокро - нека не е трик, а подигравка! - засмя се, утеши Карамел.

История за робот

Веднъж клоунът Чижик взел вълшебната си плочка и искал да разбере в кое море приятелите му, пиратите Кокос и Бутилката, сега плуват с Карамел. Но по някаква причина роботът Индекс, който живееше в магическа таблетка и винаги намираше редовно всичко, от което се нуждаеше, този път подхлъзна Чижик някои изоставени заливи, някакви неразбираеми адреси, различни снимки, на които освен истинския капитан Кокос и кабината момче, Флаконите срещнаха съвсем различни пирати, а понякога изобщо не пирати.
"Това е странно нещо - помисли Чижик, - може би някой е омагьосал робот-индекс? Какво мислиш, Карамел?"
- Не, Chizhik, това не е магьосничество, най-вероятно роботът Index е изпаднал в състояние на глупост, случва се, той е железен и следователно се чупи понякога и когато инженер Gluck идва да го посети за ремонт, той е толкова запален по подобряване на индекса, който понякога сменя годни части на нови, но напълно непроверени. Виж!
- Където?
- Към иконата Индекс!
- Виж...
- Прочетете какво пише под иконата?
- "Индекс! Загуба на всичко!"
- Тук! И преди беше "Индекс! Знам всичко."
- И какво да правя сега? Как да разберем къде са сега кокосът и флаконът?
- Да им изпратим писмо в бутилка и да изчакаме отговор.
- Хайде!
Чижик и Карамел написаха писмо до капитан Кокос и момчето от каютата Склянка, сложиха го в бутилка сок от ягоди, затвориха го с цветна магическа пластилина, хвърлиха го в приказна река и реката отнесе бутилката в морето.
- Ех - каза мечтателно Чижик, - може би не е толкова лошо, че инженер Глюк сега експериментира с роботния индекс, защото си спомнихме такъв прекрасен начин за доставяне на писма, романтични, приказни, морски.
- Хайде, Чижик, първо ще изчакаме отговор от пиратите, а след това ще решим дали е добро или лошо, че роботът Index непрекъснато се ремонтира - каза с въздишка Карамел.

Грижа за дома

След като клоунът Чижик реши да излезе навън, отвори вратата на вълшебната къща, стъпи на прага и се озова в килера! Преди клоунът Чижик да бъде изненадан, шапка с ушички падна върху него от горния рафт на килера, точно в горната част на главата му. Чижик, без да се замисли два пъти, напусна килера и отново се опита да излезе на улицата, направи крачка навън и по някаква причина се оказа не на улицата, а близо до рафта с обувки, които стояха в коридора, а краката на Чижик удари точно зимните ботуши! „Нещо странно се случи с нашата врата“ - помисли си клоунът Чижик и реши да излезе на улицата през прозореца. Отвори крилото, застана на перваза на прозореца ... Бам! Озовах се в съблекалнята, облечена в палто! Нещо повече, ръкавиците без пръсти отлетяха от закачалката и, иззвънявайки силно, кацнаха точно на ръцете на Чижик. Въпреки че думата „кацна“ явно не се побира тук, но Чижик беше толкова онемял, че не можа да намери по-добра дума, която да обясни странното поведение на ръкавиците. „Укротен, нагласен, добре, тогава ще разбера ... Но как мога да изляза на улицата?“ - помисли Чижик. През камината! Чижик се притисна в камината и се изкачи по комина, но щом пристъпи от комина до покрива, той се върна в килера! Чу се странно съскане, топъл шал, увит около врата на клоуна Чижик, и с доста мрънкащо мълчание ... Напълно обърканият Чижик отново отиде до вратата, отвори я, погледна към улицата и внимателно, на на пръсти, опитах се да напусна ... Оказа се! И на улицата се оказва, че първият сняг е паднал през нощта, ударил се е осезаем слан и всички клони на дърветата на приказната страна са били покрити с доста слана! "Ето защо вълшебната къща не ме остави да ходя, той се грижеше за мен!" - предположи Чижик и с благодарност погали стената на къщата. Малката къщичка се изкиска весело, но същият си спомни, че е голям и важен и с назидателно скърцане на лифтовете замлъкна. „Следващия път ще се обличам според времето, а не както ми идва в главата!“ - обеща Чижик и щастливо препусна в галоп към езерото - да погледне тънкия искрящ лед.
И когато Чижик вдъхна чист въздух, възхити се на снежинките, той се върна в приказната къща и двамата с Карамел започнаха да се подготвят за следващия детски празник. Събирайте реквизит, измисляйте забавни игри и трикове за деца, подготвяйте награди и изненади - мамо, можеш ли да седнеш при мен? Страхувам се ... - каза Серьожа, когато започна да си ляга.
- От какво се страхуваш?
- Струва ми се ужасен клоун и той тръгва точно към нас - каза уплашено Сережа.
- Ммм ... И знаете ли, спомних си една история за клоун - каза майка ми и започна да разказва.

В един голям, голям град имаше голям цирк. Всяка вечер в този цирк се събираха много, много хора, деца, майки, бащи, баби и дядовци. Всички се забавляваха, смееха се, тичаха, скачаха и чакаха началото на представлението и клоунът Вася щеше да влезе на арената (това е такава кръгла сцена в цирка). Той беше много забавен този клоун Вася. Той имаше красиви големи рисувани очи, огромни ботуши и огромна червена уста, която винаги беше усмихната. Вася изтича на арената, падна забавен, преобърна се, засмя се и извика на момчетата "ЗДРАВЕЙ!" Постоянно измисляше различни забавни неща и трикове, но такива, че всички наоколо просто се търкаляха от смях. И едно момче се засмя толкова силно, че дори загуби скобите си! (това са жици, които се залепват за кратко на зъбите, за да станат равномерни и красиви). Всички смятаха, че Вася е най-забавният клоун в света.
И никой, никой, никой не знаеше, че всъщност усмивката на Вася и веселите му големи очи са привлечени. Че обувките му са най-обикновени, само в цирка той носи толкова смешни огромни обувки, за да забавлява момчетата. И въпреки това никой не знаеше, че Вася е най-тъжният човек на света, защото няма приятели. И кога трябва да бъде приятел? Когато всички хора си почиват и разговарят помежду си, посещават се, Вася работи на арената, забавлява ги и ги развеселява със своите шеги и трикове. И когато Вася се прибира, вече е късно и всички спят.
И домът на Вася също беше тъжен. Той ще дойде от цирка, а къщата е тъмна, никой не го чака, никой не го среща ... Вася си ляга, заспива и мечтае за цветни сънища как ходи с приятели, отива в цирка и карайте въртележка до парка.

Веднъж момче, което наистина харесваше изпълненията с участието на клоуна Вася, дойде при него зад кулисите. е, разбира се, той дойде не сам, а с баба си. В крайна сметка момчетата не могат да ходят никъде сами. Момчето почука на вратата на съблекалнята (това е стаята, където художниците се преобличат), влезе и каза:
- Скъпи клоун Вася. Ние с моята баба искаме да кажем, че ти си най-добрият клоун в света! И че много те обичаме!
Но тогава момчето видя, че клоунът вече е отмил всички цветове от лицето му. И че той всъщност има много тъжни очи и тъжна усмивка.
- Благодаря ти, момче - каза Вася. - Много съм доволен, че харесвате моите изпълнения, елате отново, нали?
- Вася, защо имаш толкова тъжни очи? - попита момчето.

Така че те трябваше да говорят и да се сприятеляват. Разбира се, те не можеха да се виждат много често, защото момчето трябва да стане рано в детската градина, а клоунът се завърна късно след представленията. Но те често се обаждаха, говореха за всичко и дори понякога си пишеха писма! И разбира се момчето винаги идваше на клоунските представления.

След като момчето разбра, че клоунът Вася скоро ще има рожден ден. Посъветва се с баба си и те решиха да уредят изненада за клоуна!
Вечерта Вася, уморен и тъжен, се прибра от цирка. Къщата беше тъмна и тиха, както обикновено. Вася седна на един стол в коридора и въздъхна тъжно: О-о-о ... и тогава някой го бутна в крака. Вася си помисли: "О ... Сигурно съм толкова уморен, че вече си представям нещо!" и въздъхна отново: е-е-е-е ... И тогава някой отново го бутна в крака и каза: тяф! Вася беше толкова уплашен, че си представяше нещо! Той скочи на място, след това скочи на табуретка, запали светлината и чу весело:
- Ура!!! Честит рожден ден, Вася!
И отдолу малкото кученце добави 6 Tyaf! Tyaf! Tyaf!
Това момче и баба му изпекоха торта за Вася и му намериха малък приятел, който винаги ще се среща с Вася от работа и ще бъде щастлив с него! И клоунът Вася вече няма да е толкова тъжен и самотен. А бабата на момчето разговаря с директора на цирка и го убеждава, че Вася просто има нужда от почивка. И всички заедно отидоха в парка, возеха се на въртележките и след това в зоологическата градина, а след това просто вървяха, вървяха, вървяха. И Дружок (както клоунът нарече кученцето си) също се разхождаше с тях и лаеше радостно, защото много му харесваше, че сега има такъв голям, мил и весел приятел - клоун Вася.
И когато Дружок порасна, Вася го научи на циркови трикове и те започнаха да изпълняват заедно. И момчето вече беше влязло в училище, но все още беше приятел с клоуна и се опитваше да учи добре, защото Вася беше доволен от всеки от петте си повече от сладкиши! А баба ми понякога правеше вкусна торта и всички заедно седнаха на масата в събота вечер, пиеха чай с торта и разговаряха за различни неща. И клоунът Вася никога повече не беше тъжен. И веселите очи с усмивка на лицето станаха истински, а не изрисувани!

А сега да спим - каза мама. - И нека да мечтаете за представлението, където клоунът Вася изпълнява с приятеля си Дружк.