Навики деветнадесетгодишно четене. Григорий Бакланов - Навики - деветнайсет
Живот, даден от двама Бакланов Григорий
Содержание статьи развернуть / свернуть
Навики - деветнадесетгодишни
Навики - деветнадесетгодишни
Какво ще кажете за книгите? Е, лукаво, цената е проста, мога да говоря само за съветите си. Ако веднъж бях в електричеството и почувствах историята за шофьора, сякаш съм прегазил човек, без да съм виновен, той беше съден за целия си суворизъм: Битката на Чергов с пияците се състоя. Zagalom, Як в лисица: bizhit zaєts, не мога да си спомня себе си. Каква трапилия, куди бижиш? Комиксът в гората пристигна, който има пет нега, едно нещо за гледане! Значи имате чотири. Да-ах, вонята идва от пръскане, след това е ввазают.
Съобщение за шофьора се чу наблизо, почука се на колелата на каретата, обърка се вик на глас с молба за прошка и не съм чак, но усетих това, след като забравих. Ale viyavilosya без да забравя. Първо, започнахме да се наслаждаваме на подобни истории. При нас е така: ако се провежда кампания, е допустимо да се бориш срещу същите пияцци, твърди, които не разбираш, седи красиво у дома и не се хващай в очите, ако всичко не е тихо . Оста и шофьорът (този, за когото бяха попитани, или този, който мислеше), след като прекарах много време, загрявам ръката си, ако имах нужда от свеж задник. И тук вече е виновен, не е виновен, смисълът не е виновен: суверенното отстъпление, по дупето на едното изискват навич другите.
Познавайки и отпред подобни истории, механизмът е един и същ, само вонята там е - крива. Оста карат влака, носят маршируващата компания. На спирката на Yakom, иначе е на открито - pobudova. Виводите един, два или три бидола. Воня без колани. Прочетете над обръснатите им глави virok до трибунала: дезертьори, списани в tekti z echelonu. Веднага те застреляха, погребаха и срутиха ешалон дал. А вонята на нияк не са дезертьори, нищо не мирише, не чати, те тропаха, не мислеха за тях, не мислеха нищо.
Сега хората са дошли да видят дреболия в съдиите на животните, шепнейки там своята ненавистна чест, остинувайки я за такъв мильонов: честта да бъдеш дакел. И по -рано, след като богато подряза листата, и моят приятел по кожата - вик за помощ. Някой се отказа да помогне. Ale от не отивам от мен до главата на шофьора, тъй като не познавах благородството, bachiti не bachi. И целият ужасен механизъм, с който живеехме, а това дори не е възможно, оставете сами по пътя НЕ чукайте. Ясно и обяснете как е жив - процесът на писане на литературен, а не на вигадувати е суеверен. Станете наши прости, можете да кажете - всички воня на уважение, че само бачитите се разлюляха, приеха принципа на главата: те не ви притесняваха, седнете и се движете.
С една дума, историята е екстравагантна, ale tim-and-tsikava, много в миналото. Докато караха зад мястото, те изкопаха ръката на шофьора за хвиртката, погледнаха към ръцете на Тесла, оста на такава ръка към същия шофьор, неговата ръка. И излагам yoho zustrіchati, превръщайки се в средата на хората от bagatokh, изглеждащи богато издържали хора, nachebto pokírny dolі, ale nі, който не се е загубил. И гласът на його за един час толкова ярко Чув. Виното за мен вече е живо. Това име дойде, но се сбъдна: Карпухин. На първо място, измамно, и хората, които са поръчали своя дял от него. О, градско турбо, тихи летни вечери, ако можете да седнете на магазинера, да пушите, да се чудите, като син. Като цяло, цялата воня на нечистотии в обикновения живот са хората, дори и най-разочароващите, най-плашещите, които искат най-често да видят съдбата на хората, които не са опасни.
Като помирисах без певческа нота, обиколих дворовете, чудейки се как и как съм там, за да видя. Миризми, индивиди. Има специална миризма в чич стин, цич заливни клетки, цич коридори. Пих, през нощта prokynesh raptom докрай. Нищо начебто не от ким от близки хора не стана. И всичко е същото, ако не пушите цигара в казана, няма да заспите: аз просто пуша. Zdavalosya b, вече всичко е видимо, видимо, всичко е, седнете и пишете. И главата chogos не започна. За първи път седнах преди да пиша на бюрото, но всъщност не го разбрах, но започнах да крякам пред вас и не мислех за това. И в същия час имам малка разбивка, сякаш не съм написал десет ракети, но след това написах митво.
Але неведнъж беше развълнуван от оста: романът „Lipen 41 Rock“, сякаш бях започнал да пиша. Книгата за кожата, както я наричам, е вътрешният маточен период, ако не знаете нищо за нея, не я виждате, но вече е ясно. Един час по -късно, ако не исках да чета литературата на художника, след като прочетох документи, мемоари, разговарях с хора, които знаеха това, което видях в граничните райони преди войната, през първата година от войната, аз го видях. Tse насилник и обикновени хора, и военачалници, cholovíki, жени, дори tsíkava и точен спомен за дете. Най -малко подробности. И зад всичко остана дялът на брат ми Юрий, не знаех нищо за този, знаех малко за него наведнъж: всичко е за жегата на 41 -вата скала и умирането. Не мислех за писане, исках да бъда интелигентен, ако беше поправен, тъй като стана причина за себе си и беше горчив поход. Първата ос на една чета книга, чието име не казваш нищо и с една фраза съм приключил. Аз, след като хвърлих четенето, ходех от код на място, десетина хващащи. Целият рай беше организиран. Сюжет на Виник? Не е сюжет, но е по -важен. Нека го наречем цялото. Вона привлече в себе си и подиите на хората, често против тяхната воля, затова логиката на шушулката е по -важна от логиката на хората. Започнах да виждам упоритостта, неизбежността на нещо, което изобщо не се колебаеше. Няма да го видя, образът на романа, до който във фалшивия прагнеш, дори да го достигне, е невъзможно да влезеш в Никола.
За да бъда по -кратък, изглежда, започнах да пиша романа "Lipen 41 Rock", първата глава беше написана бързо, но не отиде далеч. Не знам защо. Чехов каза, че е абсолютно студено за масата за искането да седне. Може да е така. Опитах се да взема усърдието, да пиша, да пренапиша много развитие, но със сила няма промяна. Днес прочетох романа, а по -късно и разказа „Карпухин“. Първата глава, може би първата, е написана лесно, както изглежда, хлапеща удовлетворено. И дал - спри. Първата ос на вратата е вкоренена и от тях няма никой. Тоди Станах виризат булава, в детството на света. Sidzhu на тераси и virizayu и не мисли за scho. И ако не мислите за оста, ще трябва да помислите за нея. Стъпка по стъпка, стъпка по стъпка завъртях главата. Колекция от книги за писане е романът „Lipen to 41 Rock“, последван от разказа „Karpukhin“.
Алек да слуша рока. Поискаха ми главата, надрукувати във вестника. Ако го прочетете, подушете го - не е възможно: къде е кампанията на Чергов за борба с пияците. И ако те бяха подканени, оста на вината за приемане на филма - кампания за борба с пиратите започна отново.
"Lipen 41 Rock" е списан от екранизувати повече от веднъж. Мога да се ориентирам като правило от филмово студио. Горки, след като е написал сценария, ale z rozmov с директора на zrozum, и преди романа на филма matim velmi viddalene vidnoshennya. Обръщам аванса. Цим мустаци и свърши.
Историята на разказа „Земята на Земята“, историята на „Мъртвите плевели не се притесняват“, романът „Lipen to 41 Rock“, посланието „Нека помогнем на смелите“, пресечен ”, мислех, че Няма да пиша нищо повече за последната седмица. Че Брежневско е мъртво, не е надихае. Зает съм с филми. Първият, най -новият филм, поправил враждебна дива към мен: хората, които са склонни към винклили в моите уяви, са оста на вонята, на екрана, тъй като са живи. Толкова сходни! Ale zdivuvannya shvidko е преминал.
Добре було працювати с Йосиф Юхимович Хейфица. Запознахме се с него без бар, защото на фестивала в Кан „Дамата с кучето и баладата за войника” от Г. Чухрай беше връчена първата награда. Хейфитс се обърна към Ленинград и направи ход с единствения ми робот. Свирихме в студиото, а вечерта - в къщата на Михаил Дудин и Ирина Търсанова.
Време е за Ленинград Була да има големи нощи. Отидох при Алексиям Баталов на Кирочная Вулица и в един чуден свят, нито рана, нито дори вечер, аз печех йога в брада, в дълбока победа на Гуров, той се движеше с него и веднъж на час бачов кадър, в Гирнише - сцена, Сергров де Гуров над морето на лавията.
Прекрасна сцена. Тя беше доставена, а не наречена така, както е написала Чехов. Ale се предава на мръсотията: усещане за жизненост. Спете в впряг на кон, грива в теологията от росата и вижте. Посетителят се моли в колини на скалистата земя, обръщайки лице към пързалката. І в шума на морето, в древните планини, осветени от зората, където са изгорени камъните, които смилат hvili долу, в плевелите - жизнеността.
За мен, народ не театрален, но по онова време далечен поглед към кинематографист, беше прекрасно да живея живота на Гуров по празни улици. Първо, в Kam'yaniy pid'yizd, след като дойде шумът, дойдоха такситата, през последната година на същия ден същата светлина на ранната рана.
Отидохме си. Kheyfits, smagglyaviy от zasmagi, sivuvatiy, в голям, шамар бял с командир електротехник, viglyadav Velmi категорично. Zasmaga, bíliy komіrets - всички це, както си мислех, фестивали, от брега на морето Середземное. Така че врагът беше упорит.
Хейфитс, слагайки окулярите за един час, в шикозните си чаши, пушеше електриците с рояци и стана по -представителен. Повече от веднъж се разпаднах, като вибрирах актьора за ролята, оста е толкова затворена от окулярите, през ярко потъмнелите очила, разтърси хората.
И "Дама с куче" zd_ysnuvala своя Як би ореме от режисьора на екрана на светлината. Английският кинокритик представя филма като най -красивия от филмите на Земята, показан в Англия през 1962 г. Списанието „Филм и заснемане“ се появи, за да види децата на филма за храната: какво ще кажете за десет филма, пренасящи бикини от тях на безлюден остров? Десет буле филма са кръстени, а в средата - "Дамата с кучето". Международната конфедерация на филмовите художници е нарисувала 31 филма за цялата история на филмите, оценявайки ги като филми с високо качество. Хейфица. „„ Дамата с кучето “е за мен, за да бъда благословен, като чаша здравословна джерелна вода и котило от primus priyattya perno за тривиален час“, пише Ингмар Бергман.
Браво на вас, писатели, - казвайки повече от веднъж Йосиф Хейфиц, ако вече сме се сприятелили и сме работили наведнъж, - ако искате - отидете на стила, ако не искате - не сядайте. И няма как да не отида при благородния майданчик: група проверки, превключване на включванията. И не знам дали утре ще знам, няма смисъл от цялата работа.
Алейшов Вранци, роботът беше ремонтиран и вземи след вземане, още едно вземане. Слагайки шинела без ръкави на фермера, над палтото - брезентно наметало с качулка, облечен с топли чоботи, около осмата година Хейфитс вече беше на известния Майдан. И така до късно вечерта на третия ден, в слана, с името на червея zadubili специално. Оста е такава, че онези, които се наричат "благословии, като чаша здравословна джерелна вода" Оста е толкова победоносно тен, като когато е голям командир и краватци вигляда е курорт, средморски.
Булите ми бяха вързани с Йосип Юхимович Хайфица, дори двадесеткратно приятелство, се сприятели със седемте. Оста на един от листата: „Хиба не ти е написал цялата цел. Списъкът с приятели е подарък за мен, за да стигна до края. Аз съм в това положение, ако спя, чета вестници и света „кой си ти? Довършвам картината, рорахоючи лишавам от инстинкта и деякий досвид. През месеца-Петър, до новата скала, ще ви покажа какво се е случило. Откъсвам се от пътя, като стар кран, свиря на провинциалния по пътя на предците. По -младите махат с крил зад мен. " В първия списък, ако вече поставям филм за Чеховим, който ме обича безмилостно: „Но аз се опитвам да го направя за Скалите на Цим, според Комаровски, Пахринская вечери“, пише „Победа от известния Майдан“ . - Уви, не е нужно да докладвам в памет на изображението на тази картина, как мина и започна да си отива “.
Направих много приятели с Йосиф Юхимович Хейфиц, станах приятели, работих наведнъж. Но, нали в никращините, не изпуснах от поглед факта, че не съм зает с главата на живота си, но че съм бисексуален по размисъл.
Филмът, базиран на моята история "Пяд 'земли", беше поставен от режисьорите Андрий Смирнов и Борис Яшин; Вонята се уплаши и сценарият беше написан, но аз не исках да го давам, аз самият написах сценария. Андрей Смирнов ще ми каже през много рок: „И вашето досие, Григорий Якович, пихме го“. Díysno, vipito в час на умиране беше много, имах много време и умирах в много. Вонята на обиден млад хулиган, не всички бяха видени и не всички мислени, но актьорите бяха подбрани добре, Мотовилова грав Збруев, това не беше първата роля във филма. Скъпи ми за тези, как вонята се записва, за да покаже вийна, като тази на булево. За това плацдармът беше вибриран с дете на зьомоци и те бяха записани с цел да ни хвърлят в Днестър и звездите преминаха в настъпление, стига операцията Яско-Кишинев да приключи. Първите окопи за зьомок бяха разкъсани на старите хора, покрити бяха с окопи и бяха запълнени в окопите с часове. В един от тях е изрязан скелет. Win sid, от много отдавна sid win, кипящ от земя, задни води. I buv wіn, mozhlivo, моя връстник, зъби на всички млади хора, mіtsnі. Мога да бъда, като ви изритах в битка, знаейки, че вече съм на четиридесет години от мен, за по -малко от две деца, живял съм за приятел, ще ми бъде даден живота ми и съм загубил живота си тук, а сега аз на деветнайсет съм. Думите не идват със сила за мен, е ние пеем-оплакваме Павел Антоколски: за йог огъване на предния грях. И там - "на вики викив - деветнадесет".
Ако бях написал разказа „Пяд Земли“, щях да бъда възхитително млад и всичко беше толкова ярко пред очите, че тъпото го нямаше. И вече дванадесет скали са минали от последните няколко години, тъй като последната приключи. Вероятно, фигура t, терминът не е vipadkovy: книги за войната на Перша, които са остарели в литературата, може би са написани по такъв начин. Мога да обясня защо е така, теорията на але е теория, цитирам факти тук. Първата ос все още е цикава: книги ци, написани от първия индивид, написани от германците bi z samoї vіyni. И поради факта, че младите герои, ако сте преместени, са се преместили в тях, вие ще бъдете по -млади за вашата съдба. Много е воня да се бачи и да се види, тъй като те подкрепиха и видяха това, а абсолютната надеждност даде живот на книгите.
Написах малко за „Навики - Деветнайсет години“, откакто бях на петдесет. Вячеслав Кондратиев в една от трите статии го нарече реквизит. Може да е така. Писах на бащите на баща си: на моите синови стилове, някои на момчетата, някои на мен по онова време. И ако бях писал за това, вече знаех, че ще бъда претоварен, но другата светлина може и да не е била. Измъкнах насилника, излез в капана, и с гиркото, и с гордост, и с болка мислех за момчетата, за младите хора, тъй като вонята така безстрашно отмина. И наскилки свят, тъй като вонята е откраднала сама, накилки без тях светът е станал окаян.
В багатошките листове, особено листовете с материали, след като прочетох I, те имат такава ос и имат грешка, като Володя Третяков, който не направи грешка за себе си. Гирки це листове: „Вечер. Ще завърша, аз съм дъщеря ми, невалидно. Радио червей, топлина. На Перемог позирах зозуленка, а вчора - Соловейко. Особено приветствам оста на това, че синьото е тъпо и тъпото ще дойде. "
Назначих цю повист "Тим, който не се обръща от вийни. В средата на тях - към Дими Мансуров, Володя Худяков - деветнадесет скалисти скали “, взех дотогава благословените думи на Тютчев:„ Благословен, кой е видял тази светлина / Това е фатално! ", Аз - поглед на другаря и моя другар Сергей Орлов:" И ние вървяхме през целия живот просто, / В добри пудишки чоботяхи. "
Историята на "Navi - деветнадесет" може да е прожектирана, але аз никога не исках да се чудя на филма друг път, като, бу, бих искал да прочета отново книгата, която обичам.
... Приблизително по същия час, когато дойде разказът „Навики - деветнайсетгодишен“, в Театъра на Таганци, нашата вина беше с Юрий Петрович Любимов от разказа „Останете на линия!“. Моето бизнес пътуване беше претоварено. Тоди ремонтира своите бъдевати в Татарстан, Камския автомобилен завод, Майбутния КамАЗ, бях изненадан, като написах рисунка в „Литературен вестник“, и отидох в новините на бутовете: градът на благородството, какъв шанс да дойда.
Тя прочете Ела Петривна Левина, която си представяше литературната част на театъра на Таганц, подари я на Юрий Петрович Любимов и вонята започна да ме кара да пиша писмо: театърът беше много търсен и те виждаха много други неща. Пишете p'usu, честно казано изглежда, отдавна го искам. Надал, една от моите страсти отиде в театър „Вахтангов“, сцената на разказа „Навик - деветнадесетгодишна“ отиде в театър „Съвременник“, отиде в театър „Съвременник“ регионални театри, Але, не съм драматург, това е специален жанр, не ми се дава. Например, искам да напиша добра комедия, ale scho porobish ...
Така че те принудиха оста в мен, принудиха ме в нея и аз предложих Юрий Петрович: веднага веднага до КамАЗ, изглежда, може би ще се чудим, но тогава ще мислим. Първо отидохме. Bulo tsikavo, и vipito bulo chimalo с добро, цикавим хора отиват при svízhu yushku. Обръщайки се и мислейки, мислейки, сякаш можем да пишем, не става въпрос за самия живот, а за нашия живот, за нас самите, за живота на съдбата и част от сцените ще се случат на сцената.
Докато стоим при Любимов в моята къща, говоря за дизайна на p'usi, не изглеждаше така. И тук казах, че отдавна искам да напиша писмо от дълго време. Е, ще има, не знам, но все още има тези цикаво, scho - между небето и земята. И ако хората искаха да знаят, хората вече звучаха като маруля, за багатия, тя започна да пада, но все пак видяха, че са ядосани и когато седнаха, бяха твърде гладни, исках да не показвам то. Първо се движете нагоре и надолу, по -ниско на земята. Любимов веднага каза: дайте ни нашите p'usi. Шкода. Никола, нищо. Видасте. Веднага се фантазирам, сякаш ще има ослепителна украса: гледката към кабината, правилния кристал, едната страна на кристала е спусната, процесът на преминаване - извън враждебния завой. Първо е и го няма. Намирам името на виното, като ми хрумне бърза идея - „Останете на линия!“. Как можете да го видите? Zagalom, piesu mi написа: те го обсъдиха веднага, писмено, аз, аз. След това след четене с глас, след това отново всичко се разпространяваше отново. Четене на Любимов в художествената галерия.
Те взеха пиесу важко, шефовете взеха всичко в целия театър чрез „не искам“. Процедурата ще бъде разказана. Те приеха оста, чухме слух в Москва и го подтикнаха с възторг: особено Гришин глезеше изпълнението.
В тези, не много дълго време, Гришин в Москва беше всемогъщ людин: първият секретар на московския партиен комитет, член на политическото бюро, с една дума - Перши. Населението на Москва вече достигна девет милиона, тук живееха и хора, чиито имена ще влязат в историята на хората, ще се превърнат в тяхна слава и гордост, булевард Але Гришин - Перший. Така че yshlosya aparatn_y моя, толкова пропусна. Buv svіy Първо в Ленинград, а в кожата и селата - Първо. Първата дума е закон.
Да стоя на метростанция „Тургеневска“ в Москва в даден момент, защото това не ми беше достатъчно. Големите неща се забавиха, малко по-късно, както ми каза архитектът, те показаха Гришин в макетите; Това прицелване с един поглед - високи. Аз, ниби на його кревни, падах, наполовина мустаци с вълна на пръста си. Вонята и цената на увеличението.
Първата ос е след пиесата "Остани в колан!" Директорът на театър „Дюпак“, задълженията на който включват цялото благородство и прехвърляне, пеене, но членовете на политическото бюро могат да извикат театрите в средата и да вмъкнат представлението ни в средата. Не приемам никакви услуги, не искам да кажа, Ала Людин, ще бъда малко смел, един час след като служих в кавалерията и във филмите за гравитационната роля на екипа ... Нещо повече , хората се пукат. В Театъра на Таганци в тези скали не им се налага да ядат, те се записват за разписки през нощта и дори за премиерата виждат хора в него, добре, здраво, търговски работници в хималите. Цената е престижна, защото прилича на свят, в който трябва да бъде в суспензия: кимване към премиера, но не и гризане ... Това е хитрост или лечение, сякаш гостите се разхождат из фоайето пред кочан, манекените бяха отегчени да пораснат.
Пьеса f "Останете на линия!" Мина с голям шум, по него започнаха да вкарват земните делегации: оста, движеща се, сякаш имаме мъдрост. Не знам какво са превели.
Миж иншим, достигна шума на вула на Шелест, колосалните Първи хора на Украйна, в този час - пенсионер, който, зад нашите малки светове, потънал от небуття. При Сталин, „колишните“ всичко мина фундаментално и просто, сякаш беше потънало, така че вече бе изчезнало безследно: „Бубнов Андрей Сергийович, ... Риков Алексей Иванович, ... 13 Березня 1938 г. присъди преди разстрела , 15 март 1938 г. ... "...
Tse vzhe Khrushchov, той може да прехвърли своя дял, в зависимост от реда: бойните другари не се страхуват, но с помощта на ръцете си те се изпращат на пенсия. Вонята на незабравимото ви ръководеше, а след това един по един те започнаха да сядат от разпятията, а оста на най -студената първа Украйна, както всички коли, знаят мястото на живеене в Москва, а не в средата на благословен народ, които са толкова щастливи, щастливи, подмладени скалисти петнадесет, двайсет, ввазаюю изобретателно, което само по себе си е нинишко, освежено и вие не искате да се чудите. Аз жив Шумоля в a cappella, pídpertoі vuhami, в оточенни сътрудници, с жест на ръката си присаждаше неговите портрети и колонии от трудещи се от трибуната. Все пак, но сега ние станахме победител и искаме да видим представянето ни да излезе на преден план.
Не съм внимателен, шумен, но бих искал, преди да събудя Гришин с размахване на пръста му, така че изглежда не съм отградил малко нашия филм за Хайфица. Самият той не е филмирал филма, но „писателите“ докладваха, прошепваха му на вухо, защо махновците във филма трябва да говорят изцяло на украински, трябва ли да ходят? Вин веднага постави слушалката на урядовия телефон в Киев и звънна в Москва.
По това време, както се казваше, правилата на династията Романови бяха: един Романов седеше в Ленинград, който се отърва от цензурата, а третият Романов беше ръчно вкоренен в ръководителя на комитета по кинематография на храни. І и в трите кристала на хулигана е страхотно. Оста при кинематографичния Романов и чрез телефонно обаждане от Киев. И не е безопасно да се похвали филма. Аз изглеждам спретнато да искам Heifice и мен, носейки чай (на един!), Мисля, че никъде не е истината за детето, което не е много отвратително във филма, мога да го похваля толкова много. Ale плади dzvinok от Киев i - "Обичам те, Мелания, / Преди партийната среща, / Як дебатира, / Чи промени мисълта си."
За да пренапишем украинския език, на който са казали махновците, ето, например, да го преустроим в суржика, така че сумата от руския език с украинския, помислих си, имайки пропонуване: не миришете на вонята на говорейки силата на самия еврейски език, тихо, шефът. Усилията бяха положени без мое участие и Романов, който каза, че е имал възможност да види наградата, сега, доволен от Шелест, аз бях доволен от наградата, дадена от украинската актриса.
Първата ос, която стоеше във фоайето, видя учудено как във външния штованин Шелест преминава в залата, със забележим куршум и кръгла плешива глава с устни и гънка мазнина отстрани. Але на самата врата, по прост начин, спи в защитника на министъра на културата Воронков, виждайки го, с по -прости думи, опитвайки се да го види и излиза, не вибрира, но не се оглежда. Длъжностното лице и Шелеста нямаха нищо против!
Був Воронков от комсомолския плъх и комсомолът, вдясно от къщата, взеха кадри не само за партията, но и за КДБ и след час Воронков не беше смътно поставен пред Спилката на писателите, вижте го . Защо не станеш писател за такъв пост? Писателят Воронков! Не мислех така, след като предложи услугите си Анатолий Олексин: след като написа, Воронков е спонсор и също така организира награждаването на Ленинския комсомол, отличието на звука на звука и неразбирането.
Ale и на стария капан pomilka. В същото време Анатолий Кузнецов замина за Англия и той беше там и помоли политика за странична пътека. Те казаха, че се готвят да спечелят, да намерят план за излитане на кордона и девствеността от турските води по вода ... Воронков направи специално усилие за него. И дори да е станало и заседнало на всички почитани и без адреси, един Воронков, само един от победителите, не пострадал. Аз, тъй като не съм пророк, казах todi: Не мога да го опитам, не мога да го опитам. Díysno, nebarno vín buv трансплантации в кристалния патрон на министъра на културата, но на невидимата таблица за чиновете означаваше намаляване. Yak bulo youmu not magatize on the new posadi? На първо място имаше ограда в Театъра на Таганци, пиесата „Живий“ по разказа на Борис Можаев и виконав це майстерно.
Був рик на ужасна суша и пож, мътно изгарящ торф покри Москва. Първата ос в жегата и сухотата отиде в театъра на ръководителите на колективите, пристигнаха работниците от Министерството на държавата на коприната. Всички първи редове блестяха със Златни цирки на Героите на социалистическите Праци, дъхът в залата беше ужасен, а актьорите ... Знаеха, че оградата е заровена, ергенски, сякаш ги мръщят от зала, те се намръщиха естествено. Ако, добре, видял си, далеч си, чуваш иззад лаштунките, оста тук е основното представяне. Един след един след списъка те отидоха до микрофона на ръководителя на колегиалното гостоприемство, изливайки пот в подправките, мразеха авторите, прочетоха една или същата редакция на „Правда“: заблуден, създаден от колегиалното гостоприемство на Москва ... пръскачки машини, в градовете, които искате да vryatuvati на суша. Бях режисьор на цялото представление Був Воронков. Оста се задвижва и задвижва във вратата на трънливата шумолене.
Сега през вратите, в цялата зала, първия ден театърът заспа като почетен гост на театъра, Виктор Василович Гришин. Още през първата година от деня другарите се появиха в цивилни дрехи, огледаха свещеничеството, провериха всички разходки и отидоха, промениха всичко. И животът в театъра тръгна по своя път. Zazvychay in chotiri, на кочан от 5'5 барманът поправя сандвичи gotuwati. Бувала це и билуга горещо пушено месо, есетра, по -често повече - розова сьомга, сьомга чум. Те познаваха кожата с нож за нигострим, видяхме месото, скуб, нарязано на тънки кубчета и го разпръснахме върху сандвичи. Цяла година проверявайте работния етап, който помогна на барманите за тежката тежест, части от проверките му. Winn нис кожа, на която неизбежно се плъзна, един нис и глава риба, добра закуска за бира, една миризма и можеше да свисти. Актьорите се събраха стъпка по стъпка; Около шест години, до шестнадесет нула-нула, всичко в театъра. Аз приишов за piv по този въпрос. В офиса на Любимов, de all stinis в автографи известни хора, Двама другари по цивилни, chimos подобенза един. Свикнах, след като се обадих, вонята скромно не се наименува. Тогава разбрах, че мога да ти се обадя по телефона и мога да го променя с трион.
От прозореца на каютата се вижда Таганска площада, празна, без вимерла: без коли, без тролейбуси, без пишоходив: рушащ се, един, ако само младите се скитат с мургави пръти по средата, по гол асфалт. Приблизително една четвърт от това време, те докладваха по радиото, всичко на площада защеше, заредено с енергия, и Vinnik Chorniy ZIL, черна кола от страната на водача. Вонята се обърна в широк дузи, обръщайки главите на младите хора зад тях. Стомана пред входа за обслужване. Почетните гости бяха поздравени от господата: Любимов, Дупак. Не пиша; Двете воняци зад гърба си не се наричаха другари от цивилния, чудейки се отгоре: как влизат вратите на колите, как започва смехът и цялото напрежение - в центъра на Гришин с отряда - се руши през колите до входа за обслужване, не можех да изляза от пътя.
Във фоайето в продължение на един час, като се разхождате из нищо, без да виждате хората, и един бюфет, като глава, втори: театрален бюфет за хора, дошли във вистава, е свещено ухо. В каютата за гостите може да се приготви - чай, минерална вода, сандвичи, - за човешкото око се приготвя: няма да има страхотни гости на несмляна храна.
Това е така, защото съм наясно с факта, че през целия ден Андрей Дмитрович Сахаров може би е искал да отиде във вистава, но те уважиха грешката, присъствието на опозорения академик можеше да хване врага. Знаеха само, че животът се подготвя ...
На служебните събирания, не по -лоши, изискващи да се каже, на ръка, те влязоха в офиса, тук за един ден изгладиха това, което стояха и с тихи гласове, особено доброжелателно и тихо, разширявайки голям гост около себе си. Наличието на надзорници е невидимо зад вратата. Можливо, чрез онези, които миришеха там, не беше случайно и всичко се отдалечи.
Без пет перчета, една крушка проблясна над вратата на шкафа: първият dzvynok.
Може би чорапи, няма ли да змушуваме хората да ни мамят? - каза Гришин.
Елате при нас - пее Дюпак. След като показа на гостите на ватманска хартия, на специално изработен таблет, театърът може да е буден, след като се отклони от пътя за турбото и в същото време беше хубаво. И тогава, дори преди същият Гришин да не затвори малко театъра, а Любимов все още седеше на новия в приемната и проверяваше дали е нечестив, трябваше да отиде на партито, който не беше прехвърлил дял от неговия дял, - ейл, добре, за старото време ... Е, нека учениците знаят частта: „В двора имаше мажоретка, пристигнаха двама момчета, това е специална заслуга на Леонид Ил.“
Светлината над вратата светна и мигна тривиално; sem godin, дадена е трета връзка. Знам, че Дупак пее: елате при нас. Те обаче не отидоха. Пет хилина на осмия ... Унищожихме себе си.
На бюфета щеше да мине през това, което беше съкровище, - празни, неподредени чинии на масите. Празно и изоставено широко се спуска, там, долу - ни души, врати към залата закрити, изпълнението розово. Само на най -близките до сцената врати има актьори, които влизат наведнъж. Е, аз набързо се втурнах да се грижа за тях и аз, трима от тях си тръгнаха, бачу, имам чувството, че на широките празни спускания с тиха милостива роза гостите слизат, заедно с тях - онемили от хазарта на майбута на господа, а в долната част на вратите минавам през вратите спечелете немов би rosumіє, scho ще стане веднага.
Вече казах, че сцената във Vistavi Bula е салонът на Литва, проходът в средата - границата между двете преминали и деня на деня, онзи ден, че има много хора и какво се случи с тях. И всичко в целия салон е естествено, кристално естествено, и ако ревът на турбините е заложен на завоя, сцената е като куп. Първите стюарди по радиото заблудиха същия, който щеше да оглуши в полото ... Вярно е, че ако в първото шоу поискаха страхотни и авиатори, будителите грабнаха всичко, с изключение на събуждащите проблеми, авиаторите похвалиха изпълнение, те не можеха да обвиняват Е, те не са тези и не говореха така ... Не познаваха вонята, че гласът на гласовете на стюардесите беше изпратен към записите.
Сцената беше очарована в две приями. Шепа от задните врати шумно тичаха през залата на актьора в войнишка униформа: дъждобрани, каски, палта ... вонята седеше от едната страна на пътеката в напивтемряву. И тогава комисарят влезе от близките врати, като насочваше полета на cym през почивните дни, за да запали. Прожекторът хвана вратите от вратите до самите разпятия, de bili servetki на шапките, а стюардесите веднага фиксират пурхатите над тях. Оста на комикса, цичовите актьори на термина бяха показани през вратите, така че високият посетител да може да бъде преминат напред, не беше въпрос на ум, а да се отклони. Аз Виктор Василович, заедно със своя отряд, влязох в залата на choli komisii, сякаш са ги разчистили. И прожекторът осветяваше новото и новото ...
Селекция от nichto от погледите на нищо, не звук, след това се усмихва, после се усмихва. В театъра, на леглото, и кутията не се получи, schob, стиснал се на мястото, само ръцете на viclast бяха върху оксамитовата лента. Когато залата, толкова двупосочна, похваленя зала, водена от прожектор, воня, отстрани и зад гърба седеше пазач.
Хората в театъра казваха, че всичко няма да бъде неясно, но със специална цел, всичко беше толкова лукаво, че Любимов беше подреден. Те се опитаха да намерят начин да разследват. Еле, мисля, че всичко беше по -просто: те също хванаха страха. Жарт казва, че на следващия ден другари в цивилни дрехи се появиха в театъра, катастрофата по площадите, захапване на телефона ...
Дано съм имал късмет да отида на война в България, в божествения град Пазарджик, де ми тоди стоеше. Дадох команда на екипа, че ще сменим от армейските върхове, от София, генерал. За генерала не е трудно да обича quiti. В казармата, като видомо, няма кавга. Само да обичаме ... На офицерите от нашия полк беше наредено да ги построят според стила на левисите, те донесоха комплектите на силни, те ги поставиха навсякъде в планинарите. А генералът, сякаш беше, понад сигурно е имал шанував устава и не го е обичал. Sitayuchi в колата, наказвайки за кратко: "Rozminovuvati!" О, добре, имаше усмивка, тъй като те не знаеха къде да отидат. Але, това е генералът в добро състояние! ..
Първата ос седи в офиса на Любимов хълм (самият Юрий Петрович е в залата), звуково представяне въз основа на излъчване. Звичано, гостите не трябва да се поставят в такава позиция, просто го кажи. Але сега е важно: преди Гришин да отиде на представлението, може би не в бъдеще? Вистава, като нависмине, без антракт, с извънградски цикасти визит за две години ... Бих искал би без отряд, цената стана, критичните отряди са особено чувствителни. Ел ставай, върви пред цялата зала, утре целият ще се разнесе из Москва, объркай се ...
И като въпрос от голямо значение премина p'usa, стилът на bulo всички комикси. Владимир Висоцки написа песента „Куля Земний“ специално за Vistavi. И ако той спечели от героя през сцената, през цялата зала и се завърти: „... От кордона Земята беше обърната назад, топката беше обърната от дясната страна, малко назад, след като развих нашия командир на батальона , пускайки крак в Урал ... "по бузите. Думи, музика, глас на його, спечелете себе си! Але в комисията да вземе хора, които са безчувствени, нищо не трепва в техните маски, нито мисъл, нито малко. Станете, закачете се и се изправете до изхода, облечете палто в гардероба: присъствайте, отидете по -далеч. Dumki svogo не излизат. Не хора, микрофони по краката. Но микрофонът би искал да носи отговорност за точността и да изпрати съобщението до властите. На шефовете не им е лесно да ги видят и да разберат мислите им.
Веднъж не се показах. Комисарят има бивш полковник от бронирани превозни средства, който е изправил оста до изхода, без да допусне нито дума. Първо, аз изрекох, навсякъде по празното фоайе: „Другарю полковник! Вее е фронтови войник! Толкова ли сте скромни отпред? „Започнах да трепвам в новия: обърнах се и отидох не до гардероба, а до кабинета на Любимов отгоре. Комиксът е зад гърба му. Те казаха, че е вонята, защо да не кажеш нищо, тогава няма да станат много хладни.
И последния път, когато взеха пиесата pid samiy Нови Рик, 31 гърди, ако украсяват ялинки в апартаменти. Keruvav todі култура в Москва, tobto zavіvav го в Московския съвет, htos Pokarzhevsky. Първата ос също, преди новата, ни извика към главното табло от Любимов. Ми - две, а от другата страна, видимо -невидимо бие, и всичко - випробувани. Застъпникът Покаржевски Був Шкодин, екип на видоми, трябваше да измами, като измами или нависмине, казвайки: "Оста тук е влязъл другарю Паскудин ..." Така че зад него се затворих.
Ако сте завършили Училището по икономика, тогава курсът на театрални режисьори и трябва да сте такъв, те го изпратиха при Любимов за стаж. Това се удиви на його, след като чу: „Не искайте да се занимавате, режисьорът няма да ви види. Не ви се дава цена. " Станах мистерия на шкодинското керувати в точната форма на принципа: кой може - да чука, кой не е изграден - да чука. Оста на победата е веднага от Pokarzhevskyi vyrishuvav делът на vistavi.
След час обсъждане Любимов стана изгнил. Дадоха ми почивка. Не е толкова опушено, пушено е, това е в християнството на християните, дихав. Помат и на нов пулс: ту на части, ту на випада. Донесоха чаша вода, качиха руския ни алкохол. Тук Шкодин вийшов от шкафа, погледна, вмъкна цигара в устата си, запали я. Varto и dim.
Ако дискусията приключи отново, аз го изпреварвам: веднага щом Шкодин даде думата, ще отида: ос по ци на йога вчинок. Думата беше дадена на Шкодин. Аз съм вишов. Изпратиха за мен: искане и продовювати. Знам, че ставам, започнете да говорите. Познавам Вийшов ...
И за всичко това, те издържаха, ако изпълнението е nareshty pishov, трябва да направите такова нещо! И според превода, това е бурно, забавно, може би адресатът е в залата, той не говори за това по нов начин, аз не пиша за това. Първо кльощава време, като в залата на Смит, администраторът се хвана за главата: "Чи да оградиш!" И аз, ако го видях, бих искал да кажа: не брани. Aje tse viide оста на scho: priyishov, блъскане, barrowing ... Не прозвучахме робити със собствените си ръце, не забравяйте за slidіv.
И още по -светско, тъй като няма достатъчно налакат след големи часове: както уругвайският вестник, прекъснал името и змиста, обяви сензационно: в Москва, в Театъра на Таганц, Ide antiradyanskaya p'usa. Уругвай е далеч от нас, те традиционно са чувствителни, преди да мислят за нас от самите зъби на Земята. Първият ръководител на Всесъюзния централен съвет на народните комисари Шелепин, ръководителят на нашите съвременни професионални съвети, „училища на комунизма“, член на политическото бюро, който в този момент се наричаше президент, невинно се занимаваше: Аз самият не съм особено лош, но добавям още ...
Псевдонимите Zaliznim Shurik, Shelepin искат да заемат висок пост, по основателна причина, след като са преживели последните дни на политическата арена, звездата от този ден отиде към залеза и всеки, който имаше благородството, знаеше: най -малкото
Свит малък и като цяло той ще се промени с течение на времето. Шелепин е от Воронеж, мой сънародник, а по-малкият ми брат е в един клас с моя двегодишен брат Юра Зелкинд, който е заминал за Харков. Не знам дали младият Шелепин е отишъл на фронта, а по -големият с удоволствие е заминал за Москва, като е заминал за великите дни и вече е бил в студентски рок, дали Розмова е ходила на гуртожитката, която би искала да бъде член на Централния комитет, твърдо казвайки: Искам да стана член на Централния комитет. 1 -во ставане. А Зоя Космодемьмянска му помогна в тази, която благородството не можеше, Зоя Космодемьянска: или давайки билета на Комсомола, след което му го дава, ако същите деца бяха изпратени на подвига и смъртта на мъченик, здрав мъж, но мъж на тила.
В шинела на стария офицер, на името на капитана и без да е прекарал ден на фронта, Шелепин Ишов зад издръжливата Зоя Космодемьмянска, наблюдаваща героинята на излизане, сякаш съм би-вихована, летописец, аз съм. Оста от този ден и от този ден до шефа на КДБ, който отиде при секретаря на ВЛКСМ, след това партията му, след като взе пенсионирането на съдбата на известния Хрушчов, те прошепнаха на кого и в „гласовете“, които започнаха да говорят в тон, че Брежнов е фигурата на Тимчасов, скоро Влада Перейме Шелепин, Зализни Шурик печелят и подреждат нещата.
Но защо, защо, но в хардуерните игри Леонид Илич не е простак. Vipadkovo chi not vypadkovo Shelepin buv съобщения от съобщението до Англия, там те бяха направени и изпълнени с такъв ястреб, как срамежливият його жид стана неизбежен.
Като прецака всичко Гришин, остави седнал зали за стъклари, Ale dnannya от Шелепина, за да се придвижва по най -незначителното шофиране (и ние не се интересувахме от оградата).
Ако изпълнението приключи, ритнах обаждането на изгубените хора. Отидохме в офиса на Любимов, те отидоха на погребението. Мислехме, че тръгваме веднага. Чи не яде. Са отишли. Спри се. Довга пауза.
Е, не влизам ли сега в колата си? - като достави виното с тих глас и като болен.
Тук е необходимо да се изясни, за да се гарантира, че няма чувство за звук и ум. Време е да сложим край, той е на забавен път към столицата, така че ледът не е предполагал инцидент, той е тук в Глибиния в Русия. Първата ос, която не обхващаше напълно онези, които бяха вкопчени, в която главата на комисията беше разтърсена, щеше да бъде наредена: „И така, колата ще пристигне за мен. Зад теб - може би. И когато отидете до колата с вас ... "И само ако ви прошепнаха с висок глас, че вонята не е в Москва, за целия автобус виси, raptom raptomishav:" А? Тоди-в магазини извън града. Линеен трудов договор ... "Оста беше настроена с тих глас и образа на думите:" Е, не влизам ли сега в колата си? »И всички се чувстваха бурхливи приятели на дихания. И така, не наричате ли тези малки на uvaz, седнете, седнете ... О!
Отблизо пигодини тривав тихо размову и знам, чувствам се като стоящ. Първият път, когато чух слухове, моментът беше сериозен, делът на изпълнението беше вирусен, но бях очарован от него на глас. Оста е яко, тъй като за хората, едно е живо око, свий и инший псувайки, трудно ти е да се чудиш в цели мъртви очи, искам и розумиеш, недобър. Лично Гришин беше привлечен от по -малко непоследователност. Това не е важно, но оста е част от доноса, но се спуска до дъното на пътя към носа, просто да кажа, че частта от бика е по -просторна, по -правдоподобна. Чи не е онази чола, която се появява зад рахунока на лисица и малко сресана коса, която се простира по целия път, а изглежда, че чола се набръчква, като захващане на виника думка, сякаш миркуване. Чувствах се привлечен към мен да се чудя, тъй като частта жувално се срути нагоре и надолу и думите не излетяха, може би е възможно и да ги пропусна.
Имате ос на пихота ... Топли думи, казани за пихота. Tse - добре: топли думи. А защо не и за най -малките? Лотчиците са героично племе. Аз съм във vyynu s lotchikami bov, - като казах vin, скромно napryvshi очи.
Вярно, знаех, че е време да спрем Виктор Василович Гришин, сякаш става въпрос за акуратни висловитии, лишени от мисълта за „z lotchikami bov“. От победата на 41 -ия срок - на партийните роботи: секретар, друг секретар, първи секретар на Партия на Серпухов Миски, след това вице, търсач, до Москва деишов. И така е, Як Шелепин (и може би не се нарича същата изпадка бибиграфия на изпадков), целият живот беше погълнат от Баткивщина в тил, златна рамка, а на завоя на неговия кар'єри занялок - постът на главата на професионалния спорт, на комуната ... И всичко е на ново ниво на образование, ако не вземете да уважавате партийното училище, - Московският техникум на Локомотивната държава. Ale mi stoimo, чувайки Перша Людин от Москва.
Аз съм точно пред самата война, малък салонен лекар с четвърт размер. Така че мога веднага, по -красиво, по -добре, но все пак мога да пия тримати в ръцете си. Отивам за час да бъда войник, командир на команден взвод. Аз веднага zmig bi да сложа снаряд върху мета, искам той да е тих и, слава Богу, не изискват малко повече здравина. За същия строителен екип на данъците: „Bat-tar-ray! .. “беше изхвърлен на цялата система, а дори и с мен в гроба. Еле израсна с децата ми и ако бяха болни, аз бях зад лекар. Не давам на децата на други хора радост от медицината.
Все пак, ако става въпрос за мова, която е влязла (и са взети думите от „земята“, най -екстравагантните думи за онези, които са искали да бъдат пихотин, за да спечелят), казах, бих искал да чуя от такива хора: кимнете и Роби -на моите:
Малки, zvychayno, юнашко племе, ейл на хората, това беше най -було в пихоти. Изчезнах там непрекъснато.
Оста проби тук:
Хората и купона за часа на войната, побойник Един!
Це не е виновен, отрядът е зад гърба му. Всички почувствах бурхлив диханя. Один-тогава-Один, но все още и само един в услуга на снимката, който беше замръзнал в окопите.
Тогава вонята изчезна. Първата смяна на площада беше подновена: тролейбусите тръгнаха, колите се втурнаха в смукателен поток. И седнахме в кабинета на Юрий Петрович Любимов: каква нужда, bulo virishuvati. И една проста мисъл дойде: предястие, гостите бяха погребани, ел се чудехме веднъж. Знайте го преди закуската. Просветлих душите, заслепени от същия смях, подобно на режисьора, в средата, като вмъкнах представление в програмата по средата: в блясъка на милосърдието. Оста имам дъщеря.
1. "Първото приятелство е неизбежно ..." За В. Волков Първото приятелство е вътрешно, Деца на обет - към малодушие ... Деца сега, приятелю? Престъплението е нараснало, престъплението е станало сумата, фронтовете, моретата и реките Ние сме разделени
3 книги на Стендал автора Филипетти Сандрин„Не е ли смешно? .. „Знаеш ли го правилно? Сърцето ми знае, добре, така че, нави. Архивирайте всичко. До края. Кажи го ... Але не е кльощава, дори кажи - "Хвърли, Чи, не се разбирай!"
3 книги Важка душа: Литературен сходник. Спогади Стати. вирши автора Злобин Владимир АнанийовичСбогом на навигацията Завъртането на Анри от Лондон към Париж се превърна в нещастен поглед, така че англичанинът спря да му плаща за статуетката и му даде признаци на живот. „Кол [Берн] ми написа 7 яростни
3 книги с творчески и стари семена от автораPiti ("От usih - navіk, navzhi ...") Както usіkh - navіk, navzhi. Първа класа на usyogo - navi също. Във Викни - студена звезда, В модата - слама и рогозка. Чи не е благородство, не е спомен за нищо, нито празнуване, нито унижение. Не намирайте собственото си щастие. Жодного стих. Хайде tilki sky i
Три книги на Фройд: историята на болестите автора Люкимсон Петро ЮхимовичО, ако е толкова добре, спомням си, научавам приятел на роботите в стаята за пушачи, но не говоря с новия. " "Питам." И когато се събудя с ръката на махаг, движете се и не питайте. Тогава все пак започнах да говоря. Вие не се проваляте, в средата на деня
З книги Памет за света автора Пучкова Олена ОлегивнаГлавата на Перша НАВИКИ "ГАЛИЦИАН" Подобна фраза за тези, които са всички - един вид детство, не се крие в Зигмунд Фройд, бира, поза на ума, е един от външните камъни на последния ден. Самият през целия период (да посетите не в първия рок, а в първия месец, но може би, в дните на нашия
3 книги от Висоцки и Марина Влади. Kryz час и тръгвайте автора Немировска Мария"Navi не може да се дава ..." Navi никога не трябва да се дава, Всичко, което можем да знаем, е mittovo, Ale navi zaslі sun Виновни за оцеляването на нашата честност. Необходимо е да не се дава поглед, Всичко е възможно да се знае mittuvo, Lyshe са тези, които са гладни за хората; Вярвам в цената!
3 книги на Рахманинов автора Федякин Сергий РомановичГлава 23. Навики с нас Официално за смъртта на Владимир Висоцки се съобщава, че във вестник „Вечирня Москва“ е имало вик в черната рамка, подобно на стверджула, актьорът на Театъра на Таганци, художникът на RRFS заслужаваше толкова много. Театър Алексей навит цю зютку киривниству на Таганци
3 книги на автора1. "... І zzumіv, така че загубих пътя си ..." Сега съм мечтан, скитащ, безсърдечен, Хора от последните часове на нашето време, Тази мечта за Стокхолм, такъв неспокоен, Такъв дори все по -малко тревожна мечта ... а не за себе си, който пише своя „Стокхолм“ Микола Гумилов през същата 1917 г. - така
Преглед на историята
Григория Бакланова "Navi-деветнадесет"
Фатални четиридесет,
Олово, прах ...
Вийна се разхожда из Русия,
А ние сме толкова млади!
Д. Самойлов .
Една от централните теми в световната литература е темата за младите хора по света. Нямаше да бъда убит, сякаш нямаше да съм войник от националност, който винаги е доволен от едногодишните си деца. Смърди, як и ми, догоднишни, мияли, бъдевали планирани, вирили в майбутн. И всичко е на една миля. Вийна зминю всичко.
Вийскова темастана основа за тихите писатели, които преминаха през първите линии. Васил Биков, Владимир Богомолов, Алес Адамович, Анатолий Ананев, Виктор Астафьев, Григорий Бакланов, Юрий Бондаров отидоха на фронта. Тези, за вонята, се издигнаха в своите творения, би било чудесно за поколението. Як казаха певиците от първа линия Павло Коган и Михайло Кулчицки:
Ми були всякакви, бе-яку,
Дори не бъди умен за час.
Ние обичахме нашите момичета,
Ревнив, измъчен, горещ ...
Ми-мрийники. За очите-езера
Неповтарящи се синини от памук.
Оставам с вашите фантазии
До стегнатост, до брега, до смърт.
Първите писатели на св_й огромни обовязки визонали.
За Бакланов разговорът за виното е разговор за неговото поколение. Три момчета, съученици, отидоха отпред, като навърнаха едно. Бакланов завършва Литературния институт и става писател-прозаик. Основната тема на неговото творчество беше темата: vyna и lyudin. Бажана Бакланов разповисти за опита на него и неговия един ред, за да направите тази картина, както подкрепяха ветераните от войната, можете да я видите. Четене, създаване, ми, млади, zgaduêmo тихо, който се бори, rozumієmo чувство техния живот.
Научих за моите събратя, след като прочетох разказа на Г. Бакланов „Деветнайсетгодишни деца“. Емоционалните пощенски разходи преди писането на творението се превърнаха във випадък, а филмът „P'yad Zemli“ беше настроен за час. Една знаеща група търкаше останките от погребаните в окопите с вино: „... те пекоха на светлината, печеха в чувал, зелен от оксида, катарамата от зеленото. Думка измъчва писателя за първи път; Може би ботуш, колега войник?
Безперечно, ръководителят на фигурата изтрива бутовете и става войник. Разказът „Деветнайсетгодишен Нави“ е разказ за млади лейтенанти на война. Донесох мнението както за себе си, така и за тези, които нямаха никаква информация за тях. Те отидоха на фронта точно от училищните лави, вонята, както веднъж любезно каза Александър Твардовски: „Лейтенантите не отидоха на фронта и не отидоха при командирите на полка“. Адже це смърди, деветнайсетгодишни взводове, които стреляха в атаката, воюваха с войниците, превзеха убитите кулеметници, организираха всестранната отбрана.
И повечето от тях - те носеха тежестта на универсалността: за резултата от битката, за сгъването на взвода, за живота на хората, които бяха достатъчно добри за батката. Лейтенанти виришували, когото трябва да изпратите при опасно разследване, които трябва да оставите след себе си, като виконувате завданя, като сте загубили по -малко битки, доколкото е възможно.
Любезно е казано за оценката на забележката на лейтенанта в живота на Бакланов: „Всички миризми наведнъж и кожата бяха изпратени в страната, и поради причината, и за всичко, което е на батерията, и ще ги занеса на бъдещето. отговори с един ".
Оста на такова добро, енергично, изключително мащабно облекло и офицерска чест на лейтенант, който е млад мъж, и ни представя писател в образа на Владимир Третяков. Героят на Бакланов се превръща в всеобхватен начин на цяло поколение. Оста, която в заглавието на списъка струва много - деветнадесет.
С късмет в живота и природата на истината за миналата съдба и днешния ни ден. За един час захранването беше взето, Володя Третяков или Григорий Бакланов: „Тук, в болницата, една мисъл не ме остави да си почина: ако не се появи, как може да няма никой? Загубихте ли го? .. "Поредицата от творения отново и отново ще добавя към лиричната близост на автора до неговия герой.
Говорете за живота си, Г. Бакланов, при две обстоятелства: "Вие тихо, които пишете за война, имате нужда - да разкажете всичко, ако сте живи. И само истината." А на другия: „Сега, на изостаналия рок, победителят е евтин, погледнете подиума с голямо внимание.“
Когато видите такъв поглед към viddal с истинска атмосфера на колики, zvdannya vazhka. Целата на Бакланов се отдалечи.
Тази тоналност е посочена в епиграфите. След като прочетох историята, само todi rasumish, защо Бакланов сложи две. Философските узагални редове на Тютчев:
Благословен, който е видял светлината
Нечестието на Його е фатално! -
Да вземем една полемично тормозна фирма „Прози Вийни“ в стиховете на Орлов:
И ние вървяхме през целия живот просто,
На подкованите пуд чоботи.
Допускане, споделяне на публичност и истина, отваряща основната идея на историята. Бакланов дребна точно детайлите на фронтовата бутия. Особено важни психологически детайли, как да създадем ефекта от нашето присъствие там, в същото време заповедта на поручик Третяков. И в същия час имаше много и ненатрапчиво се въртеше около хората в мисълта и общуването. Оста на вонята беше описана преди атаката: "Оста на вонята, вонята остана, а вонята беше оставена без надзор. При темрята диковете бяха разбити и не говореха за това, а мислеха, изстъргвайки казана" : може би последният път ... за намотката: може би вече не си струва. "
Витерта лъжица чрез навиване - детайл от биенето на предната линия. Но тези, които мислеха за липсата на жизненост на цихлините, вече са живи и здрави.
Бакланов е прецизно точен във всякакви детайли от фронтовата линия. Вин с право уважаван, без истина, малки факти, няма истина за великия час: "Вин им се удиви, живи, весели близо до смъртта. Попивайки месото на голямата сила, ще поръся малко казан в кришката .Но само великите хора не знаят как се наричат? Затова седнаха на тревата, - какво става с тях, не се губете? Жив, удавен, не ви притеснявах, тъй като не живеех под слънцето , под синьото небе, измамно бръмчене просто така, след като отиде на неуспешното обесване. Мислите са непризнати и всички ли са известни без следи? не казвам на хората. Не виждаш ли живота? "
Тези редове звучат като философско узагаляне, като висновок, като мисъл на самия Бакланов. Простотата на сюжета и стресът, лирическият патос, според мен е тайната на естетическия ефект.
Аз, хитро, органично, да се интегрирам в настроението на света - любовта на Володя Третяков. Това само по себе си, докато такъв леден лед не можеше да се докосне, тъй като те не достигнаха до знанието на „неквалифицирания“ лейтенант, разбивайки кривата на шикилната лави във вихър на смъртта. Измамна лирическа нота, която да звучи цял час в повиста, да размишлява върху вътрешното напрежение и високия трагедиен патос.
Лейтенант Третяков пое по кратка фронтова пътека с умни хора. Ale добро bulo повече. Неповторим за темперамента, енергията, духовното чувство и преценката си в болничното отделение, както и за едната си батерия. Но всичко в цялата воня е първа линия sp_vdruzhn_st, подобно на слугите на Третяков.
„Светлината угасва, полето на твърдостта угасва“ - думите на чуе в третяковската болница. Полето е тежко, сякаш е било отворено за тези поколения и като победителите, като мръсотията и неспокойното настроение. За поколение, а не за един герой, който иска да бъде попитан от Г. Бакланов. Як отпред, целият живот за един час беше натиснат в една миля, така че генерирането на ориз беше включено в един дял на първа линия. Ето защо смъртта на Третяков не ни обърна към кочана: към тихите останки, изплуващи в заровения изкоп на бреза на Днестър. Смъртта, като би, за да въведе героя в кръга на живота, по всякакъв начин, винаги е сложна дупе: „Ако санитарният инструктор, след като загуби конете, се огледа наоколо, тогава те стреляха по тях и не го направиха“ не вибрират изобщо. Назовете героя от историята на Бакланов, писател от първа линия, подобно на техните прототипи, за да стане млад. Виждайки красотата и стойността на живота, чувствайки се добре във визията да бъдеш положен, за да видиш всичко на земята-оста на такова психическо отношение може да се намери в полето на четене на разказа „Деветнайсетгодишни Navi ".
Бакланов Григорий
флот деветнадесет
Григорий Бакланов
флот деветнадесет
Qia книга за тишината, за да не се обръщаш, за любовта, за живота, за младостта, за безсмъртието. Нашето поколение има сто кожи, които отидоха отпред, като се обърнаха не повече от три.
В същото време в долната част на фотопериода. Хора, както на тези снимки, не виждах отпред и не познавах. Забравили са фоторепортера, може би всичко, което е преляло с тях.
Благословен, който е видял светлината
Нечестието на Його е фатално!
Ф. Тютчев
И ние вървяхме през целия живот просто,
На подкованите пуд чоботи.
Те бяха живи на ръба на девствения окоп, а виното седеше на дъното. Защо не погледна никой друг, но за живота на хората, един в един и е жалко, че има много неща, кой е той: нашият войник? Хубаво? А зъбите на всички куршуми са млади, mitsnі.
Беше мръсен под острието на лопата. Бях изпечен на светлина, изпечен в чувал, зелен в оксид, катарама от циркою. Те бяха внимателно предавани от ръка на ръка, според тях те наричаха: нашите. Аз, мабут, офицер.
Пишовски дъски Win капе по гърбовете и по раменете на войнишката гимнастика, тъй като актьорът се бръсне сам до кочана. Битките в света са изминали тридесет, стига да няма още много хора по света, а всички скалисти брадви са така седнали в окопите, а изворните води и дъските са пропили селото до края на земята,, корените на билките, и знам, небето беше излято над небето. Сега той прегърна йогото. Точки капеха от тъмните, преливащи черни земни пързалки; водата течеше по откритите ключици, по мокрите ребра, вимиваюющю и земята да се издига, белите дробове умират по -рано, сърцето бие. Аз, излят върху дъска, се напълних с живи млади зъби.
Покрийте с дъждобран -палатка, - каза директорът. След като пристигнаха тук от филмовата експедиция, те научиха за миналото, а окопите бяха заровени на мястото на колите отдавна и обрасли окопи.
Като хванаха кути, роботите извадиха палатката от дъждобран и хванаха дъските върху тях, поливайки още повече тъпите. Dosch buv lіtnіy, когато santsі, двойките идват от земята. Писането на такава дъска е все още живо и здраво.
През нощта звездите грееха ярко по небето. Тридесет пъти по този начин, седнал в средата на окопите и сърповидни очи го гледаха и падаха, летяха по небето с ярко плъзгане. И слънцето залезе зад него. Мина през мястото, което не е дошло, през степите, както е станало, изчезнало е, няма го, сякаш ще живее.
В Купянск парни локомотиви крещяха по магистралите, а слънцето над натрошените черупки на водната помпа цегляна блестеше по ръба на киптява и притъмняваше. Предната част беше толкова далеч от всички маси, че не избъбри. Тилки премина на запад от нашите бомбардировачи, разтърсвайки всичко на земята, смазвайки рева. Безшумно изригвам пара от свирката на локомотива, безшумно кипяща над стелажите. И тогава, тъй като Третяков не го чу на глас, той не искаше да съобщава звуците.
Дни, когато ходех от училище до вкъщи, а след това отивах до щанда в цялата страна, се ядосвах, както се ядосвах за неопределено време. Първата ос, след като сложи войнишко палто с пагони на лейтенанта върху ръждясалия чакъл, спечели мястото в багажника в глухо кути и го подсуши. Сънят беше ярък, ветровит, счупи косата на главата. Като тротинетка от кола в сандъка на четирийсет и първи v'yunky yogo чело и в същото време с такива къдрави, тъмни, катранени, руди, llyany, меки, твърди косми, настръхнали с четина в едната вълна, така пир и никога не израстват отново. Само на малка паспортна фотокарта, майката сега се грижи за нея, отнета от цялата й предвоенна красота.
Те прищяха, за да зистовуват зализни буфери на автомобили, излъчваха задушаваща миризма на изгоряла вугила, изсмукваше пара, плуваха със захващане, хукваха далеч, хората летяха, пренасочваха през ламелите; да бъде построен, само един не спи на цялата гара. Двегодишни деца дойдоха в къщата на хранителната станция. Вече мина един път преди края, след като беше преминал сертификата, а след това се оказа, че е необходимо да се плати. И вината за това, че визагали розучивия купува, и стотинка от него не получи. Отпред всичко, от което се нуждаеше, се виждаше така, сякаш лежеше наоколо, хвърлете го за един час, за един час стъпвам: вземете го, носете го. Ale по времето на войника и собствената му zbrya важна. И тогава, в новата защита, а след това в държавното училище - в училището, известно време те се обучаваха по тиловите стандарти на кадетите, които паднаха повече от веднъж, тъй като вонята премина през млечна фабрика и те черпаха сгъстено мляко с казани, а след това пиеха мед с нишки мед. Ale yshli todi над топлина, с печени изделия, черни очи с нарязани устни - сладник, забил мляко в сухо гърло. Защото ревът на стадото беше сред перипетиите, сякаш те видяха точно в пиенето на пътя ...
Донесен в Третяков, след като е показан за водна помпена станция, достави вафлена кърпа с клеймо до училището. Не станах, тъй като удари ганчирка наведнъж няколко души. И всички момчета искаха наградата, която ги спаси от нервите, като нерви, швидки: те изтръгнаха вонята от ръцете им и се огледаха отстрани, готови да се запознаят. Чи не се пазаря, те ме насочиха за пивцин, изведнъж стана в средата. Като цяло лейтенантът, капитанът, старши лейтенант, излязоха до края. На някои всичко беше чисто ново, без набръчкване, на други, когато се отклоняваха от болниците, почитайки Бавовнянския БУ - вживане. Този, който пръв отряза този склад, мирише на керосин, който, може би, заровен в земята и униформа, випрана и пищопати, дето попсувал кул или отломък, носеше друг срок на служба.
Цялата ця довга черга по пътя отпред мина покрай края на хранителната станция, с кожата му прибрана в главата: единият с намръщен поглед, другият с невъзмутим смях.
Обидно! - Луната идваше.
Podkoryayuchis неясна цикавости, Tretyakov също е zazirnuv в края, избухва ниско. В средата на мишков, отворени кутии, лантухов, насред всички възможности, две отделения от хромирани хобити бяха потъпкани върху увиснали дъски. Те направиха халява, плътно издърпана на икри, пидошви и между онези, които са тънки, шкиряни; такова не е груба мисия, да се разхождаш из Досочките.
Малките ръчички на войник от тилок - златни косъмчета, поръсени с брашно - притискаха сертификата за храна към пръстите си, подсвирваха накрая наведнъж: плака от оребрена консервирана храна, цукор, хлиб, бекон, пухени белодробни тютюну:
Обидно!
А офанзивата вече е квапив, след като му е минал сертификата над главата.
Вибравши сега на неуместно място, Третяков развърза речева мечка и, седнал пред него на релсата, като пред масата, изстискал се на сухо и се учудил на гарата наблизо. Светът и спокойствието се струпват върху душата, всичко е тъпо, преди самия ден от деня, рудините в бум, и парните локомотиви, които крещят по магистралите, и слънцето над водната помпа - всичко му е дадено в последният път, когато оста е толкова бачити.
Наслаждавайки се на натрошения камък, мина покрай нова жена, Зупинилас недалеч:
Пушете, лейтенант! Тя каза уиклик, а очите са гладни, блестят. Гладните хора по -лесно искат храна или пушене.
Сидай, - казано просто. Разсмях се на себе си в душата си: само веднъж исках да свържа речев трик, сякаш не видях парче хляб, но се обърна отпред. Правилният закон отпред е: не яжте, а тихо да пирувате, ако това е всичко.
С готовността на силата я сложих върху ръждясала ламел, издърпах ръба на паяка върху тънка колина и не стана магически, защото не се отърва от него. Всичко е на bulo zbirne: войнишка гимнастичка без подкомирца, огромна spydnytsya, намушкана на лодките, смачкана и напукана, със сплескани носове нагоре с нимецки чоботи по краката. Вона ила, излез, и с бачив, тъй като гърбът и тънките й лопатки са здрави, ако е била с проковту шмат. Вино произвежда хляб и свинска мас. Вона хвърли поглед към новия. От разбирането й погледнете, похвоните: увийте по воля-неволя, от която трети рик, без да излиза от тен, стана кафяв. Усмивката на лицето набръчка чупчетата на тънките й устни. С мазна ръка с бели нокти и тъмна кожа отстрани тя пое малко хляб в мазните си пръсти.
Вилизла от каретата, кучето, тънко, с плътна вълна по ребрата, се чудеше на тях, хленчеше, утайка. Жената се наведе за камък, кучето с хедър се втурна в бик, пистискаючи свист. Нарастващият zal_zny gurkit премина през склада зад склада, вагоните се разклатиха, разтърсиха, разтърсиха по релсите. Звидусилът през броя на хората отиваше при тях в сини шинели, събличаше се за децата, качваше се в движение, прехвърляше през високата дъска в отворените платформи - въглища.
Гачки, каза жената.
Огледах його оценително:
3 училища?
Косата ви става светла. А веждите ти-моо-ни ... Първият път там? Вин се засмя:
Спри се!
Не бъдете толкова горещи! Оста за мен, братко, за партизани ...
Те бяха живи на ръба на девствения окоп, а виното седеше на дъното. Защо не погледна никой друг, но за живота на хората, един в един и е жалко, че има много неща, кой е той: нашият войник? Хубаво? А зъбите на всички куршуми са млади, mitsnі.
Беше мръсен под острието на лопата. Бях заслепен за светлина, изпечена в чувал, зелена до оксид, катарама от циркою. Те бяха внимателно предавани от ръка на ръка, според тях те наричаха: нашите. Аз, мабут, офицер.
Пишовски дъски Win капе по гърбовете и по раменете на войнишката гимнастика, тъй като актьорът се бръсне сам до кочана. Битките в света са изминали тридесет, стига да няма още много хора по света, а всички скалисти брадви са така седнали в окопите, а изворните води и дъските са пропили селото до края на земята,, корените на билките, и знам, небето беше излято над небето. Сега той прегърна йогото. Точки капеха от тъмните, преливащи черни земни пързалки; водата течеше по откритите ключици, по мокрите ребра, вимиваюющю и земята да се издига, белите дробове умират по -рано, сърцето бие. Аз, излят върху дъска, се напълних с живи млади зъби.
Покрийте с дъждобран -палатка, - каза директорът. След като пристигнаха тук от филмовата експедиция, те научиха за миналото, а окопите бяха заровени на мястото на колите отдавна и обрасли окопи.
Като хванаха кути, роботите извадиха палатката от дъждобран и хванаха дъските върху тях, поливайки още повече тъпите. Dosch buv lіtnіy, когато santsі, двойките идват от земята. Писането на такава дъска е все още живо и здраво.
През нощта звездите грееха ярко по небето. Тридесет пъти по този начин, седнал в средата на окопите и сърповидни очи го гледаха и падаха, летяха по небето с ярко плъзгане. И слънцето залезе зад него. Мина през мястото, което не е дошло, през степите, както е станало, изчезнало е, няма го, сякаш ще живее.
В Купянск парни локомотиви крещяха по магистралите, а слънцето над натрошените черупки на водната помпа цегляна блестеше по ръба на киптява и притъмняваше. Предната част беше толкова далеч от всички маси, че не избъбри. Тилки премина на запад от нашите бомбардировачи, разтърсвайки всичко на земята, смазвайки рева. Безшумно изригвам пара от свирката на локомотива, безшумно кипяща над стелажите. И тогава, тъй като Третяков не го чу на глас, той не искаше да съобщава звуците.
Дни, когато ходех от училище до вкъщи, а след това отивах до щанда в цялата страна, се ядосвах, както се ядосвах за неопределено време. Първата ос, след като сложи войнишко палто с пагони на лейтенанта върху ръждясалия чакъл, спечели мястото в багажника в глухо кути и го подсуши. Сънят беше ярък, ветровит, счупи косата на главата. Като тротинетка от кола в сандъка на четирийсет и първи v'yunky yogo чело и в същото време с такива къдрави, тъмни, катранени, руди, llyany, меки, твърди косми, настръхнали с четина в едната вълна, така пир и никога не израстват отново. Само на малка паспортна фотокарта, майката сега се грижи за нея, отнета от цялата й предвоенна красота.
Те прищяха, за да затворят буферите на вагоните, излъчваха задушаваща миризма на лош огън, вареха пара, плуваха веднага със захващане, хората прелитаха през релсите; да бъде построен, само един не спи на цялата гара. Двегодишни деца дойдоха в къщата на хранителната станция. Вече мина един път преди края, след като беше преминал сертификата, а след това се оказа, че е необходимо да се плати. И вината за това, че визаголи розучивия купува, и стотинка от него не получи. Отпред всичко, което беше необходимо, се виждаше така, сякаш лежеше наоколо, хвърлете го за един час, за един час аз стъпвам: вземете, вие ще го носите. Ale по времето на войника и собствената му zbrya важна. И тогава, в новата защита, а след това в държавното училище - в училището, известно време те се обучаваха по тиловите стандарти на кадетите, които паднаха повече от веднъж, тъй като вонята премина през млечна фабрика и те черпаха сгъстено мляко с казани, а след това пиеха мед с нишки мед. Ale yshli todі на топлина, от zapёкшимия, с изрязване на черни устни - в сухо гърло, сладник, залепен с мляко. Защото ревът на стадото беше сред перипетиите, сякаш те видяха точно в пиенето на пътя ...
Донесен в Третяков, след като е показан за водна помпена станция, достави вафлена кърпа с клеймо до училището. Не станах, тъй като удари ганчирка наведнъж няколко души. И всички мъже от наградата намигнаха, всички мъже се опитваха да ги спасят, сякаш щракаха, срамежливи: вонята се разкъсваше от ръцете и се оглеждаше отстрани, готови да разгледат. Чи не се пазаря, те ме насочиха за пивцин, изведнъж стана в средата. Като цяло лейтенантът, капитанът, старши лейтенант, излязоха до края. На някои всичко е чисто ново, ненатрапчено, на други, когато се отклониха от болниците, почитайки бавовняну БО - вживане. Този, който пръв отряза този склад, мирише на керосин, който, може би, заровен в земята и униформа, випрана и пищопати, дето попсувал кул или отломък, носеше друг срок на служба.
Цялата ця довга черга по пътя към фронта мина пред края на хранителната станция, с кожа, прибрана в главата му: една с намръщен вид, друга с тиха, омагьосваща усмивка.
Обидно! - Луната идваше.
Podkoryayuchis неясна цикавости, Tretyakov също е zazirnuv в края, избухва ниско. В средата на мишков, отворени кутии, лантухов, насред всички възможности, две отделения от хромирани хобити бяха потъпкани върху увиснали дъски. Те направиха халява, плътно издърпана на икри, пидошви и между онези, които са тънки, шкиряни; такова не е груба мисия, да се разхождаш из Досочките.
Голите ръце на един войник - златиста коса върху тях с прах от борошни - изстискаха сертификат за храна от пръстите им, подсвирнаха накрая наведнъж: плака от консервирани панделки, цукор, хлиб, бекон, бучки леки тутюну :
Обидно!
А офанзивата вече е квапив, след като му е минал сертификата над главата.
Вибравши сега на неуместно място, Третяков развърза речева мечка и, седнал пред него на релсата, като пред масата, изстискал се на сухо и се учудил на гарата наблизо. Светът и спокойните струи на душата, всичко е тъпо, пред очите - и денят на рудите в бум, локомотивите, които крещят по магистралите, и слънцето над водната кула - всичко това му се дава в последния път оста е толкова baciti.
Наслаждавайки се на натрошения камък, мина покрай нова жена, Зупинилас недалеч:
Пушете, лейтенант! Тя каза уиклик, а очите са гладни, блестят. Гладните хора по -лесно искат храна или пушене.
Сидай, - казано просто. Разсмях се на себе си в душата си: само веднъж исках да свържа речев трик, сякаш не видях парче хляб, но се обърна отпред. Правилният закон отпред е: не яжте, а тихо да пирувате, ако - всичко.
С готовността на силата я сложих върху ръждясала ламел, издърпах ръба на паяка върху тънка колина и не стана магически, защото не се отърва от него. Всичко е на bulo zbirne: войнишка гимнастичка без подкомирца, огромна spydnytsya, намушкана на лодките, смачкана и напукана, със сплескани носове нагоре с нимецки чоботи по краката. Вона ила, излез, и с бачив, тъй като гърбът и тънките й лопатки са здрави, ако е била с проковту шмат. Вино произвежда хляб и свинска мас. Вона хвърли поглед към новия. От разбирането й погледнете, похвоните: увийте по воля-неволя, от която трети рик, без да излиза от тен, стана кафяв. Усмивката на лицето набръчка чупчетата на тънките й устни. С мазна ръка с бели нокти и тъмна кожа отстрани тя пое малко хляб в мазните си пръсти.
За създаване на справочен текст на писателя Григорий Бакланов. Да, това е факт, в моите очи грешно, името на съществото, името на текста е взето от заместващия текст, не е посочено. Ale, в ерата на интернет, проблемът се вижда shvidko. Твир це - „Навики - деветнайсет“. Препрочитам його.
Три дни по -късно прочетох текста на изпитния робот в интернет. Ни-ні, це не викрадена информация, за как да спите благородството не е позволено. Просто в интернет всички уривки от произведенията на Бакланов, като букети вицеристани по душите, бяха изтрити. Не знам, моля, правете авторски права тук. Але, ако нахраних един писател и повиках виното на победителското творение за утилитарни цели, тогава се оказа, че всичко е известно само за мен. Имам поредица от проучвания и статия на Бакланов за литературата, за Як, моите учени вече са писали за това от доста време. Ако забравих, тогава един от учените не изчака, докато писателят пише за Лев Толстой от удавения: „Толстой веднага отиди на глад с дъщеря ми, обикаляй колибите, де тиф. Е, добре аз, бира, дъще! В известен смисъл съвестта не е позволена. " "Яка съвест, ако мова идея за живота на дъщеря ми!" - като се натъкнах на едно от обучението си. Ако говорихме за всичко наведнъж, това означаваше, че цената не е сън, но мониторингът на Чергов, както го наричаха, беше просто репетиция за сън, която беше просто репетиция на съня.
В дъното на искането на Бакланов има 170 заема. Имаше две страни пред учените на напитката, което е 1,7% от населението. Виникак Питаня: и как можете да прецените книгата, откъде знаете само правилната част от нея? Мисля, че може би просто по същия начин, сякаш епизодът е в епицентъра на съобщението, и да, можете да прецените за героя на книгата. Всеки, който е виновен за писането на образование в сън, трябва да публикува пред него, сякаш е завършено.
Сега ние сме зверски към текста на Бакланов, който има поддръжници на испитите.
Преди цима не мога да не кажа, че ухото на йога е абсолютно неразумно. Можете да преведете сами:
„Всичко на две, вдигнало главата ми към гарата. Obindіvelye dahu вагони, излейте лед от dahіv, били slіpі wіkna. Аз, немов це вин, започнал вятър с него, помело на гарата. При снежната вихрушка няколко души се втурнаха от врата на врата, преодолявайки склада.
След като оста е толкова голяма с речи, с деца и навсякъде всичко е затворено, а не пуснато в един вагон.
Санитар, сякаш стои при заповедта, може да се изуми. Внимателно виплюв циахи в жмену ".
Знаеш ли нещо? И всичко е още по -просто. Ранените бяха видени в болничното им отделение, но това не беше безопасно за здравето им. Санитар Прийшов Заповедта да застане с него главен геройповисти Владимир Третяков. И всички останали воняци трябва да се изсипят през прозореца.
Сега за nigolovn_she. Лейтенантът, деветнайсетгодишният Владимир Третяков, много мисли за един от същите. Випишу само най -важното.
„Як не се нуждае от някого, а от самия живот, но хората, в батальони, полкове, роти занурни във влака, бяха заспали, бързаха, гладни и малко облекчени, отидоха на бърз поход, а след това хората лъжа около цялото поле, излято с кулемети, печени вибучи и е невъзможно да се намери начин да се подреди, искаш ли го? .. И каква е нуждата от живот в това, защо стиловете на болните хора са страдали в болниците? ..
Войниците воюват на фронта и не губят сила. Звертаеш пура и не знам коя е преценена да пуши; Бях толкова мил в душата си, но когато пристигнах, се надигнах ... Но тук, в болницата, една мисъл не ме остави да си почина: ако не се появи, не може да се сбъдне? Каква е силата на хората да могат да я получат? Първите няколко от тях са загубили живота си ... Историята на Рухати по пътя - има нужда от всички тях и предстоят много неща. Ако искате да изтеглите колелото на историята от вашия номер, може би не е толкова богат и взискателен, може би си струва да завършите камъка? "
Имайте предвид ученика на училището, който само чете всичко и който е виновен за всички писания, дадени на диетата, на които и легионът от политолози, философи, политици, е малко вероятно те да са ясно и недвусмислено. Веднага след като деветнадесетгодишен лейтенант в Сумяти, който вече е имал много проблеми и е оцелял на фронта, е виновен, че усеща нашата наука за такива майки и не знае ... преди колелото на историята.
Ale вдясно е не само в цялото. През 1979 г., когато Бакланов надраска над повистута, той пише: „Мисля, веднага на час и искане за використовуване на тези, да се каже истината за грешката. Tse иlusіya, така че я знам. само художествена литература, Кращи книги за vyna rozkazhut, yak tse bulo ".
Текстовете, които са прочели нашата стипендия за напитката, казват за най -важната част от истината за виното. Той казва за нейната трагедия, за мъки, сънародници, смърт на хора.
Александър Бакланов не е само за това. Третяков попита за собствените си недоразумения в храната, ел вин и иповидае хлипат в храната на храната: „Ако вече е (колелото на историята. - Ел Ей) и дойде с хрускане върху хората, по четините, няма нужда от вибрации , тук е zupiniti, не давайте yom и dalí kotitisya върху живота на хората. Ale nevzhe не може да плячка? ... Инфекция вийна йде, вийна с фашистите и е необходимо да се борим. Tse dine, И всички смятат, че риданието не е заборониш, искам и не ми пука. " Параграфът Alet tsei в текста на изпита не е вишов.
И освен това разказът на Бакланов е за онези, които са се борили, zupinyav tsya смъртоносна тежест, и за тези, като деветнадесетгодишния лейтенант Владимир Третяков.
Ще се разменя с един цитат. „Цялата воня наведнъж и повикването на кожин предизвика както за страната, така и за войната. И за всичко, добре е в светлината и за тях ще бъде. Но за тези, които трябва да донесат батерията, ще останем сами. " А без истината не може да има истина за виното. Но в отдела за прегледи нищо не се казва за това.
Но не всички. Нашите учени все още трябва да формулират един от проблемите, поставени от автора в целия текст. Але тук, има две хранения.
Представям „Енциклопедичен речник на младо литературно изследване“, написан от канализирани професионалисти. Прочетох: „Разумня литературно творчествоще стане по -ясно, тъй като вълкът поставя редица житейски проблеми (проблеми), как да застане пред художника и неговите герои и да настоява да види собствения си възглед в сюжета. "
Проблемът, проблематиката - це категория, свързана с артистично сиренеЯк цилим. Едва ли мога да говоря за проблема въз основа на материал и още по -важно, но все пак малка част от цялото творение. Але и това не е мръсно.
Отново посочете проблема, поставен от автора. Ale hto казва, какъв проблем поставя писателят Бакланов? Досега учените ще бъдат информирани за следната информация: „Напишете автора на посочения текст от гледна точка“. Като каза това, каква е гледната точка на автора в това, което е представено на испит? Няма нужда да мамите автора на първия герой.
Але, Боже мой, яка нудга
Болни сме да седим един ден и за нищо,
Не излизайте и излизайте!
Хитър признание на Яке
На живо се забавлявайте
Трябва да изправите възглавницата си
Общо,
Отделете малко време и помислете за себе си:
"Ако има нещо за теб!"
Але „мисли така, студент от последния курс“, а не Александър Сергийович Пушкин. Письменников Бакланова е близък герой, скъп за него, в който участва младостта на писателя. Но все пак целият епизод, датчаните в сън, е сумата от деветнадесетгодишния герой, а не от пет десетия писател Бакланов. Мислейки така деветнайсетгодишен Бакланов на фронта или в болницата, като сам се замислих за всичко, ако съм написал разказ, не знам. Някои учени отговарят за благородството и за писането. Випадково Разговарях в интернет за кореспонденцията на единадесет ученици. Здравей, не за час за сън. Часът е записан там. Це був вечер. Преговаряше само за едно хранене - вонята правилно формулираше самия проблем.
Проблемът с разсъжденията. Вливане на вини в живота на хората. Людин на вини. I - повтори се повече от веднъж - липсата на vyyny. И така, така себе си, както се нарича и страхотно, и Витчизна.
Само още веднъж по -точно натискайки формулата: „Какво могат да научат хората“. Ale tse, zychayno, не е проблем, поставен от автора. Тук ученикът абсолютно не е виновен. Даден ви е набор от видмичиков и никой от тях не може да бъде извикан.
Преди речта не е необходимо да повтаряме целия час: „паритетът на всички деца в присъствието само на един vimog ADI“. Яке равнодушие, какъ един вимоги! Сред тихите класове, един пише според текста на Юрий Бондарев за ролята на детството в живота на хората (текстът също е в интернет), и тези, които споделят своя дял от светлина, вина и хора. Така че преминахме към последния.
Последният път, когато се обръщаме към текста на Бакланов. „Кои са единствените велики хора, които не знаят обаждането? Нито съм бил съден и посмъртно изгубен в средата на живота? А от нечестивите, като вонята на всичко, как да седнем наведнъж в цяла лисица - преди тях тук просто седеше на тревата, - няма от тях какво да се загуби? .. Нито една мисъл не е уловена - всичко е неузнаваемо? Ами ако всичко се види в душата ви? "(Курсив мий. - Л.А.)
Оста це и е найголовнише.
Бач, как да видим нашето трагично минало в Безсмъртния полк. Але, ако мисля за училище, тогава е страхотно, но всичко тук е малко по -сложно.
Самият аз си спомням цял живот, като от кабинката на нашето дете в град Волски Йшли през 1941 г., скалата на възрастния на пътя.
Добър спомен и руското село, в което отглеждаме нашето малко заг от московските четиринадесет берачи на гъби. Ние бяхме виновни, че взехме чотири гъби, те ни даваха една година за известно време и майките ни загубиха картите си. Карах селото без чоловици, не използвах момчета и стари хора.
Първите десет години една цигулка лежеше върху моето книжно шафи, сякаш беше напуснала един от приятелите на майка ми, преди да се обърне и да отиде отпред.
През 1953 г., веднага с малка група момчета, те отидоха на капак направо до Бородинското поле. Минавайки през Петрищевой, те ме помолиха да ни кажа дали можем да преспим. Дадоха ни легло, в което Зоя Космодемьмянска прекара своя престой.
В класа, в който имаше няколко момчета, в първия ми учителски клас, в девет учени, таткото се изгуби по вината; двама се обърнаха и умряха незабар; четирима насилници в окупации, а един от тях гравитис известен покровител, във вибухнув, научих загубата ми без едно око. Отпред се върнах при главата на Олга Петривня, най -добрият учител по математика.
Това е час щастлив живот zbіlshuvalasya. През 1984 г. рок класът, в който работех - две десет и една единадесет - написа домашен твир на тема „Як вийна премина през нашето семейство“. Само няколко души казаха, че не можете да усетите миризмата, за да напишете твир: всички обаждания от войната в техните семейства са разкъсани.
Учи ме моята внучка Григория Чухрай. И всички по телевизията се чудеха на филма „Балада за един войник“. Попитах Чухрай, ако е дошъл в училище преди нас, се чудете как създавате. Вонята грабна йога. Особено едно нещо: „Ако бащата пристигна у дома отпред, изпратен в болницата буквално за една година, той даде следното: децата са слаби, отрядът е уморен, те не стоят на крака. Баща ми rozpovidaê, shho, искам да бъда малък, ale забравяйки един ден онзи ден: ако дядото беше затворен за чаша и му беше даден, той го хвалеше и в момента те бяха изумени от децата. Вин казва: "Як е вкусно ..." И той плачеше. "
До Chukhrai шокиран. Вин ми предаде листа: „Грабнах ме, но вашите учени, те самите не разбраха, показаха колко, колко органично живеят в паметта на миналото. Шедьоврите на Деяк от техните създания ме грабнаха до сълзи. Точно така, както и амни подробности бяха взети от паметта на хората! (Например тогава, като супа на татко за лободата, хвалещ, но сам плачещ. Не можете да мислите за такова нещо, искам химикалка!) Страна. Има много усърдие от тях, но това не е абстракция, а ще отидете при тях от бащите, а от тях ще отидете при децата. "
Придвижвайки се към децата, завесата е голяма сгъваема.
Ако някой от моите ученици ми пише в творбата от литературата: „Пиша ви не като студент, а като людин“. Tse Edino virny pidhid в метода на създаване. Но въвеждането на ADI тук беше много промяна. Сънят за моите учени и бащите ми е да го вземем: да поспя малко, да не подхранвам, да отида в бюджета - няма стотинки срещу такса. Научните успехи и постижения станаха глави. Ученият е удавил хората. Коледа за всички.
Присъствайки на 15 -ия руски омбудсман, ръководителят на Младежкия комитет на Руската федерация Александър Бастрикин Розпов, докато беше в училището по избор на Баткив: „Оста на останалите омбудсмани на бащата не каза нито дума за това! През всичките години учителите говореха само за рейтингите! "
В същото време тревожният глас на детето, Ани Кузноцово, която беше уверена в правата на правата на детето, прозвуча: „Жалко, жалко, жалко, жалко, жалко, жалко жалко, жалко, жалко, жалко, жалко, жалко е да се постави на чисто формално ниво за достигане на техните основания, придавайки голямо значение на резултатите от ЗНО, така че те се промениха. Тим ще трябва да чете детето в продължение на един час, но ние сме щастливи веднага от оценките на отриманите, броя на новобранците през уикендите на бала и в съзнанието на изкуствата ”. Всичко е така, но всичко е правилно. Дотогава преценката за успеха на училището не е за малкото щастие, което пада върху кожата на детската душа, а за qix на чисто формалните постижения.
Най -вече деформация и загуба на самия живот върху училище създават... Бали се превърна в истинско послание.
Ще се разменя с едно дупе. Оста е вече на десет години, оживявах онези, които предлагат Интернет в подготовка преди стремежите от руския език, ADI от литературата, която ще създадем. Прочетох много книги по qiu f тема. Инфекциозни, говорим за война и аз ще докарам дупето на този, който иска да отиде на неща за нея.
Страхотно, майже в хотиристичната страна на книгата, видяно в голям тираж. " извънлитературни аргументи. Създавайте в OGE. Създавайте на ЄDI. пидсумков издаден твир". Стотици и стотици самите аргументи. Вземете хубави неща, създайте красиви неща. Але да се чудя, тъй като вонята е вулгарна, да бъде подрязана за комбинация от някои и тихи шаблони, примитивизирайте. Преценете сами.
К. М. Симонов „Чакай ме“, „Ти пам’яташ, Алоша, пътищата на Смоленска област ...“.
Цитирам всичко. Оста трябва да бъде завършена за научно създаване:
„Аз съм поетът Костянтин Михайлович Симонов, добър както винаги, в скалата на Деня на Великата победа. Преминете през цялата война, познавайки доброто на героите, справедливо и щедро пишете войната, дайте надежда, весела вяра на помощ, за да извлечете най -доброто от нея. Yogo virshi "Ty pam'yatash, Alosha, пътища на Смоленска област ...", "Чакай ме" и инши призова войниците към мъжественост и скованост, мъдрост и готовност да посетят своите задължения ".
Е, защо има вирши на Симонов? О, тъп, ел вонята и не е необходима. Бях освободен от една от провинциалните държавни агенции в страната. Първият бюрократичен, празен, бездушен ход!
И си спомням, че през 1944 г. те си проправяха път към Комунистическата аудитория на Московския държавен университет като приятел, седмокласник през 1944 г., като защити Симонов. И най -доброто за началото! И като те хвърляха його вирши ...
Б. Л. Василиев „И зорите тук са тихи ...“.
„В живота на Б. Василев, младо момиче, чистотата се придържа към нечовешките и насилствени сили на фашизма. В много zitknenny пет момичета, които стоят срещу изпечените нимециански диверсанти, да тръгнат.
И така, крадецът на избухването на объркването, ale tsya малко промяна ще достигне цената на пет млади животи... Малкият живот се е превърнал в хумористичен живот, символ на вечен чар, духовно богатство и красота на петте диги. Б. Василиев ще опише в гиркото как като сувор и жорсток действието на войната влиза в борбата с красивия, като герой. "
И ми shuuêmosya, звучи като, стил, zmіst bagatokh и bagatokh ekzamenatіyh творения, как да задоволим нуждите на бали ...
А. Т. Твардовски "Васил Тьоркин".
„Описвайки снимки на глад и студ, той пее, за да каже, че в бъдеще„ животът без него може да се направи, може и повече “, но ние ще подготвим кожа ден преди смъртта. И всички тежести на войника са скучни тежко и ужасно. "
Vibachte, мисля, но всичко това звучи просто блусниерство. И така, тук е цитат z poemi. Ще ви покажа как да звучите в най -стихотворението.
Можете да живеете без їжи,
Може и повече, повече час
На вини един хилинки
Чи не може да живее без превръзка,
Самото пържене не е разумно.
Чи не може да живее, Як без махорка,
От бомбардировката до иншоията
Без добри поръчки
За нагласите като, -
Без теб, Васил Тьоркин,
Вася Тьоркин е моят герой.
И цялата тази гора
Чи не живее мелодично -
Без какво? Без истината, която съществува,
Истина, направо в душата на Bje.
Така че Bula b спечели повече,
Як би не тормози гирка.
Няма истина във всички аргументи за виното. Инфекциозен чета книгата на Данил Гранин „Чужд чужденец“. Едно висяне ми беше достойно там - „включване в историята“. Така че, от всички аргументи и често се създавате в историята, но не хората са свързани с нея.
Спирам нарешти. Да знаете, обърнатото написано от издателите ще намери „информация за текста“, материал за създаването. Текстовете на самите учени могат да се чуят от информацията. Ревизията е известна още като проблем на предложения текст, и в която позицията на автора е поляризирана. Жалко, че за първи път през целия период от живота си не знаех за документа. Казаха ми, че промяната е отминала, преди да видим камерите с очите си. Искам, zychayno, bulo duzhe tsikavo, тъй като има отговор на цялата храна. Ale за мен нищо не е змия. За учените цялата храна на живота и споделяне.
В останалата част от скалистите navítsіyní индивиди станаха името на тъста на Guess. Изпитателят беше почистен. Ale vgaduvati се докладва от тези, които са писали там във FIPI за конвертирането. Вече казах, че съм писал много в интернет за кореспонденцията на vip писателите в писмен вид за сън. Всичко според темата, само за нея. Хранене, подстригано и разложено: "И така зийде?", "Възможна ли е оста?" Забравете за самата воня от деветнадесет точки веднага след лягане. Тим има по -голяма воня и не знам, всичко е взето от тази книга. Бажаня да прочете книгата, никой друг не е обвиняван за това. Преди това те щяха да ги използват за писане на трагични текстове, преди да започнат да работят по създаването, виконуваха граматически завдания. А за тях те са заети с граматиката и говорят за големите мисли на младия лейтенант - все едно: завданя, как да донесат бали.
Все пак мина. Майже 50 пъти към онзи вийшов филм на Г. Полонски и С. Ростоцки „Ще живеем в понеделник“. И там Генка Шестопал каза за онези, които създават шири и ти, са написани според принципа „U -2“: perche „u“ - vgadati, други „u“ - doogoditi. "Ако мислите на някой друг, кабини за готвене и петици, можете да кажете, в Кишинев."
Але, оста е вдясно. Приличането на текст зависи от критерия. Критиците, литературните изследвания по рационален начин, анализират една и съща телевизия. Конституционният съд е от изключително значение; И науча теолозите да се разпръснат в тъмните библейски текстове. Очевидно е, че при тълкуването на текстове, направени за сън, включително текстове от руска литература, FIP няма монопол върху истината. Особено тъй като е vrahuvati, става въпрос за истинността на четенето на текста, за да се прецени, че в училище за последен път това е било направено в зората на мъглива младост. Тим за час аз самият познавам безпомощни випадкив, ако един випускник пише интелигентно, фино, абсолютно вярно по същество, но знам бали за тези, които не влизат на миля преди прехода на санкциите. В резултат на това те често губят най -ценните си бали.
И защо не е за всеки, който иска да отиде при роботите на учените, когато иска да посети роботите? Това е необходимо за самите благородници за учените, за учителите, за бащите, за всички наши общности.
Любезно смятам, че за всичко това, че беше, беше необходимо да се подредят нещата за всичко. Не можех да се наситя на водачите, не можех. Сега ние сме водещи в навеждането на ред в областта на подготовката на заместващи материали. Ale без широк и ясен поглед на читателя, крайният резултат не е верен.
- Як намалюват гарван, пеещ без рисуване от оливци
- Як намалюват подводния свят фарбами
- Как намалюват висковата технология?
- Як намалюват лялка оливцев
- Синопсис на заетостта с живопис от оливци „Любов моя лялка
- Yak navchitsya правилно рисува портрети на хора olivtsy pohatkivtsyam художници?
- Як малювати кълвач на етапи с акварел фарб Намалювати малюнок лисица кълвач и листа
- Vchimya maluvati резервоар стъпка по стъпка
- Як намалюват їжачка по стъпка по стъпка за деца и уши: инструкции
- Библиотека - специални сили на културата
- „Дарена надежда на Улан-уде“
- Дженифър Лорънс относно дискурса с Никълъс Холт: „Мислех си - кой съм аз без мъж?
- Настя коротка биография и снимка korotka instagram
- Настя е къса в Instagram Чоловик Настя е ниска
- Презентация на тема "символите на Калмикия"
- Красотата на хората. Образът на руската красота. Портрет на Малуване. (4 -ти клас). Народен svyatkovy костюм Мислейки за красотата на руските жени inozemtsi
- История на обявяването на театъра в Русия
- Презентация за wikers на тема: „Вижте нетрадиционни техники на рисуване.
- Усна народно творчество
- Рококо: завои, естетика и типичен оризов стил