Пост двойки на Расколников Лужин и Свидригайлов. Лужин и свидригайлов като двойници на Расколников в романа f — Wom

Счита се за доста трудно. В центъра на романа е образът на Родион Расколников и неговата теория. С напредването на историята се появяват и други герои. От особено значение в произведението "Престъпление и наказание" двойниците на Расколников. Защо Достоевски ги въвежда в сюжета? По какво си приличат Расколников и колегите му? Каква е разликата? Какви са техните идеи? Какви са двойниците на Расколников - Лужин и Свидригайлов? Повече за това по-нататък в статията.

Петър Петрович Лужин - дубъл на Расколников

Авторът го характеризира доста негативно. Лужин е богат и блестящ бизнесмен. Той дойде в Санкт Петербург, за да уреди кариерата си. „След като влезе в хората“, Петър високо оцени собствения си ум, способностите си, беше свикнал да се възхищава и да му се наслаждава. Основната му мечта беше да се ожени. Петър се стремеше да благослови някое момиче, като я издигна до себе си. Със сигурност трябваше да бъде образована и красива. Знаеше, че в Петербург човек може да „спечели много с жени“. Неговото болезнено самолюбуване, всичките му мечти говорят за известен дисбаланс в характера, за наличие на цинизъм у него. С помощта на пари, „избухвайки от нищото“, той остана ниско вътре. След това ще разберем какво показва, че Лужин и Расколников са близнаци.

Теорията на Петър Петрович

Лужин е представен като бизнесмен, който цени парите повече от всичко друго, които се получават „с всякакви средства и труд“. Той се смята за умен, работи за доброто на хората, прогресивен и много се уважава. Петър Петрович има своя теория, която развива с голямо удоволствие пред Родион Расколников. Неговата идея за „разумен егоизъм“ предполага любов преди всичко към себе си, тъй като всичко, което се случва в света, се основава, според него, на собствения си интерес. Ако всички хора действат според неговата теория, в обществото ще има много по-успешни граждани. По този начин човек, придобивайки всичко изключително за себе си, работи за благото на цялото общество и в името на икономическия прогрес. В живота Лужин се ръководи от тази теория. Мечтата да се ожени за Авдотия ласкае гордостта му. Освен това този брак може да допринесе за бъдещата му кариера. Междувременно Расколников е против този брак. Но Петър Петрович бързо намира начин да поправи ситуацията. За да очернят Родион пред семейството му и да върнат благосклонността на Дуня, той поставя банкнота в Соня и я обвинява в кражба.

Защо Лужин е двойник на Расколников?

Анализирайки теорията на Петър Петрович, можете да намерите много аналогии с идеята за Родион. И при първата, и при втората личният интерес остава приоритет. Расколников твърди, че „на Наполеони е позволено всичко“. Според Петър Петрович идеята на Родион също е предназначена да спаси човечеството от злото и е насочена към постигане на напредък в развитието. Само хора, способни да унищожат настоящето за доброто на бъдещето, могат да движат света и да го водят към целта.

Сходството на мнението е причина за омразата

Междувременно трябва да се каже, че идеята на Лужин не хареса много на Расколников. Вероятно на интуитивно ниво Родион е усетил сходство с неговите идеи и мисли. Той посочва на Пьотър Петрович, че според неговата теория за „Лужин“ е допустимо да се „режат хора“. Очевидно сходството в мислите и визията на ситуацията в света определя ненадеждната омраза на Родион към Петър Петрович. В резултат на това се появява известна „вулгарност“ на теорията на Расколников. Петър Петрович предлага негова „икономическа“ версия, която според него е приложима в живота и е насочена към постигане на цели с материални, главно средства. По този начин можем да заключим, че Лужин е двойникът на Расколников в ежедневието.

Друг герой с подобна теория

В хода на разказа се появява друг герой - Аркадий Иванович Свидригайлов. Този доста сложен характер с цялото си същество изразява един вид „неравномерност“. Той „никъде не е еднороден“, но по неговия образ може да се проследи философският контекст на изразяване на идеята за Родион. Благодарение на действията на Свидригайлов (именно той разкри истинското състояние на нещата на Марфа Петровна) доброто име на сестрата на Расколников се възстановява. Аркадий Иванович също оказва съдействие на семейство Мармеладов, организира погребението на починалата Катерина Ивановна и настанява осиротели малки деца в сиропиталище. Той също така помага на Соня, снабдявайки я със средства за пътуване до Сибир.

Кратко описание на Аркадий Иванович

Този човек е интелигентен, проницателен, той има своя специална „тънкост“. Той има способността да разбира хората перфектно. Благодарение на това умение той веднага успя да определи какво е Лужин. Аркадий Иванович решава да попречи на Петър Петрович да се ожени за Авдотя. Според някои автори Свидригайлов е потенциално човек с голяма сила и съвест. Всички тези негови наклонности обаче са съсипани от социалните руски основи, начина на живот. На героя липсват идеали, няма ясни морални насоки. Освен всичко друго, Аркадий Иванович по природа притежава порок, с който той не само не може, но и не иска да се бие. Речта в този случай е за склонността му към разврат. Животът на героя протича в подчинение на собствените му страсти.

Какви са приликите между Родион и Аркадий Иванович?

При срещата си с Расколников Свидригайлов отбелязва известна „обща точка“ помежду им, като казва, че те са „плодове от едно и също поле“. Самият Достоевски до известна степен сближава тези герои, изобразявайки ги, развива един мотив - детска невинност, чистота. В образа на Расколников има черти на дете - той има „детска усмивка“, а в първия си сън се появява като седемгодишно момче. В Соня, с която Родион е все по-близо и по-близо, се проследяват и черти на невинност и чистота. Тя напомня на Расколников за дете. Лицето на Лизавета също имаше детско изражение в момента, когато Родион я нападна. Междувременно за Аркадий Иванович децата напомнят за зверствата, извършени от него, идващи при него в кошмари. Именно този общ мотив, самият факт на неговото присъствие ни позволява да кажем, че Свидригайлов и Расколников са двойници.

Различия в образите на Аркадий Иванович и Родион

С напредването на историята разликите между героите стават все по-очевидни. Престъплението, което Расколников извърши, беше своеобразен символ на протест срещу жестокостта и несправедливостта на света около него, непоносимостта към условията на живот. Вторичният мотив е тежкото положение на семейството и него самия. Освен това той се опита да провери теорията си. След престъплението обаче Родион вече не може да живее по различен начин, сякаш „се е отрязал от всички с ножица“. Сега той няма за какво да говори с околните и го обзема чувството на болезнено отчуждение от всички хора. Въпреки това, преди и след престъплението, идеалите остават в образа на Расколников - за него понятията за зло и добро са много значими. И така, след зверството той помага на Мармеладови, дава последните 20 рубли за организиране на погребението на Семьон Захарович. В образа на Свидригайлов не се появява нищо подобно. Аркадий Иванович се явява като напълно опустошен и духовно мъртъв човек. При него неверието и цинизмът съжителстват с фин ум, самодостатъчност, житейски опит. Той е толкова „мъртъв“, че дори чувствата към Дуна не са в състояние да го съживят.

Любовта към нейните пробудени благородни пориви и проявата на истинска човечност у Аркадий Иванович само за кратък миг. Свидригайлов е отегчен от живота, той не вярва в нищо, сърцето и умът му не са заети с нищо. Заедно с това той се отдава на желанията си: и лоши, и добри. Аркадий Иванович не изпитва угризения, че е убил много младо момиче. И само веднъж нейният образ му се яви в кошмар - в нощта преди смъртта му. В същото време се създава идеята, че това е неговото престъпление - не единственото престъпление на героя: за него има много слухове и клюки. Самият герой обаче е много безразличен към тях и всъщност не смята действията си за нещо необичайно.

Въплъщението на теорията на Родион в образа на Аркадий Иванович

Говорейки за факта, че Свидригайлов е двойник на Расколников, трябва да се обърне внимание на личните им отношения. Отначало на Родион изглежда, че Аркадий Иванович има някаква власт над него. Расколников е привлечен от Свидригайлов. Но по-късно Родион усеща някаква „тежест“, той става „задушен“ от тази близост. Постепенно Расколников започва да вярва, че Свидригайлов е най-незначителният и празен злодей на земята. Междувременно Аркадий Иванович отива много по-далеч от Родион по пътя на злото. В това отношение има дори известна символика на името Аркадий. Той е от гръцки произход и буквално се превежда като "овчар". В православната култура тази дума е била използвана в смисъла на „пастир“ - водач, наставник, учител в духовния живот. В известен смисъл Свидригайлов за Расколников е точно това: в своето неверие и цинизъм той надминава Родион в много отношения. Аркадий Иванович непрекъснато демонстрира своето „майсторство“, до известна степен „висше“ владеене на теорията на Родион, практически го въплъщавайки.

Значението на героите в произведението

Двойниците на Расколников са му близки по дух, но имат различни цели. Всеки от тях въплъщава теорията на Родион по свой начин. Със собствения си външен вид двойниците на Расколников в романа дискредитират идеите му. Образът на Петър Петрович изглежда е примитивно въплъщение на теорията на ежедневно ниво. Аркадий Иванович е по-дълбок персонаж. Приложението на Свидригайлов на теорията "Расколников" е по-задълбочено. Той го въплъщава на философско ниво. Когато анализирате образа и действията на Аркадий Иванович, по някакъв начин се разкрива дъното на пропастта, където води „индивидуалистичната“ идея на главния герой.

Соня Мармеладова

Ако описаните по-горе герои са духовни колеги на Расколников, то тази героиня е подобна на Родион единствено по отношение на нейната „житейска ситуация“. Във всеки случай главният герой на творбата мислеше така. Тя, както и останалите герои, успя да премине границата, отвъд която моралът свършва. Като активна и активна натура, София Семьоновна се опитва да спаси семейството си от смърт. В своите действия тя се ръководи предимно от вяра, доброта, кротост. Соня привлича Родион, той започва да я идентифицира със себе си. Въпреки това, подобно на други двойници на Расколников, Мармеладова скоро става напълно различна от него. Родион забелязва, че той престава да я разбира, тя дори му се струва „свети глупак“ и странна. Впоследствие разликите между тях стават по-изразени.

„Зверство“ от Соня Мармеладова

Трябва да се каже, че нейното „престъпление“ се различава от действията на Расколников. Превръщайки се в проститутка, спасявайки децата от глад, тя вреди на себе си. Докато останалите герои го нанасят на други, те съсипват живота на други хора. Родион е свободен да избира между добро и зло. Соня първоначално беше лишена от този избор. Постъпката й е неморална, но оправдана по някакъв начин с мотив. За разлика от други персонажи, душата на Соня е изпълнена с любов, вяра, милост, тя е „жива“ и усеща единството си с околните.

Заключение

На страниците на произведението много личности се появяват пред читателя. Всички те по един или друг начин са подобни на главния герой - Расколников. Разбира се, това сходство не е случайно. Теорията на Родион е толкова кошмарна, че простото описание на живота му не беше достатъчно. В противен случай изобразяването на съдбата му и сривът на идеите му биха се свели до просто описание на криминална история за полупечен студент. В своята работа Достоевски се опитва да покаже, че тази теория не е толкова нова и е напълно осъществима. Неговото развитие и пречупване прониква в човешките съдби, живота на хората. В резултат на това възниква разбиране, че е необходимо да се борим срещу това зло. За да се изправи срещу неморалността, всеки има свои собствени средства. В същото време не бива да се забравя, че борбата срещу врага с помощта на собственото му оръжие се обезсмисля, тъй като отново се връща по същия път на неморалност.

В романа на Ф. М. Достоевски Престъплението и наказанието методът на антитеза е широко използван и върху него е изградена система от герои. Всеки от героите около Расколников в една или друга степен разкрива определена черта на главния герой. Провеждат се паралели между Расколников и други герои, създавайки своеобразна система от двойки. Двойниците на Расколников са на първо място Лужин и Свидригайлов. За тях „всичко е допустимо“, макар и по различни причини.

Аркадий Иванович Свидригайлов е бил благородник, служил е две години в кавалерията, след това е живял в Санкт Петербург. Той е „перфектно запазен човек“ на около петдесет години. Лицето е като маска и поразява с нещо „ужасно неприятно“. Погледът на яркосините очи на Свидригайлов „е някак твърде тежък и неподвижен“. В романа той е най-загадъчната фигура: миналото му не е напълно изяснено, намеренията и действията му са трудни за дефиниране и непредсказуеми, нестандартни за негодника, за такъв зловещ характер, какъвто изглежда в началото (например в писмо до майката на Расколников).

Образът на Свидригайлов, поставен до образа на Расколников, разкрива една от страните на философската идея, която е следната. Под въздействието на определени обстоятелства моралното чувство на човек може да изчезне, но общият морален закон няма да изчезне от това. Свидригайлов се постави извън морала, той няма угризения на съвестта и, за разлика от Расколников, не разбира, че действията и делата му са неморални. Например слуховете за участието на Свидригайлов в няколко престъпления се повтарят в различни тълкувания; ясно е, че те не са неоснователни.

Глухонямото момиче, „жестоко обидено“ от него, се самоуби, лакеят Филип се удуши. Характерно е, че Свидригайлов намира между себе си и Расколников "някаква обща точка", казва Расколников: "Ние сме едно поле с плодове." Свидригайлов въплъщава една от възможностите за реализиране на идеята на главния герой. Като морален циник той е огледален образ на идеологическия циник Расколников. Позволителността на Свидригайлов става ужасна в крайна сметка за Расколников. Свидригайлов също е ужасен за себе си. Той отнема живота си.

Двойник на Расколников също е Петър Петрович Лужин, роднина на съпругата на Свидригайлов. Лужин има много високо мнение за себе си. Суетата и нарцисизмът са развити в него до степен на болезненост.

ЛУЖИН И СВИДРИГАЙЛОВ КАТО БЛИЗНАЦИ НА РАСКОЛНИКОВ
В романа на Ф. М. Достоевски Престъплението и наказанието е широко използван методът на антитеза, върху който е изградена системата от характери. Всеки от героите, заобикалящи Расколников, в една или друга степен разкрива определена черта на главния герой.

Провеждат се паралели между Расколников и други герои, създавайки своеобразна система от двойки. Двойниците на Расколников са на първо място Лужин и Свидригайлов. За тях „всичко е допустимо“, макар и по различни причини.

Аркадий Иванович Свидригайлов беше благородник, служи две години в кавалерията, след това живее в Санкт Петербург. Той е „перфектно запазен човек“ на около петдесет години. Лицето е като маска и поразява с нещо „ужасно неприятно“. Погледът на яркосините очи на Свидригайлов „е някак твърде тежък и неподвижен“. В романа той е най-загадъчната фигура: миналото му не е напълно изяснено, намеренията и действията му са трудни за дефиниране и непредсказуеми, нестандартни за негодника, за такъв зловещ характер, какъвто изглежда в началото (например в писмо до майката на Расколников). Образът на Свидригайлов, поставен до образа на Расколников, разкрива една от страните на философската идея, която е следната. Под въздействието на определени обстоятелства моралното чувство на човека може да изчезне, но общият морален закон няма да изчезне от това. Свидригайлов се постави извън морала, той няма угризения на съвестта и, за разлика от Расколников, не разбира, че действията и делата му са неморални. Например слуховете за участието на Свидригайлов в няколко престъпления се повтарят в различни тълкувания; ясно е, че те не са неоснователни. Глухонямото момиче, „жестоко обидено“ от него, се самоуби, лакеят Филип се удуши. Характерно е, че Свидригайлов намира между себе си и Расколников "някаква обща точка", казва Расколников: "Ние сме едно поле с плодове." Свидригайлов въплъщава една от възможностите за реализиране на идеята на главния герой. Като морален циник той е огледален образ на идеологическия циник Расколников. Позволителността на Свидригайлов става ужасна в крайна сметка за Расколников. Свидригайлов също е ужасен за себе си. Той отнема живота си.
Двойник на Расколников също е Петър Петрович Лужин, роднина на съпругата на Свидригайлов. Лужин има много високо мнение за себе си. Суетата и нарцисизмът са развити в него до степен на болезненост. Имаше нещо „наистина неприятно и отблъскващо“ в лицето му „предпазливо и нацупено“. Основната ценност в живота за Лужин са парите, получени „по всякакъв начин“, тъй като благодарение на парите той може да се изравни с хора с по-високо положение в обществото. Морално той се ръководеше от теорията за „целия кафтан“. Според тази теория християнският морал води до факта, че човек, изпълнявайки заповедта за любов към ближния, разкъсва своя кафтан, споделя със съседа си и в резултат и двамата остават „полуголи“. Мнението на Лужин е, че човек трябва да обича себе си преди всичко, „защото всичко на света се основава на личен интерес“. Всички действия на Лужин са пряко следствие от неговата теория. Според Расколников от теорията на Лужин следва, че „хората могат да бъдат съкратени“ в собствена полза. Образът на Пьотър Петрович Лужин служи като жив пример за това до какво е могъл да стигне Расколников, постепенно осъзнавайки своя принцип на всемогъщество и сила „бонапартизъм“. Разликата между Расколников и Лужин е, че възгледите на Расколников се формират в резултат на решаването на хуманистични проблеми, а възгледите на неговия двойник служат като оправдание за изключителен егоизъм, базирани на изчисление и печалба.
Подобна техника като създаването на системи от близнаци се използва от автора, за да разкрие образа на Расколников, за цялостен анализ и развенчаване на неговата теория.

Социално-психологически роман на Ф.М. „Престъплението и наказанието“ на Достоевски (1866) създава за читателя сложна картина на социалните, морални отношения в Русия през 60-те години на XIX век.

Родион Расколников, главният герой на романа, е студент, изтощен от бедността. Той е „дете“ на своята възраст, на своето време. Потискат го мислите за несправедливата структура на света. Родион се разбунтува срещу законите на този свят и познава „силата сама“ - желанието да промени този свят. Как могат „господарите на живота“, Наполеони, Лужини, Свидригайлови, намиращи се на върха на „човешкия мравуняк“, да командват други, хора, които са честни и съвестни, но лишени от правото на човешко съществуване?

Размислите на Расколников изграждат в съзнанието му нечовешка теория за разделяне на хората на „треперещи същества“ и такива, които „имат право“. Всъщност душата на един млад мъж е „разцепена”. Воден е от желанието да „разбие необходимото и нищо повече“. С други думи, да се промени насилствено живота в глобален мащаб на разумна, хуманна основа.

Но може ли една висока цел, която насочва мислите на героя, да се комбинира с престъпни средства? Да, може би, мисли той. В крайна сметка, струва му се, той би могъл да поеме върху себе си „човешко страдание“, за да защити „унизените и обидените“.

Но „природата“, чувство за справедливост, казва на „освободителя на човечеството“: той греши.

Последвалото убийство на старата жена-заложна къща е математически проверена стъпка, както му се струва. В същото време Расколников се опитва да докаже на себе си, че убийството на „безполезна и ... цяла вредна старица“ ще му помогне да разбере себе си. „Ще мога ли да прекрача или не? Смея ли да се наведа и да го взема или не? Треперещо същество ли съм или имам правото? "

Но според проницателния Порфирий Петрович героят „не е успял да изчисли природата си“. "Убих себе си, а не старата жена: тогава се самоубих завинаги!" - възкликва Родион с мъка. Последвалото покаяние, изповед, изпитание и тежък труд, любовта и съчувственото отношение на Соня, нов поглед към него от другарите в нещастие и най-важното - достигането до истината чрез вяра в Бог - това регенерира героя, дава му надежда за преодоляване на вътрешната криза. Пред него се отваря нова представа за съдбата му.

Да обичаш Бога и хората, да живееш праведно, да издържиш - това е участъкът на човек, който е преодолял вътрешното „разделение“ (двойственост на чувствата) и възнамерява да живее според законите на съвестта и добротата.

Но защо Свидригайлов в известен смисъл е двойник на Расколников?

Защото на някакъв важен етап от живота и двамата са обединени от едно общо нещо: фалшиво разбиране, че силен човек винаги печели в живота, този, който „има право да пресече“, презирайки „треперещото създание“.

Свидригайлов обаче преминава през живота по първоначално престъпен начин, умело прикривайки следите от своите зверства. Имаше известни факти за закачане на крепостни селяни на тавана на къщата му; историята за смъртта на съпругата му Марфа Петровна изглежда подозрителна и мрачна. Той преследва Евдокия Романовна с упоритост на маниак, опитвайки се да получи взаимност от нея.

Но с течение на времето Свидригайлов все още разбира ужасната греховна същност на своите действия и се самоубива в топла, влажна нощ в кварталите на Санкт Петербург.

В неспокойните часове на полусън в навечерието на фаталната стъпка той е посетен от картини от миналия му развратен живот и тези видения за пореден път потвърждават за него чувствата на вина и правилността на избраното решение: той трябва да се накаже. В изкупуване на греховете той оставя пари за издръжката на децата на Екатерина Ивановна.

Да, Расколников и Свидригайлов са двойници и общата насока на техните търсения е в чудовищни \u200b\u200bгрешки в живота и в болезнено прозрение.

Търсено тук:

• дубъл на Свидригайлов Расколников
• защо е двойникът на Свидригайлов Расколников
• дубълът на Расколников Свидригайлов

Учебно есе

Романът "Престъпление и наказание" е замислен от Достоевски, докато все още е в тежък труд. Тогава той се нарича „Пиян“, но постепенно идеята на романа се трансформира в „психологическа сметка за едно престъпление“. Достоевски в своя роман изобразява сблъсъка на теорията с логиката на живота. Според писателя живият жизнен процес, тоест логиката на живота, винаги опровергава, прави несъстоятелна всяка теория - както най-напредналата, революционна, така и най-престъпната. Следователно е невъзможно да се живее според теорията. И следователно, основната философска мисъл на романа се разкрива не в система от логически доказателства и опровержения, а като сблъсък на човек, обладан от изключително престъпна теория, с жизнени процеси, които опровергават тази теория.

Расколников е заобиколен в романа от герои, които са негови "двойници": в тях някои аспекти от личността на главния герой са намалени, пародирани или засенчени. Благодарение на това романът се оказва не толкова процес над престъпление, колкото (и това е основното) процес над личност, характер, психология на човек, който отразяваше чертите на руската реалност от 60-те години на миналия век: търсенето на истината, истината, героичните стремежи, „колебанията“ , "заблуди".

Родион Расколников е свързан с много хора в работата. Някои от тях - Лужин и Свидригайлов, които са „двойници“ на главния герой, защото са създали теории, подобни на теорията за „избраните“ и „треперещи същества“. „Ние сме от едно и също зрънце поле“, казва Свидригайлов на Родион, подчертавайки приликите им. Свидригайлов е пленник на фалшива теория - един от най-сложните образи на Достоевски. Той, подобно на Расколников, отхвърля обществения морал и пропилява живота си за забавление. Свидригайлов, виновен за смъртта на няколко души, дълго време млъкна съвестта си и само среща с Дуня събуди някои чувства в душата му. Но покаянието, за разлика от Расколников, дойде при него твърде късно. Той дори помогна на Соня, годеницата му, децата на Катерина Ивановна, да заглуши разкаянието му. Но той няма достатъчно време или енергия, за да се справи със себе си и той поставя куршум в челото си.

Свидригайлов е човек без съвест и чест - като предупреждение към Расколников, ако не се подчини на гласа на собствената си съвест и иска да живее с престъпление в душата си, което не е изкупено от страдание. Свидригайлов е най-болезненият „двойник“ за Расколников, защото в него се разкриват дълбините на моралното падение на човек, поради духовната пустота на човек, поел по пътя на престъплението. Свидригайлов е един вид "черен човек", който постоянно се тревожи на Расколников, който го убеждава, че те са "от един и същи плод" и с когото героят особено отчаяно се бори.

Свидригайлов е заможен земевладелец, който води празен начин на живот. Свидригайлов унищожи човека и гражданина в себе си. Следователно той има цинизъм, с който формулира същността на идеята на Расколников, освобождавайки се от объркването на Родион, оставайки в безгранична сладострастие. Но след като се натъкна на препятствие, той се самоубива. Смъртта за него е освобождаване от всички препятствия, от „въпросите на човек и гражданин“. Това е резултат от идеята, в която Расколников искаше да се убеди.

Друг "дубъл" на Родион Расколников е Лужин. Той е герой, успешен и не се ограничава по никакъв начин. Лужин предизвиква отвращение и омраза към Расколников, въпреки че разпознава нещо общо в техния житейски принцип на тихо прекрачване на препятствията и това обстоятелство измъчва още повече съвестния Расколников.

Лужин е бизнесмен със собствени „икономически теории“. В тази теория той оправдава експлоатацията на човека и тя се гради върху печалба и изчисление, тя се различава от теорията на Расколников в незаинтересовани мисли. И въпреки че теориите както за едната, така и за другата водят до идеята, че е възможно „да се пролива кръв според съвестта“, мотивите на Расколников са благородни, изстрадани в сърцето, той се движи не просто от изчисление, а от заблуда, „потъмняване на ума“.

Лужин е праволинейно примитивен човек. Той е намален, почти комичен двойник в сравнение със Свидригайлов. През миналия век съзнанието на много хора беше подчинено на теорията за „наполеонизма“ - способността на силна личност да командва съдбата на други хора. Героят на романа Родион Расколников стана затворник на тази идея. Авторът на произведението, желаейки да изобрази неморалната идея на главния герой, показва нейния утопичен резултат върху образите на „двойници” - Свидригайлов и Лужин. Расколников обяснява установяването на социална справедливост с насилствени средства като „кръв според съвестта“. Писателят доразвива тази теория. Свидригайлов и Лужин са изчерпали идеята да изоставят „принципите“ и „идеалите“ докрай. Единият е загубил връзката между доброто и злото, другият проповядва лична изгода - всичко това е логичното заключение на мислите на Расколников. Не е за нищо, че Родион отговаря на егоистичните разсъждения на Лужин: „Доведете се до последствията, които проповядвахте сега, и ще се окаже, че хората могат да бъдат съкратени“.