Какво място заема Еремеевна в къщата на простотиите. Кои сте вие, първите Еремееви? Състав за Еремеевна

Характеристики на второстепенните герои в комедията "Минор"

Всичките му мисли и интереси са свързани само с кошарата му. Гогол казва за него: „Прасетата са станали за него същото като художествена галерия за любител на изкуството! Той показва само топлина и нежност към своите прасета. Скотинин е свиреп собственик на крепостни селяни, майстор на „откъсването“ на селяните. Скотинин е алчен. След като научи, че ще донесе на съпруга си състояние, което дава десет хиляди дохода, той е готов да унищожи своя съперник - Митрофан.

Еремеевна, бавачката на Митрофан, е нарисувана с голяма художествена сила. Фонвизин убедително показва какво корумпиращо влияние е имало крепостничеството върху слугите, как обезобразява, извращава присъщите им добри човешки качества, развива ги и ги възпитава в робско унижение. Еремеевна служи като Простаков-Скотинин от четиридесет години. Тя е всеотдайно отдадена на тях, робски привързана към дома, има силно чувство за дълг. Не щадяща, тя защитава Митрофан. Когато Скотинин иска да победи Митрофан, Еремеевна, „като закриля Митрофан, побеснява и вдига юмруци“, както посочи Фонвизин, крещи: „Ще умра на място, но няма да се откажа от детето. Сунся, сър, само си пъхнете главата наоколо. Ще издраскам тези тръни. " Но тази преданост и чувство за дълг придобиват изкривен, робски характер от Еремеевна. Тя няма чувство за човешко достойнство. Има не само омраза към техните нечовешки потисници, но дори и протест. Служейки на мъчителите си, „не щадяйки корема си (т.е. живота)“, Еремеевна живее в постоянен страх, треперейки пред свирепата си любовница. „О, той го напуска! Къде ми отива главата? " - Тя плаче от отчаяние и страх, виждайки как Скотинин се приближава към Митрофан със заплахи. И когато Милон отблъсква София Еремеевна, Еремеевна извиква: "Малката ми главичка я няма!"

И за такава безкористна и лоялна служба, Еремеевна получава само побои и чува само такива адреси от Простакова и Митрофан, като звяр, кучешка дъщеря, стара вещица, стара хричовка. Тежка и трагична е съдбата на Еремеевна, принудена да служи на дяволските земевладелци, които не са в състояние да оценят нейната вярна служба.

Образите на домашните учители на Митрофан: Цифиркин, Кутейкин, Вралман са истинни, жизнено убедителни в комедията.

Пенсионираният войник Цифиркин е човек с редица добри качества. Той е трудолюбив: „Не обичам да живея бездейно“, казва той. В града той помага на чиновниците „да проверят броя, след това да обобщят“ и „учи децата в свободното им време“. (Фонвизин рисува образа на Цифиркин с очевидно съчувствие. В различна светлина Фонвизин дава учител по руски и църковнославянски езици Кутейкин. не без намерение той избира текста: „Аз седем е червей, а не човек, оскверняване на хората“, а също така той интерпретира думата червей - „тоест (т.е., звяр, добитък.“) Подобно на Цифиркин, той симпатизира на Еремеевна. Но Кутейкин рязко се различава от Цифиркин в алчността си за пари. На езика на Кутейкинската църковна славянщина е силно подчертана, - той я изнесе от духовната среда и богословската школа.

Германският Вралман, мошеник-учител, човек с лакейска душа, бивш кочияш на Стародум, е изведен в сатирична светлина в комедията. Загубил мястото си в резултат на заминаването на Стародум в Сибир, той стана учител, тъй като не можа да намери място на кочияш за себе си. Естествено, такъв невеж „учител“ не би могъл да научи своя ученик на нищо. Той не поучаваше, угаждайки на мързела на Митрофан и възползвайки се от пълното невежество на Простакова.

Разрушителната и безпощадна сатира изпълва всички сцени, изобразяващи бита на семейство Простакова. В сцените на ученията на Митрофан, в откровенията на чичо му за любовта му към свинете, в алчността и произвола на стопанката на къщата, светът на Простакови и Скотинини се разкрива в цялата грозота на тяхната духовна мизерия.

Група позитивни благородници, присъстващи на сцената, за разлика от зверското съществуване на родителите на Митрофан, произнася не по-малко разрушителна присъда на този свят. Диалози между Стародум и Правдин. в които са засегнати дълбоки, понякога държавни проблеми, това са страстни публицистични речи, отразяващи позицията на автора. Патосът на речите на Стародум и Правдин също изпълнява обвинителна функция, но тук доносът се слива с утвърждаването на собствените положителни идеали на автора.

Два проблема, особено притеснени за Фонвизин, лежат в основата на "Непълнолетните". Това е преди всичко проблемът за моралната поквара на благородството. По думите на Стародум. с възмущение, изобличавайки благородниците, при които благородството, би могло да се каже, „погребано с предците си“, в докладваните наблюдения от живота на съда Фонвизин не само констатира упадъка на моралните устои на обществото, той търси причините за този упадък.

Заключителната реплика на Стародум, която завършва с "": "Тук са зли достойни плодове!" - в контекста на идеологическите разпоредби на трактата Фонвизин, той придава на цялата пиеса особен политически смисъл. Неограничената власт на земевладелците над техните селяни, при липса на подходящ морален пример от страна на висшите власти, се превърна в източник на произвол, това доведе до забравянето на дворянството на своите задължения и принципите на честта на имението, тоест до духовното израждане на управляващата класа. В светлината на общата морална и политическа концепция на Фонвизин, които са изразени в пиесата от положителни персонажи, светът на простотиите и гадовете се явява като зловеща реализация на триумфа на злото.

Друг проблем на „Непълнолетните“ е проблемът с образованието. Разбирано достатъчно широко, образованието в съзнанието на мислителите от 18-ти век се разглежда като основен фактор, определящ моралния характер на човека. Във възгледите на Фонвизин проблемът с образованието придобива държавно значение, тъй като единственият надежден, според него източник на спасение от злото, застрашаващо обществото - духовната деградация на благородството - се корени в правилното образование.

Значителна част от драматичното действие в „Недоросл“ е в една или друга степен подчинена на проблемите на образованието. И двете сцени от ученията на Митрофан и повечето от моралните учения на Стародум са й подчинени. Кулминационната точка в развитието на тази тема несъмнено е сцената на изпита на Митрофон в IV акт на комедията. Тази сатирична картина, която е убийствена от гледна точка на инкриминиращия си сарказъм, е осъждане на системата за образование на простаци и груби. Произнасянето на тази присъда се осигурява не само чрез саморазкриване на невежеството на Митрофан, но и чрез демонстрация на примери за различно възпитание. Това са например сцени, в които Стародум разговаря със София и Милон. -

Синът на своето време, Фонвизин, с целия си външен вид и посока на творчески търсения, принадлежал към онзи кръг от напреднали руски хора от 18 век, които съставлявали лагера на просветителите. Всички те са били писатели, а творчеството им е проникнато с патоса на утвърждаването на идеалите за справедливост и хуманизъм. Сатирата и журналистиката бяха техните оръжия. В техните произведения прозвуча смел протест срещу несправедливостите на самодържавието и гневни обвинения срещу собствениците на крепостни селяни. Това беше историческата заслуга на руската сатира от 18-ти век, един от най-видните представители на която беше Фонвизин.

Фамилията Еремеев - произхожда от името на Еремей. Това е народна руска форма на древноеврейското име Йеремия, което означава „Бог ще възвиси“ или „Издигнат от Бога“. Йермеях е латинско производно.
Ето какво пише за пророк Йеремия в книгата „Средиземноморска Русия и гатанките на Библията“. Той е живял в началото на 7 - 6 век. Пр.н.е. По това време Асирия (древната държава в Северна Месопотамия, която е била на територията на съвременен Ирак) започва да губи своята мощ, а силата на Вавилон непрекъснато се разширява. Дори съюзният Египет не можа да предотврати падането на мощната семитска сила.
Царете на Юда се опитали да се освободят от чуждото иго, търсейки подкрепа от Египет. През 602 г. пр.н.е. Вавилонският цар Навуходоносор предприел няколко наказателни кампании срещу Юдея и Йерусалим и през 586 г. пр. Н. Е. най-накрая плени Юдея. Той залови повечето жители на страната. Следващият етап от живота на еврейския народ е наречен „вавилонски плен“.
Йеремия предвиждаше всички тези неприятности. Той пророкува „От север бедствието се отваря за всички жители на тази земя.“ (Йеремия 1:14) Това беше едновременно предупреждение и призив към властите на Юда да обърнат политиката в друга посока. Напразно Йеремия неуморно им повтаряше Господното предупреждение: „И ако кажеш: защо, Господи, Боже наш, правиш всичко това?“, Тогава отговори така: „Как Ме остави и служи на чужди богове в земята си (Рус), тогава ще служиш на непознати в земя, различна от твоята "
Руските имена от еврейски произход са дадени на новородените от църквата. Тя кръщава децата на древните библейски праведници или светци и мъченици. И тези светци от своя страна често отново получавали имена в чест на библейските герои и пророци. Ето как еврейските имена дойдоха в руския език.
Но има и версия, че някои от имената, включително Еремей, първо са били променени по гръцки начин (от гръцки - Еремей - „даване на богатство“), след това в славянски.
Дълго време в Русия нямаше фамилии. Отначало възникват имената на феодалите. Имаше наследствена собственост върху земята и това доведе до наследството на наследствени имена, тоест фамилни имена. Първите руски фамилни имена се срещат в документи, датиращи от 15 век. Селяните получиха фамилно име само след премахването на крепостничеството през 1861 г., но това нововъведение се вкорени много лошо. Едва през 1888 г. Сенатът публикува специален декрет „Да бъдеш назован с определено фамилно име е не само правото, но и задължението на всяко пълноправно лице и значението на фамилното име в някои документи се изисква от самия закон“.

В статията „Генеалогичното дърво“ е записано: „Някои Еремееви са без заглавието руско и малоруско дворянство от Андрей Еремеев“. Освен това името Андрей не се проследява.
А в енциклопедията на Брокхаус се казва, че Еремееви - руски благороднически фамилии. Иван, Никита, Петър, Фьодор малкият и Фьодор големият Борисович Еремееви са записани в дворянството през 1555 година. (Друг източник казва, че Иван Борисович Еремеев е убит в Казанската кампания през 1550 г.).

Яков (еврейско име) Тихонович Еремеев - убит през 1634 г. по време на обсадата на Смоленск. Този клан на Еремеевите е включен в VI част на „Генеалогичната книга“ на Казанска и Псковска губерния. Останалите две семейства на Еремеевите са записани в VI част на „Генеалогичната книга“ на Тверска провинция (17 век). Останалите 15 рода са от късен произход.
Но в кратко описание на статията на А.Х. Халиков „500 руски фамилни имена от българо-татарски произход“ има такива данни: „... чрез кръщението на Еремей, внукът на Илик, напуснал Ордата, за да служи в Дмитрий Донской ...“
Дмитрий Донской - велик херцог на Москва, син на великия херцог Иван II Червен, живял от 1350 до 1389 година.
Тук, Еремееви, изберете или сте потомци на една от знатните фамилии и тогава фамилията ви е била чута за първи път през 15-16 век, или втората, тогава вашият прародител се е борил в редиците на Д. Донской през 14 век.
Това е първото споменаване на фамилното име в историята на руската държава.

В „Православен църковен календар“ - Йеремия, пророкът - възвишен от Бога (евреин). Посочени са дните на честване на паметта на светеца (по стар стил):
Пророк - 1 май,
Мъченик - 16 февруари,
Преподобни - 14 януари, 28 септември, 5 октомври.
А свещеният ден на Еремей е 19 юли в нов стил.

Знаци, свързани с името Eremey.
1. Еремей, Еремей, за посевите на разума.
2. На Eremey, след ранна роса, отидете на сеитба.
3. Мързелив плуг излиза към Еремей на полето.
4. Ако има лошо време на Еремей - до тежка, студена зима.
5. Тази седмица след Йегор и още една след Еремей.
6. На Еремей не е трябвало да дава назаем нито хляб, нито зърно, ще бъде лоша реколта.
7. Ако на Eremey (14 май NS) смърчовите пъпки цъфтят рано. Скоро е невъзможно да се колебаете със сеитбата ”.

И за ваша информация, Ленка Пантелеев, който е написал „Република Шкид“, е не друг, а Алексей Иванович Еремеев, т.е. съименник.

Но това не е всичко.

Докато сърфирах в интернет, попаднах на Людмила Еремеева от Красноярск. Вече десет години тя изучава историята на семейството. Нейният внук е петнадесетото поколение на Еремеевите, които тя намери. Людмила пише книга за това. А ето и откъси от книгата на Л. Безязиков „Първичен Красноярск“ -
„През 1695 г. група военнослужещи се вдигна срещу жестокия и крадлив губернатор на Красноярск Алексей Башковски. Най-вече действията на войводата бяха недоволни от болярските деца Трифон и Матвей Еремееви ... Те отстраниха войводата от поста му и избраха свой собствен управителен орган. Този бунт става известен като "Красноярск шатост". Скоро след бурните събития на „треперенето“ Матвей Еремеев с атамана Дмитрий Тюменцев „магаре“ на 86 км под Красния Яр, образувайки село Атоманово. Вторият брат, Трифон, замина за бъдещия регион Новоселовская. Селото, което той основава, хората започват да наричат \u200b\u200bТрифоновка, а по-късно и Еремеево. Сега това село е в дъното на Красноярско море. Но как и откъде са дошли братята в Сибир, кои са техните родители, остава загадка.
Но това е Красноярската територия и Вера Карпеевна, баба ми по бащина линия, от съпруга на Еремеев, идва от село Уст-Иша на река Иша. Селото се намира на 66 км от Бийск. Селото е старо. По време на разкопки там са открити гробници от V век. Нели Николаевна Еремеева работи като директор в гимназията. Тоест, потомците на Еремеевите все още живеят в Уст-Иш. Според Лелка, сестрата на баща ми Иларион Михайлович, в селото има наши роднини. И някой от мъжката линия прилича на Иларион като две капки вода. В селото, след развод с чичо му Вася (по-големия брат на Иларион), първата му съпруга Луша остана с дъщеря си.

Но да се върнем към книгата „Средиземноморска Русия и тайните на Библията“.

Тази книга разказва за историята на „обещаната земя“ през последните две хиляди години преди раждането на Христос. Историята на еврейския народ се разглежда като част от глобален процес. Проследява се влиянието на най-древната цивилизация (шумерска, египетска, арийска) върху развитието на еврейския етнос и формирането на неговата култура и религия. На читателите се предлагат много примери, доказващи съществуването в Библията на огромен слой индоевропейски изображения, донесени в Средиземно море от имигранти от Европа, включително Руската равнина. В тази връзка много библейски митове и легенди се обясняват в съвсем нова светлина, а добре познатите факти от европейската история получават по-дълбока интерпретация.
Но в тази книга ще намерим това, което касае Еремей. Вече споменах тази книга по-горе. И там беше спомената Русия. По-нататък от книгата ...

„Името„ Рус “, както ни се струва, е споменато тук с причина. Страната Русен е обхващала целия Ханаан, а не само южната му част - Юдея. От Библейската енциклопедия „Ханаанската земя обхващаше както северните финикийски градове, така и южните крайбрежни земи. Библейската енциклопедия на страница 547 има карта на Палестина или на Ханаанската земя. Палестина се намираше в самия център на древния свят и, близо до населените части на Африка, толкова близо до държавите в Европа и Азия. Затова самият Господ казва: Поставих Ерусалим между народите и около земята му "...
Можете също така да говорите за вътрешното, несъзнавано предразположение на евреина Йеремия към арийските концепции. Името му е леко изкривена версия на думата "Арамей" и производното от нея Еремей. Речникът на руските имена произвежда името „Еремей“ от иврита „Яхве ще възвиси“. Но това е друга често срещана заблуда. Еремей е Яр-съпруг. Евреите са заели това име от нас. Йеремия е живял в Йерусалим, чието име, когато се превежда от иврит, се чете като „Яр-Мир“ или „Светът на арийците“. Арийци (арийци), името на народите, принадлежащи към индоевропейската (предимно индоиранска) езикова общност. Както можете да видите, дори по времето на Йеремия, населението му все още си спомняше предишното име на своята земя. Това е фрагмент 8 от Еремия 5.19.

Първите родови благородни гербове се появяват в Русия в края на 17 - началото на 18 век. Модата за тях дойде от Полша. При Павел I се поставя началото на обединението на гербовете на знатното семейство. С указ от 20 януари 1797 г. император Павел I заповядва да се изготви „Общ герб на благородните кланове на Общоруската империя“. С този акт Павел, склонен към рицарска романтика, искаше да издигне класовия дух на благородството, ориентирайки героичните му примери от миналото.
Във всички европейски държави в древността титлите на благородството и титлите на рицарите са имали едни и същи задължения - честта и храбростта са били основната основа на делата на благородството и рицарството.
(указът на Павел I е даден по-долу в съкратен вариант)

U K A Z

По Божия Благодат
НИЕ СМЕ ПЪЛ ПЪРВИ
Император и автократичен изцяло руски
и така нататък, и нататък, и нататък.

... Раждането на нашата княжеска империя в по-голямата си част произлиза от синовете на великия княз Владимир Святославович, който осветява Русия със светлината на Евангелието от княжеските семейства, произлизат много семейства от знат, следователно такива семейства произхождат от Рюрик и следователно не отстъпват по своята древност на най-древните княжески държави и благородството.
... След като изгледахме първата част на този Хербовник, която сега се представя на САЩ, съставена от три раздела според правилата, запомнени от НАШИТЕ НАПРАВЛЕНИЯ, ние заповядваме това:
1е: Всички гербове, включени в Оръжейната, трябва да бъдат оставени завинаги незаменими, така че без специално НАШЕ или Наследници на НАШЕТО командване, никой под каквато и да е маска да бъде изключен и отново няма да има нищо добавено към тях.
2f: Всеки благородник от рода, чийто Герб в Оръжейната ще бъде представен с удостоверение на Благородния Вожд или известни роднини, че той принадлежи към това семейство, за да издаде на пергамент с клипс, точно копие на Герба на същото семейство и от описанието на съществуващия.
3f: В случаите, при които ще има нужда някой да докаже достойнството на благородното си фамилно име, да приеме като най-сигурното доказателство за това Хербовника, съставен по нареждане на НАШИТЕ общи семейства благородници, който ще се съхранява в Сената на НАШНМ в Санкт Петербург на 1 януари 1798 г.

ПАВЕЛ

Издадени са общо 20 тома на „Хербовник“. Последният 20-ти том е одобрен от Николай II през февруари 1917 г. И 21-ви том - от Сената при Временното правителство от 1 юни до 22 ноември 1917 година.

Фамилията Еремеев се среща в три тома:
в I - ти номер 121,
в III - това е номер 96 и
през XIX - номер 118.

В I - ти том вероятно Андрей Еремеев. И в Енциклопедичния речник на Брокхаус и Ефрон намерих следния запис:

Еремей Константинович - принц на Дорогобуж, син на Константин Михайлович, принц на Твер (1346-1372). След смъртта на брат си Семьон, който завещава наследството си на великия княз на Твер Михаил Александрович, той се бори за това наследство до 1368 г. и когато благодарение на намесата на Москва той получава част от наследството - Городок.

Семейството е струйка, която образува река, а историята на всяко семейство създава историята на Отечеството. Всеки вид се нарича дърво без причина - дърво. И всяко дърво има както корона, така и корени. Интересно? Затова стигнете до намирането на корените си. Повярвайте ми, тогава короната няма да ви подведе.
20.10.2008

Както беше обичайно в класицизма, героите на комедията "Непълнолетният" са ясно разделени на отрицателни и положителни. Най-запомнящи се, живи обаче са негативните персонажи, въпреки тяхната деспотичност и невежество: г-жа Простакова, брат й Тарас Скотинин и самият Митрофан. Те са интересни и противоречиви. Именно с тях се свързват комични ситуации, изпълнени с хумор, ярка жизненост на диалозите.

Позитивните персонажи не предизвикват толкова живи емоции, въпреки че са резонатори, отразяващи позицията на автора. Образовани, надарени само с положителни черти, те са идеални - не могат да създадат беззаконие, чужди са на лъжи и жестокост.

Нека опишем по-подробно всеки от героите:

Пушкин високо оцени работата на Денис Иванович Фонвизин, който пише при Екатерина II. Той видя в Гогол неговия наследник. Главният герой на Фонвизин, невежият Митрофанушка, зарадва Александър Сергеевич.

Херцен и Белински говориха високо за артистичния и социален стил на този комик. Гогол пък увековечи образа на своя учител Фонвизин (макар и без да посочва името му) в разказа „Нощта преди Коледа“. Спомнете си, когато ковачът Вакула се обърна към императрицата, тя насочи разговора към мъж на средна възраст с пълно бледо лице и му предложи да отрази в следващото си есе „тази национална невинност“. Мъжът беше скромен кафтан с седефени копчета. Ето как изглеждаше Фонвизин.

И така, комедия, създадена според класическите канони (Fonvizin, "Minor"). Характеризирането на героите обаче се оказа новаторско за 18 век. Тази статия е посветена на героите на пиесата.

Отрицателни изображения

Несъмнено характеристиката на героите, представена от Денис Иванович Фонвизин, залага традициите на руската национална комедия. „Малоразмерните“ смело и открито кастират тиранията на феодалните земевладелци. Най-негативният образ на комедията е г-жа Простакова. Тя контролира крепостните си с твърда ръка, по-скоро дори брутално. Героинята не се колебае да бъде невежа и отмъстителна. А разговорът с повишен глас със слугите е нещо обичайно за нея. Както обикновено, собственикът на земя се позовава на своята крепостница Тришка: „добитък“, „халба за крадци“, „блокада“, „мошеник“. На бавачката на сина си Еремеевна, която е в тази глупачка, „благодарната“ майка казва „каналя“, „кучешка дъщеря“, „звяр“. И това - на най-близките, "вътрешни" хора! С останалите разговорът й е още по-кратък. Простакова се заканва да ги „прецака до смърт“. Тя е уверена в себе си, защото законите винаги са на страната на наемодателите.

Вярно е, че тази лисица има изход в душата си: тя обича своя 16-годишен син. Вярно, това чувство е сляпо, за което г-жа Простакова плати в края на комедията. Авторовата, „фонвизинская“ характеристика на героите е наистина оригинална. „Минор“ е комедия, където всеки герой използва своя уникален речник и определен речник.

Г-н Простаков е тих, спокоен кокошарник. Той се подчинява на жена си във всичко; нямайки своето, следва нейното мнение. Той обаче не е жесток, той обича сина си. Но всъщност това не засяга нищо в къщата, включително отглеждането на дете.

Фонвизин създава характеризирането на героите по оригинален и интересен начин, спазвайки индивидуален речник. Неслучайно храсталаците го носят, а на гръцки звучи като „като майка“. Между другото, по отношение на името на комедията. В Русия младите благородници, които не са имали писмено свидетелство за образование, са били наричани невежи.

Митрофанушка избягва да учи, той е груб с хората, които се отнасят любезно с него. Еремеевна казва: "Стара хричовка." Учителят Цифиркин е „гарнизонен плъх“. Крилатата фраза на младия глупак - че той не иска да учи, но иска да се ожени - несъмнено е творческа находка на Фонвизин, тя наистина стана крилата. Недостатъчният човек е тесногръд, груб и невеж. Всички в къщата се отдават на мързела му.

Брат Простакова, г-н Скотинин, е карикатуриран в комедията. Той се отнася с презрение към долната класа, но за него това е истинско хоби и цел на живота. Всичките му хоризонти са ограничени до проблемите на кочината. Не се уморява да говори за тези животни. На всичкото отгоре той иска да се ожени за София.

Комедийни екстри

В комедията обаче има не по-малко положителни образи. Държавният служител Правдин, изпратен да провери имението на Простакова, е олицетворение на справедливостта, законността и разума. Той е възмутен, когато хората, които „имат власт“ над крепостните, я използват „зъл и нечовешки“. Той се стреми да помогне на „достойни хора“, да насърчи правилното образование. В резултат на проверката му собствеността на Простакова е реквизирана от държавата.

Starodum също е позитивен, тъй като е погълнал честно отношение към службата от времето на Петър I. Служба в армията, а след това бюрократичната партия не само му е донесла цяло състояние, но и го е формирала като честен, почтен човек. По същия начин той смята за неприемливи и угодни на управляващите и нарушаването на човешките права на хората в неравностойно положение.

Племенницата му София е честна и образована. Тя има проницателен ум, така че ще изгради живота си така, че да заслужи доверието на „достойни хора“. Годеникът на София е честен, скромен и отворен - младият офицер Милон. Той показа смелостта си в боевете. Младежът има наистина рицарско възпитание. Войната не го превърна във войник. Той смята любовта си към София за най-голямото богатство.

Сред второстепенните герои има и положителни - свестният и прям Цифиркин, бивш войник; и отрицателен - хитър и алчен Кутейкин, семинарист - отпаднал, Адам Адамович Вралман - с гнусна лакейска същност, възхваляващ Митрофан, за да спечели милост от Простакова.

заключения

Фонвизин несъмнено беше мъдър и наблюдателен човек. В комедията те получават опустошителна и обвинителна характеристика на героите. „Малоразмерният“ кара човек да се замисли за необходимостта от спиране на тормоза над крепостни селяни. Следователно комедията на Фонвизин не е абстрактна, не за забавление на благородниците и любимците на Катрин, а остроумна, социално ориентирана. Работата по такива произведения за самия комик беше неблагодарна, изискваше нерви. Денис Иванович подаде оставка заради тежко заболяване - парализа. Дори императрица Катрин II, прогресивна жена, не харесваше разяждащата сатира на Фонвизин и не винаги отговаряше на исканията на класика.

Без заглавие

Речи именуванхарактеризиране на героите комедия

DI. Фонвизина "Минор"

Наскоро прочетена комедия от Д.И. Фонвизина „Непълнолетният“ ме накара да се замисля по въпроса: „Възможно ли е само по име и реч да разпознаем характера на човека, неговите морални основи; и дали името и думите, които е изрекла, изобщо са свързани в нейната личност ”. Нека направим някои изследвания по тази тема.

Първо, обърнете внимание, че a втората съвсем удачно подбира имената на главните герои. Едва ли този факт може да се отдаде единствено на желанието на автора да даде „предизвикателствав запомнящи се и запомнящи се “имена за героите. По-скоро трябва да се предположи, че Фонвизин се опитва по този начин да засили впечатлението, което получава от пиесата.Дълбок познавач на човешките души, Фонвизин разбира, че имената на героите са точно това, на което най-често обръща внимание обикновеният човек на улицата.. По този начин, като голям сатирик, авторът първоначално настройва читателя по комичен начин. Сега нека се доближим до самата комедия.

И така, имената на героите:

Митрофан. Според указателя на мъжките имена - име от гръцки произход, преведено от латинскиобозначава „Разкрито от майката“. Трябва да се приеме, че името може да се декодира,като "Сиси",тези. човек, възможно във всичкопазена от майката, любящ и уважителен тя повече от баща си. Това име е най-добротопредава цялата природагерой.

Какво става речеви характеристикислед това с думи Митрофана се вижда ясноточно любов към майка си.Той се опитва по всякакъв възможен начин да подчертае майка си вобществото, в което имаи няма значение дали хората са близки той е заобиколен или непознати. Несъмнено трябва да се подчертае и такава характеристика на героя като пълна неспособност за различни видове науки и изследвания като цяло. Може би затова след публикуването на комедията името Митрофан се превърна в домакинско име, обозначаващо хора, които бяха тесни и прости с вътрешния си свят. Да видим от текста:

Митрофан. Това? Прилагателно.

Правдин. Защо?

Митрофан. Защото е прикрепен към мястото си. Там до полюса на килера

седмица вратата все още не е закачена: така че това все още е съществително.

Или ето още едно:

МИТРОФАН (напрягане). Така че съжалих.

Г-жа Простакова (раздразнена). Кого, Митрофанушка?

Митрофан. Ти, майко: толкова си уморена, че биеш бащата.

Г-жа Простакова. Прегърни ме, сърдечен приятел! Тук е синът ми, единият е моят

комфорт.

София. Също като Митрофан, името има древногръцки корени. Показва мъдрост. Можем също така да предположим, че авторът дава това име на своята героиня, във връзка с кратката форма на името - Соня. Сред хората такова качество като сънливост се свързва с името Соня. В комедията София е младо момиче, което все още не е показало своята природа, своя характер, не е напълно „събудено” след детството. Не знаем какво ще бъде в бъдеще. Дали ще приеме качествата на Стародум, чичо си, или ще бъде точно обратното, като г-жа Простакова.

Речта на София показва, че героинята е учтива, обича и е благодарна на чичо си. Тя никога не си позволява да псува човек, да се обижда срещу него или да го мрази. София е доста сладка, в нейната реч се пробива нежността, характерна за всяко възпитано момиче. Само една фраза:

« Сега получих добри новини. Чичо, за кого така дълго време не знаехме нищо, когото обичам и уважавам като баща ми, наскоро пристигна в Москва » ,

ни разкрива цялата същност на товаочарователно момиче.

Милон. Името идва от западни езици. Показва сладък, обичан. Може да се твърди, че Фонвизин е дал името на героя по някаква причина, тъй като София обича Милон, оттук и „любимата“. Също така не трябва да правите отстъпки, макар и не страхотни, но съществуващата вероятност авторът да е свързал някаква асоциация на Milon с пъпеш (Melon (английски) - пъпеш), тъй като речта му е много сладка.

Въз основа на стила на речта на Милон е забележимо, че героят е мил, симпатичен, смел човек.

„Ще ти разкрия тайната на сърцето си, скъпи приятелю! Влюбена съм и имам щастието да бъда обичана. Повече от шест месеца съм отделен от този, който ми е по-скъп от всичко на света, и, което е още по-тежко, не съм чувал нищо за нея през цялото това време ... Може би сега тя е в ръцете на някои егоистични хора, които, възползвайки се от сирачеството я, задържайте я в тирания. От тази една мисъл аз съм извън себе си »

ОТНОСНО отдолу е само фраза, но какразкрива всички чувства на Милон към София.

Г-жа Простакова и г-н Простаков са родители на Митрофан. Фамилията им говори за много важно качество - простота. Що се отнася до вида на тази простота, очевидно е, първо, трябва да се приеме простотата на душата. От което следва и бедният духовен свят на героите. Можете ли да намерите потвърждение на тези мисли? Несъмнено, но първо, нека кажем няколко думи за майката на Митрофан. Простакова произхожда от знатен род на име Скотинин. Баща й беше невеж, всъщност следователно тя и брат й (Скотинин) - невежи. Простакова е много своенравен човек, навсякъде търси изгоди за себе си. Цялата й същност е отразена в нейното фамилно име. Може да се приеме, че титлата благородник на баща или дядо й не е получена по наследство, а по трудов стаж или по друг начин. Валидността на това предположение потвърждава пълното отсъствие на нрави, насадени от детството, вероятно тя е възпитавана от хора, които не са свикнали с благородството, които не могат да й дадат правилното благородно образование и възпитание.

Речта на Простакова е много оригинална и интересна. Тя никога не си позволява нежно и с уважение да се обръща към съпруга си, но се отнася към сина си толкова благоговейно и с такава любов, че всички могат само мълчаливо да завиждат. Често тя нарича прислугата добитък, очевидно защото самата тя някога е била Скотинина.

Г-жа Простакова (Тришке). А вие, говеда, приближете се. Не казах

казвам ви, халба на крадци, така че да разширите своя кафетан. Дете, първо

растящ, друг, дете и без деликатен тесен кафтан.

Кажи ми, глупако, как ще се оправдаеш?

Простаков е пълната противоположност на жена си. Простаков харесва жена си във всичко, няма собствена дума. Много е трудно да го наречем човек, по-скоро индивид.

Простаков. Да, помислих си, майко, че и ти мислиш така.

Г-жа Простакова. Сам ли си сляп?

Простаков. С твоите очи моите не виждат нищо.

Г-жа Простакова. Ето как Господ ме възнагради със съпруг: той не разбира

за да разберете какво е широко и кое е тясно.

Следните герои: Стародум, Правдин, Скотинин, Кутейкин, Цифиркин и Вралман имат съответстващи „говорещи“ фамилии, които характеризират героите дори повече от техните речеви модели.

Стародум е чичото на София. Той винаги говори в афоризми. Например:

„Класовете започват, - Искреността спира“

или

"Без душа, най-просветленото умно момиче е жалко същество."

Това го характеризира като мъдър човек, който познава живота и който е видял много през живота си.

Правдин е длъжностно лице. Дългогодишен приятел на Стародум, може би затова той се опитва да постигне истината навсякъде, говори само истинатаи в същото време вярва, че всеки също постъпва правилно.

Правдин. Но онези достойни хора, които служат на държавата в двора ...

Скотинин. Не е ли благородник свободен да бие слуга, когато поиска?

Кутейкин, Цифиркин, Вралман - така наречените учители на Митрофан... ДА СЕ uteikin е семинарист.Учи на думи за сина Прости кой ... Цифиркин е пенсиониран сержант.Без подходящо образование Митрофан преподава математика... Вралман - немски, си че той всъщност е взет за учител Митрофанушка. Всъщност се оказва, че Вралман е прост кочияш, но за това германец!

Кутейкин. Какъв дявол! На сутринта няма да имате никакъв смисъл. Тук

всяка сутрин ще просперира и ще загине.

Цифиркин. И нашият брат живее така векове наред. Не правете бизнес, не бягайте от бизнеса.

Това е проблемът за нашия брат, колко лоша е храната, както днес за вечеря тук

провизиите бяха изчезнали ...

Освен това, цялата троица(Кутейкин, Цифиркин, Вралман) доста плътно настанени в къщата на Простаковите, въпреки че понякога между тях възникват разногласия и схватки.

Цифиркин. И ние ще ги поздравим. Качвам се ...

Кутейкин. И аз съм книга с часове.

Вралман. Ще играя на шеги по лицето.

Еремеевна - бавачката на Митрофан, проста рускиня, любящаученикът му като свой собствен син и винаги готова да го защити.

Митрофан. Мамо! защити ме.

Еремеевна (закриля митрофан, яростно и вдига юмруци). Аз ще умра

на място, но няма да раздам \u200b\u200bдетето. Сунся, сър, само си пъхнете главата наоколо. Аз

ще издраскам тези тръни.

Общо, 13 героя, 13 различни имена, 13 различни изображения... Но всички те са обединени от факта, чеDI. Фонвизин им даде имена, подобни на техните герои, което за пореден път подчертава авторско майсторство... Имената на героите стават връхната точка на произведението. И сега стигаме до извода това име и характергерои в произведениетопо своята същност свързани помежду си.Колко разумно беше дадено (да се дават такива имена на героите)? Мисля, че това е правилната стъпка на автора, защото аз лично запомних тези имена и може би до края на живота си, дори преди края на четенето на пиесата.