За какво мечтае Катерина в гръмотевична буря. Характеристики на Катерина в пиесата „Гръмотевичната буря“ А

Главните герои на „Гръмотевичната буря“ на Островски

Събитията в драмата на А. Н. Островски „Гръмотевичната буря“ се разиграват на Волжското крайбрежие, в измисления град Калинов. Творбата съдържа списък с герои и кратките им характеристики, но те все още не са достатъчни, за да разберат по-добре света на всеки герой и да разкрият конфликта на пиесата като цяло. В „Гръмотевичната буря“ на Островски няма толкова много главни герои.

Катерина, момиче, главният герой на пиесата. Тя е доста млада, беше омъжена рано. Катя е възпитана точно според традициите на домакинството: основните качества на съпругата са уважение и послушание към съпруга си. Отначало Катя се опитваше да обича Тихон, но не можеше да изпитва нищо освен съжаление към него. В същото време момичето се опита да подкрепи съпруга си, да му помогне и да не го упреква. Катерина може да се нарече най-скромният, но в същото време и най-мощният герой в Бурята. Наистина, външно силата на характера на Катя не изглежда. На пръв поглед това момиче е слабо и мълчаливо, изглежда сякаш е лесно да се счупи. Но това съвсем не е така. Катерина е единствената в семейството, която се противопоставя на атаките на Кабаника. Той е този, който се противопоставя и не ги пренебрегва, подобно на Варвара. Конфликтът е по-скоро вътрешен. В крайна сметка Кабаника се страхува, че Катя може да повлияе на сина си, след което Тихон ще престане да се подчинява на волята на майка си.

Катя иска да лети и често се сравнява с птица. Тя буквално се задушава в "тъмното царство" на Калинов. Като се влюби в гостуващ млад мъж, Катя създаде за себе си идеален образ на любов и възможно освобождение. За съжаление идеите й нямаха много общо с реалността. Животът на момичето завърши трагично.

Островски прави не само Катерина главен герой в „Гръмотевичната буря“. Образът на Катя е в контраст с образа на Марта Игнатиевна. Жена, която държи цялото семейство в страх и напрежение, не предизвиква уважение. Глиганът е силен и деспотичен. Най-вероятно тя е взела "юздите" след смъртта на съпруга си. Въпреки че е по-вероятно в брака Кабаника да не се различава в послушанието. Катя, снаха й, взе най-много от нея. Именно Кабаника е непряко отговорен за смъртта на Катерина.

Варвара е дъщеря на Кабаника. Въпреки факта, че през годините се е научила на находчивост и лъжи, читателят все още й съчувства. Барбара е добро момиче. Изненадващо, измамата и хитростта не я карат да изглежда като останалите жители на града. Тя се държи както си иска и живее както иска. Барбара не се страхува от гнева на майка си, тъй като тя не е авторитет за нея.

Тихон Кабанов напълно отговаря на името си. Той е тих, слаб, незабележим. Тихон не може да защити жена си от майка си, тъй като самият той е под силното влияние на Кабаника. Неговият бунт се оказва най-значимият в крайна сметка. В крайна сметка именно думите, а не бягството на Барбара, карат читателите да се замислят за цялата трагедия на ситуацията.

Авторът характеризира Кулигин като самоук механик. Този герой е вид екскурзовод. В първия акт той като че ли ни води около Калинов, говорейки за неговия морал, за семействата, които живеят тук, за социалното положение. Изглежда, че Кулигин знае всичко за всеки. Оценките му за другите са много точни. Самият Кулигин е любезен човек, който е свикнал да живее според установените правила. Той постоянно мечтае за общото благо, за perpetu mobile, за гръмоотвода, за честен труд. За съжаление мечтите му не са предназначени да се сбъднат.

Дикий има чиновник, Кудряш. Този герой е интересен, защото той не се страхува от търговеца и може да му каже какво мисли за него. В същото време Кудряш, подобно на Дикой, се опитва да намери предимства във всичко. Той може да бъде описан като обикновен човек.

Борис идва при Калинов по работа: спешно трябва да подобри отношенията си с Диким, защото само в този случай той ще може да получи парите, завещани му по закон. Нито Борис, нито Дикой обаче искат дори да се видят. Първоначално Борис изглежда на читатели като Катя честен и справедлив. В последните сцени това се опровергава: Борис не е в състояние да се реши на сериозна стъпка, да поеме отговорност, той просто бяга, оставяйки Катя сама.

Един от героите на „Гръмотевичната буря“ е скитникът и прислужницата. Феклуша и Глаша са показани като типични жители на град Калинов. Тяхната тъмнина и невежество са наистина поразителни. Техните преценки са абсурдни, а хоризонтите им са много тесни. Жените преценяват морала и етиката според някои извратени, изкривени концепции. „Москва сега е гулбис и веселие, но се чува рев по улиците, има стон. Защо, майко Марфа Игнатиевна, те започнаха да впрягат огнената змия: всичко, разбирате ли, заради бързината ”- така Феклуша говори за напредък и реформи, а жената нарича една кола„ огнена змия ”. Такива хора са чужди на концепцията за прогрес и култура, защото им е удобно да живеят в измислен ограничен свят на спокойствие и редовност.

Характеристики на Катерина от пиесата "Гръмотевичната буря"

На примера за живота на едно семейство от измисления град Калинов пиесата на Островски „Гръмотевичната буря“ показва цялата същност на остарелия патриархален ред на Русия през 19 век. Катерина е главният герой на творбата. Тя се противопоставя на всички останали герои в трагедията, дори от Кулигин, който също се откроява сред жителите на Калинов, Катя се отличава със силата на протеста. Описанието на Катерина от „Гръмотевичната буря“, характеристиките на други герои, описанието на живота на града - всичко това добавя към разкриваща трагична картина, представена фотографски точно. Характеризирането на Катерина от пиесата „Гръмотевичната буря“ на Островски не се ограничава само до коментара на автора в списъка с герои. Драматургът не оценява действията на героинята, освобождавайки се от задълженията на всезнаещ автор. Благодарение на тази позиция, всеки възприемащ субект, бил той читател или зрител, може сам да оцени героинята въз основа на своите морални убеждения.

Катя беше омъжена за Тихон Кабанов, син на търговеца. Раздадоха го, защото тогава, според сградата на къщата, бракът беше по-скоро волята на родителите, отколкото решението на младите хора. Съпругът на Катя е жалка гледка. Безотговорността и инфантилността на детето, граничещи с идиотизъм, доведоха до факта, че Тихон не беше способен на нищо друго, освен на пиянство. Марта Кабанова въплъти изцяло идеите за дребна тирания и лицемерие, присъщи на цялото „тъмно царство“. Катя се стреми към свобода, сравнявайки се с птица. Трудно й е да оцелее в условията на стагнация и робско поклонение на фалшиви идоли. Катерина е наистина религиозна, всяко пътуване до църквата изглежда като празник за нея и като дете Катя неведнъж си е представяла, че чува ангелско пеене. Понякога Катя се молеше в градината, защото вярваше, че Господ ще чуе молитвите й навсякъде, не само в църквата. Но в Калинов християнската вяра загубила някакво вътрешно изпълнение.

Мечтите на Катерина й позволяват да избяга за кратко от реалния свят. Там тя е свободна, като птица, свободна да лети където си поиска, без да се подчинява на никакви закони. „И какви сънища имах, Варенка - продължава Катерина,„ какви сънища! Или храмовете са златни, или градините са необикновени и всички пеят невидими гласове, и миризмата на кипарис, и планините и дърветата изглежда не са същите като обикновено, а както са написани на изображения. И ако летя, летя във въздуха. " Напоследък обаче някаква мистика се присъства на Катрин. Навсякъде тя започва да вижда предстояща смърт и в сънищата си вижда злия, който топло я прегръща и след това я унищожава. Тези сънища бяха пророчески.

Катя е мечтателна и нежна, но наред с нейната крехкост, в монолозите на Катерина от „Гръмотевичната буря“ се вижда твърдост и сила. Например едно момиче решава да излезе да се срещне с Борис. Победиха я съмнения, тя искаше да хвърли ключа към портата във Волга, помисли за последиците, но въпреки това направи важна стъпка за себе си: „Хвърли ключа! Не, не за нищо на света! Той е мой сега ... Ела, каквото може, и ще се видя с Борис! " Къщата на Кабаника е отвратена от Катя, момичето не харесва Тихон. Помислила е да напусне съпруга си и след като се разведе, честно живее с Борис. Но нямаше къде да се скрие от тиранията на свекървата. С истериките си Кабаниха превърна къщата в ад, отрязвайки всяка възможност за бягство.

Катерина е изненадващо проницателна към себе си. Момичето знае за чертите на характера си, за решителното си разположение: „Ето как се родих, горещо! Все още бях на шест години, не повече, така че го направих! Те ме обидиха с нещо у дома, но беше към вечерта, беше вече тъмно; Изтичах до Волга, качих се в лодката и я отблъснах от брега. На следващата сутрин го намериха, на около десет мили! " Такъв човек няма да се подчини на дребна тирания, няма да бъде обект на мръсни манипулации от Кабаника. Катерина не е виновна, че е родена по време, когато съпругата е трябвало да се подчинява на мъжа си безспорно, е почти безсилно приложение, чиято функция е раждането. Между другото, самата Катя казва, че децата могат да бъдат нейната радост. Но Катя няма деца.

Мотивът за свободата се повтаря многократно в творбата. Паралелът между Катерина и Варвара изглежда интересен. Сестра Тихон също се стреми да бъде свободна, но тази свобода трябва да бъде физическа, свобода от деспотизъм и майчини задръжки. Във финала на пиесата момичето бяга от дома, за да намери това, за което е мечтало. Катерина разбира различно свободата. За нея това е възможност да прави каквото си иска, да поема отговорност за живота си, да не се подчинява на глупави заповеди. Това е свободата на душата. Катерина, подобно на Варвара, получава свобода. Но такава свобода е постижима само чрез самоубийство.

В „Гръмотевичната буря“ на Островски критиците възприемат Катерина и характеризирането на нейния образ. Ако Добролюбов видял в едно момиче символ на руската душа, измъчван от патриархално домостроене, тогава Писарев видял слабо момиче, което самата сама се вкарала в такава ситуация.

Пиесата „Гръмотевичната буря“ е толкова двусмислена, че все още предизвиква противоречиви мнения и противоречия сред критиците. Някои я наричат \u200b\u200b„светъл лъч в тъмното царство“, „решителна натура“. Други, напротив, упрекват героинята, че показва слабост, неспособност да отстоява собственото си щастие. Коя е Катерина всъщност е трудно да се отговори еднозначно и дори невъзможно. Всеки има свои предимства и недостатъци и главният герой ги имаше.

Стремеж да създаде щастливо семейство

Пиесата на Островски „Гръмотевичната буря“ разказва за противопоставянето на светлина и тъмнина, добро и зло, ново и старо. Характеристиката на Катерина позволява на читателя да разбере колко трудно е едно момиче, възпитано в любящо семейство, където винаги е царувала топлина и взаимно разбирателство, да бъде в къща, където всички живеят в страх. Главният герой с цялото си сърце искаше да обича съпруга си, да създаде щастливо семейство, да има деца и да живее дълъг живот, но, за съжаление, всичките й надежди бяха разбити.

Свекървата на Катерина държеше целия град в страх, какво да кажем за роднини, които се страхуваха да направят крачка без нейно знание. Кабаниха постоянно унижаваше и обиждаше снаха си, обръщаше сина си срещу нея. Тихон се отнасял добре със съпругата си, но не можел да я защити от произвола на майка си, на която той безусловно се подчинил. Характеризирането на Катерина в пиесата „Гръмотевичната буря“ показва колко много се отвращава да извършва публично определени „ритуали“, безсмислени и вече без значение.

Търсете щастие

Ясно е, че главният герой не може да живее дълго в такава среда, създадена от Кабаника, така че трагичният край беше очевиден от самото начало. Описанието на Катерина в пиесата „Гръмотевичната буря“ създава образа на чисто и светло момиче, много мило и благоговейно към религията. Тя не може да понесе потисничеството и когато съпругът й заминава за пътуване, тя решава да намери щастие отстрани. Катерина започва връзка с Борис Григориевич, но отивайки да го види вече осъзнава, че няма да й остане дълго да живее.

Времето, прекарано с любовника си, е най-доброто в живота на героинята, тя изглежда е на празник. Характеризирането на Катерина в пиесата „Гръмотевичната буря“ показва, че Борис Григориевич се превръща в мечта за жена и в изход, за който тя е мечтала през цялото време. Героинята разбираше, че никога няма да й простят предателството и че свекърва й ще живее със света, а самата тя не може да живее с такъв тежък грях.

Изповед

Характеризирането на Катерина в пиесата "Гръмотевичната буря" дава възможност да се разбере, че героинята не може да живее в лъжа, постоянно да заблуждава другите. Жена изповядва предателство на съпруга и свекърва си „пред всички честни хора“. Кабаника не понасяше такъв срам. Ако Катерина не беше умряла, тогава щеше да се наложи да живее под вечен арест, свекърва й нямаше да я остави да диша свободно.

Не си струваше да се надяваме, че Борис ще спаси любимата си и ще я отведе от града. Този човек избра пари, като по този начин остави Катерина да загине. Самоубийството не оправдава жената, но тази стъпка е предприета от отчаяние. Героинята е лека природа, тя не може да пусне корени в царството на тъмнината.

Домашна работа за урока

1. Съберете цитат за характеризиране на Катрин.
2. Прочетете действия II и III. Обърнете внимание на фразите в монолозите на Катерина, които свидетелстват за поезията на нейната природа.
3. Каква е речта на Катрин?
4. По какво се различава животът в дома на родителите от живота в дома на съпруга?
5. Каква е неизбежността на конфликта на Катерина със света на „тъмното царство“, със света на Кабанова и Дивото?
6. Защо до Катерина Варвара?
7. Катерина обича ли Тихон?
8. Щастие или нещастие в жизнения път на Катерина Борис?
9. Може ли самоубийството на Катерина да се счита за протест срещу „тъмното царство?” Може би протестът е влюбен в Борис?

Задачата

Използвайки домашен материал, характеризирайте Катрин. Какви черти на нейния характер се появяват в първите забележки?

Отговор

D.I, явл. V, стр. 232: Неспособност за лицемерство, лъжа, директност. Конфликтът се очертава веднага: Кабаниха не толерира самочувствието и бунтарството у хората, Катерина не знае как да се адаптира и да се подчини. В Катерина има - заедно с духовната мекота, трепет, писане на песни - и омразни за Кабаника твърдост, волеви решителност, които се чуват в нейната история за плаване на лодка, както и в нейните отделни действия, както и в нейното бащино име Петровна, произлизащо от Петър - “ камък". D. II, явл. II, стр. 242–243, 244.

Следователно Катерина не може да бъде поставена на колене и това значително усложнява конфликтната конфронтация между двете жени. Възниква ситуация, когато според поговорката коса е намерила върху камък.

Въпрос

По какво иначе Катерина се различава от жителите на град Калинова? Намерете места в текста, които подчертават поезията на природата на Катерина.

Отговор

Катерина е поетична натура. За разлика от грубите калиновци, тя усеща красотата на природата и я обича. Рано сутринта станах ... О, да, живеех с майка си като цъфнало цвете ...

"Ставах рано, ако през лятото отивам до извора, измивам се, нося със себе си малко вода и това е, поливам всички цветя в къщата. Имах много, много цветя", казва тя за детството си. (d.I, общ. VII, стр. 236)

Душата й непрекъснато се стреми към красота. Мечтите й бяха изпълнени с прекрасни, приказни видения. Често сънувала, че лети като птица. Тя говори за желанието да лети няколко пъти. (d.I, jav. VII, стр. 235). С тези повторения драматургът подчертава романтичната възвишеност на душата на Катерина, нейните свободолюбиви стремежи. Омъжена рано, тя се опитва да се разбира със свекърва си, да се влюби в съпруга си, но в къщата на Кабанови никой не се нуждае от искрени чувства.

Катерина е религиозна. С нейната впечатлителност религиозните чувства, насадени в нея от детството, здраво завладяха душата ѝ.

"До смъртта си обичах да ходя на църква! Точно така, ходех на небето и не виждам никого, не си спомням времето и не чувам кога службата свършва", спомня си тя. (d.I, общ. VII, стр. 236)

Въпрос

Как бихте характеризирали речта на героинята?

Отговор

Цялото богатство на нейния вътрешен свят е отразено в речта на Катерина: силата на чувствата, човешкото достойнство, моралната чистота, истинността на природата. Силата на чувствата, дълбочината и искреността на преживяванията на Катерина се изразяват и в синтактичната структура на нейната реч: риторични въпроси, възклицания, незавършени изречения. И в особено напрегнати моменти нейната реч придобива чертите на руска народна песен, става плавна, ритмична, мелодична. Нейната реч съдържа народни говорения, думи от църковно-религиозен характер (жития, ангели, златни храмове, образи), изразителни средства на народно-поетичния език („Широки ветрове, ще му пренесеш тъгата ми“). Речта е богата на интонации - радостна, тъжна, ентусиазирана, тъжна, тревожна. Интонациите изразяват отношението на Катерина към другите.

Въпрос

Откъде идват тези черти в героинята? Разкажете ни как е живяла Катерина преди брака? По какво се различава животът в дома на родителите от живота в дома на съпруга?

Отговор

P. 235 d.I, yavl. VII („Бях ли такъв!“)

Заключение

Външно условията на живот в Калинов не се различават от тези от детството на Катерина. Същите молитви, същите ритуали, същите дейности, но „тук“, отбелязва героинята, „изглежда, че всичко е извън робство“. А робството е несъвместимо с нейната свободолюбива душа.

Въпрос

Какъв е протестът на Катрин срещу „тъмното царство“? Защо не можем да я наречем или „жертва“, или „любовница“?

Отговор

Катерина се различава по характер от всички герои в "The Groza". Цяла, честна, искрена, тя не е в състояние да лъже и лъже, следователно в жесток свят, където царуват Уайлдс и Кабанови, животът й е трагичен. Тя не иска да се адаптира към света на „тъмното царство“, но и тя не може да бъде наречена жертва. Тя протестира. Нейният протест е любовта към Борис. Това е свобода на избора.

Въпрос

Катерина обича ли Тихон?

Отговор

Омъжена, очевидно не по собствена воля, в началото е готова да стане примерна съпруга. D. II, явл. II, стр. 243. Но такава богата природа като Катерина не може да обича примитивен, ограничен човек.

D. V, явл. III, стр. 279 „Да, той ме мразеше, беше омразен, ласката му е по-лоша от побоя за мен“.

Още в началото на пиесата научаваме за любовта й към Борис. D. I, yavl.VII, стр. 237.

Въпрос

Щастие или нещастие в живота на Катерина Борис?

Отговор

Самата любов към Борис е трагедия. D.V, явл. III, стр. 280 „За съжаление те видях“. Дори глупавият Кудряш разбира това, предупреждавайки с тревога: „О, Борис Григорич! (...) Това означава, че искате да я съсипете напълно, Борис Григорович! (...) Но какви хора тук! Вие сами се познавате. Те ще бъдат забити в ковчега. (...) Само вие гледате - не си правете неприятности, но не я вкарвайте в беда! Да предположим, че въпреки че съпругът й е глупак, но свекърва я боли яростно. "

Въпрос

Каква е сложността на вътрешното състояние на Катерина?

Отговор

Любовта към Борис е: свободен избор, продиктуван от сърцето; измама, която поставя Катерина наравно с Барбара; отказът от любов е подчинение на света на Кабаника Изборът на любов обрича Катерина на мъки.

Въпрос

Как са показани мъките на героинята, борбата й със себе си, нейната сила в сцената с ключа и сцените на срещата и сбогом с Борис? Анализирайте лексиката, структурата на изреченията, фолклорните елементи, връзките с народната песен.

Отговор

D.III, сцена II, явл. III. с. 261–262, 263

D.V, явл. III, стр. 279.

Сцена с ключа: „Какво казвам, че се заблуждавам? Трябва поне да умра и да го видя. " Сцена за среща: „Нека всички знаят, нека всички видят какво правя! Ако не се страхувах от греха за вас, ще се ли страхувам от човешката преценка? " Сцена за сбогуване: „Приятелю! Моята радост! Довиждане!" И трите сцени показват решителността на героинята. Никога не се е предавала никъде: тя се е решила на любовта по заповед на сърцето си, признала се за предателство поради вътрешното си чувство на свобода (лъжите винаги са липса на свобода), дошла да се сбогува с Борис не само заради чувство на любов, но и поради чувство за вина: той страдал заради за нея. Тя се хвърли във Волга по молба на свободната си натура.

Въпрос

И така, какво е в основата на протеста на Катрин срещу „тъмното царство“?

Отговор

В основата на протеста на Катерина срещу потисничеството на „тъмното царство” е естественото желание да защити свободата на личността си. Бондажът е името на главния й враг. С цялото си същество Катерина чувстваше, че животът в „тъмното царство“ е по-лош от смъртта. И тя избра смъртта пред пленничеството.

Въпрос

Докажете, че смъртта на Катрин е протест.

Отговор

Смъртта на Катерина е протест, бунт, призив за действие. Варвара избяга от дома, Тихон обвини майка си за смъртта на жена си. Кулигин го укори за милост.

Въпрос

Ще може ли град Калинов да живее както преди?

Отговор

Най-вероятно не.

Съдбата на Катерина придобива символично значение в пиесата. Не само героинята на пиесата загива, но патриархална Русия и патриархалният морал загиват и се превръщат в минало. Драмата на Островски, като че ли, завладява народната Русия в повратна точка, на прага на нова историческа епоха.

За заключение

Пиесата задава много въпроси и до днес. На първо място е необходимо да се разбере жанровата природа, основният конфликт на „Гръмотевични бури“ и да се разбере защо Н. А. Добролюбов пише в статията си „Лъч светлина в тъмното царство“: „Бурята“ е без съмнение най-решителната работа на Островски. Самият автор нарече работата си драма. С течение на времето изследователите все по-често започват да наричат \u200b\u200b„Гръмотевичната буря“ трагедия, основана на спецификата на конфликта (очевидно трагична) и характера на Катерина, която повдига големите въпроси, останали някъде в периферията на вниманието на обществото. Защо Катерина умря? Защото тя има жестока свекърва? Защото тя, като съпруга на съпруга, е извършила грях и не е могла да понесе угризенията на съвестта си? Ако се ограничим до тези проблеми, съдържанието на творбата значително обеднява, свежда се до отделен, частен епизод от живота на едно и също семейство и губи своята висока трагична интензивност.

На пръв поглед изглежда, че основният конфликт на пиесата е сблъсъкът между Катерина и Кабанова. Ако Марфа Игнатиевна беше по-мила, мека, по-хуманна, трагедията с Катерина едва ли щеше да се случи. Но трагедията можеше да не се случи, ако Катерина знаеше как да лъже, да се адаптира, ако не се осъждаше толкова строго, ако гледаше на живота по-просто и спокойно. Но Кабаниха остава Кабаниха, а Катерина остава Катерина. И всеки от тях отразява определена житейска позиция, всеки от тях действа в съответствие със своите принципи.

Основното в пиесата е вътрешният живот на героинята, появата в нея на нещо ново, все още неясно за нея самата. „Нещо в мен е толкова необикновено, сякаш започвам да живея отново или ... не знам“, признава тя на сестрата на съпруга си Варвара.

2. Образът на Катерина в пиесата "Гръмотевичната буря"

Катерина е самотна млада жена, на която липсват човешка симпатия, съчувствие и любов. Необходимостта от това я привлича при Борис. Тя вижда, че външно той не прилича на други жители на град Калинов и, неспособен да разпознае вътрешната си същност, го смята за човек от друг свят. В нейното въображение Борис се появява като красив принц, който ще я отведе от „тъмното царство“ в приказния свят, който съществува в мечтите й.

По характер и интереси Катерина рязко се откроява от обкръжението си. Съдбата на Катерина, за съжаление, е ярък и типичен пример за съдбата на хиляди руски жени от онова време. Катерина е млада жена, съпруга на сина на търговеца Тихон Кабанов. Наскоро тя напусна дома си и се премести в дома на съпруга си, където живее със свекърва си Кабанова, която е суверенна любовница. В семейството Катерина няма права, дори не е свободна да се разпорежда със себе си. С топлина и любов тя си припомня родителския си дом, моминския си живот. Там тя живееше спокойно, заобиколена от обичта и грижите на майка си .. Религиозното възпитание, което тя получи в семейството, разви в нея впечатлителност, мечтателност, вяра в отвъдното и възмездие за греховете на човека.

Катерина се озова в съвсем други условия в дома на съпруга си. На всяка стъпка изпитваше зависимост от свекърва си, търпяше унижения и обиди. От страна на Тихон тя не среща никаква подкрепа, още по-малко разбиране, тъй като самият той е под управлението на Кабаника. По своята доброта Катерина е готова да се отнася с Кабаника като със собствената си майка. „Но искрените чувства на Катерина не се подкрепят нито от Кабаника, нито от Тихон.

Животът в такава среда промени характера на Катерина. Искреността и правдивостта на Катерина се сблъскват в къщата на Кабаника с лъжи, лицемерие, лицемерие, грубост. Когато любовта към Борис се ражда в Катерина, това й се струва престъпление и тя се бори с усещането, което я обсипва. Истинността и искреността на Катерина я карат да страда толкова много, че накрая трябва да се покае пред съпруга си. Искреността на Катерина, нейната правдивост са несъвместими с живота на "тъмното царство". Всичко това беше причината за трагедията на Катерина.

". Публичното покаяние на Катерина показва дълбочината на нейните страдания, морално величие, решителност. Но след покаянието положението й стана непоносимо. Съпругът й не я разбира, Борис е безсилен и не й оказва помощ. Ситуацията стана безнадеждна - Катерина умира. Смъртта на Катерина не е виновна. Един конкретен човек. Нейната смърт е резултат от несъвместимостта на морала и начина на живот, в който тя е била принудена да съществува. Образът на Катерина е имал голяма образователна стойност за съвременниците на Островски и за следващите поколения. Той призовава за борба срещу всички форми на деспотизъм и потискане на човешката личност. израз на нарастващия протест на масите срещу всички форми на робство.

Катерина, тъжна и весела, отстъпчива и упорита, мечтателна, депресирана и горда. Такива различни състояния на ума се обясняват с естествеността на всяко умствено движение на тази едновременно сдържана и стремителна природа, чиято сила е в способността да бъде винаги себе си. Катерина остава вярна на себе си, тоест не може да промени самата същност на характера си.

Мисля, че най-важната черта на характера на Катерина е честността пред себе си, съпруга си, света около нея; това е нежеланието й да живее лъжа. Тя не иска и не може да изневерява, да се преструва, лъже, да се крие. Това се потвърждава от сцената на признанието на Катерина за предателство. Нито гръмотевична буря, нито плашещо пророчество за луда старица, нито страх от огнения ад, подтикнаха героинята да каже истината. „Цялото ми сърце беше разкъсано! Не мога да издържа повече! " - така тя започна своята изповед. За нейната честна и цялостна натура фалшивата позиция, в която се намира, е непоносима. Да живее само за да живее не е за нея. Да живееш означава да бъдеш себе си. Най-ценната му ценност е личната свобода, свободата на душата.

С такъв характер Катерина, след като предаде съпруга си, не можеше да остане в къщата си, да се върне към монотонен мрачен живот, да търпи постоянни упреци и „морализиране“ на Кабаника, да загуби свободата. Но цялото търпение свършва. За Катерина е трудно да бъде там, където не я разбират, човешкото й достойнство се унижава и обижда, нейните чувства и желания се игнорират. Преди смъртта си тя казва: „Какво се прибира, какво отива в гроба - все едно ... В гроба е по-добре ...” Тя не иска смърт, но животът е непоносим.

Катерина е дълбоко религиозен и богобоязлив човек. Тъй като според християнската религия самоубийството е голям грях, то съзнателно извършвайки го, тя показа не слабост, а сила на характера. Смъртта й е предизвикателство към „тъмната сила“, желанието да живееш в „светлото царство“ на любовта, радостта и щастието.

Смъртта на Катерина е резултат от сблъсъка на две исторически епохи. С нейната смърт Катерина протестира срещу деспотизма и тиранията, нейната смърт свидетелства за приближаващия край на „тъмното царство.“ Образът на Катерина принадлежи към най-добрите образи на руската фантастика. Катерина е нов тип хора в руската реалност през 1860-те.

Защо критикът Н. А. Добролюбов нарича Катерина „силен характер“?

В статията „Лъч светлина в тъмно царство“ Н.А. Добролюбов пише, че в „Гръмотевичната буря“ се изразява „руски силен характер“, който изумява с „противоположността си на всички самоназвани принципи“. Този герой е „съсредоточен и решителен, непоколебимо верен на инстинкта на естествената истина, пълен с вяра в нови идеали и безкористен, в смисъл, че е по-добре за него да умре, отколкото да живее с онези отвратителни за него принципи“. Така критикът видя характера на Катерина. Но така ли вижда читателят този образ? И как характерът на героинята се проявява в действие?

Формирането на личността започва в детството, затова авторът въвежда в пиесата разказа на Катерина за живота в дома на родителите си. Преживяванията на героинята, нейното душевно състояние, възприемането на събитията, които й се случват като трагедия - всичко това би било неразбираемо без описание на живота преди и след брака. За да обясни промените, настъпили в душата на Катерина, и нейната вътрешна борба, възникнала в резултат на нейните действия, авторът дава снимки на детството и юношеството на героинята чрез спомени, изрисувани със светли цветове (за разлика от „тъмното царство“, където тя е принудена да живее в брак) ).

Катерина смята, че атмосферата на родителския дом е много полезна за нейното развитие и възпитание: „Живях, не тъгувах за нищо ... като птица на свобода“. Заниманията от този период - занаяти, градинарство, ходене на църква, пеене, разговори с скитници - не се различават много от това, което изпълва живота на героинята в къщата на Кабанови. Но зад оградата на къща на търговец няма свобода на избор, топлина и искреност в отношенията между хората, няма радост и желание да пеете като птица. Всичко, както в криво огледало, се изкривява до неузнаваемост и това предизвиква дисонанс в душата на Катерина. Гневът, свадливостта, вечното недоволство, постоянните упреци, морализирането и недоверието към свекърва лишават Катерина от доверието в собствената й правда и чистота на мислите, причиняват безпокойство и душевна болка. С копнеж си спомня за щастлив и спокоен живот като момиче, как родителите й я обичаха. Тук, в „тъмното царство”, изчезна радостното очакване на щастието, светлото възприятие на света.

Любовта към живота, оптимизмът, чувството за чистота и светлина в душата бяха заменени от униние, чувство за греховност и вина, страх и желание за смърт. Това вече не е веселото момиче, което хората са я познавали като момиче, това е съвсем различна Катерина. Но силата на характера се проявява дори в условията на живот зад оградата, тъй като героинята не може смирено да търпи несправедливостта и унижението, приема принципите на търговското лицемерие. Когато Кабанова упреква Катерина за преструвки, тя възразява срещу свекърва си: „С хората, че без хора съм съвсем сама, не доказвам нищо от себе си ... Напразно е да търпя някой, който е доволен!“

Така че никой не говори с Кабанова, но Катерина беше свикнала да бъде искрена и тя искаше да остане в семейството на съпруга си. В края на краищата преди брака тя беше животолюбиво и чувствително момиче, обичаше природата, беше мила към хората. Ето защо Н. А. Добролюбов имаше основание да нарече Катерина „силен характер“, който „ни изумява със своята противоположност“ по отношение на персонажите от търговската класа, изобразени в пиесата. Всъщност образът на главния герой е противоположен на другите женски образи в пиесата „Гръмотевичната буря“.

Катерина е чувствителна и романтична натура: понякога й се струваше, че стои над бездна и някой я бута там, надолу. Тя сякаш имаше предчувствие за своето падение (грях и ранна смърт), така че душата й е изпълнена със страх. Да обичаш друг човек, докато е женен, е непростим грях за вярващия. Момичето е възпитавано на принципите на високия морал и изпълнението на християнските заповеди, но е свикнало да живее „по собствена воля”, тоест да има възможност да избира в действия, да взема решения сама. Затова тя казва на Варвара: „И ако се разяря тук, няма да ме задържат с никаква сила. Ще се хвърля през прозореца и ще се хвърля във Волга.

Борис каза за Катерина, че в църквата се моли с ангелска усмивка, „но от лицето й сякаш блести“. И това мнение потвърждава особеността на вътрешния свят на Катерина, говори за нейната разлика в сравнение с други герои на пиесата. В собственото си семейство, където имаше уважение към личността на детето, в атмосфера на любов, доброта и доверие, момичето видя достойни примери за подражание. Усещайки топлина и искреност, тя свикна със свободен живот, да работи без принуда. Родителите не й се скараха, а се зарадваха, наблюдавайки нейното поведение и действия. Това даваше увереността, че живее правилно и безгрешно и Бог нямаше за какво да я накаже. Нейната чиста, безупречна душа беше отворена за доброта и любов.

В къщата на Кабанови, както и изобщо в град Калинов, Катерина се озовава в атмосфера на робство, лицемерие, подозрение, където е третирана като потенциален грешник, обвинена предварително за това, което дори не е мислила да направи. Отначало тя се оправдаваше, опитвайки се да докаже на всички своята морална чистота, притеснена и издържана, но навикът за свобода и копнеж за искреност в отношенията с хората я карат да напусне, да се измъкне от „подземието“ първо в градината, след това до Волга, после до забранена любов. И чувството за вина идва при Катерина, тя започва да мисли, че след като е преминала границите на „тъмното царство“, е нарушила и собствените си представи за християнския морал, за морала. Това означава, че тя е станала различна: тя е грешница, достойна за Божието наказание.

За Катерина чувството на самота, беззащитност, собствената си греховност и загуба на интерес към живота се оказаха фатални. Наблизо няма скъпи хора, за които да се живее. Грижата за възрастни родители или деца би донесла отговорност и радост в живота й, но героинята няма деца и дали родителите й са живи, не се знае, пиесата не се съобщава.

Не би било обаче съвсем правилно да смятаме Катерина за жертва на нещастен брак, тъй като стотици жени търпеливо приемаха и понасяха подобни обстоятелства. Също така е невъзможно да я наречем покаяние на съпруга си, честно признание за измяна, глупост, тъй като Катерина не би могла да бъде иначе поради своята духовна чистота. И самоубийството стана единственият изход, защото човекът, когото обичаше, Борис, не можеше да я вземе със себе си, заминавайки по молба на чичо си в Сибир. Връщането в къщата на Кабанови за нея беше по-лошо от смъртта: Катерина разбра, че я търсят, че дори няма да има време да избяга, а в състоянието, в което беше нещастната жена, най-близкият път я доведе до Волга.

Всички горепосочени аргументи потвърждават мнението на Н. А. Добролюбов, че Катерина е станала жертва на собствената си чистота, макар че именно в нейната чистота са нейните духовни сили и онова вътрешно ядро, което търговецът Кабанова не е успяла да сломи. Свободолюбивият характер на Катерина, нейните принципи, които не й позволяват да лъже, поставят героинята много по-високо от всички герои в пиесата. В тази ситуация решението да напусне свят, където всичко противоречи на нейните идеали, беше проява на сила на характера. При тези обстоятелства само силна личност можеше да реши да протестира: Катерина се почувства самотна, но тя се разбунтува срещу основите на „тъмното царство“ и значително разтърси тази буца невежество.