Основните проблеми на историята са дъщерята на капитана. Какви вечни проблеми прави А.С.

ЕСЕ

Какви вечни проблеми повдига А.С. Пушкин

в разказа "Капитанската дъщеря"?

Историята „Капитанската дъщеря“ от А.С. Пушкин е селското въстание, ръководено от Е. Пугачев - едно от основните исторически събития от XVIII век. Но тъй като това е художествено произведение, авторът може да използва не само фактите от историята, той създава свой собствен свят, своите герои, своята история. И, разбира се, като всеки друг писател, А.С. Пушкин влага специално значение в своето творение, възпроизвежда вечни проблеми в него.
Историята повдига въпроса за честта и дълга. На примера на П. Гринев и А. Швабрин виждаме, че младите хора гледат на тези ценности по различен начин. Петър Гринев през цялата история ни доказва колко важни са честта, дълга и достойнството. Той е офицер, така че не може да си позволи да опетни името си, но в същото време младежът е готов да не се подчини на заповедите, за да изпълни своя дълг. Дори П. Гринев смята играта на дълг задължителна, поради което дава по-голямата част от парите си, които родителите му са му дали за услугата. Швабрин пренебрегва и своята чест, и дълг. Той е готов на всяка измама, отмъщение и измама. Чувството за дълг не му е присъщо. Швабрин не може да защити родината в битката. Той се ръководи само от собствената си изгода и отмъщение. Епиграфът към историята е поговорката: „Грижете се отново за роклята си и чест от младостта си“. Така А.С. Пушкин от самото начало насочва вниманието на читателя към важността на честта. Според мен дългът и честта са ценности, които трябва да бъдат приоритет за всеки човек, иначе принципите на морала в обществото се подкопават.
Друг въпрос в тази работа е проблемът за вярността. Може да се разглежда от няколко страни, от едни и същи герои: П. Гринев и А. Швабрин. Пьотър Гринев винаги е бил верен на Маша Миронова и въпреки всичко безкористно се е втурнал да я спасява и е бил с нея до самия край. Но човек не трябва да забравя за лоялността към своята Родина. Пьотър Гринев се противопостави на непокорните пугачевици като другите офицери от крепостта Белогорск, но за да спаси любимата си, трябваше да прибегне до хитрост и да преговаря с бунтовника. Поради това, по подсказка на А. Швабрин, висши офицери решиха, че Гринев е предал Родината си, е в сговор с Пугачов. Всъщност всичко не е така, той с всички сили се опита да защити онова, което му беше скъпо. А А. Швабрин лесно можеше да предаде Родината си и след присъединяването си към Пугачов стана глава на крепостта Белогорск. Той също така докладва на П. Гринев за предателство, така че той е арестуван. Швабрин няма и капка леки чувства в душата си, само лъжа го движи. Дори любов, която той се опитва да получи. Насила младежът искаше да се ожени за Маша Миронов, без да обръща внимание на желанията на момичето. И така, лоялността е друго ценно качество на човек, което може да се прояви във всичко, а А. Швабрин не е верен нито на себе си, нито на другите, нито на любовта, нито на Родината.
Проблемът с „бащите и децата“ също е актуален за историята. Петруша Гринев е възпитаван от строг баща. Повратната точка във възпитанието на едно момче е неговото израстване. Бащата, въпреки всичките си връзки, благодарение на които може да осигури място на сина си в Санкт Петербург, изпраща Петруша в крепостта Белогорск. И всичко това, за да може младият мъж да почувства всички трудности на истинска служба, която би могла да издигне човек от пакостливо момче. Пьотър Гринев не можеше да не се подчини на баща си, защото много го уважаваше и искаше да докаже, че може сам да постигне всичко. Родителите винаги се тревожеха за сина си и, пожелавайки му само най-доброто, му забраниха да се жени за Маша Миронова. Петър обаче продължава да прави това, което е решил. Той изпраща Маша заедно със Савелич в дома му с молба да приеме сирачето. Родителите не могат да му откажат. Но с всичко това момичето все още трябва да докаже, че е достойно за любовта на Петър. По този начин възниква конфронтация в отношенията между родители и деца. Но семейството е важна част от живота на всеки човек; те са хора, които винаги ще помагат и подкрепят. Маша Миронова, загубила родителите си, намира ново семейство.
И това не са всички проблеми, които А.С. Пушкин взима в разказа "Капитанската дъщеря". Същите въпроси се повдигат в много произведения на други руски класици. Вярвам, че тази работа, дори след толкова години, остава актуална, защото разкрива важни житейски проблеми.

„Капитанската дъщеря“ е историческа творба. А историята, както знаете, може да бъде адресирана по различни начини.

Може да се приеме, че в историята се променят само костюми, технически средства, мода, интериор и предмети, но психологията на хората остава непроменена. Лион Фойхтвангер е мислил приблизително така (фиг. 2) и в своите исторически романи, които се случват или в началото на християнската ера, или през 18 век, той пише за своите съвременници.

Фигура: 2. Лион Фойхтвангер ()

Можете да влезете в историята като в емиграцията. Сегашното време е толкова скучно и гадно, че обръщането към историята се превръща в своеобразен отдушник, опит за глътка въздух. Може би това до голяма степен обяснява „Песента на цар Иван Василиевич“ на Лермонтов (фиг. 3). Спомнете си известните редове от Бородин:

Да, имаше хора по наше време.

Някога хората са били силни, смели, умни. Сега „тъжно е да гледаме нашето поколение“.

Фигура: 3. М.Ю. Лермонтов ()

Съществува напълно съзнателно желание да се намерят паралели в миналото с настоящето. След 30-40 години. XX век в съветската литература и в съветското кино беше изключително популярно да се споменава времето на Иван Грозни и Петър I. Ясно е, че това обръщение съдържа (не е открито изразено, но е хванато) заповед за оправдаване на деспотизма на Сталин, сталинския терор. В този смисъл призивът към Иван IV и Петър I беше напълно прозрачен.

„Капитанската дъщеря“ е публикувана в 4-ти том на сп. „Современник“ за 1836 г. Вижте как изглеждаше първата публикация на романа на Пушкин (фиг. 4).

Фигура: 4. Първата публикация на "Капитанската дъщеря" ()

„Сигурно сте чували за възмущението на Новгород и стара Русия. Ужас. Повече от сто души, генерали, полковници и офицери, бяха изклани в Новгородските селища с всички усъвършенствания на злобата. Бунтовниците ги бият с камшици, бият ги по бузите, подиграват им се, обират къщите им, изнасилват съпругите им. Убити 15 лекари. Избягал сам с помощта на болните, които били в лазарета. След като избиха всички босове, бунтовниците избраха други за себе си “.

Фигура: 5. П.А. Вяземски ()

Това е само една частна проява на интереса на Пушкин към хората и към народния бунт, който обикновено отличава 30-те години. първият ни поет.

Още през 1825 г. Пушкин се интересува от Степан Разин. В началото на 30-те години. Пушкин получава разрешение за работа в архивите. 17 февруари 1832 г. М.М. Сперански изпрати на Пушкин подарък от Николай I - „Пълна колекция от закони на Руската империя“. В 20-ти том на този сборник присъдата за смъртното наказание на предателя-бунтар и самозванец Пугачев и неговите съучастници е препечатана с добавяне на съобщение за простен престъпник.

Сред имената на активни участници в безчинството беше споменато името на Михаил Шванвич. В окончателната версия на историята този исторически герой се превърна в Швабрин. Първоначално Пушкин се интересуваше от фигурата на благородник, който преминава на страната на непокорните селяни. Първоначално трябваше да бъде персонаж, подобен на този на Дубровски. Но колкото повече Пушкин знаеше за това (и през 1833 г. Пушкин вече се запозна с материалите за тайната експедиция на военния колегиум), толкова по-ясно му беше, че този план не може да бъде изпълнен. Погледнете цитата от забележките на Пушкин за бунта, написани за Николай I (фиг. 6):

„Всички чернокожи хора бяха за Пугачов. Само благородството беше открито на страната на правителството. Ползите бяха твърде противоположни. "

Фигура: 6. Николай I ()

Благородникът можеше да премине на страната на бунтовното, бунтовно селячество само като Швабрин - предател, предател, човек без чест. Подобна голяма промяна в концепцията на романа се случи в хода на работата. И в хода на работата по „Капитанската дъщеря“ Пушкин пише „Дубровски“, „Историята на бунта на Пугачов“, отпечатва го (цар Николай I помага в това). Едва през 1836 г. излиза том „Современник“ с произведение на изкуството - с дъщерята на капитана.

Грубо въведение в романа, написано през 1833 г., изглежда така:

„Скъпи приятелю Петруша, често ти разказвах някои инциденти от живота си и забелязвах, че винаги ме слушаш с внимание, въпреки това, което ми се случи, може би за стотен път, за да преразкажа един. Никога не съм отговарял на някои въпроси, обещавайки да задоволя любопитството ви с времето. Но не посмях да изпълня обещанието си. Започвам бележките си за вас, или по-добре искрено признание, с пълното уверение, че моите признания ще ви помогнат. Разбира се, баща ти не ми причини такава скръб, както родителите ти страдаха от теб. Винаги се държеше прилично и мило. И би било по-добре да сте като него. "

По-нататък се казва, че Петруша прилича на дядо си, който не беше много послушен и не беше много любезен на младини. Но това не е важно. И дори че това въведение до голяма степен съвпада с въведението към публикуваните бележки на Александър Илич Бибиков, един от главнокомандващите на войските, успокоили бунта на Пугачов. Тук за Пушкин е важно същото, както в стихотворението от 1835 г. „Посетих отново” - наличието на връзка между три поколения. Като в стихотворение: тук той е в областта на своите дядовци; Ето го; и стихотворението завършва с препратка към внуците:

„... няма да видя вашата могъща късна възраст,

Когато надраствате домашните ми любимци

И ще блокирате шумната им глава.

Но нека внукът ми ... "

Тази връзка между поколенията, която на Лермонтов явно липсваше, е изключително важна за Пушкин. Ето защо бащата е толкова важен. Всъщност тук започва романът:

„Кой е баща му? -пита в епиграфа - Баща ми Андрей Петрович Гринев ".

В края на 1820-те. Пушкин се обръща към фигурата на Петър. Въпросът кой може да покаже на Русия пътя, кой може да означава правилното движение на страната за Пушкин, особено след поражението на декабристите, беше изключително актуален. А Петър е герой, който олицетворява не собствената си воля (самоволните герои Мазепа и Карл са забравени от историята), а обективната воля, волята на историята.

В „Капитанската дъщеря“ Пушкин избира крайъгълен камък, повратна точка. Това е селско въстание, бунт Пугачов (фиг. 8). Това е проблемът на хората и благородството, техните отношения. Пушкин показва два свята, два начина. Всеки има своя собствена истина. Благородството има своя собствена истина, Катрин, законният владетел, има своя собствена истина. И има, както Юрий Михайлович Лотман пише в прекрасната си статия, както селският цар, така и селяните на бунтовниците имат своя собствена истина. Тези два свята, всеки от които има своя поезия, свой закон, свое право, враждуват. Това е много важно за Пушкин, защото „Историята на бунта на Пугачов“ (а именно това е историческото изследване, с което Пушкин е бил ангажиран паралелно с работата по „Капитанската дъщеря“) се е превърнала в предупреждение за царя, за благородниците: хората са страховита сила и не дай Боже да започне отново гражданска война, война между двете основни владения на Русия.

Фигура: 8. Бунтът на Пугачов ()

Английският магьосник, магьосник (както го наричат) Уолтър Скот (фиг. 9) със своите исторически романи придобива общоевропейска слава приживе.

Фигура: 9. Уолтър Скот ()

Първата следа, влияние или близък прочит на Уолтър Скот е недовършеният роман на Пушкин „Арапът на Петър Велики“, където историческата личност е показана в личния живот.

За историческия роман на Уолтър Скот е важно измислените лица да са на преден план, а историческите - на втория. Важно е да се подчертае от самото начало, че Уолтър Скот и Пушкин имат коренно различни интереси или методи.

Уолтър Скот изключително обича описанията: замъци, костюми, ястия - всички детайли от една отминала епоха. Освен това, в началото на романа или в средата, той обича да дава толкова малка историческа скица: какво се е случило по това време в Шотландия, в Англия (религиозни войни, съперничество на крале и т.н.). Пушкин практически няма това. Например, 14-та глава "Съд":

"След това ме закараха в затвора и ме оставиха сам в тесен и тъмен развъдник, само с голи стени и прозорец, затворен с желязна решетка."

След като прочете „Капитанската дъщеря“, Толстой ще каже:

"Историите на Пушкин са цели по някакъв начин".

В сравнение с интереса към детайлите (Толстой смята, че съвременната литература се отличава с интерес към детайлите), историите на Пушкин наистина са голи. Винаги е действие, а не описание. Много малко епитети, много малко пейзажи, интериори:

- Влязох в доста голяма стая.

Може да си представим какво би описал друг писател тази съдебна зала.

На този фон изключенията винаги са много забележими:

„Влязох в чиста стая, декорирана по стария начин. В ъгъла имаше шкаф с чинии, на стената зад рамкирано стъкло висеше офицерска грамота. Близо до него имаше популярни отпечатъци, изобразяващи залавянето на Костерин и Очаков. Такъв е изборът на булката и погребението на котката. "

Това е цитат от глава III. Снимките и сюжетите на тези снимки са много важни тук. Всичко това вече е станало обект на отделни трудове и отделни изследвания.

Помислете за друг пример за открито неизползван повод за описания. Спомняте ли си, че Маша Миронова спира на последната станция преди Санкт Петербург, гара София (всъщност дори по това време, през 1774 г., тази пощенска станция не е съществувала). И съпругата на началника на гарата разказва на Маша всичко за Катрин: в кой час императрицата обикновено се събуждала; яде кафе; ходеше; какви благородници са били по това време с нея; че тя се е присъединила да говори вчера на масата си; когото тя получи вечерта. С една дума, разговорът на Анна Власовна струваше няколко страници исторически бележки и би бил ценен за потомците. Но Пушкин умишлено не ги пише.

В романите на Уолтър Скот има някои особености, които изглежда напълно съвпадат с ходовете и техниките на Пушкин в „Капитанската дъщеря“. Например в „Айвънхоу“ Черният рицар (неизвестен, неразпознат) се оказва крал Ричард Лъвското сърце. А в „Капитанската дъщеря“ и Пугачов, и Катрин се появяват в началото неразпознати. Точно както в Quentin Dorward на Уолтър Скот, скромният жител на града се оказва крал Луис. И в романа "Роб Рой", и в романа "Уейвърли" действат старите решителни бащи на героите, донякъде напомнящи на Андрей Петрович Гринев.

Романът "Роб Рой" е бележка, получена от трето лице. В основата на „Капитанската дъщеря“ са бележките на Гринев, предадени от един от внуците му на издателя, тъй като издателят се интересува от епохата в тези бележки.

Във втората глава на романа "Уейвърли" главният герой Едуард, повишен в офицер, се сбогува със семейството си и отива в полка. Прощалните думи на чичо явно са близки до думите на стария Гринев (т.е. до епиграфа на целия роман):

Доколкото дългът и честта позволяват, избягвайки опасността, те предупреждават срещу приятелство с играчи и разбойници.

В XI глава домакинята се намесва в кавгата на младите хора. Изглежда така:

„Как по ваша милост се убивате един друг - възкликна тя, смело се втурвайки между противниците и ловко покривайки оръжията им с одеялото си - и очернявате репутацията на добра вдовица, когато в страната има достатъчно свободни места за дуел.“

Спомнете си как Василиса Егоровна заповядва да вземе мечовете от Швабрин и Гринев и да ги заключи в килера.

Това далеч не са всички съвпадения и преобръщане на романа на Пушкин и романите на Уолтър Скот. Имаше дори статии, наречени „Плагиатство на Пушкин“, „Където Пушкин си направи своето“. Смисълът на такова сравнение е, че геният взема своето, където види. Не става въпрос за детайлите, не за детайлите. Става въпрос за архитектурата, как е съставена, как работи. Вижте големия кадър, когато нищо не е случайно.

Пушкин унищожи почти всички чернови на дъщерята на капитана. Независимо от това, можем да видим някои опции от първата публикация, за да видим как Пушкин работи върху текста, как той премахва това, което в началото му се струва, очевидно успешно, как вписва това, което не е виждал досега. Тогава ще разберем, че не става въпрос за кръстовища, нито за поименно повикване. Тези прехвърляния са важни, защото са сигнал: не забравяйте как Уолтър Скот го има в този роман, но за мен ще бъде различно.

Второто най-важно качество в "Капитанската дъщеря" е скрито в самия текст на този роман: Гринев говори за семейните си бележки. Това е семейна хроника.

Първоначално Петър Андреевич Гринев се обърна към внука си Петруша. „Капитанската дъщеря“ беше предшествана от въведение, където Петруша Гринев, който вече беше остарял, разказа на внука си колко полезно е да прочете признанието му - неговите бележки. Пушкин не се интересува от исторически описания, а от исторически персонажи. Споменава се обсадата на Оренбург, засвидетелствана от Гринев (той защитаваше, защитаваше Оренбург), което принадлежи на историята, а не на семейните бележки.

„Историята на бунта Пугачов“ е публикувана през 1835 г. и се състои от две части. Първият е текст с бележки. Втората част са документални материали, използвани от Пушкин и които той решава да публикува в своите изследвания.

От гледна точка на пълнотата на използването на материала съвременните историци смятат работата на Пушкин за безупречна. Пушкин пътува до провинция Оренбург, до онези места, които са пленени от бунта на Пугачов. Възниква въпрос, който все още се обсъжда, оспорва, по който няма консенсус и вероятно никога няма да бъде: какво е отношението на Пушкин към това, което той изобрази в „Историята на бунта на Пугачов“? Това е много убедително написано в книгата на Георги Александрович Лескис (фиг. 10), която се нарича „Пътят на Пушкин към литературата“ (1993). Лескис пише:

„Как можем да разберем позицията на автора? Пушкин избягва всякакви преки преценки. На първо място - лексиката, до която той прибягва, описвайки това или онова явление. Оказва се, че когато Пушкин говори за правителствени войски, той използва думиоткъсване, батальон, колона... Когато говори за войските на Пугачов, той използва думи катобанда, тълпа... Той нарича Пугачов или с фамилията си, иликазак, дон казак... От себе си той винаги му се обаждасамозванец... AПитърIII илисуверен само в кавички ".

Освен това Лескис казва, че Пушкин за втори път разглежда темата за Смутното време - проблеми (първи път - в „Борис Годунов“). А в руската история, според Георги Александрович, деспотизмът и анархията постоянно се редуват. Тяхната анархия отново пораства деспотизъм, който с нарастването на противоречията между владетеля и народа свършва, преобразява се, завършва в смут, анархия и се появява отново.

Фигура: 10. Г.А. Лески ()Фразата от писмото на Александър Илич Бибиков до Денис Иванович Фонвизин е много важна:

„Пугачов не е важен. Общото възмущение е важно. "

Те разбраха, че не е самият Пугачев. Пушкин дори в своята „История на бунта на Пугачов“ ще каже:

"Липсваше само водачът - лидерът беше намерен."

Тоест, Пугачов не означава нищо само по себе си, той е необходим само като име, за да настъпи това вече узряло възмущение. Когато говори за Пугачов, Пушкин най-често използва думата злодеят... Самото въстание на Пугачов, Пушкин никога не нарича въстание - бунт, бунт, възмущение. Много любопитно как използва думата предателство... Казаците, които са участвали в бунта, са предатели, предатели, тъй като е трябвало да служат на императрицата, но Пушкин говори за предателство само по отношение на благородниците, преминали на страната на бунтовниците.

И в "Капитанската дъщеря" - продължава Георги Александрович, - Пушкин използва същите думи (банда, бунт, бунт, бунтовници, тълпа), както в Историята на бунта в Пугачов. Единственото е, че Пугачов е написан по различен начин. "

Цитат на Георги Александрович Лескис:

„Пугачов в„ Капитанската дъщеря “не е истински човек, а е художествен образ на руски разбойник“.

Има още един интересен пасаж от заключителните глави на Капитанската дъщеря. Гринев казва:

„Няма да описвам нашата кампания и края на войната. Ще го кажа накратко. "

Това отхвърляне на описателната част е характерно за прозата на Пушкин и само за нея. Няма да намерите подобно нещо при никой от съвременниците му.

Пушкин се интересува изключително много от ролята на личността в историята. Дори в Борис Годунов съвременниците забелязаха с изненада, че заглавният герой Борис се появява само в девет сцени от двадесет и три. Неговият антагонист, Лъже Дмитрий, и дори по-малко. Възниква въпросът: кой е главният герой? По същия начин в „Капитанската дъщеря“ Пушкин, изобразяващ бунта на Пугачов, извеждащ на преден план Пугачов, а в последната глава Катрин, се фокусира предимно върху вътрешния свят на Петруша Гринев и върху връзката му с Маша Миронова.

Оказва се, че историята не се създава от водачите и кралете, както беше обичайно да се мисли, но ние с вас сме обикновени участници, хора, живеещи в личния живот.

"" Когато Пушкин започна да работи по "Дъщерята на капитана", той се интересува от такъв сюжет: благородник става участник, а понякога дори лидер на банда разбойници, популярен бунт. Тази история беше в "Дубровски". Но колкото по-дълбоко Пушкин се занимаваше с темата си, колкото повече се запознаваше с архивните материали, толкова повече разпитваше оцелелите, свидетели на събитията отпреди 60 години, толкова по-ясно му ставаше, че отношенията между благородниците и хората не могат да бъдат различни. Те бяха враждебна връзка. Пушкин показва бруталността и от двете страни: бруталността на правителствените войски и бруталността на пугачевитите.

Тук възниква изключително важен момент. Оказва се, че ако човек действа формално, според социалната логика, според логиката на класа, според логиката на войната, тогава Пугачов (фиг. 11) ще трябва да обеси Гринев, както съветва неговият помощник Белобородов:

„Той не ви признава за суверен, не ви моли за помощ. Още по-добре заповядайте да го заведат в офиса и да запалят огъня. Може би той беше изпратен при нас. "

Фигура: 11. Емелян Пугачов ()

Пугачев не действа с официална изгода. Той е в състояние да бъде милостив, той спасява Маша Миронова и я пуска да се прибере вкъщи. Същото е и с Катрин (фиг. 12): формално Гринев е престъпник. Той трябва да бъде наказан. Екатерина слуша Маша Миронова (между другото, Маша идва да иска не справедливост, а милост) и прощава.

Фигура: 12. Катрин II ()

Тоест, има жестока логика на социалните, социалните, класовите отношения - логиката на войната. И има нещо, което е над тази логика. На първо място, това е милост.

Вижте цитата от Ю.М. Лотман (фиг. 13):

„За Пушкин в„ Капитанската дъщеря “правилният път не е да премине от лагера на модерността към друг, а да се издигне над жестоката епоха, запазвайки човечеството, човешкото достойнство и уважението към живия живот на другите хора. Това е истинският път към хората за него. "

Фигура: 13. Ю.М. Lotman ()

Проблемът с честта вече е видим в епиграфа на целия роман:

„Грижете се за честта от най-ранна възраст“.

Целият роман е формирането на Гринев, това е безкрайна верига от тестове, в които Гринев остава верен на своята чест.

Библиография

1. Коровина В.Я. и друга литература. 8 клас. Учебник за 2 часа - 8-мо изд. - М.: Образование, 2009.
2. Меркин Г.С. Литература. 8 клас. Учебник в 2 части. - 9-то изд. - М.: 2013.
3. Критарова Ж.Н. Анализ на произведения на руската литература. 8 клас. - 2-ро издание, Rev. - М.: 2014.

1. Lit-helper.com ().
2. Pushkin.niv.ru ().
3. Hrono.ru ().

Домашна работа

1. Назовете историческите произведения на А.С. Пушкин. Каква е ролята на историята в разказа „Капитанската дъщеря“?
2. Направете паралели между творчеството на Пушкин и романите на Уолтър Скот. Какво е общото в произведенията на тези писатели и как те са коренно различни?
3. Как Пушкин повдига проблема с човечеството в Капитанската дъщеря?

Какви вечни проблеми са повдигнати от А. С. Пушкин в романа "Капитанската дъщеря"? и получих най-добрия отговор

Отговор от
Историята не само описва събитията от 1773-1774. , но също така засегна вечните проблеми на честта, дълга, човешкото достойнство, ролята на индивида в историята, тези проблеми са интересували и винаги ще интересуват човечеството. Примерът с разказа на Александър Пушкин „Капитанската дъщеря“ ясно показва как това се случва в живота и до какви резултати води. Главният герой на историята, Петър Андреевич Гринев, е възпитаван от детството в атмосфера на висок морал. На първите страници на разказа Пушкин, през устните на Савелич, запознава читателите с моралните принципи на клана Гринев: „Изглежда нито баща, нито дядо са били пияници; няма какво да се каже за майка ... ”Това са думите, изведени от стария слуга на неговото отделение Пьотър Гринев, който беше пиян за първи път и се държеше непривлекателно. И преди да замине за службата, Гринев получава завет от баща си: „Грижете се отново за роклята си и почитайте от малък“. Тази популярна поговорка е и епиграф към творбата. Цялата по-нататъшна история на Гринев представлява изпълнението, въпреки всички трудности и грешки, на този бащин завет. Но честта е широк термин. Ако за Гринев бащината чест е преди всичко честта на благородник и офицер, то Гринев, синът, без да изоставя подобно разбиране, успя да разшири понятието за чест до нейното човешко и гражданско значение.
Ако за Гринев бащината чест е преди всичко честта на благородник и офицер, то Гринев, синът, без да се отказва от такова разбиране, успя да разшири понятието за чест до нейното човешко и гражданско значение.
В него така, любезното, любящо сърце на майка му се обединяваше с честност, директност, смелост - качества, присъщи на баща му.
Първият път Гринев си направи честта, връщайки дълга по картата, въпреки че в тази ситуация Савелич се опита да го убеди да избегне изчислението. Но благородството надделя.
Човекът на честта, според мен, винаги е мил и незаинтересован да се занимава с другите. Тези качества се проявиха в щедър подарък на непознат „селянин“, който показа пътя по време на буря и след това изигра решаваща роля в цялата си бъдеща съдба. И в това как, рискувайки всичко, той се втурна да спаси пленения Савелич.
Изпитания очакваха Гринев в крепостта, където той служи. С поведението си тук, Петър Андреевич доказа лоялност към завещанията на баща си, не предаде това, което смяташе за свой дълг и чест. Швабрин пречи на любовта на Гринев към Маша Миронова, тъче интриги. В крайна сметка се свежда до дуел. Пълната противоположност на честния и директен Гринев е неговият съперник Алексей Иванович Швабрин. Той е егоистичен и неблагодарен човек. В името на личните си цели Швабрин е готов да извърши всеки безчестен акт. Той клевети Маша Миронова, хвърля сянка върху майка й. Той нанася коварен удар на Гринев в дуел и освен това пише фалшив донос за него на бащата Гринев. Швабрин не отива на страната на Пугачов от идеологически убеждения: той очаква да спаси живота му, надява се, ако Пугачов успее, да направи кариера с него и най-важното, иска, след като се е разправил със своя съперник, да се ожени насила за момиче, което не го обича.
Честността и благоприличието заема специално място в характеристиките на героите. Удивително е колко честни са Маша и Гринев помежду си. Между тях е естествено да се разбираме, спасяваме, съжаляваме. Взаимната отдаденост им помага да преодолеят житейските трудности и да намерят щастие.
По време на бунта моралните качества на някои герои и низостта на други се проявиха особено ясно. Например капитан Миронов и съпругата му избраха да умрат, вместо да се предадат на милостта на бунтовниците. Гринев направи същото, като не искаше да се закълне във вярност на Пугачов, но беше помилван.

Отговор от Ирина[гуру]
В разказа „Капитанската дъщеря” А. С. Пушкин повдига редица проблеми, характерни не само за онова време.
1. Проблемът за честта и дълга.
Честта и задължението са важни понятия за човек, който влиза в живота.
Тези принципи са въплътени в историята:
Маша, Гринев и техните родители
жители на крепостта Белогорск, отказали да се закълнат във вярност на самозванеца
2. Проблемът за отношенията родител-дете.
Този проблем се проявява в отношенията между бащата и сина на Гринев. Това се проявява не само в инструкциите на бащата, но също така виждаме недоразумение между баща и син.
3. Проблемът за връзката между правителството и обществото.
Представители на властите:
Катрин II
Емелян Пугачов
Всеки има свое разбиране за чест, дълг и съвест
4. Проблемът с личностното възпитание.
За да опише този проблем, Пушкин използва антитеза. Това са например Гринев и Швабрин.
Петър Андреевич е възпитаван в строги правила. Разбира се, това не може да се каже за Швабрин, авторът му противопоставя Гринев. Швабрин е показан като нисък, подъл, нечестен и неморален човек, който действа хитро и „излиза от водата сух“.
5. Проблемът с насилието над личността.
6. Проблемът с патриотизма.
7. Проблемът за социалното неравенство.
8. Проблемът за военното време.

„Капитанската дъщеря“ е историческа творба. А историята, както знаете, може да бъде адресирана по различни начини.

Може да се приеме, че в историята се променят само костюми, технически средства, мода, интериор и предмети, но психологията на хората остава непроменена. Лион Фойхтвангер е мислил приблизително така (фиг. 2) и в своите исторически романи, които се случват или в началото на християнската ера, или през 18 век, той пише за своите съвременници.

Фигура: 2. Лион Фойхтвангер ()

Можете да влезете в историята като в емиграцията. Сегашното време е толкова скучно и гадно, че обръщането към историята се превръща в своеобразен отдушник, опит за глътка въздух. Може би това до голяма степен обяснява „Песента на цар Иван Василиевич“ на Лермонтов (фиг. 3). Спомнете си известните редове от Бородин:

Да, имаше хора по наше време.

Някога хората са били силни, смели, умни. Сега „тъжно е да гледаме нашето поколение“.

Фигура: 3. М.Ю. Лермонтов ()

Съществува напълно съзнателно желание да се намерят паралели в миналото с настоящето. След 30-40 години. XX век в съветската литература и в съветското кино беше изключително популярно да се споменава времето на Иван Грозни и Петър I. Ясно е, че това обръщение съдържа (не е открито изразено, но е хванато) заповед за оправдаване на деспотизма на Сталин, сталинския терор. В този смисъл призивът към Иван IV и Петър I беше напълно прозрачен.

„Капитанската дъщеря“ е публикувана в 4-ти том на сп. „Современник“ за 1836 г. Вижте как изглеждаше първата публикация на романа на Пушкин (фиг. 4).

Фигура: 4. Първата публикация на "Капитанската дъщеря" ()

„Сигурно сте чували за възмущението на Новгород и стара Русия. Ужас. Повече от сто души, генерали, полковници и офицери, бяха изклани в Новгородските селища с всички усъвършенствания на злобата. Бунтовниците ги бият с камшици, бият ги по бузите, подиграват им се, обират къщите им, изнасилват съпругите им. Убити 15 лекари. Избягал сам с помощта на болните, които били в лазарета. След като избиха всички босове, бунтовниците избраха други за себе си “.

Фигура: 5. П.А. Вяземски ()

Това е само една частна проява на интереса на Пушкин към хората и към народния бунт, който обикновено отличава 30-те години. първият ни поет.

Още през 1825 г. Пушкин се интересува от Степан Разин. В началото на 30-те години. Пушкин получава разрешение за работа в архивите. 17 февруари 1832 г. М.М. Сперански изпрати на Пушкин подарък от Николай I - „Пълна колекция от закони на Руската империя“. В 20-ти том на този сборник присъдата за смъртното наказание на предателя-бунтар и самозванец Пугачев и неговите съучастници е препечатана с добавяне на съобщение за простен престъпник.

Сред имената на активни участници в безчинството беше споменато името на Михаил Шванвич. В окончателната версия на историята този исторически герой се превърна в Швабрин. Първоначално Пушкин се интересуваше от фигурата на благородник, който преминава на страната на непокорните селяни. Първоначално трябваше да бъде персонаж, подобен на този на Дубровски. Но колкото повече Пушкин знаеше за това (и през 1833 г. Пушкин вече се запозна с материалите за тайната експедиция на военния колегиум), толкова по-ясно му беше, че този план не може да бъде изпълнен. Погледнете цитата от забележките на Пушкин за бунта, написани за Николай I (фиг. 6):

„Всички чернокожи хора бяха за Пугачов. Само благородството беше открито на страната на правителството. Ползите бяха твърде противоположни. "

Фигура: 6. Николай I ()

Благородникът можеше да премине на страната на бунтовното, бунтовно селячество само като Швабрин - предател, предател, човек без чест. Подобна голяма промяна в концепцията на романа се случи в хода на работата. И в хода на работата по „Капитанската дъщеря“ Пушкин пише „Дубровски“, „Историята на бунта на Пугачов“, отпечатва го (цар Николай I помага в това). Едва през 1836 г. излиза том „Современник“ с произведение на изкуството - с дъщерята на капитана.

Грубо въведение в романа, написано през 1833 г., изглежда така:

„Скъпи приятелю Петруша, често ти разказвах някои инциденти от живота си и забелязвах, че винаги ме слушаш с внимание, въпреки това, което ми се случи, може би за стотен път, за да преразкажа един. Никога не съм отговарял на някои въпроси, обещавайки да задоволя любопитството ви с времето. Но не посмях да изпълня обещанието си. Започвам бележките си за вас, или по-добре искрено признание, с пълното уверение, че моите признания ще ви помогнат. Разбира се, баща ти не ми причини такава скръб, както родителите ти страдаха от теб. Винаги се държеше прилично и мило. И би било по-добре да сте като него. "

По-нататък се казва, че Петруша прилича на дядо си, който не беше много послушен и не беше много любезен на младини. Но това не е важно. И дори че това въведение до голяма степен съвпада с въведението към публикуваните бележки на Александър Илич Бибиков, един от главнокомандващите на войските, успокоили бунта на Пугачов. Тук за Пушкин е важно същото, както в стихотворението от 1835 г. „Посетих отново” - наличието на връзка между три поколения. Като в стихотворение: тук той е в областта на своите дядовци; Ето го; и стихотворението завършва с препратка към внуците:

„... няма да видя вашата могъща късна възраст,

Когато надраствате домашните ми любимци

И ще блокирате шумната им глава.

Но нека внукът ми ... "

Тази връзка между поколенията, която на Лермонтов явно липсваше, е изключително важна за Пушкин. Ето защо бащата е толкова важен. Всъщност тук започва романът:

„Кой е баща му? -пита в епиграфа - Баща ми Андрей Петрович Гринев ".

В края на 1820-те. Пушкин се обръща към фигурата на Петър. Въпросът кой може да покаже на Русия пътя, кой може да означава правилното движение на страната за Пушкин, особено след поражението на декабристите, беше изключително актуален. А Петър е герой, който олицетворява не собствената си воля (самоволните герои Мазепа и Карл са забравени от историята), а обективната воля, волята на историята.

В „Капитанската дъщеря“ Пушкин избира крайъгълен камък, повратна точка. Това е селско въстание, бунт Пугачов (фиг. 8). Това е проблемът на хората и благородството, техните отношения. Пушкин показва два свята, два начина. Всеки има своя собствена истина. Благородството има своя собствена истина, Катрин, законният владетел, има своя собствена истина. И има, както Юрий Михайлович Лотман пише в прекрасната си статия, както селският цар, така и селяните на бунтовниците имат своя собствена истина. Тези два свята, всеки от които има своя поезия, свой закон, свое право, враждуват. Това е много важно за Пушкин, защото „Историята на бунта на Пугачов“ (а именно това е историческото изследване, с което Пушкин е бил ангажиран паралелно с работата по „Капитанската дъщеря“) се е превърнала в предупреждение за царя, за благородниците: хората са страховита сила и не дай Боже да започне отново гражданска война, война между двете основни владения на Русия.

Фигура: 8. Бунтът на Пугачов ()

Английският магьосник, магьосник (както го наричат) Уолтър Скот (фиг. 9) със своите исторически романи придобива общоевропейска слава приживе.

Фигура: 9. Уолтър Скот ()

Първата следа, влияние или близък прочит на Уолтър Скот е недовършеният роман на Пушкин „Арапът на Петър Велики“, където историческата личност е показана в личния живот.

За историческия роман на Уолтър Скот е важно измислените лица да са на преден план, а историческите - на втория. Важно е да се подчертае от самото начало, че Уолтър Скот и Пушкин имат коренно различни интереси или методи.

Уолтър Скот изключително обича описанията: замъци, костюми, ястия - всички детайли от една отминала епоха. Освен това, в началото на романа или в средата, той обича да дава толкова малка историческа скица: какво се е случило по това време в Шотландия, в Англия (религиозни войни, съперничество на крале и т.н.). Пушкин практически няма това. Например, 14-та глава "Съд":

"След това ме закараха в затвора и ме оставиха сам в тесен и тъмен развъдник, само с голи стени и прозорец, затворен с желязна решетка."

След като прочете „Капитанската дъщеря“, Толстой ще каже:

"Историите на Пушкин са цели по някакъв начин".

В сравнение с интереса към детайлите (Толстой смята, че съвременната литература се отличава с интерес към детайлите), историите на Пушкин наистина са голи. Винаги е действие, а не описание. Много малко епитети, много малко пейзажи, интериори:

- Влязох в доста голяма стая.

Може да си представим какво би описал друг писател тази съдебна зала.

На този фон изключенията винаги са много забележими:

„Влязох в чиста стая, декорирана по стария начин. В ъгъла имаше шкаф с чинии, на стената зад рамкирано стъкло висеше офицерска грамота. Близо до него имаше популярни отпечатъци, изобразяващи залавянето на Костерин и Очаков. Такъв е изборът на булката и погребението на котката. "

Това е цитат от глава III. Снимките и сюжетите на тези снимки са много важни тук. Всичко това вече е станало обект на отделни трудове и отделни изследвания.

Помислете за друг пример за открито неизползван повод за описания. Спомняте ли си, че Маша Миронова спира на последната станция преди Санкт Петербург, гара София (всъщност дори по това време, през 1774 г., тази пощенска станция не е съществувала). И съпругата на началника на гарата разказва на Маша всичко за Катрин: в кой час императрицата обикновено се събуждала; яде кафе; ходеше; какви благородници са били по това време с нея; че тя се е присъединила да говори вчера на масата си; когото тя получи вечерта. С една дума, разговорът на Анна Власовна струваше няколко страници исторически бележки и би бил ценен за потомците. Но Пушкин умишлено не ги пише.

В романите на Уолтър Скот има някои особености, които изглежда напълно съвпадат с ходовете и техниките на Пушкин в „Капитанската дъщеря“. Например в „Айвънхоу“ Черният рицар (неизвестен, неразпознат) се оказва крал Ричард Лъвското сърце. А в „Капитанската дъщеря“ и Пугачов, и Катрин се появяват в началото неразпознати. Точно както в Quentin Dorward на Уолтър Скот, скромният жител на града се оказва крал Луис. И в романа "Роб Рой", и в романа "Уейвърли" действат старите решителни бащи на героите, донякъде напомнящи на Андрей Петрович Гринев.

Романът "Роб Рой" е бележка, получена от трето лице. В основата на „Капитанската дъщеря“ са бележките на Гринев, предадени от един от внуците му на издателя, тъй като издателят се интересува от епохата в тези бележки.

Във втората глава на романа "Уейвърли" главният герой Едуард, повишен в офицер, се сбогува със семейството си и отива в полка. Прощалните думи на чичо явно са близки до думите на стария Гринев (т.е. до епиграфа на целия роман):

Доколкото дългът и честта позволяват, избягвайки опасността, те предупреждават срещу приятелство с играчи и разбойници.

В XI глава домакинята се намесва в кавгата на младите хора. Изглежда така:

„Как по ваша милост се убивате един друг - възкликна тя, смело се втурвайки между противниците и ловко покривайки оръжията им с одеялото си - и очернявате репутацията на добра вдовица, когато в страната има достатъчно свободни места за дуел.“

Спомнете си как Василиса Егоровна заповядва да вземе мечовете от Швабрин и Гринев и да ги заключи в килера.

Това далеч не са всички съвпадения и преобръщане на романа на Пушкин и романите на Уолтър Скот. Имаше дори статии, наречени „Плагиатство на Пушкин“, „Където Пушкин си направи своето“. Смисълът на такова сравнение е, че геният взема своето, където види. Не става въпрос за детайлите, не за детайлите. Става въпрос за архитектурата, как е съставена, как работи. Вижте големия кадър, когато нищо не е случайно.

Пушкин унищожи почти всички чернови на дъщерята на капитана. Независимо от това, можем да видим някои опции от първата публикация, за да видим как Пушкин работи върху текста, как той премахва това, което в началото му се струва, очевидно успешно, как вписва това, което не е виждал досега. Тогава ще разберем, че не става въпрос за кръстовища, нито за поименно повикване. Тези прехвърляния са важни, защото са сигнал: не забравяйте как Уолтър Скот го има в този роман, но за мен ще бъде различно.

Второто най-важно качество в "Капитанската дъщеря" е скрито в самия текст на този роман: Гринев говори за семейните си бележки. Това е семейна хроника.

Първоначално Петър Андреевич Гринев се обърна към внука си Петруша. „Капитанската дъщеря“ беше предшествана от въведение, където Петруша Гринев, който вече беше остарял, разказа на внука си колко полезно е да прочете признанието му - неговите бележки. Пушкин не се интересува от исторически описания, а от исторически персонажи. Споменава се обсадата на Оренбург, засвидетелствана от Гринев (той защитаваше, защитаваше Оренбург), което принадлежи на историята, а не на семейните бележки.

„Историята на бунта Пугачов“ е публикувана през 1835 г. и се състои от две части. Първият е текст с бележки. Втората част са документални материали, използвани от Пушкин и които той решава да публикува в своите изследвания.

От гледна точка на пълнотата на използването на материала съвременните историци смятат работата на Пушкин за безупречна. Пушкин пътува до провинция Оренбург, до онези места, които са пленени от бунта на Пугачов. Възниква въпрос, който все още се обсъжда, оспорва, по който няма консенсус и вероятно никога няма да бъде: какво е отношението на Пушкин към това, което той изобрази в „Историята на бунта на Пугачов“? Това е много убедително написано в книгата на Георги Александрович Лескис (фиг. 10), която се нарича „Пътят на Пушкин към литературата“ (1993). Лескис пише:

„Как можем да разберем позицията на автора? Пушкин избягва всякакви преки преценки. На първо място - лексиката, до която той прибягва, описвайки това или онова явление. Оказва се, че когато Пушкин говори за правителствени войски, той използва думиоткъсване, батальон, колона... Когато говори за войските на Пугачов, той използва думи катобанда, тълпа... Той нарича Пугачов или с фамилията си, иликазак, дон казак... От себе си той винаги му се обаждасамозванец... AПитърIII илисуверен само в кавички ".

Освен това Лескис казва, че Пушкин за втори път разглежда темата за Смутното време - проблеми (първи път - в „Борис Годунов“). А в руската история, според Георги Александрович, деспотизмът и анархията постоянно се редуват. Тяхната анархия отново пораства деспотизъм, който с нарастването на противоречията между владетеля и народа свършва, преобразява се, завършва в смут, анархия и се появява отново.

Фигура: 10. Г.А. Лески ()Фразата от писмото на Александър Илич Бибиков до Денис Иванович Фонвизин е много важна:

„Пугачов не е важен. Общото възмущение е важно. "

Те разбраха, че не е самият Пугачев. Пушкин дори в своята „История на бунта на Пугачов“ ще каже:

"Липсваше само водачът - лидерът беше намерен."

Тоест, Пугачов не означава нищо само по себе си, той е необходим само като име, за да настъпи това вече узряло възмущение. Когато говори за Пугачов, Пушкин най-често използва думата злодеят... Самото въстание на Пугачов, Пушкин никога не нарича въстание - бунт, бунт, възмущение. Много любопитно как използва думата предателство... Казаците, които са участвали в бунта, са предатели, предатели, тъй като е трябвало да служат на императрицата, но Пушкин говори за предателство само по отношение на благородниците, преминали на страната на бунтовниците.

И в "Капитанската дъщеря" - продължава Георги Александрович, - Пушкин използва същите думи (банда, бунт, бунт, бунтовници, тълпа), както в Историята на бунта в Пугачов. Единственото е, че Пугачов е написан по различен начин. "

Цитат на Георги Александрович Лескис:

„Пугачов в„ Капитанската дъщеря “не е истински човек, а е художествен образ на руски разбойник“.

Има още един интересен пасаж от заключителните глави на Капитанската дъщеря. Гринев казва:

„Няма да описвам нашата кампания и края на войната. Ще го кажа накратко. "

Това отхвърляне на описателната част е характерно за прозата на Пушкин и само за нея. Няма да намерите подобно нещо при никой от съвременниците му.

Пушкин се интересува изключително много от ролята на личността в историята. Дори в Борис Годунов съвременниците забелязаха с изненада, че заглавният герой Борис се появява само в девет сцени от двадесет и три. Неговият антагонист, Лъже Дмитрий, и дори по-малко. Възниква въпросът: кой е главният герой? По същия начин в „Капитанската дъщеря“ Пушкин, изобразяващ бунта на Пугачов, извеждащ на преден план Пугачов, а в последната глава Катрин, се фокусира предимно върху вътрешния свят на Петруша Гринев и върху връзката му с Маша Миронова.

Оказва се, че историята не се създава от водачите и кралете, както беше обичайно да се мисли, но ние с вас сме обикновени участници, хора, живеещи в личния живот.

"" Когато Пушкин започна да работи по "Дъщерята на капитана", той се интересува от такъв сюжет: благородник става участник, а понякога дори лидер на банда разбойници, популярен бунт. Тази история беше в "Дубровски". Но колкото по-дълбоко Пушкин се занимаваше с темата си, колкото повече се запознаваше с архивните материали, толкова повече разпитваше оцелелите, свидетели на събитията отпреди 60 години, толкова по-ясно му ставаше, че отношенията между благородниците и хората не могат да бъдат различни. Те бяха враждебна връзка. Пушкин показва бруталността и от двете страни: бруталността на правителствените войски и бруталността на пугачевитите.

Тук възниква изключително важен момент. Оказва се, че ако човек действа формално, според социалната логика, според логиката на класа, според логиката на войната, тогава Пугачов (фиг. 11) ще трябва да обеси Гринев, както съветва неговият помощник Белобородов:

„Той не ви признава за суверен, не ви моли за помощ. Още по-добре заповядайте да го заведат в офиса и да запалят огъня. Може би той беше изпратен при нас. "

Фигура: 11. Емелян Пугачов ()

Пугачев не действа с официална изгода. Той е в състояние да бъде милостив, той спасява Маша Миронова и я пуска да се прибере вкъщи. Същото е и с Катрин (фиг. 12): формално Гринев е престъпник. Той трябва да бъде наказан. Екатерина слуша Маша Миронова (между другото, Маша идва да иска не справедливост, а милост) и прощава.

Фигура: 12. Катрин II ()

Тоест, има жестока логика на социалните, социалните, класовите отношения - логиката на войната. И има нещо, което е над тази логика. На първо място, това е милост.

Вижте цитата от Ю.М. Лотман (фиг. 13):

„За Пушкин в„ Капитанската дъщеря “правилният път не е да премине от лагера на модерността към друг, а да се издигне над жестоката епоха, запазвайки човечеството, човешкото достойнство и уважението към живия живот на другите хора. Това е истинският път към хората за него. "

Фигура: 13. Ю.М. Lotman ()

Проблемът с честта вече е видим в епиграфа на целия роман:

„Грижете се за честта от най-ранна възраст“.

Целият роман е формирането на Гринев, това е безкрайна верига от тестове, в които Гринев остава верен на своята чест.

Библиография

1. Коровина В.Я. и друга литература. 8 клас. Учебник за 2 часа - 8-мо изд. - М.: Образование, 2009.
2. Меркин Г.С. Литература. 8 клас. Учебник в 2 части. - 9-то изд. - М.: 2013.
3. Критарова Ж.Н. Анализ на произведения на руската литература. 8 клас. - 2-ро издание, Rev. - М.: 2014.

1. Lit-helper.com ().
2. Pushkin.niv.ru ().
3. Hrono.ru ().

Домашна работа

1. Назовете историческите произведения на А.С. Пушкин. Каква е ролята на историята в разказа „Капитанската дъщеря“?
2. Направете паралели между творчеството на Пушкин и романите на Уолтър Скот. Какво е общото в произведенията на тези писатели и как те са коренно различни?
3. Как Пушкин повдига проблема с човечеството в Капитанската дъщеря?