Презентация на кратка биография на Глинка Михаил Иванович. Михаил Иванович Глинка

За да използвате визуализацията на презентации, създайте си акаунт в Google (акаунт) и влезте в него: https://accounts.google.com

Содержание статьи развернуть / свернуть

1. Надписи на слайдове:
2. Слайд 1
3. Слайд 2
4. Слайд 3
5. Слайд 4
6. Слайд 5
7. Слайд 6
8. Слайд 7
9. Слайд 8
10. Слайд 9
11. Слайд 10
12. Слайд 11
13. Родителите на композитора
14. Възлюбена сестра
15. Първи работи.
16. Романтика.
17. Оперно творчество.

Надписи на слайдове:

Презентация по темата: Глинка Михаил Иванович Завършил: Възпитател на детска градина №207 Гусарова Ангела Валентинова

Детство на Михаил Иванович Михаил Иванович е роден през 1804 г. в имението на баща си в село Новоспаское, област Смоленск. Той имаше видни предци. Например прадядото на композитора е полски благородник Викторин Владиславович Глинка, от когото внукът му е наследил семейната си история и герб. Когато Смоленска област попада под властта на Русия в резултат на войната, Глинка сменя гражданството си и става руски православен. Той успя да запази силата си благодарение на силата на църквата.

По-младият Глинка е възпитан от баба си Фекла Александровна. Майката практически не участва в отглеждането на сина си. Така че Михаил Иванович е израснал като някакъв нервен докач. Самият той си спомня за тези времена, сякаш е израснал един вид „мимоза“. След смъртта на баба си той премина под крилото на майка си, която положи много усилия, за да превъзпита напълно любимия си син. Малкото момче се научи да свири на цигулка и пиано от около десет години. Фекла Александровна, баба на композитора.

В ранна възраст малкият Миша реагира чувствително на народни забавления и песни. Фолклорът направи страхотно впечатление на момчето, което той тревожно пазеше през целия си живот. Тези впечатления и преживявания впоследствие ще бъдат отразени в творчеството на великия руски композитор.

Живот и работа Първоначално гувернантката преподава на Глинка музика. По-късно родителите му го изпращат в благороден пансион в Санкт Петербург, където се запознава с Пушкин. Той дойде там, за да посети по-малкия си брат, съученик на Михаил.

1822-1835 През 1822 г. младежът завършва обучението си в интерната, но не се отказва от уроците по музика. Продължава да свири в салоните на благородството и понякога ръководи оркестъра на чичо си. Приблизително по същото време Глинка става композитор: той пише изключително много, докато интензивно експериментира в различни жанрове. В същото време той пише някои песни и романси, които са добре познати днес. Сред такива песни може да се откроят „Не ме изкушавай излишно“, „Не пей, красавице, с мен“. В края на април 1830 г. младежът се премества в Италия. В същото време той прави дълго пътуване до Германия, което се простира през всички летни месеци. През това време той се пробва в жанра на италианската опера.

1836-1844 Около 1836 г. завършва работата по операта „Живот за царя”. Но да го кажа вече беше много по-трудно. Факт е, че директорът на императорските театри предотврати това. Но той даде операта и на Катерино Кавос, която остави най-ласкателния отзив за нея. Операта беше приета с изключителен ентусиазъм. В резултат на това Глинка написа на майка си следните редове: „Вчера вечерта желанията ми най-накрая се изпълниха и дългата ми работа беше увенчана с най-блестящия успех. Публиката прие моята опера с необикновен ентусиазъм, актьорите загубиха самообладание ... суверен-императорът ... ми благодари и говори с мен дълго време ... "

След операта Глинка е назначен за Капелмайстер на придворната пееща капела. Впоследствие той го режисира в продължение на две години. Точно шест години след премиерата на Иван Сусанин, Глинка представи на публиката Руслана и Людмила. Той започва да работи по него още приживе на поета, но е възможно да го завърши само с помощта на незначителни поети.

1844-1857 г. Новата опера преживя голяма критика. Глинка беше много разстроен от този факт и реши да отиде на дълго пътуване в чужбина. Сега той реши да замине за Франция, а след това за Испания, където продължава да работи. Така той пътува до лятото на 1947 година. По това време той работи върху жанра на симфоничната музика. Пътува дълго, живее две години в Париж, където си почива от постоянните пътувания с дилижанси и с железопътен транспорт. От време на време се връща в Русия. Но през 1856 г. той заминава за Берлин, където умира на 15 февруари.

5 най-известни творби на Михаил Глинка Иван Сусанин (1836) Опера на Михаил Иванович Глинка в 4 действия с епилог. Операта разказва за събитията от 1612 г., свързани с кампанията на полската шляхта срещу Москва. Посветен на подвига на селянина Иван Сусанин, който поведе вражеския отряд в непроходима гъсталака и там загина. Известно е, че поляците са отишли \u200b\u200bв Кострома, за да убият 16-годишния Михаил Романов, който още не е знаел, че ще стане цар. Иван Сусанин пожела да им покаже пътя. Отечествената война от 1812 г. предизвика интерес на хората към тяхната история, сюжетите на руски исторически теми стават популярни. Глинка композира своята опера двадесет години след операта на Катерино Кавос на същата тема. По някое време на сцената на Болшой театър бяха едновременно поставени и двете версии на популярен сюжет. А някои изпълнители са участвали и в двете опери.

Руслан и Людмила (1843) Опера от Михаил Иванович Глинка в 5 действия. Композиторът го е написал по едноименното стихотворение на Александър Пушкин, запазвайки оригиналните стихове. Операта беше приета хладнокръвно, но вината на Глинка не беше в това. Публиката се оказа неподготвена за иновациите на композитора, оставяйки традиционните италиански и френски оперни школи. Първото запознаване с шедьовъра на Глинка изненада публиката. „Музиката на стари магически опери само илюстрира промяната на ситуациите - тук тя придоби самостоятелно значение“.

Камаринская (1848) Камаринская е руска народна танцова мелодия, придобила широка популярност в едноименната увертюра на Глинка. В него композиторът имитира руско народно пеене с ехо, когато творбите започват в един глас и се добавят нови гласове с развитие. Според местния историк Пясецки руската народна песен „Комаринская“ („Камаринская“) си остава „паметник на предателството на жителите на Комарицката област към Борис, не само като суверен, но и като негов земевладелец-господар“. Друга версия говори за Камаринская като песен на радостта за хората, избягали от татарския плен.

Валс-фантазия (1839 - за пиано, 1856 - разширена версия за симфоничен оркестър) Както и в полските танци от операта „Живот за царя“, Глинка следва пътя на симфонизиране на валса - техника, използвана от друг велик композитор Петър Илич Чайковски. Валс-фентъзи е едно от най-значимите, известни и често изпълнявани произведения на Глинка.

"Патетично трио" в d-moll за кларинет, фагот и пиано (1832) Патетичното трио беше последният призив на камерната музика на двадесет и осемгодишния композитор. До края на живота си Глинка пише пиано, сценични, оркестрови, вокални и хорови произведения. По това време Глинка пътува до Италия, за да подобри здравето си. Разбира се, той е повлиян от италиански композитори. Малко след приключването на работата по триото, световната премиера се състоя в Милано. Първите му изпълнители са музикантите от оркестъра Teatro alla Scala, кларинетист Пиетро Тасистро, фаготистът Антонио Канту и самият Глинка, който свири на пиано. По-късно Глинка редактира триото за цигулка, виолончело и пиано.

БЛАГОДАРЯ ЗА ВНИМАНИЕТО

Михаил Иванович Глинка (1804 – 1857)

Родителите на композитора Евгения Андреевна Иван Николаевич

Глинка е отгледан от баба си Фьокла Александровна, която му е угаждала по всякакъв възможен начин, което го е разболявало и отслабвало.

От бележките на М.И. Глинка:

„Скоро след раждането ми майка ми Евгения Андреевна, родена Глинка, беше принудена да даде първоначалното ми възпитание на баба ми Фьокла Александровна (майката на баща ми), която, след като ме завладя, ме заведе в стаята си. Прекарах около три или четири години с нея, медицинската сестра и бавачката, виждайки родителите си много рядко ... "

Начално образование Глинка

Първи музикални впечатления

композитор - пеещи крепостни селяни

селяни и биене на местни камбани

църкви. Освен това той беше пристрастен към

свиренето на оркестър от крепостни музиканти

в имението на чичо ми,

Афанасий Андреевич Глинка.

Михаил Иванович е учил да свири на цигулка и пиано, а музиката му е оказала толкова силно влияние, че един ден той е отбелязал на забележка за разсеяност:

"Какво да правя? ... Музиката е моята душа!" .

През 1817 г. родителите му довеждат Михаил в Санкт Петербург и го настаняват в пансиона на Благородния към Главния педагогически институт, където негов възпитател е поетът, декабристът Вилхелм Карлович Кухелбекер, приятел на А. С. Пушкин.

В. К. Кюхелбекер

В пансиона Глинка учи чужди езици, география, зоология. В Санкт Петербург той посещава концерти, оперния театър, а също така взема уроци от големи музиканти, включително ирландския пианист и композитор Джон Фийлд.

Джон Фийлд

След като завършва пансиона през 1822 г., Михаил Глинка се занимава усилено с музика: изучава западноевропейска музикална класика, участва в домашна музика в салоните на благородството, понякога ръководи оркестъра на чичо си. В същото време Глинка се опитва като композитор, композирайки вариации за арфа или пиано на тема от операта „Швейцарското семейство“ от австрийския композитор Йозеф Вайгл.

През 1824 г. се присъединява към офиса на Главната дирекция на железниците.

През 1828 г. напуска службата и се отдава на музиката. По това време той вече е автор на романси, „руски песни“, арии в италиански стил, квартети.

Здравето на композитора се влошило и той отишъл в Европа за водите.

В края на април 1830 г. композиторът заминава за Италия, като спира по пътя в Германия.

Дойде в Италия в началото на есента

и се установява в Милано.

В Италия се среща Глинка

с изключителни композитори

В. Белини и Г. Доницети,

изучава вокалния стил на бел канто

и той композира много в

„Италиански дух“. Ето го

получава идея да пише

опера на руски сюжет.

През юли 1833 г. Глинка заминава за Берлин, спирайки за известно време във Виена по пътя. В Берлин Глинка, под ръководството на немския теоретик Зигфрид Ден, работи в областта на композицията, полифонията, инструментариума.

Зигфрид Ден

След като получи новината през 1834г

за смъртта на баща си, реши Глинка

незабавно се върнете в Русия.

Завръщайки се в Русия, Глинка започва да търси сюжет за операта. По съвет на Жуковски той се спира на историята на руския селянин Иван Сусанин.

В. А. Жуковски

В края на април 1835 г. Глинка се жени за Мария Петровна Иванова. Скоро след това младоженците отиват в Новоспаское, където Глинка започва да пише опера.

През 1836 г. операта „Живот за царя“ е завършена, но Михаил Глинка с големи трудности успява да я постави на сцената в Болшой театър в Санкт Петербург.

Операта е приета горещо от водещата публика, но аристокрацията и императорският двор я намират за "кочияш".

Слушайки тази много новост,

Завист, потъмняване от злоба,

Нека мели, но Глинка

Няма да може да стъпче в калта.

КАТО. Пушкин

Пейте в наслада, руски хор,

Излезе нова новост,

Забавлявай се, Русия! Нашата Глинка -

Не глина, а порцелан.

Виелгорски

През 1856 г. Глинка заминава за Берлин. След един от концертите в залата на Кралския дворец, Глинка се простужда силно и на 3 февруари 1857 г. той умира.

По настояване на сестра му пепелта на Глинка е пренесена в Русия през 1857 г. и погребана в гробището на Александро-Невската лавра.

Слайд 1

Презентацията беше подготвена от: Вовк Олга Григориевна, учител по музика в град Федоровски, ХМАО-Югра
"Между небето и земята ..."

Слайд 2

Цел: Да запознае учениците с жанра романс, неговата роля в работата на М.И. Глинка; Цели: Формиране у учениците на понятието романс като жанр на вокалната музика; За подобряване на способността да слушате и анализирате музикално произведение, като използвате примера на романса "Чучулига"; Да развие интерес към творчеството на композитора М. И. Глинка; Да обогатява духовния свят на учениците, да възпитава техния музикален, художествен и естетически вкус;

Слайд 3

Много композитори имат и се обръщат към жанра романс. За тях тази форма на вокална музика беше и е своеобразен дневник на ярки впечатления, духовна изповед. Защо романсите живеят в паметта на хората? Защото те възпяват великото човешко чувство - любов, а с това и объркването на душата и радостното вълнение, насладата от срещите и горчивината от раздялата, спомените от миналото и надеждата за щастие.

Слайд 4

Романс е вокална композиция, написана върху малко стихотворение с лирично съдържание, главно от любов. Родината на романса е Испания.

Слайд 5

А. Алябьев
А. Гурильов
С. Рахманинов
А. Върламов
П. Чайковски
Н. Римски-Корсаков
Г. Свиридов
Композиторите са създали прекрасни примери за руски романси

Слайд 6

Сред великите руски композитори, които съставят славата и гордостта на руския романс, името на Михаил Иванович Глинка грее с неувяхваща светлина.

Слайд 7

Глинка е основател на руската класическа музика. Той е първият, който дълбоко и многостранно изразява в творбите си душата на руския народ. Именно той постави руската музика наравно с най-добрите произведения на световната култура, именно той застана в началото на нов исторически период в развитието на руската музика. Вокалните произведения на М.И. Глинка е неговият безценен принос в областта на руския романс и текстове на песни. Той е първият руски композитор, постигнал високо сливане на музика и текст в едно поетично цяло.

Слайд 8

Бидейки отличен певец и вокален учител, Глинка не само се превръща в първата класика на руския романс, но и в създателя на руската вокална школа, руското бел канто, тоест „красиво пеене“, където плавността, гъвкавостта, пластичността на красивите мелодии се съчетават с дълбоко реалистично разкриване на духовното значение на поетичното думите.
Снимки от филма "Композитор Глинка"

Слайд 9

М Глинка - Н. Кукловод "Сбогом на Санкт Петербург"
"Сбогом на Санкт Петербург", цикъл от 12 романса, създаден от Глинка през 1840 година. ... „Исках да напусна Петербург (...) Не бях толкова болен, не че бях здрав: в сърцето ми имаше тежка утайка от скръб и мрачни неясни мисли неволно се тълпяха в съзнанието ми ...“ В тези романси може да се чуе не само „тъмни мисли“, но и нежни, лирични мотиви. Лека тъга звучи в романса "Skylark" - едно от най-сърдечните и трогателни произведения на руската музикална класика. Нейната естествена, мелодична мелодия неволно омайва с безупречния си "вокал" - вие искате да го изпеете!

Слайд 10

10
Нестор Куколник
Михаил Глинка
романс "Чучулига"
Романс "Чучулига" е душевна и замислена песен, с лесна течаща, течаща мелодия, естествена и семпла, оцветена в лека тъга. Партията на пианото пресъздава експресивно равнинния руски пейзаж - безкрайните му разстояния, полета и ливади със стръкове треви и треви, пълзящи във вятъра. Преди представянето на певеца се чуват трелите на чучулига. Романсът съдържа две музикални линии: тематичната е песента на чучулигата и лиричните преживявания на героя. В първата може да се чуят истинските, естествени трели на чучулига, „която в луд екстаз от чувството на битие се втурва нагоре като стрела, след това пада от небето, след това трепва с криле, без да се движи от мястото си, сякаш плува и се дави в син етер“ (В.Г. Белински).

Слайд 11

Това е песента на чучулигата, която подтиква лиричния герой активно да изразява чувствата си към любимата си. Вокалната партия изразява не просто трогателно състояние, а вечния копнеж на човешкото сърце за истинска и нежна любов, плаха надежда за истинско чувство. Красива мелодична мелодия се излива в „нежелан поток“ на фона на прозрачен акомпанимент, в който извисяващи се октавни скокове предават усещането за въздушност, състоянието „между небето и земята“.

Център за ART образование, Всеруски конкурс "Гордост на отечеството": Годишнини на Русия през 2014 г. (история и култура)

Презентация в класната стая

живот и творение

Михаил Иванович Глинка

(до 210-годишнината от рождението на композитора)

Масликова Юлия Алексеевна,

учител по музика;

Мирошниченко Ярослав, 4А клас

MBOU SOSH №3 на градския квартал

урюпинск

М.И. Глинка

е основател на руската музикална класика. Той създава първите образци на руска опера, симфонична музика и романтика.

Вилхелм Карлович

Кухелбекер

От 1817 г. Михаил Глинка учи в Благородния пансион в Санкт Петербург.

Негов възпитател и учител по руска литература беше Вилхелм Карлович Кюхелбекер - приятел на Александър Сергеевич Пушкин, благодарение на това се случи тяхното познанство.

Александър Сергеевич Пушкин

През 1822 г. Глинка постъпва на служба в Министерството на железниците, но скоро подава оставка. Услугата го отдалечи от любимите му уроци по музика и се намеси в творчеството.

По-късно той ще състави „Преминаваща песен“ по думите на Н. Куколник по случай откриването на първата железница между Санкт Петербург и Царское село.

"Преминаваща песен"

думи на Нестор Куколник

През 1830 г. Михаил Глинка тръгва на пътешествие, за да подобри изкуството си.

Романсът "Венецианска нощ" е истинска баркарола, създадена под впечатлението на руския композитор от южната природа, нежното море и "сладките мелодии" на Италия.

Романсът е написан на стиховете на прекрасния поет Иван Козлов, за чието творчество той говори с ентусиазъм

Александър Сергеевич Пушкин.

Романтика

"Венецианска нощ"

думи от Иван Козлов

Завръщайки се в Русия през 1834 г., Глинка ентусиазирано започва да композира опера за патриотичния подвиг на Иван Сузанин.

В работата си композиторът прослави героичното дело на прост руски селянин, който пожертва живота си в името на Родината.

Операта е представена с голям успех на 27 ноември 1836 г. в Болшой театър в Санкт Петербург. Прогресивните хора на руското общество я оцениха високо.

Хор "Слава" от операта "Иван Сусанин"

1839 г. Глинка се запознава с Екатерина Керн, дъщеря на Анна Петровна Керн, чието име е осветено в стихотворение

Александър Сергеевич Пушкин.

Той изрази чувствата, които тревожеха композитора, в две творби, посветени на Катрин Керн. Първият от тях беше завладяващо грациозният валс - фантазия, изпълнена с нежна любов и чудната романтика на стиховете на Пушкин „Спомням си един прекрасен момент“.

Романс „Спомням си

прекрасен момент "

стихотворения на А. С. Пушкин

През 1842 г. се състоя премиерата на операта Руслан и Людмила по стихотворението на Пушкин. Това е приказна епична опера за любовта на Руслан и Людмила и хитростта на магьосника Черномор.

Операта получи искрено одобрение от водещите музикални среди.

Финалният хор "Слава на великите богове" от операта "Руслан и Людмила"

През последните години Глинка живееше в Санкт Петербург, след това във Варшава, Париж и Берлин. Композиторът е изпълнен с творчески планове, но атмосферата на враждебност и враждебност пречи на творчеството. Той изгори няколко партитури, които беше започнал.

Близък, всеотдаен приятел през последните години от живота на композитора беше любимата му по-малка сестра Людмила Ивановна Шестакова. За малката й дъщеричка Оли Глинка той композира някои от пиесите си за пиано. В къщата на композитора се събраха поети, писатели, актьори и певци, водещи млади музиканти.

Л. И. Шестакова и М. И. Глинка

Михаил Иванович Глинка умира през 1857 г. в Берлин. Пепелта му е пренесена в Санкт Петербург и погребана в гробището на Александро-Невската лавра.

Работата на Глинка е доказателство за могъщия възход на националната култура. Подобно на Пушкин в литературата, Глинка в музиката става инициатор на нов исторически период, който определя пътищата на развитие и световното значение на руската национална култура.

Баба на композитора Фьокла Александровна

Родителите на композитора

Евгения Андреевна
Иван Николаевич

Възлюбена сестра

Людмила Ивановна

През 1817 г. родителите довеждат
Михаил до Санкт Петербург и
поставен в Благородния
пансион в Главната
Педагогически институт, където
поет беше негов учител,
Декабрист В. К. Кюхелбекер. IN
Петербург Глинка взема уроци
сред най-големите музиканти, в
включително ирландците
пианист и композитор Джон
Поле.

Джон Фийлд
В. К. Кюхелбекер

В края на пансиона през 1822г
Михаил Глинка работи усилено
музика: проучвания
Западноевропейски мюзикъл
класика, участва в дома
пускане на музика на благородни
салони, понякога работи
чичов оркестър. По същото време
Глинка се опитва като
композитор, композиране на варианти за
арфа или пиано на тема от
опери от австрийски композитор
Швейцарецът на Йозеф Вайгъл
семейство ".

В края на април 1830 г. композиторът
отива в Италия, закъснял
на път за Дрезден и след
чудесно пътуване до Германия,
разтягане през всички летни месеци.
Пристигане в Италия в началото на есента,
Глинка се установява в Милано, бившата
докато е основен център
музикална култура. В Италия той
отговаря на изключителни
композитори В. Белини и
Г. Доницети, изучаващ вокал
bel canto стил и сам композира много
в „италианския дух“.

През юли 1833 г. Глинка заминава за Берлин,
спиране по пътя за известно време в
Виена. В Берлин Глинка, под ръководството
Германският теоретик Зигфрид Ден работи в
области на композиция, полифония, инструментариум.
След като получи през 1834 г. новината за смъртта на баща си,
Глинка реши незабавно да се върне в
Русия.

Глинка се завърна с обширни планове за създаване
Руска национална опера. След дълго
търси сюжет за операта „Глинка“, по съвет на В.
Жуковски, фокусиран върху легендата за Иван
Сузанин. В края на април 1835 г. Глинка
женен за Мария Петровна Иванова, неговата
далечен роднина. Скоро след него
младоженците отидоха в Новоспаское, където Глинка с
с голямо усърдие се захваща да пише опера.

През 1836 г. обаче е завършена операта „Иван Сусанин“
Михаил Глинка с големи трудности успя да постигне нейното приемане
постановка в Санкт Петербург Болшой театър. Това с
директорът на императора
театрите А. М. Гедеонов, който го даде на Капелмайстер за съдене
Катерино Кавосу. Кавос даде най-много работата на Глинка
ласкателен преглед. Операта обаче беше приета по препоръка
двор, името "Иван Сусанин" е променено на "Живот за
цар ", освен това на Глинка е наредено да не иска операта
награди.

През 1856 г. Михаил Иванович Глинка напуска
до Берлин. Там той започна да учи
стари руски църковни мелодии,
творчество на стари майстори, хорово
произведения на италианската Палестрина, Йохан
Себастиан Бах. Неочаквано заболяване
прекъсна тези проучвания.

Първи работи.

Първият опит на Глинка в композирането на музика датира от 1822 година
година - крайният час на пансиона. Това бяха вариации за
арфа или пиано на тема от модерната тогава опера
Австрийски композитор Вайгл „Швейцария
семейство. "Отсега нататък, продължавайки
усъвършенствайте свиренето на пиано, Глинка всичко
обръща повече внимание на композицията и скоро
композира изключително много, опитвайки силите си най-много
различни жанрове. Дълго време остава романс.
недоволни от работата си. Но беше през този период
са написани добре познати днес романси и песни:
изкушавайте ме ненужно "по думите на Е. Баратински," Не пейте,
красота, с мен "по думите на А. Пушкин," Есенна нощ, нощ
вид “по думите на А. Я. Римски-Корсаков и др.

Романтика.

Венецианска нощ (1832)
"Тук съм, Иезила" (1834)
"Нощен преглед" (1836)
Съмнение (1838)
"Нощен блат" (1838)
„Огънят на желанието гори в кръвта“ (1839)
Сватбена песен "чудната кула стои" (1839)
Вокален цикъл "Сбогом на Санкт Петербург" (1840)
"Преминаваща песен" (1840)
"Изповед" (1840)
„Чувам ли гласа ти“ (1848)
"Здрава чаша" (1848)
"Песен за Маргарет" от трагедията на Гьоте "Фауст" (1848)
Мери (1849)
Адел (1849)
„Фински залив“ (1850)
"Молитва" ("В труден момент от живота") (1855)
„Не казвайте, че сърцето ви боли“ (1856)

Оперно творчество.

Михаил Иванович Глинка умира на 15 февруари 1857 година
години в Берлин и е погребан в Лутеран
гробище. През май същата година по настояване на по-младия
сестри на М. И. Глинка Людмила Ивановна Шестакова,
пепелта на композитора е транспортирана до Санкт Петербург и
препогребан на гробището в Тихвин.