Изкуството на страната на изгряващото слънце. Япония

Слайд 3

Въведение

• Основната задача на естетическото образование в началното училище е да включи учениците в атмосферата на изкуството, а това е възможно само в музей.
• Държавният Ермитаж дава възможност да се запознаете с материали от изящното и декоративно-приложното изкуство по различни теми. Можете да направите екскурзия с деца през неговите зали, както и да направите виртуална обиколка на уебсайта на Ермитажа / www.hermitagemuseum.org /, да се запознаете с историята на японското изкуство и неговата култура.

Слайд 4

• Най-голямата колекция от японско изкуство от 13 - 19 век в Русия съдържа около 8 хиляди произведения. Главно това са паметници от периода Токугава (1603 - 1868) - времето на последния разцвет на традиционната японска култура.
• Ермитажът съдържа 1500 листа цветни гравюри, включително произведения на известни майстори на японската гравюра от сер. XVIII до XX век (Сузюки Харунобу, Утагава Кунисада, Итиносай Кунийоши и др.); Японската живопис е представена от няколко, но интересни примера.

Слайд 5

• Японско гравиране
• Дърворез (от гръцки. Хелон дърво и grbrho пиша, рисувам), дърворезба, един от видовете гравюри.
• Печатната плоча (клише) се прави с ръчно гравиране.
• Японски художник Утагава Кунисада (1786-1864)

Слайд 6

Дърворез

• Японски художник Ichinosai Kuniyoshi "Cherry Blossom"
• Сакура е японското наименование на декоративната череша и нейните цветя.

Слайд 7

• Най-ценната част от японския фонд на Ермитажа е колекцията от нецке - миниатюрна скулптура от 17 - 19 век, наброяваща над хиляда произведения.
• Всички добре известни школи по дърворезба, всички най-значими майстори и предмети, характерни за нецке, са показани в колекцията на Ермитажа.
• Три маймуни играят отиват
• Кученце на постелка

Слайд 8

Netsuke - ключодържател или противотежест, с който към колана са били прикрепени торбичка с тютюн, куп ключове или кутия за парфюмерия и лекарства. Необходимостта от такова устройство е причинена от липсата на джобове в японската традиционна носия. Специфичността на декорацията на такъв ключодържател (под формата на издълбана скулптура, релефна плоча и др.) Е заимствана от Китай. Netsuke е едновременно утилитарна част от костюм със специфична форма и произведение на изкуството, проектирано в специфичен стил. Основният материал за направата на нецке беше слонова кост.

Слайд 9

• Netsuke е едновременно утилитарна част от костюм със специфична форма и произведение на изкуството, проектирано в специфичен стил. Основният материал за направата на нецке беше слонова кост.
• Професионалните майстори превръщат нецкето в независима форма на изкуство, със специфичен набор от форми, материали, набор от теми и символи.

Слайд 10

Японски театър

• Един от най-ранните видове театър е театърът no (японски 能 не: „талант, умение“), който се развива през 14-15 век, актьори играят в маски и луксозни костюми. Театърът се счита за „прикрита“ драма, но само маски от шийт и уаки носят маски (o-mote). През XUP век се появява един от най-известните видове японски традиционен театър - кабуки (японски 歌舞, „песен, танц, умение“), актьорите на този театър са изключително мъже, лицата им са сложно измислени. Изкуството на оннагата (японски 形 形 женски образ), актьори, изпълняващи женски роли, е високо ценено.

Слайд 11

Театрални маски No.

Слайд 12

• Няма театрален костюм
• Каригин
• Първата половина на 19 век Коприна

Слайд 13

• Кимоно (японско 着 物, кимоно, „облекло“; японско 服, вафуку, „национална рокля“) е традиционно облекло в Япония.
• От средата на 19 век той се счита за японската „национална носия“. Също така, кимоното е работното облекло на гейша и майко (бъдеща гейша).

Слайд 14

В колекцията за приложно изкуство на Държавния Ермитаж:

• оръжия с остриета (остриета, цуба, менюки и др.),
• колекция от порцелан и керамика
• (над 2000 копия),
• лакове от XIV-XX век,
• мостри от тъкани и костюми.

„Изкуство от 19-ти век в Русия“ - Физическа подготовка. И. Репин е роден на 24 юли 1844 г. в град Чугуев. Светът. Създаване на художествени изображения с помощта на бои. Заключение. Литература. Ето защо 19 век е наречен "Златен". Ще видите, сега те ще се приближат, струва си да погледнете ... Творбите на А.С. Пушкин са включени в живота на руски човек от ранно детство.

"Проект за изкуството" - Въпроси. Осигуряване: Работата в екип и груповата работа създава ситуация на успех. Информационни ресурси. Графика: Изградете умения за работа в екип. Критерии за оценяване. Анотация: Заключителна колективна работа по проекта. Вярно. Какъв е интериорът на селска къща? В изкуството хората изразяват своята душа, своето мислене и характер.

"Красивото в изкуството" - И. Айвазовски "Деветата вълна". К. Коровин "Рози". Минаха векове. И. Левитан „Златна есен“. И. Левитан „Брезова горичка“. Флокс ". Красива в живота и изкуството. Някои хора са постигнали страхотни умения в рисуването. И. Шишкин "Ръж". И. Крамской „Букет цветя. Човекът винаги е искал да улови красивото, онова, което е изненадало и зарадвало.

„Творчество в изкуството“ - Богданов-Белски. 1915. Светът на изкуството. 1916-1920. Основателите на „Света на изкуствата“ са художникът А. Беноа и театралната фигура С. П. Дягилев. Погребан в гробището Sainte-Genevieve-des-Bois. Символизмът и модерният стил като стилистични тенденции от началото на 20 век. Навеждам мълчаливо глава пред краката ти. Художници организираха изложби под егидата на списание „Светът на изкуството“.

„Изкуство на 20-ти век“ - План: Заключение. Романът е написан под формата на дневник. характеристики на епохата Раздели за представители на изкуството. Художествени секции. Визуална илюстрация на редове. Представители. Екзистенциализмът възниква във философията през 20-те години. 20-ти век. В романа „Играта със стъклените мъниста“ е нарисувана реалност, която на практика не съществува.

"Руско декоративно изкуство" - Държавна оръжейна. Руският порцелан достига европейско ниво. Москва става столица на могъща държава. Дърворезба, боядисване. Пано. Първата половина на 19 век. Плочка от 17 век В художественото шиене златото, перлите и скъпоценните камъни се въвеждат в изобилие. Императорска фабрика за порцелан.

1 слайд

2 слайд

Японската култура е уникален и отличителен феномен не само в контекста на глобалната култура, но и сред другите източни култури. Развива се непрекъснато от 10 - 11 век. От 17 век до средата на 19 век Япония е практически затворена за чужденци (връзките остават само с Холандия и Китай). През периода на тази изолация в Япония, творческото развитие на националната идентичност. И когато след няколко века най-богатата традиционна култура на Япония най-накрая се отвори за света, тя оказа силно влияние върху последвалото развитие на европейската живопис, театър и литература. Японската цивилизация се формира в резултат на сложни и многовременни етнически контакти. Японската култура, за разлика от индийската и китайската в началото на Средновековието, току-що се заражда, така че се характеризира с повишен динамизъм и специална чувствителност към възприемането на чужди влияния.

3 слайд

В японската митология божествените съпрузи: Идзанаги и Идзанами са считани за предци на всичко, което съществува. От тях произлиза триадата на великите богове: Аматерасу - богинята на слънцето, Цукийоми - богинята на луната Сузану - богът на бурята и вятъра. Според идеите на древните японци божествата не са имали човекоподобен или животински вид, а са били въплътени в самата природа - в Слънцето, Луната, планините и скалите, реките и водопадите, дърветата и билките, които са били почитани като духове („ками“ в превод от Японски означава "божествен вятър"). Това обожествяване на природата е в основата на националната японска религия, която се нарича синтоизъм (от японското „синто“ - „път на боговете“).

4 слайд

Според Коджики, най-старият паметник на японския език и литература, богинята на слънцето Аматерасу дала на внука си принц Ниниги, обожествения прародител на японците, свещеното огледало на Ята и казала: „Погледни това огледало така, както ме гледаш“. Тя му даде това огледало, заедно със свещения меч на Муракумо и свещената огърлица от яспис на Ясакани. Тези три символа на японския народ, японската култура, японската държавност се предават от незапомнени времена от поколение на поколение като свещено предаване на доблест, знания и изкуство.

5 слайд

В историята на японската култура и изкуство могат да се разграничат три дълбоки, все още живи течения, три измерения на японската духовност, взаимно проникващи и обогатяващи се: Шинто („пътят на небесните божества“) е популярната езическа религия на японците; Дзен е най-влиятелният клон на будизма в Япония (дзен е едновременно доктрина и начин на живот, подобен на средновековното християнство и исляма); бушидо („пътят на воина“) - естетиката на самураите, изкуството на меча и смъртта.

6 слайд

Ясписът е най-старият символ на шинтоистките идеи, който се основава на култа към предците. Огледалото е символ на чистота, безпристрастност и себепоглъщане, то изразява идеите на дзен по възможно най-добрия начин. Мечът („душата на самурая“, както казва древна японска поговорка) е символът на бушидо. Тези три направления в японската култура и изкуство, разбира се, не могат да бъдат изолирани в чист вид. В същото време те определят до известна степен последователността на развитие на японската култура.

7 слайд

По-рано от всички, вече през 3-7 век, се формира идейно-художествен комплекс, свързан с Шинто. Той е бил доминиращ в ерата на формирането на държавата Ямато, запазва позициите си по време на първото проникване на будизма и накрая практически се слива с него (8 век). Тези ранни епохи преминават сякаш под знака на яспис. След това, вкоренени във военната епоха на Ямато, съзрявайки постепенно, те се появяват в началото на 12-13 век като установена идеологическа и художествена система на етиката и естетиката на Бушидо: култура под знака на меча. От 13-ти век той продължава своето развитие в тясно взаимодействие и взаимодействие с будистките учения на махаян на дзен. Преплитайки се както в идейни, така и в чисто художествени прояви, Дзен и Бушидо определят японската национална култура почти до нашия 21 век.

8 слайд

Най-старите паметници на японското изкуство датират от периода на неолита (VIII век - средата на 1 хилядолетие пр. Н. Е.): Керамични съдове с великолепен формован декор, стилизирани фигурки на идоли, антропоморфни маски. В края на неолита - началото на ранната желязна епоха (V в. Пр. Н. Е. - IV в. Сл. Н. Е.), Заедно с землянки и колиби, от трупи са издигнати зърнохранилища - правоъгълни в план, лишени от прозорци, с двускатен покрив, издигнат от стълбове отгоре земя. През първите векове на нашата ера, с установяването на шинтоистката религия, основните светилища на Япония в Исе и Идзумо (550 г.) са били издигнати като зърнохранилища на обширни, камъчета, заобиколени от огради. С простотата и яснотата на своите проекти те поставиха основата на традицията на японската архитектура. Домакинската керамика придобила яснота на формите и строгостта на геометричния модел, ритуални бронзови мечове, огледала и камбани станали широко разпространени. През 4-6 век, с формирането на държавата Ямато (в центъра на остров Хоншу), са построени грандиозни кургани от владетели. Глинени фигурки за магически цели („ханива“), разположени на повърхността им - воини, свещеници, придворни дами, животни и др. - отличават се с живата спонтанност на мимиките и жестовете.

9 слайд

Периодът на Средновековието, продължил над хиляда години (VI-XIX век), е най-плодотворният за японското изкуство. Значително събитие в развитието на японската култура е запознаването с будистката вяра в края на V век. Заедно с писането и усъвършенстваната континентална култура, внесени от будистки монаси, новата религия поставя началото на контактите на Япония с останалия азиатски свят.

10 слайд

С разпространението на будизма започва интензивно изграждане на будистки манастири, датиращи от корейски и китайски образци. Най-известният е Хорюджи (края на 6 - началото на 7 век) - малък храмов комплекс, разположен извън град Нара, място, където са съсредоточени най-важните паметници на японския будизъм, както и най-старите дървени сгради в света. Храмовият ансамбъл включваше: многоетажна пагода, главният храм - апартамент (Златна зала), зала за проповеди, хранилище на будистки сутри, жилища на монаси и други сгради. Храмовите сгради са били разположени на правоъгълен площад, ограден от два реда стени с порти. Сградите са издигнати на основата на рамкова конструкция след греда. Колони и скоби, боядисани в червен лак, поддържаха масивен, извит едно- или двустепенен покрив. „Чудото на красотата“ на ансамбъла Horyuji се крие в удивителното равновесие и хармония на две сгради с различна форма - храм със светлината, извисяващи се покриви и обърната нагоре пагода, завършваща с шпил с девет пръстена - символ на будистки небесни сфери.

11 слайд

Друг важен феномен на японската скулптура от този период са фигурите на медитиращи или молещи се монаси, с душевен и подчертан реализъм, предаващ не само техните физически характеристики, но и духовен екстаз и концентрация на молитва.

12 слайд

Основното събитие в архитектурата на XII-XIII век. беше възстановяването на структури в старата столица Хейджо (съвременна. Нара), разрушени и изгорени по време на междуособните войни. И така, през 1199 г. Голямата южна порта на ансамбъла Тодайджи е възстановена и Дайбуцуден (Залата на Големия Буда) е възстановена.

13 слайд

14 слайд

15 слайд

16 слайд

17 слайд

Чайна церемония (чадо), философски „алпинеуми“, кратки и обемни триредови отражения (хоку) - всичко се култивира под знака на самовглъбяването и прозрението, под знака на огледалото. Ето как се провежда хилядолетната щафета на японската култура на японското изкуство, „програмирана” в древния мит за трите съкровища.

18 слайд

Икебана е традиционното японско изкуство на аранжирането на цветя. Буквално икебана е „цветя, които живеят“. В европейското изкуство съставянето на букет демонстрира умението на човека, който го е създал, докато създателите на икебана се стремят да разкрият в него не своите страсти и вкусове, не своята индивидуалност, а естествената същност на растенията, представени в икебана, дълбокия смисъл на техните комбинации и подредба - композицията като цяло. Освен това европейците в по-голямата си част се стремят към великолепие, елегантност, богатство на цветовете, докато японските майстори на икебана се стремят към изключителна строгост, дори лаконична форма, понякога се ограничават до два или три клона и обръщат специално внимание на най-простите и скромни растения. Тази форма на изкуство, която произхожда от Индия и прониква в Япония заедно с будизма от Китай, става широко разпространена в тази страна и започва да играе значителна роля в културния живот на нейното общество.

19 слайд

20 слайд

21 слайд

22 слайд

Именно в Япония икебана, излязъл отвъд ритуалния ритуал на поднасяне на символично значими цветя на Буда и почитаните предци, се превърна в специален вид изкуство, което беше широко въведено в различни сфери на обществения живот. Простотата като знак за оригиналност и особеност като знак за цялото са кредото на истинските художници на икебана. В този смисъл техните творения напомнят на японската хайку поезия: те се отличават със същата краткост, дълбочина и съвършенство. Изкуството на икебана в съвременна Япония е едно от най-популярните, признато е като символ на националната идентичност и като въплъщение на висок артистичен вкус, признат в целия свят.