Литературата има нужда от талантливи хора. Образование чрез дума

Талантлив читател не е човек, който чете много. И дори не някой, който предпочита научната литература пред популярната. Талантлив читател е човек, който умее да цени фантастиката и поезията.

Формиране на литературни предпочитания

В известната поема на Гогол има персонаж, който проявява изключителна любов към книгите. Но авторът отбелязва, че обича да чете не защото цени литературните произведения, а от любов да влага букви в думи, а думи в изречения. Авторът описа хобито на този герой не без сарказъм. В реалния живот, ако има такива личности, това е много рядко.

Талантлив читател е човек, който обича да чете книга, но не забравя съдържанието й веднага след като я прочете. Литературата е източник на духовно, морално и интелектуално обогатяване. Трябва да можеш да четеш. И тези, които са усвоили това изкуство, няма да бъдат увлечени случайно с произведения на изкуството. Следователно талантливият читател е любител на прозата и поезията, който е формирал свои собствени литературни предпочитания.

Фразата, чието значение разкрива тази статия, може да се използва по отношение на човек, който е изучавал повече от едно есе от руски или чуждестранен писател. Но за разлика от героя Гогол той се научи да анализира прочетеното.

Любов към книгите

Споменатият по-горе герой е Петрушка, лакеят на негодника Чичиков. Във връзка с това изразът „талантлив читател“ е неприложим. Синоним на това понятие е внимателен човек. Магданозът не е на загуба, за да разбере съдържанието на книгите. Той е еднакво нетърпелив да прочете буквара, молитвеника и френския роман. Но кой е талантлив читател? Синоним на това понятие е човек, който знае много за литературата. Който не чете безразборно, но знае как да избере от разнообразния книжен свят това, което наистина е интересно и необходимо за него.

Задължително четене на книги

Не напразно училищната програма включва произведения на руски и чуждестранни класици. За да развиете литературен вкус, трябва да прочетете повече от една книга. Едва след изучаване на определен брой есета се появява способността да се оцени качеството на тази или онази работа.

Как се научаваш да четеш?

Литературният вкус може да се сравни с ухото за музика. Един читател обича да чете качествена литература. Другият се интересува само от вълнуващия сюжет. Посредственият читател не е в състояние да оцени художествените средства, които авторът използва. Основната идея на творбата не му е достъпна. Той може да се сравни с човек, който е „настъпен от мечка“. С някой, който не различава хармонията от дисхармонията. Но за разлика от музиката, литературният вкус не е вроден. Може да се закупи.

И така, какво е значението на израза „талантлив читател“? Кой е това? Човекът, чел романите на Толстой, Достоевски, историите на Бунин и историите на Пушкин? Училищният минимум включва изучаване на книгите на великите класици. За да издържат успешно изпита, студентите четат произведения, включени в списъка на задължителната литература. Зетите се анализират, пишат се. След напускането на училище обаче не всеки обича да чете. Следователно понятието „талантлив читател“ не е приложимо за всеки човек, който е учил училищния минимум.

Изречение по изречение, страница по страница ... И във въображението на читателя се ражда цял свят от художествени образи. Той се потапя в него, живеейки живота на героите и съпреживявайки ги. Това състояние е познато на човек, който може да получи титлата „талантлив читател“. Значението на тази концепция е по-сложно, отколкото може да изглежда на пръв поглед. Талантлив може да се нарече читател, който има богато въображение, има на гърба си повече от дузина книги, знае как да прави разлика между класика и „материя за четене“. Способността да се разбере и анализира великото идва с опит. Помислете за способностите на внимателен читател, като използвате примера на добре познат роман.

Пример: "Учителят и Маргарита"

Романът спечели любовта на милиони читатели. Каква е уникалността на това произведение? Защо представлява интерес за хора от различни възрасти и образователни нива? В юношеството читателят се запознава със създаването на Булгаков и е очарован от мистичния характер на сюжета. С придобиването на житейски опит той е в състояние да оцени искрящия хумор на Булгаков. Но само един наистина талантлив читател има достъп до дълбоката философска идея на това произведение.

Идеята на романа се основава на библейска история. Само дълбоко мислещ човек може да оцени мъдростта на думите на Йешуа. Героят на Булгаков говори за малодушието като за най-страшния порок. Той загатва за неточността на записките на Матвей. Използването на евангелски мотиви позволява на автора да изрази своята морална позиция, оригинални възгледи за историята на християнството. Читателят, за когото тази книга беше една от първите, не може да схване идеята на романа. За да анализирате произведението, трябва да прочетете много критични статии, биографични произведения за писателя. Следователно четенето на книги не означава разбиране на тяхното съдържание. За да разберем термина „талантлив читател“, трябва да дадем друг пример от литературата.

"Престъпление и наказание"

Книгата на Достоевски се нарича образец на криминален роман. Това произведение наистина има всички белези на детективския жанр. Но думата „наказание“ тук по никакъв начин няма правен оттенък. По-скоро християнска. Расколников нарушава една от заповедите. Той действа според античовешката теория. И това почти го води до морална смърт. Вярата го спасява.

Трудно е да се разбере дълбочината на романа на Достоевски като тийнейджър. Талантлив читател може да се нарече човек, който след завършване на училище се връща към произведенията на класическата литература, сред които едно от най-важните е „Престъпление и наказание“, за да разгледа преживяванията на героите от висотата на живота и четенето.

Критик или четец?

Има ли разлика между тези понятия? Критикът е повече от талантлив читател. Използването на такова понятие в речта е доста разпространено. Критикът е специалист, който анализира произведения на изкуството и го прави професионално. Читателят е този, който обича да опознава артистичния свят на писателя. Оценката на професионалните критици е по-обективна. Техните статии са публикувани в учебници по литература. Имената на най-добрите от тях са включени в историята на литературата. Но си струва да си припомним, че нито проза, нито поезия не могат да съществуват без благодарен читател. Писателят не създава книгите си за известни критици. Публиката му е талантливи читатели.

За талантлив читател

Нека поговорим за читателя. Те рядко и малко говорят за него. И все пак читателят е незаменим човек. Без него не само нашите книги, но и всички произведения на Омир, Данте, Шекспир, Гьоте, Пушкин са просто една тъпа и мъртва купчина хартия.

Отделните читатели понякога могат погрешно да преценят книгите, но Читателят в голямото, колективно значение на тази дума - и освен това за повече или по-малко дълъг период от време - винаги има последната дума в оценката на литературно произведение.

Вярно е, че оценката на книгата, която е одобрена за определен период от време, се променя много често. Кабина, разположена наблизо, може да закрие кулата, стояща отдалеч. Но рано или късно осъзнаваме тази оптична илюзия и започваме да си представяме литературни ценности в по-правилен мащаб.

Времето минава, едно поколение наследява друго и всяко от тях по свой начин оценява литературното наследство, дошло до него. И ако прозаик или поет запази значението и тежестта си през вековете, това не се дължи на факта, че някога са били записани в редиците на гении и класици или увековечени от паметници, издигнати в тяхна чест, а защото новите поколения също ги признават за ценни и необходими до живот.

А има моменти, когато една книга, спокойно легнала на нашия рафт, постепенно и неусетно губи своя чар. Изглежда тя е унищожена, сливайки се с други като нея.

Жив човек, читател, решава съдбата на книгата.

Не трябва да забравяме за това, когато говорим за езика, за речника на поета.

Спомнете си как Лермонтов приближи стиховете на Хайне до сърцето на руския читател, превеждайки немски думи на такъв руски:

И дрямките, люлеещите се и хлабав сняг
Облечена е като халат.

Преводът на Тютчев на същото стихотворение от Хайне, много близък до оригинала, не предизвика у нас същата дълбока реакция и следователно не навлезе в руската поезия наравно с оригиналните стихове.

Думите и комбинациите от думи са свързани в нашето съзнание с много много от най-сложните асоциации и са в състояние да издигнат от дъното на душата ни цял свят от спомени, чувства, образи, идеи.

И въпросът тук е не само финото и задълбочено познаване на езика, какъвто е случаят с лингвистите.

В търсене на най-изразителната, уникална, незаменима дума, поетът или прозаикът се обръща не само към паметта, като лекар, припомнящ латинските имена на лекарствата.

Думите се намират в съзнанието ни по различен начин, отколкото в речниците, не поотделно, не по азбучен ред и не според граматическите категории. Те са тясно свързани с нашите разнообразни чувства и усещания. Гневна, остра, добре насочена дума няма да ни дойде в съзнанието, докато не се разгневим истински. Няма да намерим горещи, нежни, привързани думи, докато не сме пропита с истинска нежност. Ето защо Маяковски говори за извличането на ценната дума „от артезианските човешки дълбини“.

Това изобщо не означава, че поетът се нуждае от някои необичайни, изискани, претенциозни думи, за да изрази чувства.

Намирането на най-простата и в същото време най-точната дума понякога е много по-трудно.

Спомнете си описанието на една зимна вечер в разказа на Чехов „Атака“.

"Наскоро валеше първият сняг и всичко в природата беше под силата на този млад сняг. Въздухът миришеше на сняг, снегът хрускаше меко под краката ни, земята, покривите, дърветата, пейки по булевардите - всичко беше меко, бяло, младо и от тази къща те изглеждаха по-различно от вчера, фенерите горяха по-ярко, въздухът беше по-прозрачен, вагоните чукаха по-приглушено и чувство подобно на бял, млад, пухкав сняг питаше в душата заедно със свежия, лек мразовит въздух ... "

Това са обичайните, добре познати думи, които Чехов ни дава усещането за първия сняг. Къде е споменатото по-горе словесно „артезиански дълбини“?

В лирична концентрация, в оскъден и строг подбор на най-фините детайли, в ритъма, който ни отвежда в атмосферата на зимен вечерен град.

Всъщност най-простите думи са най-мощни, ако читателят ги възприеме с онази свежа непосредственост, характерна за поетите и децата.

Чехов на шега противопоставя всички претенциозни описания на морето с най-простата му дефиниция:

А в народния епос „Калевала“ заекът, който носи новината за смъртта на Айно, казва на семейството си, че момичето

Морето падна във влажното.

„Голямо море“, „мокро море“ - така би могло да се изрази всяко дете, което възприема света за първи път - голямо, силно и просто.

Възрастен може да намери по-сложни епитети, които да характеризират морето. Но щастлив е онзи, който успява да съчетае зрял опит с такава свежа и непосредствена визия за света.

В народния епос, в древногръцката поезия, в латинската проза, в надписите върху древни паметници, простите глаголи са пълни с движение и сила:

Дойдох, видях, спечелих.

И каква е силата и тежестта в реда на стихотворението на Лермонтов „Двама великани“ - в глагола „падна“, поставен в края на стиха, сякаш над стръмна скала:

Наглият ахна - и падна!

Поетът сякаш връща на думите първоначалната им свежест, енергия, пълнота - достойнства, които те не са притежавали, почивайки в бездействие на страниците на речниците.

В глагола "да се смея" има тътен на силен смях - "хо-хо-тат".

Отдавна сме свикнали с тази смееща се дума и, произнасяйки я бързо, я мачкаме, прикриваме ненаблегнати гласни.

И колко ясно и силно звучеше всяка негова сричка в стиховете на Пушкин:

Всичко върви, той се разхожда,
Интерпретира силно със себе си -
И изведнъж, удряйки челото с ръка,
Засмя се ...

Изглежда, че за първи път на тази дума е дадено необходимото пространство, за да звучи пълноценно. Поетичният метър ни кара ясно и ясно да произнасяме всички гласни. Неизбежната пауза след предишния стих създава онази тишина, след която затвореният в думата смях се търкаля като гръмотевица - „засмя се“.

Нашата прибързана, понякога небрежна разговорна реч, която използваме в ежедневието за утилитарни цели, често обезцветява и „обеззвучава“ думи, превръщайки ги в термини за услуга, в някакъв конвенционален код.

Писателят използва същите общоприети думи (въпреки че речникът му трябва да бъде много по-широк и по-богат от разговорния речник), но, майстор на занаята си, той знае как да сложи дума в редица други, така че да играе с всичките си цветове, да звучи неочаквано, тегло и ново.

И успява само ако самият той не е безразличен и непривикнал към думите, ако не само разбира значението им, но и си представя всичко, което им е вложено от „създателя на езика“ - хората.

Без да се страхува да наруши правилата на стила, Чехов в описанието си на първия сняг повтаря неведнъж думата „сняг“, което само по себе си - без епитети - може да каже много на читателя. Поетът вярва в силата на тази проста дума, тъй като в нея вярва възрастен или дете, неопитен в словесното изкуство, за когото думите са толкова осезаеми и тежки, колкото самите предмети. Но, разбира се, силата и очарованието на чеховските линии не е само в думата „сняг“. Имат миризмата на млад сняг, и меката му хрускане под краката, и звука на карета, заглушени от снега, и белотата на снега, и прозрачността на зимния въздух, от който фенерите горят по-ярко от обикновено.

Заедно с Чехов читателят не само вижда този първи „млад“ сняг, но чува скърцането му и вдишва чистия зимен въздух, миришещ на сняг и, изглежда, дори усеща студа на топяща се снежинка в дланта му.

И петте ни сетива реагират на онези прости и в същото време магически думи, които Чехов толкова внимателно използва в този пасаж.

Зимният му вечерен пейзаж събужда у читателите толкова много фини, скъпи за сърцето усещания, че те самите започват да си припомнят нещо свое - нещо, което Чехов не е посочил.

Читателят вече не е просто читател. Той става участник във всичко, което поетът е преживял и почувствал.

И, напротив, той остава безразличен, ако авторът е свършил цялата работа вместо него и така е дъвчел идеята, темата, образите си, че не му е оставил място за въображение. Читателят също трябва и иска да работи. Той е и художник - иначе не бихме могли да разговаряме с него на езика на изображенията и цветовете.

Литературата се нуждае от талантливи читатели, както и от талантливи писатели. Именно върху тях, върху тези талантливи, чувствителни читатели с творческо въображение, авторът брои, когато напряга всичките си умствени сили в търсене на правилния образ, правилния обратен ход, правилната дума.

Но не всяка книга кара читателя, дори и най-талантливия, да работи - мисли, усеща, гадае, представя.

В живота по някаква причина сме пленени, далечните звуци ни се струват особено поетични - далечният петел на петел, далечният лай на кучета, по който научаваме, че някъде отпред е село, далечен човешки разговор по пътя или фрагмент от песен, която ни достига отдалеч. За нас е интересно да видим непознати хора в гората край огъня, чийто пламък изтръгва техните индивидуални черти от полумрака. Вървейки по улицата, понякога не можем да устоим на изкушението да погледнем в осветения прозорец, зад който стои някакъв непознат за нас живот.

Ние се интересуваме от всичко, което събужда нашето поетично въображение, което е в състояние да пресъздаде цялата картина в малко подробности.

Препрочитаме Таман безкрайно много пъти, написани по такъв лаконичен, прост и строг начин, както само поетите пишат в проза. Но нещо в тази история винаги остава за нас загадъчно, невиждано, подслушано.

Нямам предвид някакви хитри пропуски или чисто фини намеци, които често се използват от претенциозни писатели, които искат да придадат някакъв сумрак загадъчно значение на това, което би изглеждало примитивно и дори плоско при ярка светлина.

Не, говорим за сложността и дълбочината на изображението, мисълта, усещането, при които не е толкова лесно да стигнете до дъното.

Какво, изглежда, е сложно в портрета на Катюша Маслова, нарисуван от ръката на Лев Толстой? Но ние безкрайно препрочитаме страниците, посветени на нея, за да разберем, за да видим какво точно в този образ на младо момиче с толкова щастливи, леко наклонени, „черни като мокро касис“ очи, а след това жена затворник с бледо подуто лице беше толкова изумена и ни вълнуваше за цял живот. Ние само гадаем и затова се опитваме да прочетем между редовете на романа на Толстой какво се случва в душата й след трудна и мъчителна почивка, как и кога се е пробудила първата ѝ, така жестоко потъпкана любов, дали ще приеме изкупителната жертва на Нехлюдов или ще намери за себе си някакъв вид друг начин, по-труден и по-висок. Всички тези въпроси не престават да ни тревожат до последните страници на книгата. И дори след като приключим с четенето до края, има още много работа за нашето въображение и мисъл.

И тъй като авторът ни кара да чувстваме, мислим и си представяме толкова много през целия роман, ние не пропускаме нито една дума в текста, ние алчно улавяме всяко движение на героите, опитвайки се да предскажем обратите на тяхната съдба.

Според сложни, вътрешно логични, но в същото време закони, които не се поддават на изчисляване на далновидност, се развива съдбата на героите в разказите на Чехов „Двубой”, „Историята на неизвестен човек”, „Три години”.

И се опитайте да познаете предварително как и къде ще ви доведе М. Горки в „Отшелникът“ или в „Историята на несподелената любов“.

И в нашето съвременно изкуство можете да намерите много истории, стихове, филми, които дават възможност на читателя и зрителя да бъдат пълноправни участници в реалността, която художникът създава.

Пътят на Григорий Мелехов е труден и противоречив. Трудно е да се предопределят - въпреки цялата им редовност - обратите на съдбата на героите от „Ходенето в мъки“. В целия поетичен разказ, от първия ред до последния, Никита Моргунок търси „страната на Муравия“, а с него читателят се лута по „хиляда пътища и пътища“, споделяйки с героя на поемата за медитация и безпокойство.

Досега обаче дори в нашата фантастика и поезия не са преведени „совалкови“ коли, които отвеждат читателя не само до предварително определена цел, но и по предварително определен маршрут, който не обещава нищо ново, неочаквано и непредвидено.

Читателят и неговите фантазии нямат нищо общо с толкова утъпкан път.

А самият автор в процеса на такова писане трудно може да намери или открие нещо ценно и значимо за себе си, за живота, за изкуството. По същество такива лесни пътища минават живота и изкуството.

Читателят получава само капитала, който е вложен в произведението от автора. Ако по време на работата не са изразходвани нито реални мисли, нито истински чувства, нито запас от живи и точни наблюдения, въображението на читателя също няма да работи. Той ще остане безразличен и ако се премести за един ден, то утре ще забрави краткосрочното си хоби.

Когато завесата се повдигне в театъра или се отвори книга, зрителят или читателят е искрено настроен да вярва на автора и актьора. В крайна сметка по тази причина той дойде в театъра или отвори книгата, за да повярва. И не е виновен, ако загуби доверие в пиеса или книга, а понякога, по вина на пиеса и книга, в театър и литература.

Зрителят е готов да се отдаде на скептицизъм, може да загуби доверие в слепените бради и боядисани гори, ако след няколко минути от представлението не е зает вътрешно, не следи развитието на сюжета, разрешаването на житейски проблем, ако не се вълнува и не се интересува. Наблюдавайки връзката между героите, зрителят забравя, че те са измислени, измислени. Той плаче заради трагичната съдба на любимите си герои, радва се на победата на доброто и справедливостта. Но неверността, баналността или неизразимостта на случващото се на сцената веднага го кара да бъде предпазлив, превръща актьорите в жалки комици, разкрива всички евтини реквизити на сценичната обстановка.

Как да станете добър ЧИТАТЕЛ

Съвети за изложби на книги за тийнейджъри

„Литературатакасъщототрябваталантливи читатели,

катоиталантливписатели ".

СамуелЯковлевич Маршак

Книгата е едно от най-великите чудеса на света, невероятно изобретение на човечеството.

Оказва се, че четенето също трябва да се научи, тогава това е и радост, и полза.

1. Ангажирайте се пътуване в история на книгите .

Невъзможно е да стане добре четец без знания истории книги . Проучване нея .

Тази държава е древна и същевременно млада. Младите читатели ще могат да научат за историческата роля на книгата от античността до наши дни, за нейното значение за формирането на човешката духовна култура, да добият представа за великите книги от древността и известни книжовници, да посетят различни страни и епохи, които играят важна роля съдбата на книгата. И не забравяйте да се „запознаете“ с библиотеките от миналото и съвременните храмове на мъдростта.

Литература:

1. Е. Л. Немировски. Пътуване до произхода на руската типография: Книга за студенти. - М.: Образование, 1991. - 224 с.: Ил.

2. А.Г.Глухов. ... Звучат само букви: Съдбата на древните библиотеки. - М.: Книга, 1981. - 208 с., Ил.

3. Голубева О. Д. В света на книжните съкровища. - Л.: Лениздат, 1988.-272 с.

4. Е. Осетров. Приказката за Друкар Иван и неговите книги: За начална училищна възраст. - М.: Малиш, 1983. - 95 с.: Ил.

5.И. Павлов. Относно вашата книга. - Л.: Детска литература, 1991. - 113 с.: Ил. - (Знаете и можете да)

6. Електронна презентация „Вашата скучна градина за книги“. / Библиотека МОУ Средно училище No 3, Шумерля, 2010.

2. Научете се култура четене . Култура четене — това е

• умениеот себе сиработаоткнига;
• знанияприемирационаленчетене;
• внимателенповедениеда секнига;
• умениеконцентратнатом,каквочи-стопилка;
• способността за бързо намиране на необходимите книги в библиотеката и др.
• Способност едновременно: разбиране, въображаване, преживяване на прочетеното.

Се сдобиятвсичкотова.

Книгапреподавалекувадуша,насърчава вкусаформиизгледи ...Читателски талант— това енепростоестественподарък,иотноворезултатинаттруд.

• Как можете да се научите да се наслаждавате на умението на писателя, дълбочината на неговата мисъл, а не просто да „поглъщате“ книги, да изпълнявате скучна задача?
• По какво истинската книга се различава от фалшивата, а талантливата от сивата?
• Как да започнем работа по резюме?
• Какви са техниките за бързо четене?
• Как да съставя правилно оферта, да направя списък с референции, план, синопсис?

Тийнейджърите могат да намерят отговори на тези и много други въпроси в предложените публикации, използвайки важните съвети на специалистите.

Читателският талант е един от онези редки таланти, които всеки може да развие в себе си. И тогава човек ще се научи да прилага знанията, получени от книгите в живота. С една дума, той ще придобие таланта на читателя.

Литература:

1. И. Я. Линков. Вие и вашата книга: Книга за четене. - М., Просвещение, 1981. - 142 с.

2. Приятел съм с книгата // Детска енциклопедия, 2009, No 3, 72 с.

3. Информация и вие. // Детска енциклопедия, 2007, No 3, 56 с.

4. Преподавател по библиотека / Библиотека MOU Средно училище № 3.

5. Тайните на успешната работа с печатни медии: Библиотечен урок за ученици в гимназията. Електронно представяне. Библиотека MOU средно училище № 3.

6. „Метод на водене на бележки. Урок в библиотеката Електронна презентация. Библиотека MOU средно училище № 3.

7. Пътуване в детска интернет библиотека урок Електронна презентация. Библиотека MOU средно училище № 3.

3. Направете приятели от енциклопедии , справочници , речници .

Навигирайте в поток информация помага справка литература . то енциклопедии , речници , справочници .

Контакт да се него .

Предлаганите уникални издания ще станат верни спътници на вълнуващо пътешествие из планетата на знанието. Лаконичен текст, илюстрации ще ви помогнат лесно да научите сериозна и полезна информация за човека и Вселената, за изчезналите цивилизации и необичайни природни явления, за животните и растенията и много други. И, разбира се, те ще бъдат полезни на студента в продължение на няколко години обучение.

Лихваприсъстваизданиянасерия„Всичкоотносновсичко ",„Ударивреме ",„Енциклопедиязадеца ","СЗОима кой на света ",„100известен ",„100страхотно "," Всичко за всичко "," Аз научавам света "," Енциклопедия за деца ",

Енциклопедии„Какво е, кой е“, „Велика руска енциклопедия“, „Велика енциклопедия на Кирил и Методий“ (CГ), „Великата съветска енциклопедия (CД)други.

Полезна информация и надеждни научни факти могат да помогнат на тийнейджър да разшири своя кръгозор.

1. Уебсайтът на Руската държавна детска библиотека се нарича BiblioGuide (www.bibliogid.ru и www.biblioguide.ru).
2. Библиотека на Максим Мошков,
3. Интернет библиотека на Алексей Комаров,
4. Уебсайтът на Международната асоциация за четене (www.reading.org
5. Електронни библиотеки "ImWerden" и "Бестселър" - това е непълен списък на електронните библиотеки, до които има свободен достъп.

4. Прочетете книги , проверено безшумен .

Чрез избор книги за четене , особено предпочитание върни го теми , който използва популярност в много поколения читатели .

Тук се предлагат най-добрите книги за деца, издържали изпитанието на времето: те са били прочетени от майки и бащи, баби и дядовци ... Тези публикации наистина съставляват „златния кръг“ на четенето: А. Пушкин „Стихотворения“, Й. Берн „Петнадесетгодишен капитан ", А. Грийн" Алени платна ", М. Рийд" Конникът без глава ", Н. Гогол" Вечери във ферма край Диканка ", чудо", В. Шекспир "Дванадесета нощ", Л. Толстой "Младост", G Troepolsky "White Bim Black Ear" и много други.

Литература:

1. Сто любими книги: Златният списък за детско четене // Детска енциклопедия, 2008, No 9, 88 с.
2. Антология на световната детска литература. / Многотомник изд. - М., Аванта, 2003.
3. Книги в препоръчания списък на проекта за успешно четене
   1. „Заветният списък“ на М. Н. Пряхин [имейл защитен]

Изкуството да си читател е безкрайно изкуство, това умение се усвоява през целия живот. Полезни съвети от книгите, предлагани на изложението, ще ви помогнат да станете ДОБРЕЧИТАТЕЛ.

Колко книги са прочетени, няма значение, но има значение за много дълго време: ежедневно, нощно четене, нощно - със запалена лампа - през прозореца. И докато кръгът от лампата на кръглата маса се изключва едва в късна зора, на кръглата и светла Земя, планета, обитавана от читатели, всичко е в ред.

Борис Слуцки

Изложбата е подготвена от библиотекаря Лоскутова А.В.

\u003e Композиции по теми

Какво означава да си талантлив читател

Да бъда добър читател, мисля, е толкова талант, колкото и добър писател. Може да се научи, както всичко останало на света. Но талантът е талант. Когато човек отвори нова книга, той открива нов свят за себе си, напълно нов, за разлика от всички предишни, където той е преживявал, се борил, обичал, забавлявал се, танцувал и се радвал на всяка прочетена дума, всеки момент с героите. Талантлив читател няма да сравнява вече прочетеното с нова книга, която вече е пред него. Той не е критик, той е читател. И чете за удоволствие, за да се наслади на всеки нов ред от добра книга и да се наслади на литературния дар на автора, ако има голям късмет.

За разлика от критиците, читателят просто трябва да се наслади на книгата като такава, да я прочете с душата си, а не с ума си. Тогава можете да разберете много по-добре от най-опитните критици какво точно е искал да каже авторът в работата си. В крайна сметка, каквото и да казват, всеки писател пише своите произведения, за да не бъдат прочетени от някой известен критик днес или в бъдеще. Най-често основната аудитория на всеки автор са талантливи читатели или просто добри читатели. Затова всеки път, когато талантлив читател отвори нова книга, той знае, че тя е написана за него. Вероятно затова той получава голямо удоволствие от процеса на четене.

Талантлив читател винаги взема нещо ново за себе си, той не просто чете книга, той живее живота на героите. Той живее с тях техните победи и поражения, учи се от грешките им, пътува с тях и става по-силен. Истински талантлив читател във всяка добра книга намира част от себе си, нещо, което му липсва. Например той намира съвет, от който наистина се нуждае, или герой, който е изключително подобен на него. Понякога той може да се види отвън в описанието на герой. Това не винаги е главният герой, може да бъде всеки. Но да се видиш отвън понякога е много полезно.

Талантлив читател никога няма да спре да чете, защото знае какъв прекрасен свят могат да се отворят книги за читателя. Той знае, че в разкази, разкази, новели и стихотворения може да се намери много повече, отколкото във вестници. Той знае, че произведенията на велики писатели могат да помогнат много повече от книгите по психология. Талантлив читател, въпреки всичко това, търси не само ползата от четенето, основната му цел е удоволствието. Затова той може да бъде наречен гурме четене, тъй като се радва на добри книги, изпитани или свежи, но винаги, разбира се, трогателни и интересни.

Литературата се нуждае от талантливи читатели, както и от талантливи писатели. Именно върху тях, върху тези талантливи, чувствителни читатели с творческо въображение, авторът брои, когато напряга всичките си умствени сили в търсене на правилния образ, правилния обратен ход, правилната дума. Художникът-автор поема само част от работата. Останалото трябва да бъде допълнено от въображението на художника-читател. Но не всяка книга кара читателя, дори и най-талантливия, да работи - мисли, усеща, гадае, представя. Добър читател: той винаги чете, всеки ден и не може без него, чете различни книги (научно-популярни, исторически, художествени и други) знае как да търси книгата, от която се нуждае, разбира и разбира прочетеното. Истинският читател не обича книгата като нещо (понякога доста скъпо) и я оценява не само заради информацията, която може да бъде извлечена от нея. За истинския читател книгата е живо същество, с което можете да общувате и към което можете да се обърнете всеки момент. Истинският читател знае как да използва в живота това, за което е чел в книгите. Необходимо е да се чете и разбира, защото избраната литература дава радостта от откритието, помага да изпитваме високи чувства, прави ни по-умни, по-добри, по-добри. Не само писателят трябва да бъде талантлив, но и читателят. Образование чрез думата За уменията За талантливия читател Нека поговорим за читателя. Те рядко и малко говорят за него. И все пак читателят е незаменим човек. Без него не само нашите книги, но и всички произведения на Омир, Данте, Шекспир, Гьоте, Пушкин са просто една тъпа и мъртва купчина хартия. Отделните читатели понякога могат погрешно да преценят книгите, но Читателят в голямото, колективно значение на тази дума - и освен това за повече или по-малко дълъг период от време - винаги има последната дума в оценката на литературно произведение. Вярно е, че оценката на книга, която е одобрена за определен период от време, се променя много често. Кабина, разположена наблизо, може да закрие кулата, стояща в далечината. Но рано или късно осъзнаваме тази оптична илюзия и започваме да си представяме литературни ценности в по-правилен мащаб. Времето минава, едно поколение наследява друго и всяко от тях по свой начин оценява стигналото до него литературно наследство. И ако прозаик или поет запази значението и тежестта си през вековете, това не се дължи на факта, че някога са били записани в редиците на гении и класици или увековечени с паметници, издигнати в тяхна чест, а защото новите поколения също ги признават за ценни и необходими до живот. А има моменти, когато една книга, спокойно легнала на нашия рафт, постепенно и неусетно губи своя чар. Той като че ли е унищожен, сливайки се с други като нея. Жив човек, читател, решава съдбата на книгата. Всички струни, които авторът притежава, са в сърцата на читателите. Авторът няма други струни. И в зависимост от качеството на свиренето на тези струни, те реагират в душите на хората или тъпо, после силно, после силно, после тихо. Не трябва да забравяме за това, когато говорим за езика, за речника на поета. Спомнете си как Лермонтов приближи стиховете на Хайне до сърцето на руския читател, превеждайки немските думи на такъв руски: И тя спи, поклаща се и със свободно течащ сняг Тя е облечена като халат1. Преводът на Тютчев на същото стихотворение от Хайне, много близък до оригинала, не предизвика у нас обаче еднакво дълбок отговор и следователно не навлезе в руската поезия наравно с оригиналните стихове. Думите и комбинациите от думи са свързани в нашето съзнание с много много от най-сложните асоциации и са способни да издигнат от дъното на душата ни цял свят от спомени, чувства, образи, идеи. И зависи от това, което самият автор има в сърцето и душата си и колко притежава онази мощна словесна клавиатура, която задвижва струните на сърцата на читателя. И нещото