Парк сергиевка каменна глава на картата. Мистерията на каменната глава от Сергиевския парк

Септември 2012 г.

Затворете прозорец

... Рицар на кон се вози през нощно поле. Черно-сини облаци се вихрят мрачно. Зловещата лунна светлина изтръгва ужасна маса от мрака. Ездачът я заобикаля и се разкрива ужасна гледка - чудовищен хълм се оказва гигантска глава в каска. Ято черни врани се разпръсква с крякане, докато съществото повдига клепачите си. Най-силният вятър, който избухва от устата й, почти събаря юнашкия кон ...

Така се появява легендарната „жива глава“ от стихотворението на Александър Сергеевич Пушкин „Руслан и Людмила“. В стихотворението има много магия - и злата вещица Наина, и коварната брада Карла Черномор, и вълшебните градини, и прекрасната шапка-невидимка, и мечът, който няма равен в битката. Но образът на гигантска жива глава е един от най-удивителните и фантастични. Какво вдъхнови поета да създаде такова невероятно творение?

За отговора на тази загадка отиваме до най-близкото предградие на Санкт Петербург - до парк Сергиевка, разположен в околностите на града, на границата между Стария Петергоф и село Мартишкино.

Паркът Сергиевка или бившето имение на Лайхтенберг е уникален паметник на историята и културата от 19-ти век. И до днес имението и околностите му са изпълнени с много загадки, които тепърва ще бъдат разгадани от потомците. Това необикновено място винаги е привличало хора, сред които е имало много забележителни личности. Според една от версиите през юли 1818 г. младият Александър Пушкин е посетил тук ...

... Паркът все още е красив и загадъчен въпреки известно пренебрежение. Изглежда, че нещо необикновено очаква пътешественика на всяка крачка. Слизаме по пътеката по коритото на река Кристателка, течаща в един от дълбоките, облицовани с валуни дерета, които пресичат парка към залива. И сега старите смърчове се раздалечават и изведнъж се открива необикновена гледка!

Това е огромен гранитен камък с глава, бликащ в самата му основа. Изглежда, че израства от склона, водещ към дерето. Чертите на масивно каменно лице са поразителни с изразителността си - ясно и лаконично очертани, властни, носят печат на величие и дълбока тъга.

Може би така се е появил този паметник преди почти два века на Пушкин, а в стихотворението „Руслан и Людмила“, завършено две години по-късно, се появява магически сюжет, вдъхновен от впечатленията от видяното ...

Но чий образ е тази невероятна масивна каменна скулптура всъщност? Нейната история е забулена в мистерия и има различни версии за външния й вид.

„Главата“ е пряк роднина на „Камъка на гръмотевицата“ - този, който служи като основа за пиедестала на скулптурата на Петър Велики, „Бронзовия конник“, възхваляван от Пушкин. Произходът му е свързан с моренни отлагания, появили се след топенето на ледника, настъпило преди около 15 хиляди години.

Друг известен „роднина на Главата“ се намира в имението на прадядото на Пушкин, Ханибал в Суида (квартал Гатчина в Ленинградска област). В парка има камък, в който по нареждане на собственика е издълбан огромен градински стол. Интересно е, че в село Петровское (резерват Пушкин в Псковска област) една от забележителностите на централната, най-красивата част на парка е и голям камък, върху който според легендата Абрам Петрович уж обича да седи. За него може би това не беше просто почивка по време на разходка. Ако Абрам Петрович наистина е роден в Етиопия и е потомък на нейните владетели Бахар-Негаши, тогава той, подобно на своите предци, може да смята тези огромни камъни, паднали от небето, за свещени.

Има няколко хипотези за създаването на самата скулптура. Различните източници го наричат \u200b\u200bпо различен начин - „Старец“, „Глава на Самсон“, „Глава на Адам“, „Русич“.

Според една от легендите, удивителна творба е създадена около 1800 г. по заповед на император Павел I от архитект Ф. Брауър. Големият метален шлем на рицаря, който не е оцелял и до днес, е бил прикрепен към дупката на моста на носа.

Според друга, това е главата на Петър I, издълбана от майстор от гранитната фабрика в Петерхоф, чието дете е уж кръстено от самия император ... Най-вероятно никога няма да успеем да разберем истинското име и първоначалната цел на удивителния паметник. Също така не е известно със сигурност дали мистериозната каменна глава всъщност е служила като прототип за „живата глава“ в стихотворението на Пушкин или обратно, след като стихотворението е публикувано, е създадено като вид илюстрация в камък.

Но е безопасно да се каже, че някоя от версиите вече е свързала тези места с удивителното приказно творение на Пушкин с духовна нишка. Освен невидима духовна нишка, те са свързани с имената и съдбите на други прекрасни синове и дъщери на Русия. Тази област помни Шишкин, Репин, Левитан, Сомов, семейство Беноа, писателите Некрасов, Панаев, Толстой, Тургенев, Щедрин, композиторите Рубинщайн и Глинка - авторът на операта Руслан и Людмила, чиято премиера е била преди 170 години, на 27 ноември 1842 г., на сцената на Болшой (каменния) театър в Санкт Петербург.

Винаги ще имам специално отношение към Петерхоф, неговите ансамбли от дворци и паркове, поради приятните детски спомени от редовните пътувания до там. Харесва ми да се връщам на това място, да изследвам до болка познати имения и имения, да се разхождам по едва утъпкани пътеки между вековни дъбови дървета и да търся нещо ново отново и отново. Един от тези тайни, неочевидни кътчета е любимият ми парк Сергиевка.

Паркът Сергиевски или паркът на имението Лайхтенберг е не-туристически Петерхоф, известен най-вече със своя дворец с много фонтани. Ако се вгледате внимателно, Сергиевка се намира в Стария Петергоф, тоест по-далеч от Санкт Петербург, отколкото Петродворец. И основната характеристика на Стария Петерхоф е масата градини, за които изглежда е забравил целият свят, като се е отказал от красиви сгради с удивителен дизайн, които да бъдат разкъсани от времето и природата. Но може би именно тази автентичност прави Сергиевка специално пространство.

Малко история

Първоначално нямаше парк като такъв. Имаше обикновена гора, в която земята беше купена от А. И. Румянцев, политик и лидер на Великите времена. Ако той е построил някакъв имот за себе си тук (и най-вероятно го е направил), сега от него няма и следа. С името на внука на първия собственик на тази земя - Сергей Румянцев - паркът е кръстен "Сергиевка". По-късно имението е продадено на Кирил Наришкин, фигура в двора на императора, но малко след смъртта му територията е закупена от цар Николай I за дъщеря му и нейния съпруг, херцог на Лайхтенберг. По поръчка на тази семейна двойка, архитектът Андрей Штакеншнайдер проектира и построи на територията на "Сергиевка" селски дворец, сгради за слуги, църква и градини.

След революцията, през 20-те години на миналия век, „Сергиевка“ получава статут на природен паметник, а имението с всички съседни сгради е прехвърлено на разположение на Ленинградския университет. Паркът все още е тяхна собственост, за което свидетелства табела на завоя към двореца.

"Сергиевка" е сериозно повредена по време на войната и почти всички сгради на територията не са напълно възстановени. Ще забележите това веднага, щом влезете в парка.

Как да стигнете от Санкт Петербург

Можете да стигнете до това прекрасно място с влак или автобус от югозападната част на Санкт Петербург или със собствена кола.

С автобус

Най-бюджетното и удобно пътуване се предлага от автобус № 200. На него за 60 рубли ще стигнете от метростанция Автово директно до Сергиевка за 60–80 минути, в зависимост от наличието на задръствания при излизане от града.

Има и други автобуси, които пътуват от града към Сергиевка, но никой от тях не спира в близост до метростанции, а в някои случаи ще трябва да смените влаковете. В Avtovo ще намерите автобуси и микробуси от отсрещната страна на изхода на гарата, до които можете да стигнете чрез пешеходен подлез.

С микробус

Освен обществени автобуси има и търговски автобуси - микробуси. Можете да стигнете и от Автово с микробуси със следните номера: 401, 401A, K300. Ще трябва да платите около 80–85 рубли. От метростанция "Проспект ветерани" за по-малко време до "Сергиевка" има микробус No K343. За пътуването ще платите 70 рубли.

Във всеки случай вашата крайна точка ще бъде спирката „Биологичен институт“, която се намира точно до „Сергиевка“. Всички тези автобуси и микробуси минават през Стрелна, Петродворец и Стари Петергоф, така че ако някое от тези места е вашата отправна точка, можете да скочите на транспорта от всяка спирка на магистрала Петерхоф.

С влак

Най-много обичам да пътувам до Петергоф с влак: винаги има къде да седнете, има почти всички железопътни гари близо до всяка атракция, това е относително евтино и не изисква трансфери. "Сергиевка" се намира до гара Университет (на същото място, където се намират някои от факултетите на Държавния университет в Санкт Петербург и неговото общежитие), на 50 минути с влак от града.

За да се качите на този влак, ще трябва да пристигнете на Балтийския вокзал (метростанция Балтийская) или да вземете влак близо до метростанция Ленински проспект, но там ще трябва да отидете малко по-дълго до гарата. Пътуването с влак ще ви струва 72 рубли, а действителното разписание можете да видите на линка. Билети за влак могат да бъдат закупени само в касата на гарата.

Паркът се намира почти непосредствено зад гарата, но ще ви отнеме около 30 минути, ако се разходите спокойно, за да стигнете до основните забележителности. Можете да влезете в парка отстрани на гарата, въпреки факта, че входът в парка не е посочен на картата.

С кола

Когато планирате пътуване до Сергиевка, за да не прекарвате твърде много време на път, трябва да запомните някои нюанси. По-близо до 16 часа от града в посока Ораниенбаум и съответно куп коли се втурват към нашия парк: хората се прибират от работа от града. От около 16:00 до 19:00 часа през делничните дни един от основните югозападни алеи на Санкт Петербург (Stachek и Peterhof) просто стои. А именно върху тях ще трябва да преминете определена част от пътя. Ако изведнъж (!) Останете в Петерхоф през нощта, не забравяйте, че през делничните дни сутрин (и в неделя вечер през лятото) същите тези участъци от пътя са натоварени в посока на Санкт Петербург.

Излизайки от центъра на града, ще прекарате не повече от час по пътя, разбира се, ако не забравите за съветите, които ви дадох по-горе. Алтернативен вариант е да карате около една четвърт от пътя по WHSD (Западния високоскоростен диаметър), тоест по платния път. Това ще ви струва около 200 рубли. Но по този начин няма да можете да видите от прозореца нито Петродворец, нито Катедралата и Павел, нито очарователните къщи на Петерхоф ... Като цяло вие сте съдията, но в този случай винаги можете да напуснете WHSD в Стрелна и по този начин да уловите всички красоти на региона.

Паркинг

С този момент няма да имате проблеми дори през уикендите: наблизо има много място за напускане на колата и няма да се налага да плащате нищо. Първо, има малко поле точно срещу улицата от завоя към Сергиевка, където можете да паркирате. На второ място, има опция да спрете точно на пътеката, която завива към парка (пътят се простира на около 150 метра до бариерата).

Основните забележителности на парка

Въпреки факта, че паркът е много малък (особено в сравнение с най-известния), има какво да се види в него, дори ако почти всички сгради са в доста лошо състояние.

Не забравяйте, че основната придобивка на парка е природата и разхождайки се тук можете да прекарате няколко часа, наслаждавайки се на околната красота.

Лайхтенбергското имение

Това е първата сграда, която ви среща, когато влезете в парка. Ясно се вижда от автобусната спирка, която е обърната към главната фасада на двореца. По този начин можем да си представим, че от прозорците му се разкрива прекрасна гледка към Финския залив за благородни хора.

Имението има различни сгради, също недостъпни за оглед отвътре: кухня, спалня (за прислугата) и други, разпръснати тук-там из парка. Но, разбира се, те не изглеждат толкова интересни и привлекателни като двореца. За съжаление са възстановени само две фасади: основната и тази, която може да се види на входа на парка. Но, както вече казах, такова състояние на стените, олющената боя и порутените колони придават на целия ансамбъл уникален чар.

Глава

Въпреки че първоначално този парк е построен около имението и е кръстен дълго време в нейна чест, основната атракция е далеч от имението и не се разхожда по тесни горски пътеки. Визитната картичка на "Сергиевка" е огромна каменна глава, която гледа изпод земята към преминаващите посетители. Около нея има много легенди, но никой не знае със сигурност как и защо е била изсечена тук.

Според основната версия той е построен по образа на Великия в знак на благодарност за благословията на семейството на скулптора. Харесва ми повече историята, която ми беше разказана в детството: казват, че за тази глава написах в Руслан и Людмила.

Сега по-голямата част от главата е погребана под земята, но някои историци и изследователи смятат, че скулптурата не е завършена, тъй като лицето не е финализирано. Както и да е, тази глава е една от основните загадки на Петерхоф. За да намерите тази глава на Адам (можете да я наречете и Старейшина или Русич), трябва да обиколите двореца, да слезете по стълбите след него и да прекосите потока. Там ще я видите.

Плаж на езерото Зеленка

Мога само да гадая защо това езеро е наречено така. Предположенията обаче са съвсем очевидни - те веднага ще дойдат в съзнанието ви веднага щом видите това място на живо. Първо, водата тук е зелена поради малката дълбочина и растенията, които се виждат на дъното. На второ място, езерото е заобиколено от дървета, чиито клони през лятото са покрити със смарагдова зеленина, отразяваща се на повърхността на водата.

Плуването тук е съмнително удоволствие, особено за скърцащите момичета, но през летния сезон някои особено отчаяни туристи могат да се насладят да се пръскат в този воден басейн. Честно казано, мога да кажа от собствения си опит: определено можете да плувате тук, което не може да се каже за Финландския залив, на 7 минути пеша от парка. За съжаление в този район тя прилича повече на огромна локва, отколкото на част от морето.

Църковни руини

Ако след като влезете в парка, тръгнете направо на около 250 метра покрай обслужващите сгради, ще се натъкнете на руините на четирите стени на стара църква, която просто е останала в такова окаяно състояние след войната. Първоначално историците предполагаха, че това е католическа църква, но тъй като регионът все още беше далеч от западното християнство, тази версия беше плитка. Скоро намериха потвърждение, че църквата е православна: на една от плочите, която, честно казано, аз самият не можах да намеря (може би беше премахната отдавна), бяха написани думи на църковнославянски.

Тези руини са специални, защото можете да се качите в тях и да направите снимки на вратата, издълбаните шарки по краищата на които са останали непокътнати.

Собствена вила

Формално дворецът и околностите не са част от „Сергиевка“, но поради близкото местоположение посещенията на двата ансамбъла обикновено се комбинират. Основната атракция на Собствената дача е дворецът, чието изграждане е завършено до началото на управлението на княгиня Елизавета Петровна. По-късно, след сто години на запустение, той е представен на Царевич Александър Николаевич от баща му. По време на съветската епоха тук е имало музей. Сега, за съжаление, човек не може да се доближи до имението поради наскоро започналите реставрационни дейности (от които сградата се нуждае в продължение на няколко десетилетия), но дори и заради оградата е ясно, че това място е един от архитектурните шедьоври на Санкт Петербург и околностите му. Могъщите атланти държат издълбана фасада, а таванското помещение на третия етаж почива на високи колони.

Има и тъжна история зад бързия упадък на парка - този район е бил подложен на жестоки обстрели по време на Великата отечествена война. И ако Долният парк на Петерхоф скоро е построен, тогава, както виждате, реставраторите са се доближили до културното наследство на Стария Петерхоф съвсем наскоро.

В допълнение към двореца, в парка на дачата на Царевич бяха засадени изящни градини, красиви криволичещи пътеки бяха оградени и заобиколени от валуни, имаше и малка църква на Света Троица специално за царския син, която също дълго време беше в окаяно състояние. Сега реставрацията на църквата е почти завършена, има служби и празници.

В близост до "Сергиевка" има много интересни места, за които обикновеният турист не знае и където екскурзионните автобуси няма да го отведат. Освен това в околностите има не по-малко забележителности, за които всички и всички пишат. Искам да ви разкажа за две места: едното, почти непознато в света на пътешествениците, и второто, много популярен дворцов ансамбъл.

Дача Беноа (на 1,5 километра от "Сергиевка")

Това е цял комплекс от сгради, направени в стила на руската архитектура с елементи от Северното модерно (Art Nouveau). И, за съжаление, сега е в аварийно състояние (по-лошо от това в Сергиевка). От документите и табелите в къщите може да се разбере, че те принадлежат към ансамбъла на Собствената дача, но са на голямо разстояние от него. Останките от село Бобилская, обявено за културно наследство на Петерхоф, сега просто стоят и са унищожени пред очите ни. В този район имаше много повече къщи, но някои от тях се срутиха поради пожари, а други бяха разрушени по време на войната. Тези имения са кръстени така, защото са проектирани от архитекта Леонти Беноа за различни влиятелни фамилии от неговото време.

Дачите се намират точно на брега на Финландския залив, най-лесният начин да ги намерите е на адрес: улица Приморская, сграда 8, сграда 2. Ако стигнете до "Сергиевка", и тук няма да можете да се разхождате: повярвайте ми, тези сгради само допринасят за тъжната и мистична атмосфера Старият Петерхоф.

Ако се скитате наоколо, можете да намерите руините на някои други сгради. Можете да влезете в една от сградите през счупена врата, но бъдете много внимателни: половината от къщата вече е рухнала, така че всичко е на ваш риск и риск. Разбира се, в цяла Русия има много подобни места, но кой знае колко дълго са оставени тези къщи? В момента се работи активно за планиране на реконструкцията на вили и околните градини ...

Ораниенбаум (7 километра от "Сергиевка")

Ораниенбаум е истинска царска резиденция на територията на село Ломоносов и размахът се вижда във всичко. Някога Петър III е живял тук, още преди да стане владетел на Руската империя. След като Екатерина II се възкачи на трона, Ораниенбаум беше обявен за окръжно имение на кралското семейство.

Едва ли наричам това място „имение“, тъй като е истински ансамбъл от паркове (Горни и Долни, както беше обичайно да се разделят в онези дни) с много скулптури, дворци и сгради в рококо стил. Това е Великият дворец на Меншиков, Китайският дворец (най-интересното място в целия парк, според мен), много павилиони, сгради за прислуга, кавалеристи и много, много други сгради, които или водачите, или близките табели могат да ви разкажат подробно за с подробно описание. За мен Ораниенбаум с невероятния си лукс ми напомня на двореците на Виена и просто ми се завива главата, когато видите тези невероятни имения, спретнато подредени и перфектно проектирани градини.

Изненадващо, дворцовият комплекс практически не се нуждаеше от реставрация след войната, тъй като на неговата територия се намираше специална отбранителна линия на Ленинград.

Накрая

"Сергиевка", както всички места в Стария Петергоф, няма да ви впечатли с влудяваща красота, като Петродворец, често в сравнение с Версай. Основната атракция тук според мен е преди всичко природата. От една страна, има незабележими брезови и дъбови горички, хълмове, едва забележими потоци. От друга страна, това е, което толкова липсва в Северната столица, когато прекарвате часове в изучаване на каменни статуи в центъра или живеете в Хрушчовка в покрайнините. Елате тук, за да избягате от рутината, да помислите за вечното и мимолетно или просто да се разходите, вдишвайки чист въздух.

Този парк изумява с това колко хармонично съчетава творенията на природата с произведенията на човешките ръце, които бавно, но сигурно се поглъщат от времето. Старият Петерхоф е неоправдано забравено място, но може би точно това объркване между настоящето и миналото го прави толкова специално.

Паркът на имението Сергиевка има статут на държавен природен паметник, но е известен не само с красивите си дъбови гори и живописните езера.

В края на осемнадесети век имението става собственост на императорското семейство. През 1839 г. Николай I го подарява на дъщеря си Мария Николаевна по повод брака й с херцог Максимилиан от Лойхтенберг. За да придаде на имението вид, достоен за новите собственици, е поканен архитектът А. И. Штакеншнайдер, който вече е успял да се докаже добре при изграждането на дворци за членове на кралското семейство. В резултат на това в Сергиевка се появява дворцов и парков ансамбъл, радващ окото и до днес, макар и не в същата степен, каквато е била при живота на Мария Николаевна.

Върнете се обаче на камъка. Откъде е дошъл в дерето, никой не знае. Но за това как се превърна в глава, се знае нещо. Скулптурата е направена от неизвестен майстор по проект на архитекта Франц Брауер през 1799 или 1800 година. Същият Франц Брауер, който участва в създаването на римските фонтани в Петродворец. Според различни източници камъкът е трябвало да представлява главата на спящ войн и да се нарича "Русич".

Смята се, че някога е имал шлем като руски герой, най-вероятно метален. Това се потвърждава от дупката на носа - предполага се, че е останала от закрепването на вертикалната защитна плоча, характерна за шлемовете на руските воини. Впоследствие, когато шлемът изчезна, първоначалното име на скулптурата също беше забравено.

Сега каменната глава има няколко имена. Различни автори наричат \u200b\u200bкамъка „Воин“, „Старец“, „Глава на Самсон“, „Глава на човека“. Служителите и учениците на BiNII обикновено наричат \u200b\u200bкамъка като Адам.

Ландшафтен парк Сергиевка в Петерхоф е природен паметник с регионално значение. Заедно с имението Лайхтенберг, паркът образува дворцово-парков ансамбъл, който е включен в списъка на обектите на ЮНЕСКО за световно наследство „Исторически център на Санкт Петербург и свързаните с него комплекси от паметници“.

Площта на парка Сергиевка е 120 хектара. На територията му растат над 200 растителни вида. В горите живеят 185 вида птици и 35 вида бозайници, сред които има много редки екземпляри - Зеленият кълвач и Врабчовата сова.

Дренажната система на парковите пътеки, създадена през 19 век, все още работи перфектно. Дори при силен дъжд пътеките остават сухи. Сергиевка е идеална за семейни почивки и разходки на чист въздух. В допълнение към гората, в парка има няколко езера с мостове и язовири.

Природен паметник "Парк" Сергиевка ": google-panorama

История на парка

Земята, на която е разположен парк Сергиевка, става част от Руската империя след Северната война и анексирането на Ингерманланд. В началото на 18 век Петър I предава тази територия във владение на своя сътрудник Александър Иванович Румянцев. Впоследствие имението е наследено от внука му - Сергей Петрович, в чиято чест паркът е кръстен Сергиевка.

След 1822 г. имението е собственост на Кирил Наришкин, а след смъртта му земята с имението е придобита от Николай I и превръща Сергиевка в селско имение за дъщеря му и нейния съпруг, херцог на Лайхтенберг.

През 1839-1842 г. архитектът Щакеншнайдер построява селски дворец за семейство Лойхтенберг. През 19 век се извършва активна работа по проектирането на парка - изсичат се пейки и скулптури от каменни блокове и се извършват други пейзажни работи. В същото време, според експерти, се появи гигантска каменна глава - уникален паметник, който е символ на Сергиевка.

След Октомврийската революция паркът е прехвърлен на държавата, а Сергиевка получава статут на природен паметник. Дворецът Лайхтенберг беше предоставен на разположение на Факултета по биология и почвознание на Ленинградския университет. По време на Великата отечествена война имението е силно повредено, възстановителните работи продължават дълги години, но някои сгради са загубени завинаги. Сред тях: църквата „Света Екатерина“, китайската къща, водоподвижна машина и католически параклис.

Каменна глава в парк Сергиевка

Глава или скулптура при източника Представлява паметник, издълбан от гранитен блок от неизвестен майстор. Височината му достига 2 метра. Скулптурата представлява главата на предполагаемо мъжки воин, която се вижда само наполовина от земята. Майсторът е обработвал само част от лицето, тилната част е останала непокътната.

Паметникът се намира на територията на бившето имение на Лайхтенберг и има не само статут на обект на културното наследство от федерално значение, но също така е отличителен белег на Сергиевка. Има няколко версии за създаването на Главата: основната казва, че това е паметник на древен руски воин и по-рано на главата е имало метален шлем. Предполага се, че поетът А. Пушкин е написал стихотворението „Руслан и Людмила“ под впечатлението от този паметник. Според друга версия, скулптурата при източника изобразява неизвестен шведски крал и е създадена по време на управлението на шведите в тази област.

Дворецът Лайхтенберг в Петерхоф

Имение на Лайхтенберг се отнася до стила на късния класицизъм. Построен е през 1839 г. в североизточната част на парк Сергиевка (западната част на Петерхоф). Изграждането на сградата отне само 2,5 месеца, но завършването на помещенията отне почти три години.

Дворецът е на два етажа, архитектурата му е внимателно обмислена. Обзавеждането на стаите не е оцеляло и до днес. Елементите на скулптурата и мазилката бяха възстановени по време на продължителна реконструкция. Имението Лайхтенберг имаше четири фасади, всяка от които беше уникална. Като цяло дворецът приличаше на римска сграда; по фасадите имаше много первази, открити тераси и галерии. В следвоенните години дворецът в парк Сергиевка е реставриран и днес можете да го видите по време на разходки.

Правила за посещение

В парка може да се влиза свободно, но посетителите са помолени да спазват някои правила за поведение.

В парка строго забранено:

• строителни, реставрационни и ремонтни дейности без одобрение;
• преминаване на моторни превозни средства, с изключение на магистрала Ораниенбаум;
• събиране и увреждане на редки растителни видове;
• паркинг за туристи;
• затрупване на територията;
• разпалване на пожари.

По време на периода на гнездене на птици (от 15 април до 15 юни), администрацията на парка моли да не безпокои птиците, да не се доближава до дърветата, да не вдига шум, да се движи изключително по пешеходни пътеки, да разхожда домашни любимци на каишка.

Такси и трансфер

Можете да извикате такси чрез мобилните приложения Yandex.Taxi, Gett, Uber и Maxim. С тяхна помощ можете бързо да изберете автомобил от желания клас, както и да изчислите цената на пътуването и да проследите маршрута.

За удобно придвижване извън града препоръчваме да поръчате трансфер от компанията KiwiTaxi.

Паметник на природата "Парк" Сергиевка ": в Петерхоф: видео

Основната забележителност на парк Сергиевка, която искахме да видим, е каменна глава, която е израснала в земята близо до пътека недалеч от двореца.
Мистериозният камък Голова, с извор, който бие в основата му, се намира в западното дере на парк Сергиевка. В различни документални и художествени източници главата се нарича „Старецът“, „Старецът“, „Главата на Адам“, „Русич“, „Главата на Самсон“, „Воин“ и много рядко име - скулптурата на Святогор.
Масивното гранитно лице е издълбано от масивен камък. Чертите на лицето са лаконични, очите са изразителни и помрачени от дълбока тъга. В моста на носа се вижда дупка, в която вероятно някога е бил прикрепен метален шлем. Никой не го е виждал или поне няма и помен от него. Ако е имало каска, то тази подробност вече е загубена.

Никой не знае със сигурност историята на тази глава. Но такова голямо разнообразие от имена предполага, че много легенди са свързани с главата.
Легенда първа:
Съвсем истинската, това е и официалната версия, главата е създадена от камък около 1800 г. по нареждане на император Павел I. Автор на проекта е доста известният по това време архитект Франц Петрович Брауър. Името на каменоделеца остава неизвестно.
Втора легенда:
Главата стои от древни руски времена. Но във времена толкова отдавна тук са живели множество фино-угорски племена и тук не е имало „миризма“ на Русия. Освен ако случайни отряди на Новгород не се заблудят, не загубят пътя си към Копорие да Карела.
Третата легенда:
Според друга легенда в дебелината на земята е заровена статуя на огромен каменен гигант. Никой никога не си е направил труда да провери тази версия.
Легенда четвърта:
Легендата разказва, че когато пролетта, биеща изпод главата, изсъхне, тя ще падне в земята. И тогава ще се случи голяма скръб - град Петров ще изчезне от лицето на земята заедно с хората и къщите.
Пета легенда:
Това е главата на император Петър I. Паметникът е поръчан от Сергей Петрович Румянцев, потомък на Александър Иванович Румянцев, който е бил сътрудник и сътрудник на суверена. Но клиентът твърди, че не харесва паметника и той заповядва да го погребе.
Легенда шеста:
Също така свързана с Петър I. Главата на Петър е направена по заповед на император Павел I, който решил по този начин да увековечи паметта на своя прародител.
Седма легенда:
В него се казва, че в семейството на каменоделец от гранитната фабрика в Петерхоф се ражда дъщеря (някои казват, че е син). Цар Петър I стана кръстник на детето. В памет на това събитие благодарният майстор увековечи чертите на императора в камък.
Легенда осма:
Има версия, че главата е част от паметник на някакъв шведски крал. Изсечен по време на управлението на шведите на брега на Финландския залив, по някаква причина не е изваден от собственика. Шведите я влачиха до морето на кораб, но не я влачеха и я хвърлиха. Така тя остана в дълбоко дере.
Легенда девет:
Изследователите на наследството на Пушкин твърдят, че през юли 1818 г. Александър Сергеевич, заедно с приятеля си Николай Раевски-младши, са посетили имението Сергиевски и са посетили сенчесто дере близо до „спящата“ глава. Може би именно този каменен блок се е превърнал в прототип на живата глава, така ярко нарисуван от Пушкин в стихотворението „Руслан и Людмила“, завършено две години след посещението на Сергиевка.
Легенда десета:
Главата е направена в средата на 19 век от почитатели на таланта на Пушкин, като илюстрация към стихотворението "Руслан и Людмила". Самата глава беше много по-ниска и от устата ѝ течеше поток като малък водопад.

Интересът към скулптурата се възражда през 30-те години. Тогава списание "Спартак" публикува снимка на млади пионери, седнали на гранит паметник. През тези години се появява традицията на колективни фотографии с каменна глава на заден план. Сред творческата интелигенция възникна знак - ако погалите каменна скулптура и пиете вода от извор, тогава вдъхновение и късмет винаги ще придружават.