Лудвиг ван Бетовен е гениален композитор, който никога не е чувал звук. Животът и делото на Лудвиг ван Бетовен — Wo

Уникалният музикален талант на великия композитор Лудвиг ван Бетовен съчетан в него със свадлив мрачен характер, поради което винаги са му се случвали неприятни истории. Той беше сдържан, необщителен и твърде прям, така че рядко предизвикваше топли чувства у някого. Композиторът също нямаше късмет в отношенията с жени, но благодарение на една от тях се появи брилянтна музика - "Лунна соната".

И двамата дядо и баща притежаваха музикален талант в семейството си. Лудвиг дължи ежедневните си уроци по музика на амбицията на баща си - забелязвайки естествените способности на сина си, той го затваря в стая с клавесин, с надеждата синът му да надмине Моцарт. Момчето учи по 7-8 часа на ден. В резултат на 8-годишна възраст той вече изнася първия си концерт в Кьолн. Семейството живеело в нужда, а Лудвиг не завършил училище, тъй като бил принуден да работи. Четеше много, но имаше сериозни проблеми с правописа и аритметиката. До края на дните си той така и не се научи да се размножава.

Бетовен имаше много странни навици. Например, преди да започне да композира музика, той потопи главата си в леген с ледена вода. Той обичаше кафето и го вареше строго от 64 зърна. Композиторът винаги беше небрежно облечен и недодялан. Ом можеше да се появи на публично място в набръчкани и мръсни дрехи, което плашеше околните.

Праволинейността и грубостта при общуването с хората понякога им се струваха лоши маниери. Веднъж по време на речта си един от гостите започна да говори с дама. Бетовен веднага прекъсна изпълнението си с думите: "Няма да играя такива прасета!" В разгара на гнева той пише на един от достойните покровители на изкуствата: „Принц! Вие дължите това, което сте на случайността и произхода; това, което съм, дължа си. Има и ще има хиляди принцове, Бетовен е един! "

Гьоте каза за него: „Този \u200b\u200bБетовен е неприятен и напълно необуздан човек. Разбира се, той е проницателен и интелигентен човек и е трудно да не се съглася с него, когато твърди, че този свят е отвратителен. Принуден съм обаче да отбележа, че присъствието на г-н Бетовен в този отвратителен свят изобщо не прави света по-привлекателен. " Хайдн каза, че музиката на Бетовен е толкова мрачна, мрачна и тревожна, „че душата се справя зле и много неспокойно“.

През 1796 г. Бетовен започва да губи слуха си - възпаление на вътрешното ухо води до постоянно звънене в ушите и имунитет към звуците на външния свят. Вече мрачен и отдръпнат, композиторът става още по-затворен в себе си. По съвет на лекарите той се установява в малък град, но тишината и спокойствието не предотвратяват развитието на болестта. През тези години той създава най-известните си творби.

Ужасът от прогресивна глухота отстъпи, когато Бетовен се срещна във Виена със 17-годишната италианска аристократка Джулиет Гичиарди. 30-годишният композитор се влюби и се убеди, че момичето му отвръща. Взела е уроци по пиано от него, докато не е започнала връзка с 18-годишен посредствен композитор. Скоро тя се омъжва за него и заминава за Италия. Именно на нея Бетовен посвети своята лунна соната.

Няколко години по-късно Жулиета отново дойде в Австрия и дойде в Бетовен, за да поиска помощ за своето обеднело семейство. Той й даде пари, но помоли никога повече да не го притеснява. Композиторът се опита да изгради взаимоотношения с други жени, но тези опити бяха неуспешни. Веднъж певец от виенския театър му отказа, защото „композиторът е толкова грозен на външен вид, а освен това изглежда твърде странно“. До смъртта си той остава самотен.

Как наистина изглеждаше Бетовен? По този въпрос трябва да се доверите на умението на художниците, които случайно са работили с великия композитор като модел. Тук са приписани изображения на Бетовен, които са направени „от природата“ и които могат да се разглеждат като исторически документ.

"Истински" портрети на Бетовен.

Този силует е проектиран от Джоузеф Нийсън и е първото потвърдено изображение на Бетовен, което е достъпно за нас. Според доклад на неговия приятел Франц Герхард Вегелер, той е направен през 1786 г. в дома на семейство фон Брюнинг в Бон (където Бетовен е давал уроци по музика и е прекарвал много време като приятел у дома) в една от двете вечери, когато са направени силуетите. всички членове на семейството.

Смята се, че най-ранната приписвана картина на Бетовен датира от 1800 година. Това е портрет на австрийския художник Гандолф Ернст Щайнхаузер фон Треуберг, нарисуван малко след първия голям успех на композитора във Виена (първата „Академия“ в Бургтеатъра, 1800 г.). Оригиналният портрет не е оцелял, но е послужил за модел на няколко гравюри, създадени във Виена и Лайпциг по поръчка на издателите на Бетовен от 1801 до 1805 година.

Миниатюрен портрет от слонова кост от 1803 г. от датския художник Кристиан Хорнеман. Бетовен на този портрет изглежда като елегантен млад мъж, облечен и подстриган по последна мода. Очевидно самият композитор много харесва портрета, защото година по-късно Бетовен го дава на приятеля си от Бон Стефан фон Бройнинг в знак на помирение. Може да се предположи, че художникът е успял перфектно да предаде оживения израз и любознателния вид на младия Бетовен.

Виенският самодеен художник Йозеф Вилиброрд Мелер е представен на Бетовен от Стефан фон Бруининг около 1803 година. Година по-късно, през 1804 г., Малер рисува първия си портрет на композитора - в „академичен“ стил, в градината на Аркадия и с лира в ръка. Сега портретът се съхранява във Виенския музей Pasqualati-Haus. През 19 век този образ става по-известен благодарение на литографията на Йозеф Крихубер, създадена на негова основа.

Има две версии на този портрет от берлинския художник Исидор Ногас. Първият е поръчан от един от основните покровители на Бетовен, принц Карл Лихновски, през 1806 г., вторият е поръчан от унгарското аристократично семейство Брунсуик, с когото композиторът също поддържа тесни приятелски отношения, вероятно през 1805 г. Версиите се различават главно по цвета на дрехите им, както и по един малък детайл: на версията, принадлежаща на семейство Брунсуик, можете да видите лентата лорнет (която в литературата често се нарича верига за часовници), а на версията на Лихновски не. Нойгас избра портретен формат с половин дължина, който беше популярен във Виена по това време. Художникът донякъде „изглажда“ чертите на лицето на Бетовен (особено във версията на Лихновски), приближавайки ги до идеала, който е съществувал по това време.

Рисунка с молив от Лудвиг Фердинанд Шнор фон Каролсфелд, вероятно 1808-1810. (Колекция Gleichenstein) Под рисунката е неидентифициран надпис: „От стария директор Schnorr von Karolsfeld от Дрезден, през 1808 или 1809 г. в албум на семейство Malfatti в Мюнхен. Собственост на Frau von Gleichenstein, родена Malfatti във Frei в Брайсгау ".

Може би единственото абсолютно обективно изобразяване на Бетовен може да се счита за маската за цял живот, направена през 1812 г. от скулптора Франц Клайн, върху която се основават много от по-късните скулптурни и живописни изображения. През 1812 г. приятелите на Бетовен, майсторът на пиано Андреас Щрайхер и съпругата му Нанет, откриват голям салон за пиано, който служи и като концертна зала. Решиха да го украсят с бюстове на известни музиканти, сред които трябваше да има бюст на Бетовен, и то най-реалистичния. Скулптурата е поръчана от Франц Клайн, който до 1805 г. се занимава с производството на гипсови копия въз основа на отливки от оригинала за д-р Франц Йозеф Гал.

През 1814 г. виенският издател Доминик Артария публикува гравюра на Бетовен от майстора Бласиус Хьофел. Скицата за гравюрата е поръчана от френски художник на име Луи-Рене Летрон, който е работил през 1805-1817. във Виена. Рисунката с молив на Летрон обаче не отговаряла на Хьофел, който се обърнал към Бетовен с молба да му позира отново. Композиторът се съгласява и Хьофел рисува нов портрет, който в крайна сметка служи като скица за гравюрата. Рисунката на Летрон също служи като скица за поне един анонимен офорт и сега се съхранява в частна колекция в Париж.

Бетовен изключително харесва гравирания портрет и изпраща копия с лично посвещение на своите приятели от Бон Герхард Вегелер, Йохан Хайнрих Кревелт и Николаус Симрок. По това време композиторът е в зенита на славата след премиерите на неговите творби, приурочени към Виенския конгрес: кантатата „Der glorreiche Augenblick“ Op. 136 и бойната симфонична пиеса "Wellingtons Sieg oder Schlacht bei Vittoria") Op. 91, както и успешното възраждане на Фиделио.

Гравирането бързо става популярно във Виена, а на следващата година портретът е прегравиран от Карл Траугот Ридел в Лайпциг. През 1817 г. тази гравюра е публикувана в Лайпцигския "Allgemeine Musikalische Zeitung" и по този начин става широко разпространена.

Интересното е, че именно този образ (по-точно версията на Хьофел) е послужил като една от основите на теорията за африканските корени на Бетовен, разпространена в интернет.

Руският германец Густав Фомич Гипиус (Густав Адолф Хипиус) учи живопис в чужбина и през 1814-1816г. живял във Виена. Не е известно дали Бетовен му е позирал, във всеки случай портретът му на композитора с молив (56 × 40 см), вероятно датиращ от 1815 г., не е копие на нито едно известно изображение. Сега рисунката се съхранява в Beethoven-Haus в Бон.

Около 1815 г. Йосиф Вилиброрд Мелер рисува поредица от портрети на съвременни виенски композитори, които включват портрет на Бетовен. Създадени са няколко версии на този портрет, една от които Maeler запазва за себе си и запазва през целия си живот.

Портрет на Йохан Кристоф Хекел, 1815 г. Сега портретът се съхранява в Библиотеката на Конгреса във Вашингтон. На уебсайта на Beethoven-haus можете да видите и анонимно копие на картината (платно / масло) и литография на А. Хацфелд.

Фердинанд Шимон рисува няколко портрета на музикантите, включително Луис Шпор, Вебер (Карл Мария фон Вебер) и Бетовен. Историята на този портрет на Бетовен, създаден през 1818 г., е известен от думите на Антон Шиндлер, който, както самият той пише, е инициаторът на тази работа на Шимон. Тъй като Бетовен не обичаше да позира, Шимон работи по портрета точно в апартамента на композитора, докато композира. Въпреки това не беше възможно да се завърши портретът по този начин и малко по-късно Бетовен покани художника, за да може да направи необходимите подобрения, които бяха особено необходими на зоните около очите. В резултат на това композиторът беше „доста доволен“ от портрета, получен по такъв сложен начин.

За разлика от много други идеализирани изображения на Бетовен, рисунката с молив на Клоберт, създадена през лятото на 1818 г. в Мьодлинг, предава пряко и непосредствено възприемане на външния вид на композитора (Бетовен не позира за този портрет). Според мемоарите на Клоберт самият Бетовен вярвал, че тази скица е добро улавяне на природата и че прическата му се оказва особено добре.

Клобер създава още два портрета на Бетовен въз основа на тази рисунка. Един от тях, платно / масло, сега се смята за изгубен. На него Бетовен е изобразен с племенника си Карл в лоното на природата. Оцелява обаче рисунка с въглен и тебешир, създадена няколко години по-късно, която изобразява Бетовен в много по-идеализирана форма. Имаше още две версии на тази рисунка, но те не са оцелели.

От 40-те години на миналия век берлинските литографи Теодор Ной и Карл Фишер са създали няколко литографии въз основа на рисунки с въглен и тебешир - под прякото ръководство на художника, както се вижда от надписите върху някои от отпечатъците. Благодарение на широкото разпространение на тези литографии, които са копирани от много художници от 19-ти век, този образ на Бетовен става особено популярен. Рисунката с молив на Клобер привлича много внимание едва през 20 век.

Портретът на Йозеф Карл Стилер на Бетовен, нарисуван през пролетта на 1820 г., е може би най-популярното изображение на композитора. Портретът на Stieler формира общественото възприятие за личността и външния вид на Бетовен в продължение на два века. В очите на следващите поколения в своя идеализиран образ художникът улови творческия гений на великия композитор. Портретът е поръчан от съпрузите Франц и Антони Брентано, които са били приятели на Бетовен от около 1810 година. „Разговорни тетрадки“ дават доста подробна представа за произхода на портрета. Композиторът позира за този портрет четири пъти - необичайно много, тъй като според самия Бетовен той не е бил в състояние да седи неподвижно дълго време.

През 1823 г. Фердинанд Георг Валдмюлер получава поръчка от лайпцигското издателство Breitkopf & Härtel за портрет на Бетовен. Както се вижда от няколко писма и записи в „разговорни тетрадки“, композиторът позира за този портрет само веднъж. Освен това сесията беше прекъсната преди време и нямаше продължение. Следователно се предполага, че Валдмюлер е успял да нарисува само лицето на композитора, а дрехите и евентуално част от косата са добавени по-късно.

Портрет от 1823 г. от Йохан Стефан Декер. Това е последният известен портрет на Бетовен и сега се съхранява в историческия музей на Виена (Hisctorisches Museum der Stadt Wien).

Библиография:
Комини, Алесандра. Променящият се образ на Бетовен: изследване на митотворчеството. Ню Йорк: Рицоли, 1987.
„Лудвиг Ван Бетовен, двугодишно издание 1770-1970“, LOC 70-100925, Deutsche Grammophon Gesellschaft mbH, Хамбург, 1970 г.
Робърт Бори. Лудвиг ван Бетовен: Неговият живот и работата му в картини. Книги на Атлантида, Цюрих, 1960.
http://www.mozartportraits.com/index.php?p\u003d3&CatID\u003d1

Биография и епизоди от живота Лудвиг ван Бетовен. Кога родени и починали Лудвиг ван Бетовен, запомнящи се места и дати на важни събития от живота му. Цитати от композитора, Снимка и видео.

Години на живота на Лудвиг ван Бетовен:

роден на 16 декември 1770 г., починал на 26 март 1827 г.

Епитафия

„В деня, в който се съгласявате
Преодолейте трудния свят на работа
Светлината надделя над светлината, облакът премина през облака,
Гръм се премести в гръм, звезда влезе в звездата.
И яростно хванат с вдъхновение
В ленти от гръмотевични бури и гръмотевици
Изкачихте облачните стъпала
И той се докосна до музиката на световете. "
От стихотворение на Николай Заболоцки, посветено на Бетовен

Биография

Собственият му баща не вижда таланта в него и Хайдн го смята за твърде мрачен композитор, но когато Бетовен умира, двадесет хиляди души следват ковчега му. Последните години от живота си композиторът беше абсолютно глух, но това не му попречи да създаде най-гениалните си творби по това време. Може би Бетовен наистина не е сбъркал, когато е казал, че прави с Божията помощ.

Лудвиг ван Бетовен е роден в музикално семейство. От детството баща му учи с момчето и го учи да свири на различни музикални инструменти. Но първото представяне на малкия Бетовен премина без особен успех и бащата реши, че няма талант и повери сина си на други учители. Бетовен, въпреки разочароващите прогнози на баща си, още на 12-годишна възраст получава длъжността помощник-органист в съда. И когато майка му почина, той пое задълженията на хляб и подкрепи по-малките си братя, като работеше в оркестъра.

Първата слава на Бетовен идва не от собствените му композиции, а от виртуозното му изпълнение. Скоро творбите на самия Бетовен започват да се публикуват. Особено успешен за композитора е периодът от живота на Бетовен, който той живее във Виена. Въпреки факта, че композиторът се отличаваше с доста суров нрав, високо самочувствие, той отказваше да се поклони пред редици и влиятелни хора, беше невъзможно да не признае гения на Бетовен. И все пак композиторът винаги е имал много приятели - твърд и горд публично, той е бил много щедър и доброжелателен към близките си, готов да им даде последните пари или помощ при решаването на проблеми.

Но основната страст на Бетовен беше музиката. Може би затова никога не се е женил, той е бил толкова страстен към себе си и способността си да твори. Само болестта може да му попречи да композира и следователно фактът, че брилянтният композитор е започнал да губи слуха си в толкова млада възраст, изглежда е зла ирония. Но дори това не го спря и музиката му стана още по-съвършена и монументална.

Последните години от живота си Бетовен работи с особено усърдие, създавайки едно велико произведение след друго. Но болестите и безпокойството заради племенника му, когото Бетовен взе на издръжка, значително скъсиха живота му. Смъртта на Бетовен е настъпила на 26 март 1827 година. Погребението на Бетовен беше проведено с големи почести. Гробът на Бетовен се намира в Централните гробища във Виена.

Линия на живота

16 декември 1770 г. Дата на раждане на Лудвиг ван Бетовен.
1778 г. Първата публична изява на Бетовен в Кьолн.
1780 g. Начало на часовете с органист и композитор Кристиан Готлоб Нефе.
1782 г. Приемане на длъжността помощник на придворния органист, публикуване на първата творба на младия композитор - вариации по темата за марша на Дреслър.
1787 г. Прием на длъжността виолист в оркестъра.
1789 г. Посещаване на лекции в университета.
1792-1802 Виенският период в живота на Бетовен - класове с Хайдн, Салиери, славата на Бетовен като виртуозен изпълнител, публикуването на творбите на Бетовен.
1796 г. Началото на загуба на слуха.
1801 g. Написването на Бетовен на Лунната соната.
1803 g. Написването на Бетовен на соната на Кройцер.
1814 г.Продукция на единствената опера на Бетовен "Фиделио".
1824 г. Изпълнение на симфония No9 на Бетовен.
26 март 1827 г. Дата на смъртта на Бетовен.
29 март 1827 г. Погребението на Бетовен.

Паметни места

1. Къщата на Бетовен в Бон, където е роден.
2. Къща-музей на Бетовен в Баден, където той е живял и работил.
3. Theatre an der Wien („Театър на река Виена“), който премиерира такива произведения на Бетовен като операта „Фиделио“, Втората, Третата, Петата и Шестата симфония, Цигулковите и Четвъртите концерти за пиано.
4. Мемориална плоча на Бетовен на къщата „При златния еднорог“ в Прага, където композиторът е отседнал.
5. Паметник на Бетовен в Букурещ.
6. Паметник на Бетовен, Хайдн и Моцарт в Берлин.
7. Централното гробище на Виена, където е погребан Бетовен.

Епизоди от живота

Подобно на Бах, Бетовен беше убеден, че в музиката му има божествен принцип. Но ако Бах вярваше, че талантът му е заслуга на Бог, тогава Бетовен твърди, че е общувал с Бог, докато е писал музика. Известно е, че той имаше леко арогантен характер. Веднъж един музикант се оплака от труден и неудобен пасаж от творчеството на Бетовен, на което композиторът възмутено отговори: „Когато писах това, Всемогъщият Бог ме насочи, наистина ли мислите, че бих могъл да помисля за вашата малка част, когато Той ми говори?“

Бетовен имаше много странности. Например, преди да започне да композира музика, Бетовен сведе глава в контейнер с ледена вода и в моменти, когато възникнаха трудности в работата му, той започна да излива вода върху ръцете си. Много често той обикаляше къщата с мокри дрехи, без дори да го забелязва и потънал в мислите си. Съседите на Бетовен често се оплакваха от изливащата се от тавана вода.

Веднъж Бетовен се разхождаше с немския поет Херман Гьоте и той беше възмутен, че му писна от безкрайните поздрави на минувачите. На което Бетовен снизходително отговори: „Не се притеснявайте за това, ваше превъзходителство. Може би поздравите са за мен. "

Завет

"Хората сами си създават съдбата!"

Биография на Лудвиг ван Бетовен в проекта "Енциклопедия"

Съболезнования

„Хайдн и Моцарт, създатели на нова инструментална музика, бяха първите, които ни показаха изкуството в неговия безпрецедентен блясък, но само Бетовен го погледна с голяма любов и проникна в същността му.“
Ернст Теодор Амадей Хофман, писател, композитор, художник

„Истинската причина за успеха на музиката на Бетовен е, че хората я изучават не в концертни зали, а у дома, на пианото ...“
Рихард Вагнер, композитор

"Преди името на Бетовен всички трябва да се поклоним в поклон."
Джузепе Фортунино Франческо Верди, композитор

Лудвиг ван Бетовен (1770 - 1827)

Лудвиг ван Бетовен немски композитор, диригент и пианист, един от трите „виенски класици“. Лудвиг ван Бетовен е роден в Бон в семейство на музиканти. Предполага се, че датата на раждане е 16 декември 1770 г. Къща, в която е роден Бетовен

Първият учител по музика на Бетовен е баща му. Традиционно се смята, че той е бил много суров към малкия Лудвиг, който „често е бил в сълзи на инструмента“. Кристиан Готлоб Нефе стана истинският учител на Бетовен. Той запозна Лудвиг с творбите на Бах и Хендел. Благодарение на Нефа беше публикувана и първата работа на Бетовен - вариант на похода на Дреслър. По това време Бетовен беше на дванадесет години и вече работеше като помощник на придворния органист. Портрет на Бетовен на 13 години

От младежките композиции на композитора са известни три детски сонати и няколко песни, включително „Мармот“. На 17-годишна възраст Лудвиг посещава Виена, за да учи при Моцарт. Но класовете не се проведоха, защото майка му се разболя. След смъртта на майка си, седемнадесетгодишно момче е принудено да стане глава на семейството и да се грижи за по-малките си братя. Той влезе в оркестъра като цигулар.

През 1892 г. Бетовен отново отива във Виена. Тук Антонио Салиери става негов ментор. Още в първите години от живота си във Виена Бетовен печели слава като виртуозен пианист. Изпълнението му изуми публиката. Във Виена Бетовен не веднага се прочу като композитор, въпреки че отделя много време за изучаване на композиция. Портрет на Бетовен, вероятно 1800

Първото публично представяне на Бетовен във Виена се състоя през март 1795 г., където той дебютира със своя концерт за пиано. Творбите на Бетовен започват да се публикуват широко и се радват на успех. Бетовен композира своята Шеста симфония

Болестта Прогресивна глухота (първите признаци на която се появяват от 1797 г.) принуждава Бетовен да ограничи концертната си дейност с течение на времето и през последните години от живота си напълно да изостави публичното говорене. Поради глухота Бетовен рядко напуска къщата, губи възприятието си за звук. Той става мрачен, оттеглен. През тези години композиторът, един по един, създава най-известните си творби на Бетовен на работа у дома

Творчество 9 симфонии: No1 (1799-1800), No2 (1803), No3 "Юнашки" (1803-1804), No4 (1806), No5 (1804-1808), No6 "Пасторал" (1808 ), No 7 (1812), No 8 (1812), No 9 (1824). 11 симфонични увертюри, включително „Кориолан“, „Егмонт“, „Леонора“ No 3. 5 концерта за пиано и оркестър. 6 младежки сонати за пиано. 32 сонати за пиано, 32 вариации и около 60 пиано пиеси. 10 сонати за цигулка и пиано. концерт за цигулка и оркестър, концерт за пиано, цигулка и виолончело и оркестър ("троен концерт").

5 сонати за виолончело и пиано. 16 струнни квартета. 6 тройки. Балет "Творения на Прометей". Опера "Фиделио". Тържествена литургия. Вокален цикъл "На далечна любима". Песни на стихове от различни поети и аранжименти на народни песни

Смъртта Бетовен умира на 26 март 1827 година. Над двадесет хиляди души последваха ковчега му. Гробът на Бетовен на централното гробище във Виена, Австрия

Благодаря за вниманието! Спомнете си класиката!

Лудвиг ван Бетовен е най-великият феномен в световната музикална култура, композитор, превърнал се в легенда приживе. Той беше толкова невероятно талантлив и целенасочен, че дори загубил слуха си, той продължи да създава свои, несравними, блестящи шедьоври. Изключителният маестро застана на прага на романтизма в западноевропейската музика и беше пряк основател на нова ера, която замени изтощения класицизъм. Като дете, след като научих музика нататък клавесин с характерния си дантелен звук, впоследствие Бетовен популяризира пианото, създавайки 5 концерта, 38 сонати, около 60 парчета и няколко десетки други произведения за този музикален инструмент.

Кратка биография на Лудвиг ван Бетовен и много интересни факти за композитора можете да намерите на нашата страница.

Кратка биография на Бетовен

В австрийския (а сега немски) град Бон на 16 декември 1770 г. в семейството на тенора на придворния параклис Йохан ван Бетовен се ражда третият от семейството Лудвиг, след дядо му (бас, а след това и придворен капелмайстор) и по-голям брат. Самият факт на раждането в семейство на наследствени певци предопредели съдбата на момчето.

Първият учител по музика на Лудвиг е баща му, който мечтае да направи втори Моцарт от сина си. Четиригодишно хлапе тренирало клавесина по 6 часа на ден, а ако баща му заповядал, също и през нощта. Такива уникални способности като сензационната с неговото виртуозно свирене Волфганг Моцарт, Лудвиг не се появи, но определено имаше изключителен музикален талант.

Семейство Бетовен не е било богато и след смъртта на дядо си обедняват. На 14-годишна възраст младият Лудвиг е принуден да напусне училище и да помогне на баща си в издръжката на семейството, като работи като помощник органист в придворния параклис.

Преди това момчето ходи на училище, където немският език и аритметиката са на заден план след латино и музика. Още в младостта си Бетовен свободно чете и превежда Плутарх и Омир, но умножението и правописът остават за него в тайна със седем печата.

Когато майката на Лудвиг умира през 1787 г. и баща му пие повече от преди, отговорният и дисциплиниран младеж поема издръжката на по-малките си братя. Той получава работа като виолист в придворния оркестър, благодарение на което се запознава с многообразието на света на операта.

На 21-годишна възраст - през 1791 г., Лудвиг ван Бетовен се премества във Виена в търсене на добър учител, където прекарва целия си живот. Известно време младежът е работил с Хайдн... Но Йозеф се страхуваше да не си навлече неприятности заради свободомислещия и суров студент в израженията му. А Лудвиг от своя страна смяташе, че Хайдн не е човекът, който може да го научи на нищо. В крайна сметка Салиери пое обучението на Бетовен.

Ранният виенски период от творчеството на младия композитор е биографично тясно свързан с имената на австрийския дворцов княз Лихновски, руския благородник Разумовски, чешкия благородник Лобковиц: те покровителстваха Бетовен, подкрепяха го финансово, имената им се появиха на заглавните страници на ръкописите на композитора. В същото време Бетовен ценял много достойнството си и никога не позволявал на своите благородни покровители да се опитват да посочат неговия нисък произход.

През 1790-те Бетовен композира предимно камерна и пиано музика, а през 1800-те започва да пише първите си симфонии, създавайки единствената оратория (Христос на Елеонския хълм).

Когато към 1811 г. маестрото напълно загуби слуха си, той започна рядко да напуска къщата. Публичното свирене на пиано беше основният източник на доходи на виртуоза и той също така постоянно даваше уроци по музика на членове на аристокрацията. Със загубата на слуха Бетовен изпадна в тежки времена. След неуспешен опит през 1811 г. да изпълни свой собствен концерт за пиано № 5 („Императорът“), той никога повече не се появява публично до случая, когато заедно с диригента Михаел Умлауф ръководи оркестъра по време на премиерата Симфонии No9 през 1824г.

Но глухотата не попречи на композирането на музика. Бетовен използва специална пръчка, прикрепена в единия край към предната част на пианото. Затягайки другия край на пръчката със зъби, той „усеща“ звука, издаван от инструмента поради вибрациите, предавани по пръчката.

През последното десетилетие от живота на композитора са написани най-великолепните творби, на които и до днес слушателите не се уморяват да се възхищават: Струнен квартет, оп. 131; „Тържествена литургия“; „Голямата фуга“, оп. 133 и, разбира се, Деветата симфония.

Интересни факти за Бетовен

• Бетовен беше най-голямото от 7 деца в семейството му, 4 от които починаха в детството.
• От биографията на Бетовен знаем, че младият маестро за първи път се появява публично на 7-годишна възраст на 26 март 1778 г. Прави впечатление, че 26 март е и датата на смъртта му.
• Когато баща му води малкия Лудвиг за първото му представяне в Кьолн, той посочва, че момчето е само на 6 години (той наистина иска да подчертае уникалността на сина си). Младият музикант вярваше на казаното от баща му и оттогава се смяташе за година и половина по-млад, отколкото беше в действителност. Когато родителите му връчват на Бетовен кръщелното му свидетелство, той отказва да повярва на посочената там дата, вярвайки, че документът принадлежи на по-големия му брат, също Лудвиг, който е починал в ранна детска възраст.
• Бетовен имаше късмета да учи музика под ръководството на известни композитори като Готлоб Нефе, Йозеф Хайдн, Албрехтсбергер и Салиери. Той също почти стана ученик на Моцарт, той беше възхитен от импровизацията, представена на вниманието му, но смъртта на майка му накара Лудвиг да напусне обучението си и спешно да напусне Виена.
• Когато Бетовен е на 12 години, той за първи път публикува своите произведения. Това беше колекция от варианти за клавишни инструменти, които в крайна сметка ще го превърнат в един от най-популярните пианисти в историята.

• Бетовен е един от първите музиканти, на които е дадена надбавка от 4000 флорина, просто защото благородните жители не искат той да напуска Виена за Франция, където е поканен от брата на император Наполеон.
• Бетовен е написал 3 любовни писма до „Безсмъртния възлюбен“, чието име остава загадка и до днес. Тъй като той се влюби в много жени, биографите трудно изтъкват тази, която композиторът би могъл да нарече толкова необичайна.
• През целия си живот Бетовен пише само една опера - „ Фиделио"- което все още се смята за изключителен пример за класическа музика.

• Около 20 хиляди души участваха в погребалното шествие на третия ден след смъртта на любимия им композитор - 29 март 1827 г. Франц Шуберт, голям почитател на творчеството на композитора, беше сред онези, които носеха ковчега. По ирония на съдбата той самият умира година по-късно и е погребан до Бетовен.
• От късните квартети, четиринадесети, в до минор, оп. 131 Бетовен беше особено обичан, наричайки го най-съвършената си работа. Когато Шуберт, легнал на смъртния си одър, беше попитан за последното му желание, той поиска да му изсвири квартет в до минор. Беше 14 ноември 1828 г., пет дни преди смъртта му.
• През август 1845 г. в Бон е открит паметник на Бетовен. Това е първият паметник на известния композитор в Германия, след което по света са открити още около стотина.
• Казват, че песента на Бийтълс „Защото“ е базирана на мелодията лунна сонатаиграе се в обратен ред.
• „Ода за радост“ (откъс от известната Девета симфония) е официалният химн на Европейския съюз.
• Третият по големина кратер на Меркурий е кръстен на композитора.
• Един от елементите на главния астероиден пръстен, разположен между орбитите на Марс и Юпитер, се нарича "1815 Бетовен".

Любов в живота на Бетовен

За съжаление Бетовен се влюби в жени, които принадлежаха към различен клас от него. По това време принадлежността към класа беше сериозен аргумент за разрешаване на брачните проблеми. Той се запознава с младата графиня Джулия Гичиарди през 1801 г. чрез семейство Брансуик, където дава уроци по пиано на Джоузефин Брансуик. Поради горепосочените причини за брак не можеше да става и дума.

След смъртта на съпруга си Джоузефин Брансуик през 1804 г. Лудвиг опитва късмета си с млада вдовица. Той написа любимите си 15 страстни писма, тя му отвърна, но скоро, по молба на семейството, тя прекъсна всякаква връзка с Бетовен. В случай на брак с неаристократ, графинята би била лишена от възможността да общува с деца и да се занимава с тяхното възпитание.

След като Жозефина отново се омъжва за барон фон Стекелберг през 1810 г., Бетовен безуспешно предлага на близката си приятелка баронеса Тереза \u200b\u200bМалфати (сестрата на Жозефин Брансуик). Неуспешно, защото тази любима беше от по-висок клас от почитателя си. Очевидно е, че Тереза \u200b\u200bе посветена на bagatelle (малко музикално произведение).

Биографията на Бетовен казва, че като е глух, композиторът компенсира липсата си с помощта на така наречените разговорни тетрадки. Там по време на разговора приятели записаха своите забележки за него. Композиторът използва книги за разговори от около последните десет години, а преди това е спасен от ушната тръба, която сега се съхранява в музея на Бетовен в Бон.

Разговорните тетрадки се превърнаха в ценен документ, от който научаваме съдържанието на дискусиите на композитора, можем да черпим информация за неговия мироглед, за собствената визия на композитора за това как трябва да се изпълняват едни или други негови творби. От 400 разговорни тетрадки 264 са унищожени, а останалите са обект на съкращения и редакции след смъртта на композитора от личния му секретар Антон Шиндлер. Бидейки и първият биограф на композитора, Шиндлер, първо, спасява своята и репутацията си, тъй като онези отрицателно изразителни оценки към монарха, които Бетовен си позволява, могат да причинят преследване и забрани от властите. И второ, повече от секретаря искаше да идеализира образа на маестрото в очите на потомството.

Докосвания за творчески портрет

• Градските власти на Бон през 1790 г. избраха кантатите на придворния виоласт Бетовен, които да бъдат изпълнени на погребението на Франц Йосиф II и по време на последващото интрониране на Леополд II, император на Свещената Римска империя. След това тези две имперски кантати никога повече не се изпълняват и се считат за изгубени до 1880-те. Но тези творби, според Брамс, са били „през и през Бетовен“ и ясно разкриват трагичния стил, който бележи всички творби на Бетовен и който ги отличава от класическите музикални традиции.
• Соната за пиано No 8 до до минор, оп. 13, известен като заглавието, е написан през 1798 г. Бетовен го посвещава на своя приятел принц Карл фон Лихновски. Противно на преобладаващото мнение, че самият композитор нарича соната „Патетична“, този издател е човекът, който под впечатлението от трагичния звук на соната, пише „Голямата патетична соната“ на заглавната страница.
• Влиянието на Моцарт и Хайдн върху творчеството на Бетовен е неоспоримо. Така неговият Квинтет за пиано и духови инструменти разкрива поразително сходство с творчеството на Моцарт на ниво форма. Но мелодиите на Бетовен, развитието на темата, използването на модулация и текстура, изразяването на емоции в музиката - всичко това отвежда творчеството на композитора отвъд всяко влияние и заем.
• Бетовен с право се смята за първия композитор от епохата на романтизма; неговата Симфония № 3 е радикално отклонение от всичко, написано по-рано.
• Финалът на симфония № 9 - „Ода за радост“ - е първият опит в историята на западноевропейската музика да въведе хора в канонична симфония.

• Девета симфония съдържа скерцо във второто движение и адажио в третото. За класическа симфония, където темпото трябваше да се увеличи, това беше немислимо.
• Очевидно Бетовен е първият композитор, който използва месингови инструменти като пълноценна част от оркестър. Бетовен е и първият, който въвежда флейтата на пиколо и тромбона в симфонията. На свой ред той включи арфата само в едно от произведенията си - балета „Творенията на Прометей“.
• Бетовен беше първият, който се опита да възпроизведе звуците на пъдпъдък, кукувица и славей в музиката - и всичко това в рамките на една симфония - No6, Пасторал. Между другото, в карикатурата звучи съкратена версия на Шеста симфония "Фантазията" на Дисни ... Имитации на животински звуци присъстваха в кратката симфония на Моцарт и в „Четирите сезона“ от Вивалди , но те никога не са участвали в 40-минутна симфония.

Тъй като музиката на композитора обикновено е мрачна, филмите, които използват произведенията му като саундтраци, съдържат най-вече адски мотиви.

По биографията на Бетовен са заснети толкова много документални и игрални филми, че решихме да споменем само най-известните от тях.

• Животът на Бетовен (на немски: Das Leben des Beethoven) (1927), ням филм, изпит. Фриц Кортнер, Австрия.
• Голямата любов на Бетовен (на френски: Un grand amour de Beethoven) (1937), изпит. Хари Бор, Франция.
• Хроика (на немски: Eroica) (1949), изпит. Евалд Балсер, Австрия. Филмът е представен на филмовия фестивал в Кан през 1949 година.
• Лудвиг ван Бетовен (на немски: Ludwig van Beethoven) (1954), ГДР. Документален филм на Макс Яап разказва историята на живота на Бетовен. Оригиналните документи, писма и фотографии се допълват от звука на най-поразителните творби на композитора.
• Наполеон (1955), изп. Ерик фон Строхайм.
• През 1962 г. Уолт Дисни пуска предположителна телевизионна версия на филма на Бетовен „Великолепният бунтовник“, сп. Karlheinz Boehm.
• Лудвиг ван (на немски: Ludwig van) (1969), филм от Маурисио Кагел, изп. Карл Уолтър Дис.
• Бетовен - Дни в живота (1976), изп. Донатас Банионис и Стефан Лизевски.
• Невероятните приключения на Бил и Тед (1989), изп. Дейвид Клифорд.
• Бетовен живее горе (на английски: Beethoven Lives Upstairs) (1992), изпит. Нийл Мънро, Чехия.
• Безсмъртният възлюбен (1994), изп. Гари Олдман.
• Пренаписване на Бетовен (2006), изп. Ед Харис.
• Maestro (2011), изп. Робърт Гай Батърст.
• Лудвиг (2016), изп. Падриг Вион.

Работата на Бетовен обхваща много музикални жанрове и използва разнообразни комбинации от музикални инструменти. За симфоничния оркестър той написа 9 симфонии и над дузина други произведения. Бетовен композира 7 инструментални концерта. Той написа една опера (" Фиделио") И един балет (" Сътворенията на Прометей "). Пиано музиката на Бетовен е богата и разнообразна по отношение на формите: сонати, миниатюри и други произведения.

Перу на Бетовен също притежава значителен брой произведения на ансамбловата музика. В допълнение към 16 струнни квартета, той пише 5 струнни квинтета, 7 пиано трио, 5 струнни трио и повече от дузина произведения за различни комбинации от духови инструменти.

Според Антон Шиндлер Бетовен използва собственото си темпо и, считан от повечето музикознатели за последната виенска класика, успява да наруши много канони на класическия стил в музиката.

Видео: гледайте филм за Бетовен