Прочетено парче кон с розова грива. Кон с розова грива


Задачата на 15-ти OGE на руски език е представена в три варианта, което дава възможност за избор.

Важно е да запомните, че преразказването на текст без коментар няма да бъде оценено. Не трябва да забравяме и за цитирането. Дължината на есето трябва да бъде най-малко 70 думи.

Структурата на композицията

Разсъжденията за писане са изградени по стандартната схема:

  1. Въведение (подготовка за възприемане на темата за разсъждение).
  2. Теза (основното твърдение, изискващо доказателство).
  3. Аргументи - доказателство за правилността на тезата (поне две доказателства).
  4. Заключение (заключение-обобщение по темата на есето).

В някои случаи редът на параграфите може да бъде променен, понякога въведението може да бъде пропуснато, като вместо това се използва тезата, както се предлага от авторите на тестовете.

Когато пишете есе-мотиви, е желателно да използвате уводни думи, изразяващи вашето отношение към поставения проблем или поредица от доказателства, например: мисля, мисля, според мнението на автора, първо, второ, следователнои т.н.

Алгоритъм за писане на есе на OGE

1 параграф - Теза;

2 параграф – Мисля (вярвам, сигурен съм и т.н.) ... (Обяснение на основната теза);

3 параграф – Например (така, първо, преди всичко, главно и т.н.), ... (Първи доказателствен аргумент);

4 параграф - К освен това (освен това, второ, освен това и т.н.) ... (Втори доказателствен аргумент);

5 параграф – По този начин (следователно, така, с други думи и т.н.), ... (Заключения, обобщение).

Този алгоритъм може да се използва като напомняне. След като постигнете автоматизъм в използването му, по-късно ще можете да се отдалечите от този план, изпълвайки композицията с дълбок смисъл.

По-долу е текстът, въз основа на който ще напишем три различни версии на есетата.

(1) Баба ми ми каза да отида на билото за ягоди.

(5) Меденки с кон! (6) Ами това е мечтата на всички селски деца. (7) Той е бяло-бял, този кон. (8) И гривата му е розова, опашката му е розова, очите му са розови, копитата също са розови.

(9) Тук с орлите на чичо Левонций излязох да бера ягоди, за да си спечеля морков с труда си. (10) Взех усърдно и скоро покрих дъното на туеската. (11) Първоначално децата Левонтьев вървяха тихо, но скоро се вдигна шум. (12) Юнашките братя се бият, търкалят се по земята, смачкват всички ягоди.

(13) Скоро те решиха да слязат до река Фокинская, за да се плискат. (14) И аз също исках, но не смеех да си тръгна, защото още не бях събрал пълен кораб.

(22) Ордата Левонтьев се натрупа и плодовете моментално изчезнаха.

(23) Копнеж в сърцето - той предвижда среща с баба, доклад и изчисление.

(24) Вървях тихо след момчетата на Левонтьев от гората.

(26) Но останах. (27) Напълних стегната кошница с трева, събрах няколко шепи горски плодове, сложих тревата с тях - оказа се, че ягоди дори с шок ...

(28) В кухнята баба ми каза на някого подробно:

(33) Тогава паднах през земята с баба си и вече не можех и не исках да различавам това, което тя казваше по-нататък, защото се покрих с овча козина, сгушена в нея, за да умра възможно най-скоро.

(34) Дядо ми ме успокои, избърсвайки с голямата си ръка сълзите, които се изливаха от очите ми с големи ягоди.

(36) Пристъпих в хижата и започнах:

(40) И тя ме срамува! (41) И тя заклейми! (42) Едва сега, след като напълно разбрах в каква бездънна бездна измамник ме е потопил и какъв „крив път“ все още ще ми отнеме, ако след лихите хора, които посегнах за грабеж, вече ревах не просто да се разкайвам, но и да се страхувам, че ме няма, че няма прошка, няма връщане ...

(45) Затворих очи и отново отворих очи. (46) Той отново затвори очи, отвори го отново.

(47) Бял кон с розова грива галопира върху изтъркана кухненска маса, сякаш на огромна земя, с обработваема земя, ливади и пътища, върху розови копита.

(50) Колко години са минали оттогава! (51) Колко събития са преминали. (52) Няма жив дядо, няма баба и животът ми е в упадък и все още не мога да забравя меденките на баба ми - онзи прекрасен кон с розова грива.

(според В. П. Астафиев)

Пример за писане на есе 15.1

15.1 се счита за най-трудният вариант за изпълнение на задачата, който включва познания по лингвистична наука, познаване на езикови термини, способност за анализ на текста от гледна точка на лексиката.

Обикновено такова задание вече съдържа някакво твърдение на учен-лингвист, което авторите предлагат да използват като увод и дисертация.

Ако в задачата срещнете термини, които не сте запознати или значението на които не можете да формулирате с увереност, по-добре е да откажете да го изпълните и да изберете опции 15.2 или 15.3.

Ако знаете значението на всеки термин и можете лесно да намерите примери за тяхното използване от автора на текста, не се колебайте да се захванете за работа.

Освен това 15,1 есета изискват научен или публицистичен стил.

Когато пишете есе на научна тема, най-добре е да използвате научен стил.

Нека разгледаме пример за писане на такова есе съгласно горния алгоритъм според текста на В.П. Астафиева "Баба ми ми каза да отида на билото ...".

„В художествената реч диалектизмите изпълняват важни стилистични функции: те помагат да се предаде местният привкус, особеностите на речта на персонажите и накрая, диалектният речник може да бъде източник на изразяване на речта“, известният лингвист И.Б. Голуб.

Забележка: за да напишете есе по дадена тема, трябва да знаете значението на термините диалектизъм, диалект.

Диалектизмът е дума от всеки диалект, използван в литературния език.

Диалектът е наречие, характерно за определена територия.

аз вярвам нейното мнение е основателно. Всъщност елементите на диалектните диалекти са в състояние да предадат тънкостите на образите на героите и заобикалящата ги среда. С помощта на диалектизмите авторите могат да изразят специално състояние, което ще потопи читателя в света, създаден от художника.

В този параграф ние накратко коментирахме думите на лингвиста, като се съгласихме с изложената гледна точка.

например , В.П. Астафьев с помощта на диалектизми много ясно предава речта на стари хора, принуждавайки ни да си представяме визуално техните фигури и на практика да чуваме гласовете им: „мизерен сирак“ (изречение 32), „поискайте молба“ (изречение 35).

Тук представихме първия аргумент за доказване на основната теза.

Освен това Когато четем текст с диалектна лексика, ние по някакъв невероятен начин започваме да усещаме вътрешното състояние на самия автор. След думите „но дори когато оман баушката“ (изречение 49), неволно изпитвате чувство за вина и благодарност към героинята Астафиев за нейната доброта и човешка мъдрост.

Втори аргумент за доказване на основното твърдение.

По този начин , използването на диалектизми играе важна роля за възприемането на текста и разбирането на образите на героите на произведението.

В заключение обобщихме всичко по-горе.

Пример за писане на есе 15.2

15.2 - есе, което включва работа директно с разбиране на значението на текста, неговите идеи, теми и проблеми. Нека се опитаме да обясним значението на последното изречение на В.П. Астафиева.

Уроците от детството се запомнят за цял живот, дори когато обстоятелствата и хората, които са ги учили, остават далеч назад.

аз мисля , точно това е В.П. Астафиев в своя текст, описващ историята на меденковия кон с розова грива.

Преди всичко , разкаянието помогна на героя да запомни урока. Авторът разказва как всички селски момчета са искали да станат собственици на вълшебен кон с розова грива (предложение 6). Героят на текста не беше изключение. Той беше толкова обзет от тази мечта, че, поддавайки се на лошото влияние на съседските деца, той продължи на измама, за да я сбъдне. Но след като усети всички последици от своето дело, той дълбоко се разкая за нечестния си акт (изречение 42).

Второ , юнакът си спомни за добротата на баба си, която купи коня, въпреки лошото му поведение (изречение 49). Така тя му показа, че хората трябва да бъдат щедри и да вярват в най-доброто, независимо от всичко.

По този начин , хората, които ни възпитават в детството, оставят незаличима следа в по-нататъшния ни живот. Добре е този отпечатък да има положителен ефект върху човешката личност.

Лесно е да напишеш такова есе. Основното е да разберете сами какво е искал да каже авторът в последното изречение и да потвърдите своите доказателства с примери от текста.

Пример за писане на есе 15.3

Есе 15.3 може да се нарече есе на свободна тема. Тук можете да дадете обхват на въображението си и да дадете един аргумент от собствения си живот. В същото време обаче ще трябва да създадете своя собствена теза - да дефинирате дадена концепция. В този случай тази концепция е добра.

Доброто е понятие, което обозначава състояние, когато благосъстоянието на друг човек или предмет е по-ценно от неговото, независимо от всички недостатъци на този обект или неудобствата, свързани с неговото благосъстояние.

аз мисля , доброто не изисква нищо в замяна, не очаква благодарност или подчинение. Понякога обаче може да промени човека към по-добро.

Така , в текста на В.П. Астафиев, добротата на бабата накара героя да запомни завинаги какво заплашва нечестността и измамата (изречение 52). Той носи този урок през целия си живот и не повтаря минали грешки.

Освен това , нашият прост живот би станал непоносим без добри, добри дела. Спасяване на коте, което замръзва от студа, хранене на бездомно куче, оказване на първа помощ на нуждаещ се - всичко това е проява на добро. Без това нямаше да има милост.

С други думи , доброто е една от най-важните характеристики на живота на нашето общество. Колкото повече е, толкова повече шансове имаме за развитие и просперитет.

Помня! Когато пишете есе, е важно да следвате тези насоки:

  1. На първо място, внимателно прочетете текста и всички опции за заданията.
  2. Изберете опцията, която е най-близка и разбираема за вас.
  3. Начертайте очертание на есето в чернова и започнете да изразявате мисли последователно, въз основа на текста, който сте прочели.
  4. Препрочетете, проверете за стилистични, правописни и пунктуационни грешки.
  5. Прехвърлете есето си в листа за отговори с чист и четлив почерк.

Кон с розова грива

Баба се върна от съседите и ми каза това

децата на Левонтьев отиват до билото на ягоди и поръчват

вървете с тях.

Вземете туесока. Ще занеса плодовете си в града, твоя също

продайте и си купете меденки.

Кон, жена?

Кон, кон.

Меденки с кон! Ами това е мечтата на всички селски деца. той ли е

бяло-бяло, този кон. И гривата му е розова, опашката му е розова,

очите са розови, копитата също са розови. Баба никога не е позволявала

теглене наоколо с парчета хляб. Яжте на масата, иначе ще е лошо. Но

меденките са съвсем друг въпрос. Можете да сложите меденки под ризата си

тичай и чуй как конят рита с копитата си по голия корем. Става студено

от ужас - загубен, - да грабнеш риза и от щастие

уверете се - ето го, ето коня!

С такъв кон, толкова уважение и внимание! Момчета

левонтьевските ви ласкаят по този и онзи начин и първо удрят сискина

дайте и стреляйте от прашка, така че само те да бъдат позволени по-късно

отхапете коня или го оближете. Когато даваш на Левонтиевски

Отхапете Санка или Таня, трябва да държите с пръсти това място

което би трябвало да бъде отхапано и да се държи здраво, в противен случай Таня или

Санка ще бъде толкова ухапан, че от коня ще останат опашка и грива.

Левонтий, нашият съсед, работеше по бадоги заедно с Мишка

Коршуков. Левонтий приготвя дървесина за бадоги, реже я, нарязва и

предадени на варника, който беше срещу селото, от друга

страна на Енисей. Веднъж на всеки десет дни, може би петнадесет -

не си спомням точно - Левонтий получи пари и след това в следващия

къщата, където имаше само деца и нищо друго, започна празник

планина. Някакво безпокойство, треска или нещо подобно не обхващаха

само къщата на Левонтьев, но и всички съседи. Рано сутринта до

леля Васеня, съпругата на чичо Левонтий,

преследван, с рубли, стиснати в шепи.

Донесох дълга! - И веднага се втурна далеч от хижата, хвърляйки

вихрена пола.

Чакай, откачен! - обади се баба й. - Броя

необходимо е.

Леля Вася кротко се върна и докато баба броеше

пари, тя пръсти с боси крака, равномерно горещ кон, готов

дръпнете веднага щом юздите се освободят.

Баба броеше в детайли и дълго време, като изглаждаше всяка

рубла. Доколкото си спомням, повече от седем или десет рубли от<запасу>

за дъждовен ден баба никога не е давала Левонтиха, защото

всичко това<запас> се състои, изглежда, от десет. Но дори и с това

малко количество заполошная Вася успя да бъде измамена на рубла,

кога и за цели три.

Как боравиш с пари, безглазо чучело! -

баба се остави на съсед. - Рубла за мен, рубла за друга! Какво

ще работи ли? Но Васеня отново хвърли вихър с полата си и

валцувани.

Направих го!

Дълго време баба ми хулеше Левонтиха, самия Левонтий,

която според нея не си струваше хляб, но яде вино, бие се

ръце на бедрата си, плюех, седнах до прозореца и с копнеж

погледна къщата на съседа.

Стоеше сам на открито и нищо не му попречи

погледнете бялата светлина с някак остъклени прозорци - без ограда,

без порта, без лиштви, без капаци. Дори баните на чичо Левонтий не са

беше, а те, Левонтиеви, се миеха в съседите си, най-често с нас,

след като е събрал вода и запас от дърва за огрев от фабриката за вар, като я е транспортирал.

Един добър ден, може би дори вечер, чичо Левонтий се разтресе

несигурен и, забравяйки себе си, изпя песента на морските скитащи, чута вътре

пътувания - той някога е бил моряк.

Плува през Акиян

Моряк от Африка

Оближи бебето

Той донесе кутия ...

сгъваема и жалка песен. Нашето село, с изключение на улиците, posadov и

алеи, скроени и сгънати по песенен начин - всяко семейство,

фамилията беше<своя>, авторски песен, която е по-дълбока и пълна

изрази чувствата на този и никой друг роднина. Аз все още,

когато си спомням песен<Монах красотку полюбил>- така виждам

Бобровски платно и цялото платно Бобровски и настръхване на кожата ми

разпръснат от шок. Сърцето трепери, свива се от песента

<шахматовского колена>: <Я у окошечка сидела, Боже мой, а дождик

капе върху мен\u003e. И как да забравим разкъсващата душа на Фокин:<Понапрасну

счупих решетките, напразно избягах от затвора, скъпа, скъпа

съпругата на друг лежи на гърдите му\u003e или любимия ми чичо:

<Однажды в комнате уютной>, или в памет на починалата ми майка,

изпята досега:<Ты скажи-ка мне, сестра...> Къде са всички и

помните ли всички? Селото беше голямо, хората бяха гръмки, смели,

а роднините в коленете са дълбоки и широки.

Но всички наши песни се изплъзнаха над покрива на заселника

чичо Левонтий - никой от тях не можеше да смути вкаменения

душата на воюващо семейство и ето ти, Левонтиевски

орлите трябва да са били капка-две от моряшка, скитнаща кръв

заплетена във вените на децата и тя по някакъв начин ерозира тяхната издръжливост и кога

децата бяха пълни, не се караха и не унищожаваха нищо, беше възможно

чуйте как се разлива през счупените прозорци и отворените врати

приятелски хор:

Тя седи, копнее

Цяла нощ

И такава песен

Пее за родината си:

<На теплом-теплом юге,

В моята родина,

Приятелките живеят, растат

И изобщо няма хора ...\u003e

Чичо Левонтий проби песента с бас, добавен към нея

рев и затова песента, момчетата и самият той сякаш се промениха

на външен вид те станаха по-красиви и сплотени и тогава реката на живота потече

в тази къща починал, плоско легло. Леля Вася, непоносима

чувствителност, мъж, напояващ лицето и гърдите си със сълзи, виещ

стара изгорена престилка, говори за безотговорност

човек - грабнал едни пияни рекламони,

я отвлече от родината, защо и за какво? И ето я, бедна,

седи и копнее цяла нощ ... И изведнъж се хвърля

погледна мъжа си с мокри очи - не беше ли, скитащ се

в света, това черно нещо ли направи ?! Не подсвирна ли

облиза? Пиян е, не знае какво прави!

Чичо Левонтий, с покаяние приема всички грехове

възможно е да се мотае на пиян човек, набръчкал челото си, опитвайки се да разбере:

кога и защо взе маймуната от Африка? И ако той отнеме, той се шмугна

животно, тогава къде отиде?

През пролетта семейство Левонтьев взимаше малко земя наоколо

у дома, издигна ограда от стълбове, клонки, стари дъски. Но

през зимата всичко това постепенно изчезва в утробата на руската фурна,

изпъната в средата на хижата.

Таня Левонтьевская казваше така, издаваше шум с беззъбата си уста, около

всички имаме място:

Но както ни шепне тиятка - тичаш и не запешша.

Самият чичо Левонтий излезе на улицата с гащи през топлите вечери,

държани за едно медно копче с два орела, в

груба бяла риза, изобщо без копчета. Седнал на измъчена брадва

блокът, представляващ верандата, пушеше, гледаше и ако баба ми

упрекна го през прозореца, че не работи, изброи работата, която той

трябва да прави в къщата и около къщата, чичо

Левонтий се надраска самодоволно.

Аз, Петровна, обичам селището! - и обиколи около него с ръка:

Добре! Като морето! Нищо няма да потиска очите!

Чичо Левонтий обичаше морето и аз го обичах. Основната ми цел

животът трябваше да нахлуе в къщата на Левонтий след заплащането му, слушай

песен за бебе маймуна и ако е необходимо, дръпнете нагоре

към могъщия хор. Измъкването далеч не е лесно. Баба знае всичко мое

навици предварително.

Няма нужда да гледаш парчетата - изгърмя тя. - Нищо от това

за да ядат пролетарии, те самите имат въшка на ласо в джоба си.

Но ако успях да избягам от къщата и да стигна

левонтиевски, това е всичко, тук бях заобиколен от рядък

внимание, ето ме пълна почивка.

Махай се оттук! - строго заповяда пияният чичо Левонтий

едно от моите момчета. И докато някой от тях не е склонен

излезе от масата, обясни на децата строгите си действия вече

съжалявайки ме, той изрева: - Майко, помниш ли поне?

Кимнах утвърдително. Чичо Левонтий тъжно се облегна

ръка разтрива сълзи по лицето си с юмрук, спомняйки си; - Бадоги с нея

за една година инжектирани-и-и! - И напълно изплаква: - Винаги

ще дойдеш ... нощ-полунощ ... пропа ... загубил си глава, Левонтий,

кажи и ... напий се ...

Леля Васеня, децата на чичо Левонтий и аз с тях

удари рев, а преди това стана жалко в хижата и то такива

добротата покриваше хората, че всичко, всичко се разливаше и падаше

на масата и всички се надпреварваха да ме почерпят и се изядоха насила,

след това те нарисуваха песен и сълзите потекоха като река и нещастни

след това дълго време мечтаех за маймуната.

Късно вечерта или съвсем през нощта, попита чичо Левонтий

същия въпрос:<Что такое жисть?!> После грабнах

меденки, сладкиши, децата на Левонтиевски също го грабнаха

падна под ръцете и се разпръсна във всички посоки.

Васеня попита последния ход, а баба ми я поздрави преди това

сутринта. Левонтий разбил остатъците от стъкло в прозорците, псувал, гърмял,

На следващата сутрин той остъкли прозорците с фрагменти, ремонтиран

пейки, маса и, пълен с мрак и разкаяние, отиде до

работа. Леля Вася три-четири дни по-късно отново отиде при съседите

и вече не хвърляше вихъра с полата си, отново взе назаем пари до заплата,

брашно, картофи - какво ще стане.

И така с орлите на чичо Левонтий излязох за ягоди,

за да спечелите морков от труда си. Децата носеха очила с

със счупени ръбове, стари, полуразкъсани за разпалване,

брезова кора tuyeski, извратен, завързан около гърлото с канап, който

имаше кофи без дръжки. Момчетата освобождават, бият се, хвърлят

Кон с розова грива

Баба се върна от съседите и ми каза това

децата на Левонтьев отиват до билото на ягоди и поръчват

вървете с тях.

Вземете туесока. Ще занеса плодовете си в града, твоя също

продайте и си купете меденки.

Кон, жена?

Кон, кон.

Меденки с кон! Ами това е мечтата на всички селски деца. той ли е

бяло-бяло, този кон. И гривата му е розова, опашката му е розова,

очите са розови, копитата също са розови. Баба никога не е позволявала

теглене наоколо с парчета хляб. Яжте на масата, иначе ще е лошо. Но

меденките са съвсем друг въпрос. Можете да сложите меденки под ризата си

тичай и чуй как конят рита с копитата си по голия корем. Става студено

от ужас - загубен, - да грабнеш риза и от щастие

уверете се - ето го, ето коня!

С такъв кон, толкова уважение и внимание! Момчета

левонтьевските ви ласкаят по този и онзи начин и първо удрят сискина

дайте и стреляйте от прашка, така че само те да бъдат позволени по-късно

отхапете коня или го оближете. Когато даваш на Левонтиевски

Отхапете Санка или Таня, трябва да държите с пръсти това място

което би трябвало да бъде отхапано и да се държи здраво, в противен случай Таня или

Санка ще бъде толкова ухапан, че от коня ще останат опашка и грива.

Левонтий, нашият съсед, работеше по бадоги заедно с Мишка

Коршуков. Левонтий приготвя дървесина за бадоги, реже я, нарязва и

предадени на варника, който беше срещу селото, от друга

страна на Енисей. Веднъж на всеки десет дни, може би петнадесет -

не си спомням точно - Левонтий получи пари и след това в следващия

къщата, където имаше само деца и нищо друго, започна празник

планина. Някакво безпокойство, треска или нещо подобно не обхващаха

само къщата на Левонтьев, но и всички съседи. Рано сутринта до

леля Васеня, съпругата на чичо Левонтий,

преследван, с рубли, стиснати в шепи.

Донесох дълга! - И веднага се втурна далеч от хижата, хвърляйки

вихрена пола.

Чакай, откачен! - обади се баба й. - Броя

необходимо е.

Леля Вася кротко се върна и докато баба броеше

пари, тя пръсти с боси крака, равномерно горещ кон, готов

дръпнете веднага щом юздите се освободят.

Баба броеше в детайли и дълго време, като изглаждаше всяка

рубла. Доколкото си спомням, повече от седем или десет рубли от<запасу>

за дъждовен ден баба никога не е давала Левонтиха, защото

всичко това<запас> се състои, изглежда, от десет. Но дори и с това

малко количество заполошная Вася успя да бъде измамена на рубла,

кога и за цели три.

Как боравиш с пари, безглазо чучело! -

баба се остави на съсед. - Рубла за мен, рубла за друга! Какво

ще работи ли? Но Васеня отново хвърли вихър с полата си и

валцувани.

Направих го!

Дълго време баба ми хулеше Левонтиха, самия Левонтий,

която според нея не си струваше хляб, но яде вино, бие се

ръце на бедрата си, плюех, седнах до прозореца и с копнеж

погледна къщата на съседа.

Стоеше сам на открито и нищо не му попречи

погледнете бялата светлина с някак остъклени прозорци - без ограда,

без порта, без лиштви, без капаци. Дори баните на чичо Левонтий не са

беше, а те, Левонтиеви, се миеха в съседите си, най-често с нас,

след като е събрал вода и запас от дърва за огрев от фабриката за вар, като я е транспортирал.

Един добър ден, може би дори вечер, чичо Левонтий се разтресе

несигурен и, забравяйки себе си, изпя песента на морските скитащи, чута вътре

пътувания - той някога е бил моряк.

Плува през Акиян

Моряк от Африка

Оближи бебето

Той донесе кутия ...

сгъваема и жалка песен. Нашето село, с изключение на улиците, posadov и

алеи, скроени и сгънати по песенен начин - всяко семейство,

фамилията беше<своя>, авторски песен, която е по-дълбока и пълна

изрази чувствата на този и никой друг роднина. Аз все още,

когато си спомням песен<Монах красотку полюбил>- така виждам

Бобровски платно и цялото платно Бобровски и настръхване на кожата ми

разпръснат от шок. Сърцето трепери, свива се от песента

<шахматовского колена>: <Я у окошечка сидела, Боже мой, а дождик

капе върху мен\u003e. И как да забравим разкъсващата душа на Фокин:<Понапрасну

счупих решетките, напразно избягах от затвора, скъпа, скъпа

съпругата на друг лежи на гърдите му\u003e или любимия ми чичо:

<Однажды в комнате уютной>, или в памет на починалата ми майка,

изпята досега:<Ты скажи-ка мне, сестра...> Къде са всички и

помните ли всички? Селото беше голямо, хората бяха гръмки, смели,

а роднините в коленете са дълбоки и широки.

Но всички наши песни се изплъзнаха над покрива на заселника

чичо Левонтий - никой от тях не можеше да смути вкаменения

душата на воюващо семейство и ето ти, Левонтиевски

орлите трябва да са били капка-две от моряшка, скитнаща кръв

заплетена във вените на децата и тя по някакъв начин ерозира тяхната издръжливост и кога

децата бяха пълни, не се караха и не унищожаваха нищо, беше възможно

чуйте как се разлива през счупените прозорци и отворените врати

приятелски хор:

Тя седи, копнее

Цяла нощ

И такава песен

Пее за родината си:

<На теплом-теплом юге,

В моята родина,

Приятелките живеят, растат

И изобщо няма хора ...\u003e

Чичо Левонтий проби песента с бас, добавен към нея

рев и затова песента, момчетата и самият той сякаш се промениха

на външен вид те станаха по-красиви и сплотени и тогава реката на живота потече

в тази къща починал, плоско легло. Леля Вася, непоносима

чувствителност, мъж, напояващ лицето и гърдите си със сълзи, виещ

стара изгорена престилка, говори за безотговорност

човек - грабнал едни пияни рекламони,

я отвлече от родината, защо и за какво? И ето я, бедна,

седи и копнее цяла нощ ... И, подскачайки, изведнъж

погледна мъжа си с мокри очи - не беше ли, скитащ се

в света, това черно нещо ли направи ?! Не подсвирна ли

облиза? Пиян е, не знае какво прави!

Чичо Левонтий, с покаяние приема всички грехове

възможно е да се мотае на пиян човек, набръчкал челото си, опитвайки се да разбере:

кога и защо взе маймуната от Африка? И ако той отнеме, той се шмугна

животно, тогава къде отиде?

През пролетта семейство Левонтьев взимаше малко земя наоколо

у дома, издигна ограда от стълбове, клонки, стари дъски. Но

през зимата всичко това постепенно изчезва в утробата на руската фурна,

изпъната в средата на хижата.

Таня Левонтьевская казваше така, издаваше шум с беззъбата си уста, около

всички имаме място:

Но както ни шепне тиятка - тичаш и не запешша.

Самият чичо Левонтий излезе на улицата с гащи през топлите вечери,

държани за едно медно копче с два орела, в

груба бяла риза, изобщо без копчета. Седнал на измъчена брадва

блокът, представляващ верандата, пушеше, гледаше и ако баба ми

упрекна го през прозореца, че не работи, изброи работата, която той

трябва да прави в къщата и около къщата, чичо

Левонтий се надраска самодоволно.

Аз, Петровна, обичам селището! - и обиколи около него с ръка:

Добре! Като морето! Нищо няма да потиска очите!

Чичо Левонтий обичаше морето и аз го обичах. Основната ми цел

животът трябваше да нахлуе в къщата на Левонтий след заплащането му, слушай

песен за бебе маймуна и ако е необходимо, дръпнете нагоре

към могъщия хор. Измъкването далеч не е лесно. Баба знае всичко мое

навици предварително.

Няма нужда да гледаш парчетата - изгърмя тя. - Нищо от това

за да ядат пролетарии, те самите имат въшка на ласо в джоба си.

Но ако успях да избягам от къщата и да стигна

левонтиевски, това е всичко, тук бях заобиколен от рядък

внимание, ето ме пълна почивка.

Махай се оттук! - строго заповяда пияният чичо Левонтий

едно от моите момчета. И докато някой от тях не е склонен

излезе от масата, обясни на децата строгите си действия вече

съжалявайки ме, той изрева: - Майко, помниш ли поне?

Кимнах утвърдително. Чичо Левонтий тъжно се облегна

ръка разтрива сълзи по лицето си с юмрук, спомняйки си; - Бадоги с нея

за една година инжектирани-и-и! - И напълно изплаква: - Винаги

ще дойдеш ... нощ-полунощ ... пропа ... загубил си глава, Левонтий,

ще каже и ... напий се ...

Леля Васеня, децата на чичо Левонтий и аз с тях

удари рев, а преди това стана жалко в хижата и то такива

добротата покриваше хората, че всичко, всичко се разливаше и падаше

на масата и всички се надпреварваха да ме почерпят и се изядоха насила,

след това те нарисуваха песен и сълзите потекоха като река и нещастни

след това дълго време мечтаех за маймуната.

Късно вечерта или съвсем през нощта, попита чичо Левонтий

същия въпрос:<Что такое жисть?!> После грабнах

меденки, сладкиши, децата на Левонтиевски също го грабнаха

падна под ръцете и се разпръсна във всички посоки.

Васеня попита последния ход, а баба ми я поздрави преди това

сутринта. Левонтий разбил остатъците от стъкло в прозорците, псувал, гърмял,

На следващата сутрин той остъкли прозорците с фрагменти, ремонтиран

пейки, маса и, пълен с мрак и разкаяние, отиде до

работа. Леля Вася три-четири дни по-късно отново отиде при съседите

и вече не хвърляше вихъра с полата си, отново взе назаем пари до заплата,

брашно, картофи - какво ще стане.

И така с орлите на чичо Левонтий излязох за ягоди,

за да спечелите морков от труда си. Децата носеха очила с

със счупени ръбове, стари, полуразкъсани за разпалване,

брезова кора tuyeski, извратен, завързан около гърлото с канап, който

имаше кофи без дръжки. Момчетата освобождават, бият се, хвърлят

прибори един в друг, поставени крачета, два пъти бяха взети

бийте се, плачете, закачайте. По пътя те попаднаха в нечии

градина и тъй като там още нищо не е узряло,

лук-батуна, изяде до зелена слюнка, хвърли останалото.

Оставихме няколко пера по свирките. В ухапаните пера те

скърцахме, танцувахме, вървяхме весело под музиката и скоро го направихме

стигна до скалист хребет. Тогава всички спряха да си играят,

разпръснати из гората и започнаха да вземат ягоди, все още

узряващ, бял, рядък и следователно особено радостен и

Взех го усърдно и скоро покрих дъното на спретнат туеск

чаши за двама или трима.

Баба каза: Основното в плодовете е да се затвори дъното на съда.

Въздъхнах с облекчение и започнах да бера ягоди възможно най-скоро, и

имаше все повече и повече от него по-нагоре по билото.

Децата от Левонтьевск в началото ходеха тихо. Само дрънкане

капак, вързан за медна кана. По-големият имаше тази кана

момчета, и той издрънча, за да чуем, че старейшината е тук,

наблизо и няма от какво да се страхуваме и какво да правим.

Изведнъж капакът на чайника изтръпна нервно и се вдигна шум.

Яжте, а? Яжте, а? Вкъщи какво? Вкъщи какво? - попита

старши и даваше на някого маншет след всеки въпрос.

А-ха-ха-хааа! - изпя Таня. - Шанка шажрал, патица

не-о-о ...

Санка също получи удар. Той се ядоса, хвърли гърнето и падна

в тревата. Старейшината взе, взе плодовете и си помисли: той е за къщата

опитващи се и тези паразити ядат плодове или дори на трева

лежащи наоколо. Старейшината скочи и отново ритна Санка. Санка изви,

се втурна към старейшината. Чайникът иззвъня, плодове изскочиха от него.

Юнашките братя се бият, търкалят се по земята, всички ягоди

смачкан.

След битката ръцете на старейшината също паднаха. Той прие

събирайте разлятите, натрошени плодове - и в устата им, в устата им.

Това означава, че можете, но аз знам, че не мога! Можеш, но аз,

значи не можеш? - попита той зловещо, докато изяде всичко това

успя да събере.

Скоро братята някак неусетно се помириха, спряха

извикайте имена и решихте да слезете до река Фокинская, да се наплискате.

Исках също да отида до реката, също щях да пръскам, но не

той се осмели да остави отпадъците, защото още не беше събрал пълен съд.

Баба Петровна се изплаши! О, ти! - Санка направи гримаса и

нарече ми гадна дума. Той знаеше много от тези думи. Аз също

знаеше, научи се да ги говори от момчетата Левонтьев, но се страхуваше

може би той се срамува да използва нецензурни думи и плахо заяви:

Но баба ми ще си купи меденки с кон!

Може би кобила? - ухили се Санка, плю го в краката му и

веднага осъзнах нещо; - По-добре кажете - страхувате се от нея и не само

Искате ли да изядете всички плодове? - Казах това и веднага се разкаях,

разбра, че е хванат. Издраскан, с подутини по главата от

битки и различни други причини, с пилета на ръце и крака, с

червени окървавени очи, Санка беше по-вреден и по-ядосан от всички

момчетата на Левонтьев.

Слаба! - той каза.

Аз съм слаб! - изревах, гледайки накриво туесока. Имаше

плодовете вече са над средата. - Аз съм слаб ?! - повторих на избледняването

решително изтръска плодовете на тревата: - Ето! Яжте с мен!

Ордата Левонтьев се натрупа, плодовете моментално изчезнаха. На мен

има само няколко малки, огънати плодове с

зеленина. Съжалявам за плодовете. Това е тъжно. Копнеж в сърцето - предвижда

това е среща с баба, доклад и изчисление. Но се оставих

отчаяние, отказал се от всичко - сега е все едно. Състезавах се

заедно с децата от Левонтьевск надолу, до реката и

похвали се:

Ще открадна ролка от баба ми!

Момчетата ме насърчават, действат, казват те, и носят повече от една ролка,

вземете друг шанег или баница - нищо излишно няма да бъде.

Тичахме по плитка река, изпръскана със студена вода,

преобърна плочите и с ръце хвана скелето - пикушелета.

Санка грабна тази гнусна на вид риба, сравни я с позор и

разкъсахме пишкин на парчета на брега, че е грозен. След това стреляха

камъни в летящи птици, събориха бял корем. Запояхме

поглъщайте с вода, но тя пуска кръв в реката, поглъщайте вода

можеше и умря, като отпусна глава. Погребахме малката бяла, на

птица, подобна на цвете, на брега, в камъчета и скоро забравила за нея,

защото се заеха с вълнуващ, зловещ бизнес: тичаха в устата

студена пещера, където живее нечистият (това беше известно със сигурност в селото)

не взе!

Това все още е човешко! - похвали се Санка, връщайки се от пещерата. - Аз

Жмеев ?! - Таня отстъпи от устието на пещерата и просто

случай издърпа падналите панталони.

Видях икономката с браунито - продължи Санка да разказва.

Крекер! Брауни на тавана живеят под печката! - разрез

Санка старши.

Санка се обърка, но веднага предизвика старейшината:

Duck Tama какъв вид брауни? У дома. И тогава пещерен човек. В мъха

всички, сиви, треперещи - студено му е. И домакинята е лоша, лоша,

изглежда оплаквателно и стене. Не можеш да ме примамиш, просто ела -

ще грабне и погълне. Слагам камък в окото й! ..

Може би Санка лъжеше за брауни, но все пак беше страшно

за да слушам, изглеждаше, че някой стене много близо в пещерата,

стене. Таня измъкна първата от лошото място, последва я и

останалите момчета паднаха от планината. Санка подсвирна и извика

грозно, давайки ни топлина.

Прекарахме целия ден толкова интересни и забавни, а аз вече

забравих за плодовете, но беше време да се върна у дома. ние

демонтира съдовете, скрити под дървото.

Катерина Петровна ще ви попита! Ще питам! - засмя се Санка. -

Изядохме плодовете! Ха ха! Нарочно го изядоха! Ха ха! Ништяк за нас!

Ха ха! А ти, хо, хо! ..

Аз самият знаех, че те, Левонтиевски,<ха-ха!>и аз

<хо-хо!>... Баба ми, Катерина Петровна, не леля на Вася, от нея

лъжи, сълзи и различни оправдания не могат да излязат.

Вървях тихо след момчетата Левонтьев от гората. Бягаха

пред мен на тълпа, закараха кофа без дръжка по пътя. Кофа

звънли, отскачали по камъните, останките от

емайлиране.

Знаеш ли какво? - след разговор с братята, той се върна при мен

Санка. - Набутвате билките в туите, отгоре върху плодовете - и готово!

О, детето ми! - започна да имитира моя

баба Санка. - Дадох ти спомен, сирак, помощ. -

свършен. Вярно е, можете да чуете селото тук, но все пак тайгата, пещерата

недалеч има домакиня с брауни, змиите гъмжат от змии. Въздъхна

въздъхнах, почти плаках, но трябваше да слушам гората,

трева, брауни от пещерата не са избрани. Няма време за хленчене.

Дръжте ушите си отворени тук. Разкъсах шепа трева, докато се оглеждах

партии. Той натъпка стегната малка трева с трева, върху бик, така че по-близо до светлината

и можете да видите у дома, той събра няколко шепи горски плодове, положи тревата с тях

Оказа се, че ягоди дори с шок.

Моето дете! - извика баба ми, когато аз, измръзвайки от

страх, подаде й съда. - Помогнете ви, помогнете ви! Вече

ще ти купя меденки, най-голямата. И не сипвайте плодовете си

ще застана със собствените си хора, ще го отнеса точно в тази туеска ...

Облекчен малко.

Мислех, че сега баба ще разбере моята измама, дай ми

какво се предполага и вече е подготвен за наказание за това, което е направил

злодейство. Но нищо не се случи. Всичко се получи. Баба взе туесока

мазе, отново ме похвали, даде ми да хапна и аз си помислих

все още няма от какво да се страхувам и животът не е толкова лош.

Ядох, излязох да играя и това ме дръпна

информирайте Санка за всичко.

И ще кажа на Петровна! И ще ви кажа! ..

Недей, Санка!

Донеси ролка, тогава няма да ти кажа.

Промъкнах се в килера, извадих ролка от сандъка и донесох

неговата Санка, под ризата му. После донесе още един, после още един, докато Санка

не се е напил.

<Бабушку надул. Калачи украл! Что только будет?> - Измъчих се

през нощта, мятане и обръщане на леглата. Сънят не ме взе, почивай<андельский>

не се отнасяше снизходително към моите жигани, към душата ми варнача, въпреки че баба ми,

правейки кръстния знак за нощта, пожелавайки ми не кой да е, а самия

там<андельского>, тих сън.

Защо пълзиш там? - попита дрезгаво бабата от тъмнината.

Предполагам, че пак се лутах в реката? Болят ли ви отново краката?

Не, - отговорих аз. - Имах мечта ...

Спи с Бог! Спи, не се страхувай. Животът е по-лош от мечтите, татко ...

<А что, если слезть с полатей, забраться к бабушке под одеяло

и да разкажете всичко?\u003e

Аз слушах. Отдолу идваше тежкото дишане на старото

човек. Жалко да се събуждаш, баба е уморена. Тя трябва да стане рано. Не,

предпочитам да не спя до сутринта, скарауле бабо, ще ви разкажа за това

на всички: и за туеско, и за домакинята с брауни, и за ролките и

за всичко, за всичко ...

Това решение ме накара да се почувствам по-добре и не забелязах как

затворени очи. Немитото лице на Санкин се появи, после блесна

гора, трева, ягоди, тя напълни Санка и всичко, което видя

аз следобед.

По подовете миришеше на борови дървета, студена тайнствена пещера,

реката бучеше в самите им крака и млъкна ...

Дядото беше в хижа, на пет километра от селото, в устието

река Мана. Там сме засели ивица ръж, ивица овес и елда да

голям загон, засаден с картофи. Тогава за колективните ферми

започнаха разговори и нашите селяни засега живееха сами. Имайте

обичах да посещавам дядовци. Спокойно там,

старателно, без потисничество и надзор, тичам дори до самия

нощи. Дядо никога не вдигаше шум на никого, работеше спокойно,

но много скучен и ковък.

Ах, ако залавянето беше по-близо! Щях да отида, да се скрия. Но пет

тогава километрите за мен бяха непреодолимо разстояние. И

Альоша не е там, за да му се размине. Леля дойде наскоро

Август и взе Альошка със себе си до горския обект, където тя

отиде на работа.

Лутах се, скитах се из празната колиба и не можех да направя нищо друго

разберете как да се приближите до Левонтьевски.

Петровна отплава! - ухили се Санка и изплю

дупка между предните зъби. Все още можеше да се побере в тази дупка

един зъб и бяхме луди по дупката на този Санка. Как е в него

плюй плюй!

Санка отиваше на риболов, разплиташе въдицата. Малко

братя и сестри се блъскаха, обикаляха из пейките, пълзеха,

изкопани на криви крака.

Санка раздаде пукнатини отдясно и отляво - малките се качиха под

ръка, объркана въдица.

Няма кука - изсумтя той гневно, - сигурно е преглътнал

нещо.

Ништя-ак! - успокои ме Санка. - Дайджест. Имате много

куки, дай. Ще те взема със себе си.

Втурнах се вкъщи, грабнах въдиците си, сложих хляб в джоба си и ние

се премести при каменните бикове за добитъка, който се спускаше директно в

Енисей зад дънера.

Нямаше по-стара къща. Той го взе със себе си<на бадоги> баща и

- безразсъдно заповяда Санка. Тъй като той беше най-големият днес и

чувствах голяма отговорност, тогава не напразно се тормозих и,

освен това, умиротворен<народ>ако е започнал сметище.

Санка сложи въдици на бибите, направи червеи, хапаше

Ша! - погледна Санка и ние послушно замръзнахме. Дълго

не хапеше. Омръзна ни да чакаме, започнахме да бутаме, да се кикотим

закачка. Санка изтърпя, изтърпя и ни изгони да търсим киселец,

крайбрежен чесън, дива репичка, иначе, казват, той не е за себе си

ваучери, иначе ще щракне във всички нас. Левонтиев момчета знаеха как

кисне<от земли>, изяде всичко, което Бог изпраща, нищо

презрени и затова бяха червенокоси, силни, сръчни, особено

на масата.

Без нас Санка наистина кълвеше. Докато събирахме

зеленчуци, подходящи за храна, той извади два ерша, един кълбо и

белоока ела. Направиха огън на брега. Санка пое

рибни пръчки, приспособили ги за пържене, децата заобиколили огъня и

не откъснаха поглед от печеното.<Са-ань! - заныли они скоро. - Уж

варени! Са-ан! ..\u003e

З-добре, пробиви! З-добре, пробиви! Не виждаш ли този ерш

прозявам се с хрилете? Токо щял да погълне поскорейч. Е, как е корема

хванете, диария изчезна? ..

Витка Катеринин има диария. Ние нямаме ет.

Какво казах ?!

Бойните орли замълчаха. Със Санка няма да нараниш турусите,

той, точно какво, и се придържа. Понасят малките, хвърлят нос;

те се стремят да се справят с огъня. Търпението обаче не трае дълго.

Е, Са-ан, наистина има въглища ...

Задушаване!

Момчетата грабнаха пръчки с пържена риба, разкъсаха ги в движение и

в движение, стенейки от горещото, те ги изяждаха почти сурови, без

сол и хляб, хапна и се огледа с недоумение: вече ?! Толкова много

чакаха, издържаха толкова много и просто облизаха устните си. Моите деца хляб

също неусетно мелеше и правеше какво: извади от дупките

крайбрежен<блинали> каменни плочки върху водата, пробвано

плувайте, но водата все още беше студена, бързо изскочи от реката -

да се загрее край огъня. Загрял и паднал във все още ниската трева

за да не види Санка да пържи риба, сега за себе си, сега

дойде неговият ред и тогава не питай - гроба. Няма да даде, защото

самият той обича да поглъща повече от всеки друг.

Денят беше ясен, лято. От горе гореше. Близо до добитъка

оцветени с кукувица обувки, огънати на земята. На дълго

хрупкави стъбла, висящи от страна на страна синьо

камбани и вероятно само пчелите са ги чували да звънят.

На топлата земя близо до мравуняка лежеше на райета

грамофонни цветя и глави на пчелите, забити в сините им рога.

Те замръзнаха дълго време, излагайки рошавите си дупета, трябва да са

слушах музика. Брезовите листа блестяха, трепетликата горичка

от жегата боровата гора по билото беше покрита със син дим. Над Енисей

блестящо слънчево. Чрез този блясък, червеното

отвори от варови пещи, пламтящи от другата страна на реката. Сенки на скали

лежеше неподвижно на водата и светлината ги отвори, разкъса ги на парченца,

като стари парцали. Железопътен мост в града, гледано от

нашето село при ясно време, олюляно с тънка дантела и, ако

погледнете го дълго, - дантелата стана по-тънка и разкъсана.

Оттам, отзад на моста, трябва да дойде бабата. Само това

ще бъде! И защо направих това? Защо слушахте Левонтьевски? Вон

колко добре беше да живееш. Ходете, бягайте, играйте и не мислете за нищо. И

сега какво? Засега няма какво да се надяваме. С изключение на инцидента

какво освобождение. Може би лодката ще се преобърне и баба ще се удави? Не

по-добре да не се преобръща. Мама се удави. Какво добро? Аз

сега сирак. Нещастен човек. И няма кой да ме съжали.

Съжалява само пияният Левонтий и дори дядото - това е всичко, бабо

тя просто крещи, но не, не, да, тя няма да остане с нея.

Основното е, че няма дядо. Дядо е на лов. Не би ме предал

негодувание. Баба също му крещи:<Потатчик! Своим всю жизнь

бутна, сега това! ..\u003e<Дедушка ты дедушка, хоть бы ты в баню

дойдох да се измия, дори ако можех просто да дойда и да ме заведа

себе си! \u003e

Защо душите? - Санка се наведе към мен с тревога

ме доведе до този живот.

Ништя-ак! - утеши ме Санка. - Не се прибирайте, това е всичко!

Погребете се в сеното и се скрийте. Петровна видя очите на майка ти

открехната, когато е била погребана. Страхувайки се, че и вие ще се удавите. Ето я

как ще плаче:<Утону-у-ул мой дитятко, спокинул меня,

малко сираче\u003e, - ще излезеш тук! ..

Няма да го направя! Протестирах. - И ти се подчинявам

няма да! ..

Е, лешакът е с теб! Те се опитват за теб. Влезте! Хапя! Имайте

кълнахте се!

Паднах от дерето, раздвижвайки бреговете в дупките, и

въдица. Взех костур. След това ерш. Изскочи риба и започна да хапе. ние

стръвни червеи, хвърли ги.

Не прекрачвайте пръта! - извика Санка суеверно

децата напълно полудели от възторг и влачили, влачили риби.

Момчетата ги сложиха на върбова пръчка, потопиха ги във водата и извикаха

един за друг:<Кому говорено - не пересекай удочку?!>

Изведнъж, зад най-близкия каменен бик, кован

стълбове, иззад носа се появи лодка. Трима мъже наведнъж

стълбове бяха изхвърлени от водата. Мигащи полирани върхове

стълбовете паднаха във водата наведнъж и лодката, погребайки се по контурите в реката,

се втурна напред, хвърляйки отстрани на вълната. Махане на стълб

ръкостискане, тласък - лодката скочи напред, бързо се придвижи

напред. Тя е по-близо, по-близо. Той премести кърмовия стълб с стълб и лодката

кимна далеч от нашите пръти. И тогава видях да седя

беседка на друг човек. Половината шалове на главата, краищата й

преминал под мишниците и завързан кръстосано отзад. Под

сако с половин коса, боядисано в цвят бордо. Това яке беше извадено

от сандъка по големи празници и по повод пътуване до града.

Прескочих от пръчките към дупката, скочих, хванах тревата,

забиване на палеца на крака в дупката. Крайбрежно момиче полетя нагоре

блъсна ме по главата, с уплаха паднах върху буци глина,

скочи и изтича по брега, далеч от лодката.

Къде отиваш! Спри се! Спри, казвам! - извика бабата.

Състезавах се с всички сили.

I-a-avishsha, I-avishsha home, crook!

Момчетата се предадоха на жегата.

Запази го! - извика от лодката, а аз не забелязах как

завърши в горния край на селото, където задух, винаги аз

измъчва, изчезна! Почивах дълго и скоро открих -

наближава вечер - воля-неволя е необходимо да се върнете у дома. Но аз не съм

исках да се прибера и за всеки случай отидох при братовчед ми

Кеше, чичо на сина на Ваня, който живееше тук, в горния край на селото.

Имах късмет. Те играеха закръглятели край къщата на чичо Ваня. Аз

включи се в играта и хукна до тъмно. Леля Феня се появи,

Майката на Кешкин и ме попита:

Защо не се прибираш? Баба ще те загуби.

Не, - отговорих възможно най-небрежно. - Тя е в града

отплава. Може би нощувка там.

Леля Феня ме покани да ям и аз щастливо смилах всичко,

това, което тя ми даде, Кеша с тънка врата пиеше преварено мляко и майка

тя каза укорително:

Всички с мляко и мляко. Вижте как се храни момчето

затова е силна като гъба гъба. - леля Фенин ме погледна

похвала и започнах тихо да се надявам, че тя ще ме заспи

Но леля Феня попита, попита ме за всичко,

след това я хвана за ръката и я заведе у дома.

В нашата хижа нямаше светлина. Леля Феня почука на прозореца.

<Не заперто!> - извика бабата. Влязохме в тъмна и тиха къща,

където се чуваше само многокрилото потупване на пеперуди да

бръмчащи мухи, биещи се по стъкло.

Леля Феня ме избута обратно в коридора, избута ме в прикачения

коридор за съхранение. Имаше легло от черги и стари

седла в главите - в случай, че някой се нажежи през деня и той

искам да си почина в студа.

Зарових се в изтривалката и слушах тихо.

Леля Феня и баба си говореха за нещо в хижата, но за какво -

не разберете. В килера миришеше на трици, прах и суха трева

заседнал във всички пукнатини и под тавана. Тази трева е нещо

щракна и изпука. В килера беше мрачно. Тъмнина

беше дебел, груб, изпълнен с миризми и таен живот. Под

мишка, гладна заради котката, самотна и плахо драскаше на пода. И

всички пропукаха сухи билки и цветя под тавана, отвориха се

кутии, осеяни в тъмнината семена, две или три се заплитаха в моята

ивици, но не ги извадих, страхувайки се да се движа.

В селото се установи тишина, прохлада и нощен живот. Убит

в разгара на деня кучетата дойдоха при себе си, изкачиха се изпод прохода,

Река Фокинская, акордеонът пееше. На моста отиваме

младост, танци там, пеене, плашене на покойните деца и

срамежливи момичета.

Чичо Левонтий набързо цепеше дърва. Сигурно е господарят

донесе нещо за варене. Някой има Levont'evskie<сбодали>

полюс? Най-вероятно при нас. Има време да ловуват в такъв момент

дърва за огрев е далеч ...

Леля Феня си тръгна и затвори плътно вратата в сенника. Крадешком

котката скочи към верандата. Мишката замря под пода. Стана напълно

тъмен и самотен. Дъските на пода не скърцаха в хижата, бабата не ходеше.

Уморен съм. Не кратък път до града! Осемнадесет мили, да с

раница. Струваше ми се, че ако съжалявам баба си, помислете

това е добре за нея, тя ще разбере и ще ми прости всичко. Ще дойде

и прости. Е, веднъж и щракнете, така че какъв проблем! За такова нещо и

повече от веднъж можете ...

Бабата обаче не дойде. Почувствах студ. Аз

свита на топка и дишаше на гърдите му, мислейки за баба и

за всичко жалко.

Когато майка ми се удави, баба не напусна брега, нито отнесе,

нито целият свят можеше да я убеди. Тя продължаваше да щрака и да се обажда

мама, хвърли трохи хляб, сребърни прибори, парцали в реката,

издърпа косата от главата й, завърза я около пръста си и

надолу по течението, надявайки се да успокои реката, да умилостиви Господа.

Едва на шестия ден бабата, която цъфна в тялото, почти

влачи вкъщи. Тя е, като пияница, нещо заблудено

- измърмори, ръцете и главата й почти стигнаха земята, косата й

разплетено, окачено над лицето, прилепнало към всичко и

остана на парченца по плевелите. на стълбове и на релси.

Баба падна сред хижата на голия под, с протегнати ръце и т.н.

тук тя спеше, несъблечена, в свити крака, сякаш плаваща

някъде, без да издава шумолене, нито звук, и не можеше да плува. IN

вкъщи говореха шепнешком, ходеха на пръсти, страховито се навеждаха

баба, която си мисли, че е мъртва. Но от дълбините на червата на баба

през стиснати зъби се чуваше непрекъснато стенание, сякаш смачкано

нещо или някой там, в баба, и това беше измъчено от

неумолима, пареща болка.

Баба веднага се събуди от сън, огледа се, сякаш след това

припада и започна да вдига косата й, да я тъче на плитка, държейки

парцал за връзване на плитки в зъбите. Делова и просто не каза

и тя издъхна от себе си:<Нет, не дозваться мне Лиденьку, не

минавам през. Реката не го раздава. Затвори някъде, съвсем близо

задържа, но не дава и не показва ...\u003e

И майка ми беше близка. Тя беше изтеглена под плаващ

хижи на Васа Вахрамеевна, тя хвана косата си на прашката на Бон и

висяха, висяха там, докато косата се затопли и

откъсна плитката. Така те страдаха: мама във водата, баба във

банка, претърпя ужасни мъки за неизвестни, чиито тежки грехове ...

Баба разбра и ми каза, когато пораснах

малката землянка беше пълна с осем отчаяни

овсянски жени и един мъж на кърмата - нашият Колча младши Жени

всичко с пазарлъци, главно с горски плодове - ягоди и когато лодката

преобърната, яркочервена ивица обхвана водата, разширявайки се и

гредите на лодките, които спасяваха хората, извикаха:<Кровь! Кровь!

Някой разби за Бон ...\u003e Но ягодите плуваха по реката. Мамо

имаше и бръчкане на ягоди, а алена струйка се сливаше с червена

ивица. Може би кръвта на майка ми от удара в главата на бону беше там,

течеше и се извиваше заедно с ягодите по водата, но кой знае кой

ще различава червеното от червеното в паника, в суета и писъци?

Събудих се от слънчев лъч, просмукващ се в калния

прозорец на килера и се впива в очите ми. В лъча мушица

прахът блесна. Отнякъде се прилага с улов, обработваема земя. Огледах се

и сърцето ми подскочи от радост: дядо ми беше хвърлен върху мен

старо палто от овча кожа. Дядо пристигна през нощта. Красотата! На кухнята

баба каза на някого подробно:

- ... Културна дама, в шапка.<Я эти вот ягодки все

купувам\u003e. Моля, заповядайте. Горски плодове, казвам, сираче

нещастни събрани ...

После паднах през земята с баба си и вече не можех

той се покри с овча козина, сгуши се в нея, за да умре възможно най-скоро. Но

стана горещо, скучно, нямаше какво да дишам и аз се отворих.

Неговата завинаги се отдаде! - гърмеше бабата. - А сега това! И

те изневеряват! Какво ще излезе по-късно? Жиган ще бъде! Вечен

затворник! Аз съм повече от Левонтиеви, оцветете ги, ще ги пусна в обращение!

Това е тяхното писмо! ..

балдахин. Баба не може да бъде сама дълго време, има нужда от някой

разкажете за инцидента или разбийте измамника на пръсти,

следователно аз и тя тихо мина през коридора, отвори се

врата към килера. Едвам имах време да затворя плътно очи.

Не спиш, не спиш! Виждам всичко!

Но не се отказах. Леля Авдотя изтича в къщата и попита как

<тета> изплува в града. Баба каза това<сплавала, слава

На теб, Господи, продадох плодове по подобен начин\u003e и веднага започнах

разказвайте:

Моето нещо! Малко нещо! Какво си направил! .. Слушай, слушай, слушай,

Тази сутрин при нас дойдоха много хора и всички баби

забавено да кажа:<А мой-то! Малой-то!> И това е тя

изобщо не пречеше да върши домакински задължения - тя беше износена

напред-назад, доеше кравата, изгони я при овчаря, изтръска

килими, правеше различни неща и всеки път, тичайки покрай

врати за килер, не пропусна да напомня:

Не спиш, не спиш! Виждам всичко!

Но твърдо вярвах: той ще управлява къщата и ще си тръгне. Не издържам

новина, която се случи без нея в селото. И на всеки, когото срещнете

и напречната баба ще повтори с голямо удоволствие:<А мой-то!

Малко нещо!\u003e

Дядо го уви в килера, извади кожа

юзди и намигна:

<Ничего, дескать, терпи и не робей!>, и дори над главата ми

погали. Зарових носа си и натрупаните толкова дълго сълзи с зрънце,

големи ягоди, зацапайте го, те паднаха от очите ми и имаше

нямат задръжки.

Е, какво си, какво си? - успокои ме дядо ми, като ограби голяма

ръка сълзи от лицето ми. - Защо лъжеш гладен? питам

петиции ... Върви, влез, - нежно ме подтикна дядо ми

Придържайки панталона си с едната ръка, притискайки другата с лакът към очите си,

влязох в хижата и започнах:

Аз съм повече ... аз съм повече ... аз съм повече ... - и не можех да направя нищо

Добре, измийте си лицето и седнете да се пропукате! - все още

непримиримо, но без гръмотевична буря, без гръмотевици, баба ми ме отряза.

Покорно измих лицето си, дълго време забивах влажна кърпичка по лицето си и

спомних си, че мързеливите хора, според баба ми, винаги са сурови

избършете се, защото всички стават по-късно. Трябваше да се преместя в

маса, седнете, погледнете хората. О, Господи! Да, така че все още

поне веднъж измамен! Да аз…

Потръпвайки от все още неотдадени ридания, аз се вкопчих

маса. Дядо играеше в кухнята, размотавайки стара на ръката си, напълно,

разбрах, той не се нуждаеше от въже, взех нещо от леглата,

той извади брадва изпод кошарата и опита точката с пръст. Той търси

и намира неприятности, за да не остави нещастния внук

един на един с<генералом> - значи той е в сърцата или в подигравка

призовава баба си. Усещайки невидимата, но надеждна подкрепа на дядо ми,

взех трохите от масата и започнах да я ям суха. Баба сама

тя наплюска млякото с люлка, постави купата пред мен с тропот и

акимбо:

Коремът боли, гледа към ръба! Ех, колко си смирен!

Ех, колко сте тихи! И няма да иска мляко! ..

Дядо ми ми примигна - бъди търпелив. Знаех без него: не дай боже

сега противоречи на баба, да направи нещо не по нейна преценка. То

трябва да се освободи и трябва да изрази всичко, което е в сърцето й

натрупана, душата трябва да бъде отнета и успокоена. И тя ме срамува

баба! И тя заклейми! Едва сега, след като напълно разбрах в коя

измамата ме потопи в бездънна бездна и към какво<кривую

path\u003e пак ще ме отведе, ако започна толкова рано

измамник, ако след лихите хора посегнах за грабеж, аз

изрева, не просто се покае, но и уплашен, че го няма, каквото и да е

няма прошка, няма връщане ...

Дори дядо ми не можеше да понася речите на баба и моите пълни

разкаяние. Си отиде. Той си тръгна, изчезна, пушейки цигара, казват, при мен

няма нито помощ, нито контрол, Бог да ви помогне, внучки ...

Баба беше уморена, изтощена или може би усещаше това

тя твърде много ме разби.

В хижата беше спокойно, но все пак трудно. Не знаейки това

издърпа конците от него. И когато вдигна глава, видя и преди

Затворих очи и отново отворих очи. Затворих очите си отново, отново

след отваряне. На остъргана кухненска маса, сякаш на огромна

земя, с обработваема земя, ливади и пътища, на розови копита, галопирана

бял кон с розова грива.

Вземи, вземи, какво гледаш? Поглеждаш, но дори когато оман

Колко години са минали оттогава! Колко събития са минали. Не в

жив дядо, без баба, а животът ми се приближава и

все още не мога да забравя бабините меденки - онзи прекрасен кон с

Прочетете още една история на В. П. Астафиев - „Кон с розова грива“. За кои хора продължава да говори писателят, запознавайки ни с техния живот, навици и особености на техните характери?

Содержание статьи развернуть / свернуть
  1. Структурата на композицията
  2. Алгоритъм за писане на есе на OGE
  3. Пример за писане на есе 15.1
  4. Пример за писане на есе 15.2
  5. Пример за писане на есе 15.3
  6. Кон с розова грива

Кон с розова грива

Баба ми се върна от съседите и ми каза, че децата от Левонтьевск отиват на билото 1 за ягоди, и ми каза да отида с тях.

Вземете чанта 2. Ще занеса плодовете си в града, ще продам и вашите и ще ви купя меденки.

Кон, жена?

Кон, кон.

Меденки с кон! Ами това е мечтата на всички селски деца. Той е бяло-бял, този кон. И гривата му е розова, опашката му е розова, очите му са розови, копитата също са розови.

Баба ми никога не позволяваше да се влачи с парчета хляб. Яжте на масата, иначе ще е лошо. Но меденките са съвсем друг въпрос.

Можете да набутате меденките под риза, да бягате и да чувате как конят рита с копитата по голия си корем. Студено от ужас - загубено! - да се хване за ризата и с щастие да се увери, че той е тук, конският огън! ..

1 Увал е нежен хълм със значителна дължина.

2 Tuyesok - кошница от брезова кора с плътно капаче.

С такъв кон веднага ще бъдете почетени, колко внимание! Момчетата от Левонтьевски флиртуват с вас по този начин и по този начин и дават първия, който удря кожицата, и стрелят от прашката, така че само те след това да могат да отхапят коня или да го оближат.

Когато ухапете Левонтиевски Санка или Таня, трябва да задържите с пръсти мястото, където трябва да отхапете и да го държите здраво, в противен случай Таня или Санка ще хапят толкова силно, че опашката и гривата ще останат от коня.

Левонтий, нашият съсед, е работил по badogs 3 заедно с Мишка Коршунов. Левонций изсича дървесина за бадога, реже я, нарязва я и я предава на фабриката за вар, която е срещу селото от другата страна на Енисей.

Веднъж на всеки десет дни - или може би петнадесет, не си спомням точно - Левонтий получаваше пари и тогава в къщата на Левонтиеви, където имаше само деца и нищо друго, празникът започна като планина.

След това някакво безпокойство, треска или нещо подобно обзе не само къщата на Левонтьев, но и всички съседи. Рано сутринта Левонтиха, лелята на Васеня, изтича при баба си, задъхана, изгонена, със стиснати в шепи рубли.

Чакай, откачен! - обади се баба й. - Трябва да броите!

Леля Васеня послушно се върна и докато баба броеше парите, тя пръстите си с боси крака, равномерно горещ кон, готова да се дръпне веднага щом пуснат юздите.

3 Бадога - дълги трупи.

Баба преброяваше подробно и дълго време, разглеждайки всяка рубла. Доколкото си спомням, баба никога не е давала на Левонтиха повече от седем или десет рубли от „резерва“ за един дъждовен ден, защото целият този „резерв“, изглежда, се състоеше от десет. Но дори и с толкова малка сума, заполошният 4 Васеня успя да получи малко от една рубла или дори три.

Как се бориш с пари, страхливо страшилище! - пусна бабата на съседа. - Рубли за мен! Рубли на друг! Това ли се случва?

Но Васеня отново се завъртя и се претърколи с полата си:

Направих го!

Дълго време баба ми хулеше Левонтиха, самия Левонтия, биеше я по бедрата с ръце, плюеше, а аз седнах на прозореца и с копнеж погледнах съседната къща.

Той стоеше сам на открито и нищо не му попречи да погледне бялата светлина с някак остъклени прозорци - нито ограда, нито порта, нито порта, нито платформа, нито капак.

През пролетта семейство Левонтьеви обираха малко земя около къщата, издигайки ограда от стълбове, клонки, стари дъски. Но през зимата всичко това постепенно изчезна в утробата на руската печка, която беше отворена в средата на хижата.

Таня Левонтиевская казваше така, вдигайки шум с беззъбата си уста, за цялото им заведение:

Но както ни шепне татко - тичаш и не се губиш! Самият чичо Левонтий излизаше на улицата през топлите вечери с панталони, придържани до едно медно копче с два орела и в калико риза без копчета. Той седеше на дървен блок, който изобразяваше веранда, забит с брадва, пушеше, гледаше и ако баба ми го упрекваше през прозореца, че е бездействащ, тя изброяваше работата, която според нея той трябваше да направи в къщата и около къщата, чичо Левонтий само щеше да се почеше самодоволно

Аз, Петровна, обичам селището! - и обиколи ръката си около него. - Добре! Като морето! Нищо няма да потиска окото!

4 Заполошна - суетлив.

Чичо Левонтий веднъж плавал по моретата, той обичал морето и аз го обичах. Основната цел на живота ми беше да проникна в къщата на Левонтий след заплатата му. Това не е толкова лесно да се направи. Баба знае всичките ми начини.

Излишно е да разглеждаме парчетата! - прогърмя тя. - Няма нищо за ядене на тези пролетарии, те самите имат въшка на ласо в джоба си.

Но ако успея да се измъкна от къщата и да стигна до Левонтьевски, тогава това е всичко: тук съм заобиколен от рядко внимание, тук съм пълен празник.

Махай се оттук! - пияният чичо Левонтий строго заповяда на едно от момчетата си. И докато единият от тях не искаше да се измъкне от масата, той обясни това действие на децата с отпуснат глас: - Той е сирак, а вие все още сте с родителите си! - И като ме погледна жално, той веднага изрева: - Майко, помниш ли поне? - Кимнах утвърдително с глава и тогава чичо Левонтий тъжно се облегна на ръката му, разтри сълзи по лицето си с юмрук, припомни си: - Бадог с нея беше инжектиран за една година! - И съвсем избухна в сълзи: - Когато дойдеш ... нощ, полунощ ... "Изгубен ... загубил си глава, Левонтий!" -ще каже и ... напий-и-то ...

Тук леля Васеня, децата на чичо Левонтий, аз и тях, заедно с тях, ударихме в рев и стана толкова жалко в хижата и такава доброта обзе хората, че всичко, всичко се изсипа и падна на масата, и всички се надпреварваха да ме почерпят и да се похапнат сила.

Късно вечерта или съвсем през нощта чичо Левонтий зададе същия въпрос: "Какво е жист?!" - след което грабнах бисквитки с меденки, сладкиши, хлапетата от Левон-Тиевски също грабваха каквото им дойде под мишниците и разпиляваха във всички посоки. Васеня попита последния ход. И баба ми я "приветства" до сутринта. Левонтий бие остатъците от стъклото в прозорците, псува, гърми, плаче.

На следващата сутрин той остъкли прозорците, поправи пейки, масата, след това, пълен с мрак и разкаяние, се зае с работата. Леля Васеня три-четири дни по-късно отново обиколи съседите и вече не риташе вихъра с полата си. Тя отново взе назаем пари, брашно, картофи - които ще трябва ...

И така, с децата на чичо Левонтий отидох да бера ягоди, за да спечеля меденки с труда си. Децата носеха очила със счупени ръбове, стари чаши от брезова кора, наполовина скъсани за запалване за разпалване, а едно от момчетата имаше черпак без дръжка. Левонтьевските орли се хвърляха един върху друг, събираха се, веднъж или два пъти започнаха да се бият, плачеха, закачаха. По пътя скочиха в нечия градина и тъй като там още нищо не беше узряло, наслоиха лук-батун, изядоха се до зелена слюнка и хвърлиха полуядената. Оставихме само няколко пера по свирките. Цял път скърцаха с ухапаните пера и под музиката скоро стигнахме до гората, до скалистия хребет.

Тогава всички спряха да скърцат, разпръснаха се по билото и започнаха да вземат ягоди, току що узрели, бялолинейни, редки и затова особено радостни и скъпи.

Взех го усърдно и скоро покрих дъното на спретнато малко стъкло за двама или трима. Баба казваше: основното, казват те, в плодовете е да се затвори дъното на съда. Въздъхнах с облекчение и започнах по-бързо да бера плодове, а по-нагоре по билото имаше все повече и повече.

Децата Левонтьев в началото ходеха тихо. Капакът, привързан към месинговия чайник, само звънтя. По-голямото момче имаше тази кана и издрънча така, че да чуем, че по-големият е наблизо и нямаше от какво да се страхуваме.

Изведнъж капакът на чайника изтръпна нервно и се вдигна шум.

Яжте, а? Яжте, а? Вкъщи какво? - попита старшият и даде ритник на някого след всеки въпрос.

А-ха-а-а-а! - изпя Таня. - Санка също погълна, така че нищо-о-о-о ...

Санка също получи удар. Той се ядоса, хвърли купата и падна в тревата. Старейшината взе, взе плодовете и виждате ли, той се почувства наранен. Той, по-големият, взема плодовете, опитва се за къщата, но тези, които ядат плодовете или дори лежат на тревата. Старейшината скочи и отново ритна Санка. Санка изви и се втурна към по-големия. Чайникът иззвъня, плодове изскочиха от него. Братята Левонтиеви се бият, търкалят се по земята, смачкват всички ягоди.

След битката старейшината пусна ръце. Той започна да събира разсипаните, натрошени плодове - и в устата им, в устата им.

Значи можете, но аз не мога? Можете, но аз, следователно, не мога? - попита той зловещо, докато изяде всичко, което можеше да събере.

Скоро братята Левонтиеви някак неусетно се помириха, спряха да си викат имена и решиха да отидат до река Малая да пръскат.

Исках и да наплискам, но не посмях да си тръгна, защото още не бях събрал пълен съд.

Баба Петровна се изплаши! О, ти! - Санка направи гримаса.

Но баба ми ще си купи меденки с кон!

Може би кобила? - засмя се Санка. Той изплю в краката си и бързо осъзна нещо: - По-добре да кажеш - страхуваш се от нея и все пак алчен!

Искате ли да изядете всички плодове? - Казах това и веднага се разкаях: осъзнах, че греша.

Издраскан, с подутини по главата от битки и различни други причини, с мацки по ръцете и краката, с червени окървавени очи, Санка беше по-вреден и по-ядосан от всички момчета на Левонтиев.

Слаба! - той каза.

Слаб ли съм? - изревах, гледайки накриво туесока. Над средата имаше плодове. - Слаб ли съм? - повторих с умиращ глас и, за да не отмина, да не бъда страхлив, да не се опозоря, решително разтърсих плодовете в тревата: - Ето! Яжте с мен!

Ордата Левонтьев се натрупа и плодовете моментално изчезнаха. Взех само няколко мънички плодчета. Съжалявам за плодовете. Това е тъжно. Но аз се отчаях, отказах се от всичко. Сега е все едно! Втурнах се заедно с децата Левонтьев към реката и се похвалих:

Ще открадна руло от баба ми!

Момчетата ме насърчиха: казват, действат и носят повече от една ролка. Може би можете да вземете друг shaneg 5 или пай.

Изплискахме студена вода от реката, скитахме се по нея и хванахме скулпина с ръце. Санка грабна тази отвратително изглеждаща рибка, а ние я разкъсахме на брега заради грозния й вид. След това стреляха с камъни по летящи птици и повалиха бързия. Запоихме бързия с вода от реката, но той пусна кръв в реката и не можа да погълне вода и умря, като отпусна глава. Погребахме бързината на брега, в камъчетата и скоро забравихме за това, защото се занимавахме с вълнуващ, зловещ бизнес: попаднахме в устието на студена пещера, където живееше нечиста сила (това беше със сигурност в селото). Санка изтича в пещерата най-далеч. Злите духове не го взеха!

Ето какво! - похвали се Санка, връщайки се от пещерата. - Бих тичал по-нататък, бих се сблъскал с бучка, но съм бос и има смърт на хвърчила.

Жмеев? - Таня се отдръпна от устието на пещерата и вдигна падналите си гащи за всеки случай.

Видях икономката с браунито - продължи Санка да разказва.

Крекер! - отсече Санка като старейшина. - Брауни на тавана живеят под печката.

1 Шанга - така се нарича на север и в Сибир чийзкейк - кок с извара.

Санка се обърка, но веднага предизвика старейшината:

Какъв вид брауни има? У дома. И тук е пещерен човек. Мъхът е целият сив, треперещ - хладно му е. А домакинята е слаба, гледа жално и пъшка. Не можете да ме примамите, просто елате, вземете го и го погълнете. Слагам камък в окото й! ..

Може би Санка лъжеше за браунитата, но все пак беше страшно да го слушаш и ми се струваше, че някой в \u200b\u200bпещерата стене и стене. Таня беше първата, която се отърва от това лошо място и след нея всички момчета паднаха от планината. Санка подсвирна, извика, давайки ни топлина ...

Прекарахме целия ден по толкова интересен и забавен начин и аз напълно забравих за плодовете. Но беше време да се прибера вкъщи. Разглобихме съдовете, скрити под дървото.

Катерина Петровна ще ви попита! Ще питам! - засмя се Санка. - Изядохме плодовете ... Ха-ха! Яде нарочно! Ха ха! Ништяк за нас! Ха ха! А ти, хо, хо! ..

Аз самият знаех, че това е за тях, Левонтьевски, „ха-ха“, но за мен „хо-хо“. Баба ми Катерина Петровна не е леля на Васеня.

Тихо проследих момчетата от Левонтьев от гората. Те изтичаха пред мен на тълпа и закараха кофа без дръжка по пътя. Черпакът звънна, подскачайки върху камъните, а остатъците от емайла отскачаха от него.

Знаеш ли какво? - След разговор с братята, Санка се върна при мен. - Набутвате билките в шкафа, а отгоре плодовете - и готово! „О, дете мое! - започна да имитира баба ми Санка с точност. - Помогнах ти да си спомниш, сираче, помогна ... ”- И демонът Санка ми намигна и се втурна надолу от хълма.

Въздъхнах, въздъхнах, дори почти се разплаках и започнах да късам тревата. Нарвал, бутна го в кошницата, след това взе плодовете, положи тревата с тях, оказа се, че ягоди дори с "шок".

Ти си моето дете! - изкрещя бабата, когато аз, замръзвайки от страх, й подадох съда си. „Господ ти е помогнал, момиче сираче! .. Ще ти купя меденки, но най-голямата. И аз няма да излея плодовете ви на свои, но ще отнеса точно в тази туеска ...

Облекчен малко.

Мислех си, че сега баба ми ще открие моята измама, ще ми даде това, което трябваше, и вече се беше подготвила за наказание за зверството, което е направил.

Но нищо не се случи. Всичко се получи. Баба ми занесе шкафа в мазето, отново ме похвали, даде ми нещо за ядене и аз си помислих, че няма от какво да се страхувам и животът не беше толкова лош.

Ядох и излязох да играя навън и там ме дръпна да информирам Санка за всичко.

И ще кажа на Петровна! И ще ви кажа! ..

Недей, Санка!

Донеси ролка, тогава няма да ти кажа.

Влязох тайно в килера, извадих руло от сандъка и го донесох при Санка под риза. После донесе още един, после още един, докато Санка се напи.

„Изневерих на баба си. Калачи открадна. Какво ще се случи? " - Измъчвах се през нощта, мятах се и въртях леглата. Мечтата не ме прие като напълно объркан престъпник.

Защо пълзиш там? - попита дрезгаво бабата от тъмнината. - Предполагам, че отново сте се скитали в реката? Болят ли ви отново краката?

Не, - отговорих аз, - сънувах ...

Спи с Бог! Спи, не се страхувай. Животът е по-лош от мечтите, отче ..

"Ами ако я събудите и й кажете всичко?"

Аз слушах. Трудното дишане идваше отдолу

баби. Жалко е да я събудя: тя е уморена, става рано.

Не, предпочитам да не спя до сутринта, ще скарала баба си, ще й разкажа всичко: и за малката къщичка, и за домакинята с браунито, и за кифличките, и за всичко, за всичко ...

Това решение ме накара да се почувствам по-добре и не забелязах как очите ми се затвориха. Появи се немитата халба на Санкин, а след това блеснаха ягоди, тя напълни Санка и всичко на този свят.

По подовете миришеше на борова гора, студена тайнствена пещера ...

Дядо беше в селище на 6 километра от селото, в устието на река Мана. Там засяхме ивица ръж, ивица овес и ивица картофи.

По това време говоренето за колективни ферми едва започваше, а нашите селяни все още живееха сами. Обичах да посещавам дядо си в хижата. Спокойно там, в детайли някак. Може би защото дядото никога не вдигаше шум и дори работеше неприбързано, но много тихо и покорно. Ах, ако залавянето беше по-близо! Щях да отида, да се скрия. Но пет километра за мен тогава бяха огромно, непреодолимо разстояние. А Альошка, братко, не. Наскоро лелята на Август дойде и взе Альошка със себе си до горския обект, където тя работеше.

Обикалях, обикалях из празната колиба и не можех да измисля нищо друго как да се доближа до Левонтьевските.

Петровна отишла ли е? - ухили се Санка и изплю в дупката между предните зъби. Можеше да има още един зъб в тази дупка и ние страшно ревнувахме от дупката на този Санкин. Как я е плюл!

Санка ходеше на риболов и разплиташе въдицата. Малките Левонтьевски се разхождаха край пейките, пълзеха, подскачаха на криви крака. Санка раздаде шамари отдясно и отляво за това, че малките се качиха под мишницата и объркаха линията.

Няма кука - ядоса се той. - Сигурно е погълнал нещо.

6 Заимка - поземлен имот далеч от селото, разработен (изоран) от собственика му.

Ништяк - успокои ме Санка. - Имате много куки, бих го направил. Ще те заведа на риболов.

Бях възхитен и се втурнах вкъщи; грабнахме въдици, хляб и ние се преместихме при каменните бикове, зад добитъка 7, слизайки директно в Енисей под селото.

Днес старшият Левонтьевски не беше там. Баща му го взе със себе си на „бадоги“, а Санка безразсъдно заповяда. Тъй като днес беше най-големият и изпитваше голяма отговорност, той вече почти не тормозеше и дори умиротворяваше „хората“, ако започнаха да се бият.

Санка сложи въдици на бибите, направи червеи, плю ги и хвърли въдицата.

Ша! - каза Санка и ние замръзнахме.

Дълго време не хапеше. Беше ни писнало да чакаме и Санка ни изгони да търси киселец, крайбрежен чесън и дива репичка.

Момчетата от Левонтьевск знаеха как да се накиснат „от земята“ - ядоха всичко, което Бог изпрати, не презираха и затова бяха червенокожи, силни, сръчни, особено на масата.

Докато събирахме зеленчуци, подходящи за личинка, Санка извади два ерша, един улей и белоока шатра.

Направиха огън на брега. Санка взе риби на пръчки и започна да ги пържи.

Рибата се ядеше почти сурова, без сол. Децата ми мелеха хляб още по-рано и направиха нещо друго: извадиха бързи от дупките си, „панираха“ с каменни плочки по водата, опитаха се да плуват, но водата все още беше студена и бързо скочихме от реката, за да се загреем край огъня. Загрял и паднал във все още ниската трева.

Денят беше ясен, лято. От горе гореше. Близо до звяра, петнисти кукувични сълзи се навеждат на земята.

7 Поскотина - пасище, \u200b\u200bпасище.

Сини камбани висяха от една страна на друга на дълги хрупкави стъбла и вероятно само пчелите ги чуваха да звънят. Близо до мравуняка, върху затоплената земя, лежаха раирани грамофонни цветя и глави на пчелите, забити в сините им рога. Те замръзнаха дълго време, показвайки рошави влечуги - сигурно са слушали музика. Брезовите листа блестяха, трепетликата беше скучна от жегата. Боярката приключи с цъфтежа и осея водата. Борът беше в син дим. Над Енисей леко трепна. През това трептене червените отвори на варовите пещи, пламтящи от другата страна на реката, едва се виждаха. Горите по скалите стояха неподвижно, а железопътният мост в града, видим от нашето село при ясно време, се поклащаше с тънка дантела - и ако го погледнете дълго време, той се изтърка и дантелата беше скъсана.

Оттам, отзад на моста, трябва да дойде бабата. Какво ще се случи ?! И защо направих това? Защо слушахте Левонтьевски?

Колко хубаво беше да живееш! Ходете, бягайте и не мислете за нищо. И сега? Може би лодката ще се преобърне и баба ще се удави? Не, по-добре е да не се преобръщаме. Майка ми се удави. Какво добро? Днес съм сирак. Нещастен човек. И няма кой да ме съжали. Левонтий съжалява само за пияния, това е всичко. А бабата просто вика да, не, не и ще отстъпи - няма да остане дълго. И дядо го няма. Той е на лов, дядо. Не би ме обидил. Бабата му крещи: „Потър! През целия си живот той се отдаде на своя, сега това! .. "

"Ти дядо, дядо, дори да дойдеш в банята да се измиеш и да ме вземеш със себе си!"

Защо душите? - Санка се наведе към мен с зает поглед.

Ништяк! - утеши ме Санка. - Не се прибирайте, това е всичко! Погребете се в сеното и се скрийте. Петровна се страхува - изведнъж ще се удавите. Тук тя извива: „У-у-у-ул, детето ми, изхвърли ме, сираче ...“ - ще излезеш тук!

Няма да го направя! И няма да ти се подчиня! ..

Е, лешакът е с теб! Ами те се опитват да говорят за теб ... Хапя! Имаш хапка!

Паднах от Яр 1, разбърквайки бързите в дупките и дръпнах въдицата. Взех костур. След това ерш. Излезе риба и започна да хапе. Снабдихме червеи, хвърлихме ги.

Не прекрачвайте пръта! - извика Санка суеверно на хлапетата, които бяха напълно ошашавени от възторг и влачени, влачени риби.

Децата ги сложиха на върбова пръчка и ги спуснаха във водата.

Изведнъж зад близкия каменен бик щракнаха ковани стълбове по дъното и иззад носа се появи лодка. Трима мъже изхвърлиха наведнъж стълбове от водата. Мигайки с полирани върхове, стълбовете веднага паднаха във водата и лодката, заровила се по самите ръбове в реката, се втурна напред, хвърляйки я в страни на вълните.

Махането на стълбовете, хвърлянето на ръце, тласъкът - лодката скочи с лък, бързо се придвижи напред. По-близо е, по-близо ... Сега кърмата избута стълба и лодката кимна от нашите въдици. И тогава видях друг човек, седнал на беседката. Полу-шал на главата, краищата се прекарват под мишниците, вързани напречно на гърба. Яке, боядисано в цвят бордо под полу леглото. Това яке беше извадено от сандъка само по случай пътуване до града или по големи празници.

Да, това е баба!

Дръпнах се от пръчките направо към дупката, скочих, хващайки тревата и пъхнах палеца на крака си в обръснатата дупка. Бързо излетя нагоре, удари ме по главата и аз паднах върху буци глина. Той скочи и започна да тича по брега, далеч от лодката.

8 Яр - тук: стръмният ръб на дерето.

Къде отиваш?! Спри се! Спри, казвам! - извика бабата. Състезавах се с всички сили.

Аз-а-а-а-а-а-дойди, аз-а-а-а-дойди у дома, мошеник! - втурна се след мен гласът на баба ми.

И тогава мъжете пришпориха.

Запази го! - извика и не забелязах как се озовах в горния край на селото.

Сега само аз открих, че вече е вечерта и, воля-неволя, трябва да се върна у дома. Но не исках да се прибирам и за всеки случай отидох при братовчед ми Кешка, синът на чичо ми Ваня, който живееше тук, в горния край на селото.

Имах късмет. Те играеха закръглятели край къщата на чичо Ваня. Влязох в играта и бягах до тъмно. Леля Феня, майката на Кешкин, се появи и ме попита:

Защо не се прибираш? Баба ще те загуби!

Не, - отговорих възможно най-весел и небрежен. - Тя отплава до града. Може би нощувка там.

Леля Фения ми предложи нещо за ядене и аз с радост смилах всичко, което ми даде.

А тънкошийната мълчалива Кешка пиеше варено мляко и майка му му каза:

Всичко на мляко и мляко. Вижте как се храни момчето и затова е силно.

Вече се надявах леля Феня да ме остави да нощувам. Но тя попита, попита ме за всичко, след което ме хвана за ръката и ме прибра вкъщи.

В къщата нямаше светлина. Леля Феня почука на прозореца. Баба извика: "Не е заключена!" Влязохме в тъмна и тиха къща, където се чуваше само многокрилото потупване на пеперуди и бръмченето на биещи се по стъклото мухи.

Леля Феня ме избута обратно в коридора и ме вкара в килера, прикрепен към коридора. В главите им имаше легло от черги и старо седло - в случай че някой се нажежи през деня и иска да си почине в студа.

Зарових се в изтривалката и слушах тихо.

Леля Феня и баба си говореха за нещо в хижата. Килерът миришеше на трици, прах и суха трева, струпани във всяка цепка и под тавана. Цялата тази трева щракаше и пукаше. В килера беше мрачно. Тъмнината беше гъста и груба, изпълнена с аромат и таен живот.

Под пода самотна и плахо драскаща мишка, гладуваща заради котката. И всичко пропука сухи билки и цветя под тавана, отвори кутиите и засипа семената в тъмнината.

В селото се установи тишина, прохлада и нощен живот. Кучетата, убити от горещината на деня, се опомниха, изпълзяха изпод входа, верандите, от развъдниците и опитваха гласовете си. На моста, който минава през река Малая, пееше акордеон. Младите се събират на моста, танцуват там, пеят.

Чичо Левонтий набързо цепеше дърва. Чичо Левонтий трябва да е донесъл нещо за варенето. Някой Левон-Тиевски "събори" стълб ... Най-вероятно имаме. Сега имат време да ловят далеч дърва за огрев! ..

Леля Феня си тръгна и затвори плътно вратата в сенника. Котката се плъзна крадешком по верандата. Мишката замря под пода. Стана напълно тъмно и самотно. Дъските на пода не скърцаха в хижата, бабата не ходеше. Сигурно съм уморен. Почувствах студ. Свих се на топка и започнах да дишам на гърдите си.

Събудих се от слънчевия лъч, който си проправи път през скучния прозорец на килера. Прахът блесна като комари в гредата. Отнякъде се прилага със закачка, обработваема земя. Огледах се и сърцето ми подскочи от радост: старата овча кожа на дядо ми беше хвърлена върху мен. Дядо пристигна през нощта! Красотата!

В кухнята баба говореше високо, възмутено:

Културна дама, в шапка. Той казва: "Ще купя всички тези плодове от вас." „Моля, заповядайте. Казвам, окаяното малко сираче събра плодове ... "

След това паднах през земята заедно с баба си и вече не можех да разбера какво казва по-нататък, защото се покрих с овча козина, скрих се в нея, за да умра по-скоро. Но стана горещо, скучно, стана невъзможно да се диша и аз се отворих.

Неговата завинаги се отдаде! - шумолеше баба. - А сега това! И той вече изневерява! Какво ще излезе по-късно? Осъден ще бъде! Вечният затворник ще бъде! Ще пусна Левонтьевски в обращение! Това е тяхното писмо! ..

Но не се отказах. Изтичах в къщата на племенницата на баба ми, попитах как баба ми плава в града. Баба каза това, слава Богу, и веднага започна да казва:

Моят малък! .. Какво направи той! ..

Тази сутрин при нас дойдоха много хора и баба ми каза на всички: "И моето малко!"

Баба вървеше нагоре и надолу, напояваше кравата, извеждаше я при овчаря, правеше й различни неща и всеки път, когато тичаше покрай вратите на килера, тя крещеше:

Не спиш, не спиш! Виждам всичко!

Прочетено парче кон с розова грива. Кон с розова грива

„Кон с розова грива“. Художник Т. Мазурин

Дядо ме уви в килера, извади кожените юзди изпод мен и намигна: нищо, казват, не се стеснявайте! Блеснах в носа си.

Дядо ми ме погали по главата и сълзи, които се натрупваха толкова дълго, потекоха неконтролируемо от очите ми.

Какво си, какво си! - успокои ме дядо ми, изтривайки сълзи от лицето ми с голяма твърда ръка. - Защо лъжеш гладен? Помолете за прошка ... Вървете, влезте, - дядо ми леко ме блъсна в гърба.

Придържайки панталона си с едната си ръка, взех другата към очите си, влязох в хижата и изревах:

Аз съм повече ... аз съм повече ... аз съм повече ... '' И не можах да кажа нищо повече.

Добре, измийте се и седнете и пропукайте! - все още непримирима, но вече без гръмотевична буря, каза бабата.

Послушно си измих лицето, избърсах се с кърпа дълго и много внимателно, от време на време потръпвайки от все още неотдадени ридания, и седнах на масата. Дядо беше зает в кухнята, навиваше юздите на ръката си, правеше нещо друго. Усещайки неговата невидима и надеждна опора, взех трохите от масата и започнах да ям суха храна. Баба ми с един замах наля мляко в чашата и с тропот постави купата пред мен.

Вижте, какъв кротък! Вижте колко е тих! И няма да иска мляко! ..

Дядо ми ми примигна: бъди търпелив. Знаех без него: дай Боже сега да противореча на баба ми или да правя нещо нередно, не по нейна преценка. Тя трябва да бъде изписана, трябва да изрази всичко, което е натрупала, трябва да отнеме душата си.

Дълго време баба ми ме изобличаваше и унижаваше. - отново изревах в покаяние. Тя отново ми изкрещя.

Но тогава баба ми проговори. Дядото е отишъл някъде. Седнах, заглаждайки лепенката на панталона си, издърпвайки конците от него. И когато вдигна глава, видя пред себе си ...

Затворих очи и отново отворих очи. Той отново затвори очи, отвори го отново. Бял кон с розова грива галопираше на бракувана кухненска маса, сякаш на обширна земя с обработваема земя, ливади и пътища, на розови копита.

Вземи, вземи, какво гледаш? Поглеждаш, но дори когато заблудиш баба ...

Колко години са минали оттогава! Колко събития са минали! .. И все още не мога да забравя меденките на баба ми - онзи прекрасен кон с розова грива.

В. П. Астафиев

Детство и юношество на В. П. Астафиев. "Кон с розова грива"

Виктор Петрович Астафиев е роден през 1924 г. в село Овсянка близо до Красноярск. През 1931 г. майка му се удавила в Енисей, а момчето било взето от дядо му и баба му. Когато баща му и мащехата му се преместиха в полярното пристанище Игарка, Астафьев избяга от дома си, остана без дом и беше възпитан в сиропиталище. След това завършва железопътното училище FZO и работи като съставител на влакове близо до Красноярск.

През есента на 1942 г. Астафьев се явява на фронта, шофьор, артилерийски разузнавач, сигналист, ранен и контузен. След войната се установява в Урал, сменя много професии, работи като механик, леярен работник, товарач. През 1951 г. той става служител на вестник „Чусовой рабочий“, започва да пише и публикува свои разкази, след това разкази и романи. Първата колекция с разкази „До следващата пролет“ е публикувана през 1953г.
Астафиев пише много романи и романи за възрастни. Но работата за деца достави на писателя особена радост. Една от първите му истории за деца е „Васюткинското езеро“. Детски разкази съставяха прочутата колекция „Кон с розова грива“.
— Спомнете си кой от писателите, които познавате, като Астафьев, е сменил много професии, докато не е започнал да пише. Помогна ли или затрудни творческото развитие на писателя?
Ето думите на Астафиев, които сте прочели в учебника за 5 клас: „... Много срещи, много впечатления, много събития, различни, приятни и неприятни - всичко това беше отложено, някъде бавно натрупано, докато не беше поискано да излезе“.
— Защо дори едно малко, незначително събитие е разказано от добър писател на интерес?
Това е не само самото събитие, но и фактът как го е разбрал авторът, от коя страна е успял да ни го покаже.

II. "Кон с розова грива"
Експресивно четене

"Яркост и оригиналност на героите", "Особености на използването на народната реч", "Речеви характеристики на героя." Разбирането на позицията на автора-разказвач в разказа зависи и от това колко изразително и артистично ще бъде прочетена тази история от учителя, доколко ще бъдат подчертани забележките на бабата Санка Левонтиев и ще бъдат дадени различните интонации на разказвача.

- Какво ви изненада в тази история? Какви въпроси бихте искали да обсъдите в урока?
Защо бабата е купила на внука си меденки с кон?

Домашна работа
Препрочетете историята сами. Подгответе отговори на 1-3 въпроса от учебника и попълнете писмено третата задача от заглавието „Бъдете внимателни към думата“.
Индивидуална задача
Подгответе изразително четене на епизода „Поход за горски плодове на хълм“ от думите „Тук с децата на чичо Левонтий ...“ до думите „... оказа се, че ягоди дори с„ шок “.

Изобразяването на живота и живота на сибирско село през предвоенните години. Особености на използването на народната реч. Истинска и лъжлива любов. Епизод „Поход за горски плодове на Увала“. Автор и разказвач в произведението. Речеви характеристики на героите

I. Образът на живота и живота на сибирско село през предвоенните години. Особености на използването на народната реч. Истинска и лъжлива любов

— Кога и къде се случва историята? Спомнете си знаците на това време.
Събитията от историята се случват в сибирско село преди началото на Великата отечествена война. Признаци на това време - гладен живот, ЕТ, липса на автомобили и добри пътища, редки разходки с лодка до града. Характерните черти на мястото са Енисей, хребети, тайга край селото.
— От кого е историята?
В цялата колекция „Кон с розова грива“ историята е разказана от името на седемгодишно момче, чието име е Митя.


Речникова работа
- Кои думи ви се сториха необичайни?

Диалект -местен диалект, диалект.
Диалекти -думи или обрати на реч от някакъв диалект, използван в литературния език.
Изглеждаха необичайни думи, които обозначават предмети или явления, характерни за мястото и времето, за които писателят говори, например: {!LANG-74deb2b657b29bca9517fd7c76bcecc4!}{!LANG-dba8e4b03f2cea1b071863d864613a5a!}
{!LANG-46e668c9bfb738d3fd4db5792930b66a!}{!LANG-440624fadf1d3d8128d64260a4fcf582!}
{!LANG-77f4e61150eb6404a76e810be2fee275!}{!LANG-c9dfb99e08dc365ec19b06b8c72c7c0c!}
{!LANG-8c0918649dd57212397f89a67d19dfb0!}{!LANG-f911be85abdd4d3b219e41e74a3d84e8!}
{!LANG-7de76ceb82fedb6b165055b10d6952bc!}{!LANG-caa7e5b85e3e7d311adf4252d5202194!}
{!LANG-0945f9322e19260c0aa035604de291a7!}{!LANG-2ca4766e451c1150da0bb8b1ecc273b0!}
{!LANG-968a3bff7178b1fb90a6b3fe0dc985f3!}{!LANG-6905f7adaff9b41281a6d36b511fb036!}
{!LANG-2d25677d813473ff84564df7412ea455!}{!LANG-f4209e81735e7a5fe55d39510038626b!}
{!LANG-df67d924f967b54cd0e37742ae81d64d!}{!LANG-e0bfb29732744ca7bd2f4067addb095d!}

{!LANG-9c54b4d4098932d0bb49c2a504301010!} {!LANG-d12432997fcec045420c64c8ae8131d5!}{!LANG-ccc7bb6a907464026450596866b15a7e!} {!LANG-450a352788660569c01645370dc02b63!}
{!LANG-9b39f1039688d888e7b2e15a25def341!}

{!LANG-47114950be5a710594027a24ad0ede0d!}
{!LANG-c7cbd44cdbcc80acca6b56291f1bb5e3!}
{!LANG-f9c2d9e3f3f5e3d6aafb5ed300d4120d!}
— {!LANG-98cdf11298bd8803c6d62e08f5c1c8c5!}
{!LANG-3243c0dfa70d91fbcbf639e5fa3f6999!} {!LANG-a3be40deffb99174d483385d02e32541!}
{!LANG-63e95279b5cbea0a7f703f094bb5a66f!}
{!LANG-fd678b504da5c85ba33f3da6b0eeadb6!}
— {!LANG-49c9904e23e1261a0ea10cab08764dd0!}
{!LANG-34416f9fd15f9375cc28164a32732157!}
— {!LANG-5f79ec6f1583c4abdc8492e892e07577!}
{!LANG-ae624a54a98d60bb5f09fb1b444001ec!} {!LANG-d7e8c6f2ac2b0e490eb6ff2284a4d4fe!}
— {!LANG-8170a07d52374e6debf87bc63ecbe52b!}
{!LANG-5045b8a9abcdc8fe984dfa4437e29028!}
{!LANG-324d792d06576241c1fe6d42dd57a258!} .
{!LANG-ab2dd7d1189bb300950c2c5334501936!}
— {!LANG-a1786d22414ddb15574c993eb4dd1914!}
— {!LANG-7e16e5d97ab2634fe1eb9b5b618d1448!}
— {!LANG-f0928b1b17d56e0c4c3f72dc5c1ddef6!}

{!LANG-1d9b47b04ccd251608bfcb790b72fc3b!}
{!LANG-8f91050e0f630d10a0643c93ee83d041!}
Прочетено парче кон с розова грива. Кон с розова грива{!LANG-a73e9c9e2096a7cde04b3e232d153b0f!}
{!LANG-c1a0680d8d15214c28168b3437cee88b!}
{!LANG-a7a8cfa990ba87d0f10dfa0251802c46!}
{!LANG-6e8b80d336f18cd3f3493d2a89dbc99f!}
{!LANG-03370d18b4850009128bc3918d79bc55!}
{!LANG-205cf541a138cc1cb47660ee02b2c4c3!}
{!LANG-5f937161aeb36c6e4feb33bc575bfdf5!}
{!LANG-1ea85c4b2447258d32a2ba1757daebc8!}
{!LANG-f897d6ebf354b18975f4836969a74542!} .
{!LANG-9229e4dd27ea01005b30c9de235a4ced!}
{!LANG-f80b1781a50cedc893d18ab14bb9eeb7!}
{!LANG-d002b7d1937eed2738fc93585b9bb19b!}
{!LANG-975008e17ba61bac3e3fb2808c5b13bf!}
{!LANG-410650f4b8cca75bc2931850aa2b5fb1!}
{!LANG-636de4b394e13e00e220b2573e8e88bf!} {!LANG-05f41ec8b9198676e06a583c88c30fcc!}
{!LANG-8fdca8a876a62c69b58d42f3e789e540!}
{!LANG-17de1060411b7da4dfb5befb83a95984!}
{!LANG-3fcdc2e33f5dfc1494a7aed1a724a31f!}
{!LANG-c73993afc8865d5b3e7204c618b3b8f3!}

Прочетено парче кон с розова грива. Кон с розова грива

{!LANG-11420cc45426c16d5fb2b8d77a36d018!}
{!LANG-b43143cbddfa4987598808e9896b6e0a!}
{!LANG-f73e339aeb0a3923f1e8e78ac3bf7e04!}
{!LANG-3b14e54b7a5773890c739d614561d451!}
{!LANG-64e8264a85d0d5c744445f9f34c2a3e0!}
{!LANG-0938aba993ad3d92baecd8159ae31721!}
{!LANG-6dc5a6d22dc17c79ab69034f6ddfa1ce!}
{!LANG-fd5d784ccc9985f01ae989fb4324dda6!}
{!LANG-80e0d35669f4150c2dd485bc559b4d7b!}
{!LANG-0df7c53ee8555fe12f0d3b32ab95a059!}{!LANG-541427abe1dede28213b3b19ce54dc5e!}
{!LANG-f9474cf7e0d26f694c893e13417559ba!}{!LANG-7c83542f7c33f91642faccc1a27559fc!}
{!LANG-ade8b592fa4e4a54f61ac099b9de6f11!}

Домашна работа
{!LANG-6d46dccb07ac78484454b9c8dbfd2ad6!}
{!LANG-2d7c87e226ee4de3a8bc28cb0cdeffed!}

{!LANG-af1ce0877cd7f1365b21a06749931f0d!}

{!LANG-2e3f163988dbdcaa9323c0845e7f9e79!}
{!LANG-8f91050e0f630d10a0643c93ee83d041!}

Прочетено парче кон с розова грива. Кон с розова грива


— {!LANG-5acb81566106df4e0054ecd95757dcab!}
{!LANG-153f95bac68eed9adc980461492c5c9a!}
— {!LANG-ff998d8c05adeaad1c83549887e9b634!}
{!LANG-e1cd8c108e8ef9cd2da238bdc942f45d!}
— {!LANG-92938257f3a3a4f4972f6d19ade7f3e9!}
{!LANG-430a9bde247142b4c2864cafc046e593!}
— {!LANG-64dfe8b2282c40c71435753fba4c8179!}
{!LANG-ca3da728e7239f7869ec55fa86ed33fb!}
— {!LANG-92a9e23d222d51d0fa444c6e39991e6e!}
{!LANG-2c8e42cb533291ac5fb048e5bbda9a1e!}
— {!LANG-b2546a41da723e2cdea3d41c58c45a92!}
{!LANG-5abe5688582ccc268a4d869b8c8f520a!}
{!LANG-dfb4c3a971569f23694a3e8156a1b0b1!}
{!LANG-fb941369695445ba9bdbdcb35a7e079e!}
— {!LANG-94948329171f91439edf0a05c055a7a3!}

— {!LANG-22239bbbffb3041b1950cffbe48a82e1!}
{!LANG-66c292dc7492520c282e4096cfd419e2!}
{!LANG-6e2f3cfd461dff805f5340f56367a1d0!}
{!LANG-1d7710631b21d2b1052113805e39adec!}
{!LANG-d7d6b4a7a8c10609fa59bb45b0649164!} {!LANG-c21bcc790cf9457a66cc45ca10e729a2!} .
— {!LANG-a500976eb0025445fa6d81295d5a851a!}
{!LANG-a71c8ff0932efa2aa1843588e90c63f3!}

{!LANG-7f5a22c5b54168f5eef17b7f7c385007!}

Прочетено парче кон с розова грива. Кон с розова грива

{!LANG-5202c703cc6b950462e83aab58b8fd46!}

{!LANG-1331f4032f99d6255be72a99b17cd42f!}
{!LANG-57cf81096c3b96377420a9fdf3de2d3a!}
{!LANG-aa8049e3eae8596d4e695598660de6ec!}
{!LANG-fccfd94eeadaaccdc7d4417ebafee218!}
{!LANG-b8c6c3f61497c1e4f440ca391df87747!}
{!LANG-5171bce90db4b894524b25adc642429d!}
{!LANG-8356ab9d187e0bf625bcf2198d2a704f!}
{!LANG-2639d76d3083ec2df5c55a566c4c342f!}
{!LANG-de1483a397bdb776fec55935b4488d62!}
{!LANG-24b2956d3f5e13b78c262b3e7f84d2cb!}
{!LANG-1913e08305bf2747a2d6952175d50eed!}
{!LANG-319e0a798a99df1957ac01f47a6b8772!}
{!LANG-067a911480845de07918d0a15956bb48!}

{!LANG-b37e40c78a7fed41ae83ca5dce883bf6!}

{!LANG-1331f4032f99d6255be72a99b17cd42f!}
{!LANG-2a716b37b6a7332a1e32a5f3a142fda9!}
{!LANG-67021527cedb435fec25a247d24ea432!}
{!LANG-ae1f6f195d5a9c5933803349ad2b48e4!}
{!LANG-f6a473d1d9df00d7918b2eace44b21e1!}
{!LANG-8406373c1ec88c26425d8cee9c8602be!}
{!LANG-9d16c6a3209c7dcaeb823538df53da7c!}
{!LANG-4890eb4eb272d043611292f0edaef5f2!}
{!LANG-8adcac2c3ac0bddf2e989db8a58346b1!}
{!LANG-b149adefdc35d4689772def06bb69027!}
{!LANG-cbdf0386c2d159b52865abd787ffa134!}


— {!LANG-f581a273d2d32f63e588d900ed9005d2!}
{!LANG-ee53ee339498df3c122fa37088c41b68!}
— {!LANG-2fffdb0cf0b19d49810b280f304bdcc6!}

{!LANG-ff5e65ab423c74f8465ef6b97688c5b3!}
{!LANG-049b6a327c77218e18d67181b3e52f7c!}
{!LANG-77559928d966744b3c7d008fa29ec4ee!} {!LANG-d49aec372def20e7b3cf6bccdb870b98!}?
{!LANG-793ac6d28eab69484adad79bafccc8e5!}
{!LANG-e655e9c44cae789cd64fb566e15d76fe!}
{!LANG-b5aea1b9bc97b6209622f7925eb8fa15!}


Прочетено парче кон с розова грива. Кон с розова грива

{!LANG-963429d8a472ac6864fa356692120d1e!}
{!LANG-e7c90f1a28babd9ca2ad5b12a428f4a9!}
{!LANG-9cd4fe8c960cee82a70c8b412483803c!}
{!LANG-9e11b433ca62988356ed8750a4b6466c!}
{!LANG-a19e3b4c3603195871d743e0f3b1a06c!}
{!LANG-d67ca2b789560543c1b172f83555f96c!}
{!LANG-edb19c5f543ed116920c157e65a45a2a!}
{!LANG-6f4a9ae68ab40fcce943d8d64e014d49!}
{!LANG-9bec657dbe4f830f6c464d8e938f78d1!}
{!LANG-480fd7aa5fd530774fae66b1934c77b8!}
{!LANG-a0189a6a4dc93606ab8d7d1f0752296f!}
{!LANG-191292433c02be63b3a2feef884eaac2!}

{!LANG-b14328cc9f57edc51ed69b1e9dd98ac2!}

Домашна работа
{!LANG-5ea2aa3aefa246c5cc08f9a8045c5f25!}
{!LANG-4fb9266b19d88c275eec03e5087c7200!}
Индивидуална задача
{!LANG-be3ea9007442612530738cbe16d6d7b9!}
{!LANG-e9d7ca9d7c6b277bf63d31404f034741!}

{!LANG-d3cf4e45762b51ff39f3ccac3603575e!}

{!LANG-999e4c87234f12a2916b1268e1ffff3f!}

{!LANG-ee53eec6227de6c1c7b8c032e7a95df1!}
{!LANG-11a7fa41c3f93aea3cba7711f536d201!}
{!LANG-50d9c21902914a14c29276f0f71bb92a!}

{!LANG-2e7d9e730cf7796c5d4a8ed75a5e01df!}
{!LANG-fb26c24b5502970a78794556e80164fe!}

{!LANG-82de702ef945ce9cd4d3a4405fe04b57!}
{!LANG-0469ca9dc65ed8160918d31713bc259c!}

{!LANG-c37d4afc8f9e48fc5a39d22fef317696!}
{!LANG-c2ff9f08d6e8830b48a5789b83b8e94e!}
{!LANG-8bf58e3c45c58cd65440afd7b2ff4273!}
{!LANG-e06d802af382df6305fcb02476fc2456!}
{!LANG-6cabceb447790d013f09e2bc78d8472e!}
{!LANG-03b4ef8b7b3a39aad8371d76f6094454!}
{!LANG-8901dc73d372f8dd149cbb57b0532818!}
{!LANG-8d2eafba46679752502dcf689ec193d0!}
{!LANG-a8ed9927492b50ebe0cabe7131e1c7ea!}
{!LANG-56a9b60c5337dffc817ccca80c74d900!}
{!LANG-c50d27ba071ee588041e80358c78f071!}
{!LANG-51a13a84e9f1dc2c0c04d4595e94eafb!}
{!LANG-a680872c57547e2706d43f505f31eb85!}
{!LANG-264dfaa9e465c83bb1214dc478bb4fe9!}
{!LANG-4e37a84041697ec455917c5a2fffdf82!}
{!LANG-9fd4483b6e96ea6f45aed98a4d2e567a!}
{!LANG-cda550c8ed84fba422fd316dfd73c19f!}