Ролята и значението на епиграфа в разказа „Капитанската дъщеря. Значението на епиграфите в дъщерята на капитана Как

12 юни 2011 г.

Пушкин беше не само велик поет, но и прекрасен прозаик. Написа десетки различни истории и разкази, включително „Дубровски“, „Пиковата дама“, „Младата дама-селянка“, „Пазителят на гарата“. Но Пушкин като прозаик достига най-голямата си висота в последната си голяма завършена творба - историческата история "Капитанската дъщеря".

Когато изучават тази история, много изследователи обръщат специално внимание на епиграфите в произведението. Характерът на епиграфите към „Капитанската дъщеря“ е много значителен. Пушкин обичаше да снабдява своите истории и романи с епиграфи, но нито една от предишните му творби не съдържа епиграф, взет от фолклора. Всички епиграфи са заимствани главно от литературни източници, с някои препратки към частни писма, до светска бърборене. Много епиграфи се дават на чужди езици, главно на френски. От седемнадесетте епиграфа, дадени на Капитанската дъщеря, десет, тоест повечето от тях, са заимствани от народното изкуство. Това не само обгражда Пушкин със специална атмосфера на националност, но и напълно съответства на съдържанието му. Всъщност в "Евгений Онегин" няма, с изключение на бавачката Татяна, никакви разширени изображения на хора от хората. Сюжетът на „Капитанската дъщеря“ не само въвежда голям брой персонажи от хората (има приблизително еднакъв брой персонажи-благородници), но много от тях са разгърнати в изключително ярки пълноценни художествени образи. Фолклорните епиграфи са представени в разказа чрез народни песни или пословици.

С някои епиграфи Пушкин се опита да подчертае ерата, за която върви историята. За най-верния художествен отдих на изобразената епоха Пушкин, заедно с исторически документи, използва онези художествени произведения от 18-ти век, които в по-голяма или по-малка степен отразяват това време. Специфичната литературна атмосфера от 18-ти век е предадена от Пушкин на историята посредством епиграфи към отделни глави, взети от комедиите на Княжнин, Фонвизин, Херасков.

Има епиграфи, които са явно сатирични. Например преди главата „Двубоят“ има цитат от принцесата: „Ако желаете, застанете в поза.

Виж, ще пробия фигурата ти! " Този епиграф с лек оттенък на хумор обезсилва цялата драма на предстоящия двубой между Гринев и Швабрин, а Пушкин сякаш се смее на младежката си инконтиненция.

Повечето от епиграфите помагат да се разкрият героите на героите от историята. Изображенията на капитана и съпругата му Василиса Егоровна са показани в нежни хумористични тонове. На главата, в която те се появяват за първи път пред читателя, е даден епиграф от „Малкият“: „Древни хора, баща ми“.

С помощта на епиграфи персонажът на Маша Миронова е много изтънчен. За главите, в които темата за Маша се разгръща с най-голяма сила, са дадени епиграфи, взети от народни песни, пословици и любовни текстове на поети от 18 век.

Епиграфите, дадени на главите за Пугачов, са много своеобразни. Ето един от тях, взет от творбите на Сумароков: „По това време лъвът беше пълен, въпреки че беше свиреп по рождение“. Този епиграф не само дава пълна картина на героя, но също така помага да се разбере в какво настроение е той по време на историята.

Разбира се, специално внимание трябва да се обърне на епиграфа, даден на цялата история: „Грижете се за честта от малки“. Този епиграф се превръща в камертон, към който е настроен целият разказ. Той съдържа основната идея и смисъл на цялата история, основната идея, която Пушкин искаше да предаде на читателите. Всеки герой от историята преминава през изпитания, които показват колко високо ценят честта си, какво могат да преминат в живота и какво не.

Също така си струва да се отбележи, че всеки епиграф като че ли предшества действието, което ще бъде описано в главата. Всички те настройват читателя към събитията или, описани в главата, задават определен тон за последващото разказване. Например към главата „Крепостта“ има епиграф от песен на войника: „Ние живеем в крепостта, ядем хляб и пием вода“, и става ясно какво ще бъде за живота на крепостта и нейните обитатели. Главата „Пугачевщина“ започва с епиграфа: „Вие, момчета, слушайте какво ще кажем ние, старите хора“. Този епиграф настройва читателя за предстоящото запознаване с определен исторически факт, разказан от очевидци. Епиграф е даден на главата „Сирак“: „Тъй като нашето ябълково дърво няма нито връх, нито процес“.

По този начин всеки епиграф към разказа "Капитанската дъщеря" носи смислово натоварване, благодарение на което можете не само да усетите времето, за което върви историята, но и да разберете характерите на героите и да разберете по-добре плана на Пушкин.

Нуждаете се от мамят? След това запазете - „Фолклорни епиграфи към„ Капитанската дъщеря “. Литературни произведения!

Моисеева Ангелина.

Литература. 7 клас. Проект. А. С. Пушкин "Капитанската дъщеря". Значението на епиграфите.

Содержание статьи развернуть / свернуть

1. Изтегли:
2. Визуализация:

Изтегли:

Визуализация:

За да използвате визуализацията, създайте си акаунт в Google (акаунт) и влезте в него: https://accounts.google.com

Визуализация:

1 слайд ... Значението на епиграфите в "Капитанската дъщеря"

2. плъзгане

1. 
   Демонстрирайте многофункционалната роля на епиграфа в литературно произведение.
2. 
   Развитие на умението за самостоятелна работа с текст, речници, допълнителна литература, в Интернет.
3. 
   Формиране на морални критерии, свързани с понятията "чест", "национална идентичност".
4. 
   Да се \u200b\u200bнаучим да общуваме в ситуация на диалог.

3 слайд.

Епиграфът е кратък текст, поставен от автора пред неговото произведение или част от него. По правило епиграфът е цитат от всеки източник - литературна творба, произведение на фолклора, философски трактат и т.н.

Естеството на епиграфите в „Капитанската дъщеря” е интересно, необичайно за един поет: от 17 епиграфа 10 са заимствани от фолклора. Епиграфите се избират за всяка глава и за целия роман, тоест те съставляват система. Фактът, че системата от епиграфи е в хармония с идеологическото съдържание, се казва в края на разказа: „Решихме, с разрешение на нашите роднини, да го публикуваме отделно, търсейки достоен епиграф за всяка глава ...“

4 слайд.

Глава 1

Епиграфът посочва позицията на отец Пьотър Гринев, верен агитатор при граф Минич. Всеки благородник, според Андрей Петрович, трябва да служи на Отечеството: „... нека служи в армията, нека дръпне каишката и да подуши барут, нека има войник, а не шаматон“, „Служете вярно, на когото се кълнете ...“

Епиграфът очертава съдбата на главния герой.

В допълнение, тя олицетворява мнението, че военната служба е почетна, в съвременен план престижна. Сравнете с твърдението на Петър Гринев: „Представях си себе си като офицер от гвардията, което според мен беше върхът на човешкото благосъстояние“.

5 слайд.

Глава 2

Според заглавието на главата епиграфите се отнасят до Пугачов и го характеризират като „добър човек“, който е воден в „непознатата страна“ от „бързината, бодростта на смел и хмелен кръчма“. Въпреки че тук има противоречие: страната е позната на Пугачов, но друга грижа го отведе в тази посока. „Страната ми е позната“, отговори пътникът, „слава Богу, тя е добре поддържана и яздена нагоре и надолу“. Песента от епиграфа отеква от другата - „Не шуми, майко зелена дъбово дърво“ (Глава VIII), подчертавайки трагизма на образа на Пугачов.

6 слайд.

Глава 3

Епиграфът, взет от песен на войника, съответства на хумористичния, ироничен тон на мемоарист, припомнящ заблудите и грешките от младостта си. В тази глава нагласите на автора и разказвача към описаните събития вероятно са до голяма степен идентични. Трябва да се отбележи, че е наречено заглавието на главата "Крепостта", началото на повествованието "Крепостта Белогорск е била на четиридесет версти от Оренбург" и епиграфът "Ние живеем в крепостта (в крепостта) ..."

7 слайд.

Глава 4

Епиграф от Княжнин с леко докосване на хумор отрича цялата драма на предстоящия двубой между Гринев и Швабрин. Пушкин сякаш се смее на младежката инконтиненция на своя герой. Епиграфът използва професионалните термини на дуелистите "позитура", "фигура".

8 слайд.

Глава 5

За главите, в които се разгръща темата на Мария Ивановна, са дадени епиграфи от народни песни, пословици и любовни текстове на поети от 18 век. Така Пушкин показва симпатиите си към главния герой, подчертава, че характерът й е близък до националния идеал.

Фрагменти от народна песен са пропити с настроение на тъга, съжаление, разочарование. И това съвпада с това, което се случва в душата на главния герой: „Животът ми стана непоносим за мен. Изпаднах в мрачна мечта, подхранвана от самота и бездействие. Любовта ми пламна в самота и от час на час ми ставаше все по-болезнено ... Духът ми падаше. "

9 слайд.

Глава 6

Тази глава започва историята на историческите събития, които разтърсиха Русия. А епиграфът към тази глава е своеобразен апел към читателите, призив за сериозно възприемане на това, което ще бъде обсъдено по-късно.

10 слайд.

^ Гл. VII "Атака".

Епиграфът, описващ накратко основното съдържание на главата, в същото време изяснява отношението на разказвача към някои от героите. Гринев се привърза към семейство Миронови, въпреки че видя ограниченията им. Епиграфът обяснява, че капитан Миронов е симпатичен за незаинтересованост, скромност и честност. Епиграфът отразява края на главата. Василиса Егоровна вика: „Ти си моята светлина, Иван Кузмич, дръзка войнишка глава! Нито пруските щикове, нито турските куршуми ви докоснаха; нито си положил корем в честна битка, но изчезнал от бедния осъден. " Епиграфът и краят на главата съставляват кръгов състав, това се улеснява от повторението на думата „глава“. Епиграфът е взет от народна песен и думите на Василиса Егоровна са подобни на вика на хората, оплаквания за починалия. И, разбира се, трагичният тон на епиграфа и заключителните редове на главата съвпадат.

11 слайд.

Гл. VIII "Непоканен гост".

Поговорката предава тревожното настроение на Пьотър Гринев, попаднал в рискова ситуация. Повтаряйки два пъти израза „неканен гост“, Пушкин подчертава разрушителния характер и драмата на руския бунт.
12 слайд.

Гл. IX "Раздяла".

Стиховете на Херасков са изпълнени с нежност и лиризъм. Изглежда, че отразяват характера на Мария Ивановна, кротка, мека, женствена. Главата се нарича „Раздяла“, а епиграфът отразява тъжно настроение: думата „тъжен“ се повтаря три пъти, предавайки състоянието на влюбените.

13 слайд.

Гл. X „Обсада на града“.

Епиграфът е проектиран във висок стил, кара Пугачов да се сравни с орел. Орелът в народната митология е символ на свободата, горд и независим дух, сила и сила. Херасков използва думите на високия стил „vzory”, „grad”, „stan”, „peruns”, „in the night”, които, позовавайки се на творчеството на Пушкин, подчертават величието и значимостта на фигурата на Пугачов. Епиграфът отеква приказката за орела и гарвана, разказана от Пугачев на Гринев.

14 слайд.

Глава XI „Бунтарско селище“.

Епиграфът се отнася до Пугачов, който е оприличен на лъв. Казва се за естествената свирепост на лъва, за неговата нежност се обяснява с факта, че по това време той е бил „пълен“. Смята се, че този епиграф е съставен от Пушкин и приписван на Сумароков. За какво беше литературната измама? Думите за естествената свирепост на лъва могат да бъдат причинени от съображения за цензура. Но най-вероятно това беше скрита полемика с традиционните благородни идеи за Пугачов. В края на краищата съдържанието на главата и на романа като цяло свидетелства именно за липсата на естествена свирепост на Пугачов. Сумароков обаче не се издигна над хората от неговия кръг в това отношение, наричайки Пугачев „варварин“, „бясно куче“, „враг на Отечеството“, който надмина „тигъра и аспи“.

15 слайд.

Гл. XII "Сирак".

Епиграфът до известна степен противоречи на съдържанието на главата, защото именно в него самият Пугачев „екипира” и „благославя” сирачето. Именно той ще бъде насаденият баща и организатор на щастието на Маша.
Думите от епиграфа отразяват думите на главата, които са типични за устното народно изкуство. „Мила“ тя нарича Маша свещеник. Пугачев говори и за Маша като „скъпа“, „червена мома“, „бедно момиче“, „красавица“
16 слайд.

Гл. XIII „Арест“.

Литературните критици предполагат, че това са и думите на автора, стилизирани като Княжнин. Епиграфът е свързан, разбира се, с основното събитие - ареста, което е отразено в заглавието. Гринев е арестуван, но е уверен в справедливостта на съда, своята невинност: „Съвестта ми беше чиста; Не се страхувах от съда ... "

17 слайд.

Гл. XIV „Решение“.

Главата разглежда последиците от събитията, осветени в предишните глави. Ако до този момент разказът разкрива главно отношенията на персонажите от гледна точка на Гринев, то в края на разказа се сблъскват различни гледни точки за самия Гринев (съдът, родителите на Гринев, Мария Ивановна, императрицата, потомците на Гринев). В резултат на това лъжливото мнение за него се разсейва безследно. Оттук и епиграфът „Световният слух - морска вълна“.

18 слайд.

Епиграфите образуват идеологически дует със заглавието на главата. Някои специалисти по литература дори съветват да се проведе експеримент: прочетете само заглавията на глави и епиграфи към тях.

Две групи епиграфи изразяват народните и книжните традиции на руската литература, два слоя култура, два мирогледа - благородни и популярни.

Всеки епиграф като че ли предшества действието, което ще бъде описано в главата. Всеки настройва читателя към събитието или героя, описани в главата, задава определен тон за следващата история, т.е. епиграфът действа като вид експозиция.

Всеки епиграф носи смислово натоварване, благодарение на което можете не само да усетите времето, но коя е историята, но и да разберете характерите на героите, да разберете по-добре плана на Пушкин.

Епиграфът на Пушкин създава сложен образ, предназначен за възприемане както на самата творба, така и на онези текстове, от които са извлечени епиграфите.

Някои литературоведци смятат, че епиграфът в тази работа е един вид обобщение на главите.

Н.В. Гогол пише за езика на произведенията на А.С. Пушкин: „Няма много думи, но те са толкова точни, че означават всичко. Във всяка дума има бездна на пространството. Всяка дума е огромна като поет. " Това може да се отдаде изцяло на епиграфите, с такава изчерпателност, вкус и точност, избрани в „Капитанската дъщеря“.

19 СЛАЙД.

Премахнете епиграфите от историята и ще почувствате празнота, ще ви липсват. Да пропусне не само дълбокия им смисъл, но и емоционалността им, която несъмнено отразява отношението на автора към героите и събитията, неговото неспокойно сърце, чувствителната душа на Пушкин.

В края на двадесетте - началото на тридесетте години А.С. Пушкин се обръща към изучаването на руската история. Интересува се от велики личности, тяхната роля за формирането на държавата. Писателят се обръща към актуалната тема за селските въстания. Резултатът от неговия труд са произведения - "Историята на Пугачов", "Капитанската дъщеря", "Дубровски", "Бронзовият конник".

„Капитанската дъщеря“ е финалната творба на Пушкин. Тя говори за селско въстание, ръководено от казака Емелян Пугачов. Историята е разказана от името на главния герой, който на младини е бил свидетел на участниците в описаните събития.

Епиграфът към главата „Сержант на гвардията“ разкрива разбирането от Андрей Петровичев и Петруша за офицерския дълг. Пьотър Гринев е млад благородник, уезд невежа. Той получи провинциално образование от французин, който „не беше враг на бутилката“ и обичаше да отпива твърде много “. Баща му Андрей Петрович Гринев разглежда концепцията за дълг от офицерска позиция. Той вярваше, че офицер е длъжен да изпълнява всички заповеди на началниците си, „да служи вярно на онзи, на когото се кълнете във вярност“. Баща веднага казва, че „Петруша няма да отиде в Петербург“, и го изпраща в отдалечената крепост Белогорск. Андрей Петрович Гринев не иска синът му да се научи да "виси и виси".

Епиграфът към глава 11 е стара песен. В главата „Водач“ се появява „малък човек“, който по-късно става водач на въстанието. С появата на Пугачов в романа възниква обезпокоителна, мистериозна атмосфера. Ето как Петруша го вижда вече в пророческия си сън: „Мъж скочи от леглото, грабна брадва отзад и започна да размахва във всички посоки ... Стаята беше пълна с мъртви тела ... Страшният човек ми се обади галено, казвайки:„ Не се страхувайте ... “

Пугачов на Пушкин е „изтъкан“ от фолклора. Неслучайно появата му по време на буря, която се превръща в символичен предвестник на бунта.

В „Двубоят“ Швабрин съветва Гринев: „... за да може Маша Миронова да дойде при вас по здрач, дайте й чифт обеци вместо нежни рими“. Следователно се провежда двубой между Гринев и Швабрин.

Епиграфът към пета глава „Любов“ говори за Маша. Това е обикновено руско момиче, което се надява да срещне любовта си. Затова вниманието й е привлечено от Швабрин, който е заточен в крепостта Белогорск заради участие в дуел. Отначало тя е привлечена от образованието и ерудицията на млад офицер. Скоро обаче Швабрин извършва редица подли постъпки, което кара Маша възмутено да отхвърля тормоза му. Маша среща истинската любов в лицето на Гринев.

Епиграфът към шеста глава съдържа песен. Главата „Пугачевщина“ разказва за това как „неизвестна сила“ - армията на Пугачов - стихийно се приближава до крепостта Белогорск. Въстанието в Пугачов носи със себе си разрушение и смърт.

Главата „Атака“ отразява ключовата ситуация на „дъщерята на капитана“ - превземането на крепостта от Пугачов и поведението на героите. Всички участници в събитията се оказват в ситуация на избор на живот или смърт: всеки от тях го прави в съответствие със своите идеи за морал, чест и дълг.

В осма глава Гринев се превръща в „неканен гост“ при Пугачов. На „странния военен съвет“ главният герой чува „печална песен на бурлак“: „Не шуми, майко зелено дъбо“. Неговият „пиитичен ужас“ шокира не само самата песен, но и хората, които я пеят, „обречени на бесилото“.

Епиграфът към главата „Раздяла“ съдържа основната идея: „тъжната“ раздяла на двама влюбени. Те обаче преминават този тест с достойнство.

В глава десета Гринев е изправен пред избор: задължението на офицера или чувствата. „През нощта“ се опитва да спаси Мария Ивановна.

В „Непокорната слобода“ Пугачев приема Гринев „гальовно“. Водачът на въстанието живее по принципа: „Дългът срещу заплащане е красив“. Затова той решава отново да помогне на Петър Гринев да спаси Маша от Швабрин.

В главата „Сирак“ Гринев и Пугачов пристигат в крепостта Белогорск. Там намират Маша „в разкъсана селска рокля“, „с разрошена коса“. Тя остана сирак - тя „няма баща, няма майка“. Капитанската дъщеря възлага всички надежди за спасение на любимия си Гринев. Основният спасител обаче е Пугачев, който изразява желанието си да бъде „засаден баща“ на сватбата им.

В тринадесета глава „Арест“ се появява нов тест за влюбените: Гринев е арестуван и обвинен в държавна измяна.

В последната глава „Съдът“ Гринев не иска да говори за дъщерята на капитана, която е замесена в историята с Пугачов. Самата Маша Миронова обаче успя да преодолее всички препятствия и да уреди щастието си. Честността и искреността на Маша помогнаха да получи прошка за Гринев от самата императрица.

Въведение. Традициите на пушкинските изследвания при изучаването на епиграфи в произведението "Капитанската дъщеря"
Главна част. Системата от епиграфи в художествената структура на "Капитанската дъщеря" от А. С. Пушкин като израз на авторската позиция:
Епиграфирани глави с точна индикация
а) от комедията на Я. Б. Княжнин;
б) от народни лирични и сватбени песни;
в) от пословици и народни песни;
г) от стихотворението на Херасков;
д) епиграф "от Сумароков"
На епиграфа към цялото произведение като цяло: „Грижете се за честта от най-ранна възраст. Поговорка "
Заключение. Епиграфската система у Пушкин романът има специално значение
Списък на използваните източници и литература

Въведение

Актуалността на изследванията... „Капитанската дъщеря“ заема специално място в творчеството на Пушкин. Това е последното прозаично произведение на поета, завършено и публикувано приживе, резултат от неговите идейни и творчески търсения. В продължение на два века „Капитанската дъщеря“ привлича вниманието на писатели, критици и литературознатели. В момента се провежда интензивно проучване на романа. Анализът на „Капитанската дъщеря“ е предмет на монографиите на Г.П. Макогоненко, Е. Н. Купреянова и други изследователи на прозата на Пушкин, много статии.

Изследователите обаче отбелязват, че въпреки съществуването на обширна литература, посветена на творчеството на Пушкин през 1830-те години, този сегмент от кариерата на писателя все още е най-слабо проучен. Редица важни въпроси, свързани с изучаването на поетиката на Капитанската дъщеря, значението и произхода на епиграфите към главите на творбата остават малко засегнати.

Многократно беше отбелязано, че Пушкин, докато създаваше едновременно художествени и исторически произведения за въстанието в Пугачов, използва документалните материали, събрани в хода на работата си, художественото наследство от онова време по различни начини. Изследователите обаче се ограничават до разглеждане на някои аспекти на проблема. Систематичният сравнителен анализ на народното изкуство, измислената проза и поетичните откъси от произведенията и „Капитанската дъщеря“ не е достатъчно разкрит в литературата.

Уместността и научната новост на произведението се определят от необходимостта от цялостно, всеобхватно изследване на посочените проблеми на поетиката на Капитанската дъщеря, което може значително да допълни идеите за измислената проза на Пушкин като цяло.

Изследователски цели - да се установи произходът на епиграфите, тяхното художествено значение при разбирането на творбата, а също и въз основа на сравнителен анализ за идентифициране на случаи на съвпадение на основната идея на епиграфа и главите на „Капитанската дъщеря“.

Изследователски методи. Работата използва основите на сравнителния метод.

Теоретичното значение на изследването се състои в задълбочаване и изясняване на идеите за поетиката на заключителния роман на Пушкин „Капитанската дъщеря” и изобщо за характеристиките на художествената литература на Пушкин.

Изследователските материали могат да бъдат използвани при изучаването на руската литература от 19-ти век, при подготовката на специални курсове и семинари за изучаване на творчеството на Пушкин.

Епиграфната система презартистиченструктура на "дъщерята на капитана" А. С. Пушкинкато израз на авторската позиция.

Изучаването на епиграфи в романа на А. С. Пушкин "Капитанската дъщеря" има дълга традиция в изследванията на Пушкин. В допълнение към специални произведения, въпросът за епиграфите на "Капитанската дъщеря" беше повдигнат в многобройни монографии и статии, посветени на прозата на Пушкин. Изследователите отдавна обръщат внимание на два вида епиграфи в роман: някои от тях се връщат към фолклорната поетична традиция, други са цитати или стилизации на произведения на руската литература от 18 век. Контекстите на цитираните първоизточници влизат във взаимни контакти помежду си и с контекста на Пушкин. Благодарение на това се създава мобилна система от значения, която формира своеобразна полифония на прозата на Пушкин.

Работите по „Дъщерята на капитана“ се занимават с друга функция на епиграфите; те „понякога са (...) сякаш семантичният ключ на произведението“, „дават ни представа за отношението на автора към темата“, „дават ключа за възприемането на различни герои“.

Специалната роля на епиграфите в романа е умишлено подчертана от Пушкин. Епилогът, написан от името на „издателя“, завършва с думите: „Решихме, с разрешение на нашите роднини, да го публикуваме (ръкописа на Гринев) отделно, търсейки достоен епиграф за всяка глава и си позволявайки да сменим някои от собствените си имена“. Това е един вид сигнал; епиграфите в романа принадлежат на „издателя“ и следователно техният характер се определя от логиката на неговите идеи. В тази работа епиграфите на Капитанската дъщеря се разглеждат като един вид обединена, вътрешно свързана система, чийто анализ ни позволява да проследим движението на авторовата мисъл в романа.

Характерна особеност на епиграфите на „Капитанската дъщеря“ е, че всички те са дадени неизменно с посочване на първоизточника („народна песен“, „народна поговорка“) или на автора на цитираното произведение (Княжнин, Сумароков, Херасков). Асоциациите на читателите се определят не само от цитирания ред, но и от обхвата на онези идеи, които са свързани с определена литературна или фолклорна традиция. Неяснотата и многообразието на възникващите асоциации ни позволява да идентифицираме различни видове връзки между епиграфа и контекста на творчеството на Пушкин.

Най-традиционното е използването на епиграфа, в който очертаната в него тема се доразвива в епиграфираната глава. Контекстът на цитираното произведение служи като своеобразен подтекст на романа на Пушкин. Пример за такива епиграфи са цитатите от Княжнин в Капитанската дъщеря. Епиграфът към глава I „Сержант на гвардията“, както е установен от изследователите, е взет от комедията на Я. Б. Княжнин „Изхвърчал“. В него Пушкин леко перифразира диалога между Верхолета и Честън, в който се противопоставят понятията за благородна чест. Пушкин запазва диалогичния характер на фрагмента, но премахва имената на героите на принца:

“- Утре щеше да бъде капитан.

Това не е необходимо; нека служи в армията.

Честно казано! нека го притеснява ...

Кой е баща му?

Принц ".

Малко модифицираният текст на комедията от 18-ти век в епиграфа на Пушкин придобива по-обобщен смисъл, запазвайки противоречиви мнения относно военната служба. Моралните идеи на бащата Гринев се възприемат от читателя в контекста на руската образователна култура. Бащата и синът на принца (Честън и Замир) са обединени в идеята си за честта и задължението на благородник. В комедията на класицизма упорито се запазва образователната идея за предопределянето на семейното възпитание, изразена с формулата: „какви са родителите, такива са и децата“. При Пушкин тази идея става много по-сложна. В първата глава на "Капитанската дъщеря", за разлика от комедията на Княжнин, баща и син рязко се различават един от друг в мислите си за военна служба. Противно на образователните идеи от 18-ти век, според Пушкин мирогледът на един млад човек се определя не само от семейната традиция, но и от съвременния живот.

Диалогът на принца в контекста на Капитанската дъщеря е свързан с неуспешния спор между бащата и сина на Гриневи. „Вместо весел петербургски живот, гарнизонната скука ме очакваше в глухата и далечна страна. Службата, която за минута си мислех с такъв ентусиазъм, ми се стори тежко нещастие. Но нямаше за какво да се спори. "

2. Епиграфски глави с точно посочване на източника (фолклор иавторско право):

а) от комедията на Й. Б. Княжнин

Темата за честта и дълга е запазена в два други епиграфа, свързани с името на принцесата. Анализирайки епиграфа към глава IV „Двубоят“, В. Шкловски отбелязва неговия „редуциращ“ характер. Двубоят между Гринев и Швабрин е иронично възприет през призмата на пародиен дуел от комедията на принцесата "Изроди", който е цитиран в епиграфа:

“- Ин, ако обичате и застанете в поза.

Виж, ще пробия фигурата ти!

Принц ".

Героите на комедията не могат да се разберат, тъй като в понятието за чест се влага смисъл от тесен клас, обусловен от тяхната социална принадлежност. В главата „Двубоят“, точно както в комедията на Княжнин, се разкриват различни идеи за чест и дълг чрез отношението към дуела - Гринев и Швабрин, за да използваме цитат от „Странните топки“, следвайте „пътя на френската чест“.

В семейството на капитан Миронов никой не одобрява дуела не само защото „дуелите са официално забранени във военната статия“, но и защото моралният произход на дуела остава непонятен за Миронови.

Поради корелацията на епиграфа с текста на главата се създава пресичане на различни гледни точки на събитието, което е важна сюжетна връзка в „Капитанската дъщеря”. За Василиса Егоровна дуелът е „убийство“, „убийство“, неоправдано. За стария войник Иван Игнатиевич това е празно забавление, което се противопоставя на смъртта в битка: „Хората се бият, какви глупости, смея ли да питам? Слава Богу, отидох под шведа и под турчина: Видях достатъчно от всичко. "

В стилистичния контекст на Капитанската дъщеря понятията „чест” и „дълг”, традиционни за руската литература от 18-ти век, придобиват значения, необичайни за класицистката традиция.

Особено ироничен е епиграфът от „Изроди” звучи на фона на общия епиграф към „Капитанската дъщеря”: „Грижете се за честта от млади години”, който изразява, според Пушкин, основите на националния морал, Петруша Гринев е изправен пред много по-сериозни изпитания, в които ще докаже своята лоялност към идеалите на честта, съставляващи духовното наследство на знатната фамилия Гриневи.

Епиграфът към глава XIII „Арестът“ е, според наблюдението на изследователите, имитация на комедийния стил на принца:

„Не се сърдете, сър: според моя дълг

Трябва да те изпратя в затвора сега

Извинете, готов съм; но съм толкова обнадеждена

Нека първо да обясня въпроса.

Принц ".

Тъй като в случая няма директно цитиране, но е посочен „авторът“ на „цитирания“ текст, очевидно е, че за Пушкин е било важно да ориентира читателя към традицията, свързана с името на Княжнин.

Епиграфът „от Княжнин“, точно както каноничната концепция за дълг в учебната литература, създава стабилни асоциации за читателя. В тяхна светлина поведението на Гринев след завръщането му от крепостта Белогорск напълно съответства на чувството за военен дълг, възпитано в бащината му къща. Епиграфът е даден под формата на диалог, който повтаря последния разговор между Зурин и Гринев преди ареста на последния. Чувството за достойнство, с което Гринев среща беда, се свързва в съзнанието на читателя с поведението на благородните герои на Принца.

Три епиграфа, обединени от името на известния драматург от 18 век, помагат да се проследи движението на идеологическите и морални идеи на героя Пушкин. Когато опасността наближи, Петруша Гринев се ръководи в поведението си от завещанията на баща си. Кодексът на честта на наследственото благородно семейство се възприема не като досаден морал, а като пряко ръководство за действие. Гринев младши остава верен на офицерската си клетва до края на живота си. Семейната традиция има своята сила. Спорът между баща и син, който не се е разиграл в началото на романа, с развитието на действието губи своята актуалност.

б) от народни лирически и сватбени песни

В проучванията за дъщерята на капитана беше обърнато внимание на факта, че някои от епиграфите на романа „предоставят ключ за възприемането на различни герои“. Те включват цитати от народна лирика и сватбени песни.

Анализът показва, че тези епиграфи са неразделна част от характеризирането на героите в романа. В същото време, подредени в един ред, те осигуряват своеобразна микрофабула за една от важните сюжетни линии на Капитанската дъщеря, създавайки специален стилистичен слой на произведението.

Заглавията на няколко глави от романа на Пушкин се връщат към най-повтарящите се лирични ситуации на народни песни за любовта: „Любов“, „Раздяла“, „Сирак“. Съдбата на главните герои Петруша Гринев и Маша Миронова се проектира върху поетичния контекст на руската народна лирика. Епиграфите, които са цитати от народни песни, се превръщат в израз на високите чувства на героите, подчертавайки тяхната лоялност един към друг в най-тежките изпитания на живота.

Съответна логика има в поредицата от епиграфи, отнасящи се до Маша Миронова. В тях цитати от лирични любовни песни предшестват сватбената песен, както е било в живота на всяко селско момиче от събирания до сватби.

Анализът показва, че епиграфът към главата „Сирачето“ е своеобразно обобщение на темата, поставена в началото на романа. Тази тема определя избора на характерни детайли в мемоарите на мемоариста. Едно от първите впечатления на Гринев от запознанството му с комендантския дом улови в паметта му популярни отпечатъци, които парадираха до офицерската диплома. Сюжетът на една от тези снимки е „изборът на булката”. Когато Гринев среща Маша Миронова, Василиса Егоровна представя дъщеря си като булка без зестра. В тази характеристика по майчина линия дъщерята на капитана изглежда като просто селско момиче, чието бъдеще се тревожи за бедните си роднини: „Един проблем: Маша е прислужница в брачна възраст, но каква зестра? Чест гребен, и метла, и алтин пари (Бог да ме прости!), С какво да отида до банята. Е, ако има мил човек, иначе седнете в момичета като вечна булка. Е, ако има мил човек, а след това седнете в момичета като вечна булка. " Сватбената тема се появява и в първия епиграф към V глава:

„О, момиче, червено момиче!

Не ходи, момиче, омъжена млада,

Питаш, момиче, баща, майка,

Баща, майка, клан-племе.

Пиърс, момиче, ум-ум,

Ума-причина, зестра.

Народна песен “.

Пряко продължение на темата е сцената на сбогуването на Маша с баща й, когато капитан Миронов, преди смъртта си, благославя дъщеря си, тъй като може да я благослови на сватба: „Е, Маша, бъди щастлива. (...): Ако има мил човек, Бог да ви даде любов и съвет. Живейте както живеехме с Василиса Егоровна. "

Гринев идва в крепостта Белогорск от обсадения Оренбург за булка, а Пугачов веднага предлага: „Да, ще се оженим за вас и ще пируваме на вашата сватба!“

В главата „Сирачето“, в съответствие с епиграфа, връзката на младите герои с Пугачов е оцветена от лирична песенна интонация. В речта на Пугачов - реминисценции на сватбени народни текстове: "Помогнахме на червената мома да излезе!" (...) „Да го съберем, изпием - и ще заключим портите!“ „Вземете собствената си красота, заведете я, където искате, и Бог да ви даде любов и съвет.“ Описанието на песента в този случай приближава героинята на историята до неочакван, насаден баща. Изследователите многократно са обръщали внимание на връзката между епиграфа и заглавието на глава XII със сюжета на романа. Ритуалната ситуация, подчертана в епиграфа и сюжета (родителска благословия на младите на сватбата), въвежда редица важни семантични асоциации в контекста на романа. В съответствие с народните традиции участниците в сватбената церемония са обединени от специални ритуални отношения, които впоследствие налагат взаимни задължения от сроден характер на всеки от тях. След сватбата се установяват силни семейни връзки между засадените родители и младите. В дъщерята на капитана конвенционалната ритуална ситуация се превръща в сюжетен възел.

„Неочаквани събития“ неразделно свързват не само влюбените, но и знатното семейство на Гриневи с ръководителя на селското въстание. Пугачев - съветник и насаден баща - благославя младите и им дава воля, а Гриневи запазват благодарен спомен за него до края на дните си, предавайки го като духовна палка на своите деца и внуци.

в) от пословици и народни песни

Притчи се използват три пъти като епиграфи в „Капитанската дъщеря“. Известно е, че по своята същност пословиците са многозначни: значението на всяка от тях зависи от ситуацията, с която се отнася. В контекста на „Капитанската дъщеря”, в нейните сложни сюжетни връзки, всяка от пословиците-епиграфи придобива многоизмерност, тъй като се превръща във форма на изразяване на различни гледни точки за дадено събитие.

Заглавието на осма глава се повтаря в първата част на епиграфа: „Непоканен гост е по-лош от татарин. Пословица ". Друг епиграф е даден на тази глава в ръкописа: „И злодеите дойдоха при нас масово - и те извадиха три бъчви вино в хижата на катедралата и пиеха, но не ни дадоха нищо (свидетелство на староста Иван Парамонов през март 1774 г.)“. В този случай Пушкин се нуждаеше от обобщена, а не от единична оценка на случващото се, а мотивацията за конфликта в показанията на очевидец беше твърде незначителна, за да разбере събитията, случващи се в крепостта Белогорск. Значението на епиграфа, включен в печатния текст на романа, е подробно анализиран в статията на депутата Якубович „За епиграфите към„ Капитанската дъщеря “. Авторът убедително показва, че Пугачев и пугачовците са наричани тук неканени гости. Изразеното в епиграфа отношение обединява хора, които са социално противници на бунтовниците. Сред тях са Гринев и неговият слуга Савелич, падналият съпруг и съпруга на Миронови. Грабежът, извършен от пугачевитите в офицерските къщи, наистина е свързан с последиците от татарското нашествие: (...) „Столове, маси, сандъци бяха счупени; чиниите са счупени; всичко е отнето (...); шкафът беше счупен и ограбен; лампата все още светеше пред празния кивот. В суровия реализъм на лаконичните описания разпознаваме детайли, напомнящи хрониката на „Историята на Пугачов“: „Минавайки площада, видях няколко башкирски мъже да се тълпят около бесилото и да вадят ботуши от обесените“.

Пушкин не се стреми да скрие жестокостта на "руския бунт", но при художествения анализ на събитията от селската война, по думите на Ю. М. Лотман, той се сблъсква с "феномен, който го изуми; изключителната жестокост и на двете враждуващи страни често произтичала не от кръвожадността на определени лица, а от сблъсъка на непримирими социални концепции. "

Героят на Пушкин неочаквано открива в „неканените гости“ нещо, което противоречи на еднозначната социална оценка. Срещата с Пугачов в тази глава е предшествана от изненада от „странната комбинация от обстоятелства: поднесената на скитника овча кожа ме спаси от примката, а пияницата, залитайки из хановете, обсади крепостите и разтърси държавата!“

Пушкин води героя си от омраза и изненада до признание. Отначало това е чисто външен преглед на събеседника, което противоречи на предишната оценка на „натрапниците“: „Чертите на лицето му, правилни и доста приятни, не показаха нищо ожесточено. (...) Всички се отнасяха помежду си като другари и не проявяваха особено предпочитание към своя лидер. " За да се оцени моралната висота на обективността на Гринев, е достатъчно да си припомним описанието на пугачевиците, дадено в един от добре познатите печатни източници на „Капитанската дъщеря“ - „Историята на моята баба“ от А. П. Крюков: „Какви ужасни лица имаха те! Видя ли, дете мое, картината на Страшния съд, която е представена на верандата на местната катедрала? Видях върху нея врага на човешката раса, привличащ бедни грешници към себе си с верига: е, тук няма нито даване, нито вземане, имаше Хлопуша, същият висок нагърбен ръст, същите широки рамене, същата дълга оловна халба, същата ужасна, кървава очи (...). Липсваха само рога и копита. "

За Гринев внезапната външна симпатия, която се появи, се превръща в морален шок, който завинаги предопределя необикновеното му отношение към участниците в „странния военен съвет“. „Песента на печален бурлак“, изпята от пугачевиците, отдавна тревожи въображението на Пушкин. Той го цитира в Дубровски и в „Капитанската дъщеря“ той въвежда целия текст на песента.

Темата на песента „Не шуми, майко, зелено дъбо” е темата за честта, тъй като „хлапе - селски син” я разбира. „Независимост, смелост, благородство (изобщо чест)“, изразена с голяма поетична сила в народна песен, са разбираеми за Гринев, тъй като в поведението си той също се ръководи от тези морални принципи от известно време насам. Не е трудно да се подозира, че Петруша Гринев неволно се присъединява към народните основи на мирогледа чрез приказка и песен. Има своеобразно изкачване на героя до върховете на народния морал, което прави героите съизмерими в човешки план (което е само едно кимване от Пугачов преди екзекуцията!).

Епиграф към последната глава „Съд“ - „Световният слух - морска вълна. Пословица “- частично анализиран от М. И. Якубович. Тя пише: „Този \u200b\u200bепиграф, който се отнася главно до съдбата на Петруша Гринев, също обобщава цялата история. Процесът, който избухна над Гринев, е само част от събитията (заглавието не обхваща всичко, епиграфът е по-широк) ”.

Едва ли обаче човек може да се съгласи със заключението, че тези разсъждения заключават: „Пътуването на Мария Ивановна - всичко това също е обект на светски слухове и всичко се разпространява като морска вълна“

Преди всичко е необходимо да се обърне внимание на съотношението между заглавието на последната глава и нейния епиграф, в светлината на което заглавието придобива обемна неяснота. „Съд“ в контекста на „Капитанската дъщеря“ е както юридически процес, така и светски слух, за който според самия разказвач е имало достатъчно основания и отношението на бащата на Андрей Петрович Гринев към случващото се и накрая съдът на собствената му чест, който убеждава героя в необходимостта от „обявяване на истинската истина, считайки този метод за оправдание за най-простия и в същото време най-надежден“.

Неслучайно подреждането на силите в глава „Съд“ е свързано с отношението на всеки от персонажите към „светския слух“. "Мирската слух" има достъп само до външната страна на събитията, които странно свързват Гринев с Пугачов: "И можете да чуете от дезертьорите, че той е бил с Пугачов в селището и е отишъл с него в крепостта Белогорск, в която преди това е бил на служба", съобщава съдът на генерала от Оренбург. Формално възприеманите доказателства за „светски слух“ могат да се разберат като пряко доказателство за предателството на Гринев на военния дълг на „офицер и благородник“. Истината за човешките отношения между Петър Гринев и Пугачов обаче е недостъпна за формалната логика на държавното съдебно производство. Честността и благородството на Гринев, оценени от Пугачов, са поставени под съмнение от съдебната комисия. „Светският слух“ и фалшивият донос са по-силни от истината. С течение на времето вълна от фалшиви светски слухове ще отшуми и в мемоарите на Гринев ще се разкрие високата истина за човешките отношения на младия, благородник и неговия водач, тяхното взаимно неволно привличане един към друг.

г) от стихотворението на Херасков

В. Шкловски отбелязва, че „епиграфите, свързани с Пугачов, са взети от стихотворения, в които думата„ руски цар “се споменава ред по-късно или ред по-рано.

Така контекстът, който се появява в съзнанието на читателя, загатна за царствената поява на Пугачов. Тези епиграфи включват редове от поемата на Херасков „Русияада“, предшестваща главата „Обсадата на града“:

„След като заехте ливадите и планините,

От върха, като орел, той хвърли поглед върху градушката.

Зад лагера той заповяда да построи руло,

В него перуните са скрили, през нощта, олово под градушката.

Херасков “.

Известно е, че поемата на Херасков е пример за класическа епична поема. Изборът на жанра определя героичното в изобразяването на исторически събития и герои. Поемата е посветена на Екатерина II, а делата на императрицата - „завоевателката на Юга“ са свързани с историческата кампания на Иван Грозни срещу Казан. Героите на поемата са царят войн, ръководил кампанията, и неговите мъдри съветници и безстрашни военни водачи, изгарящи от любов към Отечеството. Всеки от тях е воин, който участва в битка с врага. Пеейки подвизите на своите предци, Херасков похвали "Втората Екатерина" и нейните генерали.

В контекста на глава Х цитатът от „Росиада” предизвиква други асоциации. Патетичното начало на стихотворението влиза в пряк конфликт с иронично намаленото описание на действията на оренбургските генерали ", на двата начина на действие„ срещу бунтовниците "-" настъпление "или" отбрана ", като се избира" отбранително действие "като по-вярно и безопасно.

Точно както във втората песен на "Росиада", основният епизод на главата на "Обсада на града" е заседание на военния съвет. Асоциацията е още по-очевидна, защото Оренбург (генералът говори за „сигурността на провинциите“, „поверена“ му от „нейното императорско величество, най-милостивата (...) императрица“).

Но в "Капитанската дъщеря" сцените на "известния съвет" са изобразени в пародия. Основният „стратег“ се оказва „дебел и румен старец в смазан кафтан“, съветващ да действа „нито обидно“, „не отбранително“, а „пленително“. В съзнанието на читателя има повторно подчертаване на асоциациите, характерни за героичната поема от 16-ти век: „Всички вярваха, че е по-разумно да останеш под прикритието на оръдията зад здрава каменна стена, отколкото да изпиташ щастието на оръжие в открито поле“.

Като цяло той предлага да се занимава както с Швабрин, така и с Гринев. Хлопуша се оказва по-щедър: „Стига, Наумич - каза му той, - трябва да се задавиш и да отрежеш всичко. Какъв герой си? Вижте, така че това, което пази душата. Вие сами поглеждате в гроба, но унищожавате другите. " Това внезапно застъпничество е още по-важно, защото идва от „престъпника в изгнание“. Поетичната образност на народната бандитска песен придава на образа на смелия сподвижник на Пугачев епичен характер; „Разбира се - отговори Хлопуша, - и аз съм грешник, и тази ръка (тук той стисна кокален юмрук и, като запретна ръкави, отвори рошавата си ръка), и тази ръка е виновна за проливането на християнска кръв. Но аз убих противника, а не госта; на свободен кръстопът, но в тъмна гора, не вкъщи, седнал до печката, махал и дупе, а не клевета на жена. "

Думите на Хлопуши изразяваха популярната идея за честта на „благородния разбойник“ - едно от най-поетичните лица на руския фолклор. В съответствие с тази идея на грабителя се приписва не бърза репресия, а „храбро дръзновение“, което се съчетава с щедрата доброта на справедливия народен герой.

По този начин щедростта на Пугачов в „Капитанската дъщеря“ не е изключителна собственост на един съветник, а отличителна черта на руския народен характер, който е въплътен в пугачевитите. „Привързаността“ на Пугачов, неговата доброта и щедрост в главата „Непокорното уреждане“ не се превръщат в тяхна противоположност, както се случва в притчите за „лъвовете“.

„Странната връзка“, свързала Гринев с Пугачев, коригира традиционните идеи, свързани с името на Сумароков и в духа на които е възпитан героят на Пушкин.

д) епиграф "от Сумароков"

Вторият епиграф, отнасящ се до Пугачев, предшества следващия - XI глава „Бунтарско селище“:

„По това време лъвът беше добре нахранен, въпреки че понякога беше свиреп.

Защо си достоен да бъдеш в моята бърлога?

- попита той любезно.

А. Сумароков ".

Тези редове са един вид литературна измама. Тя е „съставена от самия Пушкин, който умело имитира стила на басните на Сумароков“. Стилизацията в духа на притчите на Сумарок не е случайна. Характерът на жанра, в който се появява образът на лъва, беше важен за Пушкин. Сумароков обаче не намери редове, които да съответстват на контекста на Капитанската дъщеря. Според традицията лъвът в притчите на Сумарокс винаги е тиранин и деспот, който в отношенията си с други животни се ръководи само от правото на кръвожадна сила. В баснята „Лъвът, който се прави на болен“, например, животните отиват да посетят болен лъв, за да „получат последната прошка“.

"Лисицата не дойде при него,

Аз причината

Че много животни влизат в тъмната гора при него,

И нито една душа няма да ферментира от него. "

Пушкин трябваше да подчертае (и анализът на чернова свидетелства за това намерение) на необичайното емоционално настроение на баснословния герой. Епиграфът „от Сумароков“ е своеобразен код за възприемане на главата и най-вече за възприемане на поведението на Пугачов. Мисълта на читателя е насочена по умишлено фалшив път и влиза в пряк сблъсък с логиката на персонажа на Пугачев „Капитанската дъщеря“.

В контекста на главата „Бунтарско уреждане“ епиграфът създава ефект на разочаровани очаквания. Името на Сумароков тук е толкова знак за стабилна традиция, колкото и изборът на жанра на притчата. А. П. Сумароков е автор на „проклинащи“ стихотворения срещу Пугачов;

„Този \u200b\u200bварварин не спести нито възраст, нито пол.

Бясно куче, което се среща, гризе.

По същия начин на поляна от блатиста долина

Драконът съска и лае.

Стилизирането на притчата на Сумароков в съзнанието на читателя е свързано с появата на „кръвожаден злодей“, какъвто Пугачев сякаш е в поезията и прозата от 18 и началото на 19 век. Неслучайно в тази глава възниква спор между „енаралите“ на Пугачов за участието на Гринев, оказал се в „бунтовното споразумение“. Белобрада, изразяваща недоверие към всички благородници.

е) за епиграфа към цялото произведение като цяло: „Грижете се за честта от малки. Поговорка "

В заключение остава да кажем няколко думи за епиграфа към цялото произведение като цяло: „Грижете се за честта от малки. Пословица ". Известно е, че тази поговорка се повтаря в текста на Капитанската дъщеря. В разширена форма Андрей Петрович Гринев го цитира, давайки напукващите думи на баща си на сина си преди военна служба: „(...) помнете поговорката: грижете се отново за роклята си и чест от младостта си“. В устата на Гринев-старши тези думи се превръщат в израз на моралния кодекс на руското благородство, възпитан в духа на образователните идеи от 18 век. Верността на този код на наследството се предава от баща на син като ценно семейно наследство.

Същата поговорка, която предшества „Капитанската дъщеря“ като епиграф, придобива ново значение в контекста на романа. Думите „грижи се за честта от най-ранна възраст“ се проектират върху моралния опит на Гринев-

По-млад, опит, пренесен не само от семейната традиция, но и придобит от героя в разгара на огъня на селската война. Честта, спасена от младостта му, му позволява да бъде истински свидетел, който говори в защита на „една от най-поетичните личности на руската история“ във време, когато „проклинащите“ оплаквания срещу Пугачов не спират сред благородството.

III... Заключение. Системата от епиграфи в романа на Пушкин има специално значение.

Моралният опит на напредналото руско благородство, възпитан в духа на образователните традиции, се обогатява от моралния опит на Русия на хората. По този път Пушкин вижда възможни перспективи за бъдещо историческо развитие. Още по-важно е, че в „Капитанската дъщеря“ той ги открива в момента на най-голямата конфронтация между основните социални сили на руското общество.

Посочените типове не изчерпват всички видове взаимовръзки на епиграфи с контекста на „дъщерята на капитана“. Но дадените примери са достатъчни, за да се уверим, че епиграфската система в романа на Пушкин има специално значение, което помага да се разбере намерението на автора в неговата необикновена сложност и дълбочина.

Списък на използваните източници и литература.

1 .www. александърпушкин. нето. ru

Якубович М. П. За епиграфите към „дъщерята на капитана”, Санкт Петербург, 2001, Т. 76. С. 111 - 135.

http://feb-web.ru/feb/pushkin

Основна електронна библиотека. Руска литература и фолклор. Орлов А. С. Народни песни в „Капитанската дъщеря“ от Пушкин. Стр. 94,

Шкловски В. Бележки към прозата на руската класика. Изд. 2-ри. М., 1955. S. 69, 72.

Пушкин А. С. Капитанската дъщеря. // Пълен състав на съчиненията //

www.rvb.ru/18vek/knvazrmm/index.htm

Руска виртуална библиотека. Княжнин Ю.Б. Любими.

6. www. aJeksandmushkin. нето. ru

Gillelson M.I., Mushina I.B. Историята на А. С. Пушкин „Капитан

дъщеря ", М. - Образование, 1977 С. 154.

7. www, rvb. ru/ пушкин/

Пушкин А.С. / За благородството /. // Пълен състав на съчиненията. В 16 тома // Т. XII. Критика. Автобиография. M - L., 1949. S. 205.

Епиграф се разбира като поговорка или цитат, поставени преди текста на цялото литературно произведение или отделните му глави. Епиграфът обикновено съдържа основната идея, която авторът след това развива в произведението. I. Епиграф към цялата история „Капитанската дъщеря“: Грижете се за честта от най-ранна възраст. (поговорка) - Епиграфът е свързан с проблемите на историята, повдига принципен въпрос за Пушкин - въпросът за благородната чест. - Народната мъдрост в случая също е отражение на позицията на автора. II. Всяка глава се предшества от епиграф, тясно свързан със съдържанието и заглавието му. ГЛАВА I. "Сержант на гвардията": - Ако беше гвардия, утре щеше да бъде капитан. - Това не е необходимо; нека служи в армията. - Честно казано! нека го бута ... - Кой е баща му? Княжнин Главата описва детството на Гринев и семейството му. Бащата изпраща сина си да служи в Оренбург, а не в Санкт Петербург, и той се ръководи от същите съображения като героя на комедията Й. Княжнин „Изхвърчал” Честън, обучавайки сина си Замир. Вижте „Позиции на автора и разказвача в дъщерята на капитана“. ГЛАВА II. "Водач": Това ли е моята страна, страна, непозната страна? Че аз самият не съм се натъкнал на теб, Че добрият кон ме доведе: Докара ме, добър човек, ловкост, смела смелост и хмелна механа. Стара песен - Връзката на епиграфа със съдържанието на главата е чисто „външна: бурята принуди юнака да влезе в„ непозната страна. “- Епиграфът от народната песен предшества появата на Пугачов, който ще продължи да бъде придружен от различни фолклорни елементи в разказа (вж.„ Образът на Пугачов и неговите средства “ разкритие "), ГЛАВА III." Крепост ": Живеем в крепост, ядем хляб и пием вода; И как свирепи врагове ще дойдат при нас за пайове, Нека да дадем на гостите празник: Заредете топово оръдие. Песен на войника Древни хора, баща ми. "- Пристигане на Гринев в крепостта Белогорск и описание на живота и живота на„ древните хора "- семейство Миронови (в случая думите на Фонвизин, извадени от контекста, очевидно губят сатиричното си звучене). - Епиграфът противоречи на по-нататъшното развитие на събитията, тъй като защитниците на крепостта ще бъде победен от бунтовниците. ГЛАВА IV. "Двубой": "Ако желаете, и застанете в поза. Вижте, аз ще ви пробия фигурата! Принцеса - Двубой между Швабрин и Гринев. ГЛАВА И В. "Любов": О, момиче, червено момиче! Не ходете, момиче е младо, омъжено; Питате, момиче, баща, майка, баща, майка, клан-племе; Спестете, момиче, ум-ум, ум-ум, зестра Народна песен Ако ме намериш по-добър, ще забравиш, Ако ме намериш по-лош, ще запомниш. Народна песен - Епиграфът предшества отказа на отец Гринев да благослови Петруша и Маша. - Любовната линия е придружена и от епиграфи от народни песни, особено сватбени, и тъй като булката е била централната фигура на сватбената церемония, тези песни са адресирани към нея или се изпълняват от нея. По този начин епиграфите изглежда се превръщат в още един аргумент в полза на заглавието на разказа, те подчертават образа на Маша Миронова. ГЛАВА VI. "Pugachevschina": Вие, млади момчета, чуйте какво ще кажем ние, старите хора. Песен - От тази глава любовната линия се отклонява на заден план, а фокусът на читателя е върху историческите събития, показани през погледа на очевидец, неговия, „старецът старец“, спомени. ГЛАВА VII. "Атака": Моята глава, малка глава, обслужваща глава! Моята малка главичка служи Точно тридесет години и три години Ах, малката главичка не обслужва Нито личен интерес, нито радост, Без значение колко добра дума за себе си И без висок ранг за себе си, Само малката главичка обслужва две високи колони, Кленов бар, Друга копринена бримка. Народна песен - Тази глава описва превземането на крепостта и клетвата на жителите на Пугачов. - Появява се мотивът за бесилото, който преминава през цялата история (вижте песента в следващата глава, епизод от „Пропусната глава“) и създава у читателя усещане за гибелта на Пугачов и неговия случай. ГЛАВА VIII. "Непоканен гост": Непоканеният гост е по-лош от татарска поговорка - Главата описва срещата на Гринев с Пугачов, "неканен гост" в крепостта Белогорск: Появи ми се необичайна картина: на маса, покрита с покривка и пълна с човки и чаши, Пугачев и около десет казашки старейшини в шапки и цветни ризи, нагрявани с вино, с червени лица и искрящи очи. - Текстът съдържа песен, която Пушкин и неговият роман "Дубровски" са включени като елемент за вмъкване. Не вдигай шум, майко зелено дъбово дърво, Не ме безпокойте, приятелю, помислете за това. Вижте „Образът на Пугачов и средствата за неговото разкриване“. ГЛАВА IX. „Раздяла“: Беше мило да Ме познаеш, красива, с теб, Тъжна, тъжна за раздяла, Тъжна, сякаш с душа. Херасков - Гринев заминава за Оренбург, оставяйки болната Маша в крепостта в голяма опасност. ГЛАВА X. „Обсада на града“: Заемане на ливадите и планините, От върха, като орел, той хвърли очи върху градушката. Зад лагера той заповяда да построи руло И в него перуните се скриха през нощта, за да подведат под градушката. Херасков - Главата показва военния съвет в Оренбург и описва обсадата на града, около която „ливади и планини“ са заети от войските на Пугачов: „Сега, господа - продължи той, - трябва да решим как да действаме срещу бунтовниците: обидно или отбранително? »ГЛАВА XI. „Бунтовско селище“: По това време лъвът беше добре нахранен, въпреки че беше свиреп по рождение. - Защо си уважил да дойдеш в моята бърлога? - попита той любезно. И Сумароков - разговорът на Гринев с Пугачев, жалбата на Гринев срещу Швабрин. - Пугачев и Гринев отиват в крепостта Белогорск: Странна мисъл ми хрумна: струваше ми се, че провидението, което ме доведе за втори път в Пугачев, ми даде възможност да приложа намерението си в действие. - Епиграфът, приписван на Сумароков, всъщност е собствената стилизация на Пушкин на „притчите“ на Сумароков. - Пугачев, представяйки се за цар Петър Федорович, се сравнява в епиграфи с орел и лъв - царете на животинския свят в съответствие с баснословната традиция. ГЛАВА XII. „Сирак“: Тъй като нашето ябълково дърво няма нито връх, нито процес; Като тази на нашата принцеса. Нито баща, нито майка. Няма кой да я оборудва, няма кой да я благослови. Сватбена песен - Среща на Гринев и Мария Ивановна, сираче. - Пугачев, давайки я на Петруша и благославяйки младите, става нейният баща, така или иначе, засаден: Считам те за моя съпруга. Прекрасните обстоятелства ни обединиха неразривно: нищо на света не може да ни раздели. ГЛАВА XIII. „Арест“: - Не се сърдете, сър: според моя дълг трябва незабавно да ви изпратя в затвора. - Извинете, готов съм; но аз съм с такава надежда, че нека първо да обясня въпроса. Княжнин - Арестът на Гринев, който беше принуден да осъществи неговият приятел Зурин: Това беше тайна заповед за всички отделни началници да ме арестуват, където и да попаднат, и незабавно да ме изпратят под охрана в Казан към разследващата комисия, създадена по случая Пугачов. ГЛАВА XIV. "Съд": Световният слух - Морска вълна. Пословица. - След клеветата на Швабрин започнаха да говорят за Гринев като предател. - Бащата получава новина за решението на императрицата да заточи Гринев в Сибир за вечно заселване. Пропуснатата глава няма епиграф. III. Историята представя епиграфи от два вида: 1. Взети от литературата от 18 - началото на 19 век (Княжнин, Фонвизин, Херасков и стилизация след Сумароков). По принцип тези епиграфи са свързани с образа на Гринев. 2. Епиграфи, взети от фолклора (поговорки, пословици, песни). Те се появяват: - във връзка с образа на Пугачов и служат като средство за разкриване на този персонаж; - във връзка с образа на Маша Миронова, нейната съдба, желанието й да живее така, както са живели "старите хора". По този начин епиграфите 01 също отразяват двойствения характер на организацията на романа: от една страна, "Капитанската дъщеря" се поддържа в литературната традиция (европейски - исторически роман от Уолтър Скот; руски - мемоарна литература от края на 18 - началото на 19 век), от друга страна, в него усещат се черти, които позволяват да се говори за Пушкин като писател-историк, който дълбоко усеща националните корени на протичащите исторически събития. IV. Появата на епиграфи е свързана със стилизирането на произведението за жанра мемоари. V. Често в епиграфите има иронична интерпретация (виж епиграфа към XI глава). Vi. Епиграфът е средство за изразяване на авторска позиция.