Село Красное на Волга история (Костромска област). Село Красное на Волга история (Костромска област) Кой е бил в се

Ще отидете ли в Красное?

И какво има там?

Защо не. Не можете да седите неподвижно ...

С такава мотивация отидохме в село Красное на Волга. Те не знаеха нищо за него. Мислехме, че ще разгледаме прашен малък селски музей в училище или културен център. Следователно това, което видяхме там, изуми, зашемети, шокира. Но първо нещата първо.

Красное на Волга е село в Костромския регион, областен център. Има около осем хиляди жители. Но това село има богата история. Той е много по-стар от първото документално споменаване за него. Археологическите проучвания и проучванията на културния слой показват, че хората са живели тук дори преди 10 век. Районът на брега на Волга беше твърде добър, за да бъде празен дълго време.

Името на селото е свързано със събитията от миналото: според легендата тук се е състояла битка с врагове, в която е пролято толкова много кръв, че Волга е текла кървава и земята е станала червена. Според друга версия местата тук са били „червени“, „красиви“. Според третата версия селото е получило името си поради красотата на продуктите на местните народни занаяти, с които е било известно още от древността.

Красное на Волга винаги е било голямо и проспериращо. Първото споменаване за него в документи датира от 1569 г., когато е принадлежало на Годунови. През 1592 г. в селото се появява Храмът на Богоявление, построен от Дмитрий Иванович Годунов с благословията на първия руски патриарх Йов. В началото на 17 век към Богоявленската църква са добавени два странични параклиса, а в края на същия век е издигната камбанария. Храмът все още стои и е уникален паметник на каменна архитектура с камъни от 16-ти век.

От по-късни документи е известно, че Красное е взето в опричнината, а след това Екатерина II през 1762 г., въз основа на указ на Сената, предава селото на своята фрейлина: „... Барон Сергей Строганов и нейният брат, нейният собствен брат от същия полк, капитан в пенсия Петър Бутаков, ние в Костромския окръг облагодетелстваме село Красное с 325 души. Впоследствие селото отново преминава в съкровищницата и в началото на 19 век Красное с околните села е представено на бащата на поета Петър Андреевич Вяземски за заслуги пред Отечеството. През август 1827 г. имаше ужасен пожар, цялото село изгоря, включително имението Вяземски. Петър Андреевич даде на всички жертви на пожара голяма парична помощ, благодарение на която селото отново беше възродено. Поетът обаче не възстановява имението си.

През 1864 г. църквата „Петър и Павел“ е издигната до Богоявленската църква.

Заедно те образуват прекрасен ансамбъл в центъра на селото. Заградено е с ограда, а пред него е издигнат паметник на император Александър II.

Сега всичко това може да се види само на стари снимки. През лятото на 1919 г. в Красное избухва въстание. Наказателният отряд на Ярославския ГубЧК под командването на Френкел брутално се разправи с местните жители: около 400 души бяха застреляни безразборно. Сред жертвите са свещениците на местните църкви. Църквата "Петър и Павел" и паметникът на царя са взривени, Богоявленската църква е адаптирана като склад, дори старото гробище е разрушено.

През 1950-1960 г. под ръководството на архитекта И. Ш. Шевелев са извършени ремонтно-реставрационни дейности в Богоявленската църква и храмът е върнат първоначалния си вид, какъвто е имал към края на 17 век. И през 1990 г. храмът е върнат на Руската православна църква. Това е най-важната архитектурна забележителност на селото.

Днес село Красное ни посреща с червени макове,

внимателни погледи на местните "момчета",

и внимателно подсмърчане.

Нещо повече, Владимир Илич го шпионира някак подозрително заради дърветата.

В центъра на селото има живописно зелено езерце.

Там местните момчета ловят риба.

Какво хващат?

Това са рибите. И захапката е добра.

И тогава селото се отваря за нас от другата страна. В сградата, зад гърба на момчето, преди е имало пробна камера - организация, която маркира бижута и държавен контрол върху съответствието на изделия от благородни метали с посочените върху тях мостри.

Verkhne-Volzhskaya държавна инспекция на пробния надзор за повече от 120 години. Тя е лидер в Русия не само по отношение на обема, но и по отношение на качеството на предоставяните услуги. Сега тя заема тази сграда.

И фактът, че в това село се намира най-голямата пробна служба, в никакъв случай не е случайност. Krasnoe е лидер в Русия по брой бижутери. На територията на градското селище има 10 големи предприятия (фабрики "Диамант", "Красноселски бижутерийно производство", "Яшма", "Платина", "Аквамарин", "Роса", "Бишер", "Сребро на Русия", "Златни шарки", "РАСТЕЖ"), средни - 5, малки - 8, регистрирани са 98 индивидуални предприемачи. Има и училище за художествена обработка на метали в Красноселски в Красное на Волга.

Как се случи така, че едно обикновено волжко село стана център на бижутерския бизнес? Тук не се добиват благородни метали или камъни, всички суровини се внасят. Може би това се дължи на факта, че земята по тези места е безплодна, климатът не е топъл. За да се изхрани семейството, беше необходимо да се търсят други, неземеделски доходи. Археологическите проучвания показват, че през 10 век тук са се топили мед и сребро и са произвеждани бижута.

Научаваме за това в Музея на бижутата и народните приложни изкуства.

Историята на местния селски живот открива изложбата. Заедно с традиционните неща, които могат да се видят в местните исторически музеи в цялата страна (въртящи се колела, ютии, кърпи,

бъчви, сбруя),

всяко семейство Красни имаше нещо специално, което няма да видите на други места. Ето устройство например.

Това е машина за изтегляне на тел. От него се правеше тел. Работихме по него така:

Тази машина е била използвана и за теглене на тел.

И такова устройство е за изработване на щамповани бижута.

Музеят разполага и с набор от ръчни инструменти, използвани за направата на бижута.

Домакински прибори, малки метални предмети, както и различни декорации са направени точно в къщите, където са живели. Старите снимки са запазили ежедневната работа на бижутерите на Красни: семейството на работа.

От век на век традициите и тайните на работа с метал се предават от баща на син.

Някой се е занимавал самостоятелно с бижутерски бизнес, някой е бил нает като чирак. В средата на 19-ти век 2000 занаятчии се занимават с производство на бижута в село Красное и околностите му. Появиха се купувачи и големи работилници. Селото е обработвало около 2,5 хиляди пуда сребро годишно, което по това време е било много мащабно.

В края на 19-ти век продуктите на майсторите на бижута в Красноселск са намерени на всички големи панаири в Русия. Основният асортимент беше насочен към бедни купувачи - евтини бижута от мед и сребро, кръстове, щамповани изображения, малки сребърни съдове.

С настъпването на съветската власт през 1919 г. е решено да се създаде артел за производство на различни бижута за нуждите на страната. Но малко селяни бяха възхитени от този обрат на нещата. Занимавайки се с бижутерски бизнес, хората живеели богато и не искали да се разделят със стоките си. Артелата е създадена през април, а през юли същата година селото въстава, без да иска да приеме заповедите на новото правителство. В историята тези събития останаха като „бунт на Красноселски“.

Но въстанието е потушено и производственото сдружение "Красноселска трудова артели за производство на метални изделия" (по-известното му име "Червен занаятчия") започва да работи. През 30-те години артела се превръща в индустриална колективна ферма. Местните жители, в допълнение към основното си производство на бижута, се занимаваха със земеделие. И по време на Великата отечествена война много занаятчии отидоха на фронта, а самото предприятие започна да произвежда метални изделия за нуждите на фронта.

В края на 50-те години артелата е преименувана на Красноселски бижутер. И през 1960 г. е организирана бижутерската фабрика Красноселская, където се присъединяват и други артели (Металист, Красни бижутер и Промкомбинат). През 1973 г. фабриката е наречена Красноселска бижутерийна фабрика, която по-късно става предприятие майка на производствената асоциация Ювелирпром.

От осемдесетте години на ХХ век руските бижутери могат да работят официално с благородни метали. В Красное са отворени много частни цехове за бижута, които произвеждат разнообразни изделия от злато и сребро.

Цялата история на Красное на Волга е отразена в експозициите на музея. Както и развитието на различни видове металообработка.

Един от най-старите типове е преследването.

С помощта на такива инструменти - преследвачи - се правеха рамки за икони, а понякога и самите икони.

Заедно с гоненето се използваха отливки и щамповане.

Понякога в един продукт са използвани различни техники за обработка на метали. Това е особено забележимо на кориците на книгите.

Истински произведения на изкуството!

В допълнение към култовите атрибути, от древни времена сребърни прибори (братя, чаши, солнички) и инструменти, декоративни фигурки и бижута се изработват от сребро.

Използва се за декорация на емайл,

а понякога и камъни.

Актьорските фигури просто ме хипнотизираха.

Но филигранната и телена дантела донесоха широка известност на майсторите от Красносел.

Думата „скан“ се връща към староруския глагол „скати“ - „усукване“, „усукване на няколко нишки в една нишка“. Заедно с тази дума се използва и "филигран" (италиански filigrana, от лат. Filum "конец" + гранум "зърно"). Те означават едно нещо - вид бижутерийна техника: ажурна или запоена върху метален фон, шарка от фина тел, гладка или усукана. Материалите за изделията са сплави от злато, сребро, платина, както и мед, месинг, мелхиор, никел сребро.

Първо, телта се отгрява до червена топлина, след това се избелва в сярна киселина, изправя се и се сортира по дебелина. След това те или се извиват (под формата на въже, дантела, пигтейли, коледни елхи, пътеки, гладки повърхности и т.н.), или го оставят гладко, навито (леко сплескано) в специални устройства - „ролки“.

Частите се огъват (според скицата) големи - с пръсти, а малки - с инструменти. Формите на частите са много различни: къдрене, спирала, квадрати, пръстени, змии, краставици, карамфил ... Гладка и усукана тел се комбинират, за да се постигне определен ефект.

Сканираните модели са ажурни и режийни. Ажурната част първо се залепва към скицата и след това се запоява върху нея. Режимните разходи се залепват към фона (метална плоча) и след това се запояват.

Почти завършен продукт се потапя в сярен разтвор за потъмняване на метала, след което се полира.

Филигранът често се комбинира с емайл (включително емайл), гравиране и преследване. Продуктите от филигран често се допълват със зърно (малки сребърни или златни топчета, създаващи игра на светлосенки) и камъни, кристал, седеф.

Когато погледнете тези вази, солнички, ковчежета, калъфи за цигари, държачи за чаши, миниатюрни скулптури, разбирате колко много труд и любов са вложени във всеки продукт.

Възхищавахме се на всички.

Продуктите, направени по филигранна техника или с филигранни елементи, са много често (с цел облагородяване на външния им вид) сребърни или позлатени. Изглежда страхотно.

Тази чаена маса може лесно да се побере в дланта на ръката ви. А чашките и лъжиците като цяло са мънички.

Може би той ще бъде точно за това семейство.

Но, вероятно, както и за мнозина, за мен думата „бижутер“ се свързва предимно с бижутата на жените. В музея има много от тях. И всички те са различни. Неволно мечтаете как ще изглежда на вас.

Всеки бижутер е художник. Преди да създаде нещо, капитанът го рисува, обработва всички детайли на хартия. Ето защо не е изненадващо, че част от експозицията на музея е заета от картини на художници от Красное село.

Ето как изглежда Петдесетият псалм.

И такъв е пътят към висините на мъдростта.

Всяко предприятие в Красное на Волга има собствен магазин. Отиваме при един от тях след екскурзията.

Не е най-големият, има и повече. Но имах много един магазин. Защото все още не съм ходил в такива бижутерийни магазини. Ако си представим обикновен супермаркет („Магнит“ или „Пятерочка“), всички плотове, витрини, хладилници на които са пълни с мостри от (неповтарящи се) бижута от злато, сребро и платина, тогава той ще изглежда като мястото, където се намираме.

Главата ми се въртеше от скъпоценния блясък. Трябва да дойдете тук с ясна представа какво искате да купите. Не знаех. Като цяло не бях готов за това, че ще бъда на такова място. Затова се втурнах из магазина, чудейки се какво мога да купя за себе си и като подарък за моите роднини и дори да не плащам прекалено много. Докато не видях йонизаторите.

Това е сребърно парче на верига, което се потапя за известно време в чаша вода и сребърните йони проникват във водата. Водата става полезна за хората. Освен това среброто убива бактериите. Поне така каза търговският помощник. Мислех, че това е добър избор за подарък. За всеки йонизатор беше даден сертификат. Като цяло закупихме такъв продукт за себе си и като подарък (времето показа, че това не е най-добрият избор).

Докато те чакаха нашата група, ние се скитахме из селото. Надничайки в лицата на минувачи, си помислих: ето ги, бижутери. Те не се различават от нас. Ходят по магазини, обработват зеленчукови градини, разхождат се по тези улици. Това изобщо не прилича на „православния“ образ на бижутера, създаден в нашето кино.

Има толкова интересно място в региона на Кострома. Сега знам къде точно да отида, ако искам да си купя нещо невероятно.

Село Красное очевидно е много по-старо от първото документално споменаване за него (1569 г.). Районът на бреговете на Волга беше твърде добър, за да бъде празен дълго време, не напразно беше наречен „червен“, тоест „красив“ (топонимът на селото няма нищо общо със съветския нов говор). Освен това тук, наблизо, само на тридесет и пет мили, вече се сближиха важни търговски пътища
през 12 век е основана Кострома, така че жителите на Красное са имали значителни икономически ползи от местоположението на селото. Според местните историци от древни времена е имало кей, където са отсядали търговски плугове.

Известно време селото принадлежало на представители на фамилията Воронцов-Веляминови, потомци на полулегендарния Мурза Чет, който идвал от Ордата, бил кръстен и влязъл в служба на московския велик херцог. През 1567 г. Костромският окръг е откаран в опричнината и старите патримониали са изселени, като им се предоставя обаче известно обезщетение. Първият документ, в който се споменава Красное, просто свидетелства за това обезщетение, получено от Иван Воронцов-Веляминов за иззетото от него село Красное:

„Se az Иван Дмитриевич син Воронцов даде село Наместково в Бежецката горна на Троицката къща, а цар и велик княз ми даде Иван село Наместков със села вместо моето наследство на село Красное със села, които суверенът ми отне това село Красное в Костромския окръг“ ...

Оттогава Красное е посочено като дворцово село, докато преминава в ръцете на Годунови, които бързо се издигат под ръководството на Иван Грозни и неговия син Федор и по този начин се връщат при потомците на споменатия вече чет: Годуновите, както и Веляминовите, проследяват произхода си от него.

През 17 век Красное, след като за кратко е било в ръцете на Годунови, отново се превръща в дворец. През 1648 г. с царски указ писарят И. Язиков и писарят Г. Богданов отделят земите му от съседни земи (които в по-голямата си част принадлежат на Ипатиевския манастир), за които съответният запис е запазен в преписващите книги:

„Лято 7157 г. според постановлението на суверена и писмо от Ордена на Големия дворец за приписване на чиновника Иван Федоров, Иван Семенович Язиков и писаря Григорий Богданов, суверена на дворцовото село Красное, на селата и на патримониума на Ипатиевския манастир на с. Нефедова, с. Ивановск и с. Ивановск и с. Ивановск Тези села от суверена на дворцовото село Красное бяха отделени от именията на Ипатиевския манастир, а при проучването имаше благородници: Павел Карцев, Иля Бедарев, Андрей Бутаков и селяните на княз Василий Волконски, Андрей Головин. Но свещеник Григорий положи ръка на същия подпис на село Красное Богоявление вместо на селяните. "

Съдбата на дворцовите селяни, в сравнение с крепостния дял, несъмнено беше по-щастлива. Но скоро червените селяни трябваше да „опитат“ себе си и игото на стопанина. Екатерина II, която дойде на власт с върховете на благородни мечове, след присъединяването щедро раздаде държавни имоти на лоялните хора. На 30 ноември 1762 г. с лека ръка тя отпуска „село Красное с 325 души“ на „бившата при двора на нашата фрейлина Прасковя Бутакова, която сега е омъжена за лейб-гвардията на кавалерийския полк след лейтенант барон Сергей Строганов, и брат й, неин собствен брат от същия полк, пенсиониран капитан Петър Бутаков ".

В допълнение към Красное, П. Г. Бутаков и неговата сестра получиха и Рибната слобода на Переславл-Залески и в същия район на Переславъл село Есково - общо над 1000 души от мъжки пол. Но Прасковя Григоровна всъщност не е трябвало да бъде богат земевладелец: през 1763 г. тя умира и част от нея преминава към брат си Петър. Той също умира бездетен и след смъртта му цялото най-богато наследство е съсредоточено в ръцете на вдовицата му Авдотя Николаевна. Въпреки това, според тогавашните закони, тя е имала право само на една четвърт от имението на съпруга си. Останалите, при липса на търсене на наследници, преминаха в категорията "еща" и трябваше да се върнат в хазната.

И тогава започна дълго „преразпределение на собствеността“. От една страна е намерен далечен роднина на Бутаков, който е служил по времето на смъртта си в квартал Селенга. От друга страна, селяните от Рибная слобода и Красное подадоха петиция на най-високото име, в която изразиха желание да се върнат в дворцовия отдел, като посочиха своите дългогодишни привилегии и отговорности по отношение на съда.

Но далечният роднина нямаше да се откаже толкова лесно от блестящите перспективи и той също така кандидатства за най-високото име. Катрин II го изпрати на Сената за разглеждане и последният взе почти решение на Соломон: да признае Н. Д. Бутаков като роднина на П. Г. Бутаков и следователно единствения му законен наследник, като същевременно остави въпроса за съдбата на селяните от Красное и Рибная слобода по кралска преценка. Изглежда, че Катрин не е влязла в подробностите по случая и е написала на представените й документи: „Сенатът установява, че това имение по право принадлежи на Николай Бутаков, и след това му го дава“.

В този момент Авдотя Николаевна Бутакова започна да ридае, обидена от факта, че именията, предоставени на покойния й съпруг, ще преминат към неизвестен далечен роднина. Сенатът беше принуден да преразгледа решението и в крайна сметка реши: да даде на Николай Бутаков наследствените села Бутаков в областите Кострома и Буйск, да остави имота на вдовицата, а останалото да върне на дворцовия отдел. Така селяните Красни се отърваха от хазяите за известно време, а Николай Бутаков получи само седемдесет и седем вместо очакваните хиляди души.

Скоро обаче процесът на поробване на жителите на Красное отново започна. През 1797 г. Павел I отпусна бившия секретар на майка А. В. Храповицки 600 души в област Кострома, включително 17 души в интересуващото ни село. И малко по-късно Красное беше представен на А. И. Вяземски за заслугите му към Отечеството и беше наследен от сина му Петър.

Петър Андреевич не живееше в Красное, но често гостуваше тук. И през 1827 г., когато в селото избухва голям пожар, той отпуска сериозни суми за помощ на жертвите на пожара. Не е известно колко тежко е пострадала Богоявленската църква и има ли нужда от ремонт, но имението е изгоряло и Вяземски решава да не го възстановява.

Очевидно по същото време са изгорели дървени църкви. Кои от тях са възстановени, кои не, не знаем. Към началото на ХХ век, така или иначе, в селото е имало ансамбъл от две църкви - студеното Богоявление и топлото Петър и Павел, построено в типичния стил „Тон“ през 1860-те с пари от енориаши. Имаше и гробищна църква. В селото имаше само една енория, духовенството се състоеше от двама свещеници, дякон и псалмист.

Содержание статьи развернуть / свернуть

1. "Красноселски бунт"
2. Красное на Волга: адреси на атракции и магазини

"Красноселски бунт"

Юли 1919 г. добавя трагична страница към историята на Червената църква и Богоявленската църква. В съветската историография събитието, което ще бъде обсъдено, е наречено „бунтът на Красноселски“. Те разговаряха за това как по време на шестчасовата битка отрядът на Ярославския ГубЧК, оглавяван от другаря. А. Ф. Френкел, смело се бори срещу контрареволюционерите и възстанови революционния ред.

Всъщност всичко беше донякъде различно. Всъщност в Красное - въпреки привидното му „комунистическо“ име - настроенията на „стария режим“ бяха изключително силни. Хората, занимаващи се с бижутерски занаяти, живееха богато, не симпатизираха на пристигането на болшевиките, не искаха да отидат да служат в Червената армия. И въстанието наистина се състоя, за щастие стотици дезертьори (много с оръжие) се криеха в селото и околностите му. Първите жертви на наказателния отряд на Френкел обаче бяха не те, а двама глухонеми, които се връщаха от гората с горски плодове. Те бяха хакнати до смърт точно на пътя. След това наказващите убиха войник на Червената армия, който беше в отпуск от раняване и който показа документ за това. Като цяло, очевидно те не са разбирали много добре руски. Очевидно това беше един от така наречените международни отряди. Старите жители на Красненск, които оцелели през тези ужасни дни, по-късно нарекли своите мъчители или латвийци, или чехи.

Събитията придобиха още по-кървав обрат, когато в съседното село Даниловское един от жителите му уби член на отряда, служител на Ярославската чека А. Щербаков. В заключението на анкетната комисия YargubChK последвалата „операция“ беше подчертана, както следва: „Целият контрареволюционен елемент и кулаците с. Красни бе застрелян безмилостно за убийството на другаря Щербаков в същия ден. От човешка гледна точка се случи така: те заловиха около четиристотин души (без да разглобяват, разбира се, на „елементи“), разпръснаха ги в мазетата на магазините и, призовавайки ги по име, ги застреляха пред целия народ. В същото време е известно, че наказателните сили са били принудени да участват в екзекуцията на местни комунисти - такава е практиката "нечаев".

От Кострома решихме да тръгнем до село Красное на Волга (~ 35 км). Трябваше да влезем в местния филигранен музей там и да разгледаме църквата Богоявление. Представяха си малко селце, музей в дървена хижа, нищо повече. Селото ни поздрави с цветно знаме: „Добре дошли! Празнуваме 800 години от нашата бижутерска индустрия в Красноселски. " Оказа се, че селото е много богато и силно, благодарение на местните фабрики за бижута: една държавна и няколко търговски. Има магазини, които продават различни златни бижута от всяко предприятие.

Ето например, държавен завод и с него беше магазинът Карат, с шикозен интериор, дори по московски стандарти; растение "Аквамарин" и магазин със същото име в тухлено имение; завод "Платина" и пазарувайте от него; растение "Диамант" и пазарувайте и т.н. Но повече за това по-късно. Богато село, тук има кей, през лятото тук плават моторни кораби от Кострома.

Музей на филиграните или Музей на бижутерското изкуство на красноселските майстори се намира в една от червените тухлени сгради на бижутерския държавен завод и работи по съкратен график до 15 часа. Затова побързахме там. Експозициите са разположени в няколко зали и ние обикаляме всичко, възхищавайки се на прекрасната филигранна украса. Какви майстори са ги направили! Всички герои на социалистическия труд, но преди такива титли бяха дадени с причина. Това, което не е продукт, е просто приказка - в тях е вложена душата. Разгледахме мъничък комплект на същата малка маса, където чаша с размерите на калинка ...

Снимка от музея Скани от лат

Платът е телена дантела.
На староруски думите „усуквай се, свивай“ звучаха като „скат“.
Първо, телта се отгрява до червена топлина, след това се избелва в сярна киселина, изправя се и се сортира по дебелина. Телта или се усуква по-дълго, или се оставя гладка и след това се навива (леко сплескана) в специални устройства "ролки".
Изисква се скица в пълен размер на бъдещия продукт. Рисуването на тел се нарича сканирани модели (мозайка) и се извършва в детайли. Детайлите се огъват според скицата. Големите - с пръсти, а малките - с инструменти. Формите на частите са много различни: къдрене, спирала, квадрати, пръстени, пигтейли, змии, краставици, карамфил и др. Гладка и усукана тел се комбинират, за да се постигне определен ефект.
Сканираните модели са ажурни и режийни. Ажурната част първо се залепва към скицата и след това се запоява върху нея. Режимните разходи се залепват към фона (метална плоча) и след това се запояват.
Почти завършен продукт се потапя в сярен разтвор за потъмняване на метала, след което се полира.

Снимка от бор1

IN последната зала на музея се оказа изложба на картини. Отначало аз лично по някакъв начин дори не исках да премина от филигран към някои провинциални пейзажи, а след това, като се вгледам отблизо, не можах да се откъсна. Художникът, млада местна жена, за съжаление не си спомни фамилията си. Сюжетите са селски, но толкова ярки, слънчеви и позитивни, че ако материалните възможности позволяват, бих си купил пет картини наведнъж без колебание.
Ето например: вечер, река, тънко момиче, което седи на моста и се измива от шепа. Или натюрморт: в градината, на маса на самото слънце, във ваза има цяла ръка маргаритки и метличина. Написано е толкова слънчево, че буквално усещате юнската жега и чувате как пчелите жужат.
Друго нещо: дървена селска къща, буен храст от цъфнали шипки под издълбан прозорец и малко момиченце играе на топка. Много леки картини.
Дежурните баби с гордост ни съобщиха това “Ленка, нашата художничка, КраснОселская. Хората с мустаци ходят и им харесва, мустаците се възхищават "... Казаха ни, че във фоайето могат да се купят малки нейни картини. Изскочихме там, но за съжаление такива не особено успешни етюди от 3 т. Бяха продадени там и най-добрите й творби бяха, без съмнение, на изложбата.

После подкараха до църквата Богоявление... Той също беше затворен, но мястото, където е, наистина, както е писано в пътеводителя, е изненадващо спокойно и благословено. Усетихме го.

* И тогава карахме, спряхме и отидохме в бижутерските магазини. Ако имате желание да забогатеете, тогава няма да си тръгнете без покупка. Харесах сребърните лъжици в магазина от държавния завод. Има голям избор от тях, цените са около 600 рубли. Казват, че ако бебетата се хранят със сребърна лъжичка, няма да ги боли гърлото. Лъжички се дават и за кръщенета. Изобщо нямаше филигранни предмети, виждаха се само кон за спомен и яйце. Нищо особено, (и какво имаше в музея!), И прекалено скъпо. Разбира се, няма другари по вкус и цвят, но разбрах, че всяка фабрика има свой собствен стил на бижута. Държавата има най-традиционните и лично аз харесах повечето продукти в „Диамант“ - това е имение от червени тухли точно на входа на селото. Модерен тип.
Като цяло търсихме кръст за другата ми половина. Гледахме огромен брой от тях, но не избрахме нищо, въпреки че видяха много красиви. Половината от моите говориха през цялото време "Не. Няма, не искам, не ми харесва "... Е, какво можете да направите!
** След като пристигнахме от Кострома, някак случайно изгледахме филм за „престъпното костромско злато“. Разболях се. Оказва се, че съм популяризирал точки за бижута с много кален произход. Следователно все пак трябва да се доверите на класическите златни продукти на държавния завод "Карат". Нищо чудно, че съпругът ми се обърна от гишетата, нищо чудно!

По пътя от Червено реши да направи спирка в село Поддубни, в нашето ръководство беше написано, че трябва да се види античен храм на Свети Николай Удоволствието... Което и направихме.

Спряхме и се приближихме, но църквата беше затворена. Стоим разстроени, внезапно покрай нея крачи жена с торбички за хранителни стоки.
Тя спря, усмихва се и пита добре: "Здравейте. Какво искаш? "
Говорим си: "Защо, те искаха да стигнат до църквата, но тя е затворена."
Тя се интересува от: „Искате ли да погледнете храма или да поставите свещи?“
Ние отговаряме: "Бих искал да направя това и това"
Жената казва: - Значи сега бягам, ще ти го разкрия. Имам ключа. "
Тя изтича в съседната хижа, донесе ключовете и ни отвори църквата. По пътя той го казва селските хора събираха пари от дълго време и накрая натрупаха необходимата сума и свещеникът, Слава на Тебе, Господи, направи топло посрещане в централната част на църквата.

Влязохме, възхищаваме се на картините. Забелязахме, че основният цвят на фона на костромските църкви е сочен син или тъмно син цвят като ленени цветя. В крайна сметка, предположихме, лен се отглежда в Кострома и има точно такива синьо-сини цветя. За да запалим свещите, жената ни заведе до две древни икони в сребърни рамки - Николай Чудотворец и Параскева Пятница. Светлините на нашите свещи озаряваха тъмните им лица. И така ми беше на сърцето Параскева, Не знам как да кажа с думи. Ето за душата ми. Добре.

* Още у дома четох, че се оказва, че в древността славяните са почитали богинята, защитница на жените - Мокоши. Помагала е да се събират реколтата, да се прави ферма правилно, да се шие и преде, да се готви, да се управлява съпругът и децата. След приемането на православието Мокош започва да се нарича Параскева петък и денят в нейна чест се чества - 27 октомври. Ето как!

Красное на Волга е малко селце недалеч от Кострома (35 км). Малка, но не проста! Момичета, дръжте се ... В това малко село има над 20 бижутерийни магазина, някои от които са станали известни марки в Русия, а по-скромните фабрики и работилници ще ви изненадат със своите цени и дизайн! Заинтригуван? Ами тогава да тръгваме !!

Вече чух за Красное на Волга и неговите чудеса по време на първото ни пътуване до Кострома (преглед тук). Но тъй като по това време бяхме запалени да се разхождаме из града, така и не стигнахме отвъд Кострома. Нашето ноемврийско пътуване е друг въпрос: този път пътуването беше с кола. Освен това се състоя в навечерието на рождения ми ден. Защо не се отбиете за подарък?))
Беше решено да посветим половин ден на пътуването до Красное на Волга (да, честно обещахме, че няма да ходим да пазаруваме повече от половин ден) и да прекараме втората част от деня в Плес. О, ако не беше музеят, тогава ние с Наташа щяхме да приключим точно половин ден. Обещаха на Женя, той просто не знаеше за музея.

Красное на Волга е много малко село с население от малко над 7 хиляди души. Историята му обаче е доста дълга и интересна. Така че, Красное има свои собствени архитектурни забележителности, например покритата с палатка църква на Богоявление (1592). Тук има и много къщи от началото на 20 век. Но, разбира се, не това привлича знаещите туристи тук. Селото отдавна е известно със своите бижутери. През XIX век не се провежда нито една руска изложба, така че продуктите на Красноселски да не бъдат представени там. Където има фабрики, има и магазини ...
Преди пътуването изучихме Интернет и начертахме адресите, които искахме да посетим. На първо място, искахме да посетим центъра на Красноград, където се събират магазини на различни производители, както и да посетим Музея на бижутерското изкуство.

Красное на Волга: адреси на атракции и магазини

След активно пазаруване можете да се освежите например тук.

На входа на града забелязахме табела за завод Яшма и решихме да завием на улица Окружная. След като паркирахме колата близо до първия завод (това беше заводът на Платина), влязохме вътре. Там не ни посрещнаха много топло, особено след като научихме, че сме купувачи на дребно. В шоурума нямаше нито една цена, те отказаха да ни кажат цените. В същото време консултантите ни казаха, че можем да поръчаме нещо и след това да дойдем след няколко седмици за готовия продукт. Този подход не ни устройваше (все пак бихме искали да повторим 400 км за бижу). Качихме се в колата и отидохме до самото село.

След като разгледахме информацията за селото, решихме, че трябва незабавно да отидем до улица „Советская“. Това е централната улица, където е съсредоточено всичко най-интересно.

В началото на улица „Совецка“ видяхме голям търговски център „Красноград“. Можете ли да си представите търговски център само с бижутерски магазини? Просто искам да си спомня думите на моя брат заек: „... само не ме хвърляйте в трънения храст“. Най-много ни хареса магазинът на фабрика „Золоти узор“.

Приблизителни покупни цени:
Сребърни обеци - 500-3200 рубли.
Сребърен пръстен - 1500 рубли (средно).
Къса верижка от сребро - 1200 рубли, дълга от 2000 рубли.
Златна висулка с диамант 0,16 карата - 22 хиляди рубли.

Не можете да правите снимки вътре, затова споделяме снимки на нашите покупки.

Наташа купи чифт обеци в магазина на марката Соколов, цените там са приблизително еднакви.

След като с усилие на волята успяхме да се откъснем от покупките (а аз просто останах без пари), отидохме в Музея на бижутерското изкуство. Първоначално, донякъде скептични, те бяха изненадани, че музеят е голям и интересен. При закупуване на билети поръчахме и обиколка на залите (услугата струваше само 300 рубли от всички).

Музеят със сигурност заслужава специално внимание и със сигурност си струва час и половина, отделени за него.