Плодови храсти за градината. Плодови дръвчета и храсти за градината

За първи път прочетох за тази необичайна кайсия с И. В. Мичурин. Израснал е един от неговите разновидности, Шлор Циран (погрешно прочетен от него като Тлор Циран) под светло покривало в мръсотия. Оценявайки вкуса на черната кайсия, ученият пише, че когато се използва свеж, те „не могат да поемат сравнение с най-добрите сортове истински кайсии, но въпреки това, в сравнение с плодовете на внесените обикновени сортове, открити на нашите пазари, много от тези, които не харесват неприятните вкусът на последния, с нетърпение ще даде предимство на плодовете на черната кайсия, които имат специална пикантна острота на вкус. Що се отнася до консервите от кайсии, всички те, без изключение, ще бъдат на страната на черната кайсия, тъй като консервите от неговите плодове, както по външен вид, така и по вкус, са неизмеримо по-високо качество от всички останали сортове кайсии. "

Според мнението на И. В. Мичурин самият сорт Шлор Циран не е подходящ за засаждане в средни градини, защото „въпреки че в повечето зими дървото не страда от замръзване, цветните пъпки умират”. Въпреки това, честно казано, трябва да се каже, че И. В. Мичурин е имал растения, отглеждани от семената на този сорт, и те открито зимували доста добре.

С една дума, прочетох за тази необичайна кайсия и ме интересуваше толкова много (надявам се, че вие, скъпи градинари), че реших да попитам по-подробно за авторитетния експерт по културата на каменните растения академик Г. В. Еремина. И това съм научил: за повечето от своите морфологични и биологични особености, кайсиевото черно е междинно между родителските видове. Плодът му е по-малък от този на кайсия (20-30 g), космат, цветът на кожата варира от жълто до тъмно лилаво. Пулпата е влакнеста, сочна, сладко-кисела, наподобява разновидности на плодово-черешова слива, но има аромат на кайсия. Камъкът в повечето сортове не е отделен от пулпа. За вкус, плодовете на черната кайсия са по-ниски от най-добрите сортове обикновени, но те са добри за различни домашно приготвени препарати.

Мишка - една от разновидностите на Г. В. Еремина. Това е буквално джудже, което може да се отглежда дори в култура на вана. В същото време тя е зимна
(изглежда, че се побира в средната лента), устойчиви на болести, със сладко-кисел
ароматни плодове

От старите сортове черни кайсии, най-известни са Шлор Циран (Cyran Salar), американски черен, Голям късен, Манареси. В Кримската ОСС ВНИИР е положена голяма работа за разработване на нови сортове на тази култура. Задачата на учените е да създадат по-продуктивни и зимно-издръжливи сортове с подобрен плодов аромат и отделима кост. За да направите това, черен кайсия се пресича не само със собствените си сортове, но дори и с далечни роднини: слива (китайски, руски и дома), череша слива, кайсия обикновени, тръни, череши сливи. Получените по този начин сортове са толкова различни от древните, че може би те биха могли да се нарекат някаква нова плодова култура. Сред новите сортове Малката мишка е особено интересна. И все пак Г. В. Еремин препоръчва новите си сортове кубански черно и черно кадифе.

Кубански черен

Черният кайсия е по-добра от кайсия обикновени и в резистентност към болести (монолиоза, klyasterosporiozu, cytosporosis), и зимата издръжливост, особено в устойчивост на студ в края на зимата. Ето защо, тя носи плодове по-редовно, отколкото обикновените кайсии в Южна Русия. Препоръчително е да се тестват новите му сортове дори и в по-тежки условия - в регион Волга и средната лента до Москва (и, между другото, тя е по-добра в безстеблени и нискостеблени храстовидни форми). Растенията се поставят на разстояние от 4 - 5 м. Всички сортове са добре опрашени помежду си, както и слива, руска и китайска слива и обща кайсия.

Черните кайсии се размножават чрез присаждане на череша, кайсия, клонови подложки: Кубан-86, Алаб-1, Еврика и др., Както и зелени и дървесни резници. Черната кайсия, особено нейните сортове Алаб-1, Алаб-2, Афган, също се използва като клонова подложка за слива, кайсия и праскова.

Содержание статьи развернуть / свернуть

1. Нектарин - праскова кухина
2. Второто пришествие на големи боровинки
3. Feijoa субтропичен екзотика - във ваната култура
4. Shiksha
5. Москва женшен
6. Офика - плодно дърво
7. Черешовите филцове подобряват сортовете
8. Ще върнем дрян в градините
9. Върнете аронията в градините
10. Плоско семе (бодлива череша, китайски принцепия)
11. Изберете най-добрия вариант в съответствие с климата
12. Определяне на параметрите на зимната издръжливост
13. Сортове, които могат да се прилагат на вилата
14. Кога да се засадят
15. Функции за грижа
16. заключение
17. Най-често срещани
18. Как да ги поставите в градината?

Нектарин - праскова кухина

Плодовете на праскова обикновено са покрити с пух, но все още има рядко срещано разнообразие с абсолютно гладка кожа като сливи, поради което се наричат ​​кухи плодове. Това е плодът на нектарина. Още от времето на Съветския съюз, колекцията им, събрана в Никитската ботаническа градина, ми беше показана от ентусиаст от тази култура, който беше направил много за неговото вкореняване в южните райони на страната - Е. Н. Шоферистов. Впечатлението беше зашеметяващо: огромно, с размер на праскова, всички цветове на дъговата слива и вкуса ... ако можеше да има нещо по-сладко от праскова, тогава това е нектарин. И между другото, той е получил името си от думата "нектар"!

По-късно помолих Е. Н. Шофеистова да напише статия за нектарина и сега ви предлагам да я прочетете, защото не можете да кажете за нея по-добре от познавачите на тази култура.

Според биологичните характеристики и химическия състав на плода нектаринът е близък до общата праскова. Но на световния пазар той е много по-търсен, защото е по-сладък и диетичните му предимства са по-високи от тези на прасковите. Значително предимство на плодовете на нектарина върху плодовете на праскова е обикновеното отсъствие на мъх от кожата, което опростява консумацията им и технологията на преработка. Плодовете на нектарините се различават от праскова и по-високо съдържание на сухо вещество. Това допринася за тяхната преносимост.

Неоспорим клас

В плодовете на нектарина, както и в плодовете на праскова космат, съдържа богат комплекс от биохимични вещества, което определя техния терапевтичен и профилактичен ефект. Те засилват секрецията на храносмилателните жлези, допринасят за усвояването на слабосмилаеми и мастни храни, играят важна роля в отстраняването на течности и натрий от организма и затова са полезни за предотвратяване на атеросклероза и хипертония.

При някои видове нектарин ядката на семената е сладка и може да се използва като ядро ​​от бадеми, особено след като те са много сходни по биохимичен състав. Горчивото маслено масло се използва във фармакологията като разтворител при производството на лекарства и мехлеми. Черупката на нектариновото семе отива за производството на активен въглен. Дървесината е добре полирана и подходяща за различни занаяти.

През летните месеци нектаринът ще осигури на семейството ви пресни плодове и суровини за домашно приготвени продукти. От особено значение са ранните сортове на тази култура (Никитски-85, китайски-51312, Crimson Gold и др.). Плодовете им узряват много по-рано от всички други култури от костилкови плодове.

От нектарини се приготвят захаросани плодове, конфитюр, конфитюри, сушени плодове. Те са замразени цели, прибрани под формата на паста и филийки в захарен сироп.

Технологията на отглеждане на нектарин е същата като праскова обикновена, но много от нейните сортове са по-податливи на гъбични заболявания (брашнеста мана, гниене на плодове). Това трябва да се има предвид при засаждането на нектарин и да се предвидят допълнителни мерки за защита на растенията от болести. Например, нектаринът е по-добре да се постави далеч от насажденията на обичайната праскова.

В украсата се използва нектарин. През пролетта, по време на бурния цъфтеж, дърветата му с красиви, големи и ярки цветя на къси дръжки са просто уникални. Те произвеждат деликатен фин аромат на етерични масла и се посещават активно от пчели и други насекоми. И това не е изненадващо - в крайна сметка, нектаринът е чудесно медоносно растение. През лятото, по време на зреенето на културата, нектарините се наслаждават на очарователни, ярки плодове, пълни със слънчев сок.

Десерт вкус, уникален аромат, приятен, нежен, топене, сочна плодова каша, лекота на консервиране (кожата на плода не се отстранява) - всичко това допринася за тяхната популярност и бързо разпространение в индустриалното и аматьорското градинарство.

В Русия вдъхновената праскова дойде през 1866 г. през Никитската ботаническа градина. От тук се разпространява в целия Крим, прониква в Западна Украйна, Молдова, на юг от модерната Русия. В Никитската градина се извършва задълбочена научна работа с него, отглеждат се нови сортове: Евпаторийски, Ишунски, Кримчанин, Посейдон, Руби-8, Сувенир, Никитски и два многообещаващи сорта - ранозрели Никицки-85 и ранна средна зрялост Руби-4.

Нектаринът е получил особена популярност през последните две десетилетия на двадесети век, когато се появили неговите широкоплодни (150-200 г) жълто-ушни сортове, привличайки вниманието с външния си вид и универсалната си употреба. Градинарите, често с недоумение и предпазливост, придобиват нектарин като „широкоплодна слива“. И наистина, в много отдалечено време, един вид слива, китайската слива, участва в образуването на нектарин. Именно от нея нектаринът наследи кухина, своеобразен приятен вкус и аромат. Но учените също установиха, че заедно със сливата, някои видове праскови, бадеми, кайсии взеха участие в образуването на нектарин.

В нашата страна само един вид нектарин е зониран - Краснодар (1988, Северен Кавказ). Тя е създадена на Кримската експериментална селекционна станция на Северен Кавказкия Зонален институт за градинарство и лозарство.

Фактът, че у нас няма сортове нектарини дори в южните райони, показва липса на внимание към тази култура. Погледнете в магазините и на пазарите - какво разнообразие от нектарини донесе от чужбина!

Второто пришествие на големи боровинки

За повечето руснаци червена боровинка е къс храст с малки и кисели горски плодове, изобилно растящ на торфените блата на сфагнови блата, поради което този вид се нарича блато. За особения вкус на плодовете и техните лечебни свойства в северните райони, той се внася тихо в градините и дори се получават първите сортове. И сега неизвестен американски вид бързо прониква в нас - боровинките са едри плодове. Отглеждането му започва в Северна Америка през 1816 г., а сега расте тук на повече от 12 000 хектара. Избирането на ягода надхвърля 200 хиляди тона. От деветнадесети век в много европейски страни започнаха да се отглеждат големи плодови боровинки. В края на XIX век, той успешно се разраства дори в Санкт Петербургската ботаническа градина. За съжаление, след революцията в Русия нямаше следи от боровинки с големи плодове; така че появата му на нашите места (доставката идва главно от Беларус) е като нейното „второ идване” и изглежда като триумфално.

Големи боровинки

Какви са предимствата на боровинките с големи плодове в сравнение с нашето блато? Първо, той има необичайно големи плодове - до 2,5 см в диаметър, разнообразието на техните форми е впечатляващо: те могат да бъдат кръгли, овални, продълговати, с крушовидна форма. Цвят от светло червено до тъмно лилаво, обикновено с восъчно покритие. Онези, които първи видяха плодовете на големите плодови боровинки, най-вероятно ще ги вземат за плодовете на китовете, използвани от любимите от нас „райски ябълки“. Те имат вкус кисел, не без оригиналност на вкус на червена боровинка и несравнимо с всякакви други плодове скърцане под зъбите. Важно е, че в сравнение с блатото плодовете на боровинките с големи плодове са забележимо по-богати в много вещества, жизненоважни за хората. Много по-напред от голяма плодова червена боровинка село и културите. Но все пак, скъпи градинари, големи плодове боровинки, въпреки че, разбира се, тя ще заеме своето законно място в руските градини, обаче, се пренася от тази американска жена, не забравяйте за нашите местни, блатни, боровинки.

Червена боровинка и големи плодове

Растежът на блатна боровинка в Русия е много зимна и неизискваща към условията на живот. Е, и какви са плодовете са твърде малки - затова направете селекция. Също така обещава да пресече най-добрите сортове американски боровинки с най-добрите местни. И между другото, нашите учени също не седят на ръцете си. На Костромската горска ОС вече са създадени първите му разновидности и освен това са изследвани в сравнение с 16-те най-често срещани американски сорта. "Конкуренцията" на два вида червени боровинки на руска земя разкри явно предимство на вътрешния. Сортове от боровинки са по-устойчиви на замръзване от тези на едроплодните, те произвеждат плодове по-стабилни. Често те не са по-лоши от "американците" и размера на плодовете, които също са по-добре съхранени.

Големи боровинки с декоративно оформление

Големите плодови боровинки са интересни и декоративни. Първо, тя (както и блатото) е вечнозелено. През пролетта и началото на лятото, когато растат младите издънки, насажденията се оказват светлозелени, а по време на цъфтежа (от средата на юни до средата на юли) се появява мек розов килим. Но наистина незабравима гледка е големите плодови боровинки през септември, когато плодовете и листата му се превръщат в оранжево-бордо.

Червена боровинка под снежната покривка е в състояние да издържа на температури до минус 20º - 30º. Но все пак в късната есен е по-добре да го покриеш с нещо (изведнъж ще има малко сняг), например, с листа, елови клони, спанбонд. Ранните реколти и късните есенни студове са опасни за реколтата.

Червени боровинки принадлежат към семейството на брусниците, а за всички ягодоплодни храсти (бълновец, боровинки, боровинки), които са част от него, се изискват кисели почви за отглеждане в градината - оптималното рН на боровинките е 3.5-4.5. Намаляването на pH има малък ефект върху техния растеж и развитие, но увеличаването причинява спиране на растежа и смъртта на растенията. Това се дължи на факта, че на боровинката липсват корени, които абсорбират хранителните вещества от почвата, а функцията им се осъществява от микориза (симбиоза на корена и гъбичките) и работи само в кисела среда. Между другото, затова дивите боровинки растат само в подкиселени сфагнуми. Ето защо, най-добрата почва за боровинки (и други lingonberry) - sphagnum кисел торф, който също има три други важни свойства - добра аерация, висока влажност капацитет и липса на плевелни семена (плевели не растат на мочурища). Може да се използва както в чист вид, така и с добавяне на пясък (3: 1), 15-20% от обема на земята в градината и до 30% от листата, и дори по-добре иглолистната постеля.

Преди цъфтеж

Цъфтящи боровинки

Изглежда странно, но червена боровинка не е особено влаголюбива растителност и затова не може да се използва в низини, където водата застоява, а при напояване е достатъчно само да се увери, че горният слой на почвата не изсъхва. Отлагането на подземни води не трябва да надвишава 30-40 cm.

Големи боровинки

Червените боровинки могат да се отглеждат на всякаква почва, дори на тежки и глинести, но за това трябва да изградите легла. Тяхната големина и конфигурация могат да бъдат много различни, до квадрат, кръг, овал и т.н. За това, след дълбоко копаене и отстраняване на коренища, горният слой на почвата (20-25 см) се отстранява, а полученият жлеб се запълва с торф (или смес, направена на нейната основа ), който е добре уплътнен и напоен. Когато се добавят други компоненти към торфа, киселинността му намалява и затова при използване на сместа е препоръчително да се излее готовото легло с подкислена вода (10 l вода на 1 m²). Лимонена киселина и оксалова киселина се използват за подкиселяване - 1 ч.л. за 3 литра вода, оцетна киселина или ябълчена киселина (9%) - 100 г на 10 л вода, а още по-добре електролит за кисели батерии (разредена сярна киселина) в количество 50-100 мл 10 литра вода. Ако няма основен торф, вземете друг торф, но след това за подкиселяване го поръсете със сяра (40-60 g на 1 m²) и разбъркайте добре. В бъдеще всеки торф и субстрат редовно се подкисляват на всеки две до три години.

Ако мястото се намира на торфените площи, боровинките могат да бъдат засадени без специално обучение, важно е само да се изолират от коренищата на плевелите.

Червена боровинка през есента

Червени боровинки се засаждат във влажен субстрат с разсад с буци земя, в дупки с дълбочина 10 см и широчина 8-10 см. Разстоянието между растенията е 20-30 см. Растенията се поливат и мулчират с пясък. През седмицата се уверете, че горният слой не изсъхва, след това го поливайте веднъж или два пъти седмично (1 кофа на 1 m²), в сухо време - всеки ден.

Брусница през зимата

През пролетта, веднъж на всеки 2-3 години, е препоръчително да се приземи повърхността на насажденията с 2-3 см слой пясък, поради светлината, отразяваща се от пясъка, увеличава се осветяването на долните листа, което е толкова важно за черната боровинка, и по-добре се затопля почвата и водата. режим, забавен растеж на плевелите.

Червени боровинки не са взискателни към почвеното плодородие (в края на краищата то расте върху безплодни блата), но реагира добре на ниски дози от минерални торове, особено когато е частично - 2-3 пъти по време на вегетацията. Азотсъдържащите торове са особено ефективни за него, но за да не предизвикват продължителен растеж, те се използват само до август. При избора на калиеви торове се избягват хлорсъдържащи: калиев хлорид, калиева сол, като се предпочитат калиев сулфат. Налице е положителен опит от използването на Kemira Universal за торенето му през пролетта или началото на лятото и Kemira-Autumn през есента. Но торът и компостът от боровинки са гибел, така че бъдете внимателни.

Прибиране на боровинки. Белорусия
Снимки по телевизията KURLOVICH

Подборът на сортовете от боровинки с едрозърнести плодове основно се съобразява със сигурността на зреенето в района с летните горещини.
  В райони, където сумата на положителните температури през вегетативния период надвишава 2700 градуса, всички сортове могат да се отглеждат, а когато сумата им е по-малка от 2300 градуса, само средносезонни сортове ще отговарят само на ранно узряване и с известен риск. Ранното зреене (зреене в началото на септември) включва сортове - ранно черно, Бен Лир (Ben Lear), черно покривало (Black Veil), средно узряване (зреене в средата на септември) - Searl, Wilcox (Wilcox), Franklin.

Ирина Сергеевна Исаева,

Снимки от архива на И.С. Isayeva

Feijoa субтропичен екзотика - във ваната култура

Feijoa е сравнително ново, вечнозелено субтропично растение. Родината й е Южна Америка, където местното население отдавна събира плодовете си в горите. В края на 19-ти век фейхоа е донесен във Франция, Италия, Алжир, от началото на 20-ти век до Испания, Португалия, САЩ, Индия, Япония, Австралия. Той е дошъл в Русия (Ялта) през 1900 г., а от 1903 г. започва да се разпространява по Черноморското крайбрежие на Кавказ (Сухуми, Сочи, Батуми). Първоначално се отглежда като рядко плодово и декоративно растение в градини и паркове. Сега feijoa се отглежда в семейни градини.

Плодовете на фейхоа не могат да бъдат объркани с други плодове: те се отличават със силна ягода и ананас, напомнящи както на аромат, така и на характерен вкус, с хармонично съчетание на киселина и захар. Стойността на плодовете и техните лечебни свойства, които се определят от богатството на биохимичния състав. Те се отличават с високо съдържание на Р-активни вещества, аскорбинова киселина (витамин С), богата на пектин. Уникалността на плодовете на фейхоа е наличието на йод в тях, което означава, че те са ефективно средство за лечение и превенция на дефицит на тироиден хормон, сърдечно-съдови и други заболявания.

След като видите фейхоа по време на цъфтежа, няма да го объркате с никое друго растение. Поглеждате към неговите цветя - големи (диаметър 3–4 cm), пурпурно-червени, с бели венчелистчета и многобройни тичинки червени с жълти прашници, и изглежда, че това е нещо страхотно, някакво „червено цвете”. И тази красота на цъфтежа продължава цял месец.

Feijoa по време на цъфтежа

Подобно на всяко субтропично растение, фейхоа е термофилен. За нормално развитие и плододаване по време на вегетационния период, той се нуждае от най-малко 3 500 - 4 200 положителни активни температури. Оптималната температура на въздуха по време на вегетацията е плюс 18 - 22 градуса, за цъфтеж - 20 - 25. Без увреждане понижените температури толерират до минус 10 - 12 градуса. При минус 15 - 16 градуса, листата и годишните издънки са повредени. И при по-ниски температури цялото растение умира.

Но градинарят е толкова подреден, че това, което той няма, е това, което той иска повече. Със сигурност много градинари от централните райони на Русия искаха да разтворят фейоа. Е, искам да - развъждам, това е само със сериозно ограничение - не в градината, а в културата на ваната. Feijoa е храст до 2,5 - 3 м височина с диаметър на короната до 3 метра. Ако растежът му е все още малко сдържан от резитба, тогава растението може да бъде дори по-малки обеми. С необходимата грижа, оранжерийните условия се толерират безопасно. Така че поставете вана (и още по-добре 2 - 3) с това екзотично растение в дома си и се насладете на неговия аромат, красота на цъфтежа и необичайни на вкус, лечебни плодове.

Отглеждане на фейхоа в култура на вана

Възпроизвеждане на фейхоа

Фейхоа се размножава чрез семена и вегетативно. Разбира се, по-добре е да се засади растение, което се размножава вегетативно в резервоара, което се прави чрез рязане или вкореняване на дървесни и полу-дървесни резници. В този случай, растителните свойства на сорта се запазват в най-голяма степен и една или две години по-рано (в сравнение с разсад) започва плодните (при размножаване на семената, плодните започва в четвъртата или петата година, а в вегетативния период - в третата или четвъртата). Но е трудно да се получи вегетативно размножени растения от фейхоа за жителите на средната лента, така че най-вероятно ще трябва да прибегне до засаждане на разсад.

Плодовете на фейхоа узряват през октомври-ноември, като същевременно попадат и на нашите пазари. Купете най-зрелите плодове, изрежете ги и премахнете най-вътрешната част, пълна със семена. Между другото, feijoa семена са повече от достатъчно - 60 или повече на плод. Те са много малки и затова в един грам съдържа до 400 - 800 броя. Важно е кълняемостта на семената да е много висока. Просто не пазят плода за дълго време, тъй като семената започват да покълнат в тях.

Семената отстранени от плодовете се поставят в омекотяващ резервоар, след което се измиват, отделят от пулпа, изсушават на сянка и се съхраняват до засяване на сухо място. Семената на фейхоа се засяват в много ранни периоди (януари - февруари) в кутии за стъкло или филм, които се пълнят с почвата, съставена от една част от хумуса, две части от речния пясък и една част от тревната почва. Земята трябва да е хлабава, добре пресята. Дълбочината на засяване е плитка, не повече от 0,5 см. Когато влагата е нормална и при температура от + 20-25 ° С, издънките се появяват за 12-15 дни.

Когато разсадът се развива по един - два чифта листа, те се спускат в отделни контейнери. Съставът на почвата: тревна земя (3 части), листен хумус (2 части), изгнила тор (0,5 части) и речен пясък (0,5 части).

За да се постигне възможно най-бързото навлизане на растенията в плодни условия, те трябва да се отглеждат под формата на дърво на ниско тяло. За тази цел, когато разсадът достигне височина от 25 до 30 см, те се нарязват на една трета от височината. От страничните клони образуват издънки на други поръчки. Съкратете и притиснете само енергични издънки. Разрезът се прави над бъбрека. Формирането се извършва преди началото на растежа. Впоследствие се отстраняват слаби или изсушени клони и при необходимост се извършва изтъняване.

Грижа за растенията

Feijoa - светлолюбива култура, така че растенията са по-добре поставени на юг или югоизток. Повечето от растенията страдат от липса на светлина в есенно-зимния период. Като допълнителна светлина можете да използвате флуоресцентна лампа.

Културата не толерира интензивна топлина. Feijoa е жител на субтропичен регион с много мек океански климат. Peresushka земята кома води до изхвърлянето на листа, смъртта на клоните. Полезно е да се пръскат растенията с вода, това ще увеличи влажността на въздуха. Особено, feijoa се нуждае от влага през първата половина на вегетационния период, през периода на интензивен растеж.

Не трябва да се допуска поливане с много студена вода, което спира растежа на кореновата система, което води до подкисляване на почвата в саксиите.

Feijoa култура

Заводът е сравнително неизискващ към почвата. Но, тъй като е в малко количество почва, той постоянно се нуждае от допълнително хранене. Необходимо е да се хранят. Колкото по-малък е съдът, толкова по-често се нуждаят от хранене и поливане. Препоръчително е да се направят 30 г амониев нитрат и 30 г калиева сол на 10 литра вода. Суперфосфатът (50 g на 10 l вода) първо се вари в продължение на 45 минути, утаява се и утайката се отцежда. Може да се прилага едновременно с лопен (1:10). В деня преди оплождането растението трябва да се полива.

Повечето разновидности и форми на фейхоа са самостерилни (носят само при кръстосано опрашване), но се откриват и форми на самовъзпроизвеждане. За отглеждане в стайни условия се нуждаят само от такива форми или се засаждат поне две растения.

Характерна особеност на растенията от фейхоа е тяхната висока фитоцидност, а оттам и доста висока устойчивост срещу вредители и болести. Но понякога любителите се сблъскват с разпространението на скарабей по листата. Shchitovka урежда на гланцова повърхност по протежение на главната вена.

За защита, можете да използвате инструмент, изработен от листата на зелен орехов перикарп. 100 г зелени или сухи листа, перикарп настояват през деня в един литър вода. Напръскайте филтрирания разтвор.

Актара е инсектицид с широк спектър на действие, ниско токсичен за топлокръвни животни. Той има контакт и чревен ефект върху вредителите, който се проявява 15 до 30 минути след контакт с лекарството. Ефективен срещу смучене (листни въшки, щитовки, мухи, трипси).

През зимата е желателно да се отглеждат в хладни, светли помещения (10 - 12º C). От пролетта до началото на студа, растенията могат да бъдат донесени на балкона.

Вкусни здравословни плодове, красиви изумрудени зеленини, оригинални цветя, сравнително проста агротехническа култивация, високо ниво на адаптация - всичко това подсказва, че има какво да се работи и да се въведе тази екзотична фейхоа към любимите ви стайни растения.

И.С. Исаева,
EL Шишкин,
изследовател Никитски
  Ботаническа градина, Ялта
  (Е-мейл: [имейл защитен]).

Shiksha

Защо не се опитате да култивирате неспокойни градинари в семейните градини? Дори стигнахме до шикша. В природата е обичайна в тундровите и тайговите зони на Евразия и расте в тундрата, в блатата и в блатистите гори. Gardener shiksha привлича необичайно висока жизненост дори в изключително тежките условия на Севера, в комбинация с напълно годни за консумация и лечебни плодове. Зърната на шикша са синьо-черни, като крило на врана, за което растението е получило и името "врана". А за водолюбие се нарича още Водяника.

Шикша е вечнозелен храст, с дълги (до 1 м) пълзящи по повърхността на почвата и частично покрити с мъх издънки, с малки, като игли, листа. Височината на храста е 20-40 см. Цветовете са единични, малки, бисексуални или двудомни, от розово до червено, опрашвани от насекоми.

Стойността на шикша е предимно във високото съдържание на витамин С, което те имат няколко пъти повече, отколкото в лимона. Освен това те са надежден диуретик, който северите използват от векове. Съвсем наскоро, ефикасно антиепилептично лекарство от шикша, Емпретрин, първото билково лекарство в света от това сериозно заболяване, е прехвърлено в клинични проучвания. За лечение, в допълнение към плодове, използвайте надземни издънки, които се събират по време на цъфтежа. При хората се смята, че инфузиите от тях лекуват поне дузина болести.

Водният и прекалено слаб вкус на шикша не пречи на местното население да ги събира в големи количества. Разбира се, това се дължи най-вече на факта, че в местата, където расте шикша, не растат други ягодоплодни растения, както и относителната лекота на тяхното събиране. Лекотата на бране на shiksha плодове се дължи на факта, че тя расте в гъсталаци, е много плодотворна, и освен това, неговата колекция е доста дълъг: плодовете узряват в началото на август и остават на растенията до пролетта.

Ягодите се консумират с мляко, кисело мляко. През зимата те са напоени, замразени, използвани за конфитюр, напитки (само тогава имате нужда от много захар). Ценителите препоръчват тортата, останала от обработката на плодовете, да се дъвче като вид дъвка - полезен товар за венците и зъбите. Ако поглъщат тортата, то тя, като гъба, изчиства червата. Важно е, че плодовете не губят свойствата си при замразяване, освен това, за разлика от други плодове, те дори не се замразяват в бучка. Местното население наскоро ги е съхранявало в големи количества в ями, облицовани с папрати в насипно състояние. В зимната храна на северните народи популярното ястие, което руснаците наричат ​​Толкуша, е популярно. Това е смес от шикша плодове с фино нарязана риба и уплътнителна мазнина.

Лов до шикша и животни с птици. И мечката, преди да легне в рова, го нарежда в устата си с лапите си, шепа плодове - глътка лечебен сок. Погледнете по-отблизо този суров север, изглежда е време да я привлечете в нашите семейни градини.

Е Исаев
  доктор по аграрна наука

Москва женшен

Посвещавам на любимата ми Татяна Валентиновна

Срещнах се с автора на тази статия, прекрасен градинар-опитен от московска област Владимир Васильович Николаев преди няколко години, когато дойдох на неговата дача, за да видя плодоносна гъсталака на известния му дрян. И тогава се оказа, че една малка, но много продуктивна плантация от женшен е не по-малко забележителна за неговата градина. Видях засаждането на това много рядко растение в родината му - Далечния изток, но на лятната къща в Московска област за първи път срещнах неговата плантация. И това, което се виждаше, беше невероятно. И тогава Владимир Васильович, като дойде да ме посети, донесе като подарък няколко корени от женшен, наистина, докато четах за него много пъти, приличащи на мъже. И той каза: "Нарежете го на малки парченца и просто дъвчете."

Разбира се, женшенът не е растение. Но тъй като тя расте в градина, тогава, дори и да е само част, ще я поставим сред редки плодови растения. Наистина исках Владимир Василиевич да сподели опита си в отглеждането на жен-шен, който всеки градинар без съмнение може да приеме. Пожелавам ви успех в този много интересен бизнес.

Е Исаев
  доктор по селскостопански науки

В ранните ми години, решавайки сложни математически проблеми в училище и институт, си мислех за онези медицински вещества, които подобряват умствените процеси. От татко и дядо научих за жен-шен. Като студент и печелейки малко (на непълно работно време като инженер), веднъж в Централна аптека № 1 си купих бутилка воден екстракт от женшен, приготвен в Китай. Започва да я използва по капка. Прочетох за методите на нейното отглеждане, за методите на приготвяне и всичко това беше на разположение. Това е 50-те години.

В нашия квартал в съседство живее известен градинар, опитен Александър Семеновна Фролова. Тя сподели със съседите си различни нови градински култури. Направихме размяна с нея. Дадох й разсад от дрян и тя ми даде няколко корени от женшен. Естествено, след като бях възхитен, приготвих градината на най-доброто място, в центъра на зеленчуковата градина, и там засадих корените на жен-шен. Спомням си, че през пролетта дойдоха, а до юни или по-рано всички бяха изпуснали листата, пресъхнаха и, естествено, умряха.

През следващите години, четейки списания и книги, изучавайки как женшенът се отглежда в Корея и Китай, реших да опитам отново. Знаейки, че листата на жен-шен след 15 минути осветление на пряка слънчева светлина избледнява, намерих място в района, където пряката слънчева светлина не пада през целия ден. Изкопах дупка около 2 лопати в дълбочина от 50 см в близост до терасата на разстояние 1 м от стената, фактът, че водата, която тече от покрива, не трябва да пада върху листата на растенията. Дъждът не трябва да напоява плантацията.

Имаме пясъчна почва. Към изкопан пясък, добавени брезови пънове на изгнила дървесина, взети в гората, торф и пепел. Той изля тази дупка върху тази смес. По дължината на леглата, от западната страна, са погребани борови дърва с диаметър 20 см. През 1986г

През есента на същата година той пише до Приморски край, Сергиенко Николай Федорович с искане за експулсиране на 20 корени и 30 семена. Преди това списание "Пчеларство", и други, печатни реклами с предложения за прехвърляне, продажба, замяна на семена и разсад. Сега тези реклами са станали по-малко или никакви.

Плодоносен женшен

Получена през септември, награда от 40 стр. в чест на петдесетата годишнина, аз, със съгласието на съпругата си, „ударих“ тези пари в Приморие за корените и семената от женшен. Но те ми дадоха корени и семена едва следващата година, през есента. Корените бяха първата година, малка. Този пакет пристигна в Зеленоград. Когато я получи, вече беше отворена. Очевидно всичко, изпратено до нашия Зеленоград, беше подложено на проверка. Но получих всичките 20 корени и 30 семена. Много благодаря на Николай Федорович. Кореспонденцията с него продължи. Всички засаждане и трансплантации правя, като вземам предвид фазата на луната. Засявам семената на третия ден след пълната луна през септември.

Повечето от корените и семената бяха засадени и засадени близо до терасата. 3 корени, засадени другаде, в ъгъла на градината. Изобщо нямаше слънце. Няколко години по-късно ги върнах от там към общото легло. Размерът на леглата е 1 м х 1,5 м. Той е затворен с филм, така че нито котки, нито таралежи, нито други животни или птици да влязат в него. В крайна сметка, ако една котка минава само веднъж на 25 години или повече, тя може да направи такова нещо, че през всичките много години работа ще слезе надолу.

Водата към плантацията не трябва да идва от горе: нито дъжд, нито роса трябва да падат върху листата. Естествено, водата, винаги по-студена от околния въздух, падаща върху листа, създава неприятен ефект върху растението. Ето защо, в дъждовни и облачни дни, леглото, което покривам с прозрачен филм. И водоснабдяването на корените на растенията се дължи на капилярните процеси от страната на леглото. И от всички страни, поставени гниене лист, който билото е било покрито през зимата. Листата винаги е влажна, разлагаща се, насища почвата около билото с хранителни вещества, които заедно с вода идват от страната и отдолу към корените на растенията.

Дойде Владимир Василиевич
да ме посети, държейки се в ръцете си, така приличащи на корен от женшен от мъж

Изминаха три години от датата на разтоварване. На четвъртата пролет няколко растения цъфтят и през август дават първите плодове. От тези плодове взех първите си семена и ги засях на едно легло. В гората са засадени няколко семена. В момента всички стари корени излъчват дръжка. Но аз ги отрязвам, оставяйки само един корен и всяка година с различни. Тази техника увеличава увеличаването на теглото на корена и създава благоприятни условия за още по-голямо нарастване на масата на корена, тъй като те увеличават броя на издънките. Има такава тенденция: първо, два издънки растат в корена (мисля, че две глави). След около три години вече има три глави, в следващите три години четири глави. Някои глави заспиват за една година, други растат годишно. Един корен има пет глави. Увеличаването на броя на издънките (главите), според мен, говори за коректността на отглеждането: на правилното място, на оптималното осветление и на снабдяването с вода и хранителни вещества.

В градината има около 38 корени от различни години - от две-годишни до двадесет и пет години (някои спят). Аз копая един корен на година, и сеят 5 семена. Използвайте като морков. Нарязвам парче през есента и зимата след обилен обяд в студените дни. Да се ​​съхранява в хладилника.

Не правя никакви тинктури, екстракти и конфитюри в захар или мед.

За мен е достатъчно 140 грама корен за една година.

Давай напред и да отглеждаш женшен. Основното нещо: светлината, отразена от небето слънчева светлина (не позволяват пряка слънчева светлина върху листата). Плантацията не трябва да бъде мокра от горе, а само странично поливане (поливане с дъжд или само между консервите).

Нито росата, нито дъждът трябва да падат върху листата и почвата около растението.

Защита срещу проникването на животни на плантацията за целия период на отглеждане (което е десетилетия). Бенките са помощници на производителите на женшен. Те копаят дълбоки канали и изобщо не увреждат корените.

Отстраняване на дръжките през май, веднага щом се появят от розетката на листата.

Можете да се хранят под формата на стари гъби (бели, манатарки, масло и др.), Поставяйки ги между растенията на земята.

Владимир Василиевич Николаев
  (тел. 8-916-845-87-01, e-mail [имейл защитен])

  Снимки I.S. Isayeva

Офика - плодно дърво

Флъш северна градина наречена офика. И колко е хубаво, особено в края на есента в мрака на деня или в пустинята, когато натрупаният върху клъстерите сняг сякаш покрива всяка от тях с дантелена шапка, сложен панама или обикновен шал. И тогава восъците ще летят, ще звънят на камбаните, а по-късно, на един мразовит ден, дървото ще бъде украсено с червени ябълки - вече са пристигнали сребро. Птиците не могат да живеят в снежен сезон без дървета от офика и човекът е бил приятел с него дълго време.

От 84 вида планински пепел в средната лента и много повече на север, расте само един вид - планинска пепел, която издържа зимите дори при температури до -50 градуса. В допълнение към придържането към нея като необичайно елегантно дърво, в Русия този овен винаги е бил ценен за способността му да се използва за различни икономически цели и, разбира се, предимно за хранителната и терапевтичната стойност на плодовете.

Плодовете на планинската пепел по отношение на съдържанието на биологично активни вещества, необходими за хората, се приравняват с шипка и морски зърнастец. Важно е, че те са особено богати на каротин, който се натрупва там два пъти повече от основния източник на това вещество за жителите на северните региони - морковите. Според съдържанието на витамин С, той се конкурира с лимон и касис, витамин Р в него се натрупва до 700 мг или повече на 100 г плодове. За да задоволи нуждата от тези три витамина, достатъчно е да се яде само една четка от плодове на ден. Rowan също съдържа до 2 мг на 100 г плодове на витамин Е, който насърчава нормалната сексуална активност, около 1 мг на 100 г плодове на витамин К 1, което нормализира съсирването на кръвта. Плодовете също са уникални по съдържание на сорбинови и пара-сорбинови киселини, които инхибират растежа на микроорганизми, гъбички и плесени, поради което предотвратяват стомашно-чревни инфекции, когато се използват за храна. И това не е пълен списък на лечебните възможности на планинската пепел.

Двадесети век е белязан от широкото навлизане в културата на много диворастящи плодове и ягодоплодни растения. Активното им въвеждане в културата е продиктувано от катастрофално намаляване на броя на диворастящите растения в природата, трудности при прибирането на реколтата, ниска производителност и освен това те искат да “коригират” качеството на плодовете. Сред новопоявилите се култури в градината е планинска пепел. Първите му разновидности, както в други случаи, са създадени и от И. В. Мичурин. Това - ликьор, Бурка, гранат, десерт Мичурин. Последователите на И. В. Мичурин даряват сортове на нашата градина: Алая голяма, Ангри, Бусинка, Вефед, Дъщеря Кубовая (Солнечна), Титан, Захар Петрова. В допълнение, формата на сладки плодове на планинската пепел, Невежинская (името, дадено по местоположение) и друга форма на сладки плодове - от Судетските планини (Моравия) - Моравска (вкусът му е по-малък) интересен от Невежинская).

И все пак, в градините на сортовете се срещат редки видове. И това е жалко, защото не само е доста полезно, но и плодовете му са много по-диетични, отколкото диви. Факт е, че парасорбиновата киселина създава прекомерна горчивина на планинската пепел, която очевидно е токсична и причинява трескаво състояние. В плодовете на една и съща трансформирана, сортовата офика от тази киселина е по-малко, което означава, че те са по-безопасни. В същото време съставът и количеството на биологично активните вещества в плодовете на сорта са по-различни, но все пак са доста високи, близки до състава на дивите плодове.

Най-вкусните плодове от сортовете Sugar Petrova, Angri, Businka, Vefed, Rubinovaya. Ако плодовете на Руби в марлена торбичка са поставени под гореща батерия, тогава, когато се забият, те стават като стафиди. Сортовете се различават по добив. Най-ползотворни са Бурка, Бусинка, Ален десерт, който на 20-годишна възраст дава до 150 кг на дърво, а всеки щит с плодове често тежи 400 г или повече. Не в същото време сортове влезе в плодните - за 3-4-та година след засаждане на присадени разсад в градината, Гранат, Бурка започват да дават плодове, на 6-то топче, Титан, Alai са големи, а останалите - на 7-8-та година. Важно е дърветата от сортовете да са обикновено по-ниски от диворастящите видове планински пепел, например в Ангри, Титан и Сорбинка - 3-3,5 и, в Бет и Беадинка - 2,5 - 3 м, а в сорта Руби - обикновено джудже тип - 2 1-2.3 m

Плодовете на повечето видове планински пепел са просто „чисти”, тъй като ние консумираме други дарби от градината, докато не пеете особено, те са по-подходящи за различни препарати, които се отличават с оригиналност и пикантност на вкуса. За приготвяне на сокове се препоръчват сортовете Титан, Алая майор и Бурка; Перли и сорбинки - картофено пюре; Titan се използва и за готвене подправки, Angri е подходящ за конфитюр, мармалади, плодовете на този сорт са добри и се втриват със захар. И, разбира се, можете да направите оригинален конфитюр от всеки сорт.

Ако решите да започнете една сортова планинска пепел в градината, то не забравяйте, че въпреки че то току-що е дошло от естествени условия, то вече е култивирано и следователно растение, нуждаещо се от грижа.

Засаждането, грижата и развъждането на сортовата офика в много отношения прилича на ябълково дърво. Засадени като ябълка, както през есента, така и през пролетта на 2-годишни присадени разсад. Така, че дървото не се накланя, то расте направо, като ябълково дърво, филе е свързано с "фигура от осем" до кол в яма. Размерът на ямата е 80-100 х 50-60 см. Ако земята не е подходяща за засаждане, тя се заменя с добавяне на 2-3 ведра хумус към новата почва, 500-600 г суперфосфат, 100-150 г калиева сол, до 1 кг вар или 1 кг. кг пепел. Уверете се, че водата и мулчирането.

И можете да изкопаете млади дървета в гората, просто ги посадете внимателно и ги блокирайте с сортови резници. Ако искате да имате един сорт - да го посадите на стъблото, ако искате да получите многокачествено дърво - пресъздайте всеки клон с вашия сорт. Време на ваксинация - пролет, начин - подобрено копулация (с език).

Както всички овощни растения, планинската пепел реагира добре на органични и минерални торове. Азотните торове се прилагат през първата половина на лятото в размер на 10-30 g на 1 m² (изчислете колко имате нужда за ствола на дървото). В същото количество през есента се прилагат фосфатни и калиеви торове.

Тънкото рязано дърво не се нуждае от резитба, но за енергични сортове е желателно да се ограничи растежът, като се използва основния принцип за намаляване на короната - прехвърляне към страничния клон. И дори можете да я отглеждате в гъста форма. За да направите това, дори една година нарязани над третата (броене от корена на шията) добре развита бъбрек и след това да го образуват под формата на триъгълна стъбло.

Рауната, въпреки че може да расте в подлеса, е светлолюбива растителност, затова изберете достатъчно осветено място за него в градината, в противен случай дървото ще бъде грозно и нископродуктивно. Растението е влаголюбиво, така че през сухото лято, не забравяйте да го поливате, в противен случай плодовете ще бъдат малки и безвкусни.

Преобразени, сортови офика с високи вкусови и диетични качества на плодовете, е време да отворите пътя към нашите градини, особено в райони с рисковано и ограничено градинарство. В същото време, спестявайки площта на парцела, е възможно да се засаждат 1-2 дървета по него и в същото време някъде наблизо да е неудобно за селскостопански места (например склоновете на дерето), за да се създадат насаждения за колективно използване на неговата реколта.

За нашите далечни предци планинската пепел е дърво, в което мълния се скрива - мощното оръжие на бога на гроба Перун. Висока, стройна, особено в безлесни области, дърветата от планинска пепел наистина служи като гръмоотвод. Така че, вероятно, не само за красота, но, най-вероятно, несъзнателно, и по тази причина, тя е била засадена от древни времена във всяка предна градина. В допълнение, тя се счита за защитник на злите духове и в същото време дърво на плодородието, всички видове благословии, просперитета на домакина. Роуан беше осветена и беше забранено да се реже. С течение на времето цялата тази символика е загубила своята стойност, но планинският пепел остава любимо дърво и особено в Русия.

Ирина Сергеевна Исаева,

доктор по селскостопански науки

Черешовите филцове подобряват сортовете

В много семейни градини и средния колан се срещат два-три храсти от вишна череша, а на север, а отвъд Урал - почти обща култура. Такова широко разпространение на тази общоприета нова култура за руската градина се дължи предимно на най-малко три изключителни свойства: изключителна зимна издръжливост - издържа на температури до -40 градуса; много ранно узряване - обикновено в средната лента 7–10 дни по-рано от обикновената череша (т.е. когато ранните сортове ягоди започват да узряват) и ранното навлизане в плодните - първите плодове се появяват на третата, а често и втората година след засаждането. В допълнение, изпитваните череши не се страхуват от мишки и зайци, а по време на размножаването на семената наследяват родителските свойства, което означава, че може да се размножава чрез проста сеитба на семена; Той е атрактивен и сладко-пресен плод, който е особено популярен сред деца и дори много, любители на този вкус, възрастни. Спомням си как някой "тъкат" не може да се откъсне от храста, покрит с плодовете си, докато собственикът дойде и деликатно си спомни: "Имаме деца." И черешов филц е много декоративна: по време на цъфтежа, това е един от видовете череша, която в Япония е сред растенията под общото наименование "Сакура", предназначена специално за възхищение.

Но, за съжаление, като всяка красота, чувствах череши не са без недостатъци. Това е предимно началото на цъфтежа, в резултат на което често съвпада с замръзване, което води до загуба на добив. И тук често дори не е вероятно вероятността от увреждане на цветята от замръзване, както при липса на условия за опрашване от пчелите. Сериозен недостатък на черешовите череши е възможното подуване на корена на шията, което често е причината за смъртта на растенията. Особено такива увреждания са характерни за райони, където размразяването настъпва в средата на зимата, а растенията преждевременно оставят състоянието на покой. Но опитни градинари са склонни да „крадат” череши от такива проблеми и тук има много изобретателни трикове: това е засаждане на издигната, изворна вода, и намаляване на свръхлевенето на корените в земята чрез въвеждане на пясък и пепел в зоната на тяхното местоположение и присаждане върху зимно издръжлив, стабилен в района

Черешкият филц произхожда от Китай. В края на деветнадесети век започва да се разпространява в Далечния изток и в някои райони на Сибир. И. В. Мичурин я въвежда в градините на европейската част на Русия, като информира градинарите, че „в културата на европейските градини се въвежда напълно нов вид каменни плодове ... Добивът е невероятно щедър, клоните с плодове са склонни към земята от гравитацията”. И макар че череши и влюбени в тази част на Русия, в градините се отглежда и продължава да се отглежда само като разсад, което означава първоначално диви растения, а не от сортови материали. Разсад за зимна издръжливост, добив, период на зреене, размер и вкус на плодовете не са еднакви, така че някои градинари са по-късмет, а други по-малко. Но зад Урал, и особено в Далечния изток, размножени сортови черешове. И защо няма сортове от тази череша в европейската част на Русия - не разбирам. В края на краищата, дори Държавният регистър официално изброява своите 15 сорта и без да посочва мястото на приемане, което означава навсякъде. 13 от тези сортове са създадени в Далекоизточната експериментална станция на ВНИИ на растениевъдството. NI Vavilova (ВНИИР), академик на RAAS Вера Петровна Царенко заедно с дъщеря си - кандидат на биологичните науки Царенко Наталия Албертовна, и общо взето вече са създали повече от 40 сорта.

Първите развъдчици от черешови череши са били населението на Далечния изток. Чрез сеитба дълго време хората избират растения с най-големите и най-ароматизирани плодове, като обръщат внимание на зимната издръжливост, защо се разпространява в по-северните райони. Несъмнено сега това се случва спонтанно. За първи път Н. Н. Тихонов започва научно обоснован, планиран селекция през 30-те години на миналия век, но през 1937 г. напуска Далечния изток и обещаващите форми, които е получил, са загубени. Но по това време бъдещият академик Г.Т. Казмин започва да избира чувствани череши и, между другото, използва някои форми на Тихонов в Хабаровск. В резултат на огромната и трудоемка работа (те са изследвали повече от 10 000 разсада за четири поколения) Г.Т. Казмин успя да изведе 10 разновидности на черешови череши и да ги регионализира по Хабаровския (и следователно, много тежък) край. Сега, повечето от неговите сортове са "разтворени" в много парцели на любители градинари, и само две са включени в Държавния регистър - Лето и Спарк.

Предимствата на летния сорт са големи (3.0 г) светло червени плодове, плътна плът, разделяне на полусухите плодове (което е много важно за черешовите череши с обичайно „мокрия” край), приличен добив (8,4 кг от храст), зимна издръжливост. , резистентност към болестта "джобове на череши"). Срокът на падежа - края на юли.

Разнообразието на Spark е с малко по-малки плодове (2,5 г), но е по-вкусно (3,5 пъти в летния сорт, Spark - 3,8). Както и лятото, сортът Spark е зимно-издръжлив, но по-устойчив на суша. Срокът на зреене за тези сортове е един и същ.

Но по мое мнение сортът Даманка е още по-интересен в Г. Т. Казмина. По едно време тя е била зонирана, но по някаква причина сега тя е изчезнала от Държавния регистър (обаче, както и много други наистина добри сортове плодови и ягодоплодни култури). На първо място, Даманка се отличава с необичаен за плод черешов цвят - почти черен, те са големи (повече от 3 г), брилянтни, много изящни, а най-доброто от всички разновидности на черешовите череши са на вкус. Зрее в края на юли - началото на август. Зимен сорт, среден добив (от един храст до 8 кг). И това, което е важно - сортът е относително устойчив на монолията. Пясъчната череша също участва в произхода на Даманка.

Академик В. П. Царенко започна селекцията на черешово усещане в началото на 70-те години. След 10 години дъщеря й се присъедини към тази работа. Първоначално бяха изследвани всички градини на Далечния Изток. Най-интересното (включително сортовете на G. T. Kazmina) е засадено на експерименталната станция, проучено и включено в селекцията, което означава, че от година на година, с увеличаване на обема, са били кръстосани, изучаване на потомството и селекция, селекция, селекция ... От общо над 3000 хибридни разсад, отглеждани общо, първоначално бяха разпределени 400, а от тях малко повече от 40, които сега са сортове. Дълбок поклон към вас, велики работници, и към градинарите желанието да отворите порта в градината си в тези разновидности и да не ги изгубите, както често се случва. За щастие, тези сортове са активно размножени и разпространени в цялата страна от НПО Градина и Кухня Garden LLC (Челябинск). И бях късметлия - на 2-ри конгрес на градинарите, който се състоя през декември 2010 г. в Челябинск, слушах доклада на Наталия Царенко, а след това тя дойде в моята хотелска стая и дълго след полунощ тя ми разказа за своя Далечен Изток, за майка си малки синове-близнаци. Незабравимо!

В черешовите сортове на филц Tsarenko, аз бях най-вече засегнат от разнообразието на зреене: от много рано (зреенето на плодове 10 - 15 юли) - Наслада, Натали, Приказка, Деца (зонирани), Вкусно, Рано, Фея, Любима, Сладка, Фея, Гурме , Krasnaya, Добив (обещаващ за зониране), за сортове с наистина късно зреене (края на юли - началото на август) - Щедър, Dream, Cherry, Virovskaya.

Впечатляващо и наддаване на тегло (тегло) на плода. В почти всички сортове той достига средно 3 или повече грама, докато в не-сортовите растения той варира само между 0,3 и 1,2 гр. Най-големите плодове са сортове Натали (4,0 г), Царевна (3) , 6 g), Детски (3,5 g).

Плодовете на сортови череши се отличават с подобрен вкус, който много от тях (Алиса, Ориентал, Красота, Натали, Океан Вировская, Есен Вировска, Вкусно, Червено, Сън, Приказка, Щедрост) се оценяват на 4 точки, докато, например, при същите условия, дори Любска и Растуня, при черешите от чери, дегустационният резултат достига съответно само 3.5 и 3.8 пункта.

Важно в избора на Царенко бе и комбинацията от вече споменатите подобрения на плодовете с полусухия им марж. И това също преобладаващият брой сортове успя.

Не обидени сортове на черешови череши и добив. В семейните градини на Далечния изток с добра грижа, те дават 15 - 20 кг или повече на храст.

Сред сортовете на Царенко има едно абсолютно необичайно - бяло, което, разбира се, е така наречено заради обичайно белия цвят на плодовете, който рядко се среща в растенията. Плодовете са бели и външни, те имат бяла плът и дори кост - и това бяло. Вкусът е сладък и кисел, приятен. Този необичаен албинос е намерен в една от любителските градини край Владивосток. И ако си припомним почти черните плодове на сорта Даманка, можем да заключим, че цветът на плодовете на черешовите череши може да бъде от бяло, през различна степен на яркост до червено, до почти черно. И все пак има още нови и нови разновидности, нови комбинации от кръстове, нещо друго ще бъде ...

Но, привличайки вниманието на градинарите към сортовете от черешови череши, не е невъзможно да не кажем, че те, точно както обикновените разсадници, сега започват да се повреждат от две деструктивни гъбични заболявания - кокомкозис и монолиен изгаряне. на нашите обикновени череши и до голяма степен ги унищожи. И сега те се озоваха в черешово усещане. В интерес на истината, ще кажа, че досега, в сравнение с обикновените череши, филцът е по-устойчив, въпреки че няма наистина устойчиви разновидности на тези болести. Но събрани от учени от големия си генетичен фонд и продължаващата селекционна работа ни дават надежда, че ще бъдат получени. В края на краищата, селекцията е спасена от сферотое (брашнеста мана) от пълното унищожаване на цариградско грозде, върна дърветата в градините в актуализирана и разширена форма и създава сортови ябълкови сортове. Засега засадете една череша в градината си, а не само разсад, но сортова. И се грижи за нейната грижа. Например, имам два храста и има плодове, макар, разбира се, не толкова, колкото са били.

Ще върнем дрян в градините

Корнел е най-древното, но за съжаление почти забравено южно растение. Археолозите са открили костите му по време на разкопките на селища от неолита. Името му получи за червения цвят на плода, което означава червено от тюркски. Той може да бъде обозначен с някое от двете имена на видове: дрян и мъжки дрян. Понастоящем в културата практически няма дряна. Нито в южната част на Русия, нито в страните от ОНД има само една плантация, нито има такива в европейските страни.
В Русия, отделни дрян дървета (обикновено големи плодове форми), а след това само от време на време, могат да бъдат намерени само в семейните градини на Северен Кавказ и още по-рядко - Долна Волга.

Върнете аронията в градините

В хората за чернотата на плодовете се нарича арония. Но тя изобщо не е планинска пепел, тя принадлежи към различен род, а в ботаниката е известна като Арония. За разлика от планинската пепел, която расте с дърво, аронията е храст, който прилича на касис, само по-висок, до 2,5 м. Листата му са напълно различни, цели, кръгли, или по-скоро яйцевидни, плътни, гладки, блестящи , Това е просто формата на плодовете, събрани в същата като тази на четката за пепел от планински, я прави подобна на това растение. Плодовете на Арония съдържат семена и затова, като ябълкови и крушови дървета, те принадлежат към овощни култури от листата. Но поради факта, че аронията е храст, тя се отглежда като зрънце, а условно се отнася до плодовете.

Плоско семе (бодлива череша, китайски принцепия)

Плоско семе (други имена: черешова бодлива, китайска присепия) все още е потенциално нов плод. Интересно е да се въведат в градините като черешово растение, което не познава опустошителните болести на нашите черешови дървета - кокомикоза и монолиоза. Практически не са засегнати от вредители. В допълнение, плоски семена е зимно-издръжливи, суша устойчиви расте бързо, има добре развита коренова система, и лесно понася трансплантация и резитба.
  Накратко, какво не е череша saxaul! Важно е също, че плодовете на това растение, в сравнение с черешите (например сортът Vole), съдържат три пъти повече витамин С и две - Р-активни съединения.

Това растение е описано за първи път от английския ботаник Оливър под името "плагиопермум" през 1886 г. По-късно, през 1932 г., известният изследовател на растителността на Далечния Изток, академик П. Комаров приписва това растение на рода Prinsepia (родът носи името на американския ботаник Джеймс Принсеп) и дава Името на вида на мястото на растеж е китайско. И тъй като плоското семе също се нарича присепии.

Плоското семе е трънлив храст, висок до 2 м, с много оригинални, дълги, извити, клонести клонки, които, като лиани, са способни да се придвижат до близките дървета. Плодове - кълбовидни костилки, леко сплескани странично (откъдето и името на растението), до 2 см в диаметър, ярко червено, с голяма овална кост. Месото е сочно, приятен сладко-кисел вкус. Плодовете узряват в края на юли, те са доста годни за консумация пресни, подходящи за преработка: конфитюр, конфитюр, сок, компот, сушене. Липсата на плодове - твърде голяма кост и сравнително малка маса от пулпа, която я обгръща.

За сходството на плодовете с черешите и бездомността в ежедневието, това растение се нарича "бодлива череша".

Плоското семе е много древно растение. Учените предполагат, че тя е съществувала преди около 50 милиона години и е била прародител на други костилкови плодове от семейство Розоцветни. В дивото състояние се среща в Китай, Корея и тук в Приморие. Расте по бреговете на реките във влажна, богата алувиална почва. Намира се рядко, обикновено в отделни храсти и само от време на време в малки гъсталаци.

От края на XIX век. плоските семена се използват в декоративното градинарство. Тя изглежда красива в единични и групови насаждения, особено в периода на узряване на плодовете, ефективно контрастираща със зелената листа. Не по-малко привлекателна е плоската семена през есента, със златиста листа. Също така е добре за жив плет, използван за обезопасяване на склонове.

Prisepia цъфти с жълти, средни, ароматни цветя, събрани в листата на 1-4 парчета. В Москва цъфти в началото на май, в Урал - към края на месеца. Цъфтежът продължава до две седмици. Подобно на повечето растения от Далечния Изток, растителността започва много рано: листата на храста започва да цъфти в началото на април.

Присапията се размножава чрез сеитба на семена на открито през есента или пролетта. За пролетната сеитба семената трябва да бъдат стратифицирани за четири месеца. Може също да се размножава чрез наслояване и зелени резници. Растенията от семена цъфтят през четвъртата или петата година, а с осем години вече произвеждат прилична реколта - до 10 кг на дърво.

Подобно на много каменни плодове, плоското семе е само-безплодно растение. За да се получат стабилни добиви в градината, трябва да се засаждат поне две (за предпочитане 4-5) растения. И също така обърнете внимание на факта, че макар присепията да прави сенки, тя расте по-бързо и по-декоративно на слънчево място.

Princepia е рядко диво растение и дори е включено в Червената книга. Поради безотговорното поведение на хората в природата става все по-малко. Нямаме време да влезем в градината - друго уникално творение на Бог ще изчезне от лицето на земята. Но, разбира се, животновъдите все още трябва да работят с него: отнемете форми с повече „месести” плодове, премахнете шиповете, да, вероятно, подобрете вкуса.

Ирина Сергеевна Исаева,

доктор по селскостопански науки

Но дали средностатистическият летовник има нужда от такива насаждения?

В тази статия ще говорим за овощни дървета, които могат да бъдат засадени със собствените си ръце в средната зона на Руската федерация и в същото време да получат добра реколта. В допълнение, ние разглеждаме основните точки, свързани с грижите за такива дървета.

Изберете най-добрия вариант в съответствие с климата

Фактът, че дърветата могат да бъдат засадени в вилата, се влияе от много различни фактори. Но в по-голяма степен изборът на растения зависи от климатичните характеристики на региона. Помислете кои сортове насаждения са подходящи за отглеждане в този климат.

Засаждането на овощни дървета в страната ще бъде успешно, ако изберете зимно-издръжливи сортове. Зимната издръжливост е способността на дърветата да издържат на ниски температури, без да засягат общото състояние и без да намаляват параметрите на плодородието.

В този случай, ако опитът в градинарските работи е малък, препоръчваме ви да изберете зимно-издръжливи сортове сливи, круши и ябълки. Отделните сортове на тези насаждения лесно издържат на суровите домашни зими.

Освен това, реколтата от тези дървета е лесна за изхвърляне, тъй като може да се използва за консерви, конфитюри, компоти от сушени плодове и други консумативи за зимата.

Определяне на параметрите на зимната издръжливост

Така че, ние се съгласихме, че отговорът на въпроса кои дървета за засаждане в страната ще бъдат зимно-издръжливи сортове.

Тези дървета трябва да имат следните качества:

• устойчиви на силни студове през първата половина на зимата;
• устойчивост на дълготрайни изключително ниски температури в средата и втората половина на зимата;
• устойчивост на постепенно и силно замръзване след размразяването.

Вътрешните развъдчици, в резултат на кръстосване на сибирски сортове със средно руски и западноевропейски, получиха красиви хибриди и индивидуални сортове, които демонстрират не само устойчивост на ниски температури, но и отличен десертен вкус и висок добив.

Сортове, които могат да се прилагат на вилата

Тъй като въпросът кои дървета днес са най-добре засадени в страната, не е загубил своето значение, нека да изброим плодовите дървета и техните зимно-издръжливи сортове, които могат да бъдат приложени на местност:

• В климатичните условия, характерни за Московската област, следните сортове ябълкови дървета показват повишена устойчивост на ниски температури: Антоновка, Аркадик, Московска круша и канела.

От сравнително новите гнездови разработки се споменават сортовете като Китайка Кер, Кенди, Фар, Загорье, Медуница, Имрус, Свежест и др.

Важно: Съвременното развитие на развъждането, в допълнение към устойчивостта към ниски температури, се различава от адаптивността към дългосрочно съхранение.

На снимката - бял пълнеж

Специални летни сортове, като пълнеж Бели, лятна ивица, Krasa Sverdlovsk, Melba, Papirovka и Uralochka ще се корени в климатичните условия, характерни за Урал и Сибир.

На снимката - Шафран Пепин

От есента сортове, ние отбелязваме Анис от Свердловск, Pepin шафран, подарък на есента, Урал насипни, Wellsi, Свердловск човек и Северна синапс.

• Сред зимата Харди сортове круши, ние отбелязваме следните сортове: - това са катедралата, Лада и Chizhovskaya.

На снимката - късни зимни издръжливи круши

Специално за нуждите на градинарите от Урал и Сибир се отглеждат следните сортове: Бее, Купава, Лел, Перун и Сварог. Тези дървета могат да издържат на температури до -40ºС без нужда от покривни материали.

• Въпреки че сливата е предимно топлолюбива култура, има и зимно-издръжливи сортове, които не могат да се тревожат за увреждането на културата от студове по време на цъфтежа.

На снимката - Скороспелка червена

Такива сортове включват Алексий (къснозреещ сорт), московски унгарски, Занятна, Кантемировка, Син подарък и Скороспелка червено.

Когато решавате кои плодни дървета да се засаждат в селски къщи от блок контейнери, е важно да се разбере, че дори и най-зимните сортове, които могат да издържат на температури до -45 ° C, не гарантират добра реколта без подходяща грижа.

Кога да се засадят

На снимката - пролетната работа в градината

За да разчитате на добра реколта, трябва да знаете кога да засадят дървета в страната. Повечето градинари се съмняват, избирайки между есенното и пролетното засаждане. В същото време инструкцията е проста и пряко зависи от типа на кореновата система.

Разсад с отворена коренова система, е препоръчително да се засадят през есента, след като листата са паднали, но студът не е дошъл. Дърветата с отворена коренова система включват ябълково дърво, крушово дърво, сливово дърво и редица разсад, които не са достатъчно устойчиви на ниски температури.

Разсадът се засажда в периода от края на септември до средата на октомври в предварително подготвени ями. При средна дневна температура над + 4 ° C можете да сте сигурни, че разсадът ще се корени. Засаждането на дървета в легла (по хълмовете) се извършва предимно през пролетта.

Ако разсадът се прибира с затворена коренова система, засаждането на дървета в страната може да се извършва както през есента, така и през пролетта. Факт е, че такива насаждения са по-малко взискателни към почвената влага и температурата.

Важно: Засаждането на разсад с листа трябва да се извършва в облачно време или вечер. През следващите няколко дни на дървото е препоръчително да се хвърли марля. Докато разсадът не се вкоренява, излишната слънчева светлина няма да е от полза.

Независимо от характеристиките на разсад, те трябва да бъдат поливани от момента, в който са засадени за няколко дни. През следващия месец ще е необходимо да се следи нивото на влажност на почвата.

Съвет: За подаване на вода от кладенеца до обекта ще е необходима електрическа помпа. И ако електричеството не се доставя в крайградския район, покупката или наемането на дизел генератор за вилата ще помогне.

Функции за грижа

Интересувате ли се от това кога да се варят дървета в страната? Трябва да направите това през пролетта, когато пъпките набъбнат. За съжаление, едно замазване за защита на дървото от вредители няма да успее.

Не по-малко важна тема е подрязването на дърветата.

Важно е да запомните, че:

• Плодовите дървета, за разлика от декоративните насаждения, се подрязват, за да не се създаде привлекателна форма, но за да може слънцето да достигне до всяка част на короната.
• Силно резитба на млади дървета, вие забавя началото на плодните им.
• За по-големи добиви при подрязване трябва да напуснете основните разклонения и да подстригвате вторичните процеси, които твърдят, че са върха.
• Често подрязването на много малки клони не осигурява ефекта, който осигурява рязането на голям клон.
• При подрязване на клони, които са по-дебели от 1 см, раната трябва да бъде покрита с хетероукс. Някои градинари намазаха среза с маслена боя. Не се препоръчва това да се прави, тъй като такива състави в допълнение към тяхната токсичност не допринасят за зарастването на раната.

заключение

Разбира се, цената на добрата реколта е висока и за да я получите, ще трябва да опитате. Но сега, след като знаете как да подбирате и отглеждате овощни дървета, ще успеете.

Ако имате някакви въпроси, гледайте видеоклипа в тази статия.

По време на придобиването на дървета и храсти в парцела си, собственикът на дача иска да получи от бъдещите растения не само практична функция под формата на вкусни плодове, но и да се наслади на външния им вид, подчертавайки основния интериор на задния двор.

Тъй като такива култури растат от много години, външният им вид не трябва да е скучен и досаден, а привлекателен и необичаен. Разбира се, трябва да се разбере, че в този случай ще трябва да се опитаме да осигурим навременна и редовна грижа за растенията. Освен това грижите за тях ще помогнат да се насладите на богата реколта през есенния сезон.

Най-често срещани

Във всеки регион на нашата страна, можете да намерите различни популярни видове красиви дървета и храсти, които носят плодове, тъй като всички области се различават един от друг в климатични условия. Въпреки това, има някои видове растения, които са особено любопитни за повечето градинари, поради което те се опитват да намерят най-подходящото място за такива култури на място. Имената на много от тези дървета и храсти са познати дори на обикновените хора, които никога не са запалени по градинарството.

  Най-известните и активно отглеждани на всяка територия във ваканционните селища, разбира се, са ябълковите дървета. Те се различават не само от сорта, но и от периода на узряване на плодовете. Второ място в този рейтинг ще вземат крушовите дървета, а заедно с тях и череша и слива. В храсти, градинарите обръщат голямо внимание на малини, цариградско грозде и касис. Неотдавна започнаха да придобиват популярност вишните череши, лекуващи морски зърнастец и орлови нокти, които узряват рано. Също така в градината на опитни градинари и градинари може да се намери сега къпина или арония. Но това не означава, че почти никога не се използват други култури. Напротив, преди да бъдат засадени само за да даде на градината зелен вид за естествен интериор, а сега те намират практическо приложение за много такива растения.

В действителност, е възможно да се изброят дървета и храсти, които са засадени в градините им от собствениците на вили, за неопределено време. Но си струва да си припомним факта, че първата реколта от овощната градина трябва да бъде изчакана не по-рано от пет години, въпреки че храстите на зрънце могат да дадат плодове през следващата година след засаждането, или друга година след нейното прилагане.

  Положителните черти на скраба включват малки размери и непретенциозност по отношение на грижите и осигуряване на определени условия за тяхното развитие. Но градина не е градина, ако в нея няма дървета. Разбира се, има усещане, че в северната част на страната изборът на възможни насаждения е ограничен от климатичните условия, а в южната страна, напротив, списъкът на културите е огромен и разнообразен. И това е вярно, защото в такива топли страни можете да посадите череша, кайсия, ядки, череши и много други, които няма да растат на север или в умерен климат. За храсти, тук можете да добавите този списък на грозде, дрян и други култури.

Сега обаче се отглеждат разновидности на дървета и храсти, които растяха само в топли климати и южни райони, а сега се предлагат и в централния колан. Дори и на север, стана възможно да се отглеждат много южни характерни растения. Без съмнение, всички градинари са привлечени от възможността да организират истински „рай” на своята територия. Но много градинари забравят, че такива култури ще изискват специализирани грижи и компетентни аспекти на отглеждането, защото в този случай трябва да се вземат предвид много фактори.

Как да ги поставите в градината?

  Младите фиданки от храсти и дървета се изваждат всяка година, а коронките им за няколко години растат на разстояние от един до два метра. Така зрелите растения започват да заемат много пространство и изтласкват съседите си. В резултат на това става ясно, че изборът на най-устойчивите на студени и продуктивни сортове е все още половината от битката, а друга огромна част от процеса е планирането на бъдещата градина.

Първо трябва да вземете чист бял лист и да измерите разстоянието от зоните, където ще бъдат засадени растенията, до други обекти - пътища, съседни райони и т.н. Не само естетическите желания на собственика на градината са важни за привлекателния му външен вид. Необходимо е да запомните кои растения се разбират и се съчетават заедно и кои не. Въз основа на това е възможно да се измери оптималното разстояние на зоната на засаждане от всички предмети и самите растения един от друг.