Иля обломов какво искаше да каже авторът. Обломов и Штолц: сравнение или противопоставяне (Гончаров I

Романът на Гончаров „Обломов“ е забележително произведение на литературата от 19-ти век, засягащо както остри социални, така и много философски проблеми, като същевременно остава актуален и интересен за съвременния читател. Идейният смисъл на романа "Обломов" се основава на противопоставянето на активен, нов социален и личен принцип с остарял, пасивен и унизителен. В произведението авторът разкрива тези принципи на няколко екзистенциални нива, следователно, за да се разбере напълно значението на произведението, е необходимо подробно разглеждане на всеки от тях.

Общественият смисъл на романа

В романа „Обломов“ Гончаров е първият, който въвежда понятието „обломовизъм“ като обобщено наименование на остарели фондации на патриархални земевладелци, лична деградация и стагнация на цяла социална прослойка на руския филистер, който не желае да приеме нови социални тенденции и норми. Авторът разглежда този феномен на примера на главния герой на романа Обломов, чието детство е прекарано в далечната Обломовка, където всички живеят тихо, мързеливо, без да се интересуват и почти не се интересуват от нищо. Родното село на героя се превръща в олицетворение на идеалите на руското старо буржоазно общество - един вид хедонистична идилия, „съхранен рай“, където няма нужда да се учи, работи или развива.

Изобразявайки Обломов като „излишен човек“, Гончаров, за разлика от Грибоедов и Пушкин, чиито герои от този тип изпреварват обществото, въвежда в разказа герой, изоставащ от обществото, живеещ в далечното минало. Активна, активна, образована среда потиска Обломов - идеалите на Столц с работата му в името на труда са му чужди, дори любимата му Олга изпреварва Иля Илич, подхождайки към всичко от практическа страна. Столц, Олга, Тарантиев, Мухояров и други познати на Обломов са представители на нов, "градски" тип личност. Те са повече практикуващи, отколкото теоретици, те не мечтаят, а правят, създават нещо ново - някой работи честно, някой изневерява.

Гончаров осъжда "обломовизма" с неговата гравитация към миналото, мързел, апатия и пълно духовно изсъхване на личността, когато човек по същество се превръща в "растение", което лежи денонощно на дивана. Гончаров обаче изобразява и образите на съвременни, нови хора като двусмислени - те нямат душевното спокойствие и вътрешната поезия, каквато е имал Обломов (не забравяйте, че само почивайки с приятел, Столц намери това спокойствие и вече омъжена Олга е тъжна за нещо далечно и се страхува да мечтае оправдаване на съпруга си).

В края на работата Гончаров не прави категорично заключение кой е прав - практикуващият Щолц или мечтателят Обломов. Читателят обаче разбира, че именно заради „обломовизма“, като явление на рязко негативно и отдавна остаряло, Иля Илич „изчезна“. Ето защо социалният смисъл на романа на Гончаров „Обломов“ е необходимостта от постоянно развитие и движение - както в непрекъснатото изграждане и създаване на околния свят, така и в работата по развитието на собствената личност.

Значението на заглавието на произведението

Значението на заглавието на романа „Обломов“ е тясно свързано с основната тема на произведението - кръстено е на името на главния герой Иля Илич Обломов, а също така е свързано със социалния феномен „Обломовизъм“, описан в романа. Етимологията на името се тълкува от изследователите по различни начини. И така, най-широко разпространената версия е, че думата "бум" идва от думите "фрагмент", "откъсване", "прекъсване", обозначаваща състоянието на психически и социален срив на земевладелското дворянство, когато се оказа, че е в гранично състояние между желанието да се запазят старите традиции и основи и необходимостта да се промени според изискванията на епохата, от създател, за да стане практичен човек.

Освен това има версия за връзката на заглавието със старославянския корен „обло“ - „кръгъл“, който съответства на описанието на юнака - неговия „заоблен“ външен вид и неговия тих, спокоен характер „без остри ъгли“. Независимо от интерпретацията на заглавието на творбата, тя сочи към централната сюжетна линия на романа - живота на Иля Илич Обломов.

Значението на Обломовка в романа

От сюжета на романа "Обломов" читателят от самото начало научава много факти за Обломовка, за това какво прекрасно място е, колко лесно и добре е било за юнака и колко важно е Обломов да се завърне там. През целия разказ обаче събитията никога не ни отвеждат в селото, което го прави наистина митично, приказно място. Живописна природа, нежни хълмове, спокойна река, хижа на ръба на дере, която посетителят трябва да поиска да застане „обратно в гората, и пред нея“, за да влезе вътре - дори във вестниците никога не се споменава за Обломовка. Никакви страсти не тревожеха жителите на Обломовка - те бяха напълно откъснати от света, прекараха живота си, подредени в постоянни ритуали, в скука и спокойствие.

Детството на Обломов премина в любов, родителите му постоянно глезиха Иля, угаждайки на всичките му желания. Обломов обаче беше особено впечатлен от историите на бавачката, която му четеше за митични герои и приказни герои, тясно свързвайки родното си село с фолклора в паметта на героя. За Иля Илич Обломовка е далечна мечта, идеал, сравним може би с красивите дами на средновековни рицари, които прославят съпругите, които понякога никога не са виждали. Освен това селото е и начин за бягство от реалността, нещо като полуизмислено място, където героят може да забрави за реалността и да бъде себе си - мързелив, апатичен, напълно спокоен и откъснат от света около себе си.

Смисълът на живота на Обломов в романа

Целият живот на Обломов е свързан само с онази далечна, тиха и хармонична Обломовка, но митичното имение съществува само в спомените и сънищата на героя - снимки от миналото никога не идват при него в весело състояние, родното му село се появява пред него като някаква далечна визия, по свой начин недостижима като всеки митичен град. Иля Илич се противопоставя по всякакъв възможен начин на реалното възприятие на родната му Обломовка - той все още не планира бъдещото имение, дълго се колебае с отговор на писмото на главата и в съня си като че ли не забелязва неудобството на къщата - кривите порти, хлътналия покрив, люлеещата се веранда, занемарената градина. Да, и той наистина не иска да отиде там - Обломов се страхува, че виждайки порутена, съсипана Обломовка, която няма нищо общо с мечтите и спомените му, той ще загуби последните си илюзии, за които грабва с всички сили и за които живее.

Единственото, което причинява пълно щастие в Обломов, са мечти и илюзии. Той се страхува от реалния живот, страхува се да се ожени, за което е мечтал много пъти, страхува се да не се счупи и да стане различен. Обвит в стара роба и продължавайки да лежи на леглото, той се „консервира“ в състояние на „обломовизъм“ - като цяло халатът в произведението е, като че ли, част от онзи митичен свят, който връща героя в състояние на мързел близо до изчезване.

Смисълът на живота на героя в романа на Обломов се свежда до постепенно умиране - и морално, и психическо, и физическо, за да поддържа собствените си илюзии. Героят не иска толкова сбогом с миналото, че е готов да жертва пълноценен живот, възможността да усети всеки момент и да разпознае всяко чувство заради митичните идеали и мечти.

Заключение

В романа „Обломов“ Гончаров изобрази трагичната история за изчезването на човек, за когото илюзорното минало е станало по-важно от многостранното и прекрасно настояще - приятелство, любов, социално благополучие. Значението на творбата показва, че е важно да не се спирате на едно място, отдавайки се на илюзии, а винаги да се стремите напред, разширявайки границите на собствената си „зона на комфорт“.

Тест на продукта

В допълнение към главния герой, тя е привлечена от художествения метод, особеностите на представянето на писателя. Гончаров, за разлика, например, Гогол, майсторът на детайлите, или Тургенев, майсторът на психологическото портретиране, практически не притеснява читателя с разсъждения върху характерите на героите; той самият в прав текст и ги описва много подробно, така че читателят да знае със сигурност как ще се държи персонажът в дадена ситуация или поне да разбере причината за такова поведение. Най-важният момент за писателя беше самият процес на съществуване. Единственото, което остава не напълно ясно, е гледната точка на автора. Поне той не се изразява директно и в това отношение романът на Обломов е един от най-трудните за разбиране.

Позицията на автора се отгатва само чрез анализ на някои моменти от романа. Например, Гончаров използва такава традиционна техника като създаването на психологически портрет на героите. Точно тук, не директно, но с помощта на фини намеци, писателят посочи кои черти на характера му харесаха и кои не му харесаха.

На първата страница има портрет на Иля Илич Обломов. Читателят веднага формира мнение за него поради факта, че писателят умело насочва потока на читателската мисъл в посоката, от която се нуждае. Отпуснат, прекалено дебел за възрастта си, с липсата на каквато и да е конкретна идея в очите му, с малки ръце, този човек компенсира, според Гончаров, всички тези неприятни факти с едно нещо: той просто грееше от доброта. За това качество писателят е в състояние да му прости много.

По призива на господаря, със силен стон и тропане, се появява Захар. Неразбираема, несъзнавана, сляпа любов към своя „господар“, сигурен е писателят, би принудила Захара да даде живота си за него без колебание. Нито е в състояние дори да помете паяжината от ъглите.

И изведнъж нещо бързо, силно избухва в тази прашна и задушна идилия - Щолц. Гончаров използва самия си външен вид (внезапното въвеждане на движение от външния свят в живота на Обломов) и образа си, за да създаде контраст с образа и живота на Обломов. Обломов е апатичен външно, но вътре в него има, ако не борба, то поне маса емоции; Stolz, от друга страна, изглежда като някакъв ураган, който една секунда е тук, а следващият - вече на стотици километри. В същото време вътрешният му свят е много по-беден, въпреки неговата ерудиция, постоянни пътувания; малко е това, което може да го докосне толкова дълбоко, колкото Обломов. Често в описанията на героите авторът се присмива; например, съдържанието на всички страници за Захар е изградено върху ирония; също така се създава комичен ефект, когато Гончаров говори за Штолц: „Той целият е съставен от кости, мускули и нерви, като кръвен английски кон“.

Ако се обърнем към женски образи, веднага искам да отбележа образа на Олга Илинская, традиционно наричана една от най-добрите и успешни. За това може да се каже много, но тук ще отбележим само една точка, съдържаща ярък пример за споменатия вече авторски „намек“. Гончаров каза, че Олга се страхува от някои несериозни млади хора, очевидно искащи нейното внимание. Защо, човек се чуди? Просто е: те не бяха свикнали да виждат фин ум и независимост в жената, затова бяха предпазливи, защото не я разбираха.

Позицията на автора е не по-малко видима и чрез образа на Агафя Матвеевна Пшениница. Щолц каза, че именно тя е убила Обломов. Но не мислете, че Гончаров говори през устните му. Както знаете, нейното име е името на майката на писателя; следователно, ако той е нарекъл своята героиня с името на най-близкия човек, тогава нейният образ трябва да съдържа нещо ярко, по-добро. И затова именно тя, а не Олга, се превръща в идеал за Обломов. Тя е земното въплъщение на мечтите на главния герой за красивата Милитрис Кирбитьевна. Видя прекрасен живот с нея дори насън. Не напразно Гончаров още в първата част поставя многостранично описание на съня на Обломов, това е особен и много важен композиционен и идеологически елемент на романа. В съня, както знаете, се отразяват най-съкровените мечти на човека. Гончаров подчертава, че Иля Илич мечтае точно за детството си, тъй като именно в детството се поставят основите на мирогледа. Вероятно писателят е искал да оправдае Обломов в очите на читателите си, като казва, че в сегашното му състояние той е виновен в по-малка степен от самата структура на съвременното общество. Малкият Илюша е възпитаван като истински барчеон; къде е неговата вина? През цялото време родителите и слугите му го предпазваха от „ненужни“ движения, най-малкото проявление на детска необузданост веднага беше потиснато. Освен това Илюша бил постоянно под влиянието на приказките, разказани му от старата бавачка. Именно те станаха основата на бъдещите му мечти; той твърдо вярваше, че той, подобно на глупака Иванушка, „изведнъж успява във всичко наведнъж“, вълшебната щука ще направи всичко за него и той спокойно и щастливо ще живее и ще живее със своята Militrisa Kirbitievna. Разбира се, самата идея не е лоша (особено след като е важен компонент на руския манталитет), но животът доказва своята непоследователност и Гончаров по свой особен начин завършва житейския път на Обломов: Иля Илич, очевидно преживял начина, по който мечтаеше, най-накрая намери мир - „почивал във вечен сън“. Но той умира от удар, който му се е случил точно от начина на живот, който той е водил.

С такива подробности Гончаров показва, че семейният живот на Щолц и Олга също не им е донесъл щастие. От устните на Stolz, този винаги амбициозен човек, в края на романа, в разговор с Олга, може да чуете невероятна фраза, която изобщо не му подхожда: „Ние не сме титани с вас ...“. А Олга просто е готова да бъде „титан“, тя иска и може да върви напред, правейки велики неща. По този начин тази двойка, както показва Гончаров, не се получи.

Анализът на героите от романа показва, че е невъзможно да се идентифицира автора с който и да е герой. „... Написах само това, което изпитвах, което мислех, чувствах, че обичам, което виждах и познавах отблизо - с думи написах и живота си, и този, който до него нарасна“, каза самият Гончаров за своя роман. Той потвърждава идеята, че никой герой не може да претендира, че е писател. Но едно е сигурно: тъй като Гончаров успя да предаде тяхната същност, психологията толкова фино, това означава, че наистина героите са много близки до него и разбираеми.

Обломовизмът е състояние на духа, което се характеризира с личен застой и апатия. Тази дума идва от името на главния герой на известния роман на Гончаров. Почти през целия разказ Иля Обломов е в подобно състояние. И въпреки усилията на приятел, животът му завършва трагично.

Роман Гончарова

Тази работа е значима в литературата. Романът е посветен на състояние, характерно за руското общество, което на пръв поглед може да изглежда не повече от изключителна степен на мързел. Значението на думата „обломовизъм“ обаче е по-дълбоко.

Критиците наричат \u200b\u200bтворбата върха на творчеството И. А. Гончаров. В романа проблематиката е ясно изразена. Писателят постигна яснота на стила и завършеност на композицията в него. Иля Илич Обломов е един от най-ярките персонажи в руската литература на XIX век.

Образът на главния герой

Иля Обломов произхожда от семейство на земевладелци. Неговият начин на живот се превърна в изкривено отражение на нормите на Домострой. Детството и младостта на Обломов са преминали в имението, където животът е бил изключително монотонен. Но героят погълна ценностите на родителите си, ако можете, разбира се, да наречете това начин на живот, при който се обръща специално внимание на съня и дългите хранения. И все пак личността на Иля Илич се формира именно в такава атмосфера, която предопределя съдбата му.

Авторът характеризира своя герой като апатичен, отдръпнат и мечтателен мъж на тридесет и две години. Иля Обломов има приятен външен вид, тъмносиви очи, в които няма никаква идея. Лицето му е лишено от концентрация. Характеристиката на Иля Обломов е дадена от Гончаров в началото на романа. Но в хода на историята героят открива други черти: той е мил, честен, безкористен. Но основната характеристика на този герой, уникален в литературата, е традиционното руско сънуване.

Мечти

Иля Илич Обломов обича да мечтае преди всичко. Идеята му за щастие има донякъде утопичен характер. Като дете Иля беше заобиколен от грижи и любов. Мир и хармония царуваха в родителския дом. Любяща бавачка му разказваше всяка вечер цветни истории за красиви магьосници и чудеса, които биха могли да зарадват човек моментално, веднъж завинаги. И няма нужда да полагате усилия. Една приказка може да се сбъдне. Човек трябва само да вярва.

Иля Обломов толкова често си спомня за родния си имот, като е полегнал на дивана си в мазен, непроменен халат, че започва да мечтае за атмосферата на дома си. И няма нищо по-сладко от тези мечти. От време на време обаче нещо го връща в сивата, грозна реалност.

Обломов и Щолц

Като антипод на руския мечтател от земевладелско семейство, авторът въвежда в произведението образа на човек от немски произход. Щолц не е склонен към празните спекулации. Той е човек на действието. Смисълът на живота му е работата. Докато популяризира идеите си, Столц критикува начина на живот на Иля Обломов.

Тези хора се познават от детството. Но когато синът на собственика на Обломовка, свикнал с бавния, неприбързан ритъм на живот, пристигна в Санкт Петербург, той не можа да се адаптира към живота в голям град. Услугата в офиса не се получи и той не намери нищо по-добро от това да лежи много месеци на дивана и да се отдаде на мечти. Щолц, от друга страна, е човек на действието. Не се характеризира с кариеризъм, мързел, небрежност по отношение на работата си. Но в края на романа този герой все пак признава, че работата му няма високи цели.

Олга Илинская

Тази героиня успя да "вдигне" Обломов от дивана. След като се срещна и се влюби в нея, той започна да става рано сутринта. Вече нямаше хронична сънливост по лицето. Апатия напусна Обломов. Иля Илич започна да се срамува от стария си халат, скривайки го далеч от погледа.

Олга изпитваше някаква симпатия към Обломов, наричайки го „златно сърце“. Иля Илич имаше изключително развито въображение, за което свидетелстват цветните му фантазии за дивана. Това качество не е лошо. Собственикът му винаги е интересен събеседник. Това беше и Иля Обломов. В общуването той беше доста приятен, въпреки факта, че не знаеше последните клюки и новини от Петербург. Но в активните грижи на този човек Илинская беше привлечена от нещо друго, а именно желанието да се утвърди. Тя беше млада дама, макар и много активна. А способността да повлияе на човек, по-възрастен от нея, да промени начина му на живот и мисли, силно вдъхнови момичето.

Връзката между Обломов и Илинская не можеше да има бъдеще. Той се нуждаеше от тихата и спокойна грижа, която получаваше като дете. И нейната нерешителност я плашеше в него.

Трагедията на Обломов

Обломов е израснал в парникови условия. В детството той, може би, проявяваше детска пъргавина, но прекалените грижи от страна на родителите и бавачката потискаха проявата на всякаква активност. Иля беше защитен от опасност. И се оказа, че макар да е бил мил човек, той е израснал без способността да се бие, да си поставя цел и още повече да я постига.

На службата той беше неприятно изумен. Бюрократичният свят нямаше нищо общо с рая на Обломов. Имаше всеки човек за себе си. А инфантилността и невъзможността да съществуват в реалния живот доведоха до факта, че и най-малкото препятствие беше възприето от Обломов като бедствие. Услугата стана неприятна и трудна за него. Той я остави и отиде в своя прекрасен свят на мечтите и мечтите.

Животът на Иля Обломов е следствие от нереализиран потенциал и постепенна деградация на личността.

Героят на Гончаров в реалния живот

Образът на Иля Обломов е колективен. В Русия има много хора, които не могат да се адаптират, адаптират към променящите се социални и икономически условия. И особено много Обломови се появяват, когато старият начин на живот рухва. За такива хора става по-лесно да живеят в несъществуващ свят, като си спомнят старите дни, отколкото да се променят.

След дълги очаквания, породени от публикуването на един от основните епизоди на романа, мечтата на Обломов, читателите и критиците най-накрая успяха да я прочетат и оценят изцяло. Колкото и недвусмислено да беше общото възхищение от творбата като цяло, също толкова многостранни бяха възгледите за значението, заложено от И. А. Гончаров в Обломов. И нищо чудно; кой освен автора може да знае това със сигурност? Изглежда самият Гончаров, през дългия период на писане на романа, успя да промени отношението си към него. В крайна сметка неслучайно много от съвременниците му казват, че той е имал негативно отношение към първата част на Обломов и, напротив, е посъветвал да прочете втората и третата, написани много по-късно. Нека се опитаме да разберем как възгледите на Гончаров са отразени в това произведение и каква е неговата позиция по отношение на главните герои.

Първоначално сюжетът на „Обломов“ е замислен, очевидно, като обобщена житейска история на неактивна, апатична, отдалечаваща се хазяина, използвайки отделен пример. Позицията на автора по отношение на крепостничеството трябваше да бъде отразена в подробен разказ за живота на Иля Илич Обломов, който безразсъдно прекарваше ден след ден в селското си имение. В съответствие с тази идея е написан първият том на „Обломов“, който разказва най-вече за детството на Иля Илич. При написването на следващите три части от творбата отношението на Гончаров към него се променя. Първо, авторът пренася своя герой в градски условия и чрез него показва отношението си към столичното общество. Второ, сюжетната линия става по-сложна. Последното трябва да се обсъди отделно. Този метод за изпитване с любов обаче се среща не само у Гончаров. Като показва как се държи този или онзи герой, след като се е влюбил, авторът ще може да отвори много нови аспекти в душата на своите герои, които не биха се появили при никакви други обстоятелства. В този случай на автора се дава възможност да преподава своя герой от едната или другата страна, в зависимост от отношението му към последната. По развръзката на любовната история може да се прецени и позицията на автора спрямо характера.

Анализът на произведението, разбира се, трябва да започне с първата част, въпреки факта, че сюжетът и развитието на основния сюжет се извършва в следващите три. Първоначално, чрез разговорите на главния герой Иля Илич Обломов, авторът го характеризира като доброжелателен и гостоприемен човек и в същото време притежаващ изключителна сънливост и мързел. И след това, за да обясни произхода на своя характер, Гончаров представя мечтата на героя, където показва детството му. Така съставът на произведението не се нарушава.

Историята на идиличната земя, където е роден и израснал Обломов, започва с един от основните и, по мое мнение, най-интересните моменти от тази част на романа. Тук е описана природата на района на Обломов. Спокойствието и плоскостта му, разбира се, са значително преувеличени и понякога дори граничат с нещо страхотно, в | силата на общата атмосфера на имението. Но това, което е интересно, според забележките на самия Гончаров, направени тук, може да се прецени, че този пейзаж до голяма степен отразява неговия възглед за природата. От този пасаж виждаме, че авторът е чужд на описанията на Лермонтов за ужасните елементи. На идиличното му място „няма гъсти гори - няма нищо грандиозно, диво и мрачно“. И това не е изненадващо, тъй като позицията на Гончаров по отношение на тях е съвсем категорична: морето „му носи само тъга“, а „планини и бездни ... са страховити, ужасни, като ноктите и зъбите на див звяр, пуснати и насочени към него ...“ ... Но в „мирния ъгъл“, който той очерта за Обломов, има дори „небето ... като надежден покрив на родителя“. „Слънцето грее ярко и горещо около обяд и след това си тръгва ... сякаш неохотно ...“ И „планини ... само модели на онези ужасни планини“, и цялата природа там „представя поредица от ... весели, усмихнати пейзажи .. . ”.

Следва описание на стопанския и селския живот, тоест това, което първоначално трябва да стане основата на работата. Самата идея, носена тук, не е нова: неактивни собственици на земи, чийто живот се основава на въпроса какво да изберат за вечеря, и селяни, работещи ден след ден в полза на господарите. Интересно е не това, а как Гончаров отразява отношението си към този начин на живот. Тук, както и във всичко останало в Обломовка, цветовете изглеждат затъмнени. Ето как е описан тук животът на селяните: „Щастливите хора са живели, мислейки, че не трябва и не може да бъде иначе, уверени, че всички останали живеят по същия начин и че е грях да живеят по различен начин ...“ Мисля, че авторът прибягва до към този стил, защото, отразявайки позицията си по отношение на проблема с крепостничеството, той не би трябвало да нарушава атмосферата на обща сънливост, която е толкова важна за главния герой. В крайна сметка, каквото и да е отношението на Гончаров към собствениците на земя, струва ми се, че в дълбините на душата си той симпатизира и симпатизира на Обломов. Същата обща апатия, която заобикаляше Иля Илич в детството, можеше частично да го оправдае.

Тук Гончаров за пръв път спомена Столц. Позицията на автора по отношение на него в бъдеще е ясна. Той ще трябва да се превърне в обобщен образ на напреднал човек, включително твърдост на характера, гъвкав ум, постоянна жажда за действие, с други думи, да покаже пълната противоположност на Обломов. Съответно авторът прави условията на възпитание, които оформят бъдещия му характер, напълно различни от тези в Обломовка.

Сега, преминавайки към трите основни части на романа, трябва да кажа, че основната сюжетна линия тук е връзката между Олга Илинская и Иля Илич Обломов. Първо обаче трябва да разгледаме как позицията на автора по отношение на Обломов и Щолц е отразена при сравнението им. В този случай, като се има предвид развитието на любовната линия между Олга, Обломов и Штолц, можем още веднъж да подчертаем един или друг поглед на автора върху личността на тези два героя.

Надарен само с най-правилните и необходими черти на характера, авторът, също като читателя, несъмнено харесва Stolz, но в същото време, както повечето от нас, Гончаров изпитва чувство на съчувствие към Иля Илич. Тази позиция на автора по отношение на неговите герои се отразява не само в съдбите им, но дори и в портретите им. Ето как той описва Обломов: „Той беше мъж на около тридесет и две или три години, среден ръст, приятен външен вид, но с отсъствието на някаква категорична идея, някаква концентрация в чертите на лицето“. И ето описанието на Щолц: „Той е целият изграден от кости, мускули и нерви, като кръвен английски кон ... Тенът е мургав и без руж; очите са поне малко зеленикави, но изразителни. " Единият не може да не предизвика съчувствие с мекотата и мечтателността на природата, отразени на лицето, другият се възхищава с неговата твърдост и целеустременост, прочетени във всеки външен вид.

Отношението на автора към тях се изразява и чрез взаимните характеристики на героите. И тук е необходимо да говорим за странното приятелство между тези двама диаметрално противоположни хора. Едва ли въпросът е само в детето, което някога е обединило тяхната привързаност. Но какво тогава ги свързва? Ако приятелството на Обломов може да се обясни с необходимостта от силен, делови човек, който винаги да се притече на помощ на неговия нерешителен и сънлив характер, тогава как да обясним привързаността на Столц към Обломов? Мисля, че на този въпрос може да се отговори с думите на самия Андрей: „Това е кристална, прозрачна душа; малко са такива хора; те са редки; това са перли в тълпата! "

Сега можете да стигнете до любовната история. Но преди да опиша отношенията на Олга с Обломов и Штолц, трябва да кажа за отношението на автора към нея. Гончаров несъмнено е благосклонен към своята героиня. Тя е надарена с такива черти като проницателност, уравновесеност, гордост. Несъмнено авторът се възхищава на чувството за дълг, което ръководи героинята преди всичко, на възвишеността на нейната душа, отразена в красивия глас. Всичко това се усеща във външния вид на Олга: „Носът образува леко забележима грациозна линия; устни тънки и най-вече компресирани; знак на мисъл, непрекъснато насочена към нещо. Същото присъствие на мисъл в прозорливия, винаги енергичен ... поглед на сивосини очи ... "И авторката описва походката си като„ лека, почти неуловима ". Мисля, че не случайно Гончаров й дава тази специална духовност. Тя е призована да бъде, като че ли, ангел-хранител на Обломов, за да събуди заспалата му душа.

Разбира се, мисията на Олга беше обречена от самото начало. Човек не може да живее само от любов, без да мисли за нищо друго. Чрез нея обаче авторът открива в героя, на когото според мен симпатизира много положителни черти. Известно време Гончаров просто преобразява Обломов: „Става в седем, чете, носи книги някъде. Без сън, без умора, без скука на лицето ми. На него се появиха дори цветове, блясък в очите, нещо като смелост или поне самочувствие ”. Е, при какви други обстоятелства „чистото, вярно сърце“ на Иля Илич би могло да се покаже по този начин.

В отношенията на Олга със Щолц всичко се случва точно обратното. Техният съюз е естествен и хармоничен. Те са сходни и следователно се разбират добре. Самата им съдба е предопределена от дълго, спокойно щастие. Но тук обаче имплицитно авторът посочва скрит недостатък в природата на Щолц. Олга, която, изглежда, трябва да бъде абсолютно щастлива, изпитва някакво странно безпокойство, което дори Андрей не може да обясни. И естествено възниква въпросът дали това е неясният копнеж на Олга за страстно чувство, което Щолц не може да й даде. Може би тук авторът е искал да каже, че на този правилен и прогресивен герой му липсват малко луди импулси.

Както и да е, съдбите на двамата герои са относително успешни. Щолц намира щастието си с Олга, а Обломов намира своята Обломовка на улица Верхлевская и доживява живота си там с жената, за която винаги е мечтал. Подобна развръзка показва още веднъж, че позицията на автора по отношение на двамата му герои е положителна.

Обломов. Илюстрация на Константин Тихомиров от списание "Живописен преглед на световете". 1883 година goncharov.spb.ru

1. Мистерията на гръмотевичната буря

„Гръмотевичните бури не са ужасни, а само полезни там: те са постоянно по едно и също време, почти никога не забравяйки деня на Илиин, сякаш за да подкрепят една добре позната традиция сред хората. А броят и силата на ударите изглежда са едни и същи всяка година, сякаш определена мярка за електричество е била пусната от хазната за една година за целия регион. "

На пръв поглед този фрагмент изглежда почти случаен. Единственото нещо, което привлича вниманието, е споменаването на Илийн от деня: „добре известна легенда сред хората“ - това е вярване, че човек не може да работи в деня на Илиин, за да не бъде убит от гръмотевици. Не забравяйте, че главният герой на романа се казва Иля Илич - и той не иска да работи не само в ангелския си ден, но изобщо никога. Гръмотевичната буря в този пасаж обаче се обяснява не само с помощта на популярното вярване за Илия Пророк като покровител на гръмотевиците - тоест през очите на човек, който вярва в „определена традиция“. Гръмотевичната буря се обслужва едновременно и рационално. Гледната точка на жител на Обломовка, който вярва в „известна легенда“, е, сякаш, в сравнение с гледната точка на рационалиста Столц: този герой все още не се е появил на страниците на романа, но гласът му, скептичен към популярните суеверия, вече звучи. Тази двойна гледна точка ще продължи да формира разказа.

2. Тайната на думата "луна"

Разказвачът харесва Обломовка, но не вижда нищо поетично в нея:

„Бог знае дали поет или мечтател биха се задоволили с природата на един спокоен ъгъл. Както знаете, тези господа обичат да гледат луната и да слушат щраканията на славеите.<…> И в този регион никой не знаеше що за луна е - всички я наричаха месец. Тя някак мило, с всички очи погледна селата и полето и приличаше много на почистен меден леген ".

В съзнанието на Обломов няма поетичен образ на луната и ние сме информирани за това не случайно. В романа многократно се споменава арията „Каста дива“ от операта на Белини „Норма“. Първо Обломов мечтае как ще го изпълни бъдещата му съпруга, а след това Олга Илинская ще изпълни тази каватина, след което Обломов й признава любовта си. Името на арията е преведено на руски като „Най-чистата богиня“, но не е посветено на Божията майка, както понякога се казва, а на богинята на луната. Самият Обломов си спомня това:

“... Как тази жена вика сърцето си! Каква тъга се крие в тези звуци! .. И никой нищо не знае наоколо ... Тя е сама ... Мистерията й тежи; тя я поверява на луната ... "

Така че любовта на Обломов към Олга се свързва с романтичния образ на Луната - който обаче не е бил известен в патриархалната Обломовка. Не е изненадващо, че историята на връзката им завършва тъжно.

3. Тайната на любовта на Обломов към Олга

След раздялата с Олга, Обломов изпада в замаяност:

„Сняг, сняг, сняг! - повтори той безсмислено, гледайки с дебел слой снега, който покриваше оградата, плетеника и хребетите в градината. - Всичко заспа! - после отчаяно прошепна, легна си и заспа в оловен, мрачен сън.

Защо героят не може да повтори за нищо друго, освен за сняг? Защото любовта на Об-ломов към Олга се развива в съответствие със сезоните. Героите се срещат през май и клон от люляк се превръща в символ на тяхната любов - с него Обломов няколко пъти директно сравнява чувствата си. Връзката достига своя пик на интензивност през лятото и през есента Обломов, потиснат от многобройни ежедневни трудности, се опитва да избегне срещата с Олга, преструва се на болен и т.н.

Когато си тръгнат, вали сняг: годишният естествен цикъл е завършен и нищо не може да се направи с него. Така в любовта си героят отново се оказва продукт на родното си село - място, където „годишният кръг“ се повтаря „правилно и спокойно“.

4. Тайната на кафето и пурите

Мечтаейки, Обломов описва идеалния, както му се струва, живот на единствения си приятел Столц.

„Преди обяд е хубаво да погледнете в кухнята, да отворите тенджера, да я помиришете, да видите как се навиват пайове, как се сбива сметаната. След това легнете на дивана; съпругата чете нещо ново на глас; спираме, спорим ... Но идват гости, например вие и жена ви.<…> След обяд, мока, хавана на терасата ... "

Какво означава да споменем мока и кубински пури? За да разберем това, нека обърнем внимание на реакцията на Столц: той внимателно слуша приятеля си, но още в самото начало е сигурен, че дори в сънищата си Обломов не може да измисли нещо по-добро от Обломовка: „Рисувате за мен същото, което се случи с дядовци и бащи“. Щолц очевидно греши. Традиционният начин на живот на „Обломов“ не може да задоволи главния герой, а мечтата му не може да бъде описана дори с думи на „Обломов“: кафе, пури, тераси - всичко това са следи от проучвания в университета, от прочетени книги. Обломов, колкото и мързелив да е, е образован петербуржец и е отишъл далеч от Обломовка.

5. Мистерии от Източната война

Обломов чете вестниците и научава, "... защо британците изпращат кораби с армия на Изток ...".

Какъв вид военни действия на изток имате предвид? Най-вероятно англо-китайските "Опиумни войни", последствията от които Гончаров лично наблюдава по време на престоя си в Китай и описва във "Фрегата" Палада ". Това обаче не е дори въпросът. Изпращането на британски войски на изток се споменава поне четири пъти в различни части на романа и всъщност действието му продължава няколко години. Оказва се, че не само главният герой е заседнал, сякаш в замръзнало време, където нищо не се случва, но и световните новини (а героите на романа много обичат да обсъждат новини) са едни и същи през цялото време. Вестниците, привидно задължени да следят последните новини, съобщават за привидно безкрайно повтарящи се събития. Не само Обломов - целият свят не може да помръдне по никакъв начин.

6. Тайната на колегиалния секретар

Ето как разказвачът ни представя Обломов:

„Обломов, благородник по рождение, колегиален секретар по ранг, живее в Санкт Петербург от дванадесет години без почивка“.

Колежният секретар е от ранг от X клас, тоест не е от най-ниския. Как можеше Обломов да получи такъв ранг? Но това наистина не е много ясно, дори за коментаторите на Пълните творби на Гончаров, които откриха тази загадка. Може да се предположи, че Обломов е завършил университета като кандидат, тоест с особен успех, и е получил този ранг веднага след дипломирането си (само Обломов не е учил особено усърдно). Ако Обломов не е бил кандидат, той трябва да има ранг от XII клас - провинциалният секретар. Но знаем, че героят „по някакъв начин е служил две години“, което означава, че не е могъл да има време да служи два ранга. Нещо повече, в черновите на романа Обломов е пряко назначен за провинциален секретар. Като цяло рангът на Обломов няма правдоподобно обяснение. Остава да приемем, че тук действа някакъв друг принцип. Това беше X клас, който имаше извънбрачната съпруга на Обломов, вдовицата на Агафя Матвеевна Пшеницина (съпругите и вдовиците на чиновниците се смятаха в същия ранг като техните съпрузи). Може би това съвпадение е иронична намека за един вид „родство на душите“ между Обломов и Агафя Матвеевна.

7. Тайната на Щолц

Щолц предлага на Обломов да не „умира в мълчание“, докато седи на седалката, а да избяга някъде и да се заеме:

"Накъде? Да, дори с техните хора до Волга: и има повече движение, има някои интереси, цел, работа. Бих отишъл в Сибир, в Сит. "

И какво прави самият Щолц? Романът непрекъснато говори за определена бурна дейност, която Столц провежда, но без никакви конкретики: не е ясно дали читателят трябва сам да отгатне какво прави Столц, или просто няма следа. От една страна, е напълно възможно тази подробност да подчертава гъвкавостта на Stolz: той може буквално да прави всичко, така че не е много важно какви точно са неговите дейности. От друга страна, както отбелязва литературният критик Людмила Гейро, споменаванията на места, където Stolz често е разпръснат из целия текст на романа, съвпадат със списъка на регионите, в които се добива, купува и продава злато. Ако е така, тогава Stolz е златотърсач. Интересно е, че Ситха, където Столц иска да отиде, е в Аляска, но това просто не казва нищо за връзките му със златодобива: по време на писането на романа съществуването на запаси от благородни метали в Аляска все още не е било известно.